Твърдя, че в последните 24 години, България се променя в посока от Диктатура към Демокрация. Категорично не съм съгласен, че тя не се променя. Още по-малко - че посоката не е тая.

Ако ТВЪРДО не сте съгласни с гореизложеното, значи сте в групата на убедените противници на магистралите. Аз не мога, а и нямам право да ви изваждам от нея. Защото в моето демократично училище ни учат така. Така че не четете по-нататък. Няма смисъл. Купете си „възелин“ и нещо за „фмирисване“, за да ви върви по-добре тантросването в групата. (Иронията е допустимо оръжие в демократичния спор. За разлика от омразата.)
Но ако харесвате живота в Германия да речем, тогава можем да поспорим доколко движението ни по магистрали от нейния тип  има нужната скорост, която е препоръчителна в световните наръчници и още повече, доколко като народ сме склонни да се придържаме към нея.  
За да не бъде спорът ни сбор от празни приказки, звучащи общо, трябва да излагаме факти. Как ще бъдат подредени тези факти е въпрос на индивидуален избор. Важното е накрая сглобеният пъзел да бъде убедителен. И по-важното – подпомагащ консенсуса със Демокрацията.

Ето как аз сглобявам фактите в моето тълкуване.
Бизнесът на фирмата „Комунизъм“ е непечеливш. Началната идея е примамлива – „Когато всеки работи за доброто на всички, рогът на изобилието е отворен“. „Няма невъзможни неща!“ Само дето Работата е усилие, а Яденето – кеф. И без работа може, а без ядене – не. И понеже Човекът е мислещо същество с инстинкт за самосъхранение, на първия завой комунистически си вика – „Ама аз ли съм най-будалата да опъвам за чуждия кеф! Я да работя за себе си.“ И нищо не остава от началната идея. Освен тя да се пробута на следващите будали. Това във външен план се нарича „износ на революция“, а иначе и във вътрешен и във външен си е чиста пирамидална структура. И оттук започва лошото. Измамените търсят отговорност, искат възмездие. „Какво да се прави?“ Най-простото решение, и комай единственото, е „Бягай!“. Ако става „Бягай с парите“, е по-добре.
С явлението „10 ноември 1989-та“ нашите комунисти закриха Фирмата и „избягаха“. Вкупом с всички европейски такива - барабар Петко с мъжете. Направиха го по втората формула - едновременно със завличане на натрупаните пари. Но дори при нашия Комунизъм става въпрос за милиарди, че и на всичкото отгоре за 1, 2, 3 милиони български жертви (от всичко 9-10). Къде да се скрият – на обратната страна на Луната ли? Там няма живот! Дори и да се появи изкуствена възможност за такъв до време, то той няма да е в съветска космическа станция. Мъка-а-а. Голяма-а-а! И все по-голяма ще става с напредване на годините. Защото не народът се осъзнава, а човеците, от които е съставен. Това става бавно – човек по човек, всеки с времето си според запасите си (във всякакъв смисъл). Но е неизбежно, незаобиколимо. .

Да се върна на тълкуването на фактите от нашата история на „прехода“.
Докато Преходът е „млад“, лъжите му минават по-лесно. Като в приказката за лъжливото овчарче, като поговорката „Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода…“ На самия 10 ноември нашите комунисти смениха само шефа – Първия и поставиха заместника му – Втория на неговото място. Това действие обаче им печели само няколко дни. Акционерите си искат парите, кой ще ги връща няма значение за тях. За месец ситуацията ескалира до взрив (14 декември 1989). Тогава един перестроец (Желю Желев) се появява и успява да успокои положението с обещания. Същият след половин година (юни 1990) признава еднолично за редовни безсрамно фалшифицирани в полза на социалистите (вече!) парламентарни избори. За ТАКИВА действия няма прошка. Дори никой земен съд да не постанови присъда, оторизираният от Бога съд – Съвестта човешка няма как да забрави. Плащат и наследниците, ако е необходимо. Говоря за Възмездието.

