Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2021 16:52 - НИЕ-631 Събитията май 2006
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
1



МАЙ  2006 ГОДИНА

 

·                     Трудът и неговия празник
На 1 май ежегодно са отбелязва Денят на труда и на международната работническа солидарност. Този ден е натоварен с тази символика от 1886 година, когато в САЩ, профсъюзите провеждат мащабна национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията разпръсква протестиращите, но  са убити 10 души и един полицай. Над 200 души са ранени. След 3 години вторият Интернационал приема решение за провеждане на международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго, След още 15 години Международна конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, добавяйки и “за световен мир“.
От 1920 година нататък се намесва създаденият вече СССР и узурпира Идеята. Докато на Запад тя е повече “в памет на”, на Изток се превръща в държавен празник със задължителни манифестации на който се честват “обществените и икономически постижения на работниците”, както и “на международното работническо движение и на левите движения”. Този празник е наречен Ден на труда, макар “Трудът за Родината” да се полага не само от Чука (работниците), но и от Сърпа (селяните). На питащите защо не се чества и Трудът на Ума... Какъв Ум бе, ренегати? Нали прочетохте, че празникът е на “левите движения”?!
Първият опит за честване на Първи май в България е от 1890 г. 1 май е обявен за официален празник през 1939 г. От 1945 г. комунистическата власт в Народна Република България започва да чества празника ежегодно. Той се отбелязва с мащабни манифестации из цялата страна, които задължително се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители. След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти и комунисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия. Профсъюзите, вече наричани синдикати, “пеят в съпровода”.

Тази 2006г. е юбилейна за Първи май – 120 години от протестите в Чикаго през 1886-а. В България за първи път в София нямаше шествие от пилоните на НДК до Братската могила в Борисовата градина. Социалистите (според вестниците между 5 и 7 хиляди души) се събраха направо пред паметника на убитите съветски и български войници през ВСВ, където лидерът на БСП Сергей Станишев каза:
“Знаем с каква отговорност сте ни натоварили и разбирам вашето нетърпение за реализация на предизборните обещания. Не сме забравили какво очаквате и знам, че трябва да свършим много повече. Няма да наливаме пари в нереформирани сектори от които финансите изтичат като през решето. Тази политика не дава мигновени резултати, но е по-честна от бездействието. Не можем да бъдем спокойни, докато и един българин мизерства.”

(В скоби припомням предизборните обещания на БСП от миналата 2005-а година: “От 1.01.2006 увеличение на бюджетните заплати с 15-20%; от 2007 пада таванът на пенсиите; безплатна детска ясла за деца от 8 месеца до 3 години и безплатни закуски за учениците до 16 години; семейно подоходно облагане; държавата поема част от жилищните кредити на млади семейства с 2 деца; здравните осигуровки в лични дебитни карти и двама лични доктори; диференциран ДДС от 10% за хляб, мляко и лекарства; без ДДС за търговията по Интернет; нулев данък печалба за инвестиции във високите технологии и инфраструктурата, лицензионните режими се прехвърлят от държавата на браншовите  организации; комасация на земеделската земя чрез държавен поземлен фонд; въвеждане на горска стража; държавна подкрепа за нискоразходна регионална авиокомпания.”)
На тържеството в Борисовата градина, освен Станишев, бяха още министрите Румен Овчаров (представен като “министъра на лампите”, Асен Гагузов, Стефан Данаилов, Румен Петков, депутатът Добромир Гущеров (помните ли “Тиха коледна”: сух суджук ще има; баджанак, сИпи, ако няма дОнеси) и Олимпи Кътев от НДСВ. На тържеството пяха Тони Димитрова, Нели Рангелова, Михаил Белчев. “Ако завали, ще е по вина на коалиционните партньори”, пошегува се водещата на естрадата.
Зад Братската могила откъм булеварда бяха се събрали 200-300 симпатизанти на БКП, Българския национален Съюз и Движение за съпротива “23 септември”. Те бяха дошли до тук в организирано общо шествие от площад “Батенберг” и по бул.”Цар Освободител”, но не се сляха с празнуващите от БСП пред паметника. Иначе всички ползваха общите скари за кюфтета, кебапчета и бира.
Президентът Георги Първанов е бил сред социалистите от град Първомай. Председателят на ПГ на социалистите Михаил Миков – във Велико Търново. Социалната министърка Емилия Масларова е в Прага на служебна командировка за преговори с чешкото правителство да отвори трудовия си пазар за българи. Оттам тя констатира: “вече няма наплив за работа в чужбина”. Как да го разбирам? Във Варна героят на труда строителят Игнат Раденков казал: “Българинът вече не е работлив и в голямата си част чака някой друг да му реши проблемите.”
Много интересен ми се видя другият поглед върху труда по време на демокрация. Кореспонденцията е от Банско, на Владимир Симеонов във вестник “Стандарт”: “Над 40 души от сдружение “Петел пее” в Банско от вчера пият, пеят и се веселят в една от механите на курорта. Няма по-добър начин да уважиш празника, защото най-хубавото на работата е почивката, издаде девиза на чешитите почетният им шеф Михаил Белчински. Трудовият празник е затова – да се полее обилно. За да има берекет през годината. Покрай веселбата мъжете проведоха междинна конференция на тема: “Тежкият труд – как да бъдем по-далеч от него”. Основен лектор бе председателят.”
Намерих и едно култово предложение, приписвано на Емил Кошлуков: “Кой трябва да плати сметката в ресторанта – мъжът или жената? Масларова, естествено!”

