1 август 2005:
Димитър Манолов, заместник на Тренчев в КТ “Подкрепа”: “Ние смятахме, а и сега смятаме, че имаше възможност за създаване на кабинет, според резултатите от изборите. Изглеждаше логично БСП да водят в този процес. И в програмата на “Подкрепа” има ясен запис – за нас не е важно кой, а как управлява. Другото са страсти и емоции. Ако говорим за чиста идеология, няма десен синдикат, както няма дървено желязо. Левите партии исторически са създадени от синдикатите. Важното е, че има да се свърши много работа в областта на социалната политика.”
Борислав Китов, от БНС, коалиция БЗНС-НС: “Ако БНС получи третия мандат, бихме могли да съставим правителство. Но би било твърде претенциозно най-малката политическа сила да предлага имена за неговия премиер. БНС си знае мястото.”
- Съпредседателката на БНС Анастасия Мозер продължава да бъде в САЩ. Ако си спомняте, тя беше единственият депутат, който отсъстваше на дебатите по първия мандат в НС.)
- Според информация на в.”Стандарт” в тези дни Волен Сидеров  заедно с жена си Капка Георгиева “отмаря в един от най-луксозните хотели на Слънчев бряг. Едно уиски там струва 480 лв.” А Деница Гаджева... ох, тя още е с родителите си в Куба.
Стефан Данаилов, БСП: “Живков казваше: “Власт не се дава, власт се взима.” Чакахме да ни я дадат, не ни я дадоха, ще си я вземем сами.”
Едно странно съобщение във вестник “Стандарт”: “Ние сме силно обезпокоени от създалата се политическа обстановка в страната.” Това обяви вчера началникът на Генералния щаб Никола Колев. Според него България е на прага на сериозна политическа криза. Генералът призова партиите да намерят сили и разум и да направят политически компромис, за да не спират темповете на развитие на страната.”

2 август 2005:
НДСВ предлага на БСП да излъчат премиер от своите. Хората на Иван Костов ще подкрепят НДСВ, ако то излъчи десен кабинет, но няма да участват в него. Депутатите от БНС са готови да подкрепят бъдещия кабинет с мандата на НДСВ, но при условие, че премиерът няма да е партиен лидер. ДПС предлага Емел Етем за вицепремиер в бъдещото правителство. Междувременно Юнал Лютфи заяви, че коалиционното споразумение между ДПС и БСП, сключено за първия мандат, още е в сила.

4 август 2005:
ДСБ реши да напусне консултациите с НДСВ, докато БСП участва в разговорите за кабинет. Александър Праматарски предложи от свое име обединение на ОДС и Костов, за да получат третия мандат след като е ясно, че вторият вече се е провалил. Според запознати Петър Стоянов казал, че ако това стане, ще трябват само 4-ма души, които да изнесат ковчега на СДС. Други добавили, че и двама само ще са достатъчни за това, което е останало от СДС.

6 август 2005:
Галя Горанова от в..”Стандарт”: “И НДСВ вече гледа към третия мандат.” Социалистите канят БНС и НДСВ в коалицията им с ДПС. БНС отказва подкрепа за Доган.

9 август 2005:
Редакционна в “Новинар”, неподписана: “Милата ни татковина е потънала във вода, а на всичкото отгоре мандатът за правителство, което трябва да я управлява, ще бъде връчен или на турци, или на коалиция, която се нарича “Баба, внуче и айдуче”.”
Ахмед Доган: “ДПС ще се съгласи да подпише коалиция, но само с БСП и НДСВ”.
Борислав Китов от БНС: “Мозер да си ходи, ако не иска коалиция с БСП.”
Онова, което се случи в България в дните между връщането на първия мандат (28.7) и връчването на втория (11.8) засенчи преговорите по царското проектоправителство. Имам чувството, че политическите партии останаха доволни от такова развитие на ситуацията, защото това им позволи да се консултират без нахалното любопитство на медиите. А събитията извън политиката бяха две по-важни: показният разстрел на един от големите наркобосове в България Антон Милтенов-Клюна и невиждани дъждове, които потопиха във вода почти цяла България.

