ТРЪТ

“Трът” е възклицание - поне за шоплука знам - което изразява стреснато осъзнаване, че морето не е до колене. Казано литературно. Иначе по народному е “дръпване на ... физиономията”.
Дори до април 2001 година, нашите доморасли политици от всички бои не слагаха Царя в сметките си. Защо ли? – ами аз току що ги нарекох “доморасли”. Ако все пак някои се сещаха за възможността “Цар”, те самодоволно самоуверено отсичаха:
- Георги Марков, професор по история, директор на историческия Институт към БАН, написал на 6.01.2001 в “Труд”: “Царят не може да е обединител. Нито една от големите политически сили – СДС или БСП – няма да подкрепи монарха.”
(Вярно е, че нито СДС, нито БСП, ще подкрепят монарха, но Той не се нуждае от тяхната подкрепа, а от подкрепата на повечето българи. Която ще получи само след няколко месеца.)
- “Новинар”, 10.01.2001г.: ”Петър Стоянов каза вчера. Няма защо да се правим на луди, че има юридически казус за царя. Българското ми самочувствие идва не от присъствието в историята ни на княгиня Клементина, майката на Фердинанд, а от Райна Княгиня.”
Ох. Има огромна разлика между “партизаните и партизанките”, даряващи живота си, но за добруването на части от Народа (Ще отречете ли?), и даряващите, не живота си, а само парите си макар, но за доброто на Хората, без да ги делят на “наши” и “ваши”!
Най-малкото, тези неща не са сравними, г-н президент. Но, мисля си, ако един човек разбира тези неща с гените си, той никога не би станал бракоразводен адвокат.
А какъв ли? Не мога да абсолютизирам, но мога да обобщя: Професията му трябва да бъде, как да кажа – обобщаваща, еднакво необходима за всички хора, например учител, лекар, добър майстор или разказвач на приказки... и което е по-важно: той самият трябва да е еднакво толерантен към всички свои ползватели.
Знаете ли част от “тайната”, която ще ни направи европейци? – Трябва КАТО НАРОД да започнем да мислим по този толерантен начин: не само за себе си и за класата към която принадлежим, и не само за народа си, а за всички хора по света;  еднакво в максималната възможна степен.
Точно в тази връзка аз, потомствен гражданин некомунист, искам да приветствам думите на един потомствен комунист за един потомствен цар:
Интервю в “Труд” от 17.02.2001 с лидера на БСП Георги Първанов: “Симеон в политиката е нещо добро.”

Продължавам със самовлюбените в себе си политици, на които им предстои “трът”;
6 април 2001 – това е два дни ПРЕДИ – Тодор Токин прави разбор във в.“Труд”: “Лидерите на европейската десница ясно и недвусмислено подкрепиха предизборно СДС. Нещо повече – по думите на председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс “СДС и неговия лидер и премиер са единствените, които могат да вкарат България в европейския Съюз”. В същото време другата голяма евроформация – Партията на европейските социалисти – е далеч по-малко активна в подкрепата си към българските леви партии. Защото нейните ръководители все още не можели да се ориентират кого да предпочетат – дали Евролевицата или коалицията на БСП “За България”. А защото е цялата тази външна суетня около България? Ами много просто. Страната ни води преговори за членство в Евросъюза, има надежди догодина да бъде поканена и в НАТО. В този смисъл позицията на Европа за приобщаване на всички български политически сили е напълно разбираема. И който не разбира това, не само не е в час, но е изтървал и последния европейски влак.”

