Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2018 14:15 - Сид - torrent 21
Автор: pitatlimedejzorata Категория: Регионални   
Прочетен: 1183 Коментари: 5 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КОГАТО ЗАТВОРИ ВРАТАТА след госта си, Борис едва намери сили да приседне на шкафчето за обувки. Този човек разбърка душата му. Тъкмо беше намерил някакво статукво, което я запечатваше отгоре и не позволяваше на горчилката отдолу да избие, и този се пръкна. Като Господ. Или като Дявол. Кадесар мръсен. Цял живот те бяха тормозили родителите му. И цели 7 години след като официално бяха напуснали управлението на страната, се появяваха пак. В неговия живот! С претенции да го напътстват. Или да го плашат? Това с монетите беше кьорфишек.  Бял кахър. Не му пукаше за тях. Ако можеше да ги опази, както му беше заръчала майка му, до идването на истинската демокрация, добре. Ако не – голяма работа... Да ги вземат. Както бяха взели първите 200. Не можеха да ги отнесат в гроба. По-скоро монетите щяха да ги заведат до там. От майка си знаеше за пет трупа и два похабени живота. Като прибавеше и нейния, защото пак монета беше причина за смъртта й... Този каза, че още един убили тия дни...

Ама какъв убеден самохвалец. Информиран! Имал бил повече парчета от него. Айде, бе! Под шкафа пред него имаше 197! Да живее КДС, а? Изобщо не знаеха за другата, незакопаната половина. Глупаци!

Обаче оставаше Атанас. Ако нещо се случеше със сина му, след два часа и той щеше да изстива до него. Защото той му беше истинския баща, а не онзи, дето го е направил, а изобщо не знаеше за съществуването му. Тази опасност беше истинската опасност. Този познавал Мария и знаеше истината. Откъде? Тя да му я е казала? Изключено. Освен нещо неволно някъде. Някъде...

Утре щеше да дойде пак. Съвсем сигурно. Такава работа не се започва, за да не завърши. Какво да прави? Нямаше къде да се скрие от Тях, това също беше сигурно. Оставаше да се уповава на бога. Утрото винаги е по-мъдро от вечерта. Остави нещата да се случват, пък каквото стане...

На връщане от детската градина реши да се отбият двамата с Атанас в кварталния ресторант оттатък булеварда. Той не беше ходил на ресторант от преди 2-3 години. От онази Нова Година с Мария покрай нейния курс за моден дизайн. Моден дизайн... На Атанас пък му беше изобщо за първи път в живота. Държа се много сериозно. Само поиска да му налеят колата в бирена чаша „голяма като на татко”. Когато няколко часа по-късно си легнаха двамата на разтегателния диван в голямата стая, малкият човек каза на големия „Татко, ти ставаш много по-добър.”

Дали от тези приказки, но за първи път в тази година Борис се събуди чак на сутринта. И не помнеше да е сънувал кошмар.

 

КАКТО БЕШЕ ОБЕЩАЛ, в два следобед Лазар позвъни на вратата. Първото нещо, което му каза, беше:

- Нося фъстъци, защото зная, че ти не си купил.

Така си беше. Изобщо ги беше забравил. Пък и не беше сигурно дали щеше да купи, ако се беше сетил. Това последното, разбира се, не му го каза. Извади бутилката с уиски, чинийка за мезето и седнаха двамата на масата в кухнята.

- Е, Борис, време е да чуеш и втората част на историята. Новата. Нашата.

На „нашата” Борис повдигна невярващо рамене и сви устните си. 

- Давайте – му рече.

- Вчера ти казах, че работата ми в службите се изразяваше в това да отговарям за едно лице, на чиято съдба народната власт държеше. Моят подопечник беше син, незаконен, на един от най-известните банкери на царска България. Комунистите, колкото и да ги плюят сега, не могат да се поставят под общ знаменател. Сред тях винаги е имало умни хора. Не говоря за простите партизани, станали после първи ръководители на държавата. На тези умни хора винаги е било ясно, че комунизмът като световна империя няма никакво стабилно бъдеще. Разбирали са, че той е преходно събитие и са мислили какво ще правят след него. Да съхранят семето на предишните, което да послужи за закваска на неизбежно идващото ново-старо след комунизма, е била може би най-важната стратегическа задача. Въпрос на оцеляване на гените. Ни повече, ни по-малко.