·               Стрелбите:
На 27 юли 2005г. българският съд осъди англичанинът Майкъл Шийлдс на 15 години затвор, заради убийството на българина Мартин Георгиев. Деянието е извършено на 30 май ТАЗИ ГОДИНА в заведение на Златни пясъци. Двама 19-годишни англичани - Шийлдс и неговия приятел Уилсън, се скарали. Барманът на заведението Георгиев се опитал да ги разтърве и получил фатален удар с камък по главата. Англичаните били пияни и дрогирани.
(Написал съм с главни букви “тази година”, за да подчертая бързината на българския съд в тази ситуация – само 2 месеца между деянието и присъдата за него. Не казвам, че е лошо, така следва да бъде. Но си спомням случая “Гергана”; фенката на ЦСКА, която беше улучена също с камък по главата след футболен мач в центъра на София. Това беше преди няколко години, а не си спомням да има присъда и досега. Защо има разлика между извършителите на престъпления в зависимост от тяхното гражданство?)
На 30 юли вечерта малко преди 21,30ч. в сладоледена къща “Джимис” в столичния град, която се намира само на 50 метра от площад “Славейков”, бе разстрелян от упор Антон Милтенов с прякор Клюна. Заедно с него са разстреляни с по 3 куршума двама от неговите съдружници Николай Добрев-Цайса и Иван Тодоров-Призрака. Убийците били двама младежи, които се престрували на пияни, за да влязат в сладкарницата, доближили се отзад до масата на която седял Клюна и го разстреляли направо в тила. 2-ма стрелци – 3-ма разстреляни. Начинът на убийството поразително прилича на убийството на други едни трима мафиоти Митко Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов от юни м.г., което беше осъществено от мъже, маскирани като свещеници, влезли в заведението “Арт Декор” на “Симеоновско шосе”, което пък е близо до известния хотел “Амбасадор”, където пък... Или пък на убийството на Бай Миле пак от юли м.г. в ресторанта до стадион ”Славия” в столичния квартал “Овча купел”... Впрочем всички вестници отбелязват, че убийството на Клюна и приятели се случва точно една година след убийството на Бай Миле и приятели.
Антон Милтенов-Клюна в момента е един от шестимата(?) босове, ръководещи наркопазара в България и е сочен за наследник на “бизнеса” на Косьо Самоковеца (убит на 6.12.2003), но вместо картофи отглежда орехи. Бил е много близък с Димитър Вучев-Демби, който пък е бил наследникът на бизнеса на Поли Пантев (убит на 9.3.2001)
Всички вестници публикуват статистика на опитите за убийство на Клюна. Направо си е хроника – През 80-те той е близък с Илиян Версанов и Светлин Тошев. Към края на 90-те тримата са пряко подчинени на Демби в наркоструктурата на СИК. След смъртта на Поли Пантев на тримата се приписва атентата срещу Цимбика. През септември 2001г. Клюна и Демби са обявени за общодържавно издирване във връзка с убийствата на Льони Джуджето и на неговите убийци. Клюна се предава сам, но след разпит е освободен. През юни 2002-а снайперист прострелва Клюна в къщата му в Княжево. Последва стрелбата срещу Илиян Версанов на 16.08.2002 за която Клюна е заподозрян и отново обявен за общодържавно издирване. Хванат през януари 2003, но отново пуснат под домашен арест. Последва масовия бой в столичната дискотека “Ескейп” от ноември 2003 между Клюна и Големия Маргин в присъствието на Косьо Самоковеца, Димата-Руснака и Йордан Гиздов.  През януари 2004 срещу автомобила на Клюна е стреляно с граномет на “Цариградско шосе” в района на “Феята”. След месец Клюна пак е задържан  за 24 часа като съпричастен към взрива в кв.Люлин (където живее Антон Милтенов) пред дома на наркопласьора Пелтека. На 7 април последва нов опит за покушение. Това е само два дни след опит за убийство на бай Добри. На 5 май 2004г. Клюна е задържан в Плевен за разпространение на наркотици. И пуснат, за да се случи последващ опит за неговото убийство – бойна граната е хвърлена в двора на къщата му в Княжево. След седмица НСБОП прави обиск в къщата и открива каптагон, пистолет и голямо количество пари. Последва арест и “домашен арест”. На 10 юни при престрелка в кв.”Надежда” е ранен Камен Милтенов, брат на Клюна. За да дойде датата 30 юли 2005. Когато Антон Милтенов-Клюна е убит заради 118 килограма кокаин, хванати на митницата във Варна. Такава е официалната причина според полицията.
