ХОРАТА С ДОСИЕТА.  СЛЕДНИТЕ

Ако отворите някой речник за чуждите думи в българския език, ще прочетете, че „досие“ е дума с голямо разнообразие на приложенията си, но всъщност винаги е „папка“ с документи за конкретно нещо – „мърдащо“, но и за „немърдащо“ също. Както и че за едно и също „нещо“, досиетата са далеко повече от едно.
Всеки човек има някакво, няколко, досиета. Сто процента е сигурно, че едно от тези досиета е съставено от Създателя. Другото му име е Съдба. Вероятно е най-важното за всеки човек, защото е записано в генома му, в погледа му, върху ръцете му, в начина на разсъжденията му и къде ли още не.
Още преди да се роди, родителите на всеки човек започват да пишат досието му. Щом той стане член на някакво организирано заведение, напр. детска градина, веднага държавата му завежда „лично досие“. Стигне ли до месторабота, то става част от неговата личност. Дори Личността и да не знае, дори и да не обръща внимание на този факт, това досие се препредава от „служба на служба като някой ек“.
И ето че достигаме до разликата между „доброто“ и „лошото“ общество. Махам кавичките, което означава, че ще пиша вече Собственото си разбиране. Доброто Общество използва създадените лични досиета като... като Справочник за възможностите на своите членове, а Лошото - като Инструмент за влияние върху делата им. Т.е. Доброто общество не се намесва в Божиите работи и им се подчинява, докато Лошото не признава Бога и го замества със своите писачи на съдби. Знаете ли докъде води това? – БОГ не може да бъде заместен от никое свое създание, дори то да е Вожд и Учител на целия свят и мумията му да е поставена за общо и задължително поклонение в какъвто и да е  Мавзолей!
Само ще допиша още, и ставам конкретен: Всеки човек СЪЗДАВА САМ своето досие и го защитава, продължава, дописва, със своите конкретни дела. Те трябва да бъдат лично осъзнати и стократно премислени, за да бъде този човек част от Доброто общество, дори да е обикновен калайджия на стари тенджери. ПОЗВОЛИ ЛИ ДРУГ да го изнудва чрез лъжливо изфабрикувано досие, за да бъде използван не по божието предназначение, ще осъзнае рано или късно, че животът му е минал безсмислено. Съжалявам за тези жестоки думи, но такава е истината! И въобще не съм я измислил аз.
В България до Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989г. въпросът с ДОСТЪПА до личните досиета на гражданите изобщо не се обсъждаше. Той стана актуален, в смисъл на законово обезпечен до някаква степен, за първи път през 1997 (комисията „Богомил Бонев“), после 2001/2002 (комисията „Методи Андреев“), и през 2007 година, когато с правителствено решение на тройната коалиция се създаде „Комисия за РАЗКРИВАНЕ документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“, която се председателствува от Евтим Костадинов (впрочем от БСП). Тази комисия ще продължи да работи до 2015 година.
Обърнахте внимание нали, че става дума не за закриване или премахване на създадените вече досиета, а за разрешаване достъпа до тях. (Разбира се, че не говорим за досието, съдържащо информация за това кой къде на каква длъжност е бил назначен, каква му е била заплатата и какви награди е получил, а за другата „мръсна част“, създадена, дописвана и поддържана от органите на комунистическата Държавна Сигурност.)

Навлизаме в мисловната територия:
- За гражданите е разрешен само ДОСТЪПЪТ до досиетата. А досиетата – техни !? Защо?
- Кой разрешава достъпа – новите граждански институции, които ги ползват днес или старите комунистически служби, които са ги създавали? Какъв е „размерът“ на този  достъп – частичен, пълен, дирижиран, подбран...?
- Ако се окаже, че някой гражданин преди е бил „мръсник“ спрямо новото демократично общество – донасял е на тоталитарната държава за съгражданите си антикомунисти, той понася своята публична отговорност. А какво ще стане с вербовчика му – човекът, който го е вкарал (дори „може би“) умишлено в тази „беля“? Имайте предвид, че вербовчиците са двойно защитени, защото в досиетата те не присъстват с истинските си имена. Христоматиен е примерът с депутата от БСП Таско Ерменков, който е бил вербовчик, но под името „кап. Радулов“.

