Възможно е някои, които четат по-старателно моята История и помнят повече от “до довечера”, да решат, че става дума за оставки сред спортни тарикати като Христо Стоичков (“Един народ, един треньор, една победа срещу “Швеция”) или за оставки сред “сини” политически тарикати (“Танцът на умиращия лебед”). Не, невъзможно е. Те, тези, до последно стоят. Дори насирането им над ушите не е повод за друго тяхно ршение. Нещо повече: твърдят, че причина за тяхното наакване, са противниците им. Не искали да се помръднат доброволно и те от зор да ги махнат...
В тази глава се говори за оставки в Парламента и в правителството на Симеон Сакскобургготски, а “по никое време”, защото до естествения край на техния мандат остават 5 месеца. От всичко 50 месеца, значи оставките се случват в последните 10% от “живота им”.
· Последната сесия на 39-то НС се откри на 12 януари 2005. По традиция всяка парламентарна група заяви своите приоритети.
Станишев се закани Коалиция за България да е “безкомпромисна опозиция” и да не прости “нито един случай на арогантно потъпкване на обществените интереси”. Отново повтори червената теза за изтегляне на нашия контингент от Ирак “до началото на лятото”. (Във вестниците пише малко по-другояче: “до идването ни на власт”.) Председателката на ОДС Екатерина Михайлова настоя кабинетът да се въздържа от каквито и да било сделки с държавния дълг, поиска отново отварянето на досиетата и приключване на работата на комисията “Петролгейт”. Лидерката на СДС Надежда Михайлова поиска да се разследва как магистрала “Тракия” е отдадена на концесия без публичен търг и жълтите да докажат, че няма да финансират предизборната си кампания с пари от бюджетния излишък за 2004г. И нарече социалистите “придворна опозиция”. Съпредседателката на Народния съюз (с демократите на Праматарски) Анастасия Мозер констатира, че “народа е доведен до жалко положение” и доказателството е, че в момента, хит е “Биг Брадър” – “една програма, която е обида за всеки човек с грам акъл в главата си”. Според нея вината за това “ниво” е на правителствата на Сакскобургготски и на Жан Виденов. Лютфи Местан (ДПС) заяви, че либералния център (без да уточни кой го представлява) вече се е състоял и това няма да позволо залитане нито в крайно ляво, нито в крайно дясно. Шефът на “Новото време” Мирослав Севлиевски пък призова БСП да се откаже от искането си за оттегляне на контингента от Ирак и най-накрая “да спре да си прави кампания чрез кризите и страха от терор”. Приоритети на НДСВ изрази самият Симеон Сакскобургготски, който беше на откриването на сесията. Вестниците извеждат в заглавията си неговите думи към депутатите “Не политиканствайте!”, а в изложението им с дребния шрифт четем за “изразената надежда до края на мандата да бъдат избрани шефовете на НОИ и Сметната палата, както и омбудсман.”
Отделно в интервю за нашата преса и за агенция Ройтерс финансовият министър Милен Велчев казва: “НДСВ може и да не спечели предстоящите парламентарни избори, но ще търси начин да сформира следващ кабинет, а премиерът Симеон Сакскобургготски да остане министър-председател”.
След по-малко от месец – в края на януари, петте (от седем) парламентарни групи, без НДСВ и ДПС, се обединиха и поискаха оставка на кабинета на Симеон. Спекулациите са твърде много – пет или шест са парламентарните групи против Симеон, къде са 7-те независими депутати, какво точно се иска от Симеон – цялата оставка на кабинета или само тази на Лидия Шулева...
· Накрая на този първи етап на тази поредна атака срещу царското управление, го отнесе председателят на Парламента Огнян Герджиков. Опозицията поиска оставката му. За ден и половина бяха събрани необходимите подписи за входиране на искането в деловодството и гласуването му в пленарна зала. Интересувате ли се от мотивите, записани в искането за оставка? - „системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност“.
Резултатите от гласуваната оставка на Огнян Герджиков на 4 февруари 2005 година: 119 гласа “за”, 114 “против” и един въздържал се (самият Герджиков). Оставката подкрепиха 48 депутати от Коалиция за България, 28 от ОДС, 14 от СДС, 11 от “Народен съюз”, 12 от “Новото време”, 4-ма независими (Елка Анастасова и Надка Пангарова не са сред тях) и двама от НДСВ - Теодора Литрова и Николай Чуканов от “Оборище”.
Простата сметка показва, че ако двамата от НДСВ и 4-мата независими бяха подкрепили Герджиков, оставка нямаше да има.
Ситуацията много прилича на събитията от септември 1992г., когато опозицията срещу СДС на Филип Димитров, първо получи оставката на председателя на НС Стефан Савов, а след това и оставката на цялото правителство. Ако си спомняте оттогава, при гласуване на оставката на Савов, групата на ДПС се въздържа, а само Ахмед Доган “знаково” гласува за оставката. После всички от ДПС вкупом гласуваха против Филип Димитров във вота за доверие, който той беше поискал.
Днес в деня на Герджиковата оставка пак Доган се проявява “знаково” (някой бил използвал картата му да пусне гласа му “за” Герджиков, той самият не бил в залата, пишат вестниците). Но оставката на кабинета “Симеон” няма да мине. Валерия Велева доганката е написала (“Труд”, 5.02.2005): “Един достоен човек вчера бе свален от поста си. Той отникъде помощ не получи. Не намериха мъжество да споделят с него (камо ли вместо него) Отговорността за погазения от тях парламентаризъм ни депутат, ни министър, ни премиер дори. Те вкупом всички съгрешиха. И не веднъж! С безхаберното си поведение, с отглеждането на вътрешни врагове и предатели бавно и системно те успяха да обединят дори Паунов и Костов! Историческа победа! Сега да си сърбат попарата! След Герджиков иде ред на Сакскобургготски! Лошото е, че за всичко това ще плащаме ние.”
Изключителен цинизъм! Проявен от жена (ако тази политическа проститутка Велева може да бъде наречена жена!) – Разбрахте ли какво казва гласът на Доган? Аз – не! След всичките й защити на Герджиков, е провъзгласено: “иде ред на Кобургготски”.
А самият Доган от снимката си в “Труд”, само на 2 сантиметра от заключението на горната: “Те вкупом всички съгрешиха”, заявява: “Трудно ще спасим правителството.”
Гьотверени! Ахмед Доган, Валерия Велева! Да не забравя: и Тошко Тошев!
(Парламентът ще остане без председател две седмици. Вътре в тия две седмици се вмества вотът на недоверие срещу самия Симеон. Описанието на тия събития следва веднага. Само да добавя:
Борислав Великов е новият председател на НС. Той ще остане на този пост само 4 месеца – от 23 февруари 2005 до разпускането на 39-ото НС на 17.06.2005. В предстоящето 40-ото НС ще стане обикновен депутат и след 2 години ще напусне партията НДСВ, отцепвайки от нея нова парламентарна група с името “Българска Нова Демокрация”. Дотук ще е неговото развитие.
А Огнян Герджиков няма да бъде забравен (както твърдеше Велева в своите предсказания от по-горе); след една година лично социалистът президент Георги Първанов ще му връчи орден „Стара планина“ „за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 60 години от рождението му“.
Изглежда аз не разбирам нещо, щом питам, и ще продължа да питам през следващите години: Чий човек е Огнян Герджиков? Или може би трябва да попитам: Що за човек е Огнян Герджиков?)
· Веднага след “Герджиков out” започва втория етап на атаката за сваляне правителството на Симеон Сакскобургготски. Поредната атака – някой ги броил – шестата за 4-те години дотук. Но на 7 февруари се случва поредната “царска врътка”. НДСВ сключва “споразумение за взаимодействие и сътрудничество” с ДПС и Новото време.
Този ход на Симеон не е неочакван. Царят е един, а кандидати за слуги в двореца му бол. Нито необичаен – Царят умее да “върти слугите”. И е прав. В края на краищата той носи Отговорността за държавата. Щом другите политически сили не искат тази тежест, какво? Да я хариже на тарикатите от ДПС и Новото време ли? Че и на тези, левите от БСП, и на тези, десните?
- Оправданията на “Новото време” за резкия завой в рамките на 5 дни – от “не”-то за Герджиков до “да”-то за НДСВ – са... хайде да не давам аз оценка, а само да цитирам лидерът Емил Кошлуков: “Начинът да спрем разграбването, което върви като за последно, е вот. За съжаление не можахме да се договорим с мнозинството. Ако то беше малко по-разумно и диалогично, можехме отдавна да имаме по-добър кабинет. Но целта ни не е аз, Миро (Севлиевски), Боби (Борислав Цеков) или Юлияна (Дончева) лично да участваме. Целта е да се сменят Церовски, Петканов, Абрашев, Шулева. Нека на тяхно място премиерът да предложи други фигури, стига да стават за работа – ще ги подкрепим.”
- Какво казват от БСП? – “БСП възприема предстоящия вот като тест за опозиционност. Истинският смисъл за вота е да се състои отговорен дебат по най-острите проблеми от дневния ред на държавата и хората.”
Все си мисля, че целта на един вот е да свали от власт правителството, а не да му даде още една възможност да защити политиката си, но нейсе... БСП поне е последователна: тя иска да управлява фактически, но формално да не е на власт. Задача много трудна за изпълнение в едно отворено общество, няма такива балами, ако няма терор. Следващите събития ще потвърдят този извод – бъдещата коалиция може да е наречена “тройна”, ама неуспехът ще се запише на сметката на Станишев. И на другия социалист – Първанов, който й бабува.
- По повод на предстоящия вот на недоверие СДС (Надежда Михайлова) не внася някакви нови критични изявления срещу Симеон като премиер. Това, съгласен съм, че дава известно право на ДСБ (Иван Костов) да обвинява довчерашните си съюзници, че също се “продават на царя”. Само не разбирам защо злобата им отново е насочена към Филип Димитров. Вестникът “Седем” (Дачков и С-ие) е написал на 1-вата си страница “Филип Димитров показа, че СДС е четвъртият партньор в комбинацията”.
Та, Бога ми, Филип Димитров дори не участва в ръководните органи на СДС! Тия костовисти не виждат нищо друго около себе си, освен личната си омраза към някой, който ДОКАЗАНО е по-добър политик от тях. Такива “политици” нямат никакъв шанс някога да получат шанс за управление в една демократична държава.
- Пък “Мозер напусна десните”, пише вестник “Дума”. “Разговорите на десните са непродуктивни, коментира говорителят на БЗНС-НС Димитър Чукарски. Такава безпринципна позиция и такова завъртане на 180 градуса, каквото е направило “Новото време” досега не сме виждали.”
Аз мога да опресня нечия памет. Няколко пъти при това! Например едно “завъртане на 180 градуса”, направено от земеделците на Милан Дренчев през 1991г., покрай дебатите за Конституцията.
- Колкото до реакциите на другите желеобразни (от “желе”, не от Желев), които надничат най-вече от страниците на “Сега” и “Новинар”, те..., я пак да цитирам:
Веселин Стойнев, в.”Сега”, 8.02.2005: “Кеш енд Кери енд Куши” (Куши е Кошлуков) “От повратливия ход на Новото време печелят най вече НДСВ и ДСБ.” (ДСБ пък защо? Това твърдение от коя ли тъмна дупка е измъкнато?)
Хай Вера Холендер, ”Сега”, 7.02.2005: “Трансатлантически разговор по розов телефон: - Винаги си много сакси! - Бу, а ти си толкова силен! ...”
Чавдар Николов (един от “Тримата големи” карикатуристи на в.“Дума), е публикувал във в.”Новинар” от 11.02.2005 една карикатура: Операторът на телевизия БНТ (така пише на камерата!) снима премиера, който се обръща към зрителите с думите “Драги сънародници,”, вперил очи към аутокюто зад оператора, където пише “DRAGHI SANARODNITZI, “
Ех, Чавдаре, Чавдаре, що разнасяш гнусотиите си и в “Новинар”? Така сънародниците, които са гащи за твоето дупе, няма да станат повече, ама пусти соцмерак... Няма да те напусне, докато ти не напуснеш този свят.
Мартин Карбовски... Не-е-е, няма да го цитирам. От уважение към белия лист пред мен. Нека си търси други материали да си завива овеществените мисли.
Но има и една добра новина според мен. Славчо Учиндолски не се появява напоследък в медиите. Едва ли, защото му отказват - справка Карбовски. Вероятно куку-то е информирано, че предстои “тройна” колаборация и свали ръцете си “от топките на Симеон”. Такъв вид поведение е повече от характерно за “хъшовете”. Разбира се, че няма да оставя това твърдение голословно. До четенето на следващата “чернова”, която те ще публикуват в някой часови вестник.
· Вотът на недоверие срещу кабинета “Симеон” беше внесен на 8 февруари, четири дни след свалянето на Герджиков и само ден след подписаното споразумение на НДСВ с ДПС и фракцията на Кошлуков. Само един ден, НО СЛЕД него! Царят отново изпревари опозицията си. В деня на дебатите по вота – 10.02.2005 - в самата пленарна зала вносителят Станишев съобщи, че четирима от подписалите вота петима депутати от “Новото време” (от всичко 13), са оттеглили подписите си. Имената на тези 4-ма са Емил Кошлуков, Радослав Коев, Борислав Цеков и Юлияна Дончева, а името на 5-я – Румяна Георгиева.
- Дебатите продължиха цели 9 часа. През цялото време Симеон Сакскобургготски беше в залата, но не взе думата. Някои изказвания от трибуната:
Лютфи Местан (ДПС): “Един човек има ляв и десен крак, значи леви и десни могат да седнат на една маса.”
Анастасия Мозер БЗНС-НС: “България само ще спечели. Ако вотът мине последиците ще бъдат най-много да пресъхне някоя чешма.”
Пламен Кенаров (НС): “И сега, ако правителството не може да падне по друг начин, поне да падне от смях.”
Румяна Георгиева (Новото време): “Хората ще предпочетат да се веселят в тази зала с Азис и “Биг Брадър”. Така в Европа ще влезем с чалга и гола плът.”
Любомир Пантелеев: “БСП дава жълти фанелки за... на премиера Симеон и на министрите Владимир Церовски, Николай Василев, Лидия Шулева, Милен Велчев, Божидар Абрашев.”
- Гласуването (на 11.02.2005) показа 106 гласа за опозицията и 128 за управляващите. Двама се въздържаха, единият е Румяна Георгиева. Теодора Литрова и Николай Чуканов от “Оборище” напуснаха залата преди гласуването. Така и шестият вот на недоверие за кабинета “Симеон” беше отхвърлен.
- Президентът Георги Първанов в това време зарязваше лозя в Сунгурларе и Брестовица.
Ще цитирам две социологически проучвания, сами ще се досетите защо.
- Агенция “Еврика” (Иван Игов) дава следните резултати, получени в София: 34,7% от софиянци подкрепят вота срещу Симеон, 31,6% - не, а 33,7% отговарят “не знам”. Вие смятайте, защо моята сметка не показва онова, което посочва в.“Новинар” от 11.02.2005 в своето заглавие: “Софиянци подкрепят вота срещу Симеон”.
- Агенция “АССА-М” (Михаил Мирчев) съобщава: “Днес 21% от софиянци симпатизират на левицата, след като в 1999 година те са били едва 10”. Тези резултати са дали основание на журналиста от “Дума” Александър Симов, да напише на 1-ва страница “И столицата стана червена” (17.02.2005).
· На 23 февруари 2005г. (първия ден на новия председател на НС Борислав Великов) В Парламента бяха гласувани новите промени в кабинета на Симеон Кобургготски:
- Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева напуска правителството и става (само) председател на комисията, която пише новата икономическа програма 2005-2010 на НДСВ. Освободеното място на вицепремиер се съкращава. От трима, вицепремиерите остават двама: Пламен Панайотов и Николай Василев. (Ако си спомня, Лидия Шулева беше най-напред социален министър и сдаде този пост на Христина Христова. Търсят й място и все не става?)
- Досегашният енергиен министър Милко Ковачев напуска м-вото на енергетиката и заема освободеното министерство на икономиката.
- Мястото на Ковачев заема нововремецът Мирослав Севлиевски, който става новият енергиен министър. (Най-после Новото време получи своя шеф.)
- Министърът от ДПС Мехмед Дикме освобождава мястото си на земеделски министър на своя съпартиец Нихат Кабил (който ще стане по-популярен сред земеделската рая с името Нихат Катил.)
- А 33-годишната депутатка от еврейски произход от НДСВ Нина Чилова е новият министър на културата, вместо Божидар Абрашев. Освен това в министерството на културата се влива туризмът (?- аз питам).
=======================================
Тук ще вмъкна едно припомняне, една справка за промените в кабинета на Симеон Сакскобургготски през 4-те години на мандата му.
Знаете, че спазвам календарния цикъл от завършени 4 години (2 – за правителствата на Беров и Виденов), които се описват в един том от поредицата НИЕ. Но поради факта, че последните 2 правителства на Костов и Симеон, и следващото на Станишев, се дефазираха с половин година от началото на януари, наруших другия принцип в структурата на НИЕ: един том за едно правителство. Това създава известни неудобства при четенето – налага се да сновем между два съседни тома от поредицата, за да придобием общата представа за събитията, касаещи едно управление. За да намаля неудобствата на читателите си, поне що се касае до промените в кабинета “Симеон“ през годините 2001-2005, събирам тук една обща информация за кадровите промени, извършени от Царя. Използвам възможността да допълня по нещичко за миналото на избраните преди да станат министри, както и за тяхното последващо (не)участие в бъдещите години, които предстоят на всички ни.
·Оригиналният състав на кабинета на Симеон Сакскобургготски е гласуван в НС на 24 юли 2001г.
+ + Николай Василев – вицепремиер и м-р на икономиката
Лидия Шулева – вицепремиер и м-р на труда и социалните грижи
Костадин Паскалев – вицепремиер и м-р на териториалното развитие
+ Милен Велчев – министър на финансите
+ Димитър Калчев – м-р на държавната администрация
+ + Георги Петканов – министър на вътрешните работи
+ Соломон Паси – министър на външните работи
+ Николай Свинаров – министър на отбраната
Антон Станков – министър на правосъдието
Пламен Петров – м-р на транспорта и съобщенията
Мехмед Дикме – м-р на земеделието и горите
Владимир Атанасов – м-р на образованието и науката
Божидар Финков – министър на здравеопазването
+ Долорес Арсенова – м-р на околната среда и водите
Божидар Абрашев – министър на културата
Неждет Моллов – министър без портфейл.
17 души, заедно с Царя, от тях две жени. На всички им е за сефте да са министри. Във вестниците се отбелязва фактът, че в правителството на Сакскобургготски за първи път в Нова България, няма нито едно име на бивш министър от друго правителство, т.е. никаква приемственост.
(Плюсът пред името на даден министър означава, че той остава в правителството през целия 4-годишен мандат на кабинета “Симеон”.
Двата плюса пред името на даден министър означава, че той продължава да бъде министър и в следващия кабинет – на Станишев.
Министрите, чиито имена са повдигнати с получерни букви, имат бъдеще в политическия живот на страната ни в следващите 10-15 години.)
· На 4 февруари 2002 година СДС (Екатерина Михайлова) и БЗНС-НС (Анастасия Мозер) внасят първия вот на недоверие срещу кабинета. Три дни след вота гърмят първите бушони на властта Стоян Ганев напуска Симеон. Отиват си шефът на митниците Емил Димитров (на 19.2) и зам.министрите Любка Качакова и Атанас Кацарчев (на 18.02) Въпреки, че медиите предричаха да си тръгне и транспортният министър Пламен Петров, той остана. Вместо него си тръгна зам. министърът на културата Ганчо Карабаджаков.
На 29 май 2002г. се създава м-во по европейските въпроси и негов пръв министър става Меглена Кунева. Тя ще остане министър по европейските въпроси и в правителството на Сергей Станишев.
През октомври Симеон създаде ново министерство – на младежта и спорта. Негов началник стана Васил Иванов-Лучано. Защо, какъв е той, защо точно той? Може би нямаше да има тези въпроси, ако Лучано не беше със средно образование и бизнес в областта на сладкарството. И не е олимпийски шампион. Дори не е и лицето Зет.
На 3 ноември подаде оставка Костадин Паскалев, вицепремиер и министър на регионалното развитие. Кабинетът на Симеон остана с 2-ма вицепремиери – Николай Василев и Лидия Шулева. А новият регионален министър Валентин Церовски встъпи в длъжност на 18 декември 2002г.
· През март 2003 година се появи “яхтената снимка от Монако”. Там бяха замесени имената на двама министри: Милен Велчев и Пламен Петров, както и името на Мирослав Севлиевски.
На 16 юли са факт новите промени в кабинета на Симеон:
- Отива си министърът на здравето Божидар Финков (кардиолог, 1948), на негово място идва нов - Славчо Богоев (1966, икономист). Обърнете внимание, че министърът на здравето не е лекар, а икономист. Това се случва за първи път, но ще се повтори пак след десетина години.
- Мястото на образователния министър Владимир Атанасов (1955) заема нов - Игор Дамянов (1953, историк). Владимир Атанасов ще стане посланик в Словения, а Игор Дамянов само декан и ще почине на 66.
- Транспортният министър Пламен Петров (на когото се размина уволнението през февруари 2002) е сменен от Николай Василев. Който отстъпи своето икономическо м-во на Лидия Шулева. Която пък отстъпи своето социално м-во на новата Христина Христова (1954, социология).
- министърът без портфейл Неждет Моллов отстъпва своето място на друг член на ДПС – Филиз Хюсменова (1966, филолог френски, руски)
- Пламен Панайотов става трети вицепремиер (заема ованкатеното място на Костадин Паскалев) с ресор евроинтеграция.
И този е една фога... Сравнително млад – 20 години по-млад от Царя, но пък почти връстник на Шулева и Кунева. През юни 2001 е председател на ПГ на НДСВ в Народното събрание, през юли 2007-а няма да влезе дори в Политическия съвет на партията. В резултат той и близки до него активисти на НДСВ, сред които Даниел Вълчев, Николай Свинаров, Владимир Дончев, Лидия Шулева и др., оспорват решенията на конгреса и искат провеждането на нов. По предложение на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски Панайотов е изключен от партията. С него се отделят още депутати и образуват нова парламентарна група “Българска нова демокрация.”
- Туризмът се отделя от икономическото м-во и става Изпълнителна агенция с шеф Димитър Хаджиниколов.
През октомври 2003 година изтекоха “800-те дни”.
· Следват промените в кабинета “Симеон” от 23 февруари тази 2005г.
А ето и няколко заемки тук от предишния том НИЕ-5 за някои от споменатите лица. Както и нови добавки:
· Бащата на Соломон Паси е Исак Паси, който е най-известният професор по философия и естетика в комунистическия български период, въпреки, че е син на виден адвокат, общественик и испански вицеконсул в Пловдив във времето на Царство България. След промените от 1989-а той продължава да членува в БКП. Не в БСП! През 1993 година, в знак на протест срещу „декомунизационния“ закон „Панев“, се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения. Умира в 2010 година на 80 години.
Ще припомня едни думи на Соломон Паси, в отговор на духовно бедния Недялко Йорданов по повод 5-те жертви (“нещастни и излишни” според поета) в Кербала за Коледа 2003.: “Има ценности и каузи, за които трябва да се воюва, а първата от тях е свободата... Забравихме ли, че не друг, а Христо Ботев възпяваше смъртта за правда и за свобода. Забравяме ли, че капитан Петко войвода води дружина от 200 души в Критското възстание. Панайот Хитов участваше със своята чета в Сръбско-турската война. Не трябва ли да съзрем в тези изяви прототипи на сегашното ни участие в коалицията срещу Ирак.”
Ето “някои разлики” между принципните радетели на Идеи и безпринципите тарикати, шарещи межди Идеите. Грях ми е на българската душа, но аз съзирам в конкретните недялкови поетични думи, прототипа на принципна разлика между евреите и някои българи.
· Бащата на Милен Велчев – Емил Велчев е безпринципен тарикат. През 80-те години на миналия век той е представител на БГА „Балкан” в столицата на Зимбабве, Хараре. На гости в Хараре често гостуват Стоян Марков от ЦК на БКП и Асен Мушанов, главен юристконсулт на „Булгар-геомин”. По това време в Зимбабве настъпват “социалистически” промени и англичаните са принудени да напускат спешно страната. Те имали проблеми с деклариране и изнасяне на парите, които имали, за разлика от служителите на БГА “Балкан”, които изнасяли валута без ограничения. И... случвало се е дори самият Милен Велчев да пренася такива куфарчета с английски пари, за да помага на семейството си. Въпреки протекциите, които има бащата Емил Велчев, дейността му не е съвсем законна. Той е арестуван и върнат в България с белезници. Според законодателството трябва да получи присъда от 20 години, но му се разминава. Режимът тук в България се сменя и престъплението остава ненаказано.
Има и още. (От това, което аз съм намерил в медиите.) През 1992г. „Балканбанк” става гарант на “Булгаргеомин” за кредит от 13 милиона германски марки. Парите са получени, дадени на някаква габонска фирма за нещо си, обаче след време нито сделка, нито техника, нито производство. Парите изчезват безследно. Никой от замесените лица не дава обяснение за случилото се. Установено е единствено, че става дума за финансова пирамида, осъществена с помощта на държавни чиновници. Кои? Кирил Дунев – шеф на Частна земеделска банка и Иван Миронов – банкер от Балканбанк. В аферата изплува и името Емил Велчев. После следва някакво източване на БГА “Балкан” от представителството й в ЮАР (годината е 1997-ма).Сезиран е главният прокурор Никола Филчев, но делото е засекретено с препоръка за прекратяване.
А братът на Милен Георги Велчев става зет на Стоян Марков. Който пък е протеже на Огнян Дойнов... Само че аз спирам дотук, защото излизам извън рамките на конкретната история. С огромно съжаление, защото тази по-нова история е също много интересна.
Ето “някои разлики” между принципните радетели на Идеи и безпринципите тарикати, шарещи межди Идеите. Грях ми е на българската душа, но аз съзирам в конкретните велчеви постъпки, прототипа на принципна разлика между честните българи, вярващи в Комунизма, и някои други българи.
· За разлика от Милен Велчев, който учи в Лондон и работи след това във Виена благодарение на парите и връзките на баща си, двама негови колеги в кабинета “Симеон” - Николай Василев (икономика) и Пламен Петров (транспорт и съобщения) са “юпи”-та в истинския смисъл на думата.
Николай Василев е роден 1969г. Завършва икономика в Будапеща, женен е за “смесена” българо-унгарка. Продължава образованието си в Щатския университет в Ню Йорк. Баща му е морски капитан I ранг, но не е командвал кораб, а е работил в център по проблемите на морския тероризъм. След края на мандата на кабинета “Симеон” Николай Василев става министър на държавната администрация и в правителството на Тройната коалиция. Политическата му кариера продължава и след 2009г.
Пламен Петров е роден 1966 година. Баща му не е известен с пари или влияние преди 1989-та и след това. Въпреки това след промените той продължава образованието си от УНСС-София в университет Тъндърбърд в САЩ. Замесването му в “яхтения скандал” ще му коства оставката от правителството. Същото това “провинение” изобщо няма да се отрази на другите двама участници в скандала Милен Велчев и Мирослав Севлиевски (?). След 3 години Пламен Петров ще стане главен финансов директор на оператора „Мобилтел“.
· Преди обявяването на състава на правителството на Симеон, в печата имаше много упражнения на тема “с коя партия царят ще се коалира”. Ще ги прескоча. Вместо тях да видим някои подробности за Другите Лица в кабинета:
- Най-фрапиращо според мен е участието на Костадин Паскалев. Той беше избран за депутат в 39-то НС под червената роза на БСП, но се отказа да седне в Парламента с мотива, че остава кмет на Благоевград (1995-2001, 2007-2011), защото съгражданите му били по-скъпи от БСП. Ашколсун! Ако заверата не бе друга - предстояща коалиция БСП/НДСВ.
Паскалев е роден 1961-а в Петричко, следва математика в Пловдив и се връща като преподавател в Югозападния университет в Благоевград. След напускането му от кабинета “Симеон” (края на 2002) става съветник на Георги Първанов в Президентството (до 2007). Един от основателите на бъдещата президентска партия АБВ (2010).
- В правителството е и друг “червен” кмет – Димитър Калчев от Русе. Той е единственият член на правителството на Симеон Кобургготски, който официално е разкрит като агент на ДС – псевдоним “Колев” (Комисия по досиетата 2008). Вербуван е още в далечната 1978 година, когато е бил 33-годишен. До 1989-а е ръководител на обекти на „Машиноекспорт" в Източна Африка, заместник-директор и генерален директор на компании в Танзания и заместник-генерален директор на Комбината за тежко машиностроене в Русе. Откъдето е познанството му с Емел Етем. След промените е 2 пъти кмет на Русе (1995-2001 от БСП и 1999-2001 независим, подкрепен от БСП). Едновременно с това ръководи русенския клон “Кредитна банка” на Мултигруп. След кметуването в Русе се опитва да стане член на ГЕРБ, но поради агентурното му минало не го огрява. Умира в края на 2008 година
- ДПС е представено в правителството на Симеон със земеделски министър Мехмед Дикме и министър без портфейл Неждет Моллов.
Неждет Моллов не придобива известност. Въпреки, че е кмет на Омуртаг (1991-1995) и член на управителния съвет на общините в България. Вероятна причина е някакво негово скарване с Ахмед Доган, което му коства изключване от ДПС. Неговата заместничка като министър без портфейл - Филиз Хюсменова беше любимка на Доган и стигна до евродепутатка в Европейския парламент.
Мехмед Дикме идва в правителството на Симеон също от кметското място в Ардино. И той напуска ДПС през 2007 година. Защо, не мога да кажа – не пише по вестниците. Но за разлика от Моллов, Дикме има пред себе си политическа кариера, малко встрани от Ахмед Доган.
- Човекът на ДПС, който сменя Мехмед Дикме, е Нихат Кабил. Много неприятен човек, говоря от лично качество. Типичен турчин, който нарича подчинените си българи в М-вото на земеделието “рая”. Ако работех в това “негово” министерство, нямаше да се задържа дълго, щото щях да му зашия един шамар. Кабил остава на поста си и в правителството на Тройната коалиция.
· Специални думи за:
- М-рът на правосъдието Георги Петканов е стар комунистически кадър. Дисертацията му е положена в Москва още през 1983 година. Чудя се защо го водят на сметката на НДСВ, след като дори Симеон Кобургготски след толкова много медийни атаки заради него, не успя да го уволни. Нещо повече: Георги Петканов изкара две години и като м-р на правосъдието в правителството на Тройната коалиция. Мога да добавя, че известно време говорителка на правосъдното министерство беше Соня Момчилова. Коя е тая ли? – Беше (НИЕ-1) кукувка, поетеса, написала прочувствените стихове “събра останките ми в кофа...” Помните ли?
- И за министъра на културата Божидар Абрашев. Роден е в далечната 1936 година, батко е дори на Шефа. Незлоблив човек, чудя се защо журналистическата гилдия го скъсваше от подигравки. Впрочем няма място за голямо учудване – там гъмжи от млади нахъсани курви и курвари. Извинявайте за хард-определенията, повлиях се от горната кукувка.
- Вече знаете кой смени Абрашев в културното кресло – Нина Чилова. От какъв зор? – само 5 месеца преди края на мандата. Освен, че е еврейка по майка, друго не се сещам. Не ми се иска да се сещам. Идва от Видин, майка й е лежала в Сливенския затвор преди 10 ноември за присвояване на 18 000 лева в качеството й на счетоводителка на завода за помпи в града. Не си го измислям, има го фиксирано в “облачния Интернет”. Пак там можете да прочете за зашеметяващия прякор с който дъщерята е известна в родния си град. Нина Чилова става министър, когато е само на 33 години. И до днес не е женена – “още търси мъжа на живота си”, както мило е написала за нея журналистката Анелия Башева. Чували сте я - за Анелия Башева говоря.
И докато търси мъжа на мечтите си, един значително по-възрастен депутат от Костовите, д-р Николай Михайлов коренно промени мнението си за младата депутатка. Преди 20-тина страници цитирах едно негово възмущение, че “цялото българско правителство е скрито зад псалм и зад хазарт. Вижте, има две прототипни особени лица на това управление и те по някакъв странен, но символично много натоварен парадокс, са настанени в Министерството на културата. Едното от лицата е автор на псалм (Божидар Абрашев, пояснявам аз). Неговият приемник е автор на Закона за хазарта (Нина Чилова).”
А само след една година парламентарните клюки разказват съвсем друга история. Каква? Не, няма да разказвам тази, тези истории. Ще продължа с интервюто на Анелия Башева (списание “Жената днес”): “Нина признава, че когато я включили в листите на НДСВ, не си е давала ясна сметка какво е очаква. Достатъчно е само да се каже, че във Видин тя се изправи срещу издигнатия от СДС Евгений Бакърджиев. А и трябвало да се откаже от израелското си гражданство. Но тя твърди, че и сега пак би приела да се кандидатира, защото за нея това е било уникална възможност да участва в създаването на законите. А когато в натовареното й ежедневие й остане малко свободно време, бърза да го прекара с приятели. И не крие, че им казва, ако я видят да се променя, бързо да я приземят. Не че смята, че има опасност за нея да се самозабрави, но през годините се е нагледала на арогантно отношение от самозабравили се политици. И това е нещото, което най-много не иска да се случи и с нея.”
·Понеже отворих дума за жените около Симеон II (за кабинета му говоря) да ви разкажа за:
- най... атрактивната – Долорес Арсенова. Министър на околната среда и водите. На годините на Нина Чилова плюс няколко отгоре, когато става министър. И като нея правистка от УНСС, без някаква управленска известност до тогава. Виж, след “уволнението” от кабинета става повече популярна – собствени изяви по телевизията за чужди далавери; имам предвид не далаверите на мъжа с лекарства за онкоболни и къщата за гости край Созопол, или пък за стрелбите на сина й посред бял ден в столичния квартал “Лозенец”... (blitz.bg)
- най... загадъчната – Лидия Шулева. Едно 20 година по-стара от Арсенова. И родом от Велинград. (Сега вече става задължително да се вгледаме в точната й рождена дата: декември 1956. Защото Васил Божков също е от Велинград и е роден през юли същата тази 1956 година. Едва ли в малкия Велинград тогава е имало две гимназии. Което означава, че Лидия Шулева и Васил Божков най-вероятно са съученици, однокласники, както се казва.)
Инженер от ВМЕИ “Ленин” (ТУ София). В началото на 1990г. става един от първите лицензирани оценители на предприятия за приватизация. В 1996 вече е изпълнителен директор на Приватизационен фонд “Албена инвест”. И от юли 2001г. е вицепремиер и министър на икономиката в кабинета “Симеон”. Скандалът през тази 2005 година, довел до оставката на Огнян Герджиков от председателското място на НС, е предизвикан от Лидия Шулева във връзка с приватизацията на “Булгартабак”. След две години тя напуска партията НДСВ и заедно с още 15-тина такива като нея, някои вече знаете, създават нова парламентарна група “Българска нова демокрация”. Описанието на тези събития няма да пропусна да разкажа, те са част от този том на НИЕ.
- и най-напористата – Меглена Кунева. Родена 1957-ма. Понеже дядо й е известният от преди 9-ти 1944г. Трифон Кунев, юрист, завършил Сорбоната, младата Меглена може да се похвали само, че е дъщеря на буфосинхрониста Щилиян Кунев. Но през 1984-а се омъжва за Андрей Пръмов, син на българския партизанин Иван Пръмов, който тогава е председател на Централния Кооперативен Съюз, секретар на ЦК на БКП. Това й отваря вратите (1988) на казионния Комитет за правата на човека. Когато дойдоха промените в 1989-а, сградата на този комитет е дадена на СДС за централа. Тогавашните зли езици говореха, че Меглена Кунева е била изнесена от там, барабар с бюрото си, защото е отказвала категорично да стане от стола си. Имала такова право и за да не го нарушат, се наложило такова “изнасяне”.
След 13 години внучката Кунева по род, Пръмова по мъж, става министър по европейските въпроси в правителството на Сакскобургготски, а през 2007-2009 е предложена от Сергей Станишев за първият европейски комисар от България в ЕК по въпросите на защита на потребителите. Нататък - като му дойде времето. Само да не забравя: през 2011 година тя е кандидат за президент и се класира трета с 14%.
=======================================
Ще завърша тази глава със съобщението, че 18 февруари 2005г. депутатите одобриха окончателно промени в Конституцията, които правят възможно приемането ни в Евросъюза. 226 депутати гласуваха: възможността на чужди граждани да купуват земя у нас, правото само на парламента да ратифицира международните договори, сключени с Европейския съюз, уреждане на въпросите, свързани с провеждане на европейски избори у нас, както и правото на европейски граждани да участват в наши избори. Против тези поправки бяха само дежурните 5 депутати – левите Александър Паунов, Огнян Сапарев, Андрей Пантев и Любен Петров, както и независимата депутатка Стела Банкова.
Тагове:
