ЧЕТВЪРТИТЕ МЕСТНИ ИЗБОРИ – ЗАВЕРИ И ОТВЕРИ

Първите избори за местна власт бяха проведени, без някой да разбере, заедно с изборите за ВНС през юни 1990 година. Вторите “малко позакъсняха” и вместо след 4 години, както е по конституция, ги дочакахме в края на 1995-а. Оттам нататък влязохме в ритъма. Третите – през 1999, четвъртите – през 2003, петите – през 2007 година... Горе-долу все през октомври-ноември.
За местните избори се заговори по-сериозно през февруари 2003г. Няма някаква ясно отличима причина за такова присещане. Изборите са чак в края на октомври. Можеше да стане през януари – “Нова година – нов късмет”, през март, през юли... А през февруари само се положи началото на парламентарната група НИЕ, обаче нейните амбиции не бяха насочени към местно ниво, а на национално. Според мен депутатите явно им беше скучно, та затова се сетиха за промените в Избирателния Кодекс толкова рано. После споровете се позабравиха, защото Царят подхвана едни промени в кабинета си, подхранващи мечтите за предсрочни, но парламентарни избори. В добавка синята коалиция изпадна в едни кризи на доверие между кинжали, костовисти, бакърджевисти, агнешки главички, чорни и др. разни морни божковци. “Етническият нос” на Савата надуши възможност да се внедри в предприятието покрай новите “либерални” тенденции в  политиката... А кроткият Първанов “през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим”. Той имаше грижа да стане собственик на държавата, а не някакъв нейн изпълнителен директор.

Е, истинският Господ в лицето най-напред на НАТО (2004), а после и на Европа (2007), беше вече предрешил съдбата на България.
Но за протокола на историята важна е хронологията:

КЪСНА ЗИМА – РАННА ПРОЛЕТ

·               16 януари, според в.”168 часа”: “Сините предлагат конституционни промени, свързани с членството ни в НАТО. Те са: свободно преминаване и пребиваване на войски на алианса, президентът може да бъде върховен главнокомандващ само по време на война, длъжността вицепрезидент се премахва; излизане на прокуратурата и следствието от съдебната власт, ограничаване имунитета на магистратите, въвеждане мандатност на ръководителите им; ограничаване възможността за неоснователно връщане на наказателни дела за доразследване в съда. Сините искат лустрация срещу хора, участвали в бившите тайни служби, както и на свързаните с престъпни структури лица да се включват в икономическия и политическия живот. По отношение структурите на МВР и специалните служби, от тях трябва поетапно да бъдат отстранени всички, които са били сътрудници на ДС и такива, които са участвали в насилия срещу личността, събирали са, давали са или допринесли за предаване на информация за дейността на хора, работили срещу комунистическия режим, завършили са школи в КГБ и ГРУ на СССР, били са свързани с незаконна ембаргова търговия, незаконен трафик на хора и наркотици, подготвяли са терористи под формата на помощ за други държави, политически организации и революционни движения, участвали са в унищожението на архивите на бившата ДС.”

·               Точно предния ден, 15 януари, в НДК завърши петата национална конференция на ДПС. Да прочетем в.”24 часа”: “Освен премиера Симеон Сакскобургготски на крака при Доган дойдоха парламентарният шеф Огнян Герджиков, гостуващият у нас турски вицепремиер Ертору Елчънбаир и лидерът на “Партията на верния път” Мехмед Аджер, столичният кмет Стефан Софиянски. Надежда Михайлова влетя в залата, когато Доган вече държеше речта си. “Неведнъж сте доказвали, че умеете да предвиждате и творите бъдещето. България има нужда от вашите решения”, обърна се президентът Георги Първанов към ДПС чрез писмено поздравление до форума. “Ще управляваме заедно, да почнем от кметовете”, така соцлидерът  Сергей Станишев се обърна към делегатите на конгреса. Соколът (на турски език – Доган) беше преизбран с пълно единодушие за лидер на ДПС. Шефът на жълтите депутати Пламен Панайотов не видя критика на Доган в призива му спешно да се излезе с икономическа стратегия до 2007г., а заявка ДПС и НДСВ да управляват още един мандат. Е, може и така да се тълкува, коментира после Доган.”
15 българи бяха избрани в Централния съвет на партията на Доган. Новите имена в ръководството - Камен Костадинов, ексдепутатът от миналото НС от хората на Христо Бисеров и Красимир Кънев, областният управител на Търговище, са от личната квота на Доган; областният на София Росен Владимиров, Валери Каменов от Враца, Емил Зарков от Кюстендил, Кольо Колев от Ловеч, Росен Божилов от Софийска област

