Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2021 18:11 - НИЕ-572 Дали Господ не ни наказва заради това
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 333 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.01.2021 18:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ДАЛИ ГОСПОД НЕ НИ НАКАЗВА ЗАРАДИ ТОВА

 

На 5 април 2004г. вечерта в Черна Гора на пътя между Приеполе и Биело български автобус с 50 деца излиза от пътя и се преобръща в ледените води на река Лин. Всички те се връщали от училищна екскурзия до град Дубровник и са от 7 СОУ “Николай Катранов” Свищов.  Загиват 12 от всичките 41 деца, ученици между 11 и 18 години. Спасени са седмината учители, екскурзоводът и двамата шофьори. В България 8 април 2004г. е ден на национален траур. До Великден остават 3 дни.
На площада пред общината в Свищов пред малка вазичка с цветя ученици са изписали с тебешир “С какво сгрешихме и защо се случи точно на нас?”
Накъде да продължа – напред или назад във времето?
Преди две години за Коледа - 21 декември 2001г., Господ ни беше подготвил трагедията в дискотека “Индиго”. Тогава загинаха 7 деца между 4-ти и 7 клас.
На 27 декември 2003-а, само 4 дни преди Новата 2004 година, загубихме 5-ма български бойци при атентата в Кербала.
На 11 март 2004г. Ал Кайда атакува Мадрид, столицата на Испания. При свързани помежду си атентати срещу 4 пътнически влака бяха убити най-малко 180 души и над 900 – ранени. Българските жертви са четири – три жени и един мъж, гурбетчии в Испания. Няма злостни коментари, обвиняващи правителството на Симеон (за разлика от трагедията в “Индиго” и атентата в Кербала – знаете), но ехидно се подхвърля, че датата на мадридските атентати е 11-ти. Демек – спомнете си 11 септември 2001-а. А изводът е: да не дразним бойците на Бин Ладен.

