ГЕНЕРАЛ(НА)  ПРОМЯНА

В 2005 година започна залеза на царското обаяние всред народа - кабинетът на НДСВ се смени с кабинета на Тройната коалиция. Но в 2005 година изгря и новата звезда на българското политическо небе – Бойко Борисов. На 5 ноември той се закле като новия кмет на София.
Всъщност Бойко Борисов не е ново лице в политиката. Знаете вече, писал съм, и за неговия охранителен стаж покрай Тодор Живков и Симеон Втори (това са поне десетина години), и за 4-годишният му мандат като главен секретар на МВР в правителството на Симеон Сакскобургготски. Само ще припомня за забравилите: Любен Гоцев го препоръчва на Царя за началник на охраната му (1996), а президентът Петър Стоянов го прави полковник (2001), когато става главен секретар. След година – в 2002 става генерал-майор, а в 2004 – генерал-лейтенант.
А, и фактът, че Бойко Борисов и Симеон Втори са зодия Близнаци. Разликата между тях е само 3 дни (и 22 години, разбира се). Борисов е роден на 13 юни, а Симеон на 16 юни.
На парламентарните избори на 25 юни 2005г. Борисов е избран за депутат в 40 НС от партията НДСВ, но се отказва от депутатското място и остава на работа в МВР. Напуска вътрешното министерство на 19 септември 2005г. след конфликт с новия министър Румен Петков. (Не съм разказал тази история досега, макар тя да заслужава напълно такова внимание. Ще коригирам този свой пропуск след малко с няколко думи в следващата глава.)
След като старият кмет на София Стефан Софиянски избра да тръгне в обратната посока, от кмет да стане депутат, (разправят, че депутатския имунитет му трябвал, вярвам на тия приказки), кметското място се оваканти. През октомври 2005г. на частични местни избори в София Борисов се яви като независим кандидат за кмет и отвя кандидатката на БСП Татяна Дончева (68,5% срещу 31,5%)

На редовните местни избори през октомври 2007г. Борисов ще спечели пак – втори мандат като кмет на София. Който обаче няма да изкара докрай, тъй като на 27 юли 2009-а ще стане министър-председател на България на правителство, излъчено от новата партия ГЕРБ.

Сега да ви разкажа тези събития през погледа на медиите.
- В самото начало на годината, на 6 януари 2005г., един “наблюдател” на в.”Сега” – Петър Костов пише претенциозно “Главният секретар на МВР Бойко Борисов се цели в крайна сметка в президентския пост или в креслото на силов вицепремиер, а не толкова в партия.” Че и нарекъл анализа си “Шифърът на генерала”.
Не е ли редно утвърден журналист, когото четат много хора и правят своите позиции спрямо това какво са прочели, да се извини публично за заблудата в която е вкарал доверяващите му се? Редно е, разбира се. Но това е част от един по-голям въпрос – Защо политиците се избират на избори, което е вид контрол над тяхната работа, а журналистите се назначават от собствениците на медиите в които работят? И не се безпокоят за мястото си - ама хич, макар да пишат явни глупости. Петър Костов например провижда два поста за Борисов. Ако първият е “президент”, как е възможно вторият (ако първия не стане) да е вицепремиер?! Какво огромно различие в нивата!? Извади писалката от устата си, Костов.
- За капацитета да пише глупости, при това злобни глупости, на един Дядо – Христо Карастоянов, знам. И съм ви информирал много пъти. Ето поредната му изцепка – в.”Сега”, 3 май 2005: “Работата е ясна. Оттук нататък абсолютно всички престъпници ще работят за предозборната кампания на генерал Бойко Борисов. Понеже той по щатна характеристика при всеки золум обезателно се явява пред пърхащите наоколо журналистки и разяснява нещо – все едно какво, важното е, че е пред микрофоните и камерите. И колкото по-голям е сакатлъкът, толкова по-дълго е екранното време на генерала и то няма нищо общо със законите за политическите партии или за изборите. Няма квоти, няма “времето ви изтече”, няма такива простотии. И на първите страници. И на последните – също. И няма как да слезе оттам – нищо, че престъпността у нас е онова нещо, което го няма, но непрекъснато намалява. И ще е редно като престъпниците го изберат – а то няма начин да не го изберат при такава преизборна активност – той да ги възнагради. Някак си.”
Този няма никаква връзка на мозъчно ниво с логиката. И слюноотделителната му система (само тя, слава богу, че времената днес са други) се задейства моментално, щом види някой, дето не го харесва. Що не вземе да наплюе Сашо Дончев? Или Стоян Денчев? – Тия двамата все ги бъркам.
