ДАЛИ ГОСПОД НЕ НИ НАКАЗВА ЗАРАДИ ТОВА - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

В средата на юни се откри европейското първенство по футбол. То се провежда в Португалия. България е една от 16-те държави, които участват в него. Треньор на националите ни е Пламен Марков, а капитан е Стилиян Петров. В нашата квалификационна група са отборите на Италия, Швеция и Дания.
Преди началото на първенството избирам части от интервюто на Стилиян Петров в “Стандарт”. Там той казва: “Разликата със световното от 1994 година е, че сега играем по-бърз футбол, с едно докосване. А Бербатов и Божинов може да са изненадата.”
Иван Славков, който в момента е председател на БФС, използвал първата си вечер “да спретне пиянски скандал” (така пише във вестниците) в хотела на националите. Първо изгонил от българската делегация втория ортопед (след всеизвестния Шойлев), за да освободи място за Димитър Пенев. После тръгнал да търси компания за белот “за да изкара малко пари”. Христо Стоичков посетил базата на националите и им казал: “Ритам с вас, утре ще биете.”
- Утре, 14 юни 2004, България ще падне от Швеция с 5:0. За протокола – головете паднаха в 32-ата, 57, 58, 78 и 90-ата минута. “Шведите ни смляха”, крещят от първа страница вестниците. Още няколко заглавия от тях: “Батето на хапчета след петицата”, “”Само пияниците догледаха резила пред видеостените”, “В село Юнаците – ракия, цаца и мъка”, ”Баячки и лечители ще развалят черната магия на футболистите”.
Коментарът на нашия Стоичков след мача: “Поведоха ни с един гол, който за мен беше от чиста засада, и нещата се объркаха напълно. Отвориха се пробойни в нашия отбор, шведите вкараха втори гол. След него те установиха пълен контрол върху мача и нямаха проблеми. Въпреки гръмката победа, не съм впечатлен от тяхната игра. Те не са никакви футболисти, а най-обикновен бейзболен отбор. Ритат топката и тичат след нея.” Същите тези “бейзболисти” преди 8 години вкараха 4 безответни гола на стоичковците. Не 5, а само 4, обаче не в мач от групите, а на малкия финал на световното първенство САЩ’1994. Тогава виновен беше съдията – “педерас от Франция, мамка му”, цитирам един простак. Който след два месеца ще стане национален треньор на България. После... все другите ни виновни!?
ицът на седмицата е: “Мичмана почина преди европейското, за да преговаря директно с Господ, но явно не е сполучил да го убеди.” (Николай Колев-Мичмана е футболния коментатор, комуто принадлежи възгласа “Господ е българин!” след мача срещу Франция на 17.12.1993 в Париж, който ни класира за Световното по футбол през 1994-та. И почина само 4 дни преди първия мач с Швеция!)
Имам още факти да пиша, но първо да довърша за мачовете ни на Евро’2004.
- 18 юни 2004 – “С 2:0 Дания би шута на юнаците”, “Светът се смее на Нулгария”, “УЕФА ни готвела нова подлост – да играем за още един резил с Италия”, “Фенове минават на лексотан преди мача”, ”Португалският съдия Кусилио Батиста се подигра с българите в края на мача. Вдигна втори жълт картон на капитана ни и Стенли напусна терена”. За протокола: головете паднаха в 44-та и в 90-тата минута.
Коментарът на нашия Стоичков след мача: “Реферът ни поряза, това е причината за загубата от Дания. Предстоят световни квалификации и съм оптимист. Ленарт Йохансон не е достоен да води УЕФА.” (Що? Щото е швед ли? Йохансон ще си отиде, ще дойде французин, италианец, руснак дори, а късметът на стоичковците така и няма да се появи.) 
- 22 юни 2004 – България - Италия 1:2
Коментарът на Иван Славков след мача е: “Доволен съм от представянето, 16-и сме в Европа. Какво значение има с 2 или 12 гола разлика ще паднем”. На въпроса дали ще прави промени в ръководството на БФС, той отговори ухилен: “Уволнявам феновете.”
За край на европейското да напиша спомен от бъдещето:
ЕВРО’2004 ще остане последното българско участие на голям футболен форум. 16-тата година вече!

За Стоичков знаете: мисля, че писах – той няма да си плати дори данъците към държавата ни. А кое негово действие е по-укоримо – това за неплатените данъци или следващото?
Едно фото на фотографа на в.”Стандарт” Свилен Станоев ни го показва, заобиколен от усмихнати деца. Под снимката пише: “Десетки малчугани обсадиха Христо Стоичков, за да получат от него автографи. Националният селекционер дойде на откриването на футболно игрище край Испанската гимназия в София. То е построено с финасовата подкрепа на УЕФА.” – Датата на това събитие е 17.9.2004г. От интервюто на Стоичков, че шведът Ленарт Йохансон не е достоен да води УЕФА (знаете го, от 18.6 след мача с Дания на Евро’2004) са минали само 3 месеца!
За Иван Славков: Нему предстои първо публично опозоряване в световен мащаб – за него ще пиша подробно догодина (2005), когато МОК ще го изключи завинаги от олимпийското движение; после изхвърляне от всички отговорни постове в българското олимпийско движение, както и от шефското място в БСФС; и накрая смъртта му през 2011 година. Мислите ли, че смъртта му е от срам? Аз мисля, че е от многогодишна системна злоупотреба с алкохол.

