ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО НИ ОБЕДИНЕНИЕ

За втори път в най-новата ни история (след Костов) правителството на Симеон Сакскобутгготски ще изкара пълния си мандат. Това са 1461 дни. 800 от тях са по-особени, защото бяха белязани още в началото през април 2001г. от самия Симеон, като разумен срок в който България би могла да излезе от прехода комунизъм-демокрация. С едно много важно, и според мен нарочно пропускано от нашите “обективни” медии, допълнение в думите му – че това може да стане, не защото той ще е начело, а защото българите могат да се мобилизират като народ, прочут с трудолюбието и предприемчивостта си.
Симеон е древен германец, нему е простено да мисли, че всички народи са повече или по-малко такива редни като тях, германците. Но и на мен като българин (доколкото знам от край време) ще ми простите, ако кажа, че българите сме по природа див народ. На всичкото отгоре сме се комбинирали с траките, които пък са били злобни като за световно, разправят. Това, че сме талантливи и трудолюбиви, не ни оправдава, нито пък ни помага. Толерантността и добронамереността помежду ни, която Симеон се опита вкара в обществения ни живот, вместо да стане някаква първа цел, беше (ако не - ще стане) осмяна, обругана, отречена. Като самия него, нейният привносител. Това се вижда кристално ясно в събитията, които съм описал досега, до края на лятото на тази 2003 година. Ще продължа с тази практика, не защото ми е някакъв садо-мазо кеф, а защото историята според мен трябва да бъде истинска, а не само красива. А и – в това съм убеден твърдо – ние, българите, нямаме друг спасителен изход към “горния свят”, освен да заприличаме по-бързо на европейци. Ето по друг начин казана Истината, че цивилизационният ни избор е Европа, а не съветската Евразия.
Трудно, много трудно се променят вкоренени от векове народностни дадености и порядки. Но ако искаме да се променим, нали трябва все някога да започнем?!

800-те дни изтичат на 2 октомври 2003 година. След тази дата ни предстоят още 661 дни с правителството на Симеон Сакскобургготски. Ще ги опиша подробно с акцент не толкова върху конкретността, колкото върху вписването им в общата картина: България – НАТО – ЕС. Ако сте нервни коми-соци-наци, намерете си друга работа, не си губете времето да ме четете. Аз не съм Господ да възстановявам счупено. Мога само да се опитвам да лепя пукнато.
Извинете за грубия тон. Аз се уча да бъда добронамерен.
Колкото до предстоящите местни избори в края на октомври – 26-ти, това ще бъдат вторите избори в мандата на Симеон. Първите бяха през ноември 2001г., когато Георги Първанов победи Петър Стоянов с 10% разлика. Третите избори в 4-годишния мандат на Симеон ще бъдат през април 2005 година – редовните парламентарни.
Ще имам посветена отделна глава за местните избори. Там търсете подробностите за събитията и лицата, участващи в тях, преди и по време на случването им.

КАБИНЕТЪТ ЩЕ ВИДИ КОЙ МУ Е ГОСПОД

Под това заглавие в.”24 часа” от 28.09.2003г. (един месец преди първия тур на местните избори) публикува почти пълна стенограма на Кръгла маса между действащи политици и политолози за състоянието на предизборна България. Този разговор е организиран от Центъра за либерални стратегии.
(За да нямате накрая въпроси защо започвам тази глава така, защо стенограмата е публикувана във вестник  “24 часа”, кои политици и политолози са на “кръглата маса”, какво ги обединява, защо твърдя, че е полезно такива неща да бъдат записвани и запомнени за Времето... давам имената в Центъра за Либерални Стратегии. Проследявайте и запомняйте тези Имена през годините, за да си помогнете в разбирането на Събитията.
ЦЛС е създаден още през 1994-а като фондация. Тази 2003 година беше приет нов закон за неправителствените организации (НПО) и съгласно него  всички такива формирования бяха пререгистрирани като “неправителствени организации, които осъществяват дейност в обществена полза”. Към този момент председател на управителния съвет е политологът Иван Кръстев. Програмни директори са Румен Аврамов, Георги Ганев, Деян Кюранов, Юлия Гурковска, Йонко Грозев.)
- Денят се познава по сутринта. Водещият на Кръглата маса се казва Георги Коритаров.