 

·                Майсторът и Маргините
Кой е „Майстора“ не се знае, защо точно братята Маргини пък са си намерили майстора – още по-неясно е. Такова е моето впечатление, четейки вестниците, а аз чета много вестници. Всички те са почти единодушни, че историята е една: „Маргините – гергьовски курбан за Брюксел“, а майсторът е един – НС, което прие и на второ четене новите промени в НПК (Наказателно-Процесуалния Кодекс).
Да ви кажа ли защо моето впечатление се различава от това на всичките вестници от това време? - Заглавието “Майсторът и Маргините” е взаимствано от един много неясен вестник – „Параграф 22“. Седмичникът е издание на Финансова Информационна Агенция ООД. Негов главен редактор е Бистра Георгиева.
Коя е Бистра Георгиева:
Има един много полезен сайт – Papagal.bg в който по избрано име може да проверите колко фирми се водят на този човек. “Бръквам” вътре и виждам, че Бистра Георгиева участва като управител, съсобственик или член на Управителния съвет в 10 свързани фирми. Имената им са: ИПК “Родина” АД (където се печата вестника “Параграф 22”), ФИА ЕООД, ФИА Транс Логистика ООД, Инвест-Г ЕООД,  БИГ Инвест 2009 АД, Банкер ООД, Банкер БГ ООД, Обединени Български вестници АД, Табак Трафик ЕАД и Проджект Строители на съвременна България ООД. Няма грешка, нали?!
Отделно сведение: Има един друг по-известен вестник “Банкеръ” – негов създател, издател и главен редактор е отново “някаква си” Бистра Георгиева. Защо “някаква си” е в кавички? – защото според  Papagal.bg трите й имена на тази са Бистра ГЕОРГИЕВА ДЖАГАРОВА !
(Веднага си помислих за Георги Джагаров. Някак отиваше на дъщеря му да е първа финансистка от новото време. Оказа се обаче, че това е някакъв друг Георги Джагаров. Като имам предвид, че в нашата България никой не става някой, ако е никой, потърсих повече в Мрежата. Там попаднах на цяла книга от много известния разследващ журналист от семкаджийския вестник “168 часа” Григор Лилов (вж. НИЕ-1, 1990г. споразумението “Младенов” напр.) Двама братя били тези Джагарови – Георги и Илия, но попаднах на родословното им дърво в книгата. За първи път виждам родословно дърво като гола тояга: никакви разклонения, просто наредени едно под друго правоъгълничета с имена и пояснения: баща, майка, дъщеря, баща, майка, дъщеря. Теглих им една майна на тарикатите Лилови. Оправяйте се сами с такива. И друг път съм се натъквал на умишлено търсене на подвеждащо сходство в имената – капани за наивници. Поставени от лиловци: свалили чужди гащи, изакали се в тях и после ги върнали на притежателя им да ги обуе той.
Ще продължавам да свързвам имената с фактите. Ето например едно подгряващо събитие. Вестник “Телеграф” от 27 май 2020 ще напише: “Шефката на седмичното издание “Банкеръ” Бистра Георгиева се събуди и поведе калната кампания на Мустака – банкера беглец Цветан Василев срещу т.нар. “поправка Пеевски” (от 2018) в закона за банковата несъстоятелност.”)
Та, ето защо не хванах вяра на другарката Джагарова, че баш  Маргините са поискани за курбан на Европа. И вие дори знаете имената им още от поне пет-шест, че и повече години. Свързани са с убийствата на Стоил Славов, Димата-Руснака, бай Миле... Стара манджа за нова Европа. На всичкото отгоре, те са отдавна в затвора, единият даже се ожени м.г., там вътре. Кое е новото тогава, кой е новият Майстор?
Ами, те двама: новият Главен прокурор Борис Велчев и новият вътрешен министър Румен Петков. Да не забравя новото НС, избрано м.г. и докладите на европейските комисари, свързани именно с необходимите реформи преди приемането ни в ЕС на 1.01.2007.

