ПОЧИСТВАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА ДА ЗАПОЧНЕ ОТ ДУШИТЕ НИ

Красиво пожелание, нали? Ама издиша отвсякъде!
Колкото и да е “чиста” или “мръсна” държавата, хората, които я съставляват, не са ангели. Те трябва да се борят до смърт, за да не си легнат гладни довечера. Т.е. първо е храната, после - всичко останало. Докато в уравнението за душите ни, липсва този Х - “храна”. Без значение дали са чисти или нечисти, душите ни не се нуждаят от материална храна. Т.е. съществуването на душата на човека не е вързано с физическото му оцеляване. Би трябвало да не зависи от него.
Трябва ли да пояснявам, че според моите разбирания, не всеки човек има “душа”. Каква душа бихме могли да намерим у един тарикат?
Случаят, с изреклия фразата от заглавието човек, е точно такъв. Той е тарикат. От червената квота! Затова си е позволил да омеси в едно държава и душа. Отърва му в момента – наближават избори за местна власт, а той се готви да стане кмет на голям български град. Без да е идейно “червен” или дори идейно някакъв. Името му е Румен Петков и в момента е зам.председател на БСП. Но още в следващия мандат пътят му ще се отдели от “червената карта”. Ще стане зам.шеф, а после и шеф на една партия, която ще се нарече възможно най-невярно: Алтернатива на Българското Възраждане. АБВ-то нито е Комунистическа партия, нито е Социалистическа, и няма никаква, ама никаква връзка с Българското възраждане. Времето ще докаже това.
Дотогава чуйте го как демагогства тарикатът (в.”Стандарт”, 4.08.2003):
“България се нуждае от държавност. А държавността не може да е въпрос само на институции. Ние се нуждаем от това да си подредим общините, да си подредим младото поколение, възрастните хора. Те заслужават много по-голямо уважение от държавата. Трябва да подредим изпълнителната власт като цяло, а също и самосъзнанието за битност,  народ и общност. В крайна сметка от една такава подредба в обществото ще спечели всеки негов гражданин, всяко семейство. Това е широкият смисъл на нашето послане. Мисля, че то ще бъде разбрано от хората.”
Мислил... Мислител. Кой сте вие, мислителю? Жан Жак Русо, Спиноза, Марк Аврелий... Ах, да-а, Румен Петков. Мечтае си да се върнат ония времена на подредената комунистическа държава, където ония, дето й пречеха, че и сега пречат на новите комунисти – социалистите, можеха да бъдат кастрени от дъно, до девето коляно. Не съм прав ли? Я слушайте нататък:
“”Ние не се нуждаем от чистка на собствената си стая и на собствената си партия. Не се нуждаем от прочистване на левицата. Това са процеси, които текат в дясното пространство, и процеси, които само показват нестабилността и невъзможността на българската десница да води една отговорна политика. А ние от левицата имаме нещо, което никой друг няма – хората, които дойдоха на Бузлуджа.”
Боже-е-е! Левицата щяла да  започне голямото чистене на България! Но цяло щастие за нормална България е, че в другите партии - които не са Бузлуджа, няма пряко замесени хора в убийствата по Девети септември и техни днешни деца и внуци. Ако пък срещнете такива склонни “убийствени” хора в другите партии, то те рано или късно – по-скоро рано, отколкото късно, си се прибират при майка си внедрителка. А ако си вярват, че и там могат да продължават да тарикатстват за сметка на комунистическия строй, тя, майка им, ги чисти, изпращайки ги на втори глух коловоз да алтернатействуват на воля.

·               Ето още един от втора глуха. Нарочно го избирам такъв – не членуващ в левичарска партия – ако не броите Бирената партия за такава, но иначе “добра комунистическа практика”, както се казва. Магът Астор! С бръснатата глава. Прави магии – но не черни: “Черна магия правят политиците”, и маха глави. Чии глави ли? Продължавам да го цитирам (“Труд”, 24.06.2003): “Властниците плачат да им махнат главите.”
Отбелязахте ли? За магиите – “правят всички политици”, но като допрем до махането, т.е. до рязане на глави – “само на властниците”! И тъй като левите не са във властта днес, значи само десни глави ще хвърчат.
Изобщо не съм мнителен, парен съм поколения наред: Ако един човек е жаден да допуска убийствата като изход, то той винаги избира червената страна на обществото. Ще кажете: “Астор не е комунист, той е от т.нар.градска десница.” Я! Лично аз не правя разлика между тези две формации по отношение “самосъзнанието за битност, за народ, за общност”. Ще дойде време, ще ми признаете, че съм прав.

·               Помните ли Желю Желев? - Този, от лятото на 1993-а, на когото сините (които го избраха за свой президент 1992 януари), чрез своя представител Едвин Сугарев, му искаха оставката.