А тия:
- 15 дни в ареста на Първо РПУ във Варна ще остане Евгени Минчев след като бе осъден по бързата процедура от Районния съд. Причината според официалното съобщение е “за дребно хулиганство, непристойни действия и неподчинение на полицейско разпореждане, извършени във видимо нетрезво съсътояние или под влияние на някакви упойващи вещества”.
“Някакви”? – според светския лъв (характеристиката е на в.”Монитор”) “заради проблеми със сърцето през деня пих валидол, който може би се повлия вечерта допълнително от една водка”.
“Непристойни действия”? – според очевидци в 2 часа през нощта в Морската градина на Варна съблякъл дрехите на своя събеседник, намазал го със сметана и го облизал пред погледите на всички.
“Неподчинение на полицейско разпореждане”? – При арестуването си светският лъв крещял: “Знаете ли кой съм аз, бе, не знаете ли?” После седнал демонстративно на капака на служебния автомобил и отказал да слезе от там. Отказал и да даде кръвна проба. В съда обяснил това по следния начин: “Лаборантката ми каза: “Не мога да ви гледам! – аз как да й дам кръв да ми взема?”
- В началото на май пък, в района на 3-то РПУ в София катастрофирал леко в една мантинела автомобил, управляван от известния Руши Видинлиев. В колата имало цяла една развеселена компания, което усъмнило полицаите и те съпроводили всичките до “Пирогов” да им вземат проби за наркотици. “Там тийнейджърският идол направил грозна демонстрация в знак на протест. Изпикал се публично пред ченгета, доктори и куп народ. Млад снажен полицай му поискал автограф след като го разпознал. Руши му го дал, без да си мие ръцете. Обещал и да го покани на свой концерт.” – цитатът е от един вестник в чието редакторско каре пише: “Главен редактор Стоян Калчев, редактори Слава Тодорова, Антон Милков, Пламен Кюлев”.
От същия този “вестник” преписвам още една друга информация, датата е 16.12.2004: “В софийския R@B клуб се състоя як купон. На него главният редактор на любимото списание на родните тийнейджъри “Хай клуб” Николай Нинов връчи статуетката “BG идол” на Руши Видинлиев. Зад себе си идолът остави дует “КариZма” и Дичо от “Д-2”.”
- В ”Новинар”, 18.12.2004г., колумнистката на вестника Жанина Драгостинова представя разсъжденията на едно бабе под наем – “Бабе for rent” ги е нарекла. Поради липса на толкова много място - за да се убедите сами къде я сърби тази Жанина - ще ви ги преразкажа, като само тук-таме ще подсилвам с оригинални цитати.
Наредила се наша Жанина в малката квартална поща на опашката за пенсии. И докато чака, си спомня: “Дъщеря ми плаща 1300 долара за бейбиситер. Моята заплата е 400 лева. Зарязвам всичко и отивам да гледам бебето – каза един ден колежката ми Вяра. И изчезна.” (А на бас, че името Вяра не е случайно попаднало на перото на младата ни пенсионерка.) Пък жената пред нея на опашката не се оказва пенсионерка, а чака, за “да пусне едно писъмце до децата в Англия”. Тя разказва сега: “Дъщерята замина за Лондон. На бърза ръка се омъжи и детенце си роди. Момче. На дядото Петър го кръстили – Питър. Все чакам телефонът да звънне и Питърчо да ми се обади. На седем години стана и още не са го довели в България. Аз съм единствената, която го уча на български.” (Къде ли се осъществява това обучение? Не ще да е тука – Питърчо седем години... А дали е в Лондон? Имайки предвид миналото “невидяно” време, която употребява бабата – врядь ли.)
Нататък следват едни обобщения, завършващи тъжно: “700 000 българи са напуснали България в първите години след 1989-а. Половината от тях са последвани от родител. Светът се е нафрашкал с български баби и дядовци. Мозъците ни изтичат (О, колко лъжливи политически причини мога да подсиля с цитати, ама нямам място...), следвани от бейбиситъри. Бабе for rent.” За подсилване на внушението наша Жанина дава много примери: “Приятелят ми Сашо, който живее в Маями...”, “Майката на приятеля ми Иван, който от години живее в щата Ню Мексико...”, “Мен ме гледа баба ми от България, похвалила се петгодишната София, дъшеря на приятелката ми Нина от Мюнхен...”
Направо да се чуди човек защо при такива приятели Жанина Драгостинова седи в България, реди се на опашка в претъпканата малка квартална поща за пенсия от 150 лева, и разсъждава. Вероятно, защото е на граждански договор (ако й повярваме на написаното) във в.”Новинар”, където получава още по пет пенсии. Защо аз си измислям размера “още по пет пенсии” ли? – Ами не си измислям! Да ти дават всяка седмица една трета от страница, наречена “аполитично”, това колко струва?
Знаете ли какво пише в редакторското каре на “Новинар”? Не? Е, аз съм затова, да припомням: Директор Мирослав Боршош; редакционен съвет Силвия Йотова, Жана Николова, Иван Бакалов, Юрий Проданов, Любен Дилов-син отговорен секретар Ивайло Димитров.
А, наздраве!
- Милена Иванова, представена като майка на осмокласник от столичното СОУ “Св.Седмочисленици” от интервюиращата я журналистка от в.”Стандарт”, Зорница Живкова, казва: “Като родител аз абсолютно поемам отговорността за сина си. Това, че съм го пуснала на дискотека вечерта, означава, че му имам доверие. Какво ще постигнат като ме глобят, че детето ми е нарушило вечерния час. Аз не мога да го заключа в къщи. Всичко зависи от това как се охранява дискотеката и какъв контрол оказват собствениците. Те са тези, които трябва да следят за реда.”
- Репортаж от град Кресна (между Благоевград и граничен пункт Кулата): “За жителите на Кресна международния път не е просто път за южната ни съседка. Факт е, че главният път дава работа на 70% от трудоспособното население в над 100-те обекта за търговия и услуги край него. Това затруднява хората, които живеят в къщите, разположени от двете страни на шосето. “Питате ли ни как спим. Кой с тампони в ушите, а не са малко и тези, които не могат да свикнат още с шума  от тировете и другите автомобили. Трябва градът ни да се прекръсти на Кресла”, жалват се те.”
- “Държавата е виновна за корупцията в болниците, заради ниските заплати, които дава на медиците. Ниските заплати корумпират докторите, смята Боньо Бонев от управата на столичната лекарска колегия. Сега НЗОК покрива само 60% от стойността на лечението. Останалото се плаща от държавата. Тя обаче не плаща задълженията си и затова болниците са пред фалит.” – пише в ”Стандарт” Мина Стефанова. Същият вестник на 25 август 2004г. съобщава с двусантиметрови букви: “Два милиона българи остават без доктор”. С малките двумилиметрови букви под заглавието се уточнява, че “2 млн. българи не са плащали здравните си осигуровки и ще загубят правото си на безплатна медицинска помощ догодина”. Подписала: Юлиана Узаничева.
Знаете ли, Господ е съвършено прав, когато отказва “да бъде българин”. Какво божие има в майката Милена Иванова, която вместо да се грижи за собствения си син, го типосва на обществото и после нагло твърди, че то е виновно за туй дето го е родила такъв бъдещ негодник?! Какво божие има в гражданите на Кресна, които живеят, буквално живеят от пътя през града им, ама искат само благата му, не и грижите, които произтичат от него?! Какво божие има в два милиона българи, които изобщо не плащат здравните си застраховки, но пискат до бога, че държавата не ги лекува, длъжна била!
ТОВА очаквам да се обсъжда в моето общество! Вместо това, чуйте го/ги:
- Иван Славов, философ от комунистическия период на СУ, станал е професор в 1979 година: “Знаем ли какво става в страната? Вместо факти, поднасят ни статистика. Вместо настояще – илюзорно бъдеще. Някога то бе далечно, неопределено, миражно. После разчетено да пристигне за 800 дни. Сега обещават подобрения на бита и състоянието ни след 15, 20, 30 години. За многая лета!”