След 20 дни обаче турският вестник “Сабах” извади документи, че нашата фирма “Кинтекс” ПРОДЪЛЖАВА да поддържа връзки с “Ал Кайда”. Разбира се, че сегашният генерален директор на фирмата Петър Караангелов, отрича възмутено тези обвинения. Обаче моментално някои вестници прописаха така:
(Обърнете внимание, че се смесват събитията в Испания и Ирак, които нямат друга връзка помежду си, освен групировката “Ал Кайда”)
- В.”24 часа”: “България трябва да даде отговор на ред въпроси: Тези, които са ни обградили, какви са  - терористи или въстаници? Съответно какво ги правим – да ги убиваме или да преговаряме с тях? А всъщност всичко опира до най-основния въпрос – ние какви сме? Окупатори или миротворци? Отговорите трябва да бъдат намерени бързо, докато не е станало късно.” – в редакционен коментар от 8 април, неподписан.
- В.”Сега” от 9 април 2004: “Симеон да върне нашите от Кербала веднага” – препоръката е на известния Георги Готев.
- В “Стандарт” от 10.04: “Парламентът у нас нямал информация, не знаел какво става, плачат под час разни депутати. Няма разумен човек, който ще повярва, че началникът на Щаба на съюзническите войски не ще се обади по телефона и ще каже: “А бе, Къци, чакай да ти разправя как ще ги ступаме в Ирак.” Жалка история, гнусна. Всички тези приказки у нас идват да покажат едно. Те използват вродената проституция на родния ни политически елит да създават антинатовски и антиамерикански настроения у нас. Което доказва, че става въпрос за добре планирана акция. Това прави думите им не просто вредни, а опасни. Опасни за националната сигурност на България.”
Под тази информация няма подпис. Стои безличното “екип на “Стандарт”. Че как ще има като информацията им не е вярна. Военният министър Николай Свинаров е в Ирак, След няколко дни и президентът Първанов ще отиде лично при бойците ни в Ирак. А “анализаторите” от “стандарт” ще си бъдат тук у нас, в редакцията на топло и ще демагогстват нагло по горния начин. Знаете ли как е наречен този техен анализ, част от който цитирах? – “Свинаров е опасен за националната сигурност. В България се води позорна антинатовска кампания.”
Нагли демагози. Свинаров бил опасен за националната сигурност, а те, които скочиха като един да бранят “Кинтекс” - не.
- И следващият е такъв наглец: Явор Дачков се сети изведнъж (след цели 20 дни) за децата в реката Лин и написа (в “Сега”, на 15 април!): “Когато ни сполети някоя по-голяма трагедия, първите думи на политици и журналисти са, че тя не бива да се използва за политически цели.”
И след 10 реда продължава ето така: “Видяхме как сдържано (все пак) плачат Първанов и жена му и как без всякакви скрупули лее сълзи и лицедейства Надежда Михайлова. Що за човек трябва да си, за да използваш смъртта на децата за политическа реклама? Какво правеха политиците в Свищов? Показваха съпричастност? В нощта на трагедията тях ги нямаше. Можеха дискретно да изпратят по една телеграма или, ако чувството за състрадание е било неудържимо, да се обадят по телефона на близките. Сега идва ред на Кербала. А след трагедията (или скандала), преди трагедията (или скандала) и по време на трагедията (или скандала) – безкрайна човешка пустота.”
- Още един такъв наглец. При Кеворк Кеворкян в предаването ”Всяка неделя” (на 18 април 2004) се появи говорителят на шиитските бунтовници на Моктада ас-Садр. Във вид на интервю. В което той заплашва директно: “Българи, вие окупирахте свещена земя.”
На езика ми е да попитам: Ако парламентът няма информация за случващото се в Ирак, и това е пряка заплаха за националната сигурност, кой български журналист е интервюирал приемника на Саддам Хюсеин и после е предоставил интервюто на водещия “Всяка неделя”? Този журналист има ли пряка връзка със структурите на “Кинтекс”? Това не е ли заплаха за националната ни сигурност?!
На 23 април 2004г. при престрелка в Кербала загина още един българин от нашия контингент там. Слава Богу, че политическите сили в НС излязоха с решение да не се изтеглят нашите войници от Ирак.
Иначе “Новото време”  изпратило писма до ръководствата на всички парламентарни групи, в които им предлага да посетят българската база в Кербала. Целта била Народното събрание да допълни съществуващата информация с преки впечатления от обстановката, духа и готовността на нашите бойци да изпълняват мисията си. Помните номера на Слави и компания “да повдигнат духа на...” само преди 4 месеца до какво доведе.
На 12 май 2004г. испанските медии ще съобщят, че по молба на техните власти в София е задържан българският гражданин Тони Миленов на 26 години, издирван във връзка с мадридския атентат. Нататък пълна тишина.
В Ирак в началото на м.юни 2004-а са отвлечени двама български шофьори на тирове  Ивайло Кепов и Георги Лазов. Похитителите са от групировката на арабския терорист Абу Заркауи, която се свързва с Ал Кайда, и искат насреща правителството на САЩ да освободи всички иракски затворници. Вестниците пишат, че Соломон Паси е казал: “България не преговаря с терористи”. Едва ли е вярно. Той трябва да е “пас”, когато става дума за отношения между Ирак и САЩ. Така или иначе двамата български шофьори са екзекутирани публично след десетина дни.
В началото на февруари следващата 2005 година сайтът
Afera.bg ще публикува анонимен материал в който се твърди, че Кепов и Лазов са станали курбан заради неуредени отношения, свързани със синтетична дрога. Тя се произвеждала във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея били собственикът на ресторант “Кошарите” – Константин Динев, /близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев, синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и члена на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП /освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик. Готовата продукция се транспортирала за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Тя се укривала в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. ”Парите получени от сделките се “изпират” в казино “Елит”, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката. Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов”, пише в анонимката, разпространена от Afera.bg.
(Далеко след тази случка, която отшумя за няколко месеца, Веселина Томова, собственичка на “Афера”-та, пак ще поднови атаката си срещу Бойко Борисов. Той ще е вече премиер на България  за 3-ти мандат, а червеният президент на България Румен Радев ще е обявил своята война на живот и смърт с него. Сега ще ми повярвате ли на твърдението, че резервната скамейка на “източните българи” е много къса?)
Да завърша тази поредна показателна история с информацията, че за месец юли 2004г., 178  ТИР-а с българска регистрация са отпътували за Ирак, въпреки огромната опасност шофьорите им да бъдат пленени от бойците на Моктада Садр и обезглавени. Какъв народ сме, брей...

