Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2021 16:37 - НИЕ-617 100 дни на кабинета Станишев - част 1
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

100-те ДНИ НА КАБИНЕТА “СТАНИШЕВ”

 

Те започнаха да се броят от 17 август и изтичат на 25 ноември 2005г. В самия им край – на 16 ноември в София ще се проведат частични кметски избори. Без претенции за описание на всички неща, случили се в този период, ще напиша по няколко реда за по-важните и по-любопитните от тях.

 

АВГУСТ 2005

·                     Спорът за областните управители
Съгласно подписаното на 15 август 2005г. коалиционно споразумение между БСП, НДСВ и ДПС “разстоянието” между квотите на политическите сили е 1,6. В края на краищата БСП взе 14 области, НДСВ – 8, а ДПС – 6. Демокрацията е сложно нещо. Особено, когато няма никакви традиции в обществото.
- Николай Пейчев (в.”Новинар”, 20.08.2005): “Пет дни след като беше формирана новата управленска коалиция НДСВ-БСП-ДПС започна да зацикля. Принципът на “равнопоставеност на партньорите и стремежът към конконсенсус” очевидно бе нарушен за по-малко от седмица, след като вчера  представителите на царската партия  напуснаха масата, на която се договаряха областните управители. А докато партньорите се чудят как да си поделят областната власт, хората продължават да чакат 1000-та лева помощ за наводненията. И се чудят как да оправят с тях разрушения си живот.”
Нормално е да се очаква, поне в началото на общо управление, принципите на “равнопоставеност, консенсус и т.н.” да са по-скоро фрази и желания. Останалото обаче – поставянето на НДСВ на първо място в коалицията БСП-НДСВ-ДПС и вмъкването на 1000-та лева помощ от правителството, което няма нищо общо с назначаването на областните управители, показва червените нездрави интереси на “левите”. И забележете, че цитирам “независимия Новинар”, а не органът “Дума”, където проявата на пристрастност е разбираема и допустима. Отделно, че Николай Пенчев лъже съвсем глупаво. Фактите съвсем не са такива, каквито ги представя:
- В.”Монитор”: “Против евентуалното назначаване на областни управители от квотата на ДПС публично се включват представители на ВМРО, Атака и извънпарламентарни сдружения, както и местни партийни организации от НДСВ и БСП, коалиционни партньори на Доган във властта. (Значи “против” са далеко не само “представителите на царската партия”). По повод недоволствата главният секретар на БСП Димитър Дъбов изрази надежда здравият разум у местните партийни структури да надделее и намекна, че недоволствата не са предизвикани от организациите на БСП, а на НДСВ. Според ръководстото на левицата, техните структури са недоволни навсякъде, където няма техен областен управител. (“Техните структури”? Кои структури – на НДСВ вероятно, защото аз цитирам съвсем точно и не пропускам редове. Двете изречения от цитата са едно до друго.)
А ето и следващото залепено изречение след тези две:
“По този повод Дъбов заяви: “БСП има 14 областни управители и 14 сърдити области. Ако бяхме спечелили 100% на изборите, щяхме да имаме претенции за всичките.” (Значи вие, читатели, какво разбрахте? Срещу областните на Доган не НДСВ протестира най-вече и самичко.)
Всъщност, хайде да не е цялата истина, но поне една частица от нея – кърджалийската, е следната:
- В.”Дума”: ”Изпълнителното бюро на БСП свиква на “Позитано” 20 цялото областно ръководство на Кърджали. Причината е местният бунт срещу новия областен управител – удобният на Доган бизнесмен Ангел Коджаманов. В четвъртък кабинета на Станишев назначи него вместо предложения  от кърджалийските социалисти Милко Багдасаров.”