·               Февруари по средата, в.“Стандарт”: ”Кандидатът на червените в София ще е с усмивката на Софиянски и сърцето на Сакскобургготски. Спомняте ли си вица за капризната дама, която искала дете? Посетила най-големия специалист по изкуствено оплождане и занареждала: “Искам бебето да бъде умно като Бил Гейтс, красиво като Ален Делон, високо и силно като Арнолд Шварценегер” и т.н. Докторът й дал да изпие една стъкленица, тя заспала и... с думите: “Капризи, каквото се получи”, се заел лично с производството.”

За мое съжаление под този хубав разказ в “Стандарт” никой не се е подписал.

·               Анастасия Мозер, председател на БЗНС – Народен съюз (пред “Новинар”, февруари): “Диалогът в едно общество е винаги необходим. ДПС са хората, които започнаха война срещу нас. Това е жалко, защото ние имахме принципна позиция по отношение на ДПС и сме ги защитавали, дори когато СДС водеше война срещу тях. Колкото до НДСВ, ние на 6 април ще издадем колекция на лъжите на г-н Сакскобургготски. Тя се казва “800 дни, 801 лъжи”. В нея са събрани всичките му обещания със съответен коментар по тях. Българският народ има по-голямо търпение с хора, които го лъжат, отколкото с хора, които го учат как се лови риба, а не му обещават, че ще му я дадат в устата.”
Земеделците никога не са обичали Царя. Помните ли онази карикатура на Александър Божинов? – На бащата на Симеон поднасят на една тепсия прясно отрязаната глава на Александър Стамболийски. От тепсията капе кръв.

·               Пак по това време, знаете вече, се заговори за създаване на нова ПГ с името НИЕ. Давам ви коментарът на Сима Владимирова от “168 часа”: “Истински новото в ситуацията е, че за първи път от НДСВ се откъсна група, която започна да признава, че отговорността за дереджето не е само на Пламен Панайотов, но пада лично и върху премиерската глава. Досега всички с изключение на Стала Банкова пазеха Симеон Сакскобургготски. Ако НИЕ стане парламентарна група, тя няма да подкрепи царя при евентуален вот на недоверие. Макар, че може да подейства и страхът, че няма да влязат повече в НС, ако то се разпадне.”

·               Март, коментар на Анелия Башева в “Сега”: “Както и през есента на 2001г., Симеон не дава и дума да се обели около предстоящия вот за кметове и съветници. Под личното му ръководство темата е зачеркната от дневния ред на НДСВ и всякакви опити за предложения се отрязват в зародиш. Няма стратегия, няма номинации, няма нищо. Царят-премиер отново дава вид, че има собствена дълбокомислена стратегия и просто чака удобния момент да я извади. Всъщност както и преди 2 години, така и сега, задгранични съветници му пълнят главата с разни теории, а той слуша ли, слуша. За последно е решил партията му да не издига самостоятелни кандидати за кметове, а да подкрепи независими претенденти. В прав текст това означава да абдикира от местния вот, за да избегне очаквания публичен разгром. И евентуални предсрочни избори, до които той може да доведе. Той просто иска до пролетта на 2005-а да не си тръгне натирен. Неговата битка вече не е за власт, а за оцеляване.”
Щеше да бъде много по-добре за Анелия Башева, вместо да се упражнява в прогнози, да даде имена на “задгранични съветници, които пълнят главата на премиера с разни теории”. Сигурно има, тя сигурно ги знае, но не би. Що така бе, моме?