В началото на новата сесия на парламента е внесена подписка на над 10 000 граждани, които настояват за незабавно изтегляне на българските войници от Ирак. Вносители на искането на гражданите са ония същите депутати, които бяха  и против влизането на България в НАТО. Ако не помните имената им, ето ги отново: Андрей Пантев, Александър Паунов, Огнян Сапарев и Любен Петров. Към “бандата на четиримата” се е присъединила само още една новоосъзната независима депутатка – Стела Банкова. Нали помните комсомолската й кариера преди 10 ноември? Разказах ви я. Сега да добавя – Всичките депутати на БСП в парламента са 48. От тях само 4-ма са за българското излизане от Ирак. Останалите 44-ма (92%) не са заявили изрично, че ги подкрепят. Какво е тяхното мнение? Съдейки от факта, че целите две вътрешни страници на в.”Дума” от 30 септември 2004г. са  посветени на “доблестта на тези 4-ма депутати от ПГ на Коалиция за България”, следва ли, че другите 92% не са доблестни? Или че са страхливи? Или че не са изцяло и последователни към външната политика на БСП?

 

Знаете (от НИЕ-4), че “става нещо лошо в ЛИБИЯ”. Имам предвид съдебното дело срещу петте български медицински сестри и един български лекар, които са обвинени от либийската държава в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца. Тя историята е стара. Започва след като Муамар Кадафи се ядоса на нова България. До смъртта на Тодор Живков през 1998г. проблеми с нашите здравни помощници в Либия нямаше. Чак в средата на 2000 година стана известно - у нас – за ареста в Либия и за заведеното дело срещу тях. Междувременно сънародниците ни са били арестувани, малтретирани и изтезавани зверски, по либийски, почти две години преди тази дата в предварителния арест. Кой може да се ангажира с твърдение, че нашите власти не са знаели за това? 
Имам предвид правителството на “синичкия” Костов, но най-вече тукашните приятели на комунистическия режим на Кадафи - нашият Тодор Живков, зетят му Иван Славков, председателят на Съюза на АБПФК Велко Вълканов и редица по-нови депутати на БСП като Илия Баташки например. Отделно нашите медици не са сами в либийските болници. Те имат колеги, други българи там, имат роднини и приятели в България... Да се твърди, че всички са научили за това чак на 7 февруари 2000 година – когато беше насрочено първото събиране на либийския съд - е смешно.
(Не, не е смешно – нагло е! Прочетете отново в края на НИЕ-4 какви са ги ръсили – освен споменатите току що – и журналистите от нашите “обективни” медии, а после вземете да ми се извините за квалификацията “нагло”!)
Шумотевицата около либийското дело, започнала чак през февруари 2000-та, затихна до края на юни месец същата година. После никаква я нямаше, чак до април 2001, когато беше извадена от чувала с чудесата, изтупана и постлана на политическата българска сцена. Защо? Може да е “търкане на имидж” на отиващото си синьо правителство, може да е “удар срещу царя”, тъй като са известни връзките му с арабските династии, може да е изместване на фокуса на българските проблеми в момента... Не зная, а и не искам да гадая. Предпочитам да показвам насраните гащи на българските комунисти, приятели на Кадафи от време оно. Не старите им насрани гащи, проснати да съхнат на историческото слънце, а новите им такива, в които те продължават да екстрементират. Направих го в първата и във втората части на този том. Върнете се там, ако сте забравили.
А аз отивам направо на 6 май 2004 - Гергьовден, когато Съдът в Бенгази осъди на смърт чрез разстрел 5-те наши медицински сестри. За умишлено заразяване със СПИН на повече от 400 либийски деца. Лекарят Здравко Попов беше изваден от групата и осъден само на 4 години затвор за други дребни провинения, но тъй като вече ги бе излежал в затвора, беше освободен веднага и предаден на българското посолство в Либия. “Нищо още не е загубено. Сигурно е само, че имаме един затворник по-малко”, е казал Соломон Паси, цитиран от нашите вестници.
Още дълго време либийският проблем ще бъде ваден/прибиран за  политическите цели на наистина виновните български политици, които играят по съветската свирка на Муамар Кадафи. Накрая една смела жена, не е българка! -  Сесилия Саркози, ще заложи себе си и ще успее. Но това ще стане чак в 2007 година. Дотогава... ами четете! И мислете, българи-юнаци!

