Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2021 18:44 - НИЕ-566 Партиите в началото на 2004
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове:
0



 

ПАРТИИТЕ В НАЧАЛОТО НА  2004  ГОДИНА

 

В началото на тази книга – 2001-ва, партиите в България бяха три основни: БСП, СДС и ДПС. Останалите партии, докъм 330 броя според статистиката на съда техен регистратор, са “колтуци”, т.е. за периодично премахване според този “доматен термин”. Това партийно колтучене е нормално явление в една  Демокрация. Където всеки може да се захване с каквото му хрумне. Ако новосъздадената партия има траен устойчив електорат, тя ще се наложи в обществения живот и ще оцелее. Но понеже Демокрацията не е хаос, както им се ще на разни, а е “единна в многообразието си”, което е девизът на ЕС, “оцеляването” означава устойчива сигурност.
Позволете ми още десетина реда опростено философстване. “Устойчивата сигурност” има две разновидности: само ЕДНА ПАРТИЯ и ДВЕ ОСНОВНИ ПАРТИИ. Ако партията е една, всичко е спокойно в обществото, тъй като няма (ако има, се премахват) противоречия в мненията за бъдещето му. Но за какво бъдещо развитие може да става дума в общество без конкуренция?! Как да протече ток, като няма разлика в потенциалите. За “да тръгне токът”, трябва да има “плюс” и “минус”. Кое е плюс, кое е минус... демокрация. Едно е сигурно: място за “трети полюс” няма. Затова в утвърдените демократични страни във властта се въртят две основни партии.
У нас през Прехода партиите винаги досега са били 3. (Той затова е Преход.) Че и 3+. Както се случи, за пореден път, в началото на април 2001-а, когато от нищото се появи “плюсът”, партията НДСВ. Но - пак винаги - това води до закриване на излишната “над третата” партия. Понякога много бързо, за има-няма година. Както се случи със СДС от април до ноември 2001 година. Понякога по-бавно. След като “Новото време” се опита безуспешно да замести НДСВ  в 2002-2003, сега е ред на новата Костова ДСБ да направи своя опит за същото. Но залисани в своите проблеми, те ще пропуснат “звездата” на Борисовата партия ГЕРБ.
(В интерес на истината Кошлуковци и Костовци сами са си виновни. Във формата ЕС-НАТО не се допускат разни тарикатщини “иди ми – дойди ми”. Ако чакащият в бъдещето Бойко Борисов не приеме или забрави този факт, това ще е неговата лична катастрофа. Лична, защото ГЕРБ или както там ще се нарича в бъдеще, е единият полюс в партийната система - Европейският. Другият полюс, Социалистическият, е БСП.)