·               Аз обаче ще дам едно име на местен съветник на Симеон, който казва (4 дни по-рано от Анелините анализи, в същия вестник “Сега”): “Съмнявам се, че хората ще аплодират издигнати от НДСВ кметове. По-добре да заставаме зад регистрирани кандидати, защото който ги подкрепя, губи по-малко от другия, който ги издига.”
Името на този е Камен Влахов, депутат от основната група на НДСВ в парламента, но иначе осветен отвсякъде (фиксирано и тук вкл.) вътрешен човек на Васил Божков-Черепа. Чието име, на последния, също е ярко осветено (вкл. и тук) като основния задкулисен претендент на българския мафиотски бизнес да управлява държавата. След малко ще четете за един друг, намърдал се за кандидат-кмет, но в синята група – казва се Пламен Орешарски – който се среща с Васил Божков. Обаче такива номера не минават пред лидерката на СДС Надежда Михайлова, и тя го изхвърли от кандидат-кметската синя листа.
Интересно, че след 10 години този въпросен човек на Васил Божков – за Орешарски говоря – ще бъде предложен и ръкоположен за министър-председател на чисто социалистическото правителство на БСП (2013-2014) от самия Сергей Станишев. Тогава цяла година едни сини, нарекли се “автентично десни”, ще протестират на улицата, за да бъде свален този човек на Черепа. Но не те ще го свалят, а другият крепител на кабинета “Орешарски”  - ДПС Лютфи Местан, който ще дръпне килимчето под краката му (2014). И това ще доведе до повторното завръщане на ГЕРБ Бойко Борисов на кормилото на държавата. Още по-интересно е, че след 6 години (2020), този път червените, ще поискат да свалят Бойко Борисов от власт. И ще бъдат подкрепени от същите сини “Автентично Десни”.
Не ви ли се струва много загадъчна тази симбиоза между червени и сини-АД, колчем стане въпрос за партията на Бойко Борисов? Ако да, да ви подшушна документално проверимо:
- Първият, който подпука Васил Божков, бе именно Бойко Борисов в качеството му на главен секретар на МВР. Когото Царят беше принуден – мога да смечка тона: беше улеснен - да подкрепи, от новата европейска България. Знаете тази миналогодишна история, ще четете след малко продължението й ТАЗИ година. На Черепа (ако сте много стриктни: на бизнесклуб “Възраждане”) не беше позволено да встъпи в политиката!
- Второто остро подновяване на войната им, предстои в годините 2013-2014. Тогава спорът ще бъде решен от ДПС. На мафията, поне на тази, пак не беше позволено да влезе в политиката!
Третото сражение ще бъде около 2020г. От европейска страна пак стои министър-председателят Бойко Борисов ГЕРБ, от другата страна е президентът Румен Радев, съгласуван с Путин, и който без подкрепата на нашата БСП Корнелия Нинова, хвръква за десет минути. Тактиката на това трето сражение е същата - улични протести водени официално пак от сините-АД, в които червените знамена на БСП пак липсват, и поддържани пак с парите на Васил Божков и С-етата.
Простете за 5-кратното повторение на думичката “пак”. Няма как да избегна досадното повторение на старите червени оръжия. Бъдете сигурни, че ако нашите червени можеха да разчитат на Червената армия Освободителка, досега да са окачили на бесилото всичките сини, и всичките нечервени. Понеже тази тяхна мечта не може да бъде постигната по този начин, в “боя влизат” парите. Ама тези крадени, кървави пари, имат едно много неприятно качество: свършват. Защото все по-малко стават лудите, дето са съгласни да дават своите си пари за техните нужди. Като я няма Червената армия “Освободителка” - да се върнем на думата.