Я, подред:
- Румен Петков го отмятам. Разказах ви за неговата нова тактика за борба с организираната престъпност. Той внедрява свои агенти сред мафиотите, но не с цел да ги лови, а да ги “цеди”. Вестниците например разказват напоително следната история за курбанлиите Маргини: Те, заедно с още петима свои авери подготвяли убийството на Иван Тодоров-Доктора, на бизнесмена Николай Дамянов и, представете си, на о.р. ген Любен Гоцев. Обаче след избирането на Любен Гоцев в Обществения съвет към МВР (разказах за този Обществен съвет в края на миналата година; той се разпусна само месец след създаването му от Румен Петков) бандитите се уплашили и се отказали.

“Бах ги у килърите”, както казва народът.
- Ако Борис Велчев е “новото”, то е логично това ново да се забелязва известно време – в началото на мандата, по средата или в неговия край поне. Нищо подобно. Никога не сме имали по-тих, безличен и по-безконфликтен главен прокурор. А ефективността – още по-нулева.
- Новото НС прие поправки за ограничаване имунитета на депутатите, а само преди дни – на 28 април 2006-а и новия НПК. Го-о-о-ляма работа. През септември то ще приеме и поправката “Ванко 1”. Е, и?

Тогава какво предизвика такова напрежение сред “Маргините”?
А напрежение има:
- В началото на април избухна взрив пред дома на разследващия журналист от Нова телевизия Васил Иванов. За сплашване вероятно, защото взривът избил само входните врати на апартаментите на етажа в кооперацията. За сметка на това последва истинска лавина от взривни публикации за това колко е застрашена гилдията на пишещите и как те стоят изоставени от държавата самотни и голи пред организираната престъпност. Като гледам авторите на подобните публикации, направо ми иде “да се хвана за кобура на пистолета” – Мартин Карбовски, Любен Дилов-син, Калин Донков, Кристина Патрашкова, Блага Букева, Борислав Зюмбюлев, Ваня Червенкова, че дори Митьо Пищова и Венета Райкова. Липсва ми само Евгени Минчев. И Михаил Белчев.
- В средата на май за 14 часа станаха две показни убийства – едното в Долна баня на някакъв турски бизнесмен – Явуз Капаноглу, който бил свързан с разстрела на някакъв Иво Марков от София. Който пък бил свързан с Йордан Марков, бай Миле и Димата Руснака. Видя ми се интересно, че трупът на Иво Марков бил намерен от един начинаещ засега репортер от “По света и у нас” – Иво Никодимов. Той повикал полицията. Нищо не намеквам. Просто Иво Никодимов живеел на улицата на убийството.
- Пак по това време се появи поредният списък с 304 имена на бандити с висящи дела, които са на свобода. Вътрешният министър Румен Петков го връчил на главния прокурор Борис Велчев. Съдбата му ли? – Ами като съдбите на списъка “Начев” от 1996, списъка с 200 имена след убийството на Васил Илиев, списъкът ”Петканов” от 2004-а...

