Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2021 16:30 - НИЕ-652 Евроизбори 2007
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
0



ЕВРОИЗБОРИ  2007

 

Европейският парламент е единствената институция на ЕС, която се избира пряко от гражданите на страните-членки. Това става на всеки пет години, чрез общи, равни и преки избори. С приемането на България в Европейския съюз ние получихме право да имаме 18 наши представители в 785-местния ЕП. На 20.05.2007 се проведоха първите европейски избори в България и страната избра пряко свои първи 18 членове. След края на мандата на текущия Европейски парламент, който започна през 2004-а и ще завърши в 2009-а година, ще трябва да се проведат нови евроизбори.
(Само да припомня, че преди влизането ни в Европейския Съюз - от дата 20 декември 2006г. България имаше своите 18 евронаблюдатели в ЕП. Техните имена бяха: Мартин Димитров, Станимир Илчев, Филип Димитров, Стефан Софиянски, Антония Първанова, Лидия Шулева, Константин Димитров, Неджми Али, Младен Червеняков, Георги Близнашки, Христина Христова, Кристиан Вигенин, Филиз Хюсменова, Маруся Любчева, Димитър Стоянов, Четин Казак, Евгени Кирилов, Атанас Папаризов.)

Евроизборите не са частна работа само на българската държава. Причината е проста. Те формират един общ европейски парламент и правилата на провеждането им трябва да бъдат еднакви за всички държави. Разбира се, най-малко България като последна присъединяваща се държава, може да налага свои вътрешни регионални правила, каквито е приела за другите видове избори - парламентарни, общински и президентски. Дребни изменения, които не променят основния смисъл на изборите – да, но дотук.
Една такава дребна подробност е, че всички избори в страната се провеждат по правила, записани в конкретен Изборен кодекс. И за евроизборите Народното Събрание прие специален закон. В тази  наша процедура Европарламентът не се меси. Нашият Изборен кодекс напр. за първи път включи възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да става, като избирателят отбележи на бюлетината своето предпочитание (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от своята партия или коалиция. Преференциалните гласове обаче се вземат под внимание само, ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние.
Обаче: Всички европейски страни са приели задължителността на т.нар. принцип на отседналост - гласоподаватели могат да  бъдат само граждани, които поне 60 дни от последните три месеца имат постоянен и настоящ адрес в страната. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 хиляди от които са български изселници в Турция (български турци).
Така че избирателният закон за евроизборите НЕ МОЖЕ да бъде друг. Протестите на две от партиите в управляващата коалиция: ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП - които бяха обилно отразени в медиите: “Коалицията предаде ДПС за избирателите от Турция” (в.Сега”), “Цената на помирението” (“Стандарт”), “Време е за референдум за изселниците” (“24 часа”), “Европейски финтифлюшки” (в.”Труд”) и др. подобни – са некоректни и заблуждаващи избирателя. Целят да го убедят колко лоша е Европа за нас и как грубо се меси тя в нашите вътрешни работи. При подписването на новия закон и президентът Първанов изрази опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“, но не му наложи вето. Естествено.
На евроизборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.

Резултатите от евроизборите на 20 май 2007г., при допуснати за участие 14 партии и 2-ма независими кандидати и 6 милиона 741 хиляди избиратели с право на глас, са:

Партия и водач на листата й

гласове

%

Мандати

ГЕРБ       Душана Здравкова

420 001

21,68%

5

БСП         Кристиан Вигенин

414 786

21,41%

5

ДПС         Филиз Хюсменова

393 650

20,26%

4

Атака       Димитър Стоянов

275 277

14,20%

3

НДСВ       Биляна Раева

121 398

6,27%

1

СДС                                        Петър Стоянов

91 871

4,74%

-

ДСБ                             Константин Димитров

84 350

4,35%

-

Бълг.социалдемократи Константин Тренчев

37 645

1,94%

-

Земеделски народен съюз     Стефан Личев

29 752

1,54%

-

БКП                                 Александър Паунов

18 988

0,98%

-

ССД                                 Стефан Софиянски

14 392

0,74%

-

Зелена партия      Александър Каракачанов

9 976

0,51%

-

Гражд. съюз за нова България

9 398

0,49%

-

РЗС                                         Васил Сотиров

9 147

0,47%

-

Мария Серкеджиева - независим

5 323

0,27%

-

Никола Иванов - независим

2 782

0,14%

-

Избирателна активност – 28,6%

Имената на избраните евродепутати:
 от ГЕРБ - Душана Здравкова, Владимир Уручев, Николай Младенов, Петя Ставрева, Румяна Желева;
от БСП - Кристиан Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов;
от ДПС - Филиз Хюсменова, Мариелка Баева, Метин Казак, Владко Панайотов;
от Атака - Димитър Стоянов, Славчо Бинев, Десислав Чуколов
и от НДСВ - Биляна Раева
(Подчертаните имена са на евродепутатите, които бяха предложени от страна на България за евронаблюдатели в ЕП преди влизането в ЕС.)

Имена на останалите под чертата кандидат-депутати (не всички, а само по-известните, вкл. и в бъдещите 15-тина години)
от ГЕРБ – Андрей Ковачев, Милена Дамянова
от БСП: Георги Кадиев, Боян Чуков, Деница Златева, Емил Кало, Иво Атанасов, Ваня Добрева, Петър Папазов, Георги Близнашки, Альоша Даков
от ДПС – Алиосман Ибрямов, Искра Михайлова, Корман Исмаилов, Людмил Георгиев, Неджми Али, Фатме Иляз, Четин Казак, Юнал Лютфи
от Атака – Валери Цветков, Румен Ваташки, Деница Гаджева
 от НДСВ – Антония Първанова, Аспарух Панов, Соломон Паси

Имена на партии от неуспелите да се класират:
от СДС – Петър Стоянов, Лъчезар Тошев, Любов Панайотова, Мартин Димитров, Петър Славов, Христо Кирчев, Надежда Михайлова
 от ДСБ – Константин Димитров, Даниел Митов, Иван Иванов, Кина Андреева, Светослав Малинов, Пламен Цветков
от коалиция Български социалдемократи – Константин Тренчев, Асен Сираков, Драгомир Драганов, Чавдар Николов, Николай Камов
от Земеделски Народен Съюз – Стефан Личев, Борислав Китов, Румен Йончев
от Българска комунистическа партия – Александър Паунов, Красимира Янкова, Стамен Стаменов
от ССД – Стефан Софиянски, Ивайло Радославов, Милан Миланов
от Зелената партия – Александър Каракачанов, Георги Стойчев, Иван Върбанов, Тома Белев
от Граждански съюз за нова България – Кирил Обрешков, Диана Ковачева, Кръстьо Петков, Любомир Стайков, Янка Такева
от РЗС – Васил Сотиров