·               И още няколко други “Орешарки” – имам предвид откровени тарикати и тарикатки на които е все едно кому служат! Щом им плащат.
И знаете ли кое е най-радващото от историческа гледна точка, най-положителното в резултатите на тяхното политическо развитие през годините? В края на краищата всички те паркират в “червената къща”. Сред тях няма нито един демократично разсъждаващ човек!
- Нона Йотова, интервю на Йоана Гъндовска в “Сега” на 28.03.2003: “Аз съм космополитен човек. Не се възприемам като една нещастна  част от нещастна България. Това, че пея срещу войната, не означава, че поддържам Саддам Хюсеин. Не мога да разбера защо толкова много се набляга на това, че това събитие е ляво, след като Сергей Станишев подчерта, че то няма такива цели. (Е, щом самият Станишев е казал, че това нещо не е такова, ние какво...) И при положение, че на едно място стояха Недялко Йорданов и Вили Цанков – двама интелектуалци, които са афиширали себе си единият като ляв, а другият като десен.”
(Направо да се обърка човек кой е ляв, кой е десен от тия двамата. Вили Цанков започна като син във ВНС, за да се приюти в червения цвят в последните няколко години. Описах това негово “космополитно” претворение в тази книга. Недялко Йорданов и той – започна като силно син, а завърши – изобщо не бъркам с глаголното време на завърши, там няма “ще” – пак там при червените. Четете нали, и не забравяте какви ги написа? И нему не харесва “демократична България”, “която стана проститутка”.)
Нататък Гъндовска подсеща Йотова да не се отплесва: “Да се върнем на сегашното правителство...” И бъдещата депутатка в групата на БСП Нона Йотова се връща: “С това правителство няма да стане, то ще се смени. Според мен единственият шанс на България е да има правителство от професионалисти, експерти.”
Тарикати най-обикновени. Че и еднотипни. Годината е 2003, не сте забравили, нали. В 2009-а, в 2013-а, в 2016-а, в 2020-а... все същия припев: “Да сменим демократичното правителство с друго. Съставено от професионалисти, експерти, умни...” Че довършете бе, космополити – “от БСП”. Срам ли ви е или е Влаховото: “Съмнявам се, че хората ще аплодират БСП кандидати. Затова да подкрепим други...:   
- “На левия митинг срещу войната ще пеят още Стефан Диомов, Ева и Гого от “Тоника”, Нели Рангелова. Паралелно излезе Обръщение на творците-пацифисти. Авторът на това антивоенно обръщение на интелектуалците е Недялко Йорданов. “Това ми е дошло отвътре, аз съм човек на емоциите, никой не може да ме накара да направя нещо, което не мисля, което противоречи на моите убеждения. Ако се е получило съвпадение в убежденията на много хора, какво по-хубаво от това?!”, коментира упреците поетът Недялко Йорданов.” – цитатът е от в.”Сега” на 27.03.2003
- Актрисата Аня Пенчева е кандидат за общински съветник от Съюза на свободните демократи в район “Студентски” в София. В интервю на Вера Чалъкова от “Труд”, 31.03.2003, тя казва: “Ако спечеля, печели район “Студентски, ако загубя, губи цяла София.”
Не зная  дали Аня Пенчева ще спечели, но зная, че софийският район “Студентски” само след няколко години ще стане квартала на проститутките. Самият девиз на Пенчева, има го и във въпросното интервю, е: “Правете любов, а не война”. Той й помогна много в решаване на жилищния проблем на предишното й семейство със Сашо Диков, който и досега живее в придобития по този начин апартамент лично от Тодор Живков (случаят е описан в НИЕ-1).  
- Към този момент – края на март – кандидат за общински съветник на партията на Стефан Софиянски ССД е и Илияна Раева. Тя е съпруга на Наско Сираков, който е...
(Когато Васил Божков избяга в Дубай (2020) от правосъдието с милионите си, откраднати от българската държава, той ще джироса акциите си във ФК “Левски” именно на Наско Сираков. Към този момент пък самият Стефан Софиянски, ще е щастлив сват със самият Васил Божков. Средната  му дъщеря Ива Софиянска ще е жена на сина на Божков Антон с когото имат син. Наследник... Все автентично десни.)

КЪСНА ПРОЛЕТ – РАННО ЛЯТО

·               Иван Тропанкев в “Сега”, 25.04.2003: “Трима млади лидери, близки до Надежда Михайлова, са на път да вземат властта в СДС. Международният секретар Петър Стоянович става шеф на предизборния щаб на СДС, като измества Евдокия Манева от този пост, членът на НИС Николай Младенов става говорител на СДС, а лидерът на младежката организация Мирослав Боршош бавно, но безкомпромисно си връща силата, отнета му от Иван Костов. Целта на Михайлова не е трудна за разгадаване. Тя иска да създаде гвардия от лично предани активисти. Целта й е и да се освободи и от мощната група на “агненшките главички”, предвождана от  Никола Николов.”