50 години вече се грижа за Сина с главна буква. Под прикритието на шофьор, снабдител, организатор, бодигард и какво ли не в семейството му. Въобще момче за всичко. Не се оплаквам. Аз самият не съм от просто семейство, така че зная за важността си. Само дето допреди десетина години започнах да се отчайвам дали ще дочакам да видя ползата от труда си. Комунистите се бяха закрепостили зад желязната завеса и като че ли нищо не нарушаваше стабилитета им. Хеле, сринаха се за 5 години. Знаеш тези неща. Устисках да запазя Моето Момче за тия времена, в които да докаже, че е син на баща си. Че той ще успее да направи това, никога не съм се съмнявал. Кръвта вода не става. Е, епохата на първоначалното натрупване на капитала никога не е била „нежна”. Зад всяко богатство се крият престъпления и кръв, е казал Балзак. Моят син, така да го наричаме оттук нататък, изобщо не е изключение от това правило. Стана „бизнесмен”, в кавички, по народному – мутра. Основа цяла империя за която вестниците сега тръбят, че била престъпна организация. Без никакви доказателства, разбира се. Както казах и вчера - „наздраве за ДС”!

Можеш да не ми отговаряш, защото зная какво мислиш за нас. И признавам правото ти да мислиш така. Борбата е безмилостно жестока обаче. Но едно правило има – достойните противници трябва да се уважават взаимно. Ти си готов да платиш и си плащал за идеите си с живот. Аз и моите приятели от ДС – също. Това е гаранцията за честна борба. А ще победи по-добрият, няма лошо в това.

Да се върна пак на „моя син”. Цял бащичко! Освен изключителния бизнес нюх обаче е взел и лошотията му. Безскрупулен към конкуренцията добре, но и голям курвар, което никак не одобрявам. В тия новите времена що жени минаха през леглото му... В интерес на истината не само той е виновен. Повечето жени като видят пари и побесняват. Днес при тия нови нрави все повече стават тези.

- Борис, слушаш ли ме? – Тук Лазар стана от масата. - Твоята жена също бе гостенка в леглото му.

 - Зная ... историята. От самата Мария. Още преди да се оженим. И не съм се поболял от нея. Само не ми харесва окраската, която й давате вие.

Със сигурност повечето кадесари не са чувствителни към любовта хора. Или ако са били такива, са загубили това си качество. Лазар Толев не беше в никоя от тези групи. Някои могат да провидят известна „помощ” в това отношение фактът, че си е останал ерген, т.е. не се е сблъскал с конкретна ситуация. Но и това, че беше възпитаван в добро семейство преди Девети, си имаше своите и по-големи основания. Сега той отново седна на масата срещу Борис и му каза:

- Извинявай, ако съм се намесил непозволено във вашите отношения. Любовта между двама винаги ме е респектирала. Тя е навсякъде. Искам да кажа над всичко. Над всички наши други интереси.

Борис не му отговори. Но отпи от чашата си. Това, че не му каза „наздраве”, не направи впечатление на бог. Той беше вече прочел тази дума в мислите му. Доказателство, че господ не бъркаше, е това, че след настъпилото дълго мълчание, Борис бе онзи, който поднови разговора.

- Разкажете ми ... историята. Такава, каквато сте я видяли вие.

- Жена ти... Мария се отличаваше от другите кандидатки, да ги наречем. Аз, ако не бях имунизиран принципно срещу тази зараза, също като тебе бих влязъл с двата крака в капана. Тя не беше... тарикатка. Защо се беше „вързала” с моя, кой да ти каже. Може би му е повярвала или в момента е търсила кому да повярва, не знам. Беше много млада. Само след месец обаче Истината я смаза. Едва ли бъркам. Един предиобед тя си събрала дрешките, доколкото ги е имала и напуснала Къщата. Без да каже ни дума някому и без да се появи повече въобще. Защо? Просто изчезна. Красива мимолетна сянка. Затова съм я и запомнил. И когато я видях в съдебната зала, щях да падна от изненада. После, след няколко дни, една нощ, се събудих изведнъж. Бях събрал две и две и получил четири.