Тази година се навършиха точно 10 години от тези събития. На въпрос на някакъв журналист от “Труд” как той си спомня гладната стачка, Желев отговаря така: “С чувство на отвращение. За мен това беше най-голямото падение на СДС като политическа сила. Самият Сугарев стана за смях, щеше да умира, не умря. СДС се превърна хептен в посмешище, защото всички тези изпълнения и шумът, който се вдигаше под прозорците на президентството, изолираха още повече СДС от обществото.”
На този душата какво да й чистиш? Той няма душа, а само една увредена преценка какво важно трябва да направиш за съгражданите си, пък били те и не от твоя цветови спектър. След 10 години, дори тези негови господари от червените, няма да си спомнят за него. За всички българи той ще се е превърнал в мръсен и ненужен политически парцал. Тъкмо заради това негово предателство към доверието, което му е  било гласувано.

·               Видяхте няколко “демократично червени” тарикати, за които ви предупредих, че те нямат бъдеще в българската памет. Да ви представя един червен циганин, до болка познат на всички ни и като типаж, и като личност.
Ахмед Доган пред Йова Апостолова, вестник “Труд”, 18.06.2003: “Управляващата коалиция (Коалиция?? Между кого и кого? – аз) направи каквото можеше и трябваше. Плюсовете са повече. Има започнати работи, които не са довършени ефективно. Мислехме, че престъпността ще се овладее в по-кратки срокове. Оказа се, че не е така. (Ненавистта на кадесаря Доган срещу Бойко Борисов става все по-отчетлива.) Корупцията постоянно се променя и придобива форми, които са много близки до структурата на работещата икономика, включително до сивия й сектор. (Този същият, който разисква корупцията днес, само след 2-3 години ще каже пред камерите и микрофоните: “Разберете, че аз разпределям порциите в държавата”.) Западните наблюдатели очакват да направим нещо – в това включват структурни и персонални промени за по-добро функциониране на властта. Западът очаква персонални промени в кабинета. (Западът очаква – да, наистина, но червеният циганин и тарикат - “тарикат” обезсилва “червеното” - ще подкрепи промени, които ще удовлетворят Изтока.)”   
(Помните ли какво бе казал Доган само един месец ПРЕДИ откритието му, че “Западът иска промени в правителството?” – Труд” от 26 май 2003: “В сряда ще назовем министри, които трябва да бъдат сменени!” Фиксирал съм го това десетина страници по-нагоре. Ако помните, с право ще ми възразите, че тези думи са ни препредадени в интервю на Валерия Велева с Емел Етем. Само че колко се съмнявате, че мадам В. или заместничката Етем ще посмеят да изкажат свое мнение, противно на мнението на Хазаина им?! Нали ще ги остави на сухо, имам предвид без дневни.)
Когато на Запада му писне Изтокът да го разиграва и наистина помогне Тройната коалиция да си отиде (2009), Доган ще ритне червеното (2014) и ще навлече “европейската кожа”. Само че Европа (Борисов и ГЕРБ) го познават отпреди Десети и няма да му повярват. Ще последва официалното им заявление, че ГЕРБ никога няма да направи “червената грешка”: коалиция с ДПС (2017). Доган ще увисне като препикано мушкато. Ако искате по-културен изказ: ... като Константин Тренчев, другото “дисидентско асо” в ръкава на комунистическата Държавна Сигурност.

·               Да ви представя няколко “сиви” тарикати:
- В.”168 часа” (16.05.2003). Преписвам точно: “Най-новият музикален клип на Слави Трифонов е към песента му “Реквием за една мръсница”. В него има голяма доза хапливост. Слави кара “ферари в цвят червен” в тузарски район сред палми. Изведнъж го погват куп спасителки начело с Памела Андерсън. Русата сексбомба го догонва и се мята до него в колата. Двамата пътуват, но решават да заредят на бензиностанция, на която работи Саддам Хюсеин. Докато им налива бензин, иракският диктатор не се стърпява и хваща спасителката за “бомбите”, които се оказват ракети, и диктаторът излита във въздуха. Без съмнение най-впечатляващ е моментът, в който Слави се вози в каручка, а която е прегнат самият Симеон Сакскобургготски. Дългият го шиба най- безмилостно с камшик, а по пътя се изнизват табелки с надписи “800 дни”, “400 дни”... и така до “-40 дни”. От катедралния храм “Ал.Невски” излизат младоженците Китин Муньос и Калина Сакскобургготска. Изведнъж лъскав “Ролс-Ройс спира пред двойката. Кара го Слави Трифонов, който грабва булката под носа на Китин. Малко след това Слави се навежда, за да целуне нежно Калина, но тя се превръща в... Симеон II”
Знаете ли кой е подписал за вестника този реквием за един мръсник? – Йордан Тодоров.