·               Третата партия е винаги ДПС. Мислите, че това е спонтанно, резултат от естествения развой на потребността на обществото ни? Глупости! Партията ДПС е създадена, за да играе ролята на “фалшивата патица” в общественото езеро. Да привлича иначе добросъвестните, но наивни гласоподаватели към избор, който те не биха направили в нормална обстановка. Нещо като подставените “участници” в циганската игра “Тука има, тука нема”. Кому са в полза тези? – На онзи, дето “мести” или на онзи, който трябва да познава?
- Помните ли датата на създаването на ДПС? – януари 1990. Само месец след създаването на СДС! – декември 1989. А защо българските избиратели бяха уведомени за съществуването на партия ДПС, цели 4 месеца след учредяването й? – В последния момент, само 2 месеца преди изборите.
Защото някаква демократична общност нямаше как да не бъде създадена след 10 ноември. И колкото повече разнолики демократични по принцип партии присъстват равноправно в коалицията СДС, толкова по-скоро те биха се скарали помежду си. А една антивъзродителна партия от рода на ДПС, ако влезеше в коалицията, би се размила, би била подтисната от “по-важните” антикомунисти и донякъде обезличена. Освен това СДС беше обявена изначално за открито антикомунистическа среда (доколко  това бе вярно е съвсем друг въпрос, много по-дълбок), което би привлякло голяма част от турските българи. За комунистическите стратези много по-печелившо би било тези обидени на Тодор Живков хора, да си останат обединени само срещу него и обкръжението му, а не на цялата комунистическа партия. А после, след скарването вътре в СДС, да привлекат разочарованите към своята “кауза”.
Ако си спомните събитията от края на 1992 година – съюза в НС между “сините мравки” и ДПС, няма как да не се съгласите, че съм прав. А,  сега прибавете събитията от миналата 2003 година – обидените на Костов ръководни “седесари” – Йордан Цонев, Христо Бисеров, Илия Петров, Камен Костадинов... “припознаха” ДПС. И си обяснявайте сами “къде има – къде няма”. Пък ако престанете да им вярвате на тези ДС-викачи... колко по-рано, по-добре!
- А помните ли кой е водачът на тази друга “демократична партия”? Няма как да не помните! – Ахмед Доган - Савата. Той още е нейн председател, почетен председател, председател до живот. Интересувате ли се от неговото участие във възродителния процес? Търсили ли сте отговор на въпроса кой предаде “четата” от 1985-а и я вкара в затвора? За да излезе самият той от него целият в бяло. И от “демократ” стана съвсем открито ибрикчия на комунистите в свалянето на първото демократично правителство на България през 1992-ра.
Толкова много е написано за тези неща, че само нечестник, мошеник, кадесар, може да се ”съмнява” в генезиса на Доган. ТАКИВА отговори давам непрекъснато – и цялата следваща НИЕ-6 ще бъде пълна с тях. За следващите времена  - нататък. Понеже все пак трябва да ви държа “около огъня”, само ще припомня, донякъде предварително:
След малко ще четете фактите за грандиозния скандал “Петрол срещу храни”. Още от 1997-1998 година, като видял дебелия, Саддам Хюсеин е започнал да изнася нелегално държавен петрол, внасяйки приходите от това по сметките на ръководителите на братските му доскоро комунистически страни. Включително, разбира се. и на нашата БСП! Но ето какво е казал Ахмед Доган по този повод (в.”24 часа”, 11.02.2004)
“Скандалът с финансирането на БСП от режима на Саддам Хюсеин е кьорфишек. Така нареченият “Петролгейт” се раздухва от хора вътре в България с цел извличане на политически дивиденти за предстоящите парламентарни избори. Не е възможно Саддам Хюсеин да подкупва политически партии с петрол, защото районът е ембаргов и се контролира много строго от международната общност. Може една от целите да включва и компрометиране на президента Георги Първанов.”
Ей, ама голям гьотсурат е Доган! Толкова голям, че ми е интересно как българите (ще) оценяват качествата на хората от неговата мръсна групировка. “Мръсна” имам предвид политическата им наглост.

