КРАЯТ НА ДНИТЕ

Заглавието е заимствано от една статия на Боян Дуранкев във в.”Стандарт” от 30.09.2003. Той е доктор по икономика, но тъй като е “новоизгряваща звезда”, ще го представям нататък, има време. С анализа на 800-те дни съм съгласен, що се отнася до описание на СЪЩНОСТТА на свършеното от Симеон през периода. Но имам друго, различно от това на Дуранкев, виждане за МОТИВИТЕ на усилията му.

Според Дуранкев “в смутната 2001г. картите изглеждаха раздадени, а основните играчи бяха спокойни. БСП беше направила голямото си завръщане в политиката на бял кон: не толкова Първанов бе спечелил изборите за президент, колкото Стоянов успешно ги беше загубил. В сметките на основните водачи бившият цар бе една дребна екзотична подробност от отминали романтични времена. Даже когато последният направи плах опит за регистриране на политическа партия и по този начин декларира завръщането си, “независимата” власт му показа кой командва парада. Това принуди бившия цар да направи само един ход – да влезе през друга, а не през парадната врата на парламента. Но когато дойде  ред и той да каже нещо, наистина го каза! Каза именно онова, което възпламени надеждата на стотици  и събуди дремещите надежди у тях: “постигане на бързо и несимволично нарастване на доходите на населението”. Обещаваше им го не кой да е, а лично царят (макар и бивш)! За 800 дни животът щеше коренно да се промени, моралът щеше да е навсякъде и във всичко, а Симеон беше поискал насреща единствено народното доверие.”
Според мен, първо: БСП изобщо не беше направила завръщане в политиката, камо ли пък на бял кон. Петър Стоянов щеше да стане без съмнение новият президент, ако не беше показал публично своето неистово желание да получи властта в онзи прословут диспут с Богомил Бонев. По какво той се различаваше от доскорошния си политически приятел генерала? По нищо. Или поне само по едно: беше безогледен кариерист. При това изваден от синия ръкав на старата ДС. Който си мисли(ше), че това не е вярно, има много поздрави от всички българи, които гласуват наистина осъзнато със синя бюлетина. А те никак не са малко – около една трета от всички гласоподаватели. И две трети поне от всички разсъдливи българи. Напълно достатъчен брой, за да обърнат действителното гласуване в полза на “синия” кандидат. Ако той им се беше показал в искрена светлина.
Второ: Ако Царят не бе влязъл в политиката на парламентарните избори през юни 2001, СДС еднозначно щеше да спечели мнозинството в следващия парламент. БСП щеше да остане втора политическа сила и да стане опозиция в Парламента с третата – ДПС на Доган. Не било вярно ли? – Бре! Ако Симеон II не спазваше династичните правила, забраняващи му да прережда своите роднини на “трона”, той щеше да спечели още на първите демократични избори през юни 1990 година. Другото – че властта, в лицето и на БСП, и на СДС, направи всичко възможно по силите си да му попречи да влезе в избори, е съвсем вярно. Защото Цар Симеон не е “дребна екзотична подробност от отминали романтични времена”, а другата алтернатива българска – онази, която не е креатура на ДС.
Тъкмо това е третото, което накара народът, неоплетен в явните и тайни кадесарски мрежи, да гласува за Царското Движение, а не някаквите обещания за бързи, несимволични и т.н. случки. Обещания дават всички – и СДС, и БСП, и ДПС. Даже по-големи! И Сполуката, и Новото начало, и Новото време. Даже Каракачановите – и на Сашо, и на Краси, и те дават обещания. И Кире Либерало от Перник и Цар Киро от Пловдив... Ама критичната маса народ нито веднъж не им повярва! Пък на Симеон – от първия раз! Защо?
Нататък доцентът Дуранкев изрежда десетината по-големи задачи с които Симеон не е успял да се справи през тези 800 дни: борбата с безработицата, със сивата икономика, с митниците, с престъпността, със заплащането, с подбора на кадрите, с роднинските назначения, с корупцията...
Вярно, съвсем вярно. Но Симеон е малката причина за всичко това. Голямата причина сме си ние самите: “Ти мене не ме учи на акъл, пари ми дай”, “Важното е Вуте да е зле, а не - аз да съм добре”, “Държавата ме лъже, че ми плаща, аз я лъжа, че работя”, “От работа се гърбее, не се богатее”... А, наздраве!
Грешките на Симеон са две. Една малка – 800 дни е немислимо кратък срок да смениш чипа на цял един народ. И една голяма – българите сме си българи, не сме германци.
Но! Ако искаме да се променим, нали трябва все някога да започнем?! Лошо е, че Симеон няма да направи втори опит за започване. Хубавото е, че Голямата му идея – спиране на разделението вътре между различните българи и възпитаване на търпимост между тях, ще бъде подета от друг и то само след 7-8 години. А ще бъде чудесно, ако станем такива... добри едни към други. След 800 месеца, може би...?
Убеден съм, че отвореният път към политическото ни обединение като народ, е само този: добронамереност и толерантност между така наричаните ляво, дясно и онова между тях, които са части на общото цяло. Знаете ли, че Светът чака именно това от нас?!