(Ако има някаква неточност в хронологията, простете ми – датите и лицата са толкова много, че тя полицията бърка, а какво остава за мен.)
Спирам да разказвам историите около Антон Милтенов-Клюна. Ще ги подновя по неволя след месец покрай по-малкия брат Илиев - Георги, банкера Емил Кюлев, радиоводещия Боби Цанков, и нататък Златко Баретата, Алексей Трактора, Дългия инкасатор... Ох, пардон, май сбърках. Последният е друга бира, друга доставка от същата бирена фабрика. Ако мислите, че бъркам за местоположението на “бирената фабрика”, прочетете и следващата страница.
- Статията “Безвластие превръща държавата в стрелбище”, написана от Юлиана Ончева, в.”Стандарт” от 1.08.2005г.
“Лятна вечер, ледена торта, айскафе сред приятели и близки. Залп от куршуми и трима мъже се свличат, облени с кръв сред масите. Това е кошмарът, който ще сънуват много столичани от събота вечер насам. Абсурдно, но факт – след поредното показно убийство пред деца и възрастни в центъра на София няма как и най-обикновеният сладолед да не предизвика представата за стрелба и килъри. Защото този път екшънът се разигра пред сладоледена къща. Утре може да е насред детска градина. Защото бандитите добиха кураж от продължителното бездействие на държавата. И ако обикновените българи не успеят да се справят с кошмарните си асоциации, те би трябвало да спрат да ходят на море през лятото и на ски през зимата, да вечерят в заведения, да посещават клубове, дискотеки и улични капанчета, да карат колите си по булеварди и магистрали. Междувременно сегашните управляващи и кандидати за нов мандат ни успокояват с шегички от типа “надяваме се, че ще успеем преди Коледа да съставим правителство”. Не е за мислене какво ще стане в дългосрочен план, ако НДСВ не си изясни по-бързо с кого всъщност иска да управлява и може ли изобщо да стане това.”
- Или статията на Силвия Йотова, “Новинар”, 2.08.2005г.
“Защо си мислим, че мястото ни е в ЕС? Цял месец новоизбраните депутати не си затвориха устите да се наддумват за “европейския проект за България” и да споделят тревогите си за съдбата на парламентаризма, но не обелиха и дума след атентата в Обзор, след тройния разстрел в столична сладкарница, след масовите двойки на кандидатстудентските изпити по литература и история. Що се отнася до ЕС, наистина ли си мислим, че имаме място там без правосъдие, без образование, без сигурност, без правила, само с камара бумаги без приложение. Ако не ни отложат, аз лично пет пари не давам дали ще ни приемат, защото ще стане ясно, че не си струва.”
Виждате ли безсилието и подлостта на производителите на ТАКАВА бира? Като не могат “да градят”, използват всичко и всякога “да рушат”. Само че народът български – целият, не само десният или само левият, или този по средата – има една... една особеност: ако има ядене на масата си вечерта, е доволен от управниците си, забравяйки чест, достойнство, род, родина, семейство, любов, та какво остава за някаква стрелба в сладкарницата или наводнената къща на комшията. Помните ли онова тристишие на моравочервения Дамян Дамянов:
“Искате пълна урна?
Дайте ми пълна фурна!
Инак ще ви катурна.”
В народните спомени социализмът беше добър, докато имаше пари да го храни. И като свършиха парите, дойде 10 ноември. После народът ни повярва на Жан Виденов, защото имаше добри спомени за “фурната”. И възневидя неговата БСП окончателно и завинаги, когато доживя затварянето й. Царят също не успя “за 800 дни” да възстанови “производството на хляб”, но европейският му произход гарантираше влизането ни в Европа. Където яденето не е проблем. Затова правителство, в което Симеон не участва, няма шанс да мине.
Спомени от бъдещето: Станишев в очите на народа символизира идеята за стария социализъм, подсилен в европейска опаковка. След 4 години ще се окаже обаче, че опаковката сама по себе си не прави съдържанието. И народът ще се хвърли в обятията на следващия Симеон – Бойко Борисов. Сега вече в състава на Европейския Съюз – едно богато семейство в което не всички са богати, но няма гладни. Идеално! Тъкмо като за не особено претенциозни слуги. В този смисъл аз не се боя толкова, че Борисов би “ритнал” ЕС. Народът ще си намери друг “Борисов”. Опасността е да не ни “ритне” самият ЕС. Защото просперитетът му не позволява на разни мързеливи тарикати да седят на неговата трапеза.

·               Краят на първата седмица от август 2005г. беше белязан с невиждани наводнения в последните години. Небето се продъни. 36-часов порой удави страната. Количествата дъжд са между 100 и 150 л на квадратен метър. В 22 области (от 28 всичко) властите обявиха бедствено положение. Най-засегнати са областите Смолян, Кърджали, София, Перник, Мездра, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Ихтиман, Пловдив, Велинград, Пазарджик, Хасково, Бургас. Прекъснати са магистрали “Хемус” и “Тракия”. Стотици малки язовири преливат, съсипани са около 150 000 дка ниви.
Над 10000 души бяха евакуирани. Но България даде 10 жертви: Една жена в Ихтиман и още една в смолянско село, после възрастен мъж и две млади момичета в самия Смолян, се удавиха. Мълния уби семейство и овчар в Югозападна България по границата с Македония. В Чепеларе подпорна стена рухна върху млад мъж и пак в този район свлачище затрупа още трима.
Само че някои написаха или казаха това:
“24 часа”, Калина Влайкова: “ДПС: Симеон е виновен за щетите.”
“Стандарт”, Деси Денчева: “Въпреки горчивия опит от предишните наводнения местните власти не бяха предупредени да вземат необходими превантивни мерки, нито язовирите и дигите бяха обезопасени.”
“24 часа”, Николай Големанов: “Президентът нямаше как да замълчи. Той каза: “Недоумявам защо правителството не обяви кризисна ситуация и не създаде предвидения в закона антикризисен център. Наводненията извадиха наяве престъпна небрежност.” Няма го тук дипломатичния тон. И как да го има. Накратко, бедствията не са изненада от 2-3 седмици. Правителството имаше над два месеца, за да действа, да се учи от пропуските си, да предпазва хората и да помага. Е, не го направи. За правителството по-важна бе предизборната агитация. Ако след всичко това г-н Първанов беше замълчал, щеше да излезе, че в България и президент няма.”
(Датата е 11 август. Симеон връща мандата и БСП трябва да го поеме. На всяка цена. Дори едни проливни дъждове, които е невъзможно да се предвидят, даже властта да е социалистическа – Какво, да не би да не е вярно? - ако и когато дойдат, трябва да бъдат впрегнати в политическото оплюване на демократичния противник. Защото не бил казал на местната власт от село Първомайско, че в землището им ще вали. Не бил създал и кризисен център – Кога, на 11-ти, когато Големанов реди тези обвинения, или по време на бедствените три дни 5, 6 и 7 август?... Но вижте пак датата – 11 август!)
Аз си го бях спестил, но сега вече ще го напиша: И президентът не свика Консултативния съвет по национална сигурност. Давам думата на този подмазвач, слуга, нечестник – за Николай Големанов говоря – да ви обясни лично защо: “Първанов е прав, че се обърна към нацията. Прав е и в това, че иска да свика Консултативния съвет по национална сигурност с нови министри. Над два месеца проливни дъждове измиха сегашните достатъчно, за да лъсне, че те вече не стават.”
“24 часа”, без подпис: “Симеон обеща 1000 хляба на хората от Елин Пелин.”
“Сега”, Теодора Пеева: “Има една държава, в която евакуацията на 12 000 души за неопределено време и бедствено положение в 22 общини не е криза.  Или поне така смята управляващия я елит. В тази държава на правителството му трябват три потопа, за да осъзнае собственото си безсилие.”
Адвокат Марин Марковски: “Пострадалите от наводненията могат да заведат дела срещу кабинета и институциите, отговорни за язовирите, напояването и канализацията.”
Адвокат Михаил Екимджиев: “Такова дело може да се спечели.”
Какво да ги правим тия? Нищо, те така тълкуват демокрацията – мързел и келепир. Затова просто запомнете имената им, та като ги видите някъде след време да ги... помилвате по косичката.