·               Казват, че царското движение НДСВ се било появило изведнъж, едва ли не на гола поляна. “Поляната” не е гола. Тя, тази демократична поляна, беше “оголена” след като Иван Костов направи от СДС партия (1996), от която изхвърли идеалистите и я засели с тарикати и нереализирани властово досега червени и “сини” активисти. (Поставил съм кавички само “сините”, защото червените по устав са длъжни да се подчиняват на зловещата ДС.) После, много характерно за хора без никакви идеали, последва “разбойническо-мениджърската приватизация” (1997-1999). И съвсем естествено, че на втората година един милион избиратели напуснаха Костовото СДС. Ако си спомняте, Евгений Дайнов още търси къде се е изгубил този милион. Не са в коалиция “За България”. Не са се появили при Доган, Дертлиев, Мозер, Савов, Томов, Камов. Че чий да го дирят там, бе Миндя. Ама не поглеждаш към “бай Сакса”. Леле, какъв безперспективен за бъдещето излишен човек си...
Ето защо и ето как Националното движение Симеон Втори изхвърли партията на Иван Костов от властта. Триединството на българските партии беше възстановено. И четири години ще управлява така нар. “тройна коалиция” – Станишев (ляв руснак), Симеон (десен европеец) и Доган (вторият в ляво). От тази тройка първи ще го отнесе Царят. Демократичният милион български избиратели не разбраха неговата колабористична прегръдка с комунистите и кадесарите. Разтълкуваха я исторически сърдито, а не израз на единение народно в името на европейско бъдеще. Вероятно е разбираемо. Не съм чувал за народ, който да е простил на своите убийци, докато не е получил тяхното покаяние. На всичкото отгоре българите като цяло не вярваме много на съветите на Бога, а пък няма нищо по-невероятно от това български комунист да се покае. Очаквайте от него вместо това, да се наведе, за да гребне от миризливото си и да ви замери с него. Така че остава ни да чакаме да измрат преките участници в кървавите събития. И да се молим новите български деца да не са като татковците си. Едно е сигурно: че аз няма да дочакам това време.
В края на следващата книга НИЕ-6 ще четете как новата партия ГЕРБ ще смени НДСВ. И пак всички ще се чудят откъде тя събира изведнъж толкова много почитатели! Даже повече от царската партия, защото към нейните избиратели са се добавили старите седесари. А пък и времето е европейско, а не съветско.
Не е сигурно дали аз няма да успея да опиша тези предстоящи по-радостни български събития от днешните. Ако Господ е решил да ми отпусне още 4-5 години (за НИЕ-7, 8 и 9 – ерата Б.Б.), ще успея. Ако ли не – стига ми тая награда, че съм ги доживял.
А за да ви държа “близо до огъня”, ви разказвам вече трета година за политическия път на Бойко Борисов. Той все още е главен секретар на МВР в правителството на Симеон. Стефан Софиянски ще направи глупостта да се откаже от кметския стол на София, за да стане депутат (2005). Тогава Борисов ще стане кмет на столицата и това ще е тестът му за премиерския пост, който ще заеме през 2009 година.