За многая лета...

“Измина близо месец, откакто на 21 юли станахме свидетели на една от най-срамните сцени в православната ни църква. Свети отци хванаха за брадите други свети отци. Става дума, разбира се, не за вяра, а за имоти и пари, за наеми и власт. Нищо духовно и нищо църковно. Цялата работа се оказа до болка позната – кой да е на власт и кой да управлява апетитните църковни имоти. Най-вече в София и два-три други големи града. Става въпрос за двуличието на нашите църковни служители. Те не се борят за правото да служат на Бога, а да му служат нейде в центъра на столицата. Нейде около жълтите павета. В големите църкви с много миряни, с много сватби, кръщенета и погребения. И с много дарения. Там, където имоти се дават под наем и от това на година падат стотици хиляди. Там, където можеш да дадеш църковен имот я за ресторант, а за сладкарски цех. ... Аз съм обикновен мирянин. Когато вляза в църква, паля свещ и се прекръствам. Независимо дали това е “Света София”, “Света Параскева” или някой малък параклис в Родопите. Не се интересувам на кого и защо симпатизира свещеникът Защото той служи на Господ и на вярата. И такива са стотици хиляди като мен. Духовенството обаче се дели – кой бил легитимен, кой бил заслужил повече. Пред Бога или пред демокрацията?”
(Подписал Евгени Петров. Не мога да твърдя, че това е известният Евгени Петров – журналистът, основал в.”Пари” в 1991-а, минал през ”Стандарт”, “Експрес” и паркирал засега в сайта vEvesti.bg.)
Кого предупреждава Господ преди да накаже – само някои или всички нас? Ето как пак се потвърждава правилността на препоръката, че е крайно време да сменим чипа в главите си. Ако искаме да живеем добре като по-умните народи.