Анализи СЛЕД решението на републиканския Съд, че движението на Симеон не следва да участва в изборите:
- 28 април 2001, Иван Тропанкев от в.”Стандарт” хипотезира: “Верен на стила си, лидерът на СДС Иван Костов е решил да грабне изборната победа в последния миг. При това под носа на всички, които се мислят вече за победители. На пръв поглед с появата на царя това изглежда невъзможно. Разгромяващо е и социологическото проучване на МБМД, според което “НДС-II” се ползва с 43%, докато 9,3% са за ОДС и 8,7% са за БСП. Възможно е до изборите част от царските гласоподаватели да преосмислят позициите си. Те сега са твърде емоционални. Но когато дойде изборния ден, вместо за царя, те може за пореден път да дадат гласа си за СДС. Бог високо, цар далеко, казва народът. Костов добре е преценил тези варианти. Докато за всички останали играчи не може да се каже същото. Те непрекъснато правят грешки. И вместо да се обединят, изваждат от нафталина старите си вражди. Които пак са дело на Костов. И той неслучайно ги е подклаждал. А остане ли СДС водеща политическа сила с приблизително 100 депутати, на Командира ще му е много по-лесно да се пазари с всички, включително и с царя.”
- Петьо Цеков в “Сега”: “От месец насам социолозите категорично повтарят, че една царска формация би изяла електората на по-малките партии. Те висяха през последните месеци малко под 4-процентовата бариера, но след “царския гамбит” всички те се сгромолясаха по-надолу. Този проблем засяга партии като ВМРО, “Гергьовден”, земеделските, та дори и Евролевицата. Както каза хърбелът Венци Димитров на хората на другия щърбел Александър Томов: “След речта на Симеон II може да си вземете 4-годишен отпуск и да се появите при следващото раздаване на картите.”
- 3 май 2001, Георги Първанов в “Труд”: “Държа БСП в ръцете си. Ние, които би трябвало да сме обърнати назад, да гледаме най-вторачено в огледалото за обратно виждане, всъщност като че ли сме най-ангажирани с бъдещето. Ние нямаме намерение да спорим със Симеон II, освен ако той не постави проблема република или монархия. Нашият опонент е Иван Костов и неговото тясно обкръжение.”

На 5 май 2001г. в зала 1 на НДК се проведе 12-тата национална конференция на СДС. “Районът на НДК беше отцепен заради форума. В радиус от няколкостотин метра бяха струпани полицаи, които не пропускаха лични автомобили да преминават покрай сградата”, преписвам от вестниците. Няма как да не ми направи впечатление разликата с провеждането на учредителното събрание на царската коалиция един месец по-рано. Ако се върнете няколко страници назад, ще прочетете, че целия масраф за наем на зала за това мероприятие е бил 288 лева. И че делегатите на новата царска партия не бяха пазени от любовта народна. Защото те я имат днес.
Сега ще цитирам кореспонденцията на в.”Труд” за конференцията на СДС. Може би ще стане по-ясно защо “сините” загубиха изборите след месец и половина: “Костов каза, че по време на мандата  няколко депутати напуснаха партията, но не цитира имена. Обаче призова: “Да забравим тези, които не издържаха на изпитанията заедно с нас и предадоха нашата кауза!” Думата корупция не беше спомената нито веднъж. Командира каза, че има волята да продължи да управлява още един мандат. Държавният глава Петър Стоянов не чу тази заявка, тъй като напусна залата. Не я чу и кметът на столицата Стефан Софиянски, който го последва.”
Ето и кореспонденцията на в.”Сега” (7 май, Петьо Цеков): “12-ата национална конференция на СДС би всички рекорди по скучноватост. Делегатите не се радваха, защото подушваха, че победата над вътрешния враг е временен успех, а сега предстои изборната буря, която ще помете СДС. И делегати, и журналисти разбраха Костовото: “БСП е наш основен конкурент” в смисъл, че социалистите са единствените, които могат  да изместят СДС от второто място на 17 юни. След като победи един враг, Костов моментално посочи друг – Симеон II. За първи път синият лидер формулира ясно, че ексмонархът е “електорален конкурент на СДС”. Думите на Костов бяха повторени и потретени от една дузина делегати като Панайот Ляков и Светослав Лучников. Последният дори спомена, че “Симеон застава на страната на рушителите на България”. ... Въпреки, че в края на конференцията пак звуча “Шуми Марица”, цар Симеон бе категорично отхвърлен от кръга на потенциалните приятели на демокрацията. Електоратът вече сам трябва да се ориентира на коя страна да застане.”
