ОРЕЛ С ОРИЗ

Знаете ли тази българска поговорка? Изключително подигравателна за онези, дето се предлагат за орли, а всъщност са обикновени кокошки, сготвени с ориз. Па макар и на фурна.

·                     Във в.”Труд” един не посмял да се подпише вдига акциите на едни такива “орли”: “Сбъднаха се прогнозите на “Път към Европа”. Преди 17 години социолози от средите на тогавашната БКП, между които Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Живко Георгиев, Александър Мирчев оформят социалдемократическото движение “Път към Европа”. В публикуваната им във в.”Народна младеж” платформа  е записано: “Само слепецът не вижда, че уникалният процес е обединяването на Европа, това е велико историческо събитие. Всякакви опити да се държи България настрани от този процес са престъпления пред нацията. Всякакви илюзии, че страната може да бъде спряна  по своя европейски път, са трагикомични.”
(Всяко изречение в този цитат е лъжа. В края на 1990 година  “тогавашната БКП”  8 месеца беше вече БСП. Тогава, в края на 1990г. нямаше “социолози”, имаше журналисти, някои пишещи в теоретичните БКП-списания – като Петър-Емил Митев, други – редови журналисти от всекидневния вестникарски фронт. Всички изредени по-горе – от Райчев до Мирчев бяха такива. Движението “Път към Европа” се обособи като фракция вътре в новата БСП през есента/зимата на 1990 година. То се противопоставяше на “демократическия социализъм” на Стратега Александър Лилов, а не като платформа, която иска европейския тип “социален социализъм”. Всъщност това беше проява на борба за власт вътре в компартията – кой да е началник в започващото разграбване на България. Аз имам оригиналния вестник “Дума” (преди 8 месеца “Работническо дело”), където е публикувана програмата на Движението “Път към Европа”. Вътре изобщо няма нищо подобно, което тук неизвестният дописник на “Труд” твърди, дори цитира?!, че било публикувано в “Народна младеж”. Впрочем вестник “Народна младеж” умря, бе закрит през лятото на същата тази 1990г.)
Същият този брой на в.”Труд” (от 27 декември 2007г.) публикува едно интервю на познатата ни “патка с ориз” Валерия Велева с двама от героите, основали в края на 1990-а “Пътят към Европа”. В него Андрей Райчев и неговия съдружник в “Блексирама” Кънчо Стойчев  твърдят, че “цяло едно поколение е жертва на прехода”.
Вярно, ама това поколение са НАШИТЕ ДЕЦА. Техните деца, говоря за Ружа Андреева Райчева и Лилия Кънчева Стойчева, са сред протестиращите 14 години по-късно срещу ГЕРБ на Бойко Борисов (особено активна, злобно активна, е Ружа) от партията “Мутри вън!” на Мая Манолова и Арман Бабикян, и ще продължават да жертват НАШЕТО БЪДЕЩЕ. По същия начин – безпардонно, нагло, престъпно, по комунистически.
Валерия Велева няма деца. По мои сведения.

