Четворката е тъжна цифра. То самият й вид е такъв – отгоре е отворена, събира всичко, за да го прати в края си по една тънка черта направо в земята. Затова значението й в нумерологичния хороскоп е „лошо’”. Не е като тройката – закътано сепаре за двама - „любов” в нумерологията.
Така си мислеше старият учител, който седеше в учителската стая и чакаше да завърши – не, не четвъртия час, а последния, седмия. Но пък денят беше четвъртък. Болницата отваряше за посетители от три до пет следобед. Нямаше смисъл да си ходи до в къщи. Така щеше да си спести и тъжната гледка от няколко дни – багер беше подравнил уличката покрай реката. Нямаше го полегналото дърво над пътя, нямаше ги и четирите стъпала към булеварда. Съборени, премахнати. С половината час път до училището беше свикнал, не му тежеше толкова, сега пък трябваше да свиква с това убийство.
Пролетта беше единствената от четирите сезона, която се водеше сезон на обновлението, на цъфтежа, на поникването... А бе, какво пoникване четири години преди пенсия?! Пролетта беше за младите. Те не виждаха в багера нашествие. Ето и тези, които бяха избягали от седмия учебен час, викаха и се смееха дори неприлично отвън, точно под прозорците на учителската. Там бяха и онези, които нямаха седми, защото пак пролетта беше вкарала в болница най-добрия му приятел сред колегите. Променливо, непостоянно, лъжливо време. Не случайно март е женски месец, а април – направо лъжовен.
Четвъртото измерение на нашия живот – времето, течеше мудно. Трябваше „да убие” още цял час. Направо престъпление като се има предвид, че Времето вървеше само напред и няма връщане назад. Впрочем, ако то наистина се явява четвъртото измерение, трябваше също като другите три да бъде двупосочно. Няма логика човек да се движи свободно напред-назад и нагоре-надолу, а във времето – само напред. Колко малко знаем все още...
Ако можеше да се върне назад във времето... Колко неща би променил! Колко ли? Може да са сто, хиляда, десет хиляди, но всичките щяха да бъдат лични негови и най-много на приятелите си. Да живеят по-дълго и по-щастливо. Да не боледуват през пролетта... Обаче нямаше да може да промени така световната история в нейната българска част, че да ни се паднат други освободители. Такива, които в годината на двете четворки нямаше да ни вкарат в диктатурата на пролетариата, а в свободния свят. И сега щяхме да сме демокрация на повече от 60 години. Но не е по силите на един човек да промени светогледа и действията на сънародниците си. Той може само да прости или оправдае Избора им.
Ако продължеше да мисли в тази плоскост, това не беше съвсем вярно. Имаше хора Личности, които променят Света. Например Майка Тереза. Тя не „мръдна” във времето. Живя 90 години, веднъж, но остави след себе си Света по-добър. Това не значеше ли, че има друго, следващо след Времето измерение, по-„мощно” от него (например Милосърдие), в което Майка Тереза се е „движила”? Или още се „движи”?
Да-а, той беше обикновен учител, далеко не Личност, която може да променя Света, но поне честен и постоянен. За него две и две винаги беше четири. Не като този, който влезе токущо в учителската стая. Беше приключил часа си петнайсет минути по-рано. Пак добре, че беше го почнал. А най-добре изобщо да се занимаваше с нещо друго, само да не са децата. Младите дръвчета трябваше да бъдат привързани към прави колци!
За този две и две ставаше три, щом Партията нареди! Той затова имаше четири имена – и едно агентурно, добавено към обичайните три човешки. Още се тътрузеха тези из обществото. Вече четири петилетки откакто имитираха смъртта си. Хайде, стига им толкова, Господи! Махай ги! Вредят!
Този например беше размахвал в час пачка с пари пред деветокласници с думите: „Молете се аз да съм ви работодателят!” Това не можеше да бъде измислица. Децата не измисляха такъв род лъжи. И пак почна да прави балони с дъвката си, които да пука шумно. Днес явно не си беше взел хапчетата. С кой акъл се препоръчва за работодател? Бил фрашкан с пари, пък зимно време носи под ризата си смачкани вестници да не му е студено. Децата питаха: „Господине, тоя не знае ли, че продават топли грейки? Що не си купи?” Ох, милички, да ви отговоря, ама и аз имам въпрос: Като се хвали, че има толкова много пари, защо стои в училище за 300 лева? Две и две е три, щом Партията нареди.
Мислете, милички, мислете! И дано имате късмет повече от нас да не ви застига сняг по никое време. Поне четворка да изкарате в края на този живот.
Ох, трябваше да тръгва за болницата. Нямаше я учителката по музика да се разговорят за квартовия кръг. Голяма работа е квартовия кръг! Не омръзва. Не дразни. Вдъхновява. Разсейва!
Навън грееше слънце. Засега. Априлско слънце! Трябваше да се отбие някъде по пътя да купи нещо за приятеля си. В болницата алкохол не позволяваха да се внася. Значи нещо сладичко. Например... Можеше да му купи четири гуни. Една тригуна за кого по-напред?

Dobronameren.blog.bg         21.11.2012