- Татяна Дончева, депутат от БСП: “Тези 800 дни имат отражение в няколко плана. Симеон очевидно смята, че парламента е нещо излишно, вредно и бутафорно. Това изражда системата. В това отношение между управлението на България преди 9 септември 1944г. и след това  до 1989г. има голяма близост. Управляващата група е недосегаема от гражданството. Това е най-големият риск за политическата система. Въпросът сега е ще премахнем ли факторите, които докараха явлението  Симеон Сакскобургготски, или новия Ивайло.”
(Ужас! Тая съвсем през просото я кара. Ще я декласират. Депутат е от партията БСП, наследила БКП, а твърди, че буржоазната власт преди 9 септември имала голяма близост с комунистическата власт след 9 септември. От която и страна да потърсим смисъла, никак не се получава – все е лъжа.)
- Емил Кошлуков, депутат от НДСВ: “Ще изброя промените в политическата система, които сме обещали и продължават да са важни за нас: промяна на избирателната система в мажоритарна, законът за референдумите, законът за етичните норми на народните представители, законът за вероизповеданията, лицензионните режими, корупцията сред чиновниците. Едно от безспорните предимства на новото статукво е, че ориентацията на България, комуникацията с външния свят, продължават линията на предишния кабинет. Ако президентът Първанов 4 пъти пие чай с Путин и нито веднъж с Тони Блеър, за една година два пъти премиерът срещна Джордж Буш. Тоест политическият модел запази външната си легитимност.”
(Вярно е, че президентът Първанов пие чай с Путин 4 пъти, а премиерът Симеон се среща с Буш 2 пъти. Добре, но как от това следва изводът, че България запазва своята външнополитическа ориентация? Освен, ако Кошлуков визира източната ориентация на страната ни. Ще изпаднете в пълен шаш, като прочетете по-надолу и следващото изказване на Кошлуков.)
- Борислав Цеков, зам.шеф на ПГ на НДСВ: “Тенденцията към омаловажаване на парламента обективно съществува през годините. Не съм съгласен с г-жа Дончева, че това е резултат от целенасочена линия. Отдавам го на политическа неопитност и ако щете на псевдоюридически идеализъм. Предизвикателството пред парламентарното мнозинство и в частност пред НДСВ днес е да се възстанови конституционната тежест на НС, това означава да има реален парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Не един и два са случаите, когато под влияние на приоритети, ангажименти, цели на представители на изпълнителната власт, парламентарното мнозинство е било поставяно пред свършен факт, или едва ли не са спускани задачи за сведение и изпълнение. Крайно време е Министерският съвет не толкова като личности, а като абстрактно понятие, да разбере, че образно казано обществото има един господ, който се нарича парламентарно мнозинство.”
(Да му имам юридическото образование на този! Ама нали именно парламентарното мнозинство крепи кабинета. Ако мнозинството в НС не желае такъв кабинет, той ще падне за 9 дни по конституция – една седмица от внасянето на вот на недоверие и още два дни за размисъл след дебатите?! Истината е, че Борислав Цеков е малцинство сред мнозинството. И вместо да благодари на Господ, че царското мнозинство още го търпи, се прави на ку-кушлуковец.)
- Евгений Дайнов, политолог: “Царят обеща неща, които са очевидно невъзможни. Каза: всичко, което сте правили дотук, не е правилно и ще ви махна политическата система.  Какво стана с партиите – те не издържаха на царския удар, защото царят направи класически сандвич – прегърна се с народа си и по средата смачкаха партиите.”
(Напоследък на този син барон-балон “гордостта му се сломи”. Коментирам този факт, защото ме интересува причината – СДС ли клекна пред Царя или баронът си пере старите гащи?!)
Какво ли е предизвикало свикването на тази “опозиционна” кръгла маса (“опозиционна”, защото има и пленум на БСП по същото време)? Изборите безспорно, но и по-дребни събития. За някои отворих дума: промените в ПГ на НДСВ, промените в правителството... За други – не.