Разширяваме мисловната територия:
- А ако разкритият доносник не е клепал комшията или колегата си, а е донасял за общонационален вредител, натовец да речем? По едни критерии той е патриот, но по други критерии е защитавал комунистическата държава, която е виновна пред поданиците си. Каква е неговата вина от гледната днешна точка?
- Ако днешният български народ все още е разделен в преценката си за така наричания „цивилизационен избор“, какво да прави едната му половина с другата половина – да я презира ли или да й прощава, да я убива ли или да я „изчегъртва“, при какви условия?
- А как да се отнасяме с децата на доносниците, нали децата не избират родителите си?

Аз мисля, че са правилни две неща. Първо, всеки сам решава какво да бъде отношението му към носителите на досиетата и към техните съставители. И второто, всеки сам носи отговорността за своето решение, недопустимо е да се крие за някакво партийно или класово решение. Каквото и да е то.
За да подпомогна Вашият избор, пиша всичките тези неща. При това с изричната уговорка, че не ви задължавам да мислите като мен.
И още нещо – включих предварително списъците с имената на разкритите, и предстоящи за осветяване официално лица, работили за органите на ДС, в края на този последен том, защото според мен ТЕ са остатъци от миналото ни. Не бива да присъстват документално в Новите предстоящи томове на НИЕ. Мястото им е тук – в края на историята за комунистическото време на България, преди приобщаването ни към семейството на демократичните страни в 2007-а година.
Надявам се! Това е най-голямата ми надежда! Защото мисля, че Родината ми изисква точно това от мен!

Вижте официалните списъци с имената на разкритите досега (2014) доносници на ДС в приложенията номера от 2 до 7 на този том от поредицата НИЕ. Имайте предвид, че Комисията „Костадинов“ е проверявала досиетата не на всички граждани на България, а само досиета на лица, които са заемали висша държавна позиция или са кандидатствали за такава.
Иначе продължавам „да ровя из боклуците“ по медиите, които са документирали, документират, и продължават с тази мръсна работа - да пишат за позициите на Лица, непопадащи в обсега на Комисията, като журналисти, интернет-модератори на общественото мнение, „убийци на Надеждата“, хора от разните НПО-та и социологическите агенции, писатели, преподаватели, бизнесмени, частници, общественици, тарикати, страхливци, стари гузни партизани и ОФ деятели, младите техни последователи от разните „нови начала“ и „нови времена“... Томовете от НИЕ-1 до НИЕ-6 преливат от техни внушения. Така ще бъде и занапред!
Правя го, защото мисля, че Родината ми изисква точно това от мен! И имам молба към вас, моите читатели: Не махвайте небрежно с ръка на тези техни внушения. Те не са никак безобидни. И ТЕ няма да си отидат сами. Не само телата ни, за да са здрави, се нуждаят от профилактика, фитнес процедури и разходки на открито. Разумът ни, душите ни, отговорността пред Създателя ни, са далеч по-важни да бъдат „поддържани“. Защото личният ни просперитет и физическото ни здраве умират с нас, докато само душите остават отпечатани в нашите наследници.

Ще следва поредното текущо представяне на поредните тарикати за тази последна година 2008 година:

-                 Георги Марков, седесарят, противникът на Конституцията, който после стана нейн тълкувател като член на Конституционния съд...
22.06.2008 във в.“Стандарт“: „Не падам от небето в публичния живот, а бях назначен в КС от държавния глава. Освен това съм единствения депутат, който отиде през 1990г. заедно с покойния Стефан Савов да си види досието. Господ знае кой съм! Аз щом не съм си сложил подписа в знак на съгласие, значи не съм сътрудничил на ДС. Освен това КС реши, че няма основания да не съм на поста си по онова време и който иска да го оспори.“
(Официално е потвърдено с документи от Комисията „Костадинов“, че Георги Марков като агент на ДС е имал два псевдонима – „Николай“ и „Стефан“. Освен това сред книжата, които са свързани с него, хората на Костадинов са открили и протокол от 1990г. за унищожаване на работно дело.)

