Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2021 16:02 - Оп-па
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Оп-па! Така възкликва момченцето от телевизионната реклама, когато старата му баба разлива сок от нектар върху новия му карнавален костюм за тържеството в детската градина. Младата му майка обаче, дъщеря на пакостницата баба, има Savex и следователно за нея не е проблем да премахне петното. За 30 минути само! Така, че празникът в детската градина не е помрачен. Напротив. Едно симпатично чуждо момиченце се приближава до нашичкия, който е маскиран с прания костюм и го пита:
- Ти какво си?
- Чесън! – отговаря той.
- А ухаеш на цветенце!

Бравос, както би казал бай Ганьо. Откъде го вземате тоя Savex, бе? Купувате ли го? Я да видя, тъй както съм седнал, дали мога да изям още една круша? От ония, кривите.
Прощавай, Алеко, ти не се сърдиш, че почти те цитирам, нали? Ти не си като ония от ЛНЦБН ПГ(з) „168 часа”, дето ми продават всеки ден боклука си за минимум 50 стотинки броя, пък напечатали с дребен шрифт, че нямам право да ги цитирам без тяхното изрично разрешение.
Що бре, маскари? Срам ли ви е от това, дето го пишете?
Коньовичарски работи. Простотии. Ама няма „Savex за техните мръсотии. Поне тук, в България, не се намира. Не продават, все още. Така, че на чуждото момиченце няма как да му ухаем на цветенце. Това обаче е по-малкия ни проблем като българи.
Големият ни проблем е, че ние сме си чесъни и никакъв „Savexне би могъл да се пребори с нашата истинска миризма, дето ни извира отвътре. Говоря образно. Без да се обиждат овчарите, че ги използвам като пример за миньорите – Може ли цял живот да си се грижил за овцете си, да си лягал и ставал с мисълта да ги нахраниш и опазиш, защото млякото им ти е поминъка, и да не си поел от миризмата им? Такава миризма не се премахва с 5-годишно всекидневно къпане след 65 години в обора. Повече време трябва. Повече усилия. И най-вече повече мислене. Тук уместен въпрос би бил: Преди да влезеш в обора или след като излезеш от него?

Гледам оня ден по телевизията изявите на миньорите от ГОРУБСО Мадан. Протестират! Питат ги онези с микрофоните:
- Какво искате? 
- Заплатите си! – отговарят те и допълват – Валентин Захариев да си ходи!
Онези продължават да дълбаят:
- Добре де, ако той си отиде, ще слезете ли в мината?
- Не-е! – хорово скандира площадът – Искаме си парите!
И тук мен ме налягат едни въпроси... Прескачам големите от рода на „Трябва ли този уран? На такава цена? Не е ли по-лесно и по-добре да си го купим?”... По-дребните камъчета гледам:
Зад гърба им на миньорите е административната сграда на фирмата. Да оставим настрана, че последните три букви от името и означават Болгаро-Советское Обединение. Да се съсредоточим върху големия лозунг, гравиран върху стената на Обединението: ГОРУБСО – рожба на българо-съветската дружба. Още стои! Ама, драги миньори! Валентин Захариев е отговорникът, пазителят на тази именно българо-съветска дружба. Той е НАЗНАЧЕН на тази длъжност! Нали не си мислите, че е извадил пари от джоба си, за да купи това именно предприятие? Припомням ви, че то не му е първото. Той мина и през една друга рожба на българо-съветската дружба. Говоря за Кремиковци. Да не би да си мислите пък, че печалбите, които вие изкарвате с труда си, отиват в неговия джоб? Представяте ли си колко много струва поддържането, обслужването на този вехт „Москвич” – ГОРУБСО? И колко много такива „москвичи” има в България. С тях сме щели да влезем в Европа, разправят. До Брюксел се надяват да влязат! Мечти... А за блянове като тези са необходими пари, много пари, драги миньори! И не само от предприятия като ГОРУБСО. Там отиват и парите, изкарвани от организираната престъпност, например. Кой мислите организира, контролира и се грижи за тези парични потоци? Определено не е Борисов и ГЕРБ. Кремиковци беше продаден на това лице Захариев по времето на Иван Костов. Ако бъркам, да се готви Царя или Станишев. Но вие, миньори, не протестирахте, не си искахте парите по време на последните изброени правителства и партии. Искате ги СЕГА. Много настойчиво. Защо?

Оп-паа! Ето, че не успях да избягам от големите въпроси!
Ама, отворете си очите и ушите, драги миньори! Използвайте малките си сиви клетки, скъпи сънародници! Борисов трябва да е луд да налива пари от бюджета на държавата, за да може тези пари чрез фирми като Захариевата да отиват в касите на „българо-съветската дружба”. Дори и той да отстъпи, аз съм против! И няма да го избера след година и половина! (Нали, разбирате, че „аз” не се отнася само до мене. Според статистиката като мен мислят почти половината от всички българи, имащи право на глас. И стават все повече.)
Така, че драги миньори – изхвърляйте от стените и душите си умрелите лозунги. Това е императив. Иначе имам предложения: Затворете урановите мини. Помислете за какво и как може да бъде използвана земята над тях. Настоявайте пред държавата да направи магистрали до вас. Мястото, в което живеете, е прекрасно, с толкова богата история и неразкрити вълнуващи тайни. Направете го част от Света. Защо ни е „българо-съветската дружба”? Тя, ако помагаше, защо дойде 10 ноември 1989, а? За кой пореден път питам!
Та, упоритите миризми, само в новата ни история трупани 65 години, не се очаква да изчезват след 5-годишно присъствие в Европейския Съюз. Повече време трябва. Повече усилия. И най-вече повече мислене. Ей това, последното обаче не ни се отдава на нас, българите. Наша е поговорката – „Аз акъл не ща, ти пари ми дай!” Отчайващо е. 
И още една тъпа, безперспективна философия е склонен да споделя българския народ като цяло – „Живей за мига! Така, че все едно ще умреш утре!” Е, и утре като оживееш, о, изненада - похарченият снощи кредит ще трябва да се връща. Дори да си го взел изгодно вчера, днес ще е умножен вече по 1,5. Пък ако е easy, ще е поне по 2. Колко прост трябва да е човек, хайде – не мислещ за себе си, за да повярва на банковите реклами „нашата цел е да спечелите вие”? Брей! Пък в края на годината човекът на много минус, а банките много на плюс.
А ако понятието кредит разгледаме по-общо, не само парично?
Става „оп-па-а”. Целият ни живот е заем! Ако не е така, защо помним кои са майка ни и баща ни? За какво усъвършенстваме през целия си живот ръцете и ума си? Защо правим разлика между секс и любов? За какво градим собствен дом? За какво ни е семейство – не ли за това да възпитаваме децата си вътре в него? Защо хората сме дарени с качества, наричани милосърдие, родолюбие, милост, жалост... Защо? А?

Всички тези въпроси и още много такива нямат преки отговори, защото са, как да кажа – продължаваща отговорност. Това е безспорно. Но аз мисля, че съм длъжен още да продължа поне с две групи спорни твърдения.