·                     Спорът в Парламентарната група на БСП
Може би трябваше с него за започна. И най-умният си е малко прост.
Сергей Станишев задоволи очакванията и стана премиер. Но така престава да е депутат и напуска НС. Логично е да се предположи, че той ще вземе със себе си в кабинета, лицата на които най-много вярва. В случая Румен Петков и Румен Овчаров, Така ПГ остава извън надзора му и като имаме предвид, че републиката ни е парламентарна, а не премиерска, става една… Новият председател на ПГ на БСП Михаил Миков е не по-малко амбициозен от С.С. Депутатите зависят много повече от своя председател на група, отколкото от премиера. В резултат на тези съображения Миков “прибра”, а Станишев се лиши от подкрепата на Татяна Дончева, Димитър Дъбов (“чичо Митко”, както го нарича въпросната Татяна), Георги Божинов. Младен Червеняков, Петър Димитров, Иво Атанасов, Ангел Найденов. Любен Корнезов (последният обиден, че Пирински бил предпочетен вместо него за председател на НС). И на Станишев му остана само младият Кристиян Вигенин. Което обяснява може би подмятанията за някаква “дружба” между тях двамата.

·                     Въпросът  с царските имоти:
Бисерка Борисова
(в.”168 часа”, 25.08.2005): “В комично-драматичната нощ, когато парламентът отхвърли проектокабинета на Станишев и Доган, червените внесоха скоростно законопроект за мораториум върху разпореждането с имотите на бившия премиер. Идеята беше да се извият ръцете на Симеон Сакскобургготски и той да “клекне”. Целта беше постигната, но след сключването на тристранната управленска колиция социалистите вече започват да бият отбой по въпроса с отнемането на царските имоти. Докато червените чупят пръсти  и се чудят как да избягат от поредното си предизборно обещание, то десните допълнително наляха масло в жълто-червената мелница. Депутатът от ОДС Яне Янев също внесе предложение за създаване на временна анкетна комисия, която да разследва връщането на царските имоти. Тежката задача да бистри темата официално падна върху новоизбрания шеф на парламентарната група на левицата Михаил Миков. “Не можем да си позволим да застрашим стабилността на коалицията”, призна той.”

·                     Въпросът със “скандалните сделки”:
- В продължение на три години Пламен Орешарски доказваше с документи, че смяната на брейди облигациите с евробонове,  която извърши Милен Велчев, е коствала на държавата загуба от $1млрд. Единственият му коментар по този случай днес е: “Тази история вече е приключила.”
По отношение на договора с “Краун ейджънс” Пламен Орешарски казва: “Папката с този проблем още не съм я разгледал, от което трябва да се досетите, че той не е приоритетен за мен.” Това дали не е дало пряко отражение на факта от последния месец (август 2005):  Фирмата на Камен Пенков “АС Скорпио” ООД спечели 3 от обявените общо 5 конкурса за охрана на държавната агенция “Митници”. Тази същата фирма охранява и партийната централа на БСП на “Позитано” 20 в столицата. (Понеже някои могат да кажат, че не съм точен, да уточня: Фирма “Скорпио” е учредена от Камен Пенков през 1991 година, но когато през 2000 година той е избран за член на Висшия съвет на БСП, фирмата поема жена му Васка Пенкова. И да отбележа един прелюбопитен факт: За софийската митница на ул.Веслец фирмата “Скорпио” печели търга пред фирма “АСО Пирели” само с един лев по-ниска оферта – 338 лева. Тази информация съм преписал от в.”168 часа”, 26.08.2005. Под нея са се подписали журналистите Мария Белчич и Божидар Димитров.)
За сделката с английски инвеститори, които да започнат строежа на хотел върху държавен парцел в центъра на София, реакцията на новия финансов министър е: “Не считам за нормално ведомството ми да се занимава с неспецифична дейност като отдаване на парцели.”
- Вместо да изпълнят предизборното си обещание, че първата им работа ще бъде да разнищят “най-голямата далавера” на кабинета Сакскобургготски – концесията за строежа на автомагистрала “Тракия”, социалистите започнаха да обясняват как първо трябва да се запознаят с наличните документи. Новият строителен министър Асен Гагаузов обяви, че ще назначи независим одит по сделката, който да бъде извършен от международна компания.
- По отношение на въпроса за създаване на общ регламент за отдаване на концесии новият транспортен министър Петър Мутафчиев каза, че трябва да се промени схемата, по която те се дават, и това беше всичко. За концесиите на летищата във Варна и Бургас, за чието преразглеждане БСП много настояваше преди изборите, Мутафчиев не каза и дума. Което означава, че и тези случаи са приключени. Няма да има и преразглеждане на сделката за БТК (телекомуникационната компания).