·                     Интервю на Любомир Денов с Румен Радев, военен пилот, най-младият генерал в Българската армия, в.”24 часа” от 6 май 2007:
Въпрос: Златният медал от хасковската математическа гимназия има ли някаква заслуга за първата генералска звезда?
Отговор: Абсолютно.Това го разбрах осезателно, когато отидох да уча в САЩ. Открих удивителна прилика между стиловете на преподаване в Хасково и Максуел. Преподавателите ни стимулираха не да зубрим, а да развиваме аналитичното си мислене.
(Аз се вмъквам: Генералът не е учил в САЩ. Там е бил само за една година на специализация в Генералщабната академия на ВВС на САЩ в Максуел, щата Алабама. Завършил е нашата военна академия “Георги Сава Бенковски”, където се е научил да лети на руските Миг-29. Това самохвалство с диплома от престижен чужд университет, което всъщност е свидетелство за изкаран някакъв квалификационен курс някъде по света, ще наблюдаваме все по-често сред новите лица на българската политика и икономика в преходните времена, които ни предстоят. Освен това моето аналитично мислене ми задава въпроса: Не отрича ли генералът качественото обучение в нашата академия в София, сравнявайки го с обучението в академията Максуел?)
Че и продължава да се хвали:
В: Вашите колеги в София разказаха, че в Алабама сте заели престижно място в крайното класиране...
О: Имах щастието да уча с невероятно подготвени американски офицери. В условия на страхотна конкуренция успях да се класирам 13-и по успех измежду 200 служители. По принцип там първите 20 са отличници, традиционно всички са американци, за тях са отворени всички врати на американските ВВС. А аз успях да наруша статуквото.
(Ако мислим аналитично, ще си зададем въпроса на какви самолети се е специализирал в САЩ нашият боен пилот, и така вероятно ще си отговорим защо след невероятния успех в САЩ той се е върнал в България. За да стане не някакъв висш ръководител в нашия Щаб, а командир на авиобазата в Граф Игнатиево, пълна с МИГ-ове.) 
В: Винаги съм си мислил, че бойните пилоти са най-големите идеалисти. Ето да вземем вашите. Стоят тук при положение, че в гражданската авиация биха могли да получават десет пъти повече.
О: Нашето поколение приемаше идеалите наготово. (Радев е роден 1963) Докато днешните искат първо да се убедят в смисъла на тези идеали. Но убедят ли се, служат докрай, въпреки зверските натоварвания при полетите, въпреки хроничния недостиг на гориво, въпреки жестоките рискове, на които се подлагат.
Спирам с твърденията на този генерал. Ядосвам се истински, когато някоя фуражка разправя, че парите, които получават военните, независимо за каква работа става дума, са по-малко от възнагражденията, които биха получавали, ако преминат на граждански релси.

·                     Развеселявам се с анализа на Спасиана Кирилова от ”Банкеръ”, посветен на наши ТВ-водещи от ранга на Лари Кинг:
“И по трите ефирни телевизии сутрин се случва едно и също. Темите – еднакви, събеседниците от същите политически сили. И думите им – сходни. Политическите интервюта са нещо като на гости у роднини и разговори в семейството. За водещия на сутрешния блок по БНТ Асен Григоров може да се каже, че е престараващият се домакин. Той държи на всяка цена да се представи много добре пред гостите в студиото и пред зрителите. Само че много го е страх от жена му (сиреч от ръководството на държавната телевизия) някой, не дай си Боже, да разлее нещо по покривката. Такива страхове изнервят, Да се задържим сега на бТВ. Там водещият, окомуш момче, може и да прилича на нахалния домакин, но поне е интересен. Интересен на тези, на които им харесват да ги обиждат. ”Те са глупаци!”, отсече Николай Бареков за всички, които нямало да отидат на митинга-концерт, свързан с инициативата на бТВ, радио”Дарик” и в.”Стандарт” в подкрепа на нашите медици в Либия “Не сте сами”. Ако това беше единственият му случай, да си кажем, че се е развълнувал, изтървал си е нервите и се е изразил по-разговорно. Но същият момък, в друг разговор, нарече “дебили” една част от българските граждани. На което колежката му Анна Цолова кокетно възкликна: “Ах, колко се радвам, че го каза.” Друго си е старата генерация. Тежката артилерия по “Нова телевизия” в лицето на Георги Коритаров. Той е отегченият домакин. Разговорите за всичко, което е различно от политика, не са му интересни. Гостите и зрителите – също. Ето защо занимава публиката само със себе си. Веднъж ще разкрие трагичните обстоятелства, при които е станал доносник. И направо ще разплаче зрителите. Друг път ще доведе в студиото невръстния си син, та всички да изпаднат в умиление. За разнообразие по-домашните неща ги “поема” партньорката му Лора Крумова.  Досущ като Ана Цолова по бТВ.
Миналия понеделник Бойко Борисов във фриволен разговор  по бТВ се засегна от палавото предположение на Бареков Сергей Станишев да си остане премиер, а той, градоначалникът, да му стане вице. “А какво ще кажеш Коритаров да е водещ, а ти да станеш Лора Крумова, а?”, контрира Борисов. Разбира се, и бТВ, и “Нова”, са частни и могат да направят каквото си искат и това да им носи зрители. Могат и го правят.”