- Петър Бойчев от “Новинар” (4 юли 2005): “Желанието на Софиянски да предпочете депутатското място пред кметското в София би могло да бъде разбрано. Как обаче да бъде разбрана демонстрацията на тотално неуважение на бившия вече кмет към софиянци, към своите бивши избиратели. Този, който забърка вонящата каша с боклуците, който насъска центъра срещу крайните квартали, който превърна столицата в едно огромно бунище, сега си тръгва. И както каза на прощаване, защото имал усещането, че е загубил доверието на столичани?!  Не, не е усещане, това е силно чувство от наша страна, и то се нарича  абсолютно разочарование. Ако г-н Софиянски все още има чувство за вина пред тези, които превърна в клошари по неволя, нека поеме на прощаване  един мъжки джентълменски обет – преди да влезе в парламента, да си изпълни ангажимента пред столичани и реши проблема с боклука.”
Софиянски е кмет на София от осем години. Той  си има своите неизпълнени ангажименти към столичани. Но боклукът, по-точно проблема с изграждането на завод за преработката му, не е най-важният, нито пък е от миналата година. И е свързан с пари, с много пари накуп. Горе-доли от толкова – 7-8 години, аз познавам другаря журналист Петър Бойчев. Имам депонирани в компютъра си публикации от него поне 20-ина. Проблемът му на Бойчев е, че е червен, и това няма оправяне, защото е въпрос на изкривени някъде нависоко в мозъка му генни връзки.
- Проф. Божидар Димитров в “Новинар”, 7.7.2005: “Софиянски осра София, сега иска да осере държавата. Че ще има проблем с боклука, той е знаел още от първата година на кметуването си. Но не изгражда ново сметище, за да го реши, а купува 3 машини за пакетиране на отпадъци, за които сигурно той самият или негови хора са взели комисиони. И след това въобще не се мисли къде ще бъдат оставяни пакетите. Пълна глупост е и той знае, че е така. И сега бяга. Това не е мъжко. Като махнем всичко друго, аз се чудя как такъв политик все още може да съществува и да бъде избиран. Нещастните варненци едва ли са знаели за кого гласуват.”
Само да допълня, че към момента на даване на тези характеристики, Божидар Димитров е общински съветник от квотата на БСП. След няколко години той самият ще бяга от там в групата на ГЕРБ. Това “не е мъжко”, пич.
След което ще дам думата на коментиращите го в Интернет:
Благодарник, 2005-07-06 21:32:49: “Ние бързо забравихме тежките задръствания от Сточна гара до "Константин Величков", досадното разминаване по "Опълченска", 20-годишното забавяне на метрото и как некои другари си построиха с бюджета му палатите си в Бояна. Ама кучетата, ама комисионните... Е къде са му парите - в хотели на Слънчев Бряг, в Южна Африка, Мюнхен или Виена? На Божидар Димитров ще му кажа едно историческо събитие - от 1988 до 1990 на членовете на БКП и на 102 458 сътрудници на ДС са раздадени безвъзмездно 19 милиарда долара. А другото осиране след 1989 година най-малко Софиянски го е направил. Най-голямото сране го направи БСП и тепърва пак ще го прави.”
jfk, 2005-07-06 21:33:27: “Б. ДИМИТРОВ НЕ Е НИКАКЪВ ПРОФЕСОР. СЛАГА СЕ НА КОМУНИСТИТЕ. И НЕ МОЖЕ ДОНОСНИК ДА НИ УЧИ НА МОРАЛ!”
БЪЛГАРКА, 2005-07-06 22:36:39: “Не мога да приема за професор човек, който поставя горното заглавие на публикациите си. Има и други много неща, които ме възспират да приема Божидар Димитров. Учете се от проф.Божидар Димитров, но не и от неговия откровен цинизъм. Човек може да критикува другите, без да си служи с хамалски изрази.”
- “Позорът Софиянски”, Мартин Карбовски, “Новинар”, 5.7.2005: “Това, което направи Софиянски, е модел на поведение на българския политик и модел на избиране на българския избирател. С няколко дела на главата и абсолютно нерешени проблеми в столицата един усмихнат човек седна в парламентарното кресло. Няма нужда въобще да говорим за съвест, морал, дадени обещания. Усмихнатият човек остави други да гасят пожара. Кой гласува за него на тези избори? Кой малоумен човек го вкара в парламента? ... Ясно. Когато една политическа система не работи добре, то тя се коригира с яйца. В нормална държва коалицията БНС (не БСП, а БНС, в която е Софиянски - аз) трябваше да бъде замеряна с яйца и скапан зеленчук. Но българите търпят, търпят, отлагат яйцата и един ден им прекипява и налитат не просто на бой, а наистина на фашизъм.”