Например: Някъде през август-септември Симеон назначи в своя кабинет печалноизвестния ни Бриго Аспарухов за координатор на спецслужбите. Каквото и да значи това. Вижте реакцията на шефа на “Новото време” в момента Емил Кошлуков (“Стандарт”, 17.09.2003): “Ако партията НДСВ или нейното най-висше ръководство е решило да предприеме някакъв курс на сближаване с БСП, за съглашателство, за преосмисляне на парламентарното пространство, аз не съм уведомен и не го споделям. Едно е да вземеш специалист, който да ти помага, такива има в администрацията и сега. Но да вземеш точно тази фигура и да я сложиш точно там, означава определен тип политическо мислене. Това е послание към обществото. Това преля чашата на търпението ми.”
Обърнете внимание на датата – “чашата на Кошлуков прелива” две седмици преди извода му от “кръглата маса” за външнополитическата ориентация на страната.
Бриго Аспарухов ще напусне новия си пост след 2 месеца, Вероятно и под натиск отвън. Емил Кошлуков обаче ще си остане на поста.
(За Бриго Аспарухов съм писал достатъчно. Но отварям пак НИЕ-1 за времето СЛЕД Боянските ливади 1992. Когато президентът Желев назначи същия този Бриго на същия този пост, и напразно търся реакция от Емил Кошлуков по този повод. Няма. Ще кажете, щото той вече е в Америка да си доучва висшето образование и не е запознат с конкретната обстановка в страната си. Аз пък ще заявя категорично: Не е заради това. Кошлуков знае много отдавна, че Бриго Аспарухов е комунист. Още от времето преди 10 ноември, когато е бил 4 години в затвора за антикомунистическа дейност, а всъщност когато именно комунистите са изграждали неговата легитимност като “дисидент”. Е? С какво днешният Симеон е прелял “чашата на Кошлуков”, а вчерашният Желев не?
Питайте ДС! Ако настоявате аз да се аргументирам, ще ви припомня един отговор на обществото след година. То ще изтълкува новата/стара  абревиатура на Партията така:  нДСв. Малките букви се дешифрират като новото време.
Същата “двойственост” по отношение на ролята на Бриго Аспарухов, назначен от Желев, и Бриго Аспарухов, назначен от Симеон, се наблюдава и при Евгений Дайнов. Аз не й се учудвам изобщо. “Две и две е три, щом Партията нареди”.)

“Питайте ДС” се отнася и за следващите:

- Николай Василев, от АСП, вестник “Труд”, 12.10.2003: “Учените сигурно знаят с какви особености бихме могли да обясним неизкоренимата популярност на дебелоочието по нашите ширини. А властническото нахалство дава богата реколта единствено върху плодородната почва на националния мазохизъм. Какво НДСВ обеща преди парламентарните избори през 2001г.? И кое от тези обещания изпълни чак толкова, че да има лице да иска от изтощеното общество още 6 г. “гратисен” (за просперитета на държавата ни) период? Да се чуди човек впрочем за какво са му на г-н Сакскобургготски още цели 6 години идеалистическа самоотверженост! Но да не слагаме прът в колелото на висшата жертвоготовност, българи! Да се откажем доброволно и от скъпо струващи избори! Националните ни началници да бъдат пряко назначавани от Централата на европейските монархии със затихващи функции. Два мандата за Симеон. Два – за Кубрат, два – за Кирил... поне един - за Муньос. Когато изпод миндера ще са изпълзели и внуците.”
(Изключително, зашеметяващо, като за истински комунист, дебелоочие! Синовете и внуците на комунистите, вкл. това се отнася и за самия Н.Василев, отдавна ВЕЧЕ са се качили не само на нашия миндер, но и върху главите ни. И не искат да слязат от там, ще трябва да ги “пръскаме” с демокрация. А синовете и внуците на Симеон да са се настанили трайно в живота ни? Не, нали?!)
- Стори ми се също така интересно да ви покажа мнението и на Любомир Левчев, изявеният “априлски поет” и деен участник в интелектуалния елит около Людмила Живкова. Той не стана депутат като дойде Промяната, за да завоюва “нови политически хоризонти”, а предпочете “тихото спокойствие” в креслото на верандата. Разбира се, че на “червената къща”. Все пак смениш ли къщата, оставаш без подкрепата на хазаите. Засега Левчев не е толкова безочлив към пъстрия живот. Чуйте какви го дроби днес – на 12 август 2003-а. Вестникът е “Стандарт”.