·                     И “Труд” ни весели. На 3.04.2007г. журналистката му Лидия Минчева пише: “Загреб помни Иван-Асен Втори, чака Станишев”. Помислих си в първия момент, че става дума за някой наш съвременник с две имена Иван-Асен. О, не: “Може би хърватите още си спомнят, че България е първата страна, подписала с тях споразумение за свободна търговия. Това е станало още по времето на цар Иван-Асен Втори, когато дубровнишките търговци получават разрешение да продават свободно по българските земи. Затова и очакват с нетърпение първата визита на европейски премиер - Сергей Станишев в Хърватия.”

·                     В.”Сега” от 16.05.2007г. на страницата си “Следите остават” публикува две снимки. На първата (сн. Борислав Николов) виждаме  Емил Кюлев в задушевен разговор с Васил Божков. На втората (сн.Велислав Николов) – Ахмед Доган и Илия Павлов. Тези снимки са илюстрация към анализа на Петър Петров: “Съчетание за обръч и куршуми.”

·                     Вестниците съобщават, че “партията на българските жени чукна 10 години”. Добре, че беше Царят да използва, всъщност да популяризира, партията на Весела Драганова, иначе... Някой спомня ли си партията на българските мъже и нейния водач, някой си Марков? Или да речем Бирената партия? Аз лично искам да запомните, че заместник лидер на женската партия е, оказва се, депутатката Антония Първанова. Аман от жени, които нямат нищо друго, освен амбициозност. А, и принадлежност към една друга, излишна за демократична България, организация.