Обърнете внимание, че Карбовски плаши политическите си противници да ги замеря с яйца и скапан зеленчук. Запомнете това най-после, по дяволите! А когато това се случи под закрилата на партизанския юмрук на един български президент, избран от БСП и съгласуван с Русия, аз ще ви припомня, че същият този Карбовски ще му бъде сутеньорът. Буквално сутеньорьт, който ще му доставя склонни курви за орални ласки. Толкова съм конкретен, защото няма да съм си го измислил, а ще цитирам официални информационни агенции!  
- 6.7.2005, агенция Mediapool.bg, Ина Стоянова: “Настоящата криза е “чудесен” политически аргумент на НДСВ и БСП да разбият несъстоятелността на т.нар. дясно управление на София и да се борят за кметския стол на предстоящите частични избори. И този им аргумент би бил верен – което не прави по-малко цинично и безобразно сегашното им поведение. Най-малкото, защото общинските съветници от двете политически сили са участвали при взимането на всички решения досега, включително и това за затваряне на сметището в Суходол на 30 юни.”
- 15.08.2005, в.”Труд”, Вангелина Михайлова и Анета Петкова: “Не е тайна, че човекът, който след 29 октомври ще застане начело на “Московска” 33, няма да е нищо повече от жертва на политически и икономически страсти. Той ще има по-малко от година и половина да научи къде е кабинетът му и как се подписват  над 1000 лицензии на ден.”
- Светослав Гаврийски, “Стандарт”, 19.08.2005: “След като се запозная подробно с проблемите на преден план – боклукът, пътищата, бездомните кучета, ще бъде изготвена и конкретна програма. Искам да работя с хората, които са запознати в детайли с проблемите, с общинските съветници. Както и с обществени организации като природозащитници, да предложа нещо, което е реално изпълнимо. И на първо място искам да защитя банкерската институция. Защото двама банкери кандидатстваха и пропаднаха (Венцислав Йосифов и Стоян Александров – б.р.), а аз мисля, че ще спечеля. Досега нямам провал.”
- Вера Александрова, “Сега”, 30.08.2005: “Обсъжданите имена в сините редици засега са бившият социален министър Иван Нейков, шефът на СОС Владимир Кисьов, зам.председателят на СДС-София Иван Сотиров и пожарникар №1 ген.Кирил Войнов. А шефът на СДС-София Стефан Иванов потвърди, че организацията му ще обсъди с десните формации без ДСБ кого да предложи за свой кандидат. ... Вчера кандидатиралият се като независим претендент за градоначалник на столицата Венцислав Димитров се зарече да разгроми корупцията в СОС, ако спечели изборите. “В общината има грамаден резерв,  това е корупцията. Когато се поведе открита борба с нея, пари могат да се намерят за всичко”, обясни икономистът.”
На 2 септември 2005 година ръководството на СДС обяви своята кандидатура за кмет на София – и.д. кметът на София Минко Герджиков. Само няколко часа по-късно обаче партньорът им Движение “Гергьовден” предложиха за кмет Милен Велчев. Мотивът им е, че така се вземат и гласове на НДСВ.
- Йоана Гъндовска, “Сега”, 30.08 2005: “БСП ще пита гражданите на градовете в които ще има частични избори за кмет – София, Разград, Русе, Севлиево, Пещера, Панагюрище, Девня и Мизия – самостоятелна или обща кандидатура да издигне. За София например това са Татяна Дончева, Борислав Борисов, ген.Радослав Пешлеевски, Тодор Модев, Костадин Паскалев и др. БСП се интересува и каква да е фигурата на кандидат-кмета – експерт или партиец, мъж или жена, местен или национален авторитет и др.
- Неподписано “редакционно” в “Новинар” от 10.09.2005: “Толкова си приличат Америка и България! Америка е страна, която не знае накъде върви, но е решена по най-бързия начин да стигне дотам. А България е страна, която винаги знае накъде върви и затова върви към него по най-бавния начин.”
(Както и друг път съм казвал: Хем глупави, хем страхливи. Ама претенциите им – господни.)