- В края на май братята Галеви от Дупница организираха минибунт в града срещу сегашният кмет Първан Дангов. Били му дали 15 000 лева да купи с тях 600 ромски гласа за местните избори през 2003 година, пък той ги присвоил. 
- Да добавя от мен онази случка от средата на април (знаете я), когато най-богатият човек в България Васил Божков беше разпитван в съда за нещо си (виж след два реда моето предположение), а после свика неофициална среща със седем избрани журналисти да ги мотивира да застанат на негова страна.
Моето съмнение за нервността на Васил Божков. Статия в “Труд” от Димитър Драганов (според вестника от 4.04.2006 той е най-известният български специалист по нумизматично дело). Там чета: “В България, макар колекционирането да не е забранено, колекционерите са подведени под един знаменател с иманярите и контрабандистите и се преследват почти наравно с тях. Поради липсата на ясни правила  често истинските български колекционери (които не иманярстват и не изнасят монети в чужбина) са притеснявани и репресирани само защото имат интереси в областта на нумизматиката, археологията, етнографията и пр. Може ли да се забрани на хората да обичат историята? Или трябва да се задължат да събират само кибритени кутийки? Обидно е за една държава да смята над 10 000 свои граждани колекционери за действащи или потенциални престъпници. Много бързо колекционерството трябва да се дефинира и декриминализира. Либерализацията на закона и създаването на легален пазар нямат разумна алтернатива.”
“Иде ми да се хвана за кобура”. Помните ли една от версиите за убийството на археолога Георги Китов? Намерил при своите разкопки в долината на тракийските царе, без да иска, труп на прясно застрелян българин. В търсене на убиеца полицията достигнала до брата на тогавашния Главен прокурор Никола Филчев. И дотук!

 

·          Студени досиета
Вестник “24 часа”, 6.05.2006 (Огнян Стефанов): “Имали ли са връзка с ДС шефовете на големи български медии, поиска да узнае журналистката на свободна практика Ангелина Петрова. Репортерката пита какво има в архивите за главния редактор на в.”Труд” Тошо Тошев, главната редакторка на в.”24 часа” Венелина Гочева, журналистите Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Георги Коритаров и Иво Инджев, Люба Ризова – главен редактор “Новини и актуални предавания” в bTV, Силва Зурлева – председател на Съвета на директорите на Нова телевизия, Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ, Поля Станчева – генерален директор на БНР. Последна в списъка Петрова е сложила себе си. МВР-шефът ще направи всичко възможно да удовлетвори искането в рамките на закона, съобщи пресцентъра на ведомството.”
Вестник ”24 часа”, 21.05.2006 (неподписано): “Журналистите Георги Коритаров и Кеворк Кеворкян са били агенти на ДС. Това обяви министър Румен Петков вчера пред Дарик Радио. Той бе принуден да направи това, след като журналистката Ангелина Петрова (не в бъркайте със Светла Петрова – аз) поиска от МВР информация за връзки с ДС на 10 водещи журналисти, главни редактори  и шефове на национални медии. Тошо Тошев и Ангелина Петрова не са били агенти на ДС, а техни помещения са били използвани като явочни квартири – за срещи  на агенти със сътрудници, без тяхно знание, уточни Петков.
Вестник “Труд” от 1 юни 2006: “МВР извади още четирима агенти: Иван, Андрей, Мурад и Бончев. Президент и премиер са в неведение за действията на Румен Петков, каза вчера пред “Труд” полковникът от резерва Цвятко Цветков, член на ВС на БСП и бивш зам.шеф на Шесто управление на бившата Държавна Сигурност.”

