Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 16:44 - НИЕ-568 Малко градска десница
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Отбелязвам и едно интервю с Богдана Карадочева (в.”Сега”, 26.02.2004, Деян Енев). Оттам вадя едни думи, които певицата има право да изрича, защото това е нейно мнение: “Аз обичам Иван Костов и не мога да се примиря с това, че е така оплюван най-успешният министър-председател на България, един голям държавник, една голяма личност. Но аз мисля, че е оплюван тъкмо от хора, които не могат да си простят това, че са имали такова страхопочитание пред него. Те се страхуват от него, защото Костов е личност. Не се раждат нито в политиката, нито в изкуството много такива личности. Затова трябва да ги пазим, а не да ги плюем.”
Но в интервюто си Богдана Карадочева изрича едни думи, които НЯМА ПРАВО да изрича. Защото наред с истината за онова еуфорично време преди 14 години – 1990-та, премълчава истината за себе си. А премълчаването е клонче на лъжата. Чуйте тези думи:
“На 3 март 1990г. пях на първия голям митинг на СДС на пл. ”Св.Александър Невски”. Всички плачехме. Майка ми не дойде на митинга, защото не беше добре – но плака цял ден от щастие. Много съдби са били пречупени от тоталитарния строй. Съжалявам, че младите хора не знаят много неща. Възхищавам се на евреите, които никога не позволиха да се забрави за холокоста. Докато ние умишлено забравяме за ужасите на комунизма. Това трябва да го знаят децата, трябва да знаят поколенията – за да се пазят от това нещо и никога да не преживеят това, което са преживели толкова много хора. Изобщо сините митинги бяха най-хубавото нещо на света, което съм преживявала в живота си. Защото наистина да плуваш над тия хора, над това синьо море и да имаш чувството, че политаш и че синьото на знамената се слива с небето – това е незабравимо. Това са били най-щастливите ми мигове. И си мисля, че те ще се върнат. Затова като гледах конференцията на СДС, плаках.”

Ето какво пише в Интернет за Богдана Карадочева.
Родена е 1949 година. Баща й Иван Карадочев е голям български търговец на кожи преди 9 септември и е убит в лагера “Слънчев бряг” край Ловеч през 1960-та. Няма сведения за майка й. Освен, че се развежда с Иван Карадочев няколко години преди убийството му и се жени втори път за някакъв негов родственик, но също така нелюбим на комунистите. Богдана е отгледана от втория си баща. Пее от 14 годишна...
(В скоби или пред скоби?... Знаете нали, че Богдана Карадочева е фен на партията на Иван Костов. Но сигурно не знаете, че по ирония на съдбата член и активист на същата партия ДСБ е Пенка Цолова, която пък е дъщеря на Юлияна Ръжгева. Ръжгева е била палач и надзирател в лагерите „Слънчев Бряг“ и Скравена, и се смята, че тя е причинила смъртта на поне 40 души. Тя и други палачи като Газдов, циганина Шахо така и никога не отиват в затвора за престъпленията, които са извършили.)
Богдана Карадочева има три брака.
Първият е бил с музиканта Здравко Радоев. (“Бях на 18 години и отидох на една врачка в Стара Загора. Тя ми вика: “Момиче, ще останеш стара мома!” Дойде Здравко, който беше доста по-интелигентен от другите музиканти, беше горд от това, че открил Лили Иванова. Музикант и певица – оженихме се! Обаче не можахме да живеем заедно.”)
След това Богдана става “червена” снаха. Вторият й съпруг е кинорежисьора Димитър Аврамов, син на Лъчезар Аврамов от Политбюро на БКП (заместник министър-председател 1966–1971 и м-р на външната търговия 1968–1971, кандидат-член на Политбюро 1966–1971 и секретар на ЦК на БКП. Народен представител 1954–1965, 1986–1990). (“Срещнахме се във Франция. Димитър учеше режисура там.”)  Кумуват им Невена Коканова и съпруга й Любомир Шарланджиев. От Димитър Аврамов е синът Лъчезар, който е наречен на дядо си Лъчезар Аврамов.
Третият й съпруг е композитора  Стефан Димитров с когато са съученици от началното училище, но се сещат за любовта си след Промените. Впрочем пак в Интернет намерих информация, че и Стефан Димитров е интересна птица. (“Бохем, един от най-елитните мъжкари в родната арт гилдия.”) Преди 10 ноември 1989-та без малко да се ожени за племенницата на Леа Иванова – Весето. Сред завоеванията му е и красивата купонджийка Юлия – с голямо сърце, сини очи и талант за нежни писма.  Преди да установят, че са сродни души, хубавата жена е муза на бъдещия писател Виктор Пасков – много близък съратник на Стефан от най-ранна момчешка възраст. После създателят на стотици хитове се залюбва с Радостина, балерина от „Арабеск“. Кумове им са Борис Карадимчев и жена му Нушка – челистка, която работи в БНР. От Радостина е дъщерята Миряна.
Стефан Димитров никога не е криел, че изригването на любовта им с Богдана се случва още, докато той е женен. Тогава тя е само на 30 години. („И пътувахме, пътувахме... По 80 концерта годишно. На турнетата бяхме заедно с Богдана, но в София всеки вкъщи. Много беше тегаво. Разведохме се. Доста след това се оженихме и вече толкова години тя продължава да ме търпи такъв, какъвто съм. Заядливо и сприхаво старче.“)