Едната група. Комунизмът (и неговата първа фаза социализма) е противоестествен обществен строй в контекста на току-що изложеното. Негова крайна цел е всеобщо благоденствие. Което не може да бъде постигнато, ако човеците в него са Индивидуалности, защото това е несъвместимо с основната им задача – да се трудят за всички, получавайки по равно. Именно за това в комунистическото общество няма Семейство, Дом, Избор, Частна собственост, Пари, Свобода на мислене, Църква...  Любовта дори е забранена, ако не е разрешена. Всичко това пречи на Комуната. Но има за всички възрасти задължителни цели и обхващащи организации – детски ясли и  градини, чавдарчета, пионери, комсомолци, комунисти, Отечествен фронт, доброволни отряди, училища и читалища, университети и професионални центрове, с главна цел не Знанието, а възпитание и контролиране на правилния комунистически мироглед. Има АПК-та, ТКЗС-та, промишлени гиганти,  Народни домове на културата. Има жилищни блокове бетонни грамади за по 5000-6000 души единият – защото контролът върху преживяващите в него може да се осъществява от една стаичка 5 на 5. Тези блокове са разделени с широки по 100-200 метра тревни площи, обезлесени откъм високи дървета – за бързо придвижване на танковете и безпроблемна стрелба. Има централно снабдяване с храна, вода, топло, вероятно и с въздух. Има трудови лагери с „особен режим”...
Има и българи, които не мислят. Всеки ден ги чувам и виждам по откритите телефони и услужливите камери: „За какво ни е тази демокрация? Тя ни води към нищета и смърт. Ех, колко хубаво се живееше при социализма.” Ами, какво да им кажа? Освен, че на мен тяхната представа за живот не ми харесва. Аз искам да бъда Индивидуалност и поемам тежестта на този мой избор. Тези, които се чувстват, искат да бъдат „винтчета” от Комуната – ами, да поемат тежестта на своя избор, да емигрират във винтонарезната страна на североизток, а аз и останалите Индивидуалности ще им махаме от кея при залез слънце.