- И от същия вестник и брой ще ви цитирам редове от едно писмо на читател (Димо Грозев от Пловдив): “Загубихме достойнството си. България има по-голяма нужда от Европа, отколкото обратното. И на Запад знаят отлично това. Но това изглежда не са го разбрали нашите политици, защото нямаме дипломати на ниво. Остава надеждата Европа да ни подкрепи да си върнем достойнството. По всичко личи, че засега сме богати само на търпение, но в Европа по бедност не приемат!”
- “24 часа”, 8.06.2003: “Сребрина Талева, съпругата на депутата от левицата и ректор на Пловдивския университет Огнян Сапарев, може да впечатли и изпечен ерудит с енциклопедичните си знания за словото  и буквите. “От хилядолетие се счита, че древните писмености като еврейската, латинската и дори китайската, са божие дело. Нашите букви обаче си имат автори и това е уникално”, разказва тя. Затова и “разходките” в бъдещето тя прави чрез Новия завет. “Така узнах, че войната в Ирак ще започне през март. Наскоро научих за изчезнали органи за трансплантация на деца, отворих в светите писания и видях, че МВР ще ги открие светкавично. Мнозина не вярваха, но така стана”, спомня си Сребрина. В Новия завет тя открила и отговора на терзанията на някои политици дали ще има предсрочни избори – категорично не.”
Какво да добавя към тези бисери на простотията – освен поговорката “Прост народ – бедна държава”.
- Георги Шарабов, в.”Труд” (20.06.2003): “Родината ни е във възход, навсякъде строежи и ремонти, констатира премиерът Симеон. За обезопасяване на обектите обаче от десетилетия се използва следното приспособление: тънко канапче се опасва през най-близките дървета и върху него се окачва парче от кашон с надпис “Слез от тротоара”, “Мини отсреща” или “Пази се от падащи предмети”. Тази пестеливост в предохранителните мерки е продиктувана от средното интелектуално ниво на българския пешеходец. Високо образован и схватлив, той винаги е нащрек, когато се придвижва по улиците, и дебне за всякакви капани – липсващи капаци на канали, клатещи се паважни плочи, дупки и др. Предполага се, че 100% ще види тези надписи. Средният западно европеец, освен че е по-прост, е и крайно разглезен. Той очаква строежът да е отцепен с висока ограда, над тротоара край него да има здрав проход, а обектът да е скрит зад непрозрачен найлон или мрежа. Но в България се строи усилено и няма как  - това доказа и вчера статистиката. За първите 4 месеца 11 български строители са загинали при злополуки на работното място, с 3-ма повече от същия период на м.г. Щом жертвите са повече, значи и строежите са повече. Тази логика разбира дори средно образован американец, който разсъждава така: В България самолети не удрят небостъргачи, защото няма нито самолети, нито небостъргачи.”
Какво иска да каже този дивак високообразован и схватлив българин Георги Шарабов? Подиграва ли се? Кому?
Завършил е анализа си така: “С това можем да се справим, като окачим табели “Пази се от падащи зидари”. Вече е време да го сторим, защото възходът няма да спре.”
Дойдохме си значи на думата – вън некадърните “зидари” на нова България. Искаме си старите “зидари”, защото възходът не трябва да спре. Голям глупак! – пак ще кажа: СССР, ох - Русия, няма пари да си върже гащите, ох - да ни доставя свои самолети, нашият тръгнал да иска внос на комунисти, ох – на “зидари”.
- Кирил Маринов от “168 часа” (20.06.2003): “Повече от ясно е, че Царят съществува физически най-малкото защото вечер го дават по новините, докато отказва да отговаря на журналистически въпроси в парламента или на летището. В същото време никой по никакъв начин не разбира как ни управлява въпросният човек. Не става въпрос само за мълчанието. Разбираме за решенията на различни министри, за натиска, оказван на коалиционните партньори, разбиране за напрежението в парламентарната група на НДСВ, чуваме гласове от различни лагери в нея. А същото време не разбираме какво всъщност прави министър-председателят на републиката. Примерите са толкова много: Като се почне от начина на подбиране на депутатските листи, мине се през назначенията на министри или тяхното напускане и се стигне до скандали с оръжейни заводи, главни секретари на МВР, яхти, наркобосове и двойно гражданство. Не се вижда и нищо конкретно, зад което в политически или икономически план да стои царят-премиер. Така спокойно можем да направим извода, че макар да съществува физически, Симеон не съществува политически и управленски. ... Стигна се дотам коалиционните му партньори, в лицето на един забравен велик депутат (Тошо Пейков – бел. моя) и партия, създадена на основата на първични полови белези (Весела Драганова) да си присвояват и харчат държавната субсидия на НДСВ. Очевидно нещата са окончателно изпуснати, а онзи, който трябва да командва парада, никакъв го няма.”
- По повод на 2 юни пред десетокласници от Враца премиерът казал: “Българите сме народ от примадони, защото не можем да работим в екип. Няма да успеем, ако всеки гледа само себе си.”
Тези думи, общо взето верни за българския народ като цяло, дигнаха кръвното на някои “изразители на българското” - в тяхно лице, разбира се:
Хумористичната последна страница на вестник ”Сега” от 3 юни 2003, неподписано: (макар, че даже със затворени очи, като въшка на чело се вижда тъпото самочувствие на хъша, роден от леля Дона в Учингьол) “Ей, не го разбираме ние тоз С.Б.Сакскобургготски. Не съумяваме да вникнем в бита и душевността му. Голям дерт ни е например усетът му за смешното. Има ли го или хич. Щото единствените примери, които изцежда през кобурггските си устни, са тип: “Така ли? Много интересно!” – в отговор на нагли журналисти, чиито въпроси го провокират като люта чушка в... , така де, в кобургската носарка. Ама оня ден излезе, че хич даже не били рядкост изблиците му на хумор: “Шегувам се често, че българите сме народ от примадони...” – изшегува се той. Не е дип много смешно туй, дето редовно се шегува с едно и също, но пък че брои себе си за част от българския народ, си е голям джумбуш. Признаваме! Но да разчепкаме въпроса с примадонското.
Та кой по-точно в България може да е prima donna – примерно леля Дона от Учиндол?!? Ах, недей... Май по-скоро някоя вицепремиерка, министърка или проста депутатка може да си позволи да се поглези. Пък те, извинете, ама не са българския народ, нищо, че се водят народни представителки. “... Няма идея, мисъл, понятие за екипност. Няма да успеем, ако всеки гледа само себе си”, довърши мисълта си Сакскобургготски. А къде успя да съзре тази примадонска липса на екипност той? В същия Учиндол? В Кривина? В Правец? В Софийската опера? В Миланската скала ли? Айде бе. Трудовото му ежедневие тече именно сред вицепремиери, министри и депутати, значи точно сред тях се наблюдава печалното явление. Пък ако ще си говорим за капризи, глезотии и цупене, то нека il primo don – демек първият мъж (на правителството) – демек премиерът – се позагледа в себе си. Примодон!”
И аз да проявя “чувство за хумор”. Ако Симеон II Сакс Кобург Гота, все пак има някакво оправдание да мисли себе си като “примо дон” (макар че той казва това, визирайки народа български, а не себе си), то колко трябва да си нагъл да твърдиш, че прима доната е собствената ти майка - тъпа селянка родена на село, на което името му дори не е село, а дол, на учинайка му в..., така де, в носарката.
И да попитам с изключителна – о, не злоба, а тъга - дали народът ни български си заслужава съдбата, когато след 13 години точно една курва от хъшовския екип днес, ще стане Първа Дама на Републиката?!?

(Напоследък – имам предвид най-вече страниците на този том НИЕ-5, правя много често преходи и паралели с години, които са значително по-късни от описваните тук. Около 2020 година. Може да попитате защо. И обяснявам:
Непосредствено следващите години - на “тройната коалиция”, ще опиша детайлно в следващия том НИЕ-6. Така ще изпълня своята програма минимум: да запомня за бъдещите българи Събитията и Лицата на “преходна България”, 20-те години от 1989-а до 2009-а, когато вече от две години ще сме и формално част от семейството на европейските държави. Това е времето на Обратния път до дома. Не мога да се надявам на повече разрешение от Бог, а и не е толкова необходимо. След 2007-а година вече ще сме си у Дома. Какво да му описвам на живота на свободните хора? А и докога?! “Червеното море” е зад гърба ни – което е невъзвратимо, жестоките ни поробители “египтяните” няма повече да имат възможността да ни докоснат дори – което също е невъзвратимо. Бъдещето, като всяко бъдеще, е изтъкано от радости и беди – разправят, че от десет събития девет са нерадостни. Сигурно е така. Обаче ТОВА наше предстояще ИМА СМИСЪЛ да се живее, защото е движение напред и, което е най-важното: няма да се наложи да се връщаме назад, за да поправяме нещо. Не ви ли се вярва? Грешите. Казвам го скромно.
Колкото до “разклащанията” на нашия живот в нашия дом - те са неизбежни. Като земетресенията може би. През следващите 15-16 години след 2008-а, които вече са зад гърба ни, те се появяват на всеки 4 години: 2012, 2016, 2020. Вторични трусове след онова голямото през 1989-а. Със затихващ характер. А препратките от тук за натам, ги правя, за “да поддържам интереса” на бъдещите изследователи на историческото пространство. Само да знаете колко много искам някой да възприеме за своя кауза една такава Задача.