Има още много ТАКИВА. Нямам много място, но за “бизнесмена” Георги Вълев ще намеря. Помните ли го този търновец? През януари т.г. той гърмя с черешово топче заповедта на М-вото на здравеопазването за ограничаване на тютюнопушенето в заведенията за хранене? Защото, цитирам: “Не мога да разделя съпрузи и влюбени, ако единият е непушач. Остава ми един изход - да затворя и да фалирам.” Тогава коментирах: "Ще фалира – трънки. Ще увеличи цените, конечно.”
Направо не си знам силата, същински Нострадамус съм. Цитирам в.”Труд” от 4 август 2005: “Георги Вълев от Велико Търново спечели търга за почивната база на бившия Окръжен комитет на БКП в курорта Вонеща вода, използвана като резиденция от Тодор Живков. За обекта той плати 740 000 лв без ДДС. “Като купих резиденцията, я отървах от вандали”, каза Георги Вълев пред нашата кореспондентка Веселина Ангелова.”
Миличкият! Нахалник, че и два пъти отгоре. Поне два пъти! От къде изплува тази помия? – Сериозно ли питате? Отговарям сериозно: Като му гледам снимката на Вълев, раждан е някъде около 60-те години на миналия век. И е председател на Ротари клуба във Велико Търново.

Събитията от последната седмица преди кабинета
11 август 2005:
Вестниците гърмят с новината, че царят най-после е отказал мандата и е изпратил писмо за взетото решение до президента Първанов. На съвещанието на Политическия съвет, където е взело това решение, се разгорял спор да се бойкотира ли съставянето на кабинет в третия мандат (хората около Борислав Ралчев) или НДСВ да участва в широка коалиция. След среща с ДПС се договорила схема за новия кабинет 10 министра за БСП, 4-ма за НДСВ, 3-ма за ДПС и 2-ма за БНС и за министър-председател да се излъчи Сергей Станишев.

13 август 2005:
Георги Първанов в изявление за медиите: “Трябва да е ясно, че третият мандат не е втори мандат за левицата или за НДСВ. От друга страна малките партии трябва да осъзнаят, че не могат без поне една от двете формации. А моето виждане е и двете да бъдат в коалицията. Спорът от чий мандат да се реализира проектоправителството, при положение, че са договорени принципите, политиката и състава му дори, е най-безсмисленият, ако щете - най-измисления дебат на българския преход. Ако и този опит се окаже неуспешен за формирането на правителство, аз имам готовност за незабавно съставяне на служебен кабинет, няма да допусна разтакаване, каквото имаше през последните 45 дни. Но това решение не е добро за България.”