-                 Георги Първанов, президентът, 5.06.2008 пред в.“Труд“: „По-чудовищно обвинение към мен не съм чувал!“
(Комисията за разрешаване достъпа до досиетата обяви официално, че Първанов е вербуван като секретен сътрудник „Гоце“ от 1989 до 1993 година. По това време той е работил в Института по история на БКП като научен сътрудники и като директор на Центъра за исторически и политически изследвания към Висшия съвет на БСП. Документите въз основа на които е установено, че Първанов е служил на ДС, са документ за изплатена сума, доклади от ръководилия го щатен служител, два картона, регистрационна бланка и дело.)

-                 Минко Герджиков, зам.кмет на София: „В младежките си години всеки може да бъде наивен. Но, от друга страна, не съжалявам, че съм работил за България през тези времена макар и тайно. И сега бих работил същото. При мен така се разви кариерата, че след завръщането от Гърция спечелих конкурс, и то без никаква помощ, и станах директор на „Балкански страни“, след което и главен преговарящ, а после и заместник министър. България има нужда от силно разузнаване. Някой трябва да си сложи главата в торбата.“

-                 Феим Чаушев, още Петър, още „Бисер“: „Комисията по досиетата да покаже поне един документ, че съм работил против интересите на моята родина Република България; Също някакъв документ, че съм бил доносник и съм навредил на определен човек или на страната. Всички това е много нелепо и смешно.“
(Веднъж вече писах, че Българиите са две – Народна Република България - до 1990г;  и Република България - след тази година. Агент „Бисер“ е работил в ДС за НРБ, но в изявлението си споменава РБ. Случайна ли е тази негова грешка?)

-                 Румен Леонидов в интервю за Людмила Първанова за „Стандарт“, 15.02.2008:  „Да се вербуват хора на изкуството беше нещо съвсем естествено, тъй като тогавашният режим се плашеше предимно от тяхното волнодумство. Социализмът се крепеше на идеологията, а тя можеше да бъде победена с думи. Затова социапистите държаха да контролират мечтите и идеалите. Но, както твърдят някои от творците, да се попадне в службите неволно или по принуда беше невъзможно. На мен например два пъти ми предлагаха. Отказах. Никой не ме е насилвал и не ми е държал карез. Това, което разправят, че някого го хванали с любовница, че имал хомосексуална връзка или откраднал нещо, та го принудили, не е вярно. Принуждавани са хора, прекрачили закона и попаднали в затвора. Всичко беше доброволно. Преди две години се запознах с офицер от службите. Попитах го защо са пращали при мен да ме зарибява. Каза ми: „Не знам, но имаше една разработка. Ти си приятел със сина на Любомир Левчев – Владо. Той нещо се правеше на дисидент и искаха да ударят Любо, който беше изпаднал в немилост.“ ... Не мога да твърдя със сигурност, но се говори, че почти всички спортни журналисти са били хора на службите. Те често ходят да коментират мачове и спортни събития в чужбина.“

-                 Георги Костов, композитор и министър на културата при Жан Виденов, за „Стандарт“, 15.02.2008: „Разкриването ми като агент на ДС ме кара да се смея и да се ядосвам едновременно. Ако умеете да смятате, ще изчислите, че през 1960г,, когато съм „свален от отчет“, съм бил войник. Да, викаха ме в специалната служба, както и всички мои наборници от казармата тогава и ни диктуваха какво да пишем. Аз отказах. Чудя се и досега каква смелост съм намерил тогава да им кажа, че не ставам за това.“