Споменах Миряна, дъщерята на Стефан и Радостина. Тя е кръстена на поетесата Миряна Башева, която е основния текстописец на “синия вече след Промените” Стефан Димитров.  Другата е поетесата Маргарита Петкова. Коя е  Миряна Башева?
Миряна Башева е дъщеря на Иван Башев, който е външен министър на Тодор Живков, през 70-те години загива при неизяснени обстоятелства на Витоша, за да го замени Петър Младенов – но това е друга история.
“Миряна Башева има късмет като поетеса, защото десетки нейни творби стигнаха до всеки българин с песните на най-големите звезди на естрадата. Вечен хит, чийто текст почти всички знаят наизуст, е „Булевардът” (“този факт е световно известен: че на “Руски” започва деня”) изпълняван от Михаил Белчев.” Това четем в Интернет. Иначе знаете от моите редове, че по време на царското управление Михаил Белчев изпя нова песен: “Не си мисли, че ще ми бъде трудно да се разхождам по “Царя” - където “Царя” е старото име на “Руски” – булеварда от който започва Деня.
Съдби, нали... Червени? – добре. Сини? – може. Жълти? – о, да.
Заявявам личното си мнение: Не обичам такива хора като Богдана и Стефан. Не говоря за таланта им, той е безспорен. Но като хора са кофти. За да успеят в живота - дори не само за да оцелеят - са готови на всякакви компромиси. Предават родители, родина, идеи, скрупули, морални принципи, душевност, талант... Поне да си мълчат, а не да се навират в очите на честните хора, за които дедите им са над всичко!
Иван Костов е същият. Затова и Богдана Карадочева го харесва. От едно лошо тесто са. И още много години ще продължават “да пеят в хора на девиците” – иронизирам. Не искам децата на България да бъдат възпитавани от ... такива... в крайна сметка подли хора!

Подли, защото с поведението си причиняват вреда на цялото бъдещо Общество, която е много по-голяма от вредата, която те самите са понесли от старото Общество! И защо го правят – само, за да се чувстват те самите комфортно в сегашното Общество, напук, напреко, несправедливо, спрямо всички останали ЧЕСТНИ БЪЛГАРИ днес!

