ЗАПОЧНА ВТОРАТА ГОДИНА НА ЦАРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

·                 Сега ще прочетете някои по-нови откровени лъжи. И глупости.
Например:
- 23.07.2002: “Величка Рангелова, бивш експерт към синдикатите, днес шеф на Центъра за анализи към Обединение Подкрепа, препоръчва да се създаде Обществен комитет за НЕизпълнение на препоръките на Световната банка. “Готвят за България аржентинска криза (Аржентина е другата страна в която има Валутен борд- б.м.). тайните препоръки ще доведат до 40 % безработица.”
Елементарната справка за ръста на безработицата показва 16,3% за 2002г. и 13,5% за догодина. С колко да са излъгали днешните статистици, та да се постигне мечтата на г-жа Рангелова от 40%?
Иначе г-жа Рангелова е “печена”. Доктор по икономика е, макроикономист. Дълги години работи в системата на статистиката. След напускане на НСИ няколко години е директор на Център за социално-икономически анализи и прогнози към синдикат “Промяна”, а към момента е управител на Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия към Столичната община.
- Мартин Карбовски, “24 часа”, 1.08.2002:
“Поколението, което сега е между 30 и 40 години, е най-прецаканото поколение в историята. Живя по времето на социализма. Духа супата на казармата от времето на Варшавския договор. Учи по системата на комунистическата наука. Наложи се да работи в условията на див капитализъм. Ожени се по правилата на соцморала, развежда се заради упадъка на ценностите, децата му са потенциални потребители на хероин. А вие остарявате, момчета и момичета. Щете - не щете, пенсията ще бъде начин на живот съвсем скоро. Ако не си го представяте, може да ви се помогне в тази ваша лична антиутопия.
Годината е 2033. На власт е синът на Сергей Станишев. В опозиция е Яна Костова, която се е върнала от Италия и е станала наследница на Мозеровата партия, а внукът на Симеон Втори, Борис Четвърти, чака да му дойде времето. Вие сте към 60-те. Всички цени са в евро, хлябът е едно и петнадесет. Колко ще ви е пенсията, ако всеки месец в течение на 40 години са ви вземали средно по 5 евро за осигуряване?
Другият вариант е да престанете да плащате. Направете това, което правят всички поколения от Аспарух насам - изпийте си и си изяжте осигуряването, докато ви работи панкреасът. После и без това ще ви е все едно.”
Моят коментар: Първият му абзац са по-скоро мои (аз съм от предишното поколение), а не негови спомени. На него и поколението му им остават още 35-40 години трудова дейност – повече от половината общо, а само след 5, границите на Европа ще се отворят за тях. Аз ще съм тогава на 60, не той. Причината, Карбовски да подменя своята действителност с моята, ще подмина.
Вторият абзац са чисти измишльотици. До 2033 година остават - днес е почти 2019 - още 14 години. А някои неща ВЕЧЕ Е НЕВЪЗМОЖНО да се случат – Сергей няма син, Яна при Мозер в БЗНС, внуците Симеонови във властта. Други са чисти лъжи – 5 евро пенсионни вноски ще внасяте, ако заплатата ви е 50 лева, а тя днес е 800 лева. Хлябът е едно без петнадесет, а минималната пенсия е 150 евро. Виж, много е възможно в 2033 година всичко в България да се плаща с евро, тъй като левът дотогава ще е починал отдавна. Дай Боже! Това ще означава ОКОНЧАТЕЛНО сбогуване с “варшавския договор”.
А третият абзац е изключително обществено нечистоплътен. И при това Карбовски не за първи път “съветва” така. Помните ли призива му да набием контрольора в градския транспорт, ако той поиска да ни глоби, че се возим без билет?!  Но Карбовски е такъв – безподобен мерзавец. Не случайно Кеворк Кеворкян му е политически учител и баджанак.
Защо баджанак ли? Ами, помните ли Кеворкян като стана първия еротичен издател на Промяната? Даже преди Димитър Шумналиев! Карбовски и тук върви по неговите еротични следи. Най-новото преписвам от в.“Сега”, 11.07.2002: “Навърши се една година от 11.07.2001г., когато Мартин Карбовски се направи на българския Хауърд Стърн и пусна в ефира на Дарик радио автентичен запис от женски оргазъм. Година по-късно Карбовски предложил на Тишо и Миро от група “Експлозия” да напишат парче  с въпросния “семпъл”. Музикантите записали парчето в студиото на “Полисаунд” в състояние на постоянна ерекция, съобщават очевидци. Ще бъде реализирана и по-дълга клубна версия. Парчето ще бъде качено за безплатно разпространение и в Интернет.”
- Тончо Токмакчиев (хамалина от “Каналето”, сигурно го помните), “Труд”, 4.08.2002: “Аз не подкрепям политически сили. Като всеки нормален човек в България искам да подкрепя една идея. Затова съм пял за СДС, НДСВ, Новото време. Защото като начало всички идеи са добри. За съжаление в повечето случаи съм оставал излъган. Днес мисля, че заглавието, което най-много подхожда на Народното събрание, е “Много шум за нищо”. Може също да използваме “Сън в лятна нощ”, “Комедия от грешки”, “Разбойници” – все класики. И много тъжно ми става, че на Испания националният герой е Дон Кихот, а нашият – бай Ганьо.”
(След което същата вечер този загриженик за народната психология, отива в БНТ, за да се маскира на хамалин и да ръси пред същия този народ простотии “а-ла Карбовски”.)
- Георги Шарабов, журналист в “Труд”, 5.08.2002: “Депутатското войнство потегли към курортите. Ето няколко съвета за безопасно летуване: ако полицай се опита да спре мерцедеса ви, натиснете газта – няма гаранции, че е истински; карайте само по познати пътища, защото указателните табели са откраднати и може да се изгубите в собствената си родина; заобиколете Старозагорско, там може да се нагълтате с диоксини от ракети; срещнете ли странстващи Зрънкови, огледайте се – ще видите Нина Чилова; откраднат ли ви колата, обадете се на Бойко Борисов.”
- “Прибирам се в София (от поредното море) да сменя ризи-гащи и да замина пак (на следващото поредно море) и – какво да видя? Всеобща лудост някаква. Столичани пъплят из улиците бледи и вяли като зомбита, защото не са си подали още носовете на природа. Нищо чудно, че главният аристократ, доскоро известен като Царя, стои пред микрофоните с вече напълно объркано изражение и пелтечи на тема “регулярни канали”, както оня ден по националния телевизор. И кой гласува за него? Аз ли бях – или ти, любимий читателю. Ха сега стои си в къщи и се чуди какво става. Аз пак заминавам на море. Айде, чао.” – написал в “Сега” Евгений Дайнов, барон Де Миндьо.
Миндя, родното място на барона - където той лично беше написал след миналите избори, че прекарва лятото си - отстои на 250км от най-близкото море. Прави се на интересен. Фукльо. Айде, Чупи се Ако Обичаш!
- Драгомир Драганов, бивш депутат от БСП, днес зам.председател на Евролевицата, пред “24 часа”, 1.08.2002: “Българският премиер си живее в Мадрид и в случай на издънка само ще си премести демократа от единия крачол в другия.”
Този “новоляв” “професор” си мисли, че демокрацията е “демократ” да спадне, ама тя не е.
- Петър Димитров, депутат от БСП, “Стандарт”, 2.08.2002: “Симеон дойде, за да направи сина си Кирил капиталист.”
(Този пък не е информиран. Кара на впечатления. Първородният син на Симеон е Кардам Търновски, а не Кирил Преславски. Именно Кардам ще катастрофира след няколко години  - 2008, и след 7 години в кома ще почине от раните си, а не Кирил. И няма да успее да стане капиталист. Мама им комунистическа, пардон – капиталистическа.)
- В.”168 часа”, 23.08.2002: “От политическия кабинет на царя остана само опаковката”, подписала се Петя Минкова.
Изключително самонавиващо се заключение. Ей затова на тези им викат семкаджии. Тази семкаджийка специално, след години ще стане писателка. От СБП-то на Николай Петев.
- На 28 август 2002г. станаха 400 дни – половината на 800. Освен горното фукливо изказване на Петя М., такива има навсякъде, из всички вестници. Ето напр. “Новинар” (26.08), Таня Джоева: “Разказвачът на приказки преполови сюжета. Вместо да ламти за връщането на престола, вместо да си гледа внуците, да се радва на безгрижни пенсионерски години, да направи един круиз с Китин Муньос, Сакскобургготски се зае да ни управлява. И кабинетът “Сакскобургготски” преживя един вот на недоверие, наложи “Краун Ейджънтс” на митниците и спорни буквари на първолаците, преговаря с ЕС и се старае да ни убеждава, че корупцията намалява, запретна ръкави за мафията, напредва с дребни, дребни стъпки в социалнта сфера – вдигна с малко детските надбавки и увеличи безплатните услуги в здравеопазването. Иначе чуждите инвестиции и повишаването на стандарта  изглеждат също толкова далечни, колкото бяха преди 400 дни.”
(Тази Джоева ще се задържи дълго на “лявата” журналистическата барикада. Мислете за нея като за Десислава Ризова, Наделина Анева, Вера Александрова...)

·                 Следва разказ за истинските социалисти, а не за подмазвачите им. На 3 август 2002г. “ние се събрахме на връх Бузлуджа, за да празнуваме 111-ата годишнина на социалистическото движение и 125 години от боевете на Шипка за освобождение на България, каза соцлидерът Сергей Станишев. “Победа!”, викна в отговор множеството”.
Кавичките ограждат материала на Красина Кръстева във вестник “Труд”. Т.е. това е цитат. Пояснявам предварително, защото имам два уточняващи въпроса, както казват в Народното събрание.
Преди 111 години на Бузлуджа се бил качил социалистът Димитър Благоев. За него българите учиха - и още е така, не е отречено – че е съратник на Георги Димитров, който винаги е бил комунист и лидер на Българската Комунистическа партия. Откак се помни БКП, та чак до смъртта му през 1949г. Следващият сериозен лидер на БКП, даже управлявал я десетина години повече от Димитров, е комунистът Тодор Живков, който е незаконен син на цар Фердинанд, когото комунистите, винаги и досега, наричат презрително монархофашист. Новата БСП - Българска Социалистическа партия, не се основа наново, а само се прекръсти от старата БКП. Но и досега много се пази от паралела БКП-БСП, който се натрапва. Те не били комунисти, а социалисти. Това от една страна. От друга – днес прекръстените от зор (много бързо, само 5 месеца след “Промяната”) комунисти на социалисти празнуват 111 години от основаването си. Та, първият ми въпрос е “Каква партия е БСП – комунистическа, социалистическа, социалдемократическа? Или е просто далаверен политически продукт на гърба на “народа”?
Вторият мой въпрос се състои от 2 подвъпроса  – “Защо се смесват две съвсем различни понятийни събития – създаването в мирно време на опозиционна партия на връх Бузлуджа и една битка, част от Руско-турската война, на връх Шипка? Какво общо имат социалистите с опълченците?” Отговорите тук са значително по-обстоятелствено ясни. Опълченците на Шипка са били българи, а не партийци, за разлика от основателите на Бузлуджа, и са умряли за Освобождението на България, а не за нейното политическо ориентиране в последствие. Те изобщо не могат да се сравняват! А сегашният лидер Станишев (той впрочем е просто обикновен плагиат на тази идея) прави такъв паралел, с единствената цел да излъже нагло и за не знам кой пореден път, че между партията БСП и България няма разлика.
ИМА, И ТО КАКВА! Ама да обясняваш това на политически тарикати е безсмислено. Колко много имат “да растат” тия, докато станат българи. Даже си мисля съвсем еретично, че тях само гробът ще ги оправи.
А дотогава, вижте същите онези журналисти - които побесняват като бик на червено, ако става въпрос за оня “доскоро известен като Царя” - как нежно и вдъхновено пишат за демократичните социалисто-комунисти и ги навират по страниците на вестниците си като добри практики:
- Сергей Станишев на Бузлуджа (цитиран от Красина Кръстева): “Ако някой е дошъл тук, като си прави сметката, че може да си тръгне за Мадрид или за Лондон и ще му се размине – няма да стане. Ние сме тук.”
Е, в бъдещето самият Станишев ще се паркира в Брюксел. Но... кой да помни толкоз дълго време. А “подвизите” на бащите им, които не позволиха на някои “да им се размине”, стоят още по-далече назад в историята. Но... кой да си спомня след толкоз дълго време...
- “След като видяха окаяното състояние на паметника на БКП на връх Бузлуджа, симпатизанти на БСП спонтанно решиха да започнат подписка за възстановяването му”, ни съобщава неподписал се някой от “Монитор”.
“Чинията” на Бузлуджа, защото за този паметник на БКП става дума, е в това окаяно състояние още от времето на Беров. Освен това симпатизантите на БСП всяка година се събират в подножието й, но едва тази година... видяли, стреснали, решили... и след още толкова години ще поискат от ГЕРБ да им даде парите за това.
- “Запалени по лявата идея рокