БАНДИТСКИТЕ ИСТОРИИ НА 2003 и 2004 ГОДИНИ

В описанието на големите български бандитски истории бях стигнал до месец август 2003г., когато бе убит доведеният брат на Илия Павлов – малкия Фатик. Продължавам оттам насетне.
- На 7 октомври 2003г. вечерта при стрелба с автоматично оръжие в ресторант “Пчела” бе убит собственикът на заведението – 39-годишният Николай Иванов. По време на нападението в ресторанта са били вицепрезидентът на “ВАИ холдинг” Николай Цветин и членове на семейството му.
- На следващия ден – 8 октомври 2003г. на околовръстното шосе на София бе прострелян 40-годишният Николай Тодоров, починал от раните си на следващия ден.Той е имал регистрирано съдружие със съпругата на убития Иво Карамански.
- На 5 ноември 2003г. пред старата баня в столичния квартал “Ситняково” бе убит Евгений Стефанов-Женята.
- На 13 ноември 2003г. пред блок 112 в столичния квартал “Надежда” бе убит Николай Христов-Данкина.
- На 27 ноември 2003г. в столичния квартал”Хладилника” бе убит Румен Маринов-Нарциса.
- на 29 ноември 2003г. в квартал “Бояна” в столицата беше убит 24-годишният Борис Арсов, смятан за един от предполагаемите убийци на малкия Фатик.
- На 6 декември в Амстердам беше застрелян Косьо Самоковеца и тежко ранена неговата приятелка манекенката Цеци Красимирова.
- На 12 януари 2004г. в Дупница пред блока в който живее пред очите на жена му е бил разстрелян Ангел Стефанов-Гяволето, на 28 години. Той бил наркодилър и стар познайник на полицията още от времето на Иво Карамански, който също е от Дупница.
- На 19 януари 2004г. при взрив на бомба, поставена в асансьора на сградата на фирмата “Интерпетролиум енд партнърс” бяха убити Стоил Славов (на 44 години) и тримата му гардове. Има още седем ранени, тъй като сградата е на много оживено място – на по-малко от 100 метра от Японския хотел в София. В тази сграда е бил и офиса на Поли Пантев. В този район, малко по в ниското, бяха стрелбите срещу Алексей Петров и Димитър Джамов, двама от героите на бандитските истории от 2002-а.
- На 2 февруари 2004г. на околовръстния път на София са задържани  3-ма: Митьо Очите от Бургас и неговите двама бодигардове. В колата им било намерено газово оръжие, преработено в бойно.
На 3 март 2004 година - нататък от вестниците - “след изтощителни пледоарии, преминаващи често в открита клоунада, състав на Софийския районен съд с председател Виолета Магдалинчева призна за виновни  Очите и гардовете му Гочо Карагочев и Христо Широков. Желязков получи условна присъда от 1,6 години с три години изпитателен срок, Карагочев – 1,5 условно, а Широков – 1,4 условно. Тримата ще платят по 283,33 лв. разноски по делото. Главният секретар ген.Бойко Борисов коментира с виц условната присъда на Митьо Очите. Генералът разказа как Усама бин Ладен вдигнал слушалката и обяснил на американския президент Джордж Буш, че е съгасен да се предаде при две условия – първото, адвокат да му бъде известният юрист Илиян Василев, защитник на Очите и второто, процесът да се състои в софийски съд.”  
- На 9 март 2004г. със седем куршума е застрелян наркодилърът Боби Бакърджиев-Боби Горилата. Той има следствено дело от 1999г. като ортак на Иво Карамански. Напоследък Горилата работел за Златко Баретата.

Някои “любопитни” разкрития, направени в нашите вестници около цитираните по-горе факти. Че не са всички, е ясно, че със сигурност не са най-важните – също, но че не са измислени не подлежи на съмнение.
- Около убийствата на Женята, Данкина и Нарциса:
Женята и Данкина били убити с един и същи пистолет – картечен от типа “Узи”. Но сферите им на дейност са различни. Женята е имал ударна бригада за “мокри поръчки”, Данкина пък е смятан за човек на автоапаша Ганчо Въчков-Ганеца, който предпочете да се самоубие, за да не попадне в полицията – датата е юни 1999-а. Само месец преди това Данкина беше заловен от полицията, осъден на 15 години затвор, но само след 2 години – през януари 2003 излезе на свобода. И само месец и 5 дни след убийството на Данкина – на 18 декември 2003, е застрелян Николай Петров-Колята, за когото се предполага, че знаел кой е стрелял срещу него.
Нарциса пък е кум на Георги Илиев (последният ще бъде убит на 25 август догодина 2005-а) В полицията предполагат, че Нарциса е ръководел бригадата, опитала се да убие Николай Цветин, но вместо него си отишъл собственика на ресторант “Пчела” Николай Иванов. В деня на погребението на Нарциса – 29 ноември 2003г. някакви, неизвестни и до днес, са отвлекли от дома му Методи Методиев-Мето Илиянския за когото пък се предполага, че е разстрелял Нарциса. За Мето Илиенския оттогава не се знае нищо. Имаше един писател Христо Калчев (той ще умре в съня си на 22.3.2006, на 62 години), който беше биограф на мафиотските босове на Прехода. Той твърди, че Мето е нарязан на парчета и хвърлен в пещера във Врачанския балкан.

- Около убийството на Косьо Самоковеца;
Официалният бизнес на Косьо Самоковеца е търговия с картофи и картофени продукти. Също така официално е регистриран поне един разкрит износ на голямо количество кокаин, маскиран в картофено пюре. МВР съобщи, че Самоковеца е избягал в Амстердам, защото е бил заплашван в България с убийство. Дори на 31 май 2003г. мощна бомба избухна пред (а не под) бронирания му джип, без да нанесе някакви особени щети. След убийството на централния площад в Амстердам приятелят на Косьо Димитър Вучев-Демби заяви, че той е бил в Холандия, за да урежда бизнес с цветя и да открие там галерия с картини на български художници.
За наследник на Косьо се смята Антон Милтенов-Клюна. На 23 януари 2004г. главният секретар на МВР Бойко Борисов казва пред Анна Заркова от “Труд”: “Искам да спася Клюна като го вкарам в затвора”. Поводът е неуспешен атентат срещу Клюна. Срещу него е стрепяно с гранатомет в района на бившия ресторант “Феята” на Цариградско шосе в нощта на същия ден на убийството на Стоил Славов. Борисов няма да успее – на  25 юли 2005 година Клюна ще бъде убит.

- Около убийството на Стоил Славов:
В компанията “Интерпетролиум енд партнърс” съдружници са му Венцислав Стефанов, шефът на ФК “Славия”, Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Бизнесът на компанията е търговия с петролни продукти и тя оперира на пазара още от началото на 90-те години. Бившият шеф на 6-ти отдел на ДС Димитър Иванов-Гестапото извади официална справка пред в.”24 часа”, че през 2003 година фирмата е доставила по държавна поръчка 9000 т. гориво за болници и поликлиники в страната на стойност 6 млн.лв. Сумата за 2002 година пък била 17 млн.лв. Т.е. биснесът й е легален. Бойко Борисов говори за суми от 100 милиона годишно.
Стоил Славов има и друга голяма фирма “Интергруп енд партнърс” (“Интергруп”, а не “Интерпетролиум”, правите ли разлика?). И в нея съдружници са му горните трима, плюс Милчо Бонев-бай Миле, Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Димата Руснака.
Стоил Славов е погребан в боянските гробища до разстреляния миналия август Филип Найденов–малкия Фатик, семействата им били много близки. Вероятно още от времето на Тодор Живков. Бащата на единия  - Големия Фатик е бил основният човек в търговията с каптагон, а самият Стоил Славов е карал пилотната кола в кортежа на Тато.
Клюки просто, нали?!

До следващото струпване на стрелби да ви представя едно мнение на “политик”. Защо в кавички ли е политикът? – Защото става дума за Емил Кошлуков. Умряла работа да свърши някаква политическа работа. Трябва да помисли да се ожени първо. Мъжът се кротва след женитбата и престава да се рее из облаците.
В.”Новинар” от 19 февруари 2004 година: “Вижте, МВР може да поиска от утре да ходим с белезници в джоба си, за да не се охарчват за заключване. В момента службите имат достатъчно права, достатъчно полицаи на заплата и достатъчно технически средства, за да си вършат работата. Извинявайте много, но какво означава да подслушваме лица? Кого искат да подслушват те – Дони и Нети ли? И като ги чуят какво? Те двамата предимно пеят, а подслушвачите нищо не разбират от обертонове и горно си. Виждате ли колко е глупаво това предложение. По същата логика утре можем да въведем и полицейски час и тогава ще бъде много лесно, защото никой няма да има право да излиза след 21 часа и няма да се гърмят през нощта. Ако МВР не може да се справи със задълженията си, по-добре да намерим други хора, които ще се справят. ... Истината е, че в сегашното управление работят комунисти. На тях им трябва държавна сигурност, ченгета, квартални комшии – подслушване, защото това помнят. В една демократична държава не е необходимо да правиш комунистическа система за тотален контрол над гражданите. Необходимо е да хванеш един полицай, който да разбира от работата си и не краде, и той ще ръководи министерството добре, вместо да мисли за търгове, поръчки и любовници.”

- На 6 април 2004г. посред бял ден край хотел “Плиска” в столицата беше отвлечен Димитър Димитров - 23-годишният син на Венцислав Стефанов, шефът и на ФК “Славия”. За откуп твърди бащата и че този откуп е бил платен, но синът ще отиде при Мето Илиенски. Имам предвид, че няма да бъде намерен.
Не съм срещал въпроси в пресата, защо няма никаква родова връзка във имената: бащата Венци Стефанов, синът – Димитър Димитров?!
- На 8 април, два дни по-късно, БТА разпространи информация, че в София е проведена спецакция на МВР при която са задържани Златко Иванов-Баретата, Антон Милтенов Клюна, Христофор Амантинидис-Таки и Красимир Каменов-Къро. После всички били пуснати.
- На 4 юни 2004г. двама мъже, преоблечени като свещеници, разстреляха Димитър Малчев-Митко Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов в заведението “Арт Декор” на бул.”Симеоновско шосе” близо до известния хотел “Амбасадор”. По вестниците пише, че на срещата в “Арт Декор”-а, е трябвало да бъде и Златко Баретата. Късмет извадил човекът.
Във вестниците има и интервюта със съседи на Митко Малкия. Всички те говорят, че той е бил добър съсед (от блока на софийската улица “Кресна”). Тих, скромен, имал малка фирма за товарен превоз. И двама сина – на 5 и 12 години. Иначе е от Казанлък. Там е регистриран за фалшификация на пари и вероятно това била причината да се премести да живее в София. Но в Казанлък в родния си дом имал частен зоопарк. Отглеждал крокодили.
- На 14 юни 2004г. пред хипермаркет “Билла” в квартал Хиподрума е застрелян 36-годишният Петър Илиев-Кучето. Часът е 15,45. Според полицията Кучето е работил за Клюна.
- За да дойде 30 юли 2004г., когато дойде редът на Милчо Бонев-бай Миле. Той и още 5-ма негови бодигардове са разстреляни както обядват в ресторант до стадион “Славия” в столичния район “Овча купел”. От компанията оцеляват само двама Емил Стоянов на 33 и Александър Ананиев на 44 години. Да припомня – Бай Миле оцеля в бомбен атентат на 1 септември 2001 година в столичния квартал “Изток”.
Пред кореспондентката на в.”Стандарт” Юлиана Узаничева жената на Емил Стоянов, единият оцелял, е казала: “Мъжът ми не се е занимавал с незаконна дейност, беше охрана на убития Милчо Бонев от две години. Той нямаше врагове, просто вземаше малко повече пари.” (В скоби Юлиана Узаничева е посочила парите – 1500 лева на месец.)
Другият оцелял охранител Александър Ананиев е бил 2 години личен шофьор на самия Иван Костов, докато той беше премиер. Намирам интервю с Иван Костов – пред Марияна Литова от в.”24 часа”, 9.8.2004), където той казва: “Аз съм особено чувствителен по този случай, именно защото там беше прострелян човек, с когото съм работил 3 години. Това е Александър Ананиев, който водеше пилотната кола. Всички го познаваме и моето семейство знае, че това един чудесен човек, който беше пенсиониран с 200 лв. Ясно е, че е търсил препитание и е намерил най-лошия източник.”
Кьошеклии камъни е моят коментар.

На погребението на бай Миле, освен Венци Стефанов, са били Наско Сираков – изп.директор на ФК “Левски” и Константин Баждеков – финансов директор, както и футболистът Мартин Станков – за него ще стане дума, когато дойде редът на Емил Кюлев. А знаете ли реакцията на Димитър Иванов-Гестапото по повод обвиненията за „едни пари“? – “Чорни прал пари през “Левски”? Глупости!”
Ще отбележа още едно знаково име, присъствало на погребението на Стоил Славов, а вие си обяснявайте след това каква е връзката: Младен Мутафчийски,  оръжейният търговец.
След няколко дни вестниците обявиха, че е хванат един от стрелците срещу бай Миле. Някакъв си Анатоли Мънков. Някакъв си, защото повече нищо не се чу за него. Аз го споменавам, защото трябва да ви информирам, че негов защитник пред съда, е адвокат Марин Марковски.
Също така много кьошеклия камък!

- На 1.09.2004г. двама маскирани влезли в тото пункт в Княжево и разстреляли от упор Асен Петров-Шаки и трима от бандата му. В навалицата бил убит и 30-годишният полицай Кирил Живков, който имал нещастието да си пуска фиш баш по това време. Неясно защо вестниците посочват причина за стрелбата отмъщение за разстрела на малкия Фатик? Но убийството бе миналия август. Какво ли има още, което не знаем.
- На 23 октомври 2004, малко преди 19 часа на най-оживения столичен булевард “Витоша”  беше застрелян Димата-Руснака. Той е един от основателите на СИК, където са и Стоил Славов (убит на 19.01.2004), Милчо Бонев-бай Миле (убит 30.7.2004), Иво Карамански (убит 20.12.1998), Поли Пантев (убит на 9.3.2001), Косьо Самоковеца (убит на 6.12.2003), братята Маргини, Младен Михалев-Маджо и Венцислав Стефанов (все още живи).

Мисля си две неща, даже три. Първото, че е ясна организацията, в чието гнездо са се родили всичките тези “пиленца” и/или техните родители. Емил Кошлуков е напълно прав, посочвайки я директно с името, но е ..., как да го кажа по-меко – подлец, защото и той самият се подписва в нейните ведомости. Второто – че всички тези стрелби, убийства, отвличания са струпани съвсем не случайно в 3-4 години. Ако ме питате какво е характерно за тях, веднага отговарям: Бойко Борисов е главен секретар на МВР. Може и да не е само това характерното, но... Писах вече веднъж за тактиката, която може би е най-успешна срещу тези живи убийци – насъскай ги едни срещу други и им гледай сеира отстрани. В този смисъл не съм далеко от мисълта, че и уважаемият съд участва в тази завера.

И третото нещо, което си мисля: Че тази тактика на главния секретар обяснява, може би, неистовата омраза към него от засегнатите деца, родители, сватове и други близки хора на тези откровени убийци, която ще избие след няколко години. Няма ляво, няма дясно при тях – само едно е искането: “Нашата цел е да свалим Бойко Борисов от власт!”

Защо в тази “Позор, оставка и затвор!” участват всякакви политически разцветки? Като започнем от тъмночервено, минем през полурозово и полусиньо, та свършим с тъмносиньо; за турско червеното не питам. И за мръсно сивото не питам – там е ясно. Но другите? Защо?

Дали Господ ни наказва, всички нас, и заради това?!