Що им трябваше на комунистите да бягат с Парите. Да ги бяха дали на народа си, нали от Него и за Него са събирани. Досега да сме им простили. Ама това е друг въпрос. За него също ще се погрижи Възмездието.Сега е належащо те да узаконят за себе си чуждите, народните пари. Не са лев-два. Единственият начин е приватизацията на държавното. И се появява един друг нещастник нахалник (Димитър Попов - 1991), който я „отпушва“. Ако самият Господар убие такъв, който му пречи, това събужда, как да кажа – чисти, избистрени чувства. Когато един роб убие друг роб, това добавя погнуса, чувство за гадност, за мерзост. И има способността да ускори освестяването на другите живи роби. (Тема за размисъл. Чудесна тема за размисъл!)
Изключителната наглост на „приватизацията“ по комунистически, както и немалкият личен отблъскващ пример на бьiлгарина Попов, дотолкова отвратиха обикновените Българи, че броят им прехвърли прага, до който комунистите можеха да фалшифицират избори. Резултатите от октомври 1991 година дадоха възможност България за първи път да каже ЧАО на комунизма. „С малко, но завинаги!“, както каза в ония времена Филип Димитров. Това беше вярно, и сега е вярно, и колкото повече време минава, все по-вярно ще става. Съвсем не случайно комунистите и досега насочват своята злоба към Филип Димитров именно чрез тези негови думи. Защото много ги боли от тяхната историческа правдивост. Другата им заслужена болка, дето ще ги докара до лудницата, е истината, че „Времето е наше!“     
Тези още ранни години на нашата демокрация (1991-1992) бяха много трудни за Честността. Партията мобилизира всички свои бойци, хранени от ръката й толкова години, за наша сметка, разбира се. Да не ги изреждам пак. Прочетете поредицата мои постинги, наречена „Виж кой говори“ (от декември 2011 година). Европейският Съюз пък беше само един затворен консервативен кръг от 12 западни държави, имащ собствени грижи, неукрепнал още за безкомпромисната борба с източния съветски комунизъм. Добавете войните от Съветска Прибалтика през Афганистан и Ирак, та до разпадаща се Югославия и не забравяйте, че НАТО все още е само „Северо Атлантически“ съюз. Добавете накрая вековната липса на божие уважение ли, боязън ли, в душата на българския народ като цяло и не задавайте излишни въпроси защо той, българският народ, клекна безучастно пред Доган и „сините мравки“..

И още не е разбрал смисъла на първото ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, което Филип Димитров произнесе от най-високата трибуна в държавата – Парламентарната - на 18 септември 1992г. Цели почти 21 години оттогава! Иначе сега народът нямаше да се чеше замислено по главата и да мисли за кого трябва да гласува следващата неделя. Цялата реч на Филип Димитров можете да намерете в моя постинг ”Предупреждението” от 8.12.2011 г. Аз тук ще цитирам само части от нея. Твърдя, че казаното тогава от Филип Димитров, е в пълна сила и за днешния ден. Особено за днешния ден.
(Сега ще помоля преди да започнете четенето, да си спомните стачките, протестите, несиндикалните искания, компроматите за злепоставяне на правителството и другите действия на т.нар. опозиция в първите отминали месеци на новата 2013 година за създаване на хаос в страната и впечатление навън, че България не заслужава своето място в Европа и Света. (Можете да го направите и като прочетете групата мои постинги с общо заглавие „Езикът на омразата“  от април 2013). Ще видите същите методи, същите действия. И същите изпълнители! Само трябва да отчетете промяната, която донесоха отминалите 21 години оттогава – ДПС вече е разконспирирано отдавна и е неотличима част от БСП, а в ролята на тогавашното ДПС днес са блоковете на ДСБ, ДБГ и разните „модерни“ „алтернативни“ „лидери“ и „националисти“. А в ролята на правителството на Филип Димитров от СДС, виждайте правителството на Бойко Борисов от ГЕРБ. )