- На 12 септември чак, най-после беше съобщено, че “издигат ген.Борисов за кмет на София”. Генералът щял да бъде издигнат от инициативен комитет (председател бизнесменът Иван Саздов и още 26 известни българи сред които Лили Игнатова и Илияна Раева, издателите Мартин Захариев и Мирослав Боршош, художникът Греди Асса, икономистът Петкан Илиев, журналистът Крум Савов, професорите Иван Черноземски и Димитър Шойлев, певицата Мария Илиев, диригентите Христо Недялков и Вили Казасян) и подкрепен от партиите “Новото време” и “Гергьовден”. Логото на кампанията му ще е “Генерал(на) промяна”. Тази новина е отбелязана на първа страница на в.”Труд” с 5 сантиметрови букви: “Край на ерата “Борисов”. Боже-е-е, прибери си звездобройците.Тя, ерата на ген.Борисов едва сега започва!
На 2-ра страница има мнения на 5-6 други умници. Със стрелка (палец) надолу съм си отбелязал прогнозите на Сергей Станишев - БСП, Атанас Атанасов от ДСБ, Йордан Бакалов - ОДС, а палец нагоре вдигат Касим Дал от ДПС, Владимир Дончев от НДСВ, Волен Сидеров от “Атака” и журналистката Анна Заркова.
- Самият Бойко Борисов дава интервю пред телевизия Би Ти Ви: “Постоянно слушам от мое име и за моя сметка обяснения и тълкувания, че съм напуснал МВР, за да правя политическа кариера. Аз не се включих в политиката тогава, когато бях в апогея си и всички очакваха да направя партия. Не се включих преди две години, когато всички ме предлагаха и щях да имам пред себе си четири години за кмет на София. Когато взех депутатско не едно, две места, аз се отказах, вместо 4 години да се разхождам по килима. За разлика от Атанас Атанасов и други, които само по назначение са били полицаи, аз съм полицай по душа. Но при това положение  по-добре да не съм. А оттук нататък съм направил за себе си един извод – ако искаш да бъдеш точен, ако искаш да бъдеш значим, за съжаление, повтарям, огромно, трябва да се занимаваш с политика. Политиците управляват МВР, а не професионалистите.”
- Социоложката от “Търсете Алфа” Боряна Димитрова, казва (“Стандарт”, 16.09.2005): “Няма изявен фаворит за кмет на София. От една страна Борисов има много висок рейтинг в обществото. От друга страна – това одобрение в никакъв случай не означава непременно и електорална ефективност. Тоест, високият рейтинг на Борисов не му гарантира автоматично първото място или дори участие на втори тур на изборите. Ако бъде издигнат кандидат от “Атака”, ген.Борисов ще се сблъска на едно поле с него. – на нивото на непартийното звучене. Не искам да кажа,че тези две кандидатури ще бъдат напълно еднакви като типаж или че посланията им ще имат еднакво съдържание. Не мога да се ангажирам с прогноза, кой би надделял, но практиката у нас в последната година показва, че по-крайните позиции винаги печелят.”
От мен: Партия “Атака” ще има свой кандидат за кмет. Той ще се казва Павел Чернев. Той обаче ще бъде в миманса на кметските избори. Боряна Димитрова познава по-малко и от оная, как се казваше – Бойка Пенева май беше. Да допълня: по проверени данни в Интернет Павел Чернев е внук на Вълко Червенков.
- В.”Новинар”, 28.09.2005, Николай Бареков: “Издигането на Татяна Дончева за кмет от БСП оформи бермудския триъгълник на предстоящите избори: Дончева-Борисов-Гаврийски. Генералът излезе като независим кандидат и отказа пред цял народ подкрепа от НДСВ. Борисов обяви, че макар и сам, остава алтернатива на БСП. В тежка ситуация изпадат социалистите. Като не успяха за втори път да намерят равноотдалечена кандидатура от себе си и НДСВ, те избраха отново пожарен вариант. През 2001 година така лидерът им Георги Първанов скочи за президент. Сега на ред е Татяна. Макар и на пожар тя бе специано подбрана като червеното оръдие тип “Катюша” срещу колосалният рейтинг на Генерала – пожарникар. Очевидно цялата кампания ще легне върху плещите на Борисов, който принуди НДСВ и БСП да се съобразяват предимно с него. Като боксова круша в диспутите ще служи моделът “Софиянски”, за който ще чуваме взаимни обвинения и закани. Дори сегашният наследник на стария модел – СДС, падна под влиянието на високия генералски рейтинг. Сините издигнаха слабо познатия досегашен заместник-кмет на Софиянски Минко Герджиков именно за да не носят отговорност за резултата в София и да оправдаят задаващия се провал с личните качества на кандидата. Другият проект, този на Иван Костов, ползва кандидата Гаврийски като политически аргумент за овладяване, първо, на десния вот на София, а след това и на държавата. Според този проект бъдещето изглежда немного сложно и привлекателно за десния избирател – който мрази Симеон и иска да го “измете”, нека гласува за Гаврийски.”
