Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01 18:13 - НИЕ-561 Как се сваля кабинет с приказки
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове:
1



 

КАК СЕ СВАЛЯ КАБИНЕТ С ПРИКАЗКИ

 

Така е нарекъл статията си Петьо Цеков от в.”Сега” – 2.12.2003г.:
“Да кажеш, че управляващите са убедили опозицията в успехите си – не е така. Да кажеш, че бандидите са се кротнали – и това не е вярно. Женята го гръмнаха пред фитнеса, ония се биха в “Ескейп”, взривиха “Висаж”, взривиха бомбата пред дома на Боби Цанков, Данкина бе убит в “Надежда”. Нарциса го разстреляха в “Хладилника”. В събота два в сърцето получи Борчо от бандата на Шаки... Всичко това се случи за по-малко от месец. Тогава какво става с онзи пусти обещаван вот на недоверие на кабинета?
Очевидно нищо не става и няма да стане скоро. Като се замисли човек - все така се получава. Две години и половина двете части на българската опозиция плашат гаргите с празни думи за оставки и вотове. Досега се случиха три вота, като при първия (13.02.2002) БСП не гласува срещу царя, при втория (29.11.2002) не стигнаха 21 гласа, за да падне властта, а при третия опит (29.05.2003) на опозицията й трябваха само още 17 гласа. От това, че Станишев викаше “Оставка” на 1 май м.г. и на 5 април т.г., царщината не се е разклатила.От лютите закани на Надежда Михайлова и Йордан Соколов нищо реално не произтича. От година насам и двете опозиционни сили са искали оставките  поотделно почти на всички министри. И какво от това?
На следващите избори БСП ще получи първа мандат за съставяне на правителство, но може и да не го изпълни с тия 15 дребни партньори сред които няма ни един, с когото да направи парламентарно мнозинство. Това червените го знаят. При това състояние на СДС е съвсем естествено, че сините си траят. Докато не си оправят вътрешния двор и не тръгне новата коалиционна политика, ще е така. Опозицията всъщност е адски заета със собствените си проблеми, за да се заеме с обществените. И докато не се оправи, ще храни избирателите си с декларации.”
Не цитирам цялата статия на Петьо Цеков, но избраните думи не са извадени от контекста. Смисълът й се разбира, дори само от възклицанието: “И какво от това?” Авторът призовава да бъдат сменени приказките за сваляне на кабинета с реални действия. Я, да се замислим какво означава това според Цеков. Как този объркан човек си представя тази процедура “смяна на властта”.
Защо написах “объркан човек”? Ами, можех да напиша и “сбъркан човек”. Ето защо, както се изразяват колегите му вестникари:
Според него с разните вотове и искания на оставки в парламента “царщината” (обърнахте ли внимание на патологичната омраза, вложена в този израз?) не се разклаща. Така само “се плашат гаргите”. Кои гарги? – Онези ли, избрани на регулярни редовни демократични избори? Че какъв друг начин за смяна на кабинет съществува в една демократична държава, освен нови избори? А предназначението на вотовете и исканията за оставки в Парламента са ЕДИНСТВЕНИТЕ инструменти за постигане на това събитие, драги Петьо!
И сега, забележете, че гласовете на опозицията (две дори!) не достигали за събиране на ново мнозинство в Събранието. Затова на кривия петьо му било виновно сегашното мнозинство. Ха, де!?  И какво предлага? Едни хора да се откажат от своето, само защото на него не му достигало неговото. Ами да вземе да се напъне сам да си изработи, вместо да се нада да вземе чуждото! Защото всички сме хора, Петьо. С проповядваните от тебе “такива идеи”, някои други ще ти посегнат, ако ти имаш повече от тях. И тогава само “разните вотове и оставки” ще са спасението й. Не пожелавай “бюлетината АК-47”, ако ти самият не я искаш насреща си!
Но това са препоръки за МИСЛЕЩИ хора. Петьо Цеков не е от тия.
Затова пише “анализи” и после сам им се чуди защо не се потвърждават от действителността. Ето, само 3 дни след горното му откритие – на 5.12.2003 и разбира се, пак в “Сега” - написал: “Народът песимист, но не иска избори”.
Ами, какво да допълня