·               “Кадрите на Доган” е нарекла своя анализ журналистката Милена Асенова. В нейната статия са посочени следните имена:
- лоялните: Мехмед Дикме, Неждет Моллов, Хасан Хасан, Сабри Галиб, Нихат Кабил, Рушен Риза;
- личните приятели: Нахит Зия. Мехмед Джафер, Ахмед Юсеин, Лютфи Местан, Ремзи Осман;
- новите лица: близнаците Четин и Метин Казак, Ертан Кара, Салиха Емин.
Това били трите ключа, които отключвали вратата на Движението, според авторката. За онзи ключ, който минава през леглото на самия Доган, ни дума. Макар само от първи поглед, при това непрофесионален като моя, се виждат поне четири жени със същите фамилии като на 4-ма от изброените мъже.
Само отбелязвам, че тазгодишната изборна кампания на ДПС се спонсорира от фондация “Либерална интеграция”. Шеф на УСс е Камен Костадинов, членове трима – Мехмед Дикме, Рушен Риза и Салиха Емин. На миналите кметски избори отговорникът беше само един – Осман Октай.

·               Във в.”Труд” от 7.05.2003 намирам една интересна справка за броя на партийните членове по партии, направена неизвестно от кого и как, но подписана от известната Румяна Братованова.

Интересно, че кметът на най-големия ни град София ще бъде от партията ССД, която според братованци има най-малък брой членове. Или сведенията не са верни, или бройката организирани членове няма никакво отношение към гласуването за кмет.
Журналисти?!

·               В.”168 часа”, 16.05.2003: “Соцпартията сключи сделка с Тренчев и Христов” (Да пояснявам ли, че Тренчев е Константин Тренчев, а Христов – Желязко Христов, шефовете на двата най-големи синдикати “Подкрепа” и КНСБ.)
А сега гледайте какво става! Пак в.”168 часа”, но 40 дни по-късно – 27.06.2003: “Хората на Желязко Христов, без да имат никакви политически скрупули, вече имат конкретни договорки по места за сътрудничество с БСП, СДС, ВМРО и “Гергьовден” в надпреварата за общински съветници. За Желязко очевидно е много важно да внедри свои хора в листите. За целта  структурите на КНСБ в страната могат да заделят част от средствата си, но не повече от 20%, за предизборна агитация в полза на своите фаворити. Това означава например, че Софиянски  и кандидат-общинарите на КНСБ в столицата могат да получат финансови инжекции от около 20 хиляди лева, за Пловдив евентуалната сума ще е около 15 хиляди. “Структурите ни биха могли да мобилизират подобен паричен ресурс, но само ако те решат”, обясни пред “168 часа” зам.шефът на синдиката Пламен Димитров. Ако бъдат насочени към кампанията, средствата ще отидат за изготвяне на плакати и агитационни брошури. ... От ”Подкрепа” засега не казват какви суми обсъждат. Най-вероятно Константин Тренчев ще подпомага своите фаворити чрез външни донори, като за целта ще бъде активизирана дейността на неправителствена организация, близка до синдиката.”
(Коя? Казва ли ти някой...)