Онези стари събития, които не бях забравил, се бяха случили в края на лятото на 1990-та. Вие се разведохте през юни тази година и синът ви е 5-годишен. Изключено беше да оставя тази догадка без разследване. Та аз отговарях за Сина направо с главата си.

Не съм ти разказал, но той вече – към срещата му с Мария – беше женен и имаше син. Т.е. династията имаше своето продължение. Само че нещата никак не бяха се подредили. Жена му на моя, също като твоята Мария, бе негова жертва. Когато внукът на стария банкер се роди през 1980 година, Синът беше много горд. И толкова! Увлечен от парите и предимствата, които те осигуряват, забрави най-важното в този живот – Семейството си. Жена му не успя да понесе това и умря през 92-ра. Защото нямаше силите на Мария да го напусне овреме. Синът му, който вече е гимназист, не върви добре. От ония младежи е за които няма нищо свято в този живот. Арогантен, безхаберен, имам подозрения, че е започнал с наркотиците. Мисля си, че ако бащата си отиде, синът му няма да го замести. Днешните времена са причината за такова развитие, само че това изобщо не ме топли. Моите усилия, на които посветих целия си живот, ще останат напразни. Сега дано разбереш защо се зарадвах, когато проверката ми за бащинството на твоя Атанас показа недвусмислено, че аз имам не един, а двама внука.

Не протестирай. Аз говоря образно. Дори не съм женен, нямал съм даже предложение за това. Не помня дали ти казах. Живях целия си живот, заради партийното поръчение да пазя чужд син. В известен смисъл по това си приличаме. Грижим се за чуждо дете. Не скачай. Само дето твоите подбуди са много по-човешки. Ти обичаш една жена, а аз обичам… Партията. Глупак първи съм аз. А ти си един щастливец.

Не скачай! Щастието тебе те е близнало. Имам предвид Любовта. Усетил си я, живял си с нея. Ама ще кажеш, че вече я няма. Била си отишла… Глупости са това, драги. Истинската любов никога не си отива. А твоята любов към Мария е истинска. Ще я носиш, ще я пазиш до живот и ще я отнесеш със себе си в гроба. Тук не бъркам. Наздраве, щастливецо! Чуваш ли ме?

- Чувам ви…

- Стига си ми говорил на вие! Ядосваш ме! Аз може да съм комунист и кадесар, но съм и човек. Обикновен, слаб и напълно искрен с теб.

- Чувам ви, Лазаре. Още не сте ми казали какво искате от мен. Днес ще ми кажете ли или утре ще се срещаме пак?

- Днес ще ти кажа. Но ще се срещаме още много пъти.

- Х-м – не успя да сдържи неверието си Борис.

Лазар изобщо не му обърна внимание. Пресегна се към шишето с уискито и понеже Борис сложи ръка върху своята чаша, наля само на себе си. След което се оправда:

- На теб явно не, но на мен питието ми помага - и като погали бутилката „Балантайн” допълни – Като приятел ми е всяка вечер. Точно този! Хубаво е да имаш приятел...

Слушай сега. Имам оферта за теб. Аз вече съм достатъчно възрастен. Минах 70 тази година. Каквото успях да свърша по задачата си – толкова. От онези, дето ми я възложиха навремето, май не останаха много живи, така че няма и кому да се отчитам. Това обаче няма значение, защото аз съм асоциирал живота си с нея. И тази година Господ ме възнагради. Появи се твоят Атанас.

Не, не! Казах, не протестирай. Аз не съм дошъл да ти го взема. Опазил ме господ от този грях. Дошъл съм да те задължа ти да се грижиш за него със съзнанието, че освен бащинския дълг, имаш отговорност и пред народа си. Ти трябва да продължиш моята задача. А аз ще помагам, доколкото и докато мога.

Защо мълчиш, Борис? Заповядвам ти да говориш! Първият ми внук не получи подходящия баща, но вторият ми внук, едва ли би могъл да получи повече от Господ. Ти решаваш дали и кога ще му съобщиш Истината. Мен ако питаш, по-добре Атанас никога да не я научи. Тя може и да му навреди, а той даденостите ги има и без нея. Просто дай да му дадем възможността да ги прояви в пълния им блясък.