„Всеки разумен човек, който наблюдава ситуацията в България в настоящия момент, би трябвало да стигне до един твърде притесняващ извод и той е, че демокрацията в България е в опасност. Вие много добре разбирате, че това което става в днешния и вчерашния ден, не може да бъде откъснато от всичко останало. Пределно ясно е, че обектът на тези нападки и агресия в момента не е този, който се опитва да осъществи промените в тази страна, не е начинът по който тези промени биват осъществявани, АТАКАТА Е СРЕЩУ САМИТЕ ПРОМЕНИ.
Вие си спомняте, че от момента, в който това правителство бе създадено, то започна да работи в условия на борба и не спря да прави това и до днес. В първите 6 месеца ние бяхме “снабдени” с 40 стачки и всяка една от тях имаше основно несиндикални искания. Започна кампания в печата, във всички медии, в контактите с чужди страни, която беше насочена само към едно: да убеди света,  да убеди Европа,  да убеди, тези, които са готови да ни подкрепят, че България не трябва да бъде подкрепяна. Това, което в продължение на 6 месеца раздухваше т.нар. “независима преса”, вдъхновявана от бивши водачи на кампанията на бившата комунистическа партия, беше опитът да се създаде впечатление  в света, че България не е онази стабилна държава, която всички ние се мъчим да докажем, че е. Че в България са възможни трусове, падания на правителства, отстъпление от процеса на реформите, изобщо връщане назад. Ако това не е антинационална политика, кажете ми, за Бога, какво е!
Вие много добре разбирате, че атаката срещу правителството и управлението на СДС, и аз ще повтарям това в такова единство, именно затова, защото те не могат да бъдат разделяни, тази атака в момента е противопоставяне именно на онова, което бе направено. Ако това е така, ако международните финансови институции подкрепят това правителство, готови са да му дадат своя кредит и вярват, че РЕЗУЛТАТИ В РЕФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ СА ПОСТИГНАТИ, а вие му се противопоставяте - толкова по-зле за вас!
Вие обичате да говорите за безработицата, обичате да говорите за това как правителството било мащеха за частния бизнес. Вие говорехте за това, и аз със съжаление трябва да подчертая, че дамите и господата от ДПС говореха за това, че ние не вземаме достатъчно мерки за защитата на хората, които напускат определени региони в страната. Аз не съм сигурен дали имате право да прехвърляте цялата отговорност, дами и господа от ДПС, защото в местната власт вие управлявате тези краища. Но аз се питам защо точно вие днес тръгвате срещу нас. Ако днес България се гордее най-много с нещо, то е, че тя успя да излезе от онзи отвратителен казан на етнически сблъсъци и напрежение, в който ни бяха вкарали комунистическите началници, и ако това беше постигнато, то беше постигнато именно поради СДС.
Естествено е тогава, когато ние се борим за интересите на някого, неговите представители да седят до нас, а не да се обръщат срещу ни. Смущаващо е друго. Смущаващото е, че в настоящия момент, вие, дами и господа от ДПС, би трябвало да си дадете сметка, и аз се чудя защо не го правите, накъде биха могли да ви поведат всички тези неща. Вие давате ли си сметка, дами и господа, какво ще пише във вестниците в деня, след като вие свалите правителството? Във вестниците ще пише, че ВИЕ И БИВШИТЕ КОМУНИСТИ СВАЛИХТЕ ПЪРВОТО ДЕМОКРАТИЧНО ИЗБРАНО ПРАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИЯ!