·                     Едуард Папазян, спортен журналист пише във в.”24 часа” (9.06.2007) по повод решаващите футболни квалификации за световното в Париж догодина: “Румънийо, трепери! Иде 17 ноември.” Голям орел, няма що.
На 17 ноември 2007 година предстои втората ни среща с отбора на Румъния. Това е последния кръг от срещи в квалификационната ни група за европейското първенство по футбол догодина – 2008-а. Съществуваше математическа вероятност да станем втори в групата, ако бием румънците и холандците паднат. Е, победихме Румъния с 1:0, но холандците не паднаха и ние останахме трети в групата, т.е. извън европейското. Представяте ли си – румънците губят 3 точки и пак станаха първи, наш’те спечелиха 3 точки - и трети. Това трябва да означава, че са като заека от приказката за костенурката. Само хвалбите им големи.
Всъщност аз се изказах твърде добре за нашите футболисти. Сравних ги с бързоноги зайци, докато те всъщност са нагли. “Великият” Стоичков нарича хората, които не харесват Него, “тюфлеци” Другият “Стоичков” – “чичовото”, Любослав Пенев съветва подобни хора “да духат супата”. Самочувствието на Йордан Лечков ви показах преди 3-4 страници. И некадърни. Имаха един невероятен късмет на 14 ноември 1993 година в Париж и толкоз. В 2007-а отминават 14 години без никакъв техен значим успех. Четвъртите в света не могат да влязат в първите 16 в Европа. Тези 14 години ще станат 20, 25, 30...
Вярно, че не всеки ден е Великден. Но той никога няма да дойде за онзи, дето лежи под ореха и чака друг да му счупи някой плод, обели и пъхне в устата. Французите само след 4 години вдигнаха световната купа. Турците, гърците, хърватите дори... а наш Боби Михайлов четвърт век  на неуспехи стои начело на Българския футболен съюз, а когато трябва да насрочи нов конгрес за смяна на себе си, се прави на тарикат: отказва да отвори деловодството на Федерацията, за да се входира молбата за новия конгрес, защото... в сградата-слънце на БФС течала дезинфекция! Изобщо не си измислям – точно това ще се случи в лятото на 2021 година.
Надявам се не си мислите, че само футболистите са виновни. Те, футболистите, са такива, защото журналистите ни, сценаристите ни, запалянковците... и целият ни народ в края на краищата, сме такива.  “Орли”, пардон – кокошки, с ориз.
Чуйте какви ги е наредил Едуард Папазян “Румънийо, трепери”:
“В албума си “Вавилон” отпреди десетина години Слави Трифонов разказва притчата за отровната змия и кучето, които трябвало да пресекат една река. Змията се примолила на песа да я пренесе, като обещала да не го хапе. Но на средата на реката не издържала и го клъвнала. Умирайки кучето попитало: “Защо го направи, нали и двамата ще умрем заедно?” “Защото сме на Балканите”, отговорила змията. Такова е поведението във футбола на нашите братя по Европа – румънците. Вместо да се обединим с цел прецакване на Холандия за европейското догодина, се оказахме въвлечени в неприятно ритане по кокалчета. Всъщност драмата на румънците идва от една паметна дата за българския футбол – 17 ноември 1993. Нищо чудно на 17 ноември 2007 година да изхвърлим Румъния от борбата за европейските финали.”
А спомняте ли си Владимир Памуков от м.г., който пак в “Труд” беше написал: “България и Румъния в битка за Европа. На футбол. Румънските медии пожълтяха тотално. Сипят обиди и ирония, играят на криеница със състава, спретват постановки с мними контузии, некадърно променени за българи стари вицове, тъпички карикатури и мамалигарски изхвърляния. Каква Европа, домнуле? Тъжно и жалко! Как да ви отговаряме? Забравихте ли как повече от 10г. най-голямото ви забавление при този мил човечец Николае Чаушеску бе да гледате българска телевизия. И да си лягате с кокошките, защото нямахте ток след 19 ч. Изобщо повече ще ви прилича да хапвате мамалига и да мълчите. Каквото и да стане днес, догодина ще ни кацнете, умрели от страх в София! Всичко се връща и затова не се правете на граф Дракула. Не вампирясвайте, така можете да уплашите Европа и да не ви приеме. И пак ще трябва да учите български пред телевизорите.”
От този изключителен глупав фукльо Владимир Памуков, по-голям е само самият Стоичков.
Обърнахте ли внимание на последните думи на Папазян? – “Стига дотогава да сме намерили треньор.” Става дума за оставката на националния треньор Христо Стоичков от началото на април тази 2007 година. След като пое отбора през 2004 година и го докара до под кривата круша, си подаде оставката. И отиде треньор в испанския отбор “Селта”.
Няколко вестникарски отзива за тази случка:
- в.”Стандарт” 13.04.2007: “Кама  в гащите. За половината българи той е Господ, за другите е Бай Ганьо с калеври”
- в.”24 часа” 12.04.2007: “Дръж се, Селта! Ицо дойде.” (В края на сезона “Селта” отпадна от първата лига на Испания.)
- в.”Поглед”: “Оди си, бе тюфлек!”
- Иван Славков: “Рано е да отписвате Христо”

·                     Легендарният любовник дядо Стефчо почина на 84 години, пише жълтия “Уикенд”. “Възрастният плейбой бе известен с мераците си по млади мацки, които да “чипка” в банята си. Режисьорът Николай Волев му беше посветил документален филм “Вечният любовник”.
Пък Жени Калканджиева се омъжи. За първи път. За Тачо – да не се бърка с Тишо на Зара от ВИП Брадър. В. “24 часа” съобщава тази новина на своята страница, наречена “Възход и падение”: “Любов от година, целувка на 4-я ден, сега сватба.” Същата новина – за тази сватба – е коментирана и на страницата “Оживление”, но под заглавието “Шефката на миските ще става госпожа”.