- Дай да му дадем? Що за... вербална конструкция! Аз съм му бащата. Аз отговарям за него.

- Уф, че си проклет. Той му бил бащата. Зная. Виждам. Къде е сега Атанас? На детска градина. Кога ще го видиш? Довечера. Да вечеряте и да му кажеш лека нощ. И после цяла нощ ще сънуваш майка му. Утре сутринта пак ще го връчиш за отглеждане. Колело. До кога?

- А ти какво искаш? Няма собствени деца, акъл взел да раздава.

- Имам, давам! А твоя къде е? Мама му стара! Оня ще затрие сина си, защото иска да има много жени, ти ще направиш същото, защото искаш да имаш само една. Аман от жени! Необходими и вредни. Кое е повечето?

- Аз, освен син, имам и дъщеря – тихо каза Борис.

Тук настъпи дълго мълчание.

 

 

ТОЗИ ПЪТ БОРИС БЕШЕ този, който наля в двете чаши на масата. Повдигна своята, изчака Лазар да вземе неговата, кимна с глава и пак без да каже наздраве, изпи на екс съдържанието й. Другият в началото не последва примера му, но след първата глътка се предаде.

- Няма по-тъжна гледка от тази двама мъже да седят на една маса и да се наливат, без да си говорят, Борис.

- Има. Мъжът да е сам на масата и да се налива.

- Е, тъкмо това е голямата опасност пред Атанас. Дългосрочната. И тя зависи главно от теб. Защото аз наблюдавам и майка му. По всяка вероятност нейният път, нейното бъдеще, няма да ми свърши работа. Тя вече е част от модния бранш, а оттам порядъчно излизане няма. Дори и да го искаш! А тя дори и не го иска! Защо, нямам отговор за себе си. И затова не мога да й помогна! 

Обаче... обаче има и краткосрочна опасност, не по-малко опасна е тя. Опитвам се за пореден път да ти обясня. В момента ти не работиш. Дисквалификацията ти е бял кахър. Страшното е като ти свършат парите. Ще кажеш вероятно – ти за това не бери грижа. Ако трябва да съм откровен, аз не бера твоята грижа, а на... на внука. Без теб той е загубен. Трябва ли да обяснявам защо. Може би да? Ти си пълен не, ами преливащ от наивност. На какво друго разчиташ, освен на монетите. Колко още имаш? Три? Или пет? Ох, милият. Не съм сигурен, съвсем не съм сигурен, дори, че продажбата на първите две ти се е разминала. Те, тези на които си ги продал, ще те намерят. Въпрос на време е. И тогава... Някои хора за пари стават зверове. От тези среди – всичките. За теб няма спасение. Нямаше спасение, ако аз не бях заинтересован, да го кажем така. Не ме интересува твоята гордост, твоите амбиции. Ти си в опасност, а без теб и твоята помощ моята амбиция свършва. Това ме интересува. Затова съм тук. Прави каквото щеш, но аз ще направя всичко, каквото трябва Атанас да израсне спокойно. Пак ти казвам - забрави за майка му! Проучил съм ситуацията, можеш да ми вярваш напълно.