Един общ анализ за “еврокюфтетата” в Европейския Парламент:
Юлиана Ончева, в “Стандарт” от 12 април 2007 (40 дни преди изборите): “Хората не свързват този вот със своето ежедневие. Има и това, разбира се, както и прословутата апатия на българите, щом стане дума за политика и гласуване. Усеща се и мирисът на “депутатските кюфтета”, който има трайно запазено място в съзнанието на родните избиратели. Още повече, че сега каймата ще е  по европейски стандарти и никакви уверения от типа “ще защитавам националните интереси” не може да подтиснат слюноотделянето на гладния нашенец. Всъщност голямата игра с “кюфтетата” е тук – да си депутат, вече не е далавера, големите пари от Европа ще са при кметовете и общинските съветници. Така схемата с “европейската листа” се осребрява по два начина – един път поспестяваш пари от рекламната кампания “аз съм най-добър за градоначалник”, на второ място си постилаш за място в общината, което ще осребриш на по-късен етап.”
Че хората не свързват този вот със своето ежедневие, е вярно. Само дето причината не е гладът, а прословутата българска апатия към сложните неща, които нямат пряко отношение към кюфтето и бирата на масата ДОВЕЧЕРА. Другото – за пътя към общината, който минава през избора за евродепутат – е чиста проба оригиналничене на пишещата, на която тя е изтървала края и то се е превърнало в чиста глупост. Доказан факт е, че нито един от евродепутатите, избрани на всички иабори през годините, не е поискал дори да става кмет.
Моят анализ:
Понятието “депутатски кюфтета” вече е изпразнено от смисъл. В една демократизираща се страна няма “сепарета” за тоя, за оня. Парламентарната столова е една. Всички депутати – управляващи, опозиция, средно разкрачени – се редят на едно гише, храната една, столовете, приборите, сервитьорките – общи. Така че не може да се говори за депутатски екстри, от които се възползват само ”едните”. В противен случай се нарушава Конституцията. Което в една демократизираща се страна може да се случи само, ако Съветската армия-освободителка... Ех, мъка-а-а-а!
В страната вече се говори за “кифли”. “Кифла” например е Николета Лозанова, Жени Калканджиева (не сте забравили, нали, че разказвам за времето, когато тези кифли, още са моми). Според мен понятието “кифла” би следвало да се тълкува в смисъл “излага се като кифладжия”. Ето няколко примера за ТАКИВА КИФЛИ:
- Ахмед Доган
20 дни преди изборите: “На парламентарните избори ДПС бяхме с номер 17 в бюлетината и имаме 34–ма депутати. Сега сме с номер 17 – означава, че ще имаме 7 евродепутати.”
17 дни преди изборите: “Ако бях от друга партия, щях да гласувам за листата на ДПС.”
10 дни преди изборите: “ГЕРБ нямат никакаъв потенциал, дори утре да им дадат да управляват страната, те ще се провалят.”
6 дена преди изборите: “Ако такъв мухльо като Бойко Борисов ви харесва, подкрепяйте го. Изобщо не ми пука. От едно загубено село съм. А сега съм богат човек. Политик съм. Мога да се занимавам с бизнес. Мога и с космонавтика да се захвана, ако искам.”
5 дни преди изборите: “Убеден съм вече вътрешно, че София вече не ми стига – имам нужда от Брюксел.”
(Цитатите на Ахмед Доган са точно предадени, както съм ги прочел в българските вестници. Ако те там са предадени изопачено – в което не вярвам, защото Доган не се е обидил и не ги е опровергал – то и аз съм излъган в случая. Не сте само вие.)