·                     Атомните блокове:
Със сигурност няма да се сбъднат предизборните обещания на сегашния министър на икономиката и енергетиката  Румен Овчаров за запазване на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. След създаването на кабинета той заяви в прав текст: “БСП няма да рискува членството на България в ЕС заради тях.”
- Май единствено от всички обещания на социалистите остава възможността да се сбъдне само това за АЕЦ “Белене”. По простата причина, че строежа там не е започнал и няма как да се обсъжда в никаква посока “нероден Петко”. Заявката на червените е да предложат за доставчик на бъдещите реактори руската фирма “Атомекспортстрой”. Това последното ще се сбъдне и ще струва на бъдеща България 2,5 млрд. лв.
- “Кой знае защо в края на август социалистите обясняват на обществото, че няма да има 13-та заплата в края на годината. В момент, когато в средата на годината в бюджета има 1,2 милиарда лева (1,2 е половината на 2,5 – моя забележка) излишък, да кажеш, че предишните управляващи са изхарчили парите за 13-та заплата, е голямо дебелоочие. А точно това направиха червените лидери” – коментар на Иван Бакалов в “Новинар” от 31 август 2005.
Намерих изказване на социалистката Силвия Стойчева(???) в “168 часа”: “Коалицията ще съществува, докато интересите  на трите партии го изискват.” А журналистките Сима Владимирова и Петя Минкова в същия вестник твърдят, че “Сергей Станишев и правителството НЯМА да бъдат основната мишена на Симеон Сакскобургготски. Това ще е Първанов.”

·                     За промените в министерството на Румен Петков, който пое поста от Б.Борисов, ще пиша подробно в следващата глава. Има твърде много материал за размисъл там, за да ги претупвам в няколко реда.

·                     Коалиция “Атака” вече няма свое представителство в НС, след като Волен Сидеров пререгистрира цялата ПГ на коалицията в ПГ на партия “Атака”. “Смятам, че правилно беше да сме коалиция, но явно коалицията нещо не върви, коментира Петър Берон. Единствен 17-ят член на коалиционната парламентарна група, депутатът Минчо Христов не се е подписал  под искането за промяна в регистрацията. Той става независим депутат. (Пояснявам, че Минчо Христов се прекръсти. Той вече се представя в НС като Минчо Куминев.)

 