МАНДЖА С ГРОЗДЕ

·                     В началото на май 2007г. 5-мата “жълти” министри в кабинета  на тройната коалиция напуснаха демонстративно правителствено заседание. Конкретният повод е несъгласие с изменения в някаква Наредба за регулиране на заплатите в държавните дружества. Всичко Мара втасала, та... Но по този повод един орел с ориз ни предлага следната манджа с грозде. Велислава Дърева в “24 часа” от 12 май 2007:
- “Досега бяхме виждали министри на яхти, министри с манекенки, министри по бански, министри скиори, министри гмуркачи, министри биячи и министри свалячи, гневни министри, заядливи министри, спящи министри, министри във вихъра на коалиционния валс, подслушващи министри, подслушвани министри, уволнени министри, мераклии за министри и осъществени (защо ли?) министри, министри на разпит и министри след разпит, но никога в затвора. Виждали сме министри с оставки в джоба и министри в оставка.”
(Е, другарката Дъ-рева забравя, че имаше убит министър. При това нейна несподелена сърдечна слабост – за Луканов говоря.)
- “Напоследък в нашия политически живот (описан от искрения приятел на България Джефри ван Орден като блато, гъмжащо от кръвожадни алигатори) се появиха две нови стилни фигури, непознати е световната политическа практика. Едната е министър-в-отпуска-заради-слабите-ангели-на-съдебната власт. Другата стилна фигура е уникална. Не бяхме виждали стачкуващи министри, нито министри, които бойкотират собственото си правителство и а-ха да го свалят. При това правителство, без което тях просто ги няма. Нито като политици, нито в каквото и да било друго качество. Изобщо налегнала ги е драматична потребност да дадат знак, че още щъкат и шават напред-назад из политическия терен.”
(Към материала има снимка-колаж на четирима жълти министри, които отчаяно се борят да задържат една лодка с име “8+5+3” в бурните води на някаква бързотечна река. Имената им: Николай Василев, Даниел Вълчев, Гергана Грънчарова и Веселин Близнаков. Категорично: поне на трима от тях, без Веселин Близнаков може би, им предстои дълъг политически живот. вкл. и като министри в други правителства. Което не може да се каже за самата г-ца Дъ-рева, която отчаянието й ще я тласне в лоното на православната ни църква. Господ утешава всякакви... Неясно е още, защо точно Николай Василев държи единственото червено боядисано гребло. Другите министри са със сини гребла. Обърквация голяма!)

·                     Валерия Велева в “Труд”, 13 май 2007: “Ще могат ли да се съчетаят социалният и либералният вектор в управлението”. (Тая пък! Вектори се събират – като числата със знак, а не се съчетават. Но ако само заглавието бе неподходящо неточно, щях да го пропусна. Но и същността на материала Валериев е “манджа с грозде”.)
“Върху този хамлетовски въпрос разсъждавал вчера премиерът Станишев пред синдикалиста д-р Желязко Христов. Ако могат, как? Ако не могат, какво следва? Да си признаем – въпросът е не само с повишена трудност за кормчията на властта у нас, но и с прогнозируеми последици – като напр. трусове в тройната коалиция. Силите са в неблагоприятното за Станишев съотношение 83 депутати от БСП, 86 от НДСВ и ДПС. (Ами то винаги е било така: 8 за БСП, 5+3=8 за НДСВ и ДПС.) Ясно е, че евроизборите няма да подпечат това съотношение – високата летва, поставена от Доган е 12 евродепутати (от които поне 8 от БСП)”. (Ама наистина манджа с грозде: 12 ДПС депутати от които поне 8 от БСП!? А резултатите седмица по-късно:  5 депутати от БСП, 4 от ДПС и 1 от НДСВ.)  Е, това можеше да не стане, ако не беше “Овчаровгейт”.  (И обръча от фирми около Доган, нали?! Ама В.В. не го е написала. Премълчала го е. И е завършва плашещо оптимистично декларативно:)  ”Затуй БСП да си наляга парцалите. И слава Богу, че го има и  либералният сектор.” 
“Слава Богу”? Казала една ханъма от харема на Ахмед...
Дежурният виц на вестник “Труд”:
Активист от БСП агитира жителите на голям град против религията. Събира ги той, говори им три часа и накрая ги пита:
- Разбрахте ли сега, че такова нещо като християнски бог не съществува?
- Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи, отговорили му разградчани.

·                     Петър Берон, в същия вестник в същия ден: “Когато една власт не иска да си отиде сама, това може да стане само с обществен натиск – огромни стохилядни тълпи и блокиране на улици. (Бероне, Бероне... Една декократична власт НЕ СМЕНЯ ТАКА друга демократична власт.). В момента е очевидно, че т.нар. десни сили не могат. А кой може се досещате. Съюзът “Защита” подкрепя представената от ГЕРБ листа за евроизборите заради платформата, която защитават те. Тя е много близка до тезите ни, които са защита на енергетиката (Т.е. как – “Бургас-Александруполис” и “Лукойл” ли) и за обновление. Досега са ни обвинявали в какво ли не, но все пак е по-добре човек да се присламчи към победителите, отколкото към победените, нали. Аз съм независим депутат и ви заявявам, че ще се въздържа от участие в предстоящия вот на недоверие към БСП. На масата няма добра алтернатива, с която да се замени сегашното правителство. Не че е много свястно, но още не съм видял с кого могат да го заменят.”
(Ох! А какви перпективи имаше пред д-р Петър Берон в годините 1990-1992 ... Но докато чакаше да види алтернативата...)

·                     Ще ви представя една “позиция” на Весела Ванева, журналистка във вестник “Труд”. Ако разберете нещо, обадете ми се.
“Няма да има ценови шок с тока от 1 юли, обяви вчера Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Въпреки че фирмите от отрасъла искаха поскъпване между 6 и 25%, увеличението ще бъде само 5%. Като си помисли човек – при тези разбеснели се цени на горивата по света това си е направо подарък от съдбата. Как така ни огря? Много просто: заради властта. След година и девет месеца управление тройната коалиция и нейното правителство “чуха”петлите”, но с огромно закъснение – чак при съкрушителния протестен вот за евродепутати. На властта сякаш най-после започна да й става ясно, че “долу” само с хляб и с ток не се живее. Изглежда у политиците заработи инстинктът за самосъхранение.  Това не е лошо, стига да ги накара  да се погрижат и за интересите на другите хора. А тогава ще имат и електорат.”

·                     Сега, ако обърнете вестникарската страница, попълнена с мислите на Весела Ванева, ще прочетете един “уравновесяващ” преглед на социологическите проучвания за евроизборите. Подписан е с псевдонима “Мечо Пух”:
- “Нищо не познахте сега, гадатели от НЦИОМ, Скала, Афис, Сова Харис, Медиана (тия пък съвсем го удариха през червеното просо). Да не продължаваме. Какво ви бе точно – избирателната активност ли, победителят ли или броят на мандатите на отделните партии? Само парите, които сте взели, със сигурност са точни. Впрочем лъжите и псевдопрофесионализма на социолозите не са от вчера. Още в зората на демокрацията, през 1991г. двама мастити днес социолози вещаеха победа на БСП. Победи обаче т.нар. СДС-движение. БСП бе втора, сдс-тиретата стана многоточие и отидоха в безкрайността.”
(Т.нар. Мечо Пух и тук си спестява, както в изреждането на агенциите в началото, името на агенцията на двамата мастити социолози. Аз трябва да им оправям пропуска: тази все още неназована агенция е с краденото име “Галъп Интернешънъл”, а маститите са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.)
- “През 1999г. симпатична социоложка подведе Иван Костов, че на местните избори 80 на сто от общините ще бъдат сини. Тогава май Костов нарече социолозите врачки. Не си е променил мнението и до днес. И как ще го промени, след като през 2005г. почти всички ”допитвания” не вкарваха ДСБ в 40-ото НС. През 2001г. Първанов трая, но след като по време на предизборната президентска кампания почти всички социолози му даваха трето място – след Петър Стоянов и Богомол Бонев, изригна и каза, че социолозите трябва да си изгорят дипломите на клада. “
(Не е вярно според мен. Такова изказване на Първанов не е документирано. Освен да го е казал на ухото на Мечо Пух.) 
- През 2005г. една червена агенция (впрочем има ли други?)  подведе жестоко “Позитано” 20, че БСП ще има 121 депутати, т.е. абсолютно мнозинство (тя получи едва 83 места). Но столетницата дотолкова повярва, че и до днес  се държи все едно, че това е така. През 2005 година всички социолози сякаш групово ослепяха и никой не виждаше “Атака” в сегашния парламент. Какво да се прави, както е казал др.Ленин.”
Мечо Пух, не социологическите агенции объркват партиите, а партиите нареждат на социологическите агенции какво да предричат. Съгласен съм с прозрението ти, че други, освен червени агенции – няма.

·                     Да продължавам ли разговора си с “Мечо Пух”?
Не само социологическите агенции, далеч не само те, заблуждават общественото мнение. Журналистите са ужасно повече виновни за манджата с грозде, която забъркват в обществото – по същата причина на социологическите агенции: парите!
Ето един “журналист” (в кавички, защото се води силно син) – Милен Гетов, как се разпищолва във въпросния “Поглед” от 28 май 2007г.:
- “Изборите за европарламент ме разтърсиха, накараха ме сериозно да се замисля. Каква е тази държава, какъв е този преход?”
(Чак сега ли, те “разтърсиха”, Милене? А какви времена бяха... 1990, 1992, 1993-1996, 1997, 1998-2000, 2001, 2005... Впрочем няма нужда да питам. Четете нататък мислите Миленови, за да разберете демагогията му!)
- “Кой ли не се опита “да бръсне” нашата глава. Какви ли не програми се прилагаха – то не бяха приватизации, РМД-та, замени, концесии, приемаха се и се сменяха закони, докато стигнахме до законите на Дивия запад! Вместо средна класа се заформи класата на “мутрите”, а доходите и комфорта на цялото Политбюро, секретариат и ЦК на БКП, взети заедно, бледнеят пред само на един от “новия елит”. С “общи усилия” наливаме в пробитата кофа, на “входа и на изхода” на която стоят ТЕ! Докато едни си правеха и разчистваха сметките, милионите българи се чудеха как да си платят данъците, водата и електричеството, а след това и бедствието, наречено “Топлофикация”. Заводите се разпродадоха за стотинки и повечето спряха да работят. Хората останаха на улицата. В селата не остана никой, защото нямаше как да се обработва разпарцелираната и окрадена земеделска земя, да се възстановят разрушените и ограбени селски стопанства, напоителни системи и помпени станции. Разбити бяха кооперациите, дойдоха арендаторите и вместо да произвежда, селото започна да купува! А тези, които цял живот се трудеха и построиха всичко това, което се разпродаде и все още се разпродава, останаха с жълтите пенсионерски стотинки и на гърба на деца и внуци, мнозина от които безработни!”
(Всичко дотук изредено е вярно за годините на прехода. Но като четете не оставате ли с впечатление, че за това са виновни новите “мутри”, които смениха “Политбюро, секретариата и ЦК на БКП”? Аз ли, демокрацията ли, Дивия Запад..., а, кой е виновен, Милене, за мутрите? Според мен виновен е още по-дивия Изток? И за да не бъда голословен, продължавам да цитирам мислите Миленови:)
- “Къде остана този елит, с който се гордеехме в икономиката, в образованието, в културата и изкуството, в медицината и спорт? Къде отидоха тези наши деца, носители на стотици златни медали от олимпиади и конкурси, от световни първенства? Защо се обезкръвява и обезличава тази нация, която бе една от първите европейски империи и е в основата на европейския ренесанс? (Айде,,,,)  Кое ни накара да останем безмълвни свидетели на всичко това? ОБЕЗВЕРЯВАНЕТО!”