Не ме обвинявайте за демонстрираната ирония, българи. Вместо това се поспрете при обичайния си вечерен поход към заслуженото, отработено през деня с ангария, кебапче и бирата до него. Замислете се над знаците на Съдбата! Нима всички в древните Содом и Гомор са били курви, курвари или педераси? Нима сред жителите му е нямало невинни хора, но съгласни да останат в покварения град? Само Лот и семейството му ли са били праведници, та само те са оцелели от Унищожението? Хайде, да се прехвърлим на по-разбираема почва.
На 10 ноември 1989 (не издребнявайте за датата) Съдбата ни отвори Портала на Спасението. Ние като нация решихме да се откажем от усилието да преминем през него. И колко пъти оттогава, по най-различни поводи, почти през ден, Тя, Съдбата ни, ни подканя грубо да го сторим?! Не го направихме, не го правим, а влачим хомота си, клатейки умни глави, повтаряйки “Ех, имала глава да пати! Търпи и ще си спасиш живота!”
В деня на Възмездието, всички, които сме останали на страната на Злото, независимо по какви причини, сме и ще бъдем мъртви. Припомнените тук смърти са - пишете го вероятно, ако не ви се вярва – поредните предупреждения на Съдбата ни, че не разполагаме с Вечността, за да се определим най-сетне къде сме и там ли ще останем! 

 

Малко встрани от това, което искам да стигне до душите ви, но тук му е мястото. На 27 февруари 2004г. на първите страници на вестниците пише: “Македония плаче”.
Президентът на Македония Борис Трайковски загина в самолетна катастрофа край босненския град Мостар. Самолетът му е направил опит за аварийно кацане само няколко минути преди да кацне на летището и може би всичко е щяло да завърши по-благополучно, ако мястото за кацането не се е оказало минно поле, останало от войната. Версиите за причината за катастрофата са главно две – внезапна повреда, нарушила курса на полета или погрешно водене от наземния контрол в Мостар.
Катастрофата става само час преди официалната церемония в Дъблин (Ирландия председателствува ЕС в този момент), където премиерът на Македония Бранко Цървенковски е трябвало да внесе молбата на Скопие  за членство в ЕС. Агенция Ройтерс в първия момент е разпространила по погрешка снимка на Георги Първанов, вместо снимката на Борис Трайковски. Народното събрание, което заседава в този час, прекратява своето заседание. Огнян Герджиков също прави грешка, наричайки Трайковски “българския президент”.
Дали помните, че това не е първия инцидент с Борис Трайковски? Цитирам от в.”24 часа”: “На 5 юни 2001г. президентският ТУ-154, на чийто борд са били Петър Стоянов и Борис Трайковски, е претърпял авария при излитане от Варна за София. При набиране на скорост за излитане  пилотът на машината е забелязал съмнителни вибрации в единия от двигателите и е върнал самолета от средата на пистата. Трайковски и Стоянов изчакали повече от час, докато самолетът бъде сменен. На следващия ден македонският президент се обадил сам на Стоянов, за да го информира, че е стреляно по прозорците на кабинета му в Скопие. Снайперистът се качил в автомобил с българска регистрация. Шефовете на българското разузнаване и контраразузнаването тогава отказали да коментират дали има връзка между двата инцидента.”
А аз припомням една среща в София от октомври 2001 година на президентите на страните от Балканите за изработване на общи критерии покрай желанието на някои от страните да влязат в Европейския Съюз. На срещата в София президентите трябваше да бъдат десетима. Десетият – македонският президент Борис Трайковски, не дойде в София. Поне официално. Имало е заплаха за атентат срещу него. Причината не можеше да бъде скрита, тъй като полицаите, охраняващи срещата,  арестуваха много зрелищно пред НДК в София някой си Светлозар Луканов, който им оказал съпротива, а на всичко отгоре бил и въоръжен. Полк.Бойко Борисов, назначен за главен секретар на МВР преди един месец - от 1.09.2001 година, е цитиран във всички вестници: “Въоръжен по този начин човек със зареден картечен пистолет и с два пълнителя, не е отивал на сватба или да пие кафе”.
Това във вестниците от 2001 година. А ето какво пише някакъв неизвестен журналист – не се е подписал – от в.”24часа” през 2004-а: “Буш теши вдовицата. Изказал е съболезнования за смъртта на Трайковски в телефонен разговор с неговата вдовица, съобщи ДПА.”

Искате ли продължение на тази безперспективна война на българските комунисти срещу членството на Македония в ЕС?
Дали Господ не ни наказва и заради това?!

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462430
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031