СЕПТЕМВРИ 2005

·                     Новини от опозицията
- опозицията СДС:
 В.”Сега”,1.09, Калоян Методиев, председател на младежкото СДС: “В периода на своето управление СДС започва да заприличва на комерсиално предприятие. Това всъщност е проблем на всички партии. Когато вотът на избирателите ги катапултира на върха, била тя местна, изпълнителна или президентска, клонът се огъва под тежестта на желаещите да се качат на него и много бързо се изправя, когато ситуацията се промени. Затова идейната и ценностната база, на която стъпва една партия е първото условие за нейното съхранение във властта. И тук стигаме до един централен проблем в българския политически живот – проблема с личностите. Той като че ли е най-наболял вдясно. Старите лица, старите отношения, старият стил. А със стари политици нова политика не се прави. Внасянето на лица, близки до ръководството, по време на избори е част от т.нар. политическо късогледство, което е свързано с фундаменталния политически въпрос за баланса между вярност и компетентност. За съжаление в СДС двете никога не са се уравновесявали и винаги едното  е било за сметка на другото. Време е синята партия да престане да залага на емоцията на трите букви и да заговори за реални проблеми като данъци, образование, икономика, култура и т.н. На СДС му е нужна помощ от публиката.”
Дрън, дрън, та пляс. Казвам го за думите на Калоян Методиев, казани през 2005г., а не толкова дали и доколко те са верни като същност. В 2017г. този днешен председател на младите лица в СДС ще се е паркирал в щаба на червения президент Румен Радев и ще го съветва в “баланса между вярност и компентентност”, както той я разбира. Пада му се такъв на Радев. И той има същите разбирания за вярност и компетентност - “верен натовец на руска служба” е. По същото това време Радево, СДС (на старото, в сравнение с Калоян, лице Румен Христов) ще се е върнало, където му е мястото и където са честните му избиратели – в коалиция с партията ГЕРБ.
Не зная дали пак трябва да повтарям: НЕ в партията
на Бойко Борисов, А в партията на Гражданите за Европейско Развитие на България.
- опозицията “Земеделци
След като Анастасия Мозер се върна най-после от САЩ (помните нали, че тя единствена от всичките 240 депутати в НС отсъстваше по време на парламентарната въртележка за избора на кабинета) тя уволни цялото Постоянно Присъствие на БЗНС-НС. Това са орг.секретарят Борислав Китов, международният секретар Румен Йончев, говорителят Димитър Чукаров и бившият земеделски министър Венцислав Върбанов. Причината била гласувано решение за подкрепа на земеделците за червеното правителство на Сергей Станишев. Добре, че другият участник в коалицията “Народен съюз” – Александър Праматарски не е земеделец. Иначе и той “хвръкваше”.
Не коментирам твърдата позиция на Мозер спрямо тройната коалиция. Това са си техни земеделски работи. Само не ми харесва демонстрацията на госпожата. Ако е толкова принципно ербап, защо не беше в парламента, когато наистина всеки глас беше важен? Интересно ми е в чия полза Мозер би вдигнала ръката си? И после, ако шефката беше в зала, дали нейните подчинени биха посмяли да подкрепят червените?