14 август 2005:
Позициите - БНС: Да заповядат и ОДС, и ДСБ. ДСБ: Задава се ОФ. ОДС: Изборите са по-почтени. Атака: БНС е параван на ДПС. ДПС: Може и без БНС. НДСВ: Вече си имаме доверие с БСП. БСП: Това е последният шанс.

15 август 2005:
Подписано е коалиционно споразумение между БСП, НДСВ и ДПС. Съгласно него лидерите – Сергей Станишев, Симеон СаксКобургготски и Ахмед Доган влизат в Съвет на коалицията. Той няма да има председател и ще бъде оглавяван и от тримата на паритетни начала. В съвета на коалицията ще влизат и по трима-четирима представители на ръководствата на трите формации. В него ще бъде търсен предварителен консенсус по основните въпроси от управлението на държавата във външната и във вътрешната политика. Самият кабинет ще бъде изграден по формулата 8:5:3. “Разстоянието” между квотите на политическите сили ще бъде 1,6. Така ДПС взима 14 зам.министри, НДСВ – 22, а БСП – 35.
По общо съгласие разпределението на местата в областните управи ще е с коефициент 1,4.
Любопитна подробност: В сравнение с проточилите се 51 дни два предишни мандата, третият мандат приключи светкавично. В 17,45ч. Станишев, Сакскобургготски и Доган са влезли в кабинета на Първанов с папката. Първанов я е приел и е връчил мандата на ДПС. Десет минути по-късно Доган е отишъл при своите депутати и те са номинирали за премиер Сергей Станишев. В 18,30 в гербовата зала на президентството Георги Първанов връчи на Станишев указа за съставяне на правителство, а той начаса му подаде папката с предложението за състав на кабинета. Всичко 27 минути, изчислил Доган. Рекорд!
ДПС е за втори път мандатоносител. Първият път бе през декември 1992г. Подробното описание, ако сте забравили, можете да намерите в НИЕ-1. Тогава, след 4 години Иван Костов дойде на власт. Днес - след 4 години на власт ще дойде Бойко Борисов.

16 август 2005:
Дебатите в НС. Този път депутатите не напуснаха пленарната зала. Първанов пак беше в президентската ложа. И този път не се размина без батални сцени покрай трибуната и на нея.
Опозицията обвини тройната коалиция в “политически пазарлък и измяна на вота на избирателите”. Мнозинството се защити наблягайки на “съгласието в името на националните интереси”. Скандалът започна Волен Сидеров, наричайки от трибуната президентът Георги Първанов “момче за поръчки на най-зловещата фигура в българската политика” и “марионетка  на една етническа партия”. Парламентарният шеф Георги Пирински му отне думата и изключи микрофонът. Заседанието беше прекъснато. Обиден, Първанов демонстративно напусна залата.
След почивката никоя от другите 3 опозиционни партии не осъди поведението на Сидеров. Обратното. Веселин Методиев обвини Пирински, че неправомерно е отнел думата на Сидеров, и че държавният глава е дал мандата на ДПС, за да помогне на собствената си партия. Психиатърът Николай Михайлов пък обвини БСП в “непризната любов към “Атака”. Според Надежда Михайлова предложеното правителство е надминало и най-смелите прогнози за политическо брокерство и безпринципни сделки. Коалиционният й партньор Любен Дилов-син повтори тези критики, но допълни, че десен кабинет е бил невъзможен. Лидерите на БНС обясниха, че няма да подкрепят тройния кабинет, но му пожелаха успех.
А в.”Новинар” публикува следната закачка: (Тя впрочем е още от 4 юли 2005 година)
Секретарят на министър-председателя докладва
- Г-н Сакскобургготски, другарят Станишев ви чака!
- Нека да влезе.
- Не разбрахте, той ви чака да излезете, за да влезе!