·                     12- 18 октомври
Следващата сутрин след обсадата на сградата на Парламента от парламентарната трибуна Сергей Станишев каза на стачкуващите учители: “Не позволявайте да ви използват политически. Родителите очакват от вас да се върнете в класните стаи. Никой от правителството не иска да смачка самочувствието на българския учител. Но вашето поведение изолира учителите, противопоставяйки ги на родителите, страдат децата и обществото в крайна сметка. Някой има политически интерес от това.”
Веднага след това последва нова оферта на министър Вълчев към стачкуващите: общото увеличение на заплатите от юни 2007 до октомври 2008 година ЩЕ Е средно със 70%. Освен това в базата на заплатите ще бъде включена и 13-та заплата. Към това се прибавят и две увеличения със средно 5% за най-добрите училища и педагози. Предвижда се началната заплата на младите учители до 30 години да се увеличи от 300 на 440 лева още тази година, до октомври 2008-а да стане 533 лева.
Аз съм подчертал думите ЩЕ Е, т.е. това е обещание. Освен това съм пресметнал, че увеличението на началната заплата на младите учители от 300 до 533 лева, е 78%. Отнесено към “средното общо увеличение”, това означава, че заплатите на “старите” учители ще се увеличат с по-малко от 70%. Този процент ще спадне още, като се извадят от него и двете увеличения от по 5% за “най-добрите”.
Президентът Първанов се е срещнал в Президентството с двамата синдикални лидери Константин Тренчев и Желязко Христов. Страните не са се обидили една на друга, пише по вестниците. Но се обидил здравният министър Радослав Гайдарски: “Учителите трябва да осъзнаят, че това, което им дава държавата , е прекалено много. Как така 100% само в един сектор?”
“Стандарт” от 16.10: Юрий Аджекарски: “Летящи учителски чети” ще влизат в свободните часове и ще водят допълнителни консултации в школа, където има сериозно изоставане в преподаването поради стачката. Даскалите в хвърковатите чети ще получават между 4 и 5 лева – колкото струва лекторския час. Парите се дават от общините, родителите няма да доплащат нищо.”

Още някои изявления на по-така странични личности:
- в.”Труд”, 14 октомври: “Знаете ли, станах ятак на стачници”, заявил вътрешният министър Румен Петков по време на правителственото заседание в четвъртък (11.10). Това разказа пред “Труд” член на кабинета. (Кой член не се знае, няма и кого да питате, дописката е неподписана.) “Обадиха ми се приятели от студентските години, които сега живеят в провинцията и са учители. Помолиха ме за подслон, защото щели да участват в протеста”, разказал Петков на невярващите си колеги.”
- Същият “Труд”, Любомир Дацов, зам. министър на финансите: “За последните две години броят на учениците е намалял с 23 на сто, а този на учителите само с 2% За този период имаме 265 000 момчета и момичета по-малко в класните стаи. От тази година държавата финансира броя на учениците във всяко училище, а не самото училище като такова. По този начин работещите учители могат да привличат повече деца и оттам повече средства.”
- Същият “Труд”, Георги Шарабов: “Правителството не е право като казва, че не може да даде 100% увеличение на заплатите. Не може, докато министър на финансите е г-н Пламен Орешарски. Вчера обаче самият министър посочи изхода от кризата. Предупреждавайки колко е опасно да се увеличават доходите, без да се подобри производителността на труда и конкурентноспособността на нашето образование, той заяви, че е готов да подаде оставка. Ето тук е решението на проблема! Ако г-н Орешарски се оттегли, на неговото място трябва да бъде назначена г-жа Янка Такева. Тогава учителките заплати ще скочат не със 100, а дори със 150 процента. И както стоим на ръба на пропастта, ще направим решителна крачка напред. А докато г-жа Такева си хортува по седенки със стачкуващи лекари, медсестри, социални работници и др., ще имаме поне няколко месеца да се изнесем от тази държава. Слава Богу, че вече можем да работим свободно в Европа. Нещо, което си извоювахме и благодарение на стабилния лев.”