- А Ахмед Доган използва ишмедимето си с червените, да смени зам.председателката си в партията Емел Етем. Мотивите му са затрогващо тарикатски: “Емел Етем вече е вицепремиер и не може да бъде зам.председател в партията. Трябва да има разделение на властите. Ако се базираме на демократичните принципи, не трябва да допускаме сливането на партия и държава.”
След което назначи на мястото на Етем, една друга от обоза, по-завързана, в смисъла на по-млада – Филиз Хюсменова.

·                     9 септември
“Как се пише 9.09? С малка или с главна буква? Ако следваме правописа на социалистическото училище, трябва да е с главна. Така съм го учила и аз. Но социалистическото училище бъркаше не само в правописа. То насели детския ми свят с овчарчето Калитко, шестте ястребинчета, петимата от РМС, комуниста, дето получил отличен в час по мълчание, Павлик Морозов, който издал баша си, а телевизията му пригласяше с четиримата танкиста и кучето и Митко Бомбата. В същото време никой не се сещаше да ми разкаже за Снежанка и седемте джуджета, за Белоснежка и Червенорозка, за Малката русалка и Оловния войник. За Мики Маус да не говорим.” – написала Жанина Драгостинова във в.”Стандарт” на 9 септември 2005-а.
Познавате я Жанина Драгостинова. Оная, чиято приятелка, заминала на стари години като “бабе под наем” да гледа чужди внуци в омразния Запад, защото тук не й стигала пенсията. Щото новите демократи я били изяли, нали?! Или пък защо не отиде на Изток в Русия да гледа русначета? Там нямат ли нужда от подобна помощ... Да питам ли защо всичките роднини на Жанина Драгостинова са се разпиляли пак на Запад – кой в Мюнхен, кой в Бразилия, кой в Каролините в САЩ по нейни собствени признания (също цитирани в НИЕ). Защо моите деца и децата на моите приятели стоят покрай нас, макар да работят тук за “жълти стотинки”?
Мога, разбира се, с огромна доза сигурност да дам верния отговор. И аз съм учил в социалистическото училище. Затова знам чудесно, че бебето Жанина лъже. Не е вярно, че в живота ни тогава отсъстваха Снежанка с джуджетата, Малката Русалка и Себастиян, Белоснежка, Оловният войник и малката Ида... Не само аз, но и децата ми, сега и внуците ми, изправени пред библиотеката в хола, посягат към чудесните илюстрирани издания за тези приказни герои, издадени в онези социалистически времена, а не към новите им луксозно отпечатани дубликати, издадени от “червените” издателства само за пари. А децата, внуците, приятелите на въпросната Жанина, не са тук днес, като следствие и от това, че в ония Главни времена в библиотеките на родителите им, е имало само разказите за Калитко, ястребинчетата, Митко Палаузов и Павлик Морозов.
Изобщо не тъгувам, не завиждам, не злобея, не се треса от желание за отмъщение към Тези Жанини. Те са нещастни хора, без принципи, без вяра, без мозък, без скрупули. Те няма да успеят никъде – дори да отидат в най-уредената и най-богатата държава. Те нямат спокойно място и отвъд.
Воплите на Жанина: “Нека не спираме да разказваме за 9.09, за да не дойде, както е казал народът, “нов девети септември”, за да не се намери отново някой, който да поиска да изпише датата с голяма буква.”, са смешно безсмислени. Споко, нова госпожо! Никой не плаче, няма и да заплаче за “тази дата”! Не ми ли вярвате? Че огледайте се къде са ви децата?! Защо избягаха от България, която са “обичали толкова много”?!