ВТОРАТА ГРУПА спорни твърдения се отнасят до конкретното обществено поведение на партията, която обединява, за която гласуват привържениците на една бъдеща Комуна. Веднага ще повторя пак: Аз не съм против техния Избор, не отричам техните цели. Именно защото изборът на всеки човек е неприкосновен и не може да бъде отричан, ако човекът поема личната си отговорност за него! Но съм решително против демагогията, тарикатщината, нечестността, моралната нечистоплътност на защитаващите „комуналните идеи”. Ами застанете честно зад идеите си бе, братя човеци! Защо се страхувате? Нали сте убедени, че те ще доведат до успехи сплошь.
- Слушам отбора юнаци отляво в парламента. Дори в моментите за представяне и защита на собствените им идеи за устройство на обществото, те не говорят за тях, а критикуват ГЕРБ. В общ глас твърдят, че България трябва да е в ЕС и НАТО, а от тях мирише – не, ами вони - на евроскептицизъм. Казано, ама много-много меко. И чакат само доверчивите Индивидуалности да се обърнат, за да ги застрелят в гръб. Какво? Да не би да не е вярно? Да не би да им е за сефте? Гледам Мая Манолова – същинска Митка Гръбчева. Само, дето времето вече не е такова, взело й е пистолета. И тя се бори срещу него – да си го върне. Корнелия Нинова е по-умерена – допуска и друго развитие на нещата. А с какво Петър Димитров се отличава от Добри Терпешев, да речем? Същият „съветски” глупак. И въпреки всичко ми е по-симпатичен от оня тарикат Румен Овчаров. По-честен е по своему. ДПС и АТАКА не ме интересуват. Техните идеи не са мои. Компетентната да си ги прибира. За Синята коалиция обаче ми е тъжно. Днес слушах по Нова едно интервю с Юлий Павлов – от „Калъп Интернешънъл” е бил винаги. Сега демагогства, най-вероятно изчаквайки посоката на вятъра. Но той каза нещо истинско и го формулира точно. Цитирам по памет: Синята коалиция отдавна не представлява дясното. Дясното сега е в ГЕРБ. Независимо, че партията на Борисов сама се дефинира „център-дясно”. Иначе какво ще говорим за следващия Парламент? В него „дясното” няма да бъде представено. Ако Мартин Димитров иска да вкара СДС в бъдещия парламент, трябва незабавно да се отдели от Иван Костов.
- Гледам и слушам телевизията и радиото. Чета и вестниците. Там упорито се насажда съвсем невярната теза, че Борисов и ГЕРБ имали пълен медиен комфорт. Е, е – то бива, бива лъжи, ама тези дори торбата на Хитър Петър не би побрала. Приличат ми на изказването на агента „Сидер”, дето дори хонорарните си листа в ДС надписва „расписка”, а иначе не можеш му достигна носа и с лайняна клечка, щото ливантото му е в повече. Та въпросният Юнал Лютфи беше казал в края на далечната 1992-ра: „Такава власт, каквато имаше Филип Димитров, и Тодор Живков нямаше.” (цитатът е точен). Само, че той лично, „Сидер”, с другарите си „Сава”, „Огнян”, „Павел”..., свалиха без проблеми първото демократично правителство на България. А по времето на Тодор бяха „неизвестни хорица от фабрики и канцеларии”. И такива щяха да си останат до гроб, ако не трябваше да се сваля Демокрацията! Гьонсуратлии! И една друга турска дума, която също започва с „г” и съдържа групата „ьо”!
- Играта „Живей на мига, не мисли за утре” е също така нищо повече от „коз в ръкава на компартията”. Тя има за цел единствено да елиминира, да унищожи времето за съзряване и действие на човека. Най-гадното: на децата и на младите хора! Пенсионерите не ходят по дискотеки, нямат поди и плеъри, не се интересуват от безразборен секс, тъй като не живеят в Студентски град, пък и нямат време вече за пилеене. Преки резултати от тази „игра” са семействата без брак, живеещи на семейни начала; децата им, който имат физически родители, но не живеят при тях; децата без или с безотговорни родители, живеещи в социални домове или на улицата; престъпността на обикновено битово ниво, както и организираната престъпност, приписвана на Демокрацията; проституцията, наркотиците и хазарта на всички нива и групи; огромното учудване, ако се чуе за някой човек, дето помогнал на друг човек, вместо да му открадне портфейла, например, възползвайки се от тежкото му състояние; простотията, превземаща упорито обществото ни; културата ни, народните традиции, родолюбието... Тези резултати са търсени умишлено, защото подготвят чудесно почвата за „големите мафиотски маневри” на комунарите!
- За пенсионерите партията има други козове в ръкава. „ГЕРБ ограбва вашите старини, ще изяде парите ви за пенсия в Сребърния фонд, купете си вестник „Ла-ком-ник” само за 40 стотинки, изтеглете бърз кредит, за да имате златни старини на остров Кипър, гласувайте с червената бюлетина, което единствено може да ви донесе... и други такива. Да бе, драги връстници. Пенсията винаги е била 1/3 от заработената средна заплата през годините. И преди, и сега. Преди 40 години една обикновена пенсия беше 70-80 лева.  Това дава малко над 200 лева средна заплата. Вярна е сметката, нали? „Но стигаше за нормален живот”, чувам реплики. Ами като е стигала, защо таванът на пенсиите сега е 700 лева. Това означава, че докато вие сте работили за 210, някои са вземали по 2100. Кои са тези Някои на които Партията е давала 10 пъти повече, отколкото на вас? Ами давала е на своите другари и на тези, които са й служили вярно.  На Нея! Не на Вас! Иначе защо да го е крила на времето?! Ех, будали...

Такива и още куп такива мисли „тревожат челото ми”, докато си правя анализ на стотината мои постинга в blog,bg за девет месеца участие в този сайт. Знаете ли за какво се сещам? Че съм „поет като Пишурката”, пишещ стихове „на баба си на хурката”. И виждам не само презрението на Христо Ботев към писаното слово, предназначено за народа му, но предимно нещастието на Кръстьо Пишурката, защото няма как той да не станал обезсърчен от мързеливостта ли, от страхливостта ли, от предателството към свободата в крайна сметка на същия този народ. От този ъгъл погледнато, за какво е била саможертвата на Ботев за Свободата, която народът му не иска?! И как ли се обръща в гроба си сега великият революционер, като гледа как безочливо БКП/БСП и тарикатите под знамето й използват неговите идеи, за да отнемат именно Свободата народна, за която Той е дал живота си! А народът клати глава без мисъл, гледа празно и безропотно напъва шия. 

 

Dobronameren.blog.bg               6.04.2012




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462031
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031