-                 Юлиана Ончева, журналист, тръгнала от „Демокрация“ през „Труд“, за стигне до в.“Стандарт“: „Вредите от дейността на комисията „Евтим Костадинов“ със сигурност са повече от ползите, меко казано. Всъщност ползата е само една – да накара хората да се замислят доста по-сериозно за ценностите на демокрацията, заради които площади и улици се пукаха по шевовете. Ако сега я има у нас, Конституционният съд би трябвало да отмени немалка част от законовите текстове, а Костадинов и С-ие да върнат заплатите, получени досега. Какво общо има между разузнавачите от I отдел на ДС, учените с по няколко езика от техническото разузнаване на IV отдел и писачите на доноси от VI-и? А колко от хората, топили дори братя, сестри и съпрузи, са го направили заради собственото си оцеляване зад оградите на лагерите в Белене, Ловеч, Куциян, Скравена и т.н. и колко, за да отърват казармата, да останат в столицата, да се сдобият с хубава служба или някой лев над стипендията и заплатата? Идеята на Закона за лустрацията е абсолютно неясна, а начинът на приложението му прилича по-скоро на разчистване на сметки в балкански вариант. По български.“
Не зная за кой път повтарям: Не искам да съм част от този български народ, който споделя мисленето на такива като Юлиана Ончева!

ДС агенти сред ПОСЛАНИЦИТЕ                            .

Тази група агенти са сред най-двузначно приеманите от обществото агенти. От една страна е ясно, че за всяка дипломация „тайната“ е необходимост и следователно такива хора за такава служба са нужни и полезни. Дипломатът навсякъде по света е личност, която много малко говори, без да има „едно на наум“. Доста често – две, три и повече. Това се знае негласно и затова, ако едните „хванат дипломат в нередност“, не му се сърдят лично, а просто го експулсират да си ходи в държавата. А другите си го прибират общо взето тихичко, за да могат да го завъртят в повторна употреба, разбира се в друга държава. И за да не се наруши паритета на шпионите, изпъждат от страната си дипломат от другите. Често пъти без пряка настояща вина. В този смисъл дипломатът е човек, който служи СЕГА на ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНА ДЪРЖАВА. В това определено има рискове за него, но те са заплатени добре. Буквално.
Друг е въпросът за виновността на дипломата пред обикновения народ на тази държава. Не в дадения момент, а изобщо, когато се смени общественият строй в държавата. Всички „беззаветно предани на комунистическа България“ дипломати трябва да напуснат тихомълком дипломатическото поле и да бъдат заменени с нови, които са „също така предани, но на демократична България“. Невъзможно е да останат на старите си места. И е напълно редно, даже повече от редно да се свият 

А
Александър Георгиев Итов, 1943 г.; Александър Георгиев Хаджов ,1963 г.; Александър Димитров Димитров, 1959 ; Александър Стоянов Савов, 1955 г.; Алекси Георгиев Алексиев, 1950 г.; Альоша Иванов Неделчев, 1955 г.; Ангел Митков Орбецов, 1960 г.; Ангел Николов Манчев, 1941 г.; Андрей Славчев Трънски, 1945 г.; Андрей Стоянов Караславов, 1948 г; Асен Илиев Златанов, 1935 г.; Аспарух Тодоров Папалезов, 1935 г.; Атанас Иванов Будев, 1955 г.; Атанас Игнатов Младенов, .1960 г.; Атанас Колев Самсарев, 1938 г.; Атанас Павлов Велчев, 1944 г.

Б
Боби Николов Бобев, 1948 г;; Богдан Боянов Мирчев, 1943 г.; Богдан Иванов Богданов, 1940 г.; Богомил Станимиров Величков, 1941 г; Бойко Милков Тарабанов, 1935 г.; Бойко Христов Мирчев., 1958 г.; Бойчо Тодоров Гюров, 1953 г.; Борис Александров Джибров, 1933 г.; Борис Иванов Павлов, 1935 г.; Бранимир Младенов Младенов, 1957 г.; Бранимир Петров Радев. 1952 г.; Бранимир Филипов Петров, 1948 г

В
Валентин Василев Божилов, 1941 г.; Валентин Добрев Петров, 1955 г.; Валентин Методиев Радомирски. 1950.; Валентин Петков Гацински, 1950 г; Валентин Цанев Дончев, 1960 г.; Валери Борисов Пчелинцев, 1937 г.; Валери Христов Христов, 1951 г.; Велизар Пенков Енчев, 1953 г.; Венелин Димитров Петров, 1956 г.; Венцислав Ангелов Иванов, 1953 г.; Венцислав Данаилов Кънев, 1947 г; Вълчо Георгиев Марков, 1954 г.; Ганчо Неделчев Ганев, 1956 г.; Гено Велков Тошков, 1938 г.; Георги Андреев Атанасов, 1929 г.; Георги Димитров Димитров, 1957 г.; Георги Дойчев Юруков, 1941 г.; Георги Михайлов Михов, 1945 г.; Георги Петков Пейчинов, 1952 г.; Георги Петров Късов, 1935 г.; Георги Радков Дъгарадин, 1944 г.; Горан Стефанов Йонов, 1947 г.; Григор Тодоров Кръчмарски, 1931 г.

Д
Делчо Петров Царев, 1941 г.; Дико Колев Диков, 1947 г.; Димитър Алексиев Божилов, 1950 г.; Димитър Андреев Димитров, 1952 г.; Димитър Василев Димитров, 1940 г.; Димитър Илиев Лазаров. 1933 г.; Димитър Константинов Икономов, 1955 ; Димитър Константинов Кисимов, 1937 г.; Димитър Миланов Енчев, 1960 г.; Димитър Петров Попов, 1932 г.; Димитър Стойнев Станоев, 1937 г.; Димитър Филипов Серафимов, 1958 г.; Димитър Цветанов Цанев, 1942 г.; Димитър Цветков Костов, 1932 г.; Димо Василев Димов, 1938 г.; Драговест Горанов Горанов, 1952 г.

Е
Евгени Колев Генев, 1957 г.; Евгений Пенков Еков, 1961 г; Евгений Якимов Иванов, 1955 г.; Елена Петкова Кирчева, 1949 г.; Еленко Георгиев Андреев, 1939 г.; Емил Димитров Вълев, 1956 г.; Емил Димитров Самарджиев, 1951 г.

Ж
Жасмин Николова Генова, 1948 г.; Жечо Петров Радунов, 1931 г.

З
Захари Митев Радуков, 1949 г.; Здравко Георгиев Велев, 1940 г.; Златин Вангелов Тръпков, 1957 г.

И
Ивайло Любенов Бръзицов, 1949 г.; Иван Алексиев Гайтанджиев, 1945 г.; Иван Георгиев Гарвалов, 1930 г.; Иван Голубинов Цветков, 1951 г.; Иван Данчев Петков, 1947 г; Иван Димитров Чобанов, 1951 г.; Иван Иванов Стаматов, 1948 г.; Иван Истилиянов Димитров, 1946 г; Иван Кирилов Палчев, 1943 г.; Иван Любенов Недев, 1942 г.; Иван Пенчев Данчев, 1948 г.; Иван Петров Иванов, 1953 г.; Иван Цацов Димитров, 1952 г.; Иван Янков Христов, 1948 г.; Иво Йорданов Иванов, 1953 г.; Иво Любенов Петров, 1948 г.; Илия Георгиев Кръстелников, 1943 г.; Илиян Господинов Караманов, 1967 ; Илиян Драганов Василев, 1956 г.; Илко Климентов Шивачев, 1955 г

Й.
Йордан Петров Величков, 1940 г.; Йордан Тодоров Кожухаров, 1941 г.

К
Кирил Иванов Момчилов, 1938 г.; Кирил Тодоров Димитров, 1954 г.; Кирил Христов Кирилов, 1946 г.; Константин Андреев Андреев, 1952 г.; Константин Димитров Алдев, 1946 г.; Константин Стефанов Главанаков,1936 ; Красимир Иванов Костов, 1957 г.; Красимир Йорданов Петров, 1951 г.; Красимир Николов Тулечки, 1955 г.; Краснодар Байчев Колев, 1952 г.