Кой в България не е съгласен с този мой извод? Предстои ми да покажа несъгласните българи. Ще цитирам техни отразени в печата мисли не специално по повод “края на дните”, а за конкретни събития, случили се вътре в тези 800 дни. Правя това, за да покажа, че “дяволът е скрит в подробностите”.
- В началото на есента онзи, дето името му е Константин Тренчев (според други информационни източници - Костадин Тренчев), казал:
“Формулата на управление, която избра царят, е диаметрално противоположна на политическата логика. Поради тази причина сега хората, които бяха събрани, за да управляват, се раздират от вътрешни противоречия. Казвам всичко това, защото съжалявам, че се получи така. А нашето предложение беше много просто. Царят да се опре на две-три формации. Една от тях беше Демократичният алианс (неговата партия – бел.моя), другата – формацията на Богомил Бонев, третата – ВМРО... “Подкрепа” също беше за промяна и щеше да окаже съдействие. Къща се строи върху здрава стабилна основа, а не върху пясък. За съжаление сегашната постройка не е върху здрава скала. В НДСВ стойностни хора има. Като специалисти в дадена област – да. Морални хора също има. Но почти всички са без опитност в обществения и политическия живот. Политиката не се учи от Интернет, от вестници, телевизия и т.н, а от практиката.” (в.”Стандарт”, 2.10.2003)
Като зная “практиката” на Подкрепа и Константин Тренчев през изминалите 15 години в нашия обществен и политически живот, направо ми се завива свят от “здравата й основа”. Не зная по какви причини на Тренчев не позволиха да продължи да строи къщата България, но според мен е цяло щастие, че той беше отстранен от “строителната бригада”.
А може би зная причините за уволнението му. На него ДС не може да разчита принципно за дълго време. Първо, не е от “здрав партиен род”. Второ е склонен на собствена мафиотска игра от типа “Поли Пантев”. Трето (трето?) знае твърде много; четвърто: пада си малко педерас.
- В началото на есента някой си Демир Антонов (от новия вестник “Седем” на Явор Дачков) под заглавие “Идва  зимата на поредното недоволство” дава следната картина на цените в страната: “42,02% от разходите на едно семейство са за храна, като на човек за това се падат 62,04 лв. месечно. (Много завъртяно казано. Семейство колко членно например? Затова поглеждам статистиката за средната работна заплата за 2003 година – около 220 лева на човек. Като приспаднем 30% данъци, това дава 154 лева чисто. Сега се връщаме на написаното от Антонов: “42,02% са 62,05 лева” – което дава 147 лева месечно. Горе-долу вярно.)  Отоплението, осветлението  и сметките за вода заемат 15,30% от бюджета или малко над 19 лева на човек. (Същата сметка – “15,3% са 19 лева и малко”, дава около 125 лева месечно. Губят се 22 лева, което е 15% от чистата средна месечна заплата.) За транспорт отиват 6,1% от месечните доходи. (Кои от “месечните доходи”? 154 лв, 147 лв. или 125 лева?) Оттам парите се разпределят: за връщане на заеми 5,11 лева месечно на човек, внасяне на пари на влог в банка – 5,29 лв. или покупка на ценни книжа и валута – в размер на около 1 щатски долар. (Тези левове върху коя от трите, дотук!, заплати са начислени? Добавете и курса на долара, който се намесва, и който един господ знае колко е в момента – и се получава “малко” хаос. Не върви някак на един претендиращ за демократичен вестник, да пише така.)”
Още повече, ако този малко хаотичен и неверен анализ завършва с извода, цитирам: “800-те дни на Сакскобургготски вече се изчерпиха. Идва зима. Времето на недоволството и високите цени.”
Пак се зачитам в предходния цитат: “човек връща заеми за 5,11лв месечно, а внася пари на влог в банка 5,29 лева”. Т.е. парите му растат в крайна сметка с 18 стотинки на месец. Малко ще кажете, да! Ама растат, не намаляват.
Е, да се позиционират дачковци на кой клон киснат, та да можем да решим ще могат ли да управляват по-качествено от Симеон. Дотогава те са едни просто тарикати, жадни за власт. Да не давам по-кофти характеристики. Въпреки, че мога, тъй като знам бъдещото им политическо развитие.
За да не говоря общо, ето на кои “дачковци” от в.”Седем” ще продължа да наглеждам развитието и да ви докладвам своевременно: Люба Кулезич, Едвин Сугарев, Иво Беров.
- в.”Стандарт”, 4.10.2003, Димитър Иванов (не Гестапото, а другия - от Лондон): “Сакскобургготски не издържа теста на 800-те дни.”