·                     Малки скандални
Разправят, че на 7 септември 1911 година бил роден Тодор Живков. На 7 септември тази 2005-а писателят Георги Марков щеше да навърши 76 години. Щеше, ако на 67-ия рожден ден на Тодор Живков, насред Лондон някакъв неизвестен - според българските служби, не беше забил подло в гръба му една миниатюрна сачмичка, пълна с отровата рицин. На 4-я ден след това - на 11 септември 1978, Марков умира в лондонска болница вследствие на отравянето. Сачмата-убиец лекарите намерили при аутопсията. Обаче няма да разправям подробностите около тази история, известна по цял свят под името ”българския чадър”.. Има ги навсякъде. Само няколко факти, предизвикващи размишления.
Приживе Георги Марков е бил привилегированият писател на властта. Той е сценаристът на филма “На всеки километър” с майор Деянов (пресъздаден от депутата на БСП днес Стефан Данаилов) и Митко Бомбата (араламблеещият актьор Григор Вачков, баща на кукувката Мартина Вачкова). Само няколко години след това обаче всевиждащото око на Революцията – българската ДС, “изпуска” Георги Марков да избяга в Англия и да започне работа като журналист в българската секция на ВВС. Съмнявате ли се, че Георги Марков е бил нейн агент?! В подкрепа на това твърдение добавям, че след 10 ноември в България се завърнаха – живи! - като герои-борци срещу комунизма неговите колеги оттам Владимир Костов и Димитър Инкьов. И двамата с агентурни имена в същата тази служба. Георги Марков също щеше да е жив герой, ако не беше написал своите “задочни репортажи”, разкриващи твърде лични тайни за Вожда Живков. Което такива като него не прощават никога. Затова смъртта на Георги Марков е поднесена като подарък за рождения му ден. Това е допълнителна комунистическа перверзия. Тия не са хора, даже зверовете не постъпват така!
И ето ви един такъв съвременен комунистически первезник. Той е дребен, защото не е определящ посока политик, а само някакъв следовател в Националната следствена служба. Т.е. изпълнител, а не поръчител. Обаче годината днес е 2005-а, не е 1978. Страшно опасно е, когато след толкова време и такива необратими световни последици, такива като него още размахват “брадвите” си над настоящето и бъдещето ни. Той се казва  Андрей Цветанов (роден 1951). Към описвания момент разследва - от името на демократична България, представете си - “мистериозното убийство на Георги Марков в Лондон”. Цитирам думите му от интервю с Илиана Динекова във в.”Стандарт” от 12.09.2005:
“Лекуващите лекари на Георги Марков не са определили правилно диагнозата му и последвалото лечение не е било адекватно на заболяването. Твърдението ми се основава на експертиза на трима български професори: бившият шеф на Съдебна медицина Стойчо Раданов, токсикологът Александър Монов и фармакологът Иван Крушков. Заключението им е ясно и категорично – неправилно определяне на диагнозата, неправилно проведено лечение. Налице е лекарска грешка. Ако правилно е било направено всичко. Марков щеше да остане жив. Това е безспорно.”
Забелязвате ли? Виновни са докторите, които не лекували отравянето с рицин, а “сърдечна недостатъчност, предизвикана от отравяне с неизвестен произход”. Не били питали съветските другари, изработили пушката-помпа, скрита в обикновен калъф за чадър, изстреляла отровната сферичка с размери, няколко милиметра. Изпускаща отровата си бавно и полека в продължение на 4 дни. А бе, следователю?! Ако бяха питали убийците, те щяха ли да си кажат?  Не, разбира се! Най-много да кажат онова, което казали от българското следствие по повод участието на Антонов в опита за убийство на папата: “Българското следствие категорично доказа, че Сергей Антонов не е виновен. Папата е стрелял пръв.” Изключителна наглост! И такива хора претендират, че Светът им принадлежи?! Излишници! Отпадък, невъзможен дори за рециклиране, защото е отровен, изключително отровен за хората - божии създания.
Именно наглостта на следователя Андрей Цветанов е причината да разкажа за една история, която, Бога ми, бих премълчал, защото е недоказуема. Недоказуема, защото е от комунистическо време, а комунизмът още не е “изгонен от Рая”, та Господ да се разприказва необезпокоявано.
В тези години, 2005-2008, започна да става много популярна една кабеларка от Бургас. Телевизия “Скат” се казва. Нейн собственик е Валери Симеонов – едно име, на което предстои да стане много известен в бъдещата политика. Той е кум на Волен Сидеров, който пък чрез своята новопръкнала се “Атака”, е гравитационното тяло около което се върти новата мода в политическия ни живот – откровеният национализъм. Та, в тази телевизия СКАТ има едно политическо предаване, наречено “Между редовете”. Води го един дисидент – не зная в кавички или без, няма и да науча, защото Георги Ифандиев няма да се задържи дълго на екран. Нищо чудно. Чуйте какви ги разправя той в своето “Между редовете”.  (Историята е от пролетта на следващата 2006 година.)
“БАН са възмутени от твърденията на бившия депутат от ВНС Янко Янков, че отровили Георги Марков. Това зловещо техническо изобретение – отровата рицин, е било осъществено в лабораторията, ръководена от Иван Н. Юхновски, твърди Янко Янков в  писма до различни институции - посланици на страни от ЕС, президента Георги Първанов, самата академия и медиите. В интервю пред в. "Труд" Юхновски окачествява като "абсурд" тези твърдения и коментира: "Моята информация за отровата, с която е бил убит Георги Марков, е от английски филми, излъчвани по програмата "Дискавъри". В тях се сочи, че отровата рицин е от растителен произход. Тя се произвежда от широкоизвестното растение рицин, от което е отделено съединение, чиято формула, естествено, не зная.” На въпрос с какво си обяснява шокиращите обвинения, че и днес в лабораторията на БАН се произвеждат бойни химически вещества, акад. Юхновски споделя, че според негови приятели това се дължало на факта, че името му напоследък е било споменавано като вероятен кандидат за премиер и президент.”