Сега да погледнем страница назад в получените резултати на 20 май 2007 година: ДПС има 4 евродепутати – не са 7. Партия ГЕРБ има 5-ма. За “мухльото” Борисов са гласували 26 351 избиратели повече, отколкото за Доган. “Кифлата” Доган...
Знаете ли какъв е отговорът на Бойко Борисов? – “Не знам каква е тази държава, но не е нашата”!
Мисля си какви нещастници са българските комунисти. Ако партията БСП – тяхното ляво крило и ДПС – дясното им крило, се синхронизират да махат в една посока, биха имали 388 435 гласа ПОВЕЧЕ от партия ГЕРБ. В брой депутати конкретно – 9 срещу 5. Защо не го правят?
Да отговоря образно. Дим Дуков си призна публично, че е педераст. И попадна в усамотен мъжки манастир, където няма тълпи от млади и нови педераси, а само групичка от едни и същи съмишленици. Не е за препоръчване като дългосрочна перспектива. А Азис не си призна и прихожда отпред, отзад, отгоре, отдолу, отстрани на купа... Кеф! Ама в посоката в която нарежда групата.
- Емилия Караабова от “Труд”, 18 май 2007: “Най-големият спор на социолози и политолози какво точно е  НДСВ – монархическа  организация или центристка партия, която се прави на дясна, ама пък от друга страна, е пълна с бивши комунисти и техните синове, най-сетне е решен. Царистите “скриха топката” на конкуренцията в лицето на БСП и ДПС по време на кампанията за евродепутати. Докато социалистите се лутаха между Азис, Ивана и Тото Котуньо, а ДПС се направиха на интересни, като си поканиха струнен квартет, НДСВ заложи на Милица Божинова от “Тоника” и на поета с китара Асен Масларски. Двамата посветиха специално парче на жълтите в което се пее: “Ти си онова, за което думи не са съчинени, мъничко тромбче в сърцето, точно след кръвотечение.” В следващия куплет НДСВ вече се явява в ролята на “тръстика сред блато”. Текстът е на Цветан Начев. Та, какво е НДСВ? Тромб в сърцето!”
- Валерия Велева в “Труд”, 21 май 2007. Статията е наречена “Овчаровгейт – Бермудски триъгълник за БСП”, но само в началото се говори за “необузданата корупция”. (Обръчите от фирми на нейния любим Доган очевидно не влизат в предмета на разглеждане в материала.) Тази “необуздана корупция”, според доганката, била основната причина за ниската избирателна активност на изборите – 28%. И знаете ли кое е следващото изречение след разбора на основната причина? – Цитирам: “Е, за успокоение ще кажем, че влизаме в “европейските” рамки от 18-25% активност, показана на евровота в Словакия, Чехия, Унгария.”
Е, “успокоенията” продължават. Всъщност статията на Велева не е за Овчаровгейт – той е само червейчето на кукичката. Иначе следва анализ на резултатите от евроизборите. Нищо лошо, но поне той да бе истински. А то:
“Първо – на 20 май бе погребана десницата на българския преход. Единственото, което остава, е Костов и Стоянов е да кажат “извинявайте” и веднага да слязат от политическата сцена. (Дотук добре. Ако десницата в България се представлява от тия двама души. Къде остават десните избиратели – една трета от всички избиратели, не интересува анализаторката.) Второ – изборите показаха срив и в левицата. Мираж останаха амбициите на Станишев и Овчаров за минимум 7 и максимум 9 евродепутати. На дъното на изборните урни сега лежи не само недоволството от управлението (което е “тройно”, т.