(Имената на президента и на министър-председателя знаете. Затова ще дам само имената на Иван – Александър Каракачанов, Андрей – Мустафа Алиш Хаджи, Мурад – Юнал Лютфи и Бончев – Петър Берон.)
Историята с досиетата има много богата история. Части от нея знаете, ако помните какво сте прочели в досегашните книги НИЕ. Части от нея лежат в бъдещето и ако е рекъл Господ, ще ги напиша в следващите книги на НИЕ. Сега само ще подхвърля, че това (самоволно?) действие на Румен Петков ще “закрие” комисията на Методи Андреев (от СДС) и ще “открие” комисията на Евтим Костадинов (от БСП). Междувременно през ноември 2006г. Божидар Дойчев, нач.отдел “архив” в НРС, ще бъде открит мъртъв с огнестрелна рана в главата на работното си място. В края на годината американският посланик у нас Джон Байърли ще напише в секретен доклад, че “на преден план излиза необходимостта да се приключи с това наследство от комунистическото минало.”
А какво направи Главният прокурор Борис Велчев питате? – Още в края на май заяви, че трябва да се отворят всички досиета. “Омръзна ми тези 15 години в страната да се обясняват с някаква зависимост от бившата Държавна Сигурност и е крайно време да научим така ли е било или не.” (Милият...)
На 1 юни 2006г. научаваме от вестниците, че журналистът Тодор Токин (зам. на агента “Бор”, който не знаел, че е агент – виж една страница по-горе) вече отговаря за връзките на обществеността със Съюза на Демократичните Сили.
Кой питаше какво става напоследък със СДС? За кое СДС питате, те вече са три, а избирателите им на следващите парламентарни сили ще гласуват за новата партия на Бойко Борисов ГЕРБ.

Даже “Калъп”-а на Андрей Райчев е съгласен с това мое наблюдение. В последното си социологическо изследване за м.май те дават следния тренд на гласоподавателите:

 

ГЕРБ

СДС

Април 2006

2,8%

6,3%

Май 2006

14,1%

3,6%

 

·          Роди се нова балканска държава – Черна Гора
На 21 май 2006г. се проведе референдум за независимост на Черна Гора. В него участваха над 490 хиляди души (при население 620 хиляди). Между 55,3% и 55,5% черногорци гласуваха за това държавата им да стане отделна от Сърбия държава. (Това впрочем е вторият опит  за отделяне. Първият референдум се състоя през 1992 година и беше неуспешен.) Така Черна гора стана 5-тата държава, появила се от бившата СФРЮ на Тито.
Ето кратката история на разпадането на Югославия: През 1992г. от състава на федерацията излязоха Македония, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина. Властите в Белград (Слободан Милошевич) не можаха да преглътнат това и започнаха война, която, знаете, отне живота на милион души и направи бежанци още над 3 милиона. Само Македония беше пощадена от конфликта. Тя още в 1992 година бе призната от Света за независима държава и първата страна, направила това, беше България (правителството на Филип Димитров). Войната в Словения – най-западната бивша федеративна република със столица Любляна, приключи първа, през 1992-а. Хърватия, със столица Загреб, се бори още три години. За да свърши геноцида на сърбите над босненските мюсюлмани в република Босна и Херцеговина, със столица Сараево, трябваше да се намеси международната общност. Това стана през 1995 година. На Милошевич щеше да му се размине, поне на първо време, но комунист в торба не стои. Той започна поредна безпощадна война с народа на република Косово. След още 4 години геноцид над косоварите НАТО се намеси със серия въздушни удари над Белград и Нови сад и последната война на Милошевич приключи. През март тази 2006г. Милошевич умря като затворник и подсъдим на международния съд в Хага. Днес дойде редът на Черна Гора, столица Подгорица – 46-ата самостоятелна държава в Европа. Косово, столица Прищина, чака. Както и република Войводина със столица Нови сад.

 Черна Гора е изключително планинска държава и поради това трудно достъпна за чужди завоеватели. Което обяснява вероятно горделивата природа на народа й от самоуправлението. Такова е моето впечатление, то може и да не е вярно. Но ще припомня, че докато ние излизаме от османското робство, в Черна Гора управлява цар Никола. Той имал 6 дъщери и шестте омъжил за европейски принцове. Едната от тях – княгиня Йелена, става кралица Елена, съпруга на италианския крал Виктор Емануил III и баба на Симеон Сакскобургготски. И граф Монте Кристо е черногорец.