- Веселина Гарчева, в.”Сега”, 4.10.2005: “Никога досега столичани не са имали такъв богат избор от емблематични кандидати с висок рейтинг – бившият главен секретар на МВР Бойко Борисов, бившият финансов министър Милен Велчев, “червеното оръдие” на БСП – депутатът Татяна Дончева, бившият шеф на БНБ Светослав Гаврийски. Социологическите проучвания сега отново показаха, че софиянци искат бъдещия кмет да е експерт и да не е твърде партийно обвързан.”
Нататък следва цяла страница с разсъждения, но аз ще отбележа снимковата агитация на вестника. Има три снимки – едната голяма на Милен Велчев и две по-малки на Светослав Гаврийски и на Татяна Дончева. Снимка на Бойко Борисов няма.
- В.”Монитор”, 5.10.2005: Ива Илиева и Цветозар Томов, агенция “Скала”: “И на тези избори София ще гласува партийно, а не за личности.” Следва таблица с нагласите на столичани: първа е Дончева с 34%, следва Гаврийски с 20%, Бойко Борисов е трети с 16%, Минко Герджиков четвърти с 9% и Милен Велчев – с 8%.
- И в.”24 часа” дава своите прогнози. Но в снимки. На голямата  Татяна Дончева подпряла глава като мислителя на Роден. Под нея Бойко Борисов, който се е хванал за главата. И текстове. Към голямата снимка – Тя за него: “мисли се за Мохамед и Господ”, Той за нея: “Има виц за нея, но съм културен”.

Първият тур на частичните кметски избори (освен София такива има в още 7 града) се проведе на 29 октомври 2005. Резултатите: 36% за Бойко Борисов, 24% за Татяна Дончева. Трети е Светослав Гаврийски с 5% след нея. Милен Велчев остана четвърти, а Минко Герджиков – пети. От 8 –те града ясни са кметовете на Севлиево: Йордан Стойков от БСП с 51% и на Панагюрище Георги Гергинеков, също от БСП с 52%. На балотаж отиват Мизия, Пещера, Разград, Девня и Русе.
Само две изявления след първия тур:
Бойко Борисов: “Не посрамих Царя, в НДСВ няма по-добър от мен. ... За мен Първанов е добър президент и нямам никакви амбиции към президентския пост. Това е днеска, когато имаме избори за кмет.”
Татяна Дончева: “Успех е, че жена стига за първи път на втори тур. ... Деструктивното отношение към партиите започна да се налага  през 2001 година. Продължава и сега. Никъде по света обаче народите и държавите не са спечелили от това. Рейтингът на Борисов, гравитиращ около 70%, сега е спаднал на тридесет и няколко. А нашият резултат е около прогнозния и дори малко се качваме.”
В понеделника 30 октомври, партията НДСВ излезе с официално решение да посъветва привържениците си на балотажа да подкрепят Бойко Борисов. Премиерът Сергей Станишев се скара на Царя за решението на НДСВ да подкрепи генерала, а не червената юристка. Ако питате “С какво право Станишев прави това?”, давам моето мнение: Комунистите винаги са такива. Празни балони, пълни не толкова със самочувствие, а с живо нахалство, злоба и желание за мъст!

Втори тур: 5 ноември 2005г.
Нали прочетохте виденията Дончеви 10 реда по-горе?! Същинска Ванга – резултатът е 68,5% за Борисов и 31,5% за Татяна Дончева.
 Резултатите от балотажите в страната: Мизия – Виолин Крушовенски от НДСВ – 78,3%, Русе – Божидар Йотов от БСП - 54,4%, Девня – Васил Иванов НДСВ – 53,8%, Разград – Денчо Бояджиев, подкрепен от БСП, НДСВ и ДПС – 51,6%, Пещера – независимият Павел Толев само с 50,05% (10 гласа разлика)
Чета в “Стандарт”: “Татяна Дончева казала за Бойко Борисов, че той ще може да се справи с проблемите на София само ако е папа. Чул това Бойко Борисов и попитал едно 5-годишно момиченце, което му искало автограф: “Ти знаеш ли коя е Татяна Дончева? Не я знаеш, и аз не я знам”. После заключил: “Кой обръща внимание на тази жена? За 15 години в политиката тя ще си остане само с коментара си за мен.”.