На 21 октомври 2003г. между двата тура на местните избори, известната още от зората на демокрацията съдебна репортерка Лилия Христовска написа в “Труд”: “И вчера премиерът Сакскобургготски недвусмислено пожела да си върне фамилните имоти. Но щом като господинът иска честна реституция, би трябвало да са го уведомили, че не може да претендира за имоти без нотариален акт за собственост. Не социалистическата, а Търновската конституция е забранявала царски особи да добиват държавна земя. С това се занимавало интендантството на короната. А срещу съмнително завладяната преди век територия нашият премиер получи “честно”, по царски 12 хил.дка гори. Срещу, повтарям, нотариален акт на Интендантството. А ако не се размърда правосъдието, царски прецаканият пак ще е народът.”
Тази нова госпожа по Симеоновско време/стара другарка по Тошово време е пропуснала да ни припомни, че Народната република е КОНФИСКУВАЛА с ДЪРЖАВНО РЕШЕНИЕ всичките имоти на Интендантството, както и животите на няколко негови клиенти. “Честно”, по комунистически, е придобила и частните имоти на поне половината от гражданите си. Плюс животите на онези, дето не са си ги давали доброволно. Т.е. прецакала е собствения си народ. Това как се забравя бе, Христовска?! Знаеш ли, че няма как да те забравя, аз лично! Да не говорим за Господ!

- След първия тур на местните избори на 26.10.2003, Румяна Георгиева, журналистката от “168 часа”, написа (31.10): “Те победиха според вицепремиера Пламен Панайотов, който потъна в спомени са големите круши, дето НДСВ одруса на парламентарните избори, игнорирайки ситните черешки на местните. (Черешките са червени плодове – бел.моя) На зла круша, зъл прът! Било каквото било. Балотажът иде. Да е на хаирлия. Таз година “гергьовден” с баба Надежда, догодина “дедо” в Мадрид.”
Тук трябваше да добавя и оценките на другите двама от “отровното трио” на вестник “168 часа” – Зина Соколова и Иван Иванов, ама нямам място за нови факти, доказващи вече сторени стари прегрешения.
- Георги Готев в “Сега”, 23.12.2003: “Българските министри са същински ферхойгенчета. Резултатът: всеобщо омерзение от политиката.”
(Ама набута дъщеря си като водеща в БНТ, нали.)
- Пенчо Ковачев, журналистът от “24 часа”, на 27.12.2003: “България навлиза в четвъртата година на 21 век като частична държава. Това е заради подигравката на властта да даде частична 13-та заплата на хората с най-важни професии: лекарите и учителите. От мен да мине, рекъл в понеделник великодушно финансовият министър Милен Велчев по мобилния си телефон, докато раздавал подаръци в дом за сираци. След като министрите и чиновниците в МС вече бяха получили и изхарчили 13-тата си заплата, лекарите и учителите бяха оценени като половин човеци. Ще получат по едва 50 на сто от и без това мизерните си заплати. И то чак на 29 и 30 януари.”
Обществена не, а галактическа тайна е какви пари получават водещите журналисти, каквито са тези Георги Готевци и Пенчо Ковачевци, във водещите червено-жълти вестници. Мръснишка работа.

Защо пиша “мръснишка работа”:
В.”Стандарт” с големи букви на 1-ва страница: “Успиват хората с коледни пенсии”.
В.”Труд”, Емилия Милчева: “Серафим Стойков, бившият пазител на архивите на ДС изнесъл факта, че венецуелецът Илич Рамирес Санчес –Карлос Чакала е гостувал два пъти у нас – през 1979 и през юли 1988 и шумно си е погулял в баровете на хотелите “Родина и София”. Обаче едно е да си четец на дела, друго да ги анализираш. У нас четците станаха много. И като не разбират, митологизират ДС-то. То, видите ли е виновно, че у нас не можем да се справим с контрабандата. Ами, бравос, ако е така – значи кадрите му са били много добри.” (?!?)
В.”24 часа”: “Руският език се връща в училищата” (Вярно е само за няколкото руски гимназии в страната.)
В.”Сега”, Светослав Терзиев: “3 март – краят на османското и началото на американското присъствие. Щастливи са българските власти, защото са случили на търпелив народ.” (??)
В.”168 часа”, Явор Дачков: “Аз и Люба Кулезич сме уволнени от телевизия “Европа” за нещо, което не сме направили. (Дачков има предвид, че предния ден бил предложил интервю с Пламен Орешарски, което ръководството на телевизията не му е разрешило.) Свалиха и Милен Цветков от Нова ТВ по политически причини.”
А президентът Първанов е назначил Филип Боков за свой секретар в президентството. Отбелязвам това, защото вече 9 месеца българският съд търси сина му Георги Боков за извършено престъпление (кражби на коли и притежание на незаконно оръжие), но не може да го намери.
Като знаете това, прочетете и следващото (в.”Стандарт”, Таня Красимирова) ”Ще ме принудят да стана камикадзе, но няма да е пред парламента, защото там са с бронирани жилетки. Това заяви пред Върховния касационен съд пенсионираният физик Никола Похлупков. Той обжалва 4-месечна условна присъда за притежание на барут, капси и малко патрони. Те били открити в софийския му апартамент. Похлупков се прочу през 2001г., когато бомба разкъса ръката на крадец, влязъл в дома му. Пенсионерът стресна съдията, когато извади в съдебната зала шнур и различни фойерверки, за да покаже, че това за което го съдят, се продава свободно. “Вече съм за Гинес, сглобявам за 32 секунди бомбата”, обясни той пред журналистите.”