Вероятно това, че Сакскобургготски има черногорски корени, да е причина някои българи да не харесват Симеон. Но по-вероятно е това да е така, защото тези българи са съветски българи. Ето какво написа един такъв – Мартин Карбовски, в “Новинар” от 23.05.2006: “Краят на Югославия е началото на великото противопоставяне между Европа и САЩ. Ако САЩ продължат да кроят държави, то вече те не бива да го правят на шивашката маса на Европа. Сбогом, Югославия! Ние те обичахме. Идеята не беше лоша.”

 

·                     Лошото за такива Карбовци, че България ще влезе в ЕС на 1.01.2007 година. Няма да бъде отложена. Инак “идеята не беше лоша”:
- Любен Обретенов, “Сега” 25.05.2006: “ЕС е любима политическа дъвка за управляващата коалиция, съчетала в едно 3 съвсем разнороднни партии и публично зачената в името на бленуваното еврочленство. Благороден и патриотичен подход! Даже папата остана възхитен! Да, но покрай него БСП отново е на власт, а НДСВ и ДПС останаха в нея. ... ЕС се превърна в политическа маша и за най-прясната политическа алтернатива на българския политически хоризонт – Бойко Борисов. Само преди дни той заяви, че до 1 януари 2007г. ще помага на управляващите, а след това ще се бори за предсрочни избори. Така и генералът се опита да се нареди в пантеона на еврогероите. С подобни празни приказки обаче Борисов най-много може да отблъсне част от избирателите на ГЕРБ, които и без това все още са недостатъчни, за да се спечелят парламентарни избори. Защото на всички е ясно, че до 1 януари 2007г. правителството ще си остане непокътнато като балиран боклук в покрайнините на София. Независимо какво ще направи или няма да направи Борисов. Очевидно той просто се натяга на своите европейски приятели. Този дразнещ и унизителен за нас филм го гледаме вече почти 17 години. Крайно време е нашите политици да спрат да се оправдават с ЕС, да престанат да обясняват своите действия с нуждата да влезем в ЕС. Евроинтеграцията не е цел, а средство да си оправим държавата – бе едно от най-важните послания, които се чуха от Запад покрай евродоклада. Очевидно обаче политиците ни останаха глухи за него.”
- Иван Гарелов, в.”Новинар” от 22.05.2006: “Реакцията на българските политици на доклада на Еврокомисията за пореден път показа, че не владеем  езика, на който говорят европейските фактори. Свикнали сме да виждаме света в черно и бяло, да виним другите за собствената си некадърност, да се обиждаме, вместо да се вглеждаме в себе си, да се репчим, когато не знаем отговора, да виждаме пред себе си светли хоризонти, докато краката ни тънат в лайна и кал, да си ги мерим със съседа, докато изпускаме влака, да се тупаме в гърдите, докато къщата ни гори, ние, малък, но горд народ в центъра на Балканите, прочетохме доклада така, както дявол чете Евангелието. Ние не разбираме нюансите, не схващаме намеците, тълкуваме деликатността на критиките като лична победа. Радваме се, че не ни отлагат, но не забелязваме, че не ни и предлагат дата за приемане. Тържествуваме, че няма предпазни клаузи, като пропускаме, че наесен може и сигурно ще ги има. Приличаме на студент, когото са върнали да се яви още веднъж на изпит, за да не му пишат веднага двойката, а той го обяснява като уреждане на изпита по втория начин. Истината е, че докладът е измамно по-добър от очакваното. И това се дължи единствено на деликатния език на европейците, на желанието им да не ни обезкуражат, да ни насърчат поне още малко, пък дано да има резултат.

Волен Сидеров, в.”24 часа”, 26.05.2006: “Не е вярно, че договореностите по главите за влизане в ЕС не могат да се променят. Като влезем в Евросъюза, можем да предоговаряме, да водим битка. Не всичко е свършено. Веднъж като влезем там, не могат да ни изгонят. Можем да ги направим луди, да им създаваме такива проблеми с исканията си, че да се побъркат.”




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462138
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031