После нали, помните какво казва Богдана в интервюто си пред Деян Енев? - “А ние умишлено забравяме за ужасите на комунизма. Това трябва да го знаят децата, трябва да знаят поколенията – за да се пазят от това нещо и никога да не преживеят това, което са преживели толкова много хора.” Това не е ли подло, писателю Енев?!
(И Деян Енев съм ви представял. Приятел е на Дончо Цончев. Иначе е от новото по-младо писателско поколение на Виктор Пасков, Георги Господинов, Калин Терзийски, Здравка Ефтимова, Людмила Филипова... Някои са фенове на левите комунисти в България, други – на десните комунисти в България. И всичките, представете си, страдали и пострадали в комунистическа България? Ами, подло е! Тъкмо спрямо децата на нова България.)
===================================

Щях да спра дотук да се занимавам с новия проект на Иван Костов “Демократи за силна България”, както ще се нарече през май месец 2004-а година тази нова десноцентристка партия. Оттук нататък те сами ще се дискредитират. И без моята помощ. Поне 2 пъти. Първият, обозначавайки се за нещо различно от СДС – нищо лошо, ако то не беше гарнирано със злобно и вредно върло противопоставяне на гражданското СДС, което продължава да има поне 1 милион избиратели. За разлика от тях, които събират около 200 хиляди преко сили. И вторият път, когато ГЕРБ ще ги припознае за свои съюзници във втория си мандат след 2012 година. Съвсем естествено: И двете партии, ДСБ първа, а след нея и ГЕРБ, ще станат членове на едното европейско семейство – Европейската Народна Партия. И точно тогава – абсолютно неестествено – коалицията около костовиста Мартин Димитров, ще предпочете да ритне общото канче. Защо?
Няма как да прескоча събитията от 2016-а нататък, когато Демократи за Силна България така ще си повярват, че са хванали Демокрацията за пеша, че ще се появят в едва прикривана коалиция с БСП. Даже нещо повече: те ще се появят отляво, дори на левите в лявата коалиция.

Обяснявам моят отговор на тоя привиден парадокс.
Че този ляво/десен съюз съществува отдавна, сигурно има хора, които знаят това още от зората на Демокрацията. Аз не съм от тях. Моята камбанария е ниска обществена, само гражданска. Аз започнах да свързвам случващите се неща в България и да си ги обяснявам в такава ляво/дясна връзка едва, когато Костов повика мафиотите на помощ, за да вземе властта през 1997 година. Писах някъде из НИЕ-4, че това силно ми замириса на “комунистическия начин” на вземане на демократичната власт в периода веднага след 1990г., чрез пускане и създаване на мафиоти и тарикати да дискредитират демокрацията. Затова отказах да им ходя на “сините митинги” още в зимата на 1997-ма – там трябваше да крача в единен строй с комунистите и кадесарите от махалата, казано съвсем индивидуално. После забравих за известно време тази констатация, отклонен от “царските потайности в комунистическата партия”. Имам предвид изкарания на яве половинвековен конфликт между царското копеле Тодор Живков и комуниста трето поколение Андрей Луканов. В убийството на Луканов видях борбата между тези две “течения” в БКП. Иван Костов, лукановият човек, използва суматохата и взе властта. Само че у Иван Костов няма и грам сантименталност някаква комунистическа. За него идеали са само тези, които носят незабавна лична, кастова, егоистична печалба. Това не е съвсем болка за умиране – и сега си мисля така – защото откровеният личен интерес е нещо като капиталистическа кашлица, минава за известно време, докато за комунизма си е жива смърт, там нищо лично не е допустимо. НО:
Оказа се обаче, че макар да съм бил прав в оценката на основния конфликт комунизъм-демокрация, съм търсил движещите сили на противопоставянето някак едностранно. Само в материалната революция. Забравяйки революцията в душите на участниците.Отдавна се каня да разкажа за душевната революция на българина. Отлагах, защото повече се оприличавам на Захари Стоянов, отколкото на Иван Хаджийски. Напоследък обаче, още повече след идването на Царя във властта (2001г.), който започна да проповядва толерантност между всички различни българи, се оказа, че не мога да разделям историята от душевността. Бях въвлечен в тази равнина на разглеждане на нещата. И се хванах за главата. Оказа се, че различните ДНЕШНИ въобразими и невъобразими коалиции на всякакво ниво са заложени в съдбата ни ВЧЕРА, че и ОНЗИ ДЕН, не толкова от процесите в света, колкото от процесите в душата ни българска.
Нали прочетохте преплетените връзки между участниците в горния частен случай Богдана Карадочева/Стефан Димитров. Кой ляв, кой десен; кой жертва, кой палач; кой лош, кой добър; кой прав, кой крив - разбрахте ли? Кому, ние българите като народ, можем да вярваме? Че и защо? Те повечето са роднини на х.Иванчо Пенчович, нежели на Васил Левски. И имайте предвид, че съм посочил едва една стотна част от имената, на които сме обявили кредит някакъв на доверие. Така са преплетени помежду си в греховни склонности, че свят да ти се завие...
Съвсем честно си признавам, че ако бях написал НИЕ-5 преди петнайсетина години - в момента на случване на събитията, това което четете сега, нямаше да бъде написано така. Обяснението е просто – за обикновен човек, който е много по-нисък от дърветата в гората, и не му е предоставена карта на терена, е неясно къде се намира. Трябва да минат години, той да излезе от гората, за да види отстрани в ниското ли е бил или на високото. След дъжд – качулка, ще речете. Само че не е съвсем така. Тя, “гората”, образно казано, е една и съща: възрастните излизат от нея, младите току що влизат. Старите, живялите, си знаят грешките. Ако ги разказват на младите, и младите са склонни да ги слушат, знаете ли колко по-малко бихме се лутали в нашата гора?!
Отвлечено ли ви звучи? Напразно! Напоследък някакви българи се кълнат, че искат новото, че старото трябва да “подава оставка”. Да ги слушаме ли? Да им вярваме ли? НЕ! И знаете ли защо? Ако се интересувате макар и малко от история, няма как да не видите, че основните действащи лица, които ни “омайват” днес, са деца, внуци и сватовници на онези дъртите комунисти и тарикати - по Девети, предали дедите си, а на Десети, спомнили си отново, че са били гонени. Бъдете сигурни, че на Единадесети, те пак ще се отметнат! Те са си такива – по рождение чурук хора.