Затова на теб предлагам ти сделка. За втори път – забележи. Сигурно ще ти я предложа пак. И пак. Докато приемеш. Мога да мина през теб, никакъв проблем. Но няма да го направя. Не се възгордявай. Правя го заради себе си. Когато застана пред господ, трябва да имам добро дело за индулгенция.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gardener - предизвикваш размисли, дааа
07.01.2022 09:06
В посоката на тези писания, тук. Ще опитам да изкажа резерва. Не мисля, че в средите на ... ДС има такива "личности" като част от героите ти. Хитри и честни селяндури - да, даже хора, които те четат или мен ме четат и цитиран има, защото ти да речем си умен и умееш да пишеш, развивал си се последните 70 години, до колкото си можел в онези и днешните условия, бил си на около 40 на 10 ноември, преди това си живял в онези безхитросни времена на обикновен "правешки" тарикатлък, който не блестеше с нищо. Разбира се, имаше една група хора в "научните" - БАН, институтите, предимно в културата и историята на СУ, до някъде във "философията" и предимно в чуждоезичните филологии, които подържаха ниво много над обичайното... Но какво искам да кажа, дори и да има описани като тези ДС кадри, те по подразбиране не бяха качествени, обикновени съветски матрици на КГБ, защото получаваха там безсмислените умения и "знания". Такива изроди не можаха нищо да свършат, освен да откраднат формулата на "веро" от ФРГ, останалите лъкърдии в обществото за тях са тяхна измислица. Долни твари, които ядат бял хляб като Сертов и педераста Гоцев(както и поне още 100-ти като тях - до 1000 са 900 въшкари - крадливи и долни въшкари, водени от още по въшливи селяндури), правежи и безсмислени ефета, само защото са "удостоени" от окупационните СССР власти да са елит или "боен" убийствен нож на партията им, която с кеф предадоха и станаха "капиталисти". Тази насока, примерно, се задвижи около 1975 година от т.н. "априлско" поколение мерзавци в соц "културата"... Карай, не ми се пише
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Защо, пиши,
07.01.2022 16:39
писането предполага четене, искам да кажа - ответна реакция. Забелязвам например, че докато повечето постинги на СИД имат нула харесвания, то този специално има 2. Според мен единият плюс поне, е именно заради личността на Лазар.
Повярвай ми - такъв ДС-агент наистина съществува, образът му не е измислен. И той не е онзи обикновен доносник-нечестник (колко съм нежен с епитетите), а някак по своему честен човек. Обяснявам:
всеки човек с раждането си получава в замяна на живота си, някакви... убеждения, нещо като заем, който той изплаща цял живот (на части или по-често накуп в края му). Ако човекът нулира заема си преди смъртта, то той не е ли по своему честен? Дори "заемът" да е бил от лоша банка. Темата е много дълга, много дълбока, затова за днес мисля само да ти припомня, че според Завета, рибарят Симон е бил сред онези, които са пребили бъдещия светия Стефан с камъни заради вярата му в Христос. Много по-късно - изобщо не ме интересува под чие влияние - Симон приема Вярата и става Св.Павел, втори след Св.Петър и трети след самия Христос.
Пак ще повторя: "четенето" ни задължава да "прощаваме", ако преобразяването е искрено. А искрени хора има навсякъде. Както и неискрени - също. И още: Ужасно ми е трудно да стана "Добронамерен" след като са ме "замеряли с камъни", но СТРУВА МИ СЕ, че друг отворен път пред нас човеците няма. Другото е пребиване с камъни, докато последният човек на Земята убие предпоследния.
цитирай
3. gardener - хахаха
08.01.2022 13:37
Дано да е имало толкова честни служители. Един хубав ден, наскоро(преди няколко години, 10 поне, когато все още можеше да се пише по разни статии относително от всеки) се бях заял с едно говедо от тези, известно като "ректора" на библиотекарския в нета разбира се, под публикация за неговите "постижения" в областта на науката, масонството и рода му. Предполагам той или някой негов близък по род или служба ме напсува изключително мръсно, макар, че и аз се бях изказал в тази канална лексика за човека(въпреки, че за мен това е животно). Предложих му да се видим и изясним позициите си където и както иска с и без оръжие, да ми види айпито, щото не съм се крил, а техните възможности в тази област са ясни, все пак държавата е тяхна. До днес го чакам да се изясним с него или с приятелите му. Разбира се после този стринг в коментарите беше махнат от "свободния" сайт, май беше на Дневник или Блиц(с вечен бан съм и в двата и останалите "големи" сайтове в РБ). Разбира се, това е леко самохвално и извън библейския ти сюжет, на една стена в къщи държа портрет върху камък на св. Павел, рисуван от баща ми 1938 година, 12 годишно момченце, сирак, но от обезпечените, което от времето, когато го познавам - 70 те години(40 години по късно) не му беше до рисуване или религиозни сюжети. Не беше намерил сили да остане в тренда, беше се променил от скотския живот, който му бяха предложили след 1944 година, а такива хора са хиляди в т.