(Образцово нагъл тарикат. За Георги Шарабов говоря. Добре, че бил “г-н Пламен Орешарски”, та да ни спаси от паричната пропаст, която би се отворила, забележете: ако се увеличат заплатите на учителите. А в същото време ТОВА БАШ – подобряване материалното благосъстояние на народа, е алфата и омегата в програмата на партията БСП. И още нещо забележете: “изнасянето” от България НЕ Е към Русия, а към Европа. Защото така бе, Шарабов? Изобщо да не говорим, че стабилния лев въобще НЕ Е заслуга на Орешарците.

Не знам, може би трябва да си избера един “емотикон”, вместо непрекъснато да употребявам характеристиката “нагъл тарикат” за съветските българи. Например четири въпросителни - ???? )
- Борис Попиванов, политолог: “Днес имам чувството, че нашето общество живее на различни скорости. Когато онзи ден човек минаваше  покрай Народното събрание, попиваше напрежението на учителската стачка. На 50 крачки по-надолу по улица “Шишман” можеше да попадне в съвършено различна ситуация, където разни хора вървят бавно, приказват си, смеят се... По никакъв начин не можеше да се познае, че съвсем наблизо има концентрирано напрежение. Като че ли дефицитът на солидарност в обществото ни е нараснал през последните години и хората са твърде отчуждени един от друг.”
(Запазвам си правото да ви цитирам този Попиванов след 6 години, когато пак част от българския народ ще иска да бие същия този Орешарски на същото място. Да видите тогава оценката на този политолог каква ще е  - малко по-друга... )
- Клара Маринова в интервю на Юлиана Ончева за в.”Стандарт”:
“Какво значи да подкрепям стачката на учителите? Подкрепям желанието им да живеят и да работят при по-добри условия, подкрепям техният стремеж за волеизява на претенции. Но в никакъв случай не мога да твърдя, че с увеличаване заплатите на учителите ще се решат грандиозните проблеми на българското образование – и на учителите, и на учениците, и на родителите, т.е. на цялото общество спрямо образованието. А и почва да ми се струва, че стачката започва да става безсмислена, защото съзирам в нея и елементите на политическата намеса, които мен лично ме дразнят. Когато стачкуват хората, за да защитават своите права, мисля, че не бива да бъдат използвани за политически цели.”
(Тя, комунистката Клара, мисли, че стачките не бива да бъдат използвани за политически цели? Че откога започна мисли така?)
- А ето и коментара на в.“Аз-Буки”, седмичникът за образование и наука: “Като сцена от театър на абсурда изглежда София от известно време. Центърът на града е огласян от свирки и възгласи на разгневени учители, гражданството е разделено на две – едната половина подкрепя учителите, а другата половина от гражданите ругаят на тема “и ние не получаваме големи заплати, като работим по цял ден за разлика от даскалите”. Никой не отрича, че заплатите на учителите са малки, но няма пари за повече. Учителите не вярват, продължават да свиркат тъкмо пред Народния театър и чакат нещо да се случи, а лидерите на синдикалните централи наливат масло в огъня. А времето върви и всеки изминал ден идеята за национален зрелостен изпит става все по-имагинерна. Защото стачката ще свърши някак, но ако министерството реши да проведе националната матура, всеки абитуриент, който не го мързи, може да осъди просветното ведомство, тъй като не му е осигурило необходимия брой учебни часове и материалът не му е бил преподаден.”
(Може би ще ви е интересно кои са имената в редколегията на вестника “Аз-Буки. Той е издание на образователното министерство, подчертавам! Директорът му се казва Надя Кантарева-Барух; от отговорните му редактори отбелязвам известната журналистка Зина Соколова, както и още по-известния в бъдещето проф Иво Христов; от завеждащите специализирани отдели: Галя Христозова, Любомира Христова, Пламен Митев, Николай Денчев... Все отбор юнаци.)
Отбелязвам един плакат на протестиращите: “Министър Вълчев, чакаме ви на протестите, а Вас, г-н Станишев, не ви чакаме днес, а Ви чакаме на изборите”.

·                     19-25 октомври
След офертата на министъра Даниел Вълчев за 533 лева средна заплата, Сергей Станишев обеща на синдикатите 650 лв. Щели да бъдат увеличени и заплатите на непедагогическия персонал. По думите му “това станало възможно след сериозни експертни разговори на които бил намерен сериозен финансов ресурс”. Според данни на полицията протестиращите са вече над 75 000 души.
В.”Сега”, 23.10.2007, репортаж на Наделина Анева и Милен Енчев:
“Учителската стачка вчера (22 октомври) премина във фиеста. С подобаваща шумотевица две големи учителски процесии тръгнаха едновременно от НДК и храма “Ал. Невски”, за да се срещнат в пространството пред Художествената галерия. Заради надутото парно в сградата на МС беше открехнат прозорецът на заседателната зала с риск министрите да оглушеят от продължилите над 3 часа крясъци. Търговията в подлеза замря съвсем, а туристите гледаха отдалеч шоуто и се чудеха какво става. Въпреки огромното множество – според синдикатите 80 000, според полицията - около 25, революционният дух от миналата седмица бе поуспокоен. Атмосферата наподобяваше есенна фиеста на училищната самодейност. Сред изпълненията имаше и поп-фолк песен, която се оказа не по вкуса на всички. “Абе, каква е тази цигания?”, възмути се една учителка, поседнала в периферията, и тихичко промърмори на събеседницата си: “ние май си заслужаваме положението”
????
Отбелязвам, че това обещание за 650 средна брутна заплата се случи в деня в който бяха насрочени дебатите по внесения в Народното събрание вот на недоверие на правителството за провал в образованието (третият вот на недоверие към кабинета “Станишев”; ще има още 4 до края на мандата). Самият вот на недоверие бе гласуван в деня 23 октомври и отхвърлен със 160:61.
Пред мен е “Стандарт” от 16 октомври 2007г. Искането за вота за недоверие токущо е внесен в деловодството на НС. Журналистката Юлиана Ончева е написала: “Вотът на недоверие като аспиринче”. Викам си: “Вярно е. Кабинетът Станишев е болен от бронхопнеумония и взима ударно предпазващата доза аспирин.”  Оказва се обаче старата позната червена демагогия. Цитирам от съдържанието:
“Факт е, че стачката на учителите измести темата за чукащите на вратата кметски избори. Поради което кандидати за общинска власт се надпреварват да споделят лични мнения как да се реши кризата в образованието. А опозицията – и в парламента, и извън него, се зае да сваля правителството с ясното съзнание, че колкото и да клати столчето под Станишев и сие, единствено те сами могат да го издърпат изпод д...тата си. Естествено не без “помощта“ на основното лоби на Бойко Борисов в средите на управляващите. Учителски (и други) протести пред парламента, опозиционни речи вътре, а на този бурен фон – удари под кръста от жълто-червените гербери под прикритие, е схемата за сваляне на правителството...”
(Само да осведомя уважаевата г-жа Ончева, че в парламента няма официално нито един “Гербер”, но пък официално има чисто-червени комунисти. Не говоря за синовете и дъщерите на членове на старото БКП, а за фракцията на Александър Паунов вътре в парламентарната група на БСП.)
Но продължаваме нататък:
В “Стандарт възмутена читателка (Венеция Трифонова от София) пише: “Истината е друга. Кой става учител днес? Това са хората с най-нисък бал на изпитите, това е последното желание в посочените специалности, нужен е само среден успех в училище и тройка на изпита, за да се влезе,”
Кольо Колев в “Труд”: “Учителите спечелиха пари, но загубиха уважението на обществото с поведението си на инфантилни, разглезени деца.”
Ивайло Калфин, външен министър: “Зад граница не се интересуват от учителите ни. Нито ще изненадаме, нито ще разочароваме някого с такава стачка, има ги в доста европейски страни.”
Георги Георгиев в “Дума”: “Преди години ни посъветваха да орежем надзираващите функции на държавата. Защото “невидимата ръка на пазара” щяла да контролира нещата. Само че тази ръка видимо взе по-дълбоко да шари по джобовете. Оправията е една – повече държава, защото няма кой друг да упражни нужния контрол.”
Мисля, че като първа мярка за да започне „оправията“, би било добре „червени другари“ като горните трима, да разберат, че „България вече не е същата“. Тоест, не е само тяхна. ????

25 октомври: 91% от работещите в системата на средното образование са в стачка и провеждат протестни действия.
“Като че ли днешният ден е психологическата граница, която не бива да преминаваме. Ако днес не намерим решение на този въпрос, не се постигне споразумение, опасявам се, че времето между двата тура на местните избори няма да бъде подходящо. След това не смея да мисля какво би могло да стане”, каза президентът Първанов по телевизията.
Вестниците (напр.168 часа) съобщават, че на закрито заседание на кабинета за обсъждане на кризисната ситуация премиерът Станишев е заявил своята готовност да подаде оставка. Той се ужасявал от мисълта да повтори сценария на Жан Виденов. Станало ясно, че предпочитал поне името му да не се превръща в синоним на провал и криза.
Социологът Андрей Райчев: “Оставката би била по-добрият изход, ако се зададе финансова дестабилизация, но засега сме далеч от нея. В момента е ясно, че трябва да се направи компромис, за да спре стачката.”

·                     26 октомври и нататък:
“След инфартни преговори между синдикати и правителство снощи  (в.”24 часа”, 27.10.2007) се заговори за край на стачката. Двете страни излязоха с проект за споразумение. Очаква се до понеделник (29.10) всеки стачник да е дал мнението си. При повече от 50% съгласни с предложението то ще бъде подписано и така ще се сложи край на продължилата повече от месец учителска стачка. Според споразумението от 1 ноември средната брутна работна заплата на учителите се увеличава с 80 лева и става 524 лв. От 1 юли догодина ще следва още едно увеличение и преподавателите ще вземат средно по 650 лева, като пропорционално ще нараснат и заплатите на другия персонал до средно 352 лв. В проекта за решение има и задължение учителите да подават  пред директора декларация за частните уроци. Не е записана конкретна санкция, ако не го правят, както и дали върху спечелените от това пари ще се удържат данъци.”
- Знаете ли, намирам в “Труд”, една забележка с малки букви: “Споразумението е без подписа на министър-председателя Станишев.” Защо обръщам внимание на тази подробност ли? Защото завеждащата образователния отдел на в.”Дума” Велиана Христова е написала (31.10, сряда): “Напълно прав е министър Даниел Вълчев с въпроса си как така след като седмици и дни се водиха мъчителни преговори с временни затопляния и размахване на юмруци, а накрая се стигна до някаква уговорка, изведнъж се оказва, че Единният Стачен Комитет не са легитимни да подпишат сами документа и трябва да се допитат за одобрение до учителите в страната? Все едно министрите Вълчев и Орешарски да предложат нещо, то да бъде договорено  с другата страна и сетне премиерът Станишев да рече: не съм съгласен!”
????
Пък в сатиричната страница на в.”Сега” чета: “След преговорите между правителството и синдикатите протестиращите учители издигнаха лозунг – “Сваляме шапка на правителството! Да пусне нещо в нея.”

- 30 октомври: “Какви преговори? Бюджетът влиза днес в Народното събрание. Оттук нататък учителите трябва да отправят искания си не към кабинета, а към парламента”, казал просветният м-р Даниел Вълчев.
Не го казва финасовият Орешарски, не и премиерът Станишев, който се размина с мисълта за оставка. ????
В.”Труд” от 2 ноември заключава доволно (на 1-ва страница): “По 50 училища окапват всеки ден.”

Мисля да завършва този дълъг разказ за Голямата учителска стачка с позициите на четирима ????
- Първият е познат нам журналист от “синия” вестник “Стандарт” (имам предвид, че е на синя хартия) - Константин Събчев (31.10.2007г.): “Стачният разтвор вече се пренасити. И общественото настроение започва да се обръща срещу протестиращите. Защото, строго погледнато, те нарушават едно право на децата, записано и в конституцията – на образование. Още десетина дни празни класни стаи и учебната година я пиши нулева. Никой няма право да рекетира за сметка на децата. Време е учителите да влязат в час – и в буквалния, и в преносния     смисъл на думата. Нека останат в стачна готовност “1-ва степен”. Нека протестират, ако искат  всеки ден пред парламента, Президентството и Министерския съвет. Нека дефилират по улиците и блокират магистрали. Да провеждат гладни, седящи, пеещи, танцуващи, рисуващи стачки. Ако някой е толкова отчаян може и да се самозапали (или поне да опита демонстративно да го направи). Но нека това стане, след като си е предал урока.”
- Вторият беше син журналист от в.“Демокрация” Любен Лачански . Сега какъв е съдете сами: “Ако четете тези редове в София, не припарвайте към Народното събрание днес преди обяд. 3000 учители ще рециклират там спотаеното си недоволство. За пари, разбира се. Не за разбиране. За жалост те са нашенският морален коректив. Инак, мъча се да разбера учителите. И вече не мога. По презумпция те са просветени и начетени. Будители. По презумпция? Защо обаче точно днес, на Въведение Богородично, когато тачим Деня на християнското семейство, тези благородни души отново поставят в цуг-цванг хиляди семейства. За сведение, точно днес богоотците Йоаким и Анна въвеждат в храма малката Мария. Посвещават я. По-късно тя ще се превърне в Богородица. Вместилище на Невместимия. Точно днес под предлог за насъщния хляб учителите ще изнервят родители и ще държат в неизвестност деца. А после ще ругаят малчуганите, че са тъпи. Че семействата не ги възпитават в добродетелите на живота. А можеха да идат в храмовете. И така да протестират. Нали вярата дава сила. И за да ви убедя, че не мисля архаично, ще спомена, че ЕС готви нов индекс за измерване на щастието и богатството. Част от критериите в него ще бъдат: нивото на грамотност и стабилността на семейството. Което отдавна не е най-малката клетка на обществото. Според покойния Енгелс.”
- Третият е новоизгряваща ТВ-звезда  Димитър Павлов. В,”168 часа” от 26.10.2007: “Не следя учителската стачка, защото това са абсолютни глупости. Учителите трябва първо да ошамарят Янка Такева и тогава да отправят искания към управляващите. Емилия Масларова също трябва да я набие някой. Исканията за 100% увеличение на заплатите е нереално. Лошото е, че хора като мен теб издържат пенсионерите. Да, те мизерстват, но колкото и егоистично да звучи, не искам някой друг да живее вместо мен.”
(Димитър Павлов стартира в “Дарик радио” – 2 години и има още 2 години в предаването “10-те най” по bTV. Чалгаджия и половина. Той издържал пенсионерите. Как?)
- Четвъртият е Светльо Витков. Познавате го като фронтмен на групата “Хиподил”. В.”Новинар” от 28.09.2007: “Аз съм готов политик, ама не го искам. Не искам въобще в политиката, пази Боже. Искам да веселим хората, вместо да ни псуват. (Красиво, нали?! Но този хиподилец лъже най-безсрамно. Нататък във времето ще се убедите.) Аз мога да си позволя всичко – да ходя с костюм, със скъсана фланелка, с къси гащи и потник. Това съм си аз. Не ми е приятно там, където съм плюл, да ходя да лижа. Там, където лижа, лижа. Аз не се притеснявам от нищо. ... Един месец София ще бъде арена на политически пристрастия, ПР реклама и всичко друго. И само за това ще се говори. Така, че по-добре ние да веселиме хората преди да започне цялата работа. А след това ще продължим. Такава ни е работата.”