Завършвам с едно странично обяснение на един на пръв поглед маловажен факт. По площадите на България през 2020 година ще шестват хора, наричащи себе си “градска десница”. Що за име, ще си речете? От къде идва? Ами... съвсем точно е казано, направо арогатно нахално: Това са същите, физически същите хора, които в 2004-а отричат СДС и основават първообраза на партия ДСБ. Затова са “десница”. А защо “градска”? Че как защо? – всички са кореняци софиянци. И на всички корените им са побити в до комунистическа България, а издънките им се листят в комунистическа България. Кеф ти капитализъм, кеф ти комунизъм. И вие се питате днес дали да им вярвате. Ами, вярвайте им, ако искате да сте излъганите пак.
Позволете ми една закачка. Даже две. Не само през следващите 10-15-20 години, но никога повече, Иван Костов няма да води хората от градската десница. Въпреки, че по право му се пада. Той е Командира им, нали. Защо така? Ами защото Иван Костов е от Пловдив. Не е кореняк софиянец. Шегувам се. Аз обичам да се шегувам, ако сте забелязали.
Седя си под ябълковото дърво. Чакам го да цъфне, да върже и една или няколко ябълки да се отронят от него и поне една да ме удари по главата. С други думи – занимавам се с изграждане на мисловни конструкции. Е, кой ми е виновен като не съм българин-юнак като Стоичков, ММА-борец като Багата или виден дизайнер като... Бог да му прощава. Дим Дуков имам предвид. Дори един прост моден букер не съм. А бе, загубена работа съм.

Обаче се кефя. Защото мисловните ми конструкции издържат проверката на времето. Нищо чудно. Чета всякакви истории не в томове, а в тонове – най-различни боклуци. От „архивите са живи”, та чак до документите от „Дондуков Стрийт” 1,2, 3... 6 и заграденото с тараби празно място на №7. Гледам всякакви телевизионни бози – сутрешни, обедни, вечерни, информационни. Почитател съм и на националното радио. Записвам си и после сядам под ябълковото дърво.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 108554
Постинги: 386
Коментари: 126
Гласове: 577
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031