ЧАСТ  ВТОРА

2006

Тази 2006 година не е “натоварена” със събития, които ще останат много значими в историята на България. Не е като 2004-а, когато влязохме в НАТО, не е като 2005-а, когато беше създадена “тройната коалиция” – първият опит за т.нар. голяма коалиция, не е и като следващата 2007-а, когато ще бъдем приети за равноправни членове на ЕС. Което съвсем не означава, че тя е “празна година”. Може да не е “шеф”, но е “служител”, който извършва текущата работа на фирмата и подготвя нейното бъдещо развитие.
Това задава и начина на структуриране на моя исторически разказ за нея. Няма как да се хвана за едно голямо събитие и покрай него да започна да градя останалото. Всичко е еднакво важно. Така остава само хронологията на събитията да е водеща. Този начин на разгръщане на повествуванието обаче изисква от вас, читатели, повече – как да кажа, съпричастност. Ако четете по малко, разхвърляно, между другото, без да помните какво сте прочели преди дни, то няма да може да свържете, че следващото ново събитие всъщност е продължение на някакво старо,  случило се преди месец или преди половин година. И така няма да можете да натрупате Количеството, което да ви доведе до разбирането за това кое е Качеството.
Започвам. И Бог да ни е на помощ!
Ще разрешите да Ви разкажа преди всичко една стара поучителна история. Няма да я обяснявам.
Голяма вода започнала да залива селото. Всички хукнали към църквата, която била на най-високото. Попът отворил широко вратата й за своите съселяни и участвал повече от всички даже в общото спасение. Когато и последната лодка в последния си курс допряла до полузалятия вече от водата олтар, лодкарят го подканил да се качи в нея. Имало още едно място, а и всички вече били спасени. Попът отказал с думите, че Господ ще се погрижи за него, а по обратния път към спасителния висок бряг можело да видят още някой последен, изостанал, за когото тази претоварена лодка ще е единствения шанс за спасение. Нека не заема мястото му.
След няколко часа водата заляла всичко. Останала да стърчи само кулата на камбанарията. Попът вече съвсем сам продължавал да вярва в своя Бог и да му се моли горещо да го спаси по някакъв начин. Един хеликоптер на държавната спасителна служба закръжил над него, отгоре му спуснали въже за което да се хване и да го изтеглят.
- Не, чеда мои, оставете ме мен на Господ. Обиколете още веднъж навсякъде, потърсете да не би да има още някой, който да се нуждае от вашата помощ.
Когато след още час водата започнала да облизва краката на  този всеотдаен поп, той продължавал да се моли на Господ за своето спасение. Тогава се чул глас от небесата:

- Ама какво искаш още бе, човек?! Изпратих ти лодка – не я прие. Изпратих ти хеликоптер – и него отказа. Спасението е вече само в твоите ръце.

ЯНУАРИ   2006 ГОДИНА

·                     Новата Година, ние и Светът
- “Паметно посрещане” – фейлетон от Васил Сотиров във вестника на Сашо Дончев “Сега”, 5.01.2006. (И двамата, и вестника им, би трябвало да познавате чудесно, нали.)
“Реших да посрещна тази Нова Година по-различно и още не мога да дойда на себе си. Беше ми писнало да заспивам пред телевизора вкъщи баш на тоз празник и да се будя в полунощ от фойерверки и пуцания. Оставих жената да гледа по телевизията “Ирония на съдбата”, а аз отидох на ресторант. Бях помамен от привлекателна оферта, която гласеше: само срещу 20 лв. куверт в нашия ресторант можете да гледате до насита какво ядат на съседната маса. А на съседната маса  две наркоманчета с трудно установим пол си бяха поръчали друсан кебап... (Аз: Ех, друго си беше едно време при социализма, нали.)
Реших да се поотпусна – празник е все пак и при това веднъж в годината. Повиках сервитьора, за да ми предложи нещо извън куверта.
- За Нова година – наклони се към мене той – имаме специалитетът на заведението “Български език алангле”!
- А нещо за пиене?
- Вземете си водка “Василий” и няма да сбъркате!
- Хубава ли е?
- Страшна! Водка българоубиец!
- Добре – съгласих се. А срещу моя куверт само тия на съседната маса ли ще гледам?
- Има и програма... – усмихна се сервитьорът и ми смигна.
Програма наистина имаше – атракцион след атракцион. Рекетьори жонглираха с инвентара и персонала, пенсионер гълта всичко. Изтъркан номер, ама за 20 лева – толкоз. Гвоздеят на програмата обаче си го биваше – рускиня пее “Широка страна моя родная” в прегръдката на питон.
Дойде и Новата година. Па като почнаха едни наздравици – тоя вдигне наздравица, оня вдигне наздравица, ама всеки я вдигаше с коктейл “Молотов”.
Прибрах се в къщи, а жената вика:
- Да ти разкажа “Ирония на съдбата”! За ония, дето отидоха на баня...
- Абе – отвърнах й – да е весела и чиста!”
Ирония ще речете... Нема лошо. Истинска свобода на печата. Всеки може да критува всеки и всичко.

- Въпросът е “Доколко това ни помага на нас като държава?”
Ето например от същия вестник от същата страница поредната пророческа карикатура на Комарницки. На нея виждаме Сергей Станишев като бебе с биберон в устата. То протяга ръчички към една дрънкалка с 12-те звезди на Европейския Съюз, която му подава една типично капиталистическа ръка с  бял маншет и черно официално сако на тънки бели ивици.
Да вмъкна и аз малко ирония.
Точно под описаната карикатура на Комарницки и над фейлетончето на Васил Сотиров намирам съобщение със снимка на едно щастливо семейство, на което се родило бебе. Семейството - журналистите Ангелина Пискова (от ДСБ) и Момчил Инджов, бебето Боряна - внучка на Никола Инджов (от старото БКП). Цитирам – вие търсете иронията:
“Според първите бащински впечатления бебето вече проявява журналистическа любознателност – реагира с интерес на радиошумове и прави разлика между шумоленето на вестник и шумоленето на пари. Ние от редакцията, споделяйки огромната родителска радост, пожелаваме на новия човек дълъг, съдържателен и свободен живот.”
Иронията на Съдбата дали ще е съгласна?! Нямаше да питам, ако съобщението за раждането беше на определените за това вътрешни страници на вестника, а не на последната хумористична...

- Светът през нашите очи:
Вестник ”24 часа” от 7.01.2006г, страница наречена “Войнишко канче”,  и неподписана информация “Добри пари – добри порции”: “8,50 евро  струва порционът на италианския боец, т.е. над 3 пъти повече от българския, който яде на ден за 5,10 лв. Закуската на шведа струва около 2 евро или 4 лева. Обедът излиза 4 евро или 8 лева, а двете вечери – по 1,5 евро, което е около 6 лева. Сравнението между стандартите на живот обаче е неуместно, защото цените на хранителните стоки в Швеция са доста по-умерени. Примерно един литър мляко е 70 евроцента или 1,40лв. колкото е и в България. Тези факти потвърждават тезата, че работата не е в това дали си член на НАТО или не, а какви пари се дават за храна.”
Как да тълкувам - подчертаната от мен - теза на вестник “24 часа”? Да си стоим на натовската трапеза, чакайки сервитьорът да донесе, или да станем и да се приберем при жената и “Иронията на съдбата” (визирам Васил Сотиров)? Как да тълкувам - подчертаното от мен – пожелание на в.“Сега” към младото семейство Инджови? Ако е искрено защо е на хумористичната страница?
Вестник “Стандарт” от 27.01.2006, подпис Андрей Апостолов, “Двадесет “Миг”-а на глупостта”: “Колко ни струва превъоръжаването и модернизирането на Българската армия? Отговорът отдавна изглежда ясен и пресметнат в плановете на военното ни министерство обаче липсва най-важното звено в този бизнес – посредникът и неговата цена. Защото руска компания няма как да модернизира изстребителите си по натовски образец. Така опираме до изборът на бъдещ български изстребител. Нещата ще се решат от лобито, което е по-силно, а не от понятия като офсет и т.н. Дали “Миг”-овете ще бъдат вдигнати във въздуха зависи до голяма степен и от решаването на въпроса за модернизирането на старите самолети, защото то може да отложи купуването на нови.”