·                     И такива хора претендират, че светът им принадлежи?! На 21 септември 2005 година в.”Труд” открива “сензация”. На страницата си, наречена “Сензация” той възкиква удивено: “Град изниква сред язовир “Копринка”.
О, чудо! О, велика изненада! Става въпрос за столицата на Одриското царство – Севтополис. Той бил локализиран на дъното на язовир “Копринка”. Как да изразя моята велика ирония?! Столицата на тракийския цар Севт, построен 3-и век ПРЕДИ новата ера, е известен на световната история, несравнимо повече от първата българска столица Плиска, построена 6-и век СЛЕД новата ера! По тези причини Севтополис е разкопан и проучен изцяло, ПРЕДИ това да се случи на Плиска и Преслав. Дошли после комунистите в България и решили, че някакъв пореден язовир е по-важен от древна столица и го построили отгоре й. Годината била 1952.
Не искам да се ожесточавам, защото ще им заприличам. За да “ми мине”, ще цитирам представител на хората, на които бъдещият Свят наистина ще принадлежи. Една жена. Не зная истинското й име, защото тя пише в блоговото интернет-пространство под псевдонима
sestra.
“На днешната дата преди около 70 години Сталин обявява война на Царство България. В последвалите няколко седмици е избито безпощадно, брутално, подло и с дивашко настървение минимум десет процента от българското население, предимно образовани, влиятелни и уважавани хора от всяко село и град. Целта е в далечен план да се подмени генетичния код на нацията, да се даде предимство на необразованите слоеве да заемат трайно господстваща позиция в българското общество така, както в държавата - инициатор СССР през цялата и история до днес. За това им помагат българските предатели, комунистите Г. Димитров и В. Коларов и групите от маргинали, които те организират по инструкции от Москва. Не закъснява и превратът, след него изтреблението, подмяната, хаосът - звезден час на измекярите (продължава си), пропагандата, дезинформацията, префинената клевета, злостната клюка и психологическият натиск върху всяко едно по-изявено усещане за свобода, присъщо на по-добрите и по-талантливи човеци. В България. За да стигнем до нашето си водоемче, такова, каквото си го познаваме днес. Как е могло да стане ли? Защо на нас?... Ами много са причините, някои външни, много вътрешни, много от тях историята продължава да разкрива, но има някои, които си ги носим и до днес. Днес група хора се събират на едно хубаво място, което си спомням от ученическите години - язовир Копринка да се веселят по този повод, да празнуват описаните събития. Да се прегръщат и радват, ядат кебапчета, похвалят с вници и правнуци, здрависат с някой "големец", например Волен или... Защо? Същите тези хора мълчат непроницаемо и не особено съчувствено, когато отбелязваме паметта на жертвите на комунизма - най-жестокото проклятие на 20 век. Те, същите, не изказаха дори един звук съчувствие за загубените светли личности, за тормоза над семействата им, ослушвам се вече 25 години, уверявам ви. Нито звук. И сега празнуват. Изводите, които всеки би могъл да си направи от това, не са цел на този пост. Но като гледам, се налагат.”
И аз мога да кажа: Моята цел не е да давам оценки за миналото, а опит за бъдещето. Но като гледам, оценките се налагат:
Траките са коренни жители на Балканите – “столичаните”, докато прабългарските орди са “провинциалисти” - пришълци, насилствено добавили им своите първични гени. Можете и да ме заплюете, но истината ми е по-скъпа: Може би и затова Балканският полуостров никога по-късно не достига онова свое величие, достигнато по време на траките. Не комунизмът намери нас, а ние – него.
- И за да “ми мине” съвсем, ще ви разкажа за още един град в нашата родина – “Градът на мечтите”, на околовръстното на София точно срещу “Камбаните”. (“Асамблеята на Мира” и Людмила Живкова, помните ли?) Този град е наистина на мечтите. Никога не е съществувал. През 1992-1993г. над 300 души са инвестирали на зелено 215 милиарда стари лева (преди денонимацията в 1998г.), за да притежават своя апартамент в полите на Витоша. Три години по-късно се оказва, че парите на мечтателите, които те са дали на частното лице–строител, казва се Соломон Анжел, са профукани за глупости като рекламни кампании, концерти, “симпозиуми”, строеж на специален завод за строителни елементи, бетонов възел и разбира се, че - как без това – за покупка на скъпоценни камъни, изпращани на семейството на Анжел в Чикаго. Чакайте да не забравя – жената на Соломон Анжел Нели е от Банско и моминското й фамилия е Заекова. Това е фамилията на бащата на Георги Пирински, преди да стане емигрант в САЩ.
Поводът да се сетя тук за “града на мечтите” е, че в следващия месец делото срещу Соломон Анжел най-после, след повече от 10 години, ще  приключи. Върховният касационен съд ще потвърди 7-те му години ефективен затвор. Добавям в аванс, че след затвора на Анжел ще му останат пари да отвори една частна месарница – “Месото” в престижния квартал между хотел ”Плиска” и парк-хотел “Москва”, както и малък ресторант в ж.к. Младост-2. Разправят хората, че и на 2-те места той лично обслужвал своите клиенти. Как беше – “Така преминава световната слава”...




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462505
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031