Та коя е Татяна Дончева?
“Омъжена” (само) политически с първи съпруг - партия БСП. Към описвания момент все още е такава. Родена е на 28 януари 1960 в Трявна.
В началото на 1990-те работи като прокурор в Софийската градска прокуратура. Главният прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. Като прокурор в СГП, Татяна Дончева отказва да регистрира ДПС като политическа партия. Предполага се, че това е мотивът, заради който тя е освободена от прокуратурата. Като адвокат защитава интересите на Мултигруп. Преди това е юрист към Светия Синод. Участва в 38, 39, 40 и 41-вото Народно събрание. В момента Дончева е заместник-председател на ПГ на Коалиция за България и на комисията по правните въпроси за целия му срок на съществуване 2005-2009. Председател е и на Постоянната подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред. През април 2011 Татяна Дончева основава Движение 21, (което преди това е организация на младите интелектуалци в БСП). Тя я представлява и до днес. Партията обединява „около каузата на промяната и европейското бъдеще на България активни граждани, които споделят демократичните ценности свобода, справедливост и солидарност“.

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент в двойка с Минчо Спасов, където получава 69 372 гласа или 1,81%, което й отрежда 8-о място. Вероятно този нейн ход е подразнил Румен Петков (вътрешен министър на Тройната коалиция), за да се заяде с нея “за тишината в спалнята й”. Пет години преди това – в 2011г. имаше клюки, че ще се жени за ген.Иван Чобанов, който тогава беше шеф на НС “Сигурност”.
Подчертаното в биографията на Татяна Дончева е от мен. Направил съм го единствено с намерение да обърна вашето внимание на изключително разностранните й и същевременно някак обединени на заден план интереси. “Похожденията” на тази “мъжка жена” (цитат) в политиката не свършват. Само че засега и това ни стига.)
А ето и гърчовете на Борислав Зюмбюлев (знаете го, нали?) да обясни обяснимото, но по друг начин. “24 часа”, 6 ноември 2005: “Трябва да се вгледаме много внимателно в предизвестената победа на Борисов. Особено във факта, че на втория тур той успя да привлече повече избиратели, отколкото на първия. Това означава, че той е засмукал дори червени избиратели. И е предизвикал абсолютен спад в лявото. Наглед ситуацията е парадоксална – Борисов държи да мине за десен и прозападен, а получава подкрепа от левите и националистическите гласоподаватели. Ако разгледаме ветрилото на избирателите на Борисов – в него има много сини, много жълти, малко червени и тук-таме някое кафяво перо. Тоест, ако десните бяха имали общ и единен кандидат, те сигурно щяха да спечелят пак в София, а победата на Борисов се дължи не толкова на страха от БСП, колкото на неговия личен чар. Въпросът е накъде ще стъпи сега Борисов – наляво или надясно. Аз лично очаквам от него да ми асфалтира улицата, нещо, което предходниците не успяха да направят 11 години. Това е правилният път към политическото дълголетие.”
(Същият готованец бесепар. Чака Борисов да му асфалтира улицата! След което ще вдигне ръка за вкарването му в затвора. С надеждата “бай Ставри” да го ликвидира. Тоест, друг да реализира мръсните му мечти.)

КОНФЛИКТЪТ  БОЙКО БОРИСОВ - РУМЕН ПЕТКОВ

Знаете, че след като през юни 2005г. Бойко Борисов се отказа от депутатско място в 40-ото НС, в края на септември той напусна и МВР след конфликт с новия министър Румен Петков. Няма да ви цитирам “защо” според вестниците. Ще ви представя моята хипотеза. Тя е от две части. Едната, която касае Бойко Борисов, вече съм ви представил – спомнете си НИЕ-5, края на 2004 година. Затова само ще  припомня някои неща. Другата част, която засяга Румен Петков, после.
Колко ли души могат да кажат името на вътрешния министър в правителството на Сакскобургготски, но че по това време главен секретар в министерството е Бойко Борисов, знаят всички. Защо - аз питам. И аз отговарям – защото резултатите в борбата с мафията, които никак не са малко, са постигнати от главния секретар, а не от министъра. Мога дори да се поувлека в изводите и да допиша: ВЪПРЕКИ дистанциирането на Георги Петканов. Доказателства искате? Само едно ще дам: Смятате ли, че ако Георги Петканов се бе кандидатирал в местните избори, той щеше да стане кмет на София? Не, нали? Но Георги Петканов ще остане министър и в правителството на Сергей Станишев, макар и като правосъден министър.