·               Един женски анализ?! Става дума за Юлиана Ончева от вестник “Стандарт”, която - по същото време 28.11.2003, се мъчи да обясни поредното изследване на НЦИОМ за “Доверието във властта”.
Само във властта ли, Ончева? Защото вътре, освен портретите на управляващите министри от правителството на Симеон Сакскобургготски (без него самия) и на президента Георги Първанов, си поставила и портретите на Сергей Станишев, Стефан Софиянски и Любен Дилов-син (които в момента са опозиционери на властта, съответно в НС, в кметството на София и извън парламента), пък няма Ахмед Доган, Иван Чомаков или Надежда Михайлова, да речем. Но да оставим заглавието и да се взрем в “анализа”. Защо “анализа” в кавички?
Разглеждам графиката към анализа, където над портрета на всеки политик има едно стълбче, съответстващо на % общо гласували за него, оцветено донякъде в светлосиньо отгоре (% “не”) и донякъде в тъмно синьо отдолу (% “да”). Първото впечатление е изцяло объркващо. Стълбчето на Стефан Софиянски е второ в класацията, пък е “по-ниско” от стълбчетата на Соломон Паси и Милен Велчев, които са съответно трети и четвърти. На Георги Първанов стълбчето е първо – не се съмнявайте – но най-отгоре му процентът е само 13%, който е твърде нисък, сравнен с втория на Софиянски – 22% и особено, сравнен с 41-те %  на четвъртия Велчев. Чак на третото взиране в “таблицата на Ончева” става ясно, че хората й са подредени по процента на харесване, който е сбутан най-отдолу.
Тази Ончева не става за журналист. Може да води “светската хроника” - коя кифла с к’ва шарена рокля е била на поредния “виенски бал”, но да анализира социологически изследвания - хептен не. 

·               Или да допълня с“мислите” на двама хъш-лаци Андрей и Иван от “култовото” телевизионно предаване ”Сблъсък”?! Националната телевизия би трябвало да разположи своите камери в затворническия двор, където между въжетата на ринга, съответно в “синия ъгъл” е Андрей, а в червения Иван - или обратното, без значение - двамата да обсъждат “10-те най-тъпи щампи на прехода”, а на първия ред в публиката да греят гологлавите глави на хъш-овете, техни колеги по килии. Вместо това четем “мислите” им на втора страница на в.”168 часа”, при това на дата 7.11.2003, когато се навършват 86 години  от ВОСР:  
“- Броди призракът на комунизма;
- Дългата ръка на съветските тайни служби и до днес управлява живота и съдбите ни;
- Българинът е интелигентен, трудолюбив и много потентен;
- Първият сняг пак ни изненада;
- Най-тежката зима ни предстои тепърва;
- Правителството, което е на власт, е най-лошото;
- Футболното първенство ще бъде прекратено;
- Всички, които успяват, са мошеници с връзки;
- Винаги другите са значително по-добре от мен;
- Като ни питат “Как си?”, винаги казваме: “Много зле!”

·               “Залп от 25 куршума на картечен пистолет е покосил известния столичен апаш Николай Зарев-Данкина. 29-годишният бандит бе екзекутиран около 20,30 ч. в четвъртък пред дома му в ж.к.”Надежда”, където той живее със съпругата си и 8-годишният им син. Съпругата му неутешимо ридаеше до трупа му. “Защо теб”, крещеше ужасената жена. “Нали каза, че се прибираш у дома?” – написал екип на в.”Стандарт” от мястото на убийството на 15.11.2003.
О, колко сърцераздирателно. Защо баш Данкина ли? Отговарям аз:
Данкина, заедно с Баката и Гангстера, са останалите живи членове на бандата на Ганчо Въчков-Ганеца, който намери смъртта си след зрелищно преследване и стрелба от центъра на София до кв.Гео Милев на 6 юни 1999г. До момента според МВР на сметката на тази  банда се водят 150 грабежа.
И допълвам с големите букви на първите страници на вестниците: “Стана по-страшно от Ирак”. Както и с репортажите от Парламента, където “поредния показен разстрел предизвика разгорещени дебати”.