·               Първото появяване на Пламен Орешарски на обща снимка с Надежда Михайлова е във в.”Труд” от 26.05.2003. Снимката е на Виктор Гилтяй и е озаглавена много оптимистично: “Ще спечеля София!”
На следващия ден племенникът на ярко червената Роза Коритарова, ставащият все по-син журналист Георги Коритаров, пише (аз го намирам в “Новинар”): “С издигането на Пламен Орешарски като кандидат за кмет на столицата сериозните претенденти вече са двама. Другият е Стефан Софиянски. За първи път като конкуренти ще се изправят един срещу друг личности, които до неотдавна бяха представители на една и съща партия.”
Стоп на цитата. Не е съвсем така – Стефан Софиянски е член на СДС от 1990 година, а Пламен Орешарски от има-няма две години. Ако двамата ще се подвеждат под общ знаменател, то най-малкото им общо кратно е Васил Божков-Черепа, а не членството им в СДС. Другите двама бивши СДС-представители кандидати за кметове Евгений Бакърджиев (от БДС-радикали) и Богомил Бонев (от Гражданската партия на България) “не се делят” на това НОК Черепа. Георги Коритаров няма как да не знае това, иначе язък му за претенциите. Може би тъкмо заради това той продължава мислите си така:
“Тази пъстра дясна политическа мозайка все повече дава поводи да се чува емоционалният възглас: “Хайде да обединим десницата за местните избори в София, за да не попадне столицата в ръцете на социалистите”. Призивите за обединение на всички десни формации може и да звучат красиво, но логиката на политическия реализъм днес изисква друго – внимателен и стратегически далечен поглед, който надхвърля хоризонта на местните избори. Призивите “да се обединим, за да не спечели БСП София” са красиви, но безсмислени и дългосрочно опасни. Само поддържането на СДС като принципна дясна алтернатива на НДСВ дава определени шансове на десните избиратели да запазят своя писта и свои възможности за бъдещ национален вот.”
Т.е. веднъж: “гласувайте само за СДС”, т.е. гласувайте за Пламен Орешарски, а не за Софиянски, Бакърджиев, Бонев. И втори път: Тази тактика е позната, та чак втръснала. Разпръснати между много кандидати, десните избиратели стават по-малко от левите избиратели, консолидирани само около един – в случая кандидатът на БСП. Добавям и съзнателната лъжа коритарова, че НДСВ не е дясна алтернатива, а някаква разновидност на червените.
Тези съображения ми дават правото да напиша собствен извод: Георги Коритаров е като онзи вълк, който си надяна овча кожа, за да измами агънцата да го пуснат в къщата, за да ги изяде. Колкото той успя да ги схруска до края на приказката, толкова и Коритаров ще успее в замисъла си. И знаете ли – в края на приказката Коритаров ще се дефинира като син, ама син от автентично десните. Които толкова се засилиха на дясно, че се появиха на комунистите от ляво.

·               В началото на юни Младежкият съюз на БСП – БСМ организира среща с ръководството на българската гей-организация “Джемини”. “Целта е да се предизвикат публични дебати и медийни кампании за промяна на общественото мнение в полза на хомосексуализма, според лидерът на БСК Михаил Балабанов, пишат по вестниците.
А Станислава Георгиева от “Сега” ни осведомява, че Пламен Орешарски осиновил два скални орела от Софийския зоопарк Ния и Братан. “След като Орешарски решил да ги осинови, женската започнала да мъти”, цитирам точно авторката. Можете да ми повярвате – репортажът й е съвсем сериозен. Три пъти го прочетох и не открих грам ирония.

·               На 16 юни Градският съвет на БСП-София одобри кандидатурата на Стоян Александров за кандидат-кмет на София. “Ще търся екип, който да ми помогне в писането на леви послания, защото съм зле с ориентацията ляво-дясно в политиката”, признал със смутена усмивка банкерът, пишат вестниците.
Колко трогателно! Милите! Прякорът на смутения кандидат-кмет е “малката секира”. Без майтап.
След няколко дни Стоян Александров получи писмена подкрепа от червения шаман Димитър Гронев (Помните го от НИЕ-3, той подкрепяше и банкера Венцислав Йосифов, който тогава беше в сегашната роля на Стоян Александров.). Само не разбрах защо Гронев е нарекъл статията си в “Стандарт” – “Изборите в София: ляв мигач и десен завой”. Това в червения Правилник за движение в обществото е забранено. И участниците в движението ще санкционират фаворита на Гронев на изборите.
А може и да не е само заради това. Помните ли цар Киро – оня дето май (не)беше взривил редакцията на любимия им вестник “Труд” преди година-две? В момента той е лидер на партия “Свободна България” (!?) Та цар Киро заявил: “В борбата за кметското място в София ще подкрепим кандидата на БСП Стоян Александров.”
Тази същата ситуация обяснява и Драгомир Драганов – не журналистът, не Драго Чая, а историкът ляв комунист, евроляв социалист, нов левак, същия ташак: “Социологическите изследвания дават отчайваща картина. Отчетливо са оформени две “електорални групи”. Хората в активна възраст, мнозинството от които не желае да гласува и възрастните, които по навик или поради повече свободно време са “винаги готиви”. Отчетливо личи и политическата пристрастност – възрастните са предимно “леви избиратели”, по-младите са от центъра и надясно. Веднъж вече платихме скъпо и прескъпо за това си електорално състояние. През 1995... “- нататък се припомня Венци Йосифов.
Колкото – толкова. Това се наричаше оркестъра от старата българска филмова комедия “Оркестър без име”.
Добавям коментара на известната ни Таня Джоева от в.”Новинар”, 30.06.2003:  “За разлика от провалия се първообраз Венци Йосифов през 1995 година, Александров не е собственик на банка, а обикновен наемник в банковата система. Истина е, че не се хвали с ясно изразени десни политически нагласи, но определено не е социалният кандидат кмет.”
Че “не е социалният кмет”, съм съгласен, но че “не се хвали с десни политически нагласи” – не. Самата Джоева за по-голяма достоверност на своя портрет на Стоян Александров, е добавила няколко негови мисли, изказани през годините назад. Цитирам една от тях: “С Иван (б.а.Костов) се познавам от 20г. Той ми подаде ръка, за да вляза в изпълнителната власт.”
Ако кажете, че това не доказва десни нагласи на Стоян (бел.моя), значи Костов ИЗОБЩО не е десен. Съгласен съм. Още повече, че има един член на Висшия партиен съвет, който се казва Илия Божинов. Този заявява: “БСП има проблем, ако десният Стоян не мине вляво.” (в.”24 часа” от 30.06.2003) Знаете ли? Ако “това не стане”, проблем ще има самият Стоян, а не БСП. Но да спи информация под камък.
Завършвам със Стоян, на Венци първия братовчед. Казал някъде по телевизиите (началото на октомври): “Не деля хората на СДС и БСП. Избираме кмет, а не политически лидер”
Боже, какъв глупав тарикат!