- В този ден (7 май) социологическо проучване (НЦИОМ може би?) сочи 33,5% за Симеон, 17,5% за СДС и 12,7% за БСП. От всички други партии се споменава само ДПС със скромните 3,5%. Направеното сравнение с прогнозата на МБМД от 28 април показва  -9,5% за Симеон (от 43% на 33,5%) и +12,2% общо за СДС и БСП. Значи няма изменение в процента на желаещите да гласуват, а само прехвърляне от една урна в друга урна.
Кой е крив, кой е прав? - На самите избори на 17 юни за Симеон гласуваха 42,74%.
- Румен Овчаров, зам председател на БСП, 8 май, “Труд”: “Коалиция “За България” е готова да се коалира с която и да е политическа формация с изключение на СДС с това му ръководство.”
- На 10 май по идеята на Дилов-син или червен, по жълтите павета пред Народното събрание преминаха трийсетина овце, водени от един овчар, наметнат с ямурлук и въоръжен с двуметров прът. Под голямата снимка на това събитие “Труд”-ът е написал: “Овчарите си блеят, стадото си върви...” Подпис, естествено, няма.
За подсилване на внушението в същия брой на вестника, чета изказване на д-р Николай Николов, водач на листата на “Гергьовден-ВМРО”-Ловеч: “Страшното е, че управляващите забравиха цървулите си вкъщи.”
- А специалното приложение на в.”24 часа, наречено “24 хъша”, пише: “Симеон II не се поддаде на разочарованието, че не може да стане цар на българите и реши да се преквалифицира в султан на българите. А бива ли султан без харем?!” До тези думи има голяма рисунка от женската баня с трийсетина съвсем голи жени, а сред тях стои прав Симеон в официален костюм. Ръцете му са спуснати надолу и са кръстосани пред мястото на оная му работа. Хъшовската! Нататък текстът продължава така: “Не е вярно, че в България няма оправия. Аз ще продължа да оправям България и българите и след изборите.”
Тази формена помия е подписана от “Евнуси Ханъмов, наш човек в харема”. А името на приложението “24 хъша”, по подобие на вестник ”Работническо дело”, е заградено отпред и отзад с два ордена, копия на комунистическия орден “Георги Димитров”, който го помни. На мястото на Георги Димитров грее Слави Трифонов с характерните за него черни очила. На лентичката под лика му пише Слави Трифонов. За всеки случай!
Всъщност, понеже имам предимството да описвам събитията десетина години след тяхното случване, допълвам, че една “оправена жена” от харема жени покрай самия Слави Трифонов, ще стане Първа дама на България.
- В “Труд” има интервю на Светлана Василева със сестрата на царя княгиня Мария-Луиза. На въпроса “Не е ли страшно да се управлява сега?” Мария-Луиза отговаря: “Защо? Сигурна съм, че всеки българин би помогнал да направи нещо според силите си.’
- Същия ден - 12 май, пак в “Труд” попадам на заглавие “Власт за монарха ще е катастрофа, казва американският вестник “Вашингтон пост”. Статията не е подписана. В нея няма и името на написалият я журналист от “Вашингтон пост”. В отделно каре вътре в статията се цитира Брус Джаксън, “шеф на американския комитет за разширяване на НАТО”, който бил казал: “Връщането към монархия е много вредно за българската кандидатура за НАТО и ЕС.”
Е, не е баш така. България стана член на НАТО в последната година от мандата на Царя – 2004, и влезе в ЕС през 2007-ма – вътре в мандата на Тройната коалиция Станишев-Симеон-Доган.