Трябва да разочаровам горните вестникари, телевизионери и хъшове, че в условията на демокрация “кабинет се сваля” само на избори, а не по този начин. Разхождането на престъпниците по улиците му не са повод за смяна на властта. Залято е с примери – и у нас, и в други държави източно и западно от нас, и тези примери не зависят от времето. Ако хората не са гладни физически, не се чувстват подтиснати духовно, пука им, че някои се стреляли. Ако е разрешено - се възмущават, ако не е - си траят. Били отстреляли някого? Е, има си министър на вътрешните работи за тая работа, не са застреляли нас, я... Щом има ядене и работа, мъни и фън, к’во те засяга! Хората не сме ангели и само твърде рядко тук-там сред нас се срещат светци. Ние, болшинството хора, се радваме дори, ако престъпниците се отстрелват един други. Така те намаляват сами своята популация. Иначе държавата за наша сметка трябва да ги хваща, да ги съди, да ги изхранва в затвора. Откъде накъде? Това последното обаче не е прието да се признава, не е “педагогично” за имиджа ни, защото ни разваля вътрешното възхищение от нас самите. Но пък обяснява защо харесваме личности, които я могат “тая работа” – да скарват престъпниците едни други.

Извинете, че ще се отклоня малко от темата, подсказана със заглавието и веднага ще припомня за една такава личност. Става дума за Бойко Борисов. Отново.
Той се появява малко късно в Моята история (покрай реабилитацията на Тодор Живков след като бе оправдан и пуснат от затвора по Виденово време), тъй като дотогава не беше нито действащ политик, нито действаща мутра. Политик му предстои да стане, а мутра, в смисъла на Барона и Крокодила, братя Илиеви и Карамански, братя Галеви и Черепа, никога не е бил. Не идва от затворниците, амнистирани от Събранието на Станко Тодоров, не е от списъка “103” на раздаваните куфарчета с пари, не е “честен” бизнесмен или банкер такъв, не е кредитен милионер. Докато мутрите крадяха, трупаха, приватизираха, пилееха... и други глаголи могат да се добавят за тяхната дейност..., Борисов е бодигард. Обаче пази не гърба на някой от неговата черга, а Лицето на социалистическа България. При това не потомствения комунист Луканов, а потомствения монархист Живков. (Може да не приемате моето разграничение между тези две Лица, но че има коренна разлика в разбиранията им за комунална България, няма как да бъде отричано.) Ама бил комунист!? Че какъв да е друг, щом е на този пост? И после, нали не твърдите, че всички комунисти са еднакви – има и по-идейни от обикновените мерзавци?!
Ето Борисов. Когато комунизмът си отиде и вече можеше да се краде безнаказано, той не сменя професията си – като хилядите подобни бивши милиционери от всякакво тесто. Прави частна охранителна фирма, вместо да приватизира металургичен завод напр. (Тази постоянност в професията сама по себе си е за възхищение.) Фирмата на Борисов - “Ипон” не рекетира клиентите си. (За разлика от фирми като на Алексей Петров, напр.) Защото охранява не други мутри, а задаващия се нов управител на България – цар Симеон.
(Вмъквам, по-скоро напомням нещо, което вече знаете: поръчител на Бойко Борисов пред Симеон Сакскобургготски е самият Любен Гоцев, а не Димитър Иванов-Гестапото, да кажем. Това не би ли могло да бъде обяснение за неистовата по-сетнешна омраза на неортодоксалните комунисти - именно на тях - към политика Бойко Борисов?)
С тази своя нова задача Бойко Борисов се справя много добре. Имам предвид, че не залита да осребрява служебните си заслуги в частни интереси. Нататък вече знаете: когато Симеон
II идва на власт, го изтегля като главен секретар на МВР в своето правителство. “Ипон” остава като минало ниско стъпало в Службата. (Отново съм изкушен да припомня, че ширещата се мантра как Доган направил Борисов генерал, е пълна, че и злонамерена глупост. Целяща чрез омесване на идеите, да раздели честните хора. Както отляво, така и отдясно! Доган е чиновник при Димитър Иванов-Гестапото и е немислимо да назначава “кой да кара влака”.)    
Докато чакаме да отмине етапа “държавна служба” в кариерата на Бойко Борисов и той да влезе трайно и мощно в политиката - като кмет на София и лидер на партия ГЕРБ, да си припомним как успя да разбърка (разказано вече)  и ще продължи да разбърква (описано в няколкото страници, които следват) застоялото блато на нашата организирана престъпност.
Две припомнящи историята страници преди това:

Не става въпрос за престъпниците, които се задоволят с малко – днес кокошка, утре насилие. Дори и да са организирани в групи по двама-трима, те са лека “настинка” за обществото, сравнени с “раковите метастази” от онези, дето напоследък започнаха да ги наричат “олигарси”. Т.е. престъпници, свързани с властта – те я спонсорират, тя им разрешава да крадат от държавата, без да ги безпокои.
Този механизъм е заложен изначално в стратегията на червената метаморфоза. Само че, докато за идеалистите-комунисти той е временен, помощен, преходен (колкото да дискредитира демокрацията), то за капиталистите-комунисти той е техният лост за промяна на системата. (Спомнете си двете партийни програми с които БСП се яви на първите избори през 1990-а. НИЕ-1, “Сполуката” на Иван Илиев и “Новата икономическа политика” на Кирил Сандов и Борис Янков.) 30 години по-късно е ясно, поне за мен, че Иван-Илиевците нямат шанс в европейска среда. Независимо от мераците им. Погледнете къде в класацията на народното доверие се намира чистата стара БКП и онази сегашна част от БСП, която й симпатизира.
Обаче борбата в другото партийно крило е безмилостно жестока. “Борбата, както казват, е епична” (Горкият Вапцаров. Как красиво Съдбата му го тури.) Комунистът Луканов разпредели в куфарчета събраните партийни пари и ги раздаде на избрани бъдещи “приватизатори”. Винаги ще твърдя, че именно това бе причина за разстрела му. Дали това действие произтече от чистите комунисти, които не му простиха тази измяна, или от мръсните тарикати в Партията, които си заметоха следите по този начин? – според мен и едното и другото.
Но Любен Гоцев, който, нали помните, беше първият пратеник на новата БСП за преговори с Царя в Мадрид, оживя и надживя Луканов с почти четвърт век, въпреки че му е батко с цели 8 години. Защо ли, след като и Гоцев - видимо отвън - не се различава кой знае колко от Луканов. Помните нали, думите му от началото на ТАЗИ 2003 година пред Ива Николова: “Какво? Мафия ли? Раздаване на пари? Това са приказки за маса!” Значи “борбата” не е принципна, а опира до това КОМУ да раздадем парите! Аз за друго обяснение не се сещам. Обаче имам притеснение, голямо притеснение, свързано ето с какво:
Любен Гоцев лансира Бойко Борисов от бодигард на Тодор Живков за бодигард на Симеон
II. След което му беше разрешено (не се съмнявайте в глагола) да стане тамада на кръга “Монтерей”. Това предполага, че Борисов е страна в спора “Кому”. Но и него не са го гръмнали още като Луканов, нали. (Добре, че въздигането му става СЛЕД упадъка на Костов в началото на новия век, иначе един господ само може да каже дали щеше да оживее в годините 1996-1997, когато точно Костов дойде на власт благодарение на подкрепа от “мутрите от първо поколение”.) Както и да е.
Пак според мен: Бойко Борисов има грубия манталитет да бъде перфектна мутра. Обаче е принципен и честен по своему – избере ли страна, той държи на нея. Пример за това е, че когато Новите социалисти погнаха Тодор Живков, Борисов не го изостави и отказа (което е не по-малко важно) да напусне демонстративно партията БКП. На всичкото отгоре (ТОВА пък е особено важно!) Бойко Борисов има изключителен политически нюх. Не е проста хитрост или демагогство, не е страх някакъв, повече от  решителност е. Колкото и който да го “наплюва”, че е банкянски селянин, тиква, прост пожарникар без образование, корумпиран, тарикат – си е чиста безпомощна злоба пред по-добрия. Опитвал съм се много пъти да отгатна какво ще е решението му за даден политически казус. Не съм познавал. Дори, когато конкретното му решение да е видимо грешно според мен, след време се е оказвало, че “така е по-добре”. Този политически усет към правилното за момента решение с оглед на бъдещето, не се учи. Дали ще се развие, е друг въпрос, но трябва да го имаш. Лично аз не мога да посоча друг съвременен български политик от нивото на Бойко Борисов. Иначе много са се учили в школи всякакви, години наред са били сред управляващите, но никой не е станал задаващ директиви на Историята управник. (Освен Тодор Живков - Стефан Стамболов и цар Борис
III не са ми съвременници. И не мисля, че пропускам някого. Както и не мисля, че Борисов е избран от Любен Гоцев. Монтереецът е само куриер.) Няма да се учудя, ако Бойко Борисов след време стане кавалер на Почетния Легион.
Още малко, просто да завърша предисловието на историята “Борисов и мафията”.
След събитията от началото на 1997г. организираната престъпност  придоби легитимация на паралелна власт в държавата. Изключително неразумно решение (не само на Иван Костов) е да поискаш подкрепа от мафиоти (и на комунисти), за да дойдеш на власт. Тези нямат насита на демократични глави. Като оня змей от приказкката са – всяка година изяждат по една “девственица” и накрая пожелават дъщерята на благодетеля си. Затова решението е само едно: такова развитие НЕ БИВА да се допуска изначално.
Но виж тактиките за справяне със създадена вече такава ситуация, могат да бъдат поне две. Мисля, че “да възбудиш” мафиотите да започнат да спорят помежду си, т.е. да се избиват помежду си, е по-разумното, отколкото да ги хващаш, съдиш, затваряш и др. такива цивилизовани начини. (Прости ми, Господи, че знам Твоята Заповед, но не мога да я изпълня. Грешен съм.)

