ЧЕРЕПИТЕ В ЗАКУСВАЛНЯ „БЪЛГАРИЯ“

Закусвалня, наречена „България“, няма. За разлика от ресторант „Монтерей“, който съществува. „Черепи“ в ресторанта „Монтерей“ формално също няма, но използвах тази метафора, защото в ресторанта всеки вторник се събират на редовна спявка ДС-отговорниците на Васил Божков-Черепа, който пък е един от бандата „черепи“, шефове на организирана престъпност у нас. В  „ресторант Монтерей“ съм събрал разказите за тази организирана престъпност. Докато в „закусвалня България“ събирам историите за дребната битова престъпност в държавата. Не всички разбира се, но по-важните - естествено. При това за някои от тези истории е проблематично да се каже, дали изобщо са „дребни“.

·                      На 14 септември 2008г. внезапно почина археологът Георги Китов,
На 65-годишна възраст от инфаркт, на работното си място – разкопките на тракийската могила в Старосел. Историята я знаете – писах за нея предварително (НИЕ-5). Освен официалната причина за смъртта, колегите му споменават, че минути преди да почине, Китов отпил глътка вино от някаква антична чаша, която била намерена в разкопаната могила предния ден. Споменава се още, че е възможно археологът да е бил отровен, защото е навел полицията към брата на бившия главен прокурор Никола Филчев за възможна незаконна търговия с антични предмети. 
В последните няколко години, първите на 21-я век, твърде много такива антични предмети, особено златни, бяха разкопани и извадени на бял свят. Вероятно защото е отпаднала забраната за разкопаване на тракийските могили по нашите земи. (Миналото невидяно време е използвано, защото тази забрана, издадена по времето, когато Тодор Живков още е имал коса, не беше отбелязана в нашите демократични медии. Иначе да съм я видял.) Чак през юни тази 2008-а намирам в информирания за такива неща вестник „24 часа“ материал, че само за миналата 2007 година Съветът за теренни проучвания към Националния археологически институт с музей към БАН (имало и такъв орган, представете си) е издал 277 разрешителни за разкопки на археологически обекти и още 18 за теренни обхождания. Същият този вестник в броя си от 21.06.2008 публикува една карта на България (не я привеждам тук, защото тя няма пряко отношение към темите, представляващи интерес за НИЕ), на която успявам да преброя 43 различни точки по цялата ни територия, където в момента се водят разрешени разкопки. Имайте предвид, че района на град Шипка (където в „Светицата“ през август 2004-а Георги Китов намери златната маска на цар Терес и „Голямата Косматка“, където месец по-късно извади от замята и бронзовата глава на Севт III) е една „точка“. А в района на град Арчар, Ломско, където е разкопан древния град Рациария, пък няма никаква точка.
Кой е Георги Китов?
Роден е в Дупница (1943), но завършва гимназия в София, история в СУ, а става уредник на музея в Каварна, после и на нос Калиакра. Пък най-значимите му разкопки са в Тракия. Изключително волунтаристичен дух, както в професията, така и в личния си живот. Разкопава по десетина могили на сезон и това е възможно, защото методите му са груби – не копае на ръка внимателно, а използва земекопна техника. Според собствените му думи “само така можем да изпреварим иманярите”.
През 2001 г. Китов е лишен от правото да ръководи разкопки за една година с решение на ръководството на Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях. Горе-долу по същото време – ако все още си спомняте – Васил Божков създава  своята частна колекция от тракийски артефакти. От над 6000 уникални предмета в нея, ще се окаже (през 2020г.), че само 250 екземпляра са декларирани официално с документи за собственост.
Догодина в пресата ще се появи съобщение, че „екипът, работещ на могилата Голяма Косматка край Шипка, е бил пред откриването на голяма камера, пълна със съкровища. Засечена е с уред на НАСА за сканиране на лунната повърхност. Георадарът показал, че над откритата вече гробница на Севт ІІІ има неразкопана кръгла тракийска сграда с колони. На другия ден е трябвало да отворят съкровищницата. Археолозите се оттеглят вечерта до Старосел и там се случва трагедията.” Завършвам с информацията, че след смъртта на Георги Китов, за тази предполагаема неотворена камера в Старосел повече не се говори.
Днес, септември 2008-а, вестниците пишат само: ““Внезапно ни напусна българският Индиана Джоунс. Е, Китов отиде при Терес. Царят на находките – при тракийския цар.“

·                     Самоубийството на Ахмед Емин
Ахмед Емин е началникът на политическия кабинет на председателя на ДПС
Ахмед Доган. В продължение на повече от 10 години той е „мъжката секретарка“ според признания, приписвани на самия Доган. Ахмед Емин е роден през 1962 година, изключително близък е до Ахмед Доган още отпреди той да го изтегли до себе си в Сараите. Емин е живеел там. но не се споменава дали с жена си и трите им деца.