·               Две странички разказ за “Новото време”. Всъщност това е разказът за скандалите в царската група в Народното събрание, тъй като на практика Царя го крепи Парламентът, а не онази партия с кодовото наименование НДСВ. И този разказ вие го знаете в общи линии, тук само ще го припомня синтезирано.
Царят влезе в изпълнителната власт, без да има собствена партия. (В интерес на истината – принудиха го. Кой? – О, републиканският Съд естествено.) Мандатоносители му станаха никому неизвестната “Партия на българските жени” и малко по-известната партия “Оборище”. Това – през април-юли 2001-ва. Това съвсем необичайно положение беше изправено след година, когато (от втори опит) беше създадена партията НДСВ. Много необичайна партия, и парламентарна група, също така. Самият лидер Симеон – може би... – е най-първо социалдемократ. После приятел на Догановото ДПС. Въпреки, че в партията му има хора, които на часа биха откъснали главата на Доган, без да се замислят ни най-малко. Вътре в ПГ на НДСВ пък съжителствуват други две групи. Първата иска брак с БСП, втората – със СДС. При това положение скандалите са неизбежни.
- Първият по-забележим от тях беше в края на 2002-ра. Тогава най-инакомислещите в НДСВ около Кошлуков и “Оборище” поискаха главата на председателя на ПГ Пламен Панайотов. Царят се опъна и една зимна сутрин на 2003г. парламентът осъмна с нова парламентарна група НИЕ.
- После останалите жълти депутати се скараха за новия медиен закон – Милена Милутинова срещу Явор Милушев - и биде основан клуб “6 април”, денят на царското обръщение към народа от 2001 година. Симеон реагира остро срещу опита за приватизация на “неговата магия” и клубът на Кошлуков и Севлиевски стана “Новото време”.
- После дойде “яхтения скандал”, споровете за нов управител на БНБ... Царската депутатка Анели Чобанова стана независима. Отцепиха се “жената” Весела Драганова и “мъжът” Тошо Пейков. Панайот Панайотов беше сменен от Станимир Илчев. Румяна Георгиева напусна възмутена отбора.
- И Емил Кошлуков напусна НДСВ покрай предложението на Царя Бриго Аспарухов да стане “шеф на тайните”. НДСВ напуснаха още двама депутати: Клара Петкова и Димитър Ламбовски. Другият нововремец Мирослав Севлиевски се покри в жълтата група.
- Милен Велчев без малко да повлече крак с Васил Божков и да го последва съдбата на Пламен Орешарски, но “Велчев подви оставка”, както написаха вестниците в края на 2003-а. Човекът на Божков в парламента Камен Влахов също стана по-нисък от тревата.
- Марианна Асенова се пребоядиса в червеникакво и стана социалдемократка при Николай Камов. Така Националният Идеал за Единство се разпадна, защото групата НИЕ остана с девет депутати и не може да има собствена ПГ. На местните избори групата НИЕ стана партия НИЕ. И толкоз. Дотук.
И ето ни в 2004-а година.
- Двама от напусналите партия НДСВ нововремци – Емил Кошлуков и Димитър Ламбовски, се надпреварват кой първи да основе нова парламентарна група. Кошлуков държи групата да е самостоятелния представител на “Новото време”, а Ламбовски лобира за събиране с партията на Софиянски ССД. И двамата твърдят, че са изненадани един от друг. По вестниците от началото на януари пишат най-различни неща, но видимо всички те симпатизират повече на Емил Кошлуков. Някои дори са много остри към Ламбовски. Известната журналистка от “168 часа” Сима Владимирова е написала: “Всъщност Ламбовски не иска да се цепи  и да сваля кабинета. Просто му е необходим инструмент за сериозно изнудване на премиера. Една парламентарна група би свършила добра работа. Ламбовски само иска да вкара двама министри в новия кабинет. Единият от които да е той.”
 Другата напуснала НДСВ депутатка Румяна Георгиева казва (9.01.2004): “Ще работим с всички в Народното събрание. Водени са разговори с всички политически сили. От всички партии има хора, които искат да работят за България. Проблемът е можем ли да върнем доверието на българина – защото той не вярва, че някой може да работи безкористно.”
Пък Юлияна Дончева твърди (22.01.2004): “Има разговори със сини депутати за обща група, но всичко зависи от развръзката в СДС.”
- През март такава нова ПГ се създаде в Народното събрание. Тя се нарече “Новото време” и в нея влизат 11 души. Вижте съставът й и решете сами кой е надделял в споровете за новата група: Мирослав Севлиевски – шеф, Румяна Георгиева, Юлияна Дончева, Борислав Цеков и Радослав Коев – зам.шефове (дотук 5 броя) и Клара Петкова, Недялко Калъчев, Емил Кошлуков, Ралица Агайн, Господин Чонков и Величко Клингов - редови членове.
Някои оценки:
Емилия Масларова (заместничка на Сергей Станишев): “Това е демагогска организация, която критикува кабинета, за да бъде атрактивна.”
Димитър Абаджиев (заместник на Екатерина Михайлова в ОДС): “Оценявам положително раждането на групата. Ако тя заяви ясни десни проекти, това ще бъде добре за обществото. По отделни теми няма нищо лошо да има съвместни действия с тях.”
- Междувременно още един депутат от партия НДСВ я напусна, но остана член на парламентарната й група. Как стават тия работи питайте него. Казва се Светлин Белчинов.
Впрочем 3-м нововремци – Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков и Юлиана Дончева, са заместници на Станимир Илчев, председателят на ПГ на НДСВ.
(За сведение: към май 2004г. в НС вече ще има седем различни парламентарни групи: на НДСВ - 97 депутати, на “Коалиция за България” – 48, на ОДС – 29, на ДПС – 20, на СДС – 13, на “Народен съюз” -11, “Новото време” – също 11 и още 11 независими депутати. Търсих да намеря кои са независимите – няма данни. Вероятно по-голямата част от тях са от разпадналата се група на НИЕ.)