ЛЯТОТО

·               Вестник “Сега”, 27.07.2003, Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО: “Нашите кандидатури се забавиха, защото кандидатурите, които до този момент са обявени – Пламен Орешарски, Стоян Александров и Стефан Софиянски, са силни и затова трябва да бъде избран човек, който да е равностоен на тях. И втора причина – водят се разговори с други политически формации като “Гергьовден” и партията на Богомил Бонев с идеята да се намери общ кандидат. Принципът по който номинираме нашите кандидати, е ясен – търсим хора, които не са толкова ангажирани партийно, а хора, които имат качества, професионален опит, авторитет. Ние първи лансирахме през 1999г. принципите, че кандидатите трябва да са “местни, свестни и известни”. От гледна точка на това, че Стоян Александров отговаря на тези критерии, вероятността да разговаряме с него съществуваше. Ако Александров бе независим и издигнат от ВМРО, “Гергьовден” или някоя друга партия, можеше да бъде подкрепен после и от БСП. В момента в който започна да се обсъжда като кандидат на БСП, за нас бе ясно, че той не може да бъде наш кандидат.”
(Я, каква “принципност”! Направо падам от умиление пред нея.)
Продължавам с програмните намерения на ВМРО по отношение на управляващите – Симеон и НДСВ: “Министър-председателят е най-случайният човек, който е заемал този пост. За него можем да кажем “Ега ти държавата, щом този ни е премиер”. Сакскобургготски излъга гражданите, че има подготвен екип, че познава проблемите на България, Оказа се, че не познава проблемите на страната и че няма никакъв екип. Симеон Сакскобургготски е човек без образование. Редно е министър-председателят да има поне едно образование, да се знае, че е компетентен поне в една област. Министър-председателят ни не е завършил нищо. Няма никакъв ценз в нищо. В нито една сериозна фирма не е работил. Не знам как си е изкарвал парите. Затова държавата ни е на автопилот, на самотек. Управлява се от групови интереси. Последствията са известни – анархия, престъпност, корупция, липса на прозрачност.”
Какво да кажа? Освен, че този почитател на ерудитността, ще кандиса да стане вицепремиер в правителството на един пожарникар, който на всичкото отгоре е стажувал при сегашния Цар и неговия предшественик. Без да е проумял и тогава, че дори да имаш две висши в СУ-то и към трите си имена да имаш още едно четвърто агентурно име, това ИЗОБЩО не те прави политик.
А, и да цитирам оригинала на казаното от Беровия министър Нейчо: “Ега ти държавата, щом този ни е вицепремиер”.