·                     Годината започна с газова война
Съобщението е на първите страници на всички вестници от 3 януари 2006г. “Русия спря доставките на газ за вътрешния пазар на Украйна”. И продължението: “Потокът със синьо гориво към европейските страни намаля от 25 до 40%. Газовата война може да ни спре парното.”
(За питащите какво общо има спирането на газа за вътрешния пазар  на Украйна с доставките на газ за европейските страни и България, отговарям: Причината е много проста. Газопроводът, строен по време на Варшавския договор, който влиза от сегашна Русия в сегашна Украйна - тогавашна Украинска СССР, е само един. Няма отделна тръба за “външно ползване”. Този газопровод преминава през цяла Украйна и едва в нейния югозападен край се разклонява на 3 – един за Полша и Германия, един за  Унгария и Чехословакия, и един за Румъния и България. Западна Европа има някакви шансове за друго снабдяване (естествено, защото тя не беше член на Варшавския договор), но горките ние... Добре, че имаме Чиренското подземно газохранилище в което има запаси за половин година. Ако продължа размислите си в тази диверсификационна посока, ще стигна до проблемите от бъдещето – “Северен поток”, “Южен поток”, “Турски поток”...)
А причината за газовия конфликт Русия/Украйна, и нататък за цяла Европа, са цените по които Русия иска продава своя природен газ, Тя може да бъде намерена на по-задните страници и с по-ситните букви, макар нашата свободна демократична преса да изтъква най-първо изявлението на Александър Медведев, зам.председател на монополиста “Газпром”, че “Киев краде от транзита на газ за Европа за $25 млн. годишно”. (При парични потоци за милиарди да става въпрос САМО за 25 милиона долара, някак е странно.)
Цените на руския природен газ ще бъдат коригирани, нагоре разбира се. И газоподаването в България ще се възстанови след месец.
Ето новите цени за 2006 година: (за 1000 куб.м) - Украйна $230 (стара цена $50), Беларус $47 (от страната на Лукашенко няма газопровод към Западна Европа засега), Армения и Грузия $110, Румъния $260, България $237, средно за Европа $240. Това изнудване от страна на руснаците ще им струва изхвърлянето от Г-8 след няколко години и изолацията им от пазарите на Европа. Но това тях не ги интересува, те си имали Путин. И къде ще си го гудят “зимъска, когато сняг забръска”?
Ох, всичко на този свят е взаимосвързано. В тази връзка да запиша, че ако след 10 ноември 1989 година България беше станала нормална европейска държава, аз нямаше да се правя на нов Паисий – защото нямаше да има нужда от такъв – а щях да си пия бирата, както правят нормалните германци на моята възраст.
И вие, читатели можехте да правите същото, защото нямаше да има нужда да се връщате да четете назад – в НИЕ-4 например, и да си спомняте. Което ви съветвам да направите сега. За да откроите разликите и причините за тези мои иронии:

В НИЕ-4, година 1998-а има цяла глава, посветена на борбата на Костовите хора с тези същите газови проблеми. Наречена е “Защо “Мултигруп, а не “Овергаз”, примерно”. Няма да я преразказвам. Само ще откроя Имената.
Десетина цитата от там:
- “Така или иначе борбата на държавата с “Мултигруп” на Илия Павлов е обявена. А Овергазът на Сашо Дончев е същата стока като Мултито на Илия Павлов. И двете организации паразитират върху доставките и транзита на руския газ за България. Спомнете си скандала “Хардланд Инвестмънт” от януари 1998г. Гледам една снимка, която е пред мен. Тя е в “Труд”-а от 11 май 1998. Не е ясно кога е правена. Не е датирана, но пише, че била “от архива на вестник 24 часа”. Снимката е от някаква обща пресконференция (преди пет месеца, както пише в текста под нея) на “Мултигруп” и “Овергаз”. Там присъстват 6 души: отляво надясно Николай Вълканов, Радослав Ненов, Илия Павлов, Сашо Дончев и Иван Колев. Правилно преброихте 5 души. Шестият участник, който стои между Илия Павлов и Сашо Дончев, не е назован. Като го гледам – чист Волен Сидеров. Той по същото време е медиен съветник на Сашо Дончев, така че присъствието и мястото му на масата е съвсем оправдано. Така и участието на двете подгрупи в общата тогава една група става паритетно – по 3-ма от всяка. Защо е скрито името на Волен Сидеров?”
- “Нататък. До края на 1998-ма “Мултигруп” ще бъде изхвърлен напълно от бизнеса с руския газ и звездата на Сашо Дончев ще изгрее. Даже съвсем нахално той, Сашо Дончев, ще основе нова империя, която ще нарече “Алтернатива 98”. А какво става с Волен Сидеров по това време? Той става “излишен” за газа, но може да бъде използван за друго. ДС-пари са давани за него, ей. Кьошеклия камък! В 2003 година Илия Павлов бива убит, а една година по-късно Волен Сидеров основава партия “Атака”. В 2005-та вече се кандидатира за президент, а “Атака”-та му влиза в парламента. С какви гласове ще попитате? Ако си направите труда да сравните резултатите от парламентарните избори през 2005-та с предишните от 2001-ва, ще видите, че БСП рязко намалява своя резултат. Почти с толкова с колкото “Атака” вкарва своите депутати в Народното събрание. Какво се опитвам да ви кажа ли?”
- “И още казвам. Че “Алтернативата” на Сашо Дончев е същият като „Атаката“ - пропаднал ляв опит. Колкото и да се дуе със своята нова маскировка, наречена либертарианство (каквото и да значи това), си е същото руско мекере. Ех, Сашо, Сашо, като си вън от политиката, освен да станеш “честен бизнесмен”, нищо друго не ти остава. Дори да купиш на сина си червено “Порше” за половин милион евро, друго какво?  А, и да избягаш при жена си полякинята в Полша навреме, защото ако останеш в европейска България, ще те вкарат при Баневи, Веткови, Стайкови, Гергови... рано или по-късно. Не че ако “продължиш да мърдаш много”, Съдът няма да те намери и в Полша, ама... “
- “Според в.„Труд” от 3 февруари 1998, Доган бил казал в Разград: “Отношението на правителството към „Мултигруп“, което напоследък прераства в истинска война, е тенденциозно, буди недоумение и не отчита реалностите в страната. Позицията на политическата сила, която представлявам, е против това едни бизнесмени да бъдат елиминирани за сметка на други. Огласеният списък на кредитните милионери не е пълен. Имам информация, че в него не фигурират кредитни милионери, които са близки до правителството. ... Би било добре, ако новите преговори с Русия за газа приключат успешно, макар че много се съмнявам в това.”  Пък 3 дни по-рано, само че в Добрич, заместникът му Осман Октай се изцепил така: “В скоро време Иван Костов ще бъде принуден да се лекува на принципа на бушоните, за да създаде впечатление за обновление на кабинета.” И посочил Бонев и Бакърджиев като първите, които ще бъдат сменени.”
- “Според в.“Новинар“ от 12 януари 1998– значи месец по-рано от горните ДПС-заплахи към кабинета Костов – Осман Октай заявява съвсем открито (и непредпазливо бих казал), цитирам: „Проблемът не е на Илия Павлов и „Мултигруп“, а между Москва и София. Павлов е заложеният бушон. Не ми е известна в света друга държава, която да пренебрегва отношенията си с Русия. Съжалявам за управляващите, които са в наведена стойка със свалени гащи. Те го правят заради личния интерес. Най-жалкото е обаче, когато си в такава стойка, да те подминат. Ремонтът на кабинета е проблем на мнозинството и на премиера. Иван Костов най-после призна, че колкото повече се издънва кабинетът, толкова по-добре за опозицията. Завиждам му на самочувствието, но той се подиграва с българския народ.“
Какво да коментирам. Съветвам ТАКИВА, които си го мерят един другиму, когато са със свалени гащи, да не говорят от името на целия българския народ. Отнася се и за иван-костовци, и за ахмед-догановци, и за сашо-дончевци, и за илия-павловци. Както и за свирчовците от/към “Русия с която се бил съобразявал целия свят”. Представяте ли си?! Що за тъпо самочувствие? То не става и въпрос за самочувствие, а за някакви... без малко да напиша – мечти. Мечта ли е да съобщаваш, че си Наполеон, а всъщност си най-обикновен луд? “
- “Да съобщя, че от 1 януари 1998г. Русия на Борис Елцин премахна три нули от рублата. Ще кажете “какво лошо, че то и ние ще направим същото след година време”. Не ще да е съвсем същото, щом след 20 години Русия на посочения лично от Елцин за негов приемник Владимир Путин, ще оперира с рубла, която ще бъде 3 стотинки наши пари. Точната цифра в момента е 2,86 ст. Иначе в червената преса, ох пардон – в независимата ни обективна преса (напр. в.“Новинар”) ДНЕС пише бодро: “Връщат се копейките.” Напалеоновци, нали? Същи...”
- “Държите ли да знаете как дежурният нагъл глупак, карикатуристът на в.Сега Христо Комарницки, коментира проблемите на рублата (6 август 1998, последната страница на вестника, наречена “После”): Борис Елцин с една късичка въдица се мъчи да извади от морето един съветски “рубль”. Непосилна работа, дори за самоуверения Елцин. Затова зад него му помагат кои, представете си? – 5 пъти по-дребничкият Петър Стоянов, привързан през кръста с един тъничък колан, на който пише МВФ. Цялото внушение на карикатурата е, че сривът на рублата ще повлече в морето барабар с Елцин, и нашия Петър Стоянов, и целия Международен Валутен Фонд. Какво тъпо имперско безпочвено самочувствие! И този същият, за Комарницки говоря, след 15-тина години ще получи най-голямата награда за карикатура на Съюза на Българските Журналисти СБЖ. Щото всяка негова карикатура е била пророческа, нали. Не се ядосвайте. Знаете ли кой журналист ще получи Голямата награда на СБЖ за “цялостен принос” същата година? Кеворк Кеворкян!”
- “Ще спра дотук, за да не се ядосваме взаимно така интензивно за толкова кратко време. За КЪШ-а (Курваря Ъгловат Шоумен), Простия Учиндолец Трифонов - Кукувец и неговите “хъшове” имам посветен цял един раздел от тази книга. След малко обаче.”
- “Имам още 20-годишни спомени от Бъдещето: Илия Павлов биде гръмнат. И Ахмед Доган се опитаха да гръмнат, но не успяха. Обаче го „повредиха“ непоправимо. Ще се крие като паун в „Сараите“ и ще разтваря перата си само в избрания кръг на негодниците от Щаба си, при това само по Коледа. Иван Костов ще се теши с епизодичните си появи по медиите, представяйки си, че управлява чрез атанас-атанасовци, радан-къневци или христо-иванови. Сашо Дончев наистина ще избяга в Полша. Добре де, ама както върви, ще се спаси толкова, колкото македонецът Груевски се спаси при унгареца Орбан. А Осман Октай? – Кой беше пък този? Да си запиша в тефтерчето, като се срещна с едни хора, да питам и за Данчо Ментата. О-о-о! Ами Каменчо Костадинов...”
Ох, всичко на този свят е взаимосвързано.