 Вие обаче не можете да не си давате сметка за нещо друго, колкото и да си говорим тези приказки за новото правителство на СДС, как СДС ще управлява непрекъснато - вие не можете да не държите сметка за това, че СДС има своята позиция. Тази позиция e,че то отстоява именно политиката на промяна. Нека приемем,че СДС реши да прави друг кабинет. Щом то държи на тази позиция, то ще направи такъв кабинет, който ще отстоява същата позиция, и ако трябва да бъдете верни на това, което заявявате днес - вие ще трябва пак да гласувате против него, а ако вие направите това, оттам нататък ПЪТЯТ КЪМ ХАОСА Е ОТВОРЕН.
Защо казвам “пътя към хаоса”? Защото вие много добре разбирате, че оттам нататък има много малко възможни игри. Едната игра е играта на избори. Хубаво. Ние винаги сме готови за избори. Не е там въпросът. Досадно ще бъде това, че реформата наистина ще бъде забавена. Има и още по-лош вариант и вие сигурно си давате сметка за него. Каквото и да правите оттук нататък, вие трябва да го правите под ръка с бившата комунистическа партия. Ако приемем, че вие се разберете някак - всичко е наред. Но давате ли си сметка какво може да стане, ако всичко това, което се прави в момента, даде храна на онези лозунги и онези амбиции, срещу които всички ние се борихме? Това за което трябва да си дадете сметка е, че освен СДС в тази държава всички останали формации, всички останали съществуващи и несъществуващи партии вътре или извън парламента имаха моменти, когато се изкушиха от тези националистически лозунги, и СДС беше единственият, който не тръгна по този път. Помислете хубаво имате ли сметка да неутрализирате този свой партньор!
ПРАВИТЕЛСТВОТО БЕШЕ АТАКУВАНО, КОГАТО ЗАПОЧНА БОРБА СРЕЩУ ПРЕСТЪПНОСТТА. Но хайде да си кажем истината докрай - има и още нещо! Това е нещото, което събра на пръв поглед толкова нееднородни сили, за което аз говорих пред вас веднъж. Тогава (колко наивен съм бил) изказах надеждата, че вие, представителите на опозицията, можете да разберете, че рискувате да станете играчка в ръцете на лица и кръгове с мръсни намерения. Тогава заявих, и в крайна сметка съм готов да го заявя и сега: убеден съм, че огромното мнозинство от вас, които стоите от тази страна на залата, не сте ангажирани с това, което бих нарекъл мафия. Но вашето поведение може да донесе полза в крайна сметка само на нея. И не е случайно, че тъкмо сега и тъкмо днес атаката става толкова настойчива.”

(Тук заседанието на НС беше прекъснато за един час, поради съобщение за бомба в залата.)

„Аз искам да ви припомня една много скорошна ситуация, когато нещата опряха до незаконни действия с износа на оръжие. Същата тази преса започна да се вайка за националните интереси. И тогава се направиха опити да бъде злепоставено правителството. И тогава, дами и господа от опозицията, вие подкрепихте тези опити! Нещо повече, стигнахте до голяма измама! Вие се опитахте да внушите на българския народ и на българските избиратели, че не е в интерес на България тя да говори истината, че не е интерес на България тя да сътрудничи в разкриването на престъпления, каквито се извършват по света и които могат да се случат във всяка демократична държава, но демократичната държава се познава именно по това, че тя ги възпира и парира! И че дава пълна публичност на информацията за тях! Стигнахме дотам да се лъжем, че, видите ли, понеже българското правителство разкрива в сътрудничество с чужди държави машинации от международен мащаб, то щяло да загуби от това. И България щяла да загуби от това! Всички други способи на действие, които аз изредих, като добавям към тях контрабандата, рекета и други извършвани в тази държава, спадат към една и съща категория действия, които облагодетелствуват онези групировки, които за краткост наричаме мафия.
Аз знам какво значи парламентарна аритметика. И знам, че в крайна сметка парламентът ще определи развоя на събитията оттук нататък. Но аз говоря всички тези неща пред вас, защото мисля, че е крайно време да видим истината в очите. Отговорността, дами и господа, е ваша! Поемете си я!”