Такава е истината. И обикновените българи не само я виждат, но са я почувствали в собствения си живот. Пък иначе вестниците... да дават думата на когото си искат.
Току що написаното съвсем не означава, че нямам никакви забележки към “метода Борисов”. Неговата тактика - според мен - е:  Насъскай тези живи убийци едни срещу други и им гледай сеира отстрани. Това е твърде близко до натюрела на самия Борисов. Той цял живот е имал допир с тях, пазейки ги, но не да не се избият едни други, а те да не убият държавните мъже, отговорни за България в дадения момент. Помните ли думите му от преди десетина страници, казани по повод на ген.Атанас Атанасов? – “За разлика от Атанас Атанасов и други, които само по назначение са били полицаи, аз съм полицай по душа.”
Ще кажат някои: “Голяма заслуга, няма що! Пазил Тодор Живков и Симеон Втори!” Ами че кого да пази? Тези мъже са олицетворявали Държавата по това време. В какво го обвинявате? Че не е пазил Черепа, Фашиста, Крокодила...? Ами не е! И тъкмо затова – ако надникнем в бъдещето – може би ще си обясним тяхната неистова омраза към него от страна на засегнатите деца, родители, сватове и други близки хора на тези откровени убийци, която ще самоизбие след няколко години. Няма ляво, няма дясно при тях – само едно е искането: “Нашата цел е да свалим Бойко Борисов от власт!” Защо в тази “Позор, оставка и затвор!” участват всякакви политически разцветки? Като започнем от тъмночервено, минем през полурозово и полусиньо, та свършим с тъмносиньо; за турско червеното не питам. И за мръсно сивото не питам – там е ясно. Но другите? Защо?
Тези “всенародни протести” искат с не по-малка настойчивост и оставката на главния прокурор. Защо? Възможно е малко да се поувличам в конспирации. Но аз съвсем не съм далеко от мисълта, че  уважаемият съд участва в “заверата” Борисов. Може би той, съдът при Царя, пуска хванатите “на калъп” престъпници, вместо да ги съди и вкарва в затвора, защото така “оздравителният ефект” за държавата се усилва, а не намалява. И ЗАТОВА начело на Съда при Станишев трябва да е “наш човек”, който да следи и поправя такива грешки. Може би тук е един отговорите защо точно Георги Петканов е правосъдния му министър.

Сега да погледнем “тактиката” на новия вътрешен министър Румен Петков.
На 11 септември 2005г. всички вестници публикуват казаното от Румен Петков след тричасово съвещание между ръководството на МВР, шефовете на службите, ръководствата на Върховната Касационна прокуратура и Националната следствена служба. (Тази дата е 20 дни след назначаването на кабинета на Станишев и 10 дни преди напускането на Бойко Борисов от МВР): “Ще има последователен пресинг върху всички организирани престъпни групи, докато не бъдат смачкани. Обществото трябва да разбере, че държавата има воля за това и ще се бори с престъпността с целия ресурс с който разполага. Мерките за активно противодействие на престъпността не са кампанийни и ще продължат. Междуведомствена група от трите институции ще анализира всичките поръчкови убийства, за да извлече общите черти между тях по начина на извършване и характеристика на извършителите. За нас е много важно групировките да бъдат финансово свити, като така ще ги ликвидираме.”
На 7 октомври (20 дни преди показното убийство на Емил Кюлев) вътрешният министър прибавя: “Нещата, свързани с агентите на и под прикритие, са изключително важни. Трябва да е ясно с кои ще работи Службата за борба с организираната престъпност, с кои – НСС и останалите служби на МВР. Това е европейска практика. Тя беше изкоренена у нас през 2001-2002г. и последствията са известни – като грабежа под формата на приватизация. (Не! Не мога да не прекъсна тук министъра. Той лъже, добре де – бърка, говорейки за бума на убийствата през 2001-2002, всъщност бумът е до 2005 година вкл., като намесва проблемите с приватизацията, най-малкото защото по време на струпване на показните убийства през тези години приватизацията е завършила.) Ако искаме да сме пълноценна част от ЕС, трябва да имаме своята система за сигурност. Това означава да набираме  необходимия обем информация, като отчитаме и особеностите на региона ни. Дискусията по самата техника на набирането и внедряването на служителите на и под прикритие обаче не е уместна. Това е работа на професионалното ръководство. Лошото е, че през последните 15 години се правеха много некоректни внушения в България, че агент е едва ли не синоним на доносник.”
Как по-апачик да бъде казано? Стратегията на Румен Петков за прекратяване на показните убийства е всред мафията да бъдат внедрени агенти под прикритие, които да предоставят “необходимия обем информация”. Е-е-е, това наистина е европейската практика, но там в съответните държавни служби нямат никаква информация за мафията си, докато у нас мафията е създадена от самата партия на която самият Петков е убеден член и изпълнител. Достатъчно е да дръпне съответното чекмедже на бюрото си и да извади оттам списъка с мафиотите. Сигурен съм, че в него е отбелязано и кой вече е ликвидиран и кои са за следващ отстрел. Агентите-доносници не му трябват на Петков, за да ликвидира партийно-държавната мафия – каквато е целта на Бойко Борисов, а да контролира чрез тях паричните потоци и да отклонява от тях необходимия брой кеш за нуждите на Партията-създател. Допълнителен бонус е страхът в населението от тая пущина Демокрацията. О, колко много факти в тази посока ни чакат, драги читатели, в оставащите три години на управление на ТОЗИ министър...! Аз ще ги разправя документално, но нататък. Засега спирам. Само ще добавя:
Аман от такива вътрешни министри като този! Той е абсолютно излишен (колко съм нежен в изказа си) за една демокрация. И абсолютно необходим за една диктатура. Искате веднага да представя доказателства за тези твърдения ли? – Добре. Когато влезем в ЕС 2007-а, ще последват 3 демократични правителства, и трите с премиер Бойко Борисов. А когато червения президент Румен Радев се опита да организира комунистически преврат през 2020 година, Румен Петков лично ще бъде на улицата сред организаторите на червения метеж.
Никой не може “копче” да ми каже, защото това е самата истина!

Понеже при мен акциите на съответното МВР вървят ръка за ръка с акциите на Прокуратурата и Съда по същото време, да погледнем и към тия ведомства в разглеждания период на управление на червеното правителство на Сергей Станишев.
На същото съвещание от 11 септември 2005г. Главният прокурор Никола Филчев е казал: “Направихме анализ на резултатите от активните мерки срещу престъпниците от последните две седмици и работата по т.нар. поръчкови убийства.”
(Интересно ми е да допълня, че 40 дни след тази дата – 11.09.2005, на 27 октомври, когато убиха показно Емил Кюлев, Филчев ще обещае – помните ли? - “Още днес ще има арестувани босове”, а на следващия ден буквално ще уточни: “Трудно е за часове да се стигне до върха на пирамидата”.)
А директорът на НСС Ангел Александров ще се изцепи: “Поехме ангажимент да продължим интензивната работа по 41 дела за поръчкови убийства и 87 дела за други престъпления”. “Разпоредих на прокурорите срокът за приключване на дознанията да е до 15 дни, а на следствените дела до 20 дни”, заяви Камен Ситнилски от Висшата Касационна Прокуратура.
Приели били?! Мерки...
Още преди да изтекат 100-те дни на кабинета Румен Петков обяви намерението си да създаде Обществен съвет към МВР с цел той да подпомага работата му по въпросите на организираната престъпност.
Преди да дам Имената на лицата, влизащи в този Съвет, да си задам въпроса си: Какъв е статутът на този Обществен съвет? Не е неправителствена организация, не е държавен орган, дори го няма регламентиран в Правилника на министерството... Ако не е структура, която да осигури синекурни длъжности на 5-6 “наши другари”, остава мисълта, че се създава, за да изведе извън скоби старото комунистическото управление на сигурността на страната. Само че това само по себе си е антиконституционно. България е демократична държава и в конституцията е написано ясно кой къде кове законите, и кой как ги изпълнява.
И сега лицата, които влизат в този Обществен съвет. Всичките са ви до болка познати. Бившият вътрешен министър  от правителството на Костов ген.Богомил Бонев, бившият председател на парламента и настоящ омбудсман Гиньо Ганев, ексшефът на  разузнаването ген.Бриго Аспарухов, ген.Любен Гоцев от Първо Главно на ДС, топшпионинът от соцвремето Тодор Бояджиев, Румен Стоянов зам.министър от екипа на предшественика на Петков Георги Петканов, бившият главен секретар на МВР в кабинета “Костов” Славчо Босилков, бившият вътрешен министър  Чавдар Червенков.
(Знаете ли какво са дописали вестниците? – “Главният секретар на МВР ген.Бойко Борисов пожела дългогодишна ползотворна работа на Съвета и изказа съжаление, че там го няма бившият главен секретар на МВР Цвятко Цветков.”)
След остра реакция от страна на опозицията, и натиск от ЕС и САЩ, съветът беше разпуснат.