“И замириса на... избори. Това би трябвало да е уханието на свободата. Вместо това чувстваш неблаговонния дъх на асфалт – черната земна смола, смесена с инертни материали, баласт, дребен като нас. Започнало е голямото показно запълване на дупките. Дупките по пътя. Дупките на надеждата. Черните дупки, които поглъшат нашето “гордо съзнание”. Малката, устата машинка-резачка на старата настилка агитира за нов морал в политиката и ти пречи да мислиш със собствената си глава. Чувстваш се безпомощен като на зъболекарски стол. Нещо трябва да бъде извадено – зъб, жълт картон, око, нож, компромат, душа... Ето сега ще мине победата. Изборната, разбира се. Тя пътува в лимузина с тъмни, непроницаеми стъкла и щастлив номер. Например 800 (дни) или 1001 (нощ). Нулите са дупки, които не могат да бъдат запушени дори с министерски глави и оставки.
Чета някъде: българите били едни от най-недоволните хора на света. Това не е точно така. Българите са може би едни от най-незадоволените хора. Но са едни от най-търпеливите. Неудовлетворението в една чаша с търпението става опасен коктейл. И ние отпиваме, за да не прелее чашата, преди да сме достигнали заветната цел Европа. Какво ли ще се случи, когато едни от най-недоволните хора проникнат в обществото на задоволеността, доведено до самодоволство? Изчисляват, че трябва да минат 60 години, за да се изравним по стандарт на живота. Това са две поколения след нас. Я ние да си гледаме общинските избори.
Тези на които дупките още не са запушени и дори не са измазани, ще си кажат: “Ще дойдат избори и на нашата улица! Ще видят те!” Нищо няма да видят, защото изборите идват бавно, но си отиват бързо. И очите остават с праха на обещанията. Но когато все пак погледът се проясни, няма ли да си зададем въпроса: Добре, пътя го позакърпихме някак си, но докъде води той? След 60 години ще достигнем европейско обезличаващо благоденствие. До там ли стига светлия хоризонт? Това ли е розовата програма? Вижда ми се по-жалка от утопиите. Много ли са, малко ли са 60 години? Трябва да попитаме световните кризи – енергийни, екологични, демографски, които душат хоризонта на това недалечно бъдеще.”
(Красиви подредени пълни глупости. В края на краищата нали точно преди 60 години поехме по пътя на надеждите и обещанията, че всичко ще стане по-красиво от пролетен ден. Запълнихме старите дупки с труповете на враговете си и ги замазахме с нашата пот. Стигнахме ли светлия хоризонт? Не, разбира се. Обаче Левчевци зоват: дайте пак! Това са опасни глупости.
Докога бе, левчовци? Докато свърши питието във ВАШАТА чаша! Ще си търсите сами тогава кой да ви долива. И няма да намерите балами пак да ви слугуват. Това пък е съвсем сигурно и няма нужда да чакаме 60 години, за да ви се случи.)
- “Опозиционността” на ДПС (в кавички, защото турците се славят с това, че ти ги чакаш отпред, а те вече са ти влезли отзад) можем да видим в изказването на Кемал Еюп от 28.09.2003. Той в момента е само депутат от ДПС, но доскоро беше член на Централното оперативно бюро на Движението.
“Нас ни интересува бъдещето на 39-тото НС  и бъдещето на този кабинет. Мисля, че ситуацията ще се промени след местния вот, защото тогава опозиционните сили ще имат мотив да се пренастроят за предсрочни парламентарни избори, въпреки, че няма да са готови, както в момента не са готови. Според резултатите винаги ще се изтъква в една или друга степен промененият вот на българския избирател, но в крайна сметка всичко зависи от стабилността на цялото 39-о НС и в частност на управляващото мнозинство. Даже в един момент управляващото мнозинство да намалее под екзистенц минимума, винаги може да се намери формула за подкрепа на други в парламента. И отляво може да се намери, и отдясно, и от независими, и от НИЕ. Убеден съм, че това НС ще изкара мандата си. Заега поне не виждам нужда от скорошни промени в кабинета, но нищо не е изключено. Като вариант – може.”
(Ако питате мен, “като вариант” е най-добре да не пускате ДПС-то изобщо в стаята си.)