Разказът за партиите 3++  (в парламента и извън него):
(3 с два плюса, защото съм запазил единия плюс за така нар. СДС. Така нар., защото ТОВА допреди 4, и в продължение на всичките дотогава от началото на прехода 12 години, беше единият партиен полюс – демократичният. Иван Костов го приравни с другия полюс – тоталитарния на БСП, въвеждайки неговите порядки и което е по-лошо: въвеждайки неговите хора във властта. Тази кардинална промяна – от СДС, през ОДС, та до ДСБ, което предстои – си заслужава отделно описание, и аз ще го направя, но след малко.)
Сега да видим “двата плюса”. Много малка част от тях са “червени”. Защото червеното е консолидирано по подразбиране. Там няма нюанси, всичкото е в “Коалиция за България”. Социлдемократи, демократически социалисти, националисти, национал-социалисти, чисти комунисти... Ако искат! Ако не искат – умират! Нюанси има “синият” цвят. Затова подавляващата част от “плюсовете” са отломките от първото СДС. Няма да повтарям кои от къде са “отчупени” и кога това е станало. Знаете го от предишните томове на НИЕ. Тук само ще допълвам какво е дереджето на тези “стари парчета” в началото на 2004-та година.

·               “Елате да си ги премерим... идеите за следващите десет години на България” – рекоха смешниците от “Гергьовден” в началото на 2004 година.
Какво друго да очакваш от такива?!... Леле, каква дума щях да напиша. Не стига, че са такива помежду си, ами и посягат навън. Обаче българинът си е традиционен тип и не харесва по-особените.
По точно тази причина шоуменът Слави Трифонов, колкото и да се фъчка, няма никакъв шанс да стане сериозен политик. Няма такъв народ, който да ти повярва на изплезения език, глупако.
Идва ми наум един стар виц. Пена си намерила любовник. Започнал той да я работи, пуфти, мъчи се отгоре й, а тя отдолу отегчена си мисли: “Ех, къде го сега моя Вуте да оправи и двама ни, ама пуста мода...”
Иначе движението предвождано в момента от Любен Дилов-син, наречено на името на Георги Димитров, има план за развитие на страната за следващите 4 години.

·               “Възраждаме легендата “Народен сговор” от 1921 година”, рекъл Димитър Луджев. Помните го, нали. Велик депутат, вицепремиер при Димитър Попов, министър на отбраната при Филип Димитров, когото натопи за един измислен договор за доставка на оръжие на Македония, човекът на Желю Желев след това и създател на политическия съюз “Нов избор”, после съпредседател на “Либерален Съюз”, депутат по Костово време от обединението ОНС...
Току го извадят от нафталина и ръкоположат за ново лице на стария бардак...

·               В началото на февруари 2004г. депутатът от БЗНС-НС Борислав Китов обяви, че до дни създава нова ПГ в парламента с 8-те депутати на обединението и няколко независими. Според него тя трябва да се отцепи преди конференцията на сините, за “да не бъдем катализатори на някакви процеси”.
Ох, милият...

·               Люта битка се води кой да бъде балансьорът в политическото пространство – Доган или Софиянски (за Доган писах). Софиянски е на ред.
Той е улеснен от желанието на мнозина в НДСВ да си осигурят стабилно бъдеще в следващия парламент – знаем вече някои събития. Предстоят нови - например парламентарни избори догодина. Да се присъединят към “плана Софиянски” имат желание: Демократическата партия, БЗНС-НС, “Гергьовден”, партиите на Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев. Като кмет на София и като старото “усмихнато лице на СДС”, Софиянски е естественият притегателен център за опозиционерите на НДСВ. Но, позволете ми парафразата “Той предполага, а ДС–то разполага”. Като добавим и неговите лични пристрастия от категорията “Облагодетелстване от властта” – напр. аферите с Халите, Централна гара, “Софийски имоти” и Общинската банка, срещите от близък тип с хора като Васил Божков... какво му остава на Стефан в бъдещето?! – къщата и градината й в шабленското село Поручик Чунчево. Говоря за по-далечното бъдеще. В близко бъдеще ще разчита на собствения си депутат Диляна Грозданова, после на парламентарно представената си партия ССД и... ще трупа грешка след грешка.
Софиянски, Софиянски, трябваше да си останеш при Царя...

·               Ще цитирам едни разсъждения на Волен Сидеров. (Ако трябва непременно да избирам между Софиянски и него, бих избрал Стефан Софиянски. Пред съветския подлец избирам българския тарикат. Партията ССД може да ограби някои свои сънародници, но няма да заведе България в съветското тресавище. В съветското тресавище има само едни правила – онези на комунистическата партия, които обричат на буквална смърт своите противници. Докато в ССД-абревиатурата буквичката “Д” означава Демократи. Демокрацията е конкуренция, а конкуренцията изобщо не изключва измамата. Бих оприличил конкуренцията като игра на карти, а има една българска поговорка “Кьорав карти не играе”.)
В.”Труд” от 14 януари 2004, Волен Сидеров: “Откъде се появи новата мода “патриотизъм” сред лица, известни с това, че после Америката най-обичат да седнат в “Радисън” в работно време? Отговорът може да дойде само от американското посолство. Там следят със затаен дъх разцеплението и разпада на т.нар. дясно пространство. Те имат данни, че в България се увеличават настроенията в посока към патриотичното мислене и недоверие към партньорите от НАТО и ЕС. Такива настроения са опасни. Не е допустимо българите да започнат масово да се съмняват в американската политика. Какъв е начинът да се заглуши това – питат се в най-укрепеното посолство на София? И си отговарят – да се яхне вълната на патриотичните настроения, понятието “национализъм” да се подмени. След което сред българите вече няма да има и 30% желаещи да гласуват. А с народ, изпаднал в подобна наркоза, можеш да правиш всичко.”
Най-напред – забелязвате ли играта Сидерова с понятията “патриотизъм” и “национализъм”. Веднъж говори за патриоти, после за националисти. Защо така бе, момко? После – преди да дам моя отговор - да ви припомня, че Волен беше намерен в Видинско, въпреки, че е от Ямбол и доведен в София от Желю Желев. Който направи от средниста главен редактор на в.”Демокрация”. От този пост, продължавайки да бъде само със средно образование, Волен Сидеров стана пресаташе на българо-съветското дружество “Овергаз” на Сашо Дончев. А след няколко години “в резерва”, днес той заговаря за ... патриотизъм. В ракурса на “българските интереси са срещу членството в НАТО и ЕС”. Подготвя ни за бъдещето си. След година той ще основе откровено националистическа, по хитлеристки образец, нова партия “Атака”. Тя ще се закрепи здраво към тялото на страната ни, подобно на раков тумор. И поставяйки нов въпрос – “Защо”, да дам моя отговор на първия: Защото се издържа пряко с московски пари.
Искате доказателства? Може ли засега само едно – дадено в разказна форма. (Обличащите го статистически данни, ще приложа в следващата книга НИЕ-6.) На следващите парламентарни избори новата партия “Атака” ще има х на брой избиратели. А избирателите на БСП, ако са били
y на брой на предишните парламентарни избори, на тия новите ще станат (y-x).
Другите доказателства – нататък.
Но ще посоча сега едно. На 2 февруари 2004г. вестниците написаха, че “прогонени от Костов ще възраждат СДС”. Учредили ново сдружение, но никой вестник не посочва името му. “Сред учредителите са Веселин Николов, Теодосий Димитров, Красимир Обретенов, Тодор Вачков, Павел Шопов и Иван Тосев.” Всичките са световно неизвестни. От тях ще оцелее само Павел Шопов, който ще стане заместник-председател на Сидеровата “Атака”.
 - И едно младо парче от борческа Дупница напъва да се приближи до София през Сливница – дали цветът му е розов, зелен, жълт или някой друг оттенък на дъгата, ще гледаме нататък (съмнявам се, че ще го разберем, пък и за какво ни е) – се пъне около “батковците”. Казва се Яне Янев. Засега, в началото на 2004 година, е от “Национално сдружение – БЗНС”. Прави ли ви впечатление, че инициалите на партията му поразително напомнят БЗНС-НС?! Най-вероятно не е питал леля Анастасия Мозер или пък Александър Праматарски. Каквото му наредили, това. Затова е толкова самоотвержено смел:
“Чистка в общината, напролет в страната. Започнахме ги! С ваша помощ ще ги довършим!”
Добре, добре... Добре, де.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462688
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031