Л
Любен Стоянов Гоцев, 1930 г.; Любомир Григоров Шопов, 1942 г.; Любомир Ерменчев Иванов, 1956 г.; Любомир Желязков Вълков, 1927 г.; Любомир Илиев Иванов, 1942 г; Любомир Милчев Тодоров, 1951 г.; Любомир Недков Кючуков, 1955 г.; Людмил Петков Спасов, 1948 г.

М
Марко Николов Марков, 1937 г.; Милан Лефтеров Миланов, 1939 г.; Мима Димитрова Стоилова, 1947 г.; Минко Николов Ноев, 1958 г.

Н
Начко Георгиев Пехливанов, 1947 г.; Неделчо Борисов Пенев,,1948 г.; Нейчо Искров Нейчев, 1936 г.; Никола Иванов Калудов, 1943 г.; Никола Иванов Карадимов, 1942 г.; Николай Борисов Иванов, 1950 г.; Николай Василев Богданов, 1946 г.; Николай Георгиев Караколев, 1953 г; Николай Илиев Илиев, 1955 г.; Николай Михайлов Андреев, 1945 г.; Николай Стоянов Арабаджиев, 1954 г.; Николай Стоянов Марин, 1950 г.; Николай Цачев Цачев, 1955 г.

О
Огнян Кирилов Митев, 1940 г.; Огнян Райчев Пишев, 1951 г.;

П
Пантелей Мирчев Спасов, 1955 г.; Петко Иванов Пранджев, 1944 г.; Петко Теофилов Димитров, 1952 г.; Петър Александров Междуречки, 1934 ; Петър Асенов Драгнев, 1948 г.; Петър Георгиев Воденски, 1951 г.; Петър Димитров Атанасов, 1961 г.; Петър Здравков Попчев, 1944 г.; Петър Иванов Маринков, 1930 г.; Петър Стефанов Константинов, 1942 г.; Петьо Димитров Петев, 1956 г.; Пламен Иванов Грозданов, 1950 г.; Пламен Христов Петков, 1956 г.

Р
Райко Страхилов Райчев, 1955 г.; Румен Георгиев Чолаков, 1939 г.; Румен Димитров Цанев, 1946 г.; Руско Димитров Георгиев, 1951 г

С.
Светлозар Владиславов Панов, 1958 г.; Светломир Велев Баев, 1947 г.; Свилен Илиев Божанов, 1954 г.; Сергей Стойнев Тасев, 1961 г.; Симеон Николов Дърпатов, 1944 г.; Слав Василев Данев, 1947 г.; Станимир Цветанов Сърбиновски, 1951; Станислав Пенков Даскалов, 1952 г.; Стефан Борисов Наумов, 1945 г.; Стефан Наумов Йорданов, 1943 г.; Стефан Николов Апостолов, 1945 г.; Стилиян Данов Стоянов, 1932 г.; Стоил Фердов Миланов, 1931 г.; Стоян Георгиев Давидов, 1943 г.; Стоян Георгиев Денчев, 1953 г.; Стоян Живков Сталев, 1952 г.

Т
Теодор Спасов Русинов, 1952 г.; Тодор Манолов Пътов, 1943 г.; Тодор Маринов Стайков, 1953 г.; Тодор Петков Дичев, 1938 г.; Тодор Таков Рибаров, 1941 г.

Ф
Феим Юсеинов Чаушев, 1944 г.

Х
Христо Йорданов Йорданов, 1941 г.; Христо Йорданов Марков, 1932 г.; Христо Петков Тепавичаров, 1934 г.; Христо Христов Гутев, 1957 г.

Ц
Цанко Василев Яблански, 1944 г.; Цветан Петров Димитров, 1948 г.; Цонко Маринов Георгиев, 1941 г.

Ч
Чавдар Вельов Червенков, 1941 г.; Чавдар Жечев Жечев, 1955 г.; Чавдар Николаев Минчев, 1951 г.

Ю
Юксел Мюмюн Ахмед, 1962 г.

Я
Явор Димков Захариев, 1946 г.; Янчо Демирев Янев, 1939 г.