Борисов стана главен секретар на МВР  през септември 2001 година. И се започна: (Прощавайте за повторението, ама то е майка на знанието)
2001 година – Поредица от убийства в групата на Поли Пантев, вкл. и самият Поли, и в групата на бай Миле, чийто ред ще дойде в 2004.
2002 година – стрелбите срещу по-дребните Янко Ваташки и авери, Митьо Очите; атентатите срещу баретите Алексей Петров и бай Добри, Димитър Джамов и Илиян Версанов; екстрадицията на Сретен Йосич;
2003 година - Убити Илия Павлов и малкият Фатик, Тодор Толев, Косьо Самоковеца. Мето Илиенски изчезна безследно, отвлякоха Димитър Стефанов, син на Венци Стефанов. Организираха атентат срещу Иван Тодоров-Доктора (засега неуспешен)
2004 година - убити Стоил Спавов, бай Миле и още 5-ма от приятелите му, Димата Руснака.
2005 година - идва смъртта на последния пантевец Антон Милтенов-Клюна, Георги Василев, Емил Кюлев, Георги Илиев...
Нататък... – нататък.

Понеже се намираме все още в 2003 година, а от нейните бандитски истории съм разказал подробно само за “неволите” на клана Павлови (бащата Павел, синовете му Илия и Фатик, и техните жени), да разкажа телеграфно за пропуснатите две знакови убийства. Всъщност пропуснато е само едното – на Тодор Толев, което се случи в началото на лятото. Другото – на Косьо Самоковеца, което все още предстои тъй като ще се случи в началото на декември, всъщност е предадено покрай биографията на неговата вдовица Ангелинка (в главата “Корони от тръни”).
Кой е Тодор Толев?
Аз споменах за него покрай убийството на Илия Павлов и коментара на един Знаещ много за “тези неща” – адвокатът Тодор Батков. Той каза, припомням: “Убиха го за нещо, което предстои”. Тодор Батков е официалният адвокат в България на един руски олигарх Майкъл Чорни. Мрежата “Чорни” е братовчедка на мафията “Павлов”. Докато Мултигруп вършее повече в полето на бизнеса, то империята на Чорни е по-скоро “геополитическа” – задачата й е да следи и държи България в сферата на влияние на Русия. Разбира се, че и с пряка намеса в българските вътрешни дела. Най-първичното – Майкъл Чорни е собственик на футболния клуб “Левски”, чиито ултраси се използват, за да всяват страх и ужас в обществото ни винаги, когато то мръдне в демократична посока. И това години напред. Когато звездата на Чорни помръкне, собственик на “Левски”, т.е. и на агитките, ще стане Тодор Батков, а после и Васил Божков, също така “видни български спортисти”. Всички наричат Емил Кюлев “банкера на руската мафия”, който... бог ще му прощава. Всички знаят, че Чорни контролира най-големият български оператор Мобилтел, чрез Владимир Грашнов, който... бог да му прощава. Но малко българи знаят за т.нар. билинг-система на Мобилтел. Това е системата, която следи стриктно телефонния трафик, регистрира кой на кого се обажда, времетраенето на разговорите и тяхната стойност. Е, фирмата, която се грижи за тази система е на Тодор Толев. В съдружие с Тодор Батков, разбира се. Нищо чудно, че убийството на този човек (на 16.06.2003) мина общо взето много тихо. 4 куршума от минаваща кола, в 9 часа сутринта, само дето улицата не е “Латинка”, а “11 август”.
Кратка справка от вестниците за съдружниците на убития Толев и завършвам с бандитите - в основната си фирма “Корал 21” той е съдружник с Младен Червеняков, депутат от БСП; във фирма “Норт” – с Гриша Ганчев, в д-во “Саут” – със Славчо Христов; във фирма “Ти Би Ай-97”, ликвидирана в началото на 2002 година – с Бойко Борисов. Преди 10 ноември 1989-а Тодор Толев е бил агент на ДС по линия на контраразузнаването. Дълги години е работил в системата на пощите и далекосъобщенията, а по-късно – в БТК.
Щях да забравя – в началото на октомври 2003г. вестник “24 часа” публикува интервю със Зорка Първанова, жената на президента ни. То е гарнирано с две снимки. Едната е точно датирана: “президентското семейство в античния град Ефес ТАЗИ седмица”. Другата е надсловена просто “Първанова на сватбата на бодигарда си лейтенант Елисавета Толева”. В интервюто, което е на цяла вестникарска страница, няма нито една дума за охраната на президентшата, още по-малко пък за някоя си Елисавета Толева, която я пази лично, и се е омъжила. Това събужда въпроси – В качеството си на каква (приятелка, кума, роднина?) Първата Дама на Републиката е присъствала на сватбата на телохранителката си? Защо е публикувана баш тази снимка, като в интервюто нищо не се споменава за нея? Кога се е състояла сватбата? Отдавна или скоро около убийството на един ТОЛЕВ, което беше на 16 юни тази 2003 година?
Знаете ли защо задавам тези въпроси? След 15-тина години една секретарица от антуража на Слави Трифонов ще стане нашата текуща Първа Дама. Още на втория месец след като мъжът й (втория) стане президент, тя ще се забърка в една разправия с органите на КАТ. Мерцедесът й, за да паркира точно пред един моден бутик на една оживена софийска улица, направил забранен обратен завой. Десислава Радева, съпругата на президента Румен Радев, се шмугнала в бутика, а предоставила налитането за бой върху полицая от КАТ на своята телохранителка Елисавета Толева. “Която е дългогодишен служител на НСО”, пишат вестниците.
Мислите ли, че в НСО на еднакви служебни позиции служат ДВЕ дами, наречени еднакво? А мислите ли, че убитият Тодор Толев, не им е баща? И кой е по-голям приятел с него – Бойко Борисов или Президентът? И кой президент – Първанов или Радев...
Много е полезно, и поучително, да се четат старите вестници...