н. ни Родина.Радва ме, че техните наследници днес(наследниците на насилниците от ДС и БКП) с нищо не се отличават от родителите си, нито един не е успял да израсне и да стане повече от тях - прости и долни дегенерати, а ако имат някакви "стремежи" в областта на културата, те са толкова бездарни и нелепи, че предизвикват отвращение, това е един от елементите, които правят нацията толкова безнадеждна в момента, че и е нужно министерство на културата за я има тази долна и просташка култура на победилите изроди. Може да съм краен и съм краен, но за мен е така.
цитирай
4. pitatlimedejzorata - Недей така, Градинарю,
08.01.2022 22:02
Ние имаме по-голяма задача, имам предвид, че решението й става ясно, когато Нас вече ни няма. Да соча ли примери?
Тези изроди - те наистина са такива, съвсем вярно е - попиляха живота на родителите ни, нашите животи, живота на децата ни... И к'во? Системата им, Основата им, се срути за няколко дни. Аз доживях да го видя, но дядо ми - не. Само че Той, Те, нашите предци гледат отгоре! Ако - не, то аз, обещавам, ще им го разкажа.
Не ти се вярва? Недей така. Ако не вярваме на Създателя си, че не сме се родили без мисия, защо живеем?
Това че безмилостен град е унищожил цялата градина, всичкия ти положен труд години назад, това повод ли е да се откажеш да я подновиш отново? Не, нали.
цитирай
5. pitatlimedejzorata - Знаеш ли. Градинарю,
08.01.2022 22:12
Твоите коментари не излизат най-отгоре на блога ми в общата бройка. В това няма никаква случайност. Всичко се контролира, някакъв нещастник или нещастница сред модераторите си губи времето да чете и цензурира Нашия диалог! Напънала се "Мара, та се насрала". Аз имам нужда от това да чета по-няколко пъти Твоите коментари, Затова ги запазвам в архива си и се връщам към тях. Така попаднах на коментара "хахаха".
dobronameren е рещил този проблем чрез модерацията. Аз не искам. Ти пиши - аз ще те търся и ще те намирам.
цитирай
6. gardener - Никой не ни следи, те вече не могат да четат
09.01.2022 02:12
а даже и да могат нямат потенциал да разбират написаното. Дегенеративни хора. Аз с години се занимавам с наука и религия, изнасям никому ненужни сказки в ограничена аудитория. Днес успях да си изясня една от тъмните страни на грешките ни, моите и на баща ти - мислим с понятията на нашето време за миналото с нашата обща и специална култура, а така не трябва. Изучавам един автор - Марк Солонин(ако му изписвам правилно името на български), ако не си го слушал послушай го, въпреки, че се е забил в историята на СССР, а това е толкова... нелепо, но той не иска да живее в лъжа и в едно с онзи Суворов, толкова мразен от ГРУ и КГБ и новите ни освобители от комунизма като компанията на Решетников. Какво исках да кажа - винаги трябва да влизаме в контекста на времето, даже днес и да не го мерим с нашите познания. Баща ти, се е опитал да представи един красив и подреден свят от 2045 година, а тогава ще е същия като сега - пусни си филмчето на Михайлов (с танковата касета) под заглавие "Кой ще ни даде пари" и ще се зарадваш - такива са 95% от нашите сънародници с леки нюанси и леки пикове като при онова говедо ... Киро - фитнеса ли беше, известен "влогър" в нашата безнадеждна Родина. Предполагам съм ги предизвикал с новия си аватар, който е силно неприемлив от местните боляри, до един русофилистици. Даже най-"добрите" им пера са толкова досадни с благодарностите към т.н. "руски народ", който ги бил освободил от турците, че не могат да забележат, колко са облъчени от собственото си плацикане в тинята на идеологеми. И винаги трябва да не губя съзнанието, че може и да греша, може аз да не съм прав, може всички хора да са ... издигнати и честни същества, учени и знаещи много повече от мен или баща ти, това е един страх, че ние сме неправи, само не знам защо единственият, човек за който съжалявам, че е умрял напоследък е т.н. доктор Тони Филипов, въпреки, че той си имаше неговите ... заблуди, останали от механото в Пазарджик.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462042
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031