·                     “Където се явих, навсякъде бих” 
Така е наречено първото интервю за новата 2006-а на новия кмет на София Бойко Борисов (Антоанета Петева, “Стандарт”, 3 януари 2006г.). Подзаглавието на това интервю - “Започвам война с безобразията в строителството”, звучи много самоуверено. Борисов наистина ще започне война със строителството, която ще води много години, без да успее да я спечели, макар да победи много пъти. Защото това не е работа, която може да се свърши за година-две, изисква ужасно много пари, а и народ, който не чака кмета да дойде да му почисти двора. Прибавям и зловредителството на можещите само това да правят стари комунисти и техните деца – нови социалисти... и ми се приплаква. Защото далеко не става въпрос за строителството на София само, а за Строителството на нова България. Ни повече, ни по-малко! 
Но заглавието на интервюто е вярно. Къде се появи, и където ще се появи, Бойко Борисов ще победи. Ако това твърдение ви се вижда пресилено, склонен съм да го променя текстово, но не и принципно: Където се появи Бойко Борисов, той се справя по-добре от всички останали мераклии. В бъдещите, 15-тина години поне, ще имам много поводи да защитя думите си. А ако дочетете търпеливо главата за настоящата 2006 година, може да ми възразите, че тя е “празна година”. Да, не е “празна”! Това е годината на създаване на партията на Гражданите за Европейско Развитие на България.
А от текущото интервю на Бойко Борисов ще извадя няколко неща, които ВЕЧЕ са верни, случиха се в тези два месеца. Откакто е кмет на София: “Вече осветихме някои от църквите в София. Става въпрос за Руската църква и за “Свети Седмочисленици”. Същото е положението и на други църкви – например “Света Параскева”. Ще се опитаме да осветим Софийския университет до 15 януари. Видяхте как осветихме и Южния парк, защото в тъмното стават повече престъпления. Ще направим и осветлението на гробницата на Батемберг на бул.”Васил Левски”. Това е също много красива сграда, която тъне в мрак в момента.”
Специално отделям думите на Борисов в интервюто, които се отнасят до бул.”Витоша”: “Изчистихме “Витоша” от коли с помощта на колегите от Столичната дирекция на вътрешните работи. Паркираните автомобили на втората лента затрудняваха изключително много градския транспорт. Напролет ще наредя бул “Витоша” да стане пешеходна зона.”
Правя го, защото много хора ще скокнат срещу това решение на столичния кмет. Например:
- “независимият” Стандарт, естествено (23.01.2006) и неподписано: “Сдружение на мениджъри, търговци и граждани от бул.”Витоша” ще обжалват в съда заповедта на кмета Бойко Борисов за превръщане на улицата в пешеходна зона. Това щяло да доведе до отлив на клиенти и опустяване на булеварда.” (Сдружение на мениджъри, търговци и граждани??  И как една улица с магазини и кафенета ще опустее, ако се забрани автомобили да паркират пред витрините им?? Тия съвсем са онагляли. Да пожелаем на Бойко Борисов да успее да забрани достъпа им и до нашата улица!)

- Слава Богу, следващият се е подписал под възражението си – арх.Атанас Агура (В.”Труд”, 22.01.2006). Ако потърсите в Интернет кой е арх.А.Агура, ще научите, че е роден 1926 година и почти десет години след 9 септември 1944-а е бил преследван от народната власт, барабар с цялото си семейство. След това обаче нещо се случва и през 1960 година той става главен архитект на София. Народната власт му поверява да преустрои Градската градина и да конструира околното пространство на бъдещия Национален дворец на културата – днешното НДК. И редица централни площади на градове из цяла България. Та ето думите на този архитект:
“Бул.Витоша” беше проектиран през 1982-1984г. като транспортно успокоено пешеходно пространство. Много е трудно той напълно да се изчисти от превозни средства, не говоря за трамвая. Защото там има много магазини и жилища. Сега малко силово той се отрежда като пешеходна зона, тъй като не е подготвен за това.”
(Което значи ли, че не може или не бива “да се подготви за това”? Архитекти?! На социализма. Да не би пространството пред НДК да бе подготвено за каскадата фонтани на самия арх.Агура, които заместиха Мемориала на българските войни, загинали за свободата ни?! Или, ако те са дали живота си НЕ ЗА социалистическа България, не са Герои като партизаните?
Винаги съм се интересувал от мотивите на някои “българи” да предадат заветите на предците си, за да оживеят те самите, лично! Аз няма да мога да ги опиша систематично в книга ПРЕДИ и СЕГА. Но зная, че това ще направи някой друг. Ако не го е направил вече! Но трябва да се махнат “Гранитските” камъни от шията на Новата България, за да научим това!)
Ще завърша с думите на Бойко Борисов от въпросното интервю на Антоанета Петева от “Стандарт”: “На себе си пожелавам здраве. А на столичани – да се гордеят, че са такива. Защото столичанин е повече от софиянец.”