 И сега да довърша историята “Васил Божков и приятели v.s. Бойко Борисов”. В някои важни отношения тя поразително прилича на историята с Тодор Толев и боянската му рода.
Кой е Васил Божков-Черепа?
Бандит от Велинград. Познавате го още от началните страници за организираната престъпност в България (НИЕ-2). Започнал от никакво потекло, като дребен екземпляр от рода на Живко Томов-Фашиста или Емо-Крокодила например, за да стане един от най-богатите мафиоти. С по-голям реализиран потенциал от братята Илиеви или Галеви. Но никога няма да стигне нивото на Андрей Луканов или Емил Кюлев, защото “не е един от тях”. Обаче ще оживее, за разлика от всички тях! Ще оживее и ще играе важна мафиотска роля не само довчера и днес, а и десетилетия напред – поне две оттук нататък. В това отношение много си приличат двамата с Алексей Петров. България ще стане нормална европейска държава, когато тези двамата бъдат осъдени или умрат.
При условие, че нямат следващо мафиотско поколение!
2003 година не беше хубава за “бизнеса” на Васил Божков-Черепа (за разлика от 2002-ра, припомнете си бандитските истории). Правителството на Симеон го удари със закриването на безмитните магазини (което финансовият министър Милен Велчев се опита да спре, заплашвайки с оставка, но номера му не мина), лотарията и електроразпределителните дружества. В края на годината ще се извършат някои мерки за ограничаване на основния му бизнес – хазарта.
На  всичкото отгоре Царят не прие оставката на главния секретар на МВР Бойко Борисов и неприятностите на Божков останаха. До нови убийства в неговия кръг не се стигна, но някои от неговите хора, които досега се смятаха за недосегаеми, бяха осветлени в печата. Например: в.”Стандарт”, 16.10.2003, пише иронично: “Бобокови са богати, но честни и вдигнаха храм”:
“Братята бизнесмени Атанас и Пламен Бобокови са ревностни християни. Преди месец в Кърджали  отвори врати съграденият с техни пари уникален храм “Успение Богородично”, чийто настоятел е отец Боян Саръев. Говори се, че градежът е погълнал над 1 млн.лева. В бъдеще той ще се издържа с приходи от хотел. А защо не и от търговия с петролни продукти. Според запознати чрез Движението за християнство и прогрес “Свети Йоан Предтеча”, чийто лидер е отец Саръев, са минали тонове горива. Пловдивският митрополит Арсений отказа да освети храма на братята Бобокови. Така всички църковни служби и тайнства като кръщенета и венчавки са недействителни. И пред Бога, и пред хората.”
(“Отецът” Боян Саръев познавате от предишни страници на НИЕ. Сигурно ще си спомните, че според запознати източници той е бил милиционер в комунистическа България някъде из Родопите, а след Десети ноември се замонашва. Писателят Христо Стоянов в своите книги за безчинствата на комунистите в Родопите е визирал него за своя герой Рязания поп.)
“Братята Бобокови са племенници на бившия първи секретар на БКП в Русе. (Къде е Русе, къде е Кърджали... Какво свързва русенските “синове на Партията” с някакъв прост милиционер от Мугленско...) Те провалиха нефтената рафинерия “Плама” в Плевен и завода за масла “Леон Таджер” в Русе. Иначе са големи бизнесмени. Ако искате да видите какво представляват, идете някой път в петък или в събота вечер в луксозния нощен стриптийз-бар “Одисей” в Русе.”
В следващите години на управление на БСП в съдружие с ДПС, слуховете за тези и други далавери на братята от ордена на Черепа, ще затихнат. Когато държавата в лицето на ГЕРБ, и не без помощта на укрепващия Европейски съюз, успее да се стабилизира, войната на олигарсите Божкови с Бойко Борисов ще пламне с нова страшна сила. И знаете ли, че на страната на Васил Божков ще бъдат пак старите дейци  от БСП и ДПС, плюс новите им лица – президентът Румен Радев и АД-то на хората около Иван Костов!
Нищо ново няма под Слънцето.
Само да довърша. В.”168 часа” от началото на декември 2003г. твърди, че Атанас и Пламен Бобокови имат над 60 милиона долара. За сравнение парите на Васил Божков-Черепа са около 650 милиона долара, на Алексей Петров – 160 милиона, но лева. Христо Стоичков имал 20 милиона лева, а Богдана Карадочева – 2 милиона. Колкото и Лили Иванова.
Не можах да намеря справка колко са парите на столичния кмет Стефан Софиянски. Но след 7-8 години средната дъщеря на кмета, най-палавата – Ива (ох, какви любопитни подробности има из вестниците за тази все още ученичка в гимназията), ще се задоми със сина на Васил Божков – Антон.
Пари при пари отиват, нали. Идеите – кучета ги яли.
Аз не мисля така. И съм прав, да ви вземат дяволите!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 97693
Постинги: 380
Коментари: 126
Гласове: 543
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031