(И сега следва добавяне на “грозде” в “манджата”: )

- “Влизането в ЕС променя обстановката – появяват се “правила на играта”, има критерии. А това обезсилва посредствеността, чиято естествена среда е хаосът, престъпността и корупцията. Основният лозунг в ЕС днес е професионализъм – навсякъде и във всичко. А това значи път на младите, дръзновените и можещите, използване на опита, знанията и мъдростта на ветераните и на целия национален ресурс.”
(Е, остава само някой ветеран да вдигне юмрук и да призове “Мутри вън”. Идват младите, дръзновените и можещите. И се получава “манджа с грозде”, която ще наблюдаваме в годините 2020-2021...
Последно ще обърна внимание, че днес (2007) тази спасителна смес се разработва от Милен Гетов, който е от Костовите автентично десни, а след 13-14 години пак тези “автентично десни” ще подкрепят вдигнатия червен юмрук срещу... А бе, ще си признаете вий накрая, че демократична Европа ви е тръна в задника. Аз не бързам. Пиша последователно.)  

·                     Никога не съм вярвал в Българската Православна Църква – БПЦ,  ръководена от патриарха Максим. Знаете. Защо ли? В моята младост пеехме една апокрифна песен: “Максиме, Максиме... Църковният двор обрасъл е. Вий седите и ги гледате как се клецат врабци по дуварите. Максиме, Максиме!” Затова никога, и сега!, не “виждам” Господ Бог в черквата. Какъв е смисълът да влизам вътре и да се кръстя смирено, като до мен ще прави същото стария комунистически шеф, или сина му, а от амвона ще се разпява попът на Максим, или неговия син?! Това е моят отговор на новата/стара “манджа с грозде”, която представлява БПЦ днес – Комунизъм и Религия с водещата роля на Комунизма. Да си се гушкат. Аз такава манджа не ям.
Поредният повод, поредното доказателство в подкрепа на моите горни твърдения: През февруари месец Светия Синод посочи за шеф (прощавайте за светската дума, ама не бъркам) на най-голямата пловдивска епархия – Пловдивската, дядо Николай. “Дядо” – трънки. На 40 години е само, но пък е един от двамата митрополити в Синода – от всичките 14 – който не е агент на Държавна Сигурност. Сещате ли се защо? – Ами много е млад и е нямал време “да бутне” на комунистите. Може би затова държавата, в лицето на шефа на Дирекцията по вероизповеданията Иван Желев, реагира много остро на този избор. Наложило се лично премиерът Сергей Станишев да звъни на свещениците и да изглажда скандала, пишат вестниците.
Еха-а-а...
Новият митрополит Николай, един брой лично: “Съзнавам цялата трудност на предстоящото служение. Радостен съм от признанието, което получих. Наистина съм най-младия митрополит, но младостта е порок, ако липсва опит. Имам богат опит в Софийската епархия. Докато бях в София църквата мина през труден период. Костваше ми много усилия да създам нова генерация в клира ни. Който по достойнство да се противопостави с клира на разколниците. Трябваше да направя всичко възможно манипулираният политически в онова време народ да разбере и почувства къде е благодатната Христова църква. До голяма степен успях да си свърша работата и вярващият народ тръгна след нас. Неизвестно защо някои хора се опитаха да ме забъркват в скандал. По време на посещението на папата (май 2002) не съм забранявал на папата да влезе в храма “Ал. Невски”. Възпротивих се категорично да бъде допуснат в самия олтар, защото папата е еретик за нашата вяра.”
И все пак това традиционно българско противопоставяне на папата (фрашкано е с враждебни действия срещу Светия престол, най-тежкият пример е от 1981-а – покушението срещу папа Йоан-Павел II) няма да помогне на Николай да стане патриарх през 2013-а след смъртта на Максим. ДС няма да му се довери и ще избере друг митрополит – доказан агент с агентурно име. Все пак патриархът се избира доживот. Не е шега работа! Пък ако някой, непризнаващ ръководната роля на ДС, продължава да има претенции “да влезе в олтара”, ще се удави във водите на Черно море. (Заинтригувах ли ви? Ще почакате 6-7 години, ще научите подробности.)