е. и ДПС –то управлява), гневът от неизпълнените обещания и високомерието на червения елит. (Думите “Аз разпределям порциите в държавата” са на Доган, а не на Станишев.) Трето – двама са отличниците на тези избори: непримиримите врагове Бойко Борисов и Ахмед Доган. Изборният дебют на ГЕРБ е успешен и в него се фокусира протестният вот и поредната надежда за промяна (Явно протестният вот и поредната надежда за промяна са устойчиви за ГЕРБ, щом тази партия ще бъде все първа на следващите 14 български избори оттук нататък.) Доган също си свърши работата – направи показно на всички партийни лидери: впрегна целия икономически и кадрови потенциал на партията си, за да докаже, че досегашните резултати на ДПС не зависят от принципа на уседналост. (Което значи ли, че на предишни избори Доган не ги е впрягал? Със или без този принцип, ДПС все е трета политическа сила. Ни веднъж не е била и няма да бъде поне втора.) Изборите вдъхнаха живот и на НДСВ. (“Вдъхнаха”? “И на”?) Атака започва да губи, и най-важното – губи като единствения изразител на протеста. (На кой протест, ма како?).”
- Петър-Емил Митев, директор на институт “Иван Хаджийски”, 22 май 2007: “Най-голяма изненада е класирането в пакет на три партии при това с временна водеща роля на ДПС. Сега за първи път беше необходим “фотофиниш”. (“Фотофиниш”? – аз) В електорален план, измерен с абсолютния брой гласове през 2005г. и сега, губещи са всички, ако не се вземе под внимание ГЕРБ, който участва за първи път. Най-малко губи “Атака” – 7,4%, след това е ДПС – 16,2% (или 75 689 гласа). Най-голяма е загубата на социалистите – 715 146 гласа. Това е така, защото кампанията не беше добре премислена. Самата бюлетина се оказа трудна за разпознаване от немалко хора. БСП се стремеше да привлече и млади хора без идеологически предубеждения. Вероятно затова привлече Азис и Ивана. Но с това отблъсна твърдия електорат. След това пусна клип в който кулминацията беше скандиране “БСП! БСП!”. С това отблъсна периферния електорат. Позволи да бъде замесено името на Р.Овчаров. Предизборният митинг на БСП в София направи изумително впечатление с липсата на софиянци. Участниците бяха предимно от провинцията. ... Самочувствието, което демонстрира Доган е реално самочувствие, далеч от познатото явление “главозамайване от успехи”. Лидерът на ДПС каза, че неговата партия не иска повече власт, че няма резон да се променя съотношението на властовия резурс в управляващата коалиция. Не потърси “политически екстри”, показа, че си дава сметка, че увеличената политическа тежест ще провокира националистически амбиции.”
(Уф, кифладжия. Пък и е шеф на най-авторитетния червен социологически институт?! Ама те такива са им всичките кадри – добавете и най-известната червена социологическа агенция Калъп
INT.)
- Йова Апостолова в “Труд” от 24 май 2007:: “Не съм готов да съм лидер на първа политическа сила”. Тази фраза на Ахмед Доган увисна във въздуха в нощта на евровота, когато всички сочеха ДПС като победител. Няколко часа по-късно стана ясно, че социолозите са сгрешили. И през партията на Доган мина дълга въздишка на облекчение. Причината за нея обаче не е страх, нито отказ да се носи отговорност – ДПС не е плашлива партия, а и знае да стиска зъби.”
(А бе, журналистката! ТВОЯТ ВЕСТНИК само преди девет дни, на 15 май, публикува едни други доганови думи, казани на предизборно събрание на ДПС в Русе – цитирал съм ги само две страници по-горе: “Убеден съм вече вътрешно, че София вече не ми стига – имам нужда от Брюксел.” Какво правим сега? Не ти ли пука, че моралната ти физиономия е наплюта от истината?! Кифладжийка.)

- Я да видим дали са сгрешили социолозите:

 

“Сова Харис”

“Алфа Рисърч

“Галъп”

Истината

БСП

22,6 – 28%

23,9%

23%

21,41%

ГЕРБ

22,1 – 27,3%

22%

23%

21,68%

ДПС

17,8 – 22,0%

18,7%

18%

20,26%

Атака

12,0 - 14,8%

12,6

12%

14,20%

НДСВ

6,4 – 7,9%

7,0%

7%

6,27%

СДС

5,4 – не влизат

4,9% – не влизат

не влизат

4,74%

ДСБ

4,6 – не влизат

4,3% - не влизат

не влизат

4,35%

Ами, не са сгрешили. Поне що се отнася до ДПС. И трите най-първи агенции прогнозират твърдо третото му място. Дори “Алфа Рисърч” и “Галъп” му дават 2% ПО-МАЛКО от действителните 20,26%.
Сгрешили са по отношение на БСП. И трите агенции дават първото място на БСП, пък тази партия на изборите е втора. Що така?
- Понеже не успях да намеря прогнозата в цифри на агенция “Медиана” на Червен Кольо, ще ви цитирам прогнозата му в думи (в.”Труд”, 18.05.2007): “Катастрофичните партенки на анализатори и политици за 18-20% изборна активност няма да се сбъднат. Пред урните ще застанат около 43% от реалните избиратели в страната. Друг е въпросът, че според списъците на ЦИК ще бъдат около 39%. (Фактът е 28,6% изборна активност – аз.) Надеждите за срив на БСП и въобще на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС няма да се сбъднат. Слуховете, че ГЕРБ ще изпревари БСП, също нямат реална основа. Съотношението на силите в % ще бъде приблизително 2:1 в полза на “столетницата”. Ако Бойко Борисов се е надявал на нещо повече от добро представяне и пробив на парламентарната сцена, също го очаква разочарование. “
Кифладжия, нали?! Подновявам предложението си от зората на демокрацията социологическата агенция на Кольо Колев да се прекръсти от “Медиана” на “Допирателна”. Защото тя не мери средата на политическата фигура, а се плъзга по нея като допирателна.
- И екипът на в.”Сега” е допирателен. Написал една обща прогноза “на социолозите” (16 май 2007г.): “Те прогнозират 40% избирателна активност. Коалицията БСП – 6 евродепутата, ГЕРБ с 4 места, ДПС с 4, “Атака” с 2, НДСВ с 1 и СДС с 1. При по-ниска активност се повишава относителното тегло на ДПС и БСП, което показва, че тези партии имат допълнителен резерв.”
- Пък Стефан Софиянски казал някъде (цитатът е препредаден от “Труд”): “Много обичам да вървят по стъпките ми. Аз станах кмет и Бойко стана кмет. Направих си партия - и той стори същото. Моята партия влезе в НС, сега и Борисов иска ГЕРБ да е в парламента. Той иска да става премиер, а аз вече бях.” (Една фуклива жаба видяла, че подковават коня - и тя вдигнала крак.)
Йордан Лечков, футболистът, казал: “Аз много обичам да ме подценяват и му желая на г-н министъра Румен Петков да постигне моите успехи в житейския път. Защото аз лесно мога да стана министър, но това, което съм постигнал, той трудно ще го постигне. Не съм казал, не съм станал министър.”
Дали ако Румен Петков се напне и вкара един ефектен гол с глава, което би го направило зам.шеф на футболния съюз, няма да може да надмине Лечков?! Не повдигам кметските успехи, защото и двамата ги имат. Обаче Плевен е по-голям град от Сливен определено. И с по-малко цигани в него. А, и – спомнихте си нали - Лечков оня ден завърши висше образование – спортно при това.

Мисля да отделя развитието на либийската история с 5-те наши медицински сестри в друга глава. Там ще опиша цялата сага, включително щастливия й край след 3 месеца, благодарение само на една храбра жена – съпругата на френския президент Сесилия Саркози. Но има една подробност за поредното комунистическо изхождане върху тази българска болка. Тя е вързана с току що отминалите евроизбори. Затова я включвам в тази глава. Чета в официалната българска интернет-енциклопедия следното:  (в скобите съм аз):
“Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. (Абсолютна глупост! Нещо повече – невероятно нахалство на едни българи, които искат да използват правилата, съществуващи в демократична Европа, за да им стоварят СВОЯТА вина. Защо СВОЯТА ли? Ами че дори към този момент Муамар Кадафи е носител на орден “Стара Планина”, даден му от Тодор Живков. Дори Станишев още не му го е отнел!?)  Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. (Забелязвате ли? Парламентарните сили не приели тази идея?! Че такива са европейски правила, бе другари.)  Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия РЗС (Помните ли нейния председател от това време? Георги Марков! Синият агент “Николай”, участникът в стачката на 39-те от СДС срещу Конституцията 1991 и затова станал конституционен съдия след 3 години от квотата на Желю Желев. Присламчил се към партия ГЕРБ след още 5 години?!
През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет.”
- Всъщност идеята да се предложат нашите медицински сестри за евродепутати не е на журналиста Васил Сотиров. Тя е на един друг Васил, и той журналист – Васил Василев. За този ренегат – той дори няма цветова политическа принадлежност – знаете. Описал съм и него, и баща му, и сина му. Сега само да подсиля щрихите на портрета му:
Вестник ”24 часа” от 14 март 2007:
“Безпомощността на българските правителства в последните 8 години да намерят достойно решение на либийския проблем се отразява върху чувството, че сме безпомощни пред заплахите, които идват за националната ни и личната ни сигурност. Имаме чувството, че нито НАТО, нито ЕС, на които толкова се гордеем, че станахме членове, могат да направят нещо реално за нас. Проблем има и с националното ни самочувствие – случаят става достояние на все повече хора по света и от това как ще реагираме като държава и като народ, зависи и какво мнение ще имаме за себе си през следващите години, и какво мнение ще изградим за нас у другите. Да смотаем проблема – не можем. Ако продължаваме само да размахваме пръст, да правим угоднически жестове към Кадафи и да говорим дипломатически безсмислици, докато българките гният в затвора, очевидно ще изградим за себе си представа като народ, който още помни синила от бича, който беше смятан за най-верния сателит на Москва и чиито представители се радват по детински, ако инвеститори от Бахамските острови искали да му купят железниците или жените. Но ако изберем сестрите за евродепутати, зад тях ще са 500 милиона. Брюксел може и да се мръщи, но европейците ще ни ръкопляскат.”
- Васил Василев е и председател на инициативния комитет, който издигна българките за кандидат евродепутати. Вътре влизат още адвокатът Владимир Шейтанов, Александър Джеров, омбудсманът Гиньо Ганев, Валери Найденов, Максим Бехар.
Александър Александров
от Централната избирателна комисия, която отказа да регистрира сестрите поради принципа на отседналост, даже в по-тежкия вариант - те нямали дори паспорти, предложил на Инициативния комитет:  “Ако целта е да им се даде имунитет, има много по-прост начин. Нека външният министър ги назначи на дипломатическа служба и от утре те стават имунизирани.”
Само че идеята на Александров не се харесала на Комитета и неговия председател. Чрез нея нямало как да се посочат за виновни НАТО, ЕС и Брюксел, които “не могат да направят нещо реално за нас”.

- Няколко реакции от знакови българи:
Илияна Йотова, БСП: “Ще обсъдим призива. Но е хубаво, когато се използва популизъм да се знае, че в този случай се слага на карта животът на 5 невинни души. И всяка недобре премислена инициатива може повече да навреди, отколкото да им помогне.”
Станимир Илчев, НДСВ: “Партиите трябва да обмислят въпроса и да върнат коректен отговор. Не е лошо да се припомнят реакциите в Брюксел и да се поиска мнение, включително и от председателството на Европарламента.”
Димитър Абаджиев (?): “Още преди време заявих, че идеята е интересна. Но е много важно да не се създава впечатление, че се стремим да скрием сестрите зад европейски имунитет, а въпросът за тяхната невинност да остане на заден план. А ако инициативата ще помогне те да бъдат освободени, аз я подкрепям.”
Николай Василев, м-р на държавната администрация: “Темата с отнемането на орден “Стара планина” на Муамар Кадафи заслужава да бъде обсъдена. За да се стигне до такова остро действие обаче, въпросът трябва да се реши на по-високо държавно ниво.”
Ивайло Калфин, външен министър: “Ако България развали договора  за приятелство и сътрудничество с Либия, няма да можем да оказваме правна помощ на осъдените ни медици. Исканията на наши политици за разтрогване и отнемане на българските държавни отличия на Муамар Кадафи са полулизъм.”
Мария Капон, независим депутат: “Ама няма ли вече указ за отмяна на ордена “Стара планина” на Кадафи? От Президентството трябваше вече да са го издали. Категорично трябва да му се отнеме и това е в правомощията на президента.”
В.”Телеграф” (най-неангажираният с политика български вестник според “Поглед”-а): “Цяла Европа протестира за медиците, а директорът на гимназията в Босилеград е забранил на учениците да се включат в протестите за защита на българските медици.”




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462068
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031