ДС агенти ДЕПУТАТИ  

Броят на всички депутати е твърде голям – повече от 1300. Към края на тази 2008 година Комисията по досиетата е излязла с решение за депутатите-агенти на ДС само за времето от 7-ото ВНС до датата 4.09.2007. Вътре има твърде интересни за историята Имена. Но не мога да правя подборка, защото тя би била моя подборка, а зад всеки депутат стоят имена на хиляди други мои съграждани. Така, че публикувам пълния списък на 167-те депутати, разкрити от Комисията.
Не записвам партийната принадлежност на всеки депутат-агент по формалните две причини – по конституция след избирането си депутатът представлява всички българи, и има достатъчно много депутати, влязли в НС от името на най-различни, често взаимноизключващи се партии. Откъде да знам коя партия какво място има в сърцата им.

А
Андрей Андреев; Александър Димов; Александър Маринов; Ангел Монов; Атанас Матеев; Атанас Семерджиев; Ахмед Доган

Б
Благой Дечев; Бойко Ватев; Бончо Рашков; Борис Стоянов; Боян Киров; Бриго Аспарухов

В
Валентина Георгиева; Ваню Хърков; Васил Димитров; Васил Костов; Васил Милков; Васил Палакаркин; Васил Станилов; Велико Великов; Венцислав Димитров; Веселин Бончев; Владимир Топенчаров

Г
Галактион Табаков; Георги Агафонов; Георги Георгиев; Георги Дюлгеров; Георги Иванов; Георги Иванов (Какалов); Георги Колев; Георги Костов; Георги Манов; Георги Марков; Георги Начев; Георги Първанов ; Георги Юруков; Гинчо Павлов; Гюнер Тахир

Д
Денчо Бояджиев; Джеват Мехмед; Димитър Баталов; Димитър Димитров ; Димитър Езекиев; Димитър Кайраков; Димитър Маринчешки; Димитър Пенчев; Димитър Стефанов; Димо Димов; Добрин Спасов; Добромир Задгорски; Дончо Каракачанов

Е
Евгени Кирилов; Евгений Еков; Елена Кирчева; Емил Филипов

Ж
Жан Виденов; Жорж Ганчев

З
Захари Захариев; Златимир Орсов

И
Иван Кирилов; Илия Конев; Иван Мандов; Иван Матев; Иван Палчев; Ириней Цветков; Исмаил Исмаил

Й
Йордан Величков

К
Кадир Кадир; Калин Димитров; Кемал Еюп; Кирил Баев; Кольо Колев; Кольо Парамов; Константин Косев; Красимир Каракачанов; Красимир Николов; Красимир Петров; ;Кристиян Кръстев

Л
Любен Гоцев; Любомир Божков; Любомир Драганов; Людмил Маринчешки; Лютви Местан

М
Марко Мечев; Мехмед Бейтула; Минчо Минчев; Михаил Михайлов

Н
Нансен Бехар; Нейчо Неев; Никола Кацарски; Никола Мишев; Нина Геринска

О
Огнян Пищиков; Орлин Ризов; Огнян Сапарев; Орхан Мемиш; Осман Октай

П
Петко Ганев; Петко Търпанов; Петър Башикаров; Петър Берон; Пламен Ранчев

Р
Радван Кадьов; Рамадан Аталай; Розета Тодорова; Румен Гечев; Румен Русев; Румен Сербезов; Русалин Арнаудов

С
Сабри Хюсеин; Слав Данев; Станислав Станилов; Станчо Тодоров; Стойчо Донев; Стойчо Шапатов; Стою Дулев; Стоян Витанов; Стоян Денчев; Суави Хаджи

Т

Тодор Батилов; Тодор Бояджиев; Тодор Костадинов; Тодор Колев

Х
Халит Гаази; Хасан Али; Христо Войняговски; Христо Иванов (Иванов); Христо Смоленов; Христофор Дочев

Ц
Цанко Русев; Цезар Карафеизов

Ч
Чавдар Добрев

Ш
Шакир Поюков

Ю
Юнал Лютви;  Юрий Юнишев

Я

Янко Кожухаров; Янко Янков (Николов)