- За разлика от информацията на “Труд” (12.05), че някой във “Вашингтон пост” бил против управление на Симеон II, в материала си от 16.05 журналистката Диана Петрова е написала еднозначно: “Владици и свещеници да не участват в предизборни листи, разпореди патриарх Максим. Причината за решението на Максимовия синод според запознати е офертата на НДС II към конкретни владици – старозагорския Галактион, Ловчанския Гавраил и Варненския Кирил.”

И накрая на този раздел няколко “интелектуални” пируета на лични българи от културния фронт.
Вмъкнал съм думата “фронт”, защото говоря за култура от типа съветска. Помните, нали, заглавия като: от НИЕ-1 “И културата да стреля!” (срещу СДС-правителството)..., НИЕ-2 “Мълчете! Съди Народния Съд!”..., НИЕ-3 “Демокрацията си е най-откровена зверска борба, подобна на процесите в дивия животински свят на Дарвин.”...., НИЕ-4 “Добре, че има често избори, та да изкараме някой лев.”...
А защо ги споменавам и тук ли, в НИЕ-5? Веднъж, защото са същите - до болка познатите ни фронтоваци, които бяха видими, лични, единствени в комунистическото време; когато духна демократичният вятър останаха на прозорците ни и продължиха нахално да грачат “Ние пак сме тук”; и нищо няма да спре наглостта им, освен тяхната физическа смърт. Затова ще ги срещате по страниците и на следващите НИЕ. И втори път – защото когато стана ясно, че “Европа ще ни вземе и туй то”, започнаха да въртят пируети. Които са несъвместими с нормалната човешка интелектуалност, затова “интелектуални” са в кавички.
Улеснен съм от факта, че пиша за строго определен период от няколко месеца. За това време не целият легион “културни бойци” може да се изяви. Само по-така. (Другите, че и не всички, а само най-нахалните, ще покажа в целия им блясък майкински нататък.)
- Дончо Цончев: “Много често съм се криел зад жена ми. Нейните три мечти в живота са да се омъжи за мен, да има син и царят да се върне.  Първите две се сбъднаха. Третото е на ръба. Без да се шегувам, аз винаги съм вярвал в неговата личност.”
Той? Винаги? Вярвал?
- Валери Петров: “Лошото е, че свободата, заради която изпълнихме площадите на Десети ноември, започна да става фалшива, фиктивна за едни и реална, безгранична за рицарите на деня. Напоследък все пак, изглежда, постепенно се разбира колко изкористена бе жаждата на интелектуалците за свобода, какво ни бе контрабандирано в кашоните с надпис: “демокрация – чупливо”. ”
Този бил напълнил площадите на Десети ноември?! Бърка нещо датите. Той и неговите другари от Народния Съд бяха напълнили площадите, но на Девети септември. И слава Богу, че Тяхната “жажда за свобода” тогава, днес беше изкористена!
- Светлин Русев: “Аз, тъй наречения “гледащ наляво” интелектуалец, по това време според някои леви политици, като човек, който подкрепяше герб с корона, вероятно съм “поглеждал надясно” – но с времето не само аз, но и целият български народ вече се обърка – кое е ляво и кое дясно.”
Малка подробност, за “тънки” интелектуалци: Когато Светлин Русев подкрепяше герба с корона, годината беше 1994 (има го описано в НИЕ-2). Няма грешка: 1994, а не 1944, 1964... дори не и 1984-та.
Само да допиша за тези тримата: Думите им са взети от интервюта, публикувани във в.”Труд” в периода 28.04-11.05.2001г. И ТРИТЕ интервюта са на една и съща журналистка – Ива Йолова. “Малей, страх”, както пеят НЛО. Други не се допускат до задаваните въпроси, да не се сбърка нещо...
Да ви кажа, пред тези “хлъзгави змии” предпочитам ярко изявената хищническа същност, да кажем на “писателя” Христо Карастоянов-Дядото, който на 29 април 2001г. пише в “Сега”: “Ставаме част от Европа? Ужас!”