Това каза Филип Димитров на 18 септември 1992 година. ПЪРВОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, че България не върви по добрия път, който ще я доведе до мястото, което й се полага. Мястото, откъдето е отсъствала половин век и още колко ли, благодарение на съгласието на народа да го управляват комунисти. 
И днес в 2013 година – цели 21 години по-късно - пак цялото партийно войнство скочи срещу ВТОРОТО демократично  правителство на България! 
Защо казвам, че правителството на Борисов е ВТОРОТО  ДЕМОКРАТИЧНО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО след онова, първото, на Филип Димитров? Ами, вижте как на нож се посрещат двете правителства от цялото – подчертавам - от ЦЯЛОТО  ПАРТИЙНО ВОЙНСТВО. Намирате ли разлика?
Разликата е в това, че свалянето на първото беше лесно – светът беше слаб и ние не бяхме част от него. Свалянето на второто е изключително трудна, непосилна задача за комунистите. Вижте как подготвят почвата за „елегантно“ оттегляне. „Изборите бяха манипулирани“. А ако, недай боже, народът ги избере, се говори само за „програмно правителство на широка национална основа“ с едногодишен мандат. Хайде – двегодишен. А защо не нормалните 4 години?
На тези, които ще ме обвинят наплювайки ме, че не броя правителството на Иван Костов за демократично, какво да кажа? Ами, ако беше демократично - като противовес на диктатурата – партията щеше да мобилизира цялото си войнство срещу него. Не го направи. И спокойно го остави да доизкара мандата си. Въпреки, че Костов стъпи на трупа на Луканов, за да се качи на трона. Освен това, ако Костов беше демократ, щяха ли да му викат Командира, а на неговата първа заместничка – Класната? Майтап бе, Ваньо.
Накрая да обясня защо в горната редичка на цялото партийно войнство не съм включил СДС на Емил Кабаиванов. Отговорът е прост. Ако И ТОВА СДС е от техните, кое е „моето СДС“ тогава. Не може да няма. Като мен мислят горе-долу един милион други избиратели. Ние сме онзи милион, дето вече години на ред, търси безуспешно, Евгений Дайнов, например. И все не го намира… Защото го търси, не където този милион е.
Г-н Емил Кабаиванов е непозната  фигура, нова в нашия обществен живот. Правилно или неправилно ние, липсващият милион, му гласувахме доверие в аванс. Като гледаме обаче с кого се коалира за новите избори, май ще си правят компания с Дайнов при търсенето. Ако името Кабаиванов не ни говори нищо, то имената на Йордан Нихризов (изборът Дертлиев) и на Петя Ставрева (изборът на Мозер), хеле на кукувеца Любен Дилов-син, са ни до болка познати. Ама до такава болка, дето не искаме да я изпитваме пак и отново. След като се главява да ни води, г-н Кабаиванов е длъжен да е информиран повече за нас! Както и да е.
Завършвам с думите на един коментиращ във форума на BLOG.BG от началото на април 2013 година под съобщението за учредяване на „коалиция СДС“. – „Значи пак ще гласувам за ГЕРБ.“ (Цитирам го за втори път.)
Не е най-доброто решение, но друго по-добро няма. Демократичният електорат не бива да се разпилява! Защото

„Пределно ясно е, че обектът на тези нападки и агресия в момента не е този, който се опитва да осъществи промените в тази страна, не е начинът по който тези промени биват осъществявани, АТАКАТА Е СРЕЩУ САМИТЕ ПРОМЕНИ.“

 

 

 

Dobronameren.blog.bg              7.05.2013

Оти
Партия синя
от бяс умре
бесът й - НЕ!!!

Бяс има в коментара на крумбелосветни. Той така и ще си умре - бесен. Защото е от червените. А свободният свят ги вбесява. Добре, че само писалката им е останала.

Бесът в горния блог е скрит в ЛЪЖИТЕ, които са породени от бяс и сеят бяс.

Тази фасадна власт, създадена в западния блок, представлява - както президентът Джон Ф. Кенеди беше заклеймил, преди да бъде убит, „ монолитна конспирация “.
Цитирам го:
================================================
„Нашият начин на живот е атакуван.
Тези, които се превръщат в наш враг, напредват по целия свят. Оцеляването на нашите приятели е в опасност.
И все пак не е обявена война; по време на марша войски не са преминавали граници; не са изстреляни ракети. Ако пресата чака обявяване на война, преди да наложи самодисциплина върху условията на бой, тогава мога само да кажа, че никоя война никога не е представлявала по-голяма заплаха за нашата сигурност.
Ако чакате откриване на ясна и настояща опасност, тогава мога само да кажа, че опасността никога не е била по-ясна и присъствието й никога не е било по-непосредствено.

Това е система, която изисква огромни човешки и материални ресурси при изграждането на плътно свързана машина със забележителна ефективност, тя съчетава военни, дипломатически, разузнавателни, икономически, научни и политически операции. Техните последици са неясни и непубликувани. Неговите грешки са заровени и не правят заглавията, ние заглушаваме дисидентите си, не ги прославяме; не се поставят под съмнение разходи, не се отпечатва слух, не се разкрива тайна. Накратко, тя доведе Студената война с дисциплина на война, която никоя демокрация никога не би се надявала да иска да се равнява ... Ето защо атинският законодател определи като престъпник всеки гражданин, който не се интересува от дебата ...
Моля за вашата помощ в огромната задача да информира и алармира американския народ със сигурност, че с ваша помощ човек ще стане това, за което е роден свободен и независим ”.
========================================