На 17 октомври 2008г. следобед в Сараите в квартал „Бояна“ е намерено тялото му. На площадка на ниво -4, няколко стъпала над сауни, баня и джакузи. (Всички посочени факти са цитати, които и днес можете да намерите във старите вестници и в Мрежата. Спестил съм си кавичките.) Последен го е видял жив земеделският министър Валери Цветанов около 15,30 часа. По тялото е нямало никакви други следи, освен една смъртоносна рана на лявото слепоочие и пистолет, паднал на земята. Ацетоновите натривки показали, че Емин се е застрелял с дясната си ръка. (Малко сложно ми се вижда да се застреляш в лявото слепоочие с дясната ръка, но няма да споря. Това е възможно.) Заключението на следователите е самоубийство. Няма данни да е бил принуден да го направи. „Тялото на Ахмед Емин все още е в Сарая“ – това е съобщение от в.“Труд“ на 23 октомври, цели 5 дни след трагедията. Започналото разследване по случая е прекратено през април 2009 г. През февруари 2010-а министър-председателят Бойко Борисов ще каже, че „има нарушения, недоглеждане и безобразно водене на разследването“. То е възобновено и отново е прекратено през декември 2011 г. Заключението отново е същото: че Емин се е самоубил и няма данни да е бил принуден да го направи.
В момента на убийството Ахмед Доган е бил в Сараите. Но не е бил разпитван. Твърди се, че е бил толкова разстроен от случилото се, че цели 5 дни не е излизал навън. Първото документирано негово напускане на Сарая било на 22 октомври, когато отишъл да пие чай с новата американска посланичка Нанси Макълдауни в нейната резиденция. (Не зная дали „резиденцията“ на г-жа посланичката съвпада със сградата на американското посолство.) Приближени до Сокола разправят, че срещата била уговорена още преди две седмици и в тази връзка Нанси Макълдауни вече се била срещала със Станишев и Симеон.

Извадки от вестниците:
- „Смъртта на Емин е свързвана от политически опоненти на ДПС с разработката „Лиани“, за разследване на незаконно финансиране на партията. (Публично „Лиани“ е разработка на ГДБОП и е насочена срещу „черните каси“ на  ДПС, които се пълнели от „дървената мафия“. Пиша това само защото след няколко години „дървената мафия“ ще бъде сочена за касичка на Бойко Борисов и ГЕРБ.) Бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай твърди, че смъртта на Емин е следствие от тази разработка. (Аз мога да добавя, че съобщението в „Труд“ за смъртта на Ахмед Амин, е едно до друго със съобщението, че заседанието на вътрешната комисия по „Лиани“-те  се отлага за другата седмица.) Според бившия министър-председател Иван Костов, уволненият на 9 октомври заместник-директор на ДАНС Иван Драшков е прикривал делото за „черната каса“ на ДПС, а смъртта на Емин е „следствие от отслабването на чадъра, който покрива ДПС в ДАНС“. Сигурно е вярно. „След уволнението на Иван Драшков ДПС официално поиска оставката на Петко Сертов – началника на ДАНС. Не я получи, но затова пък след 3 дни Ахмед Емин се самоуби.“
- Вътрешната комисия за корупцията в НС прекрати изслушването на вътрешния министър Михаил Миков и на председателя на ДАНС Сертов относно корупцията в ДПС. „Гръмнахме с патрони за пъдпъдъци глигана, а той весело се почеса и изчезна в храстите“, е казал председателят на Комисията Минчо Спасов.
- „Само няколко дни след неговата смърт, бившите му съратници и съпартийци се заеха с неговото очерняне. Първо ни казаха да не се ровим около мистериозната му смърт и да не задаваме въпроси от уважение към скръбта на близките, а после подхвърлиха версии на вестниците. Според тях Емин е бил нестабилен, почти луд, болезнено уязвим, неуравновесен и масон. Самият Доган даде тон за кампанията като каза, че не е познавал добре дясната си ръка. Той каза това чрез любимия си вестник „Труд”, а иначе нищо не бе в състояние да го накара да отговаря на многобройните въпроси, които и до днес стоят без отговор. Така образът на покойния Емин претърпя рязка метаморфоза през описанието на собствените си съпартийци. В самото начало, когато реакциите са най-автентични, той бе чудесен човек, с чувство за хумор, изключително коректен и предан на ДПС и Доган. Добър мюсюлманин и баща на три деца.“
- „Информацията, която получихме от компетентните органи, бе твърде оскъдна и твърде объркана. Те набързо обявиха Емин за самоубиец, без да приведат никакво доказателство, а ние трябва да вярваме на честната им дума. И понеже ние не вярваме на честната им дума, не можем да си спестим въпросите. Именно от уважение към жертвата и към нейните близки. Нищо не би накърнило повече паметта на починалия от лъжата за неговата смърт. Нищо не би наранило повече близките, освен самата смърт, отколкото фалшивите предположения и версии, разпространявани от официалната власт. Тялото беше набързо погребано, а случаят на практика приключен след категоричните изявления на прокурора. Вместо да се кара на журналистите и политиците, би било добре Станишев да потърси обяснения както от коалиционния си партньор Ахмед Доган, който по странен начин изчезна след този случай, така и от прокуратурата, която не намери за необходимо да го разпита.
- „Цялото ДПС се държи като сицилианска мафия, спазваща строго правилата за омерта. По-разговорливите, като Емел Етем или Юнал Лютфи, се опитаха да представят случая като лична трагедия. Само че той не е лична трагедия. Ахмед Емин беше началник на кабинета на Ахмед Доган и според свидетелствата на всички, запознати с ДПС, един от най-приближените му хора. Ковчежникът, връзката между политическата глава и икономическото тяло на ДПС. Такава смърт не може да бъде лична трагедия. А и ако това беше лично, близките му щяха да бъдат уведомени първи и нямаше да узнаят за предсмъртното му писмо, ако въобще има такова, от медиите. Въобще цялата версия, която ни представят властите, е изтъкана от противоречия и, нека го кажем за трети път, не е подкрепена от никакво фактология. Ние не знаем с точност нито кога е станал инцидентът, нито къде точно в сградата на „Беловодски път” се е случил, нито какво казват балистичната експертиза, както и експертните оценки след огледа. Има обстоятелства обаче, които знаем и които не могат да не породят въпроси, подсилени от мълчанието на Ахмед Доган и МВР. Най-смущаващо след самата смърт е мястото, където тя се е случила. Така наречените „сараи на Доган”. Място, както за лични срещи и за частен живот, така и за политически разговори. Според Румен Овчаров там са се водели част от преговорите за създаване на сегашното правителство. Сградата се охранява изключително добре и в нея има три вида охрана. Тази на НСО, частни охранители и жандармерия.  Трагедията се е случила в самите покои на владетеля.
Оттук и много простият въпрос: кой може да позволи това да се случи там? Ако е убийство,  няма друг, освен самият владетел. Няма друг освен Доган. Трябва да си дадем сметка, че няма кой да убие най-приближения до Ахмед Доган в собствените му сараи, без да бъде разкрит. Ако все пак, това е убийство, то би могло да се случи само по най-височайше нареждане. Ако е самоубийство, Ахмед Емин е изключително опитен политик и би трябвало да знае какво би предизвикало самоубийството му на подобно място. Ако имаше лични грижи, щеше да си отиде тихо и незабележимо, без да товари партията и лидера си с тях. Ако този човек се е самоубил, той очевидно го е направил в състояние на афект. Нещо го е принудило да посегне към оръжието, а някой се е превърнал във въплъщение на това нещо.“
 „ДПС никога няма да бъде същото след това самоубийство“, е казал Мехмед Дикме. Трябва да отбележа, че това е вярно. След 3-4 години Някой  ще пожелае да убие ПУБЛИЧНО Ахмед Доган. Няма да успее, но Доган толкова ще се уплаши, че ще се завре в Сараите и години наред няма да излезе оттам. Председателството на ДПС ще поеме Черния Мустафа – Мустафа Карадайъ.
И още няколко хипотези за смъртта на Ахмед Емин, взети от вестниците:
- „Ахмед Емин е бил погребан в родното му село Козица по искане на баща му. Според мюсюлманския канон самоубийците не могат да бъдат опявани и погребвани.“
-  "Ще ме застрелят всеки момент", страхува се Галин Митов, свидетел срещу групировката на Йордан Тонов, известен като Данчо Пръча. Самият Митов е един от групировката, който е поел риска да стане прокурорски свидетел. „Казах на съдията, че ще огранича показанията си, докато не получа защита от държавата, дадох само показания кой кой е в йерархията на бандата, казва той пред "Труд".
- „Стандарт“: Първият помощник на Доган почина от насилствена смърт в собствената му резиденция. В сценарий изваден като от "Лъки Лучано" или "Кръстникът". Бушонът на Доган гръмна. Главният бушон. А ако гръмне и Доган? Ще настане отдавна блокираното бъдеще. Никой няма идея обаче какво точно.

-                      Самоубийството на Стойчо Раданов
Стойчо Раданов е професор и е главен републикански специалист по съдебна медицина дълги години наред. Роден е през 1932 г. в село Бабук, Силистренско. Най-известният му съселянин е Осман Октай, който също е свързан с медицината, но е фелдшер, и разбира се, по-млад от него с около четвърт век.
Експертното мнение на Стойчо Раданов е в цяла серия извършени с негово участие или под негово ръководство съдебни процеси по огромна част от запомнилите се в годините тежки престъпления – от средата на 60-те години до днес. От новата история четири са известните скандални случаи по които Стойчо Раданов дава експертно заключение, предизвиквайки оспорвани дебати и вдигайки шум в обществото:
- През 1989 година - негова е съдебно-медицинската експертиза, че телевизионната говорителка Татяна Титянова се е самоубила.
- През 1991 г., под ръководството на Стойчо Раданов, е направен оглед на балсамираното сърце на цар Борис III. Заключението е, че смъртта е болестна и ненасилствена. Това заключение се разминава с онова на трима немски специалисти извикани през 1943г. да изследват трупа на българския цар и напълно съвпада с онова, което всички българи са учили в социалистическото училище.
- Стойчо Раданов е експертът комуто е възложено изготвянето на последващи предходните съдебни експертизи на други експерти по смъртта на известния приживе като наркоразпространител Ангел Димитров-Чората, убит в полицейския джип при арестуването си.  Професор Раданов твърди, че в експертизите има допуснати сериозни грешки и това е причина за забавянето на разследването по случая. Поведението му предизвиква своеобразна „война“ между съдебните медици, втрещявайки прокуратурата.
- Стойчо Раданов е експертът и по делото на двете момичета сестри Белнейски. Те бяха открити мъртви на 31 януари 2006 г. в местността Грамадите между Пещера и Брацигово. Профилът на първоначално заподозрения извършител бе на изнасилвач от ромски произход. Две години след смъртта им обаче телата бяха ексхумирани и проф. Раданов като ръководител на екипа за петорната съдебна експертиза влезе в остър спор с д-р Мария Грозева, извършила първоначалната експертиза на телата на момичетата. Според нея момичетата са били изнасилени и убити, а заключенията от експертизата на д-р Раданов сочеха, че те са били прегазени от автомобил и не са изнасилвани.
(Частният детектив Енчо Ганчев, нает от почерненото семейство, неочаквано почина от инфаркт 3 месеца след като започна работа по случая. Близките му се съмняват обаче, че смъртта му е насилствена. Той е намерен мъртъв малко след като съобщава на Фани и Стоимен Белнейски, че е на път да направи пробив в разследването. „Беше здрав като бик. Един ден отиде на работа и просто умря. Възможно е някой да е „помогнал“ на инфаркта му“, изразяват съмненията си близките на Ганчев.)
Стойчо Раданов беше намерен обесен в градинката пред дома си на детска катерушка в столичния квартал Иван Вазов сутринта на 17 октомври 2008 г. СТОП: Това е същия ден в следобеда на който се самоубива Ахмед Емин! И още веднъж СТОП! – обесил се е на публично място, детска катерушка, а не, да кажем, на лампата в хола си!
Неназован колега на проф. Раданов от Съдебна медицина сподели, че предишния ден следобеда е разговарял с него и е звучал съвсем нормално, не е споменавал да има проблеми. Шефът на службата Станислав Христов, който е близък приятел и ученик на проф. Раданов, коментира, че си е отишъл един честен и достоен човек. В следобедните часове в деня на трагедията стана ясно, че никой от колегите на Раданов не желае да направи аутопсията му. В късните следобедни часове медиците от съдебна медицина не желаеха да говорят, а Христов стана неоткриваем.
(Знаете историята на сестрите Белнейски. Но вероятно не знаете - защото това стана ясно години след като семейство Белнейски си осинови едно момиченце, а след това Фани и Стоимен се разведоха - че голямата дъщеря на Фани Росица Белнейска е от предишен брак. Така че Росица и Христина не са съвсем сестри, защото са от различни бащи. Този факт се споменава като вероятна причина за бягство от дома на 15-годишната    Росица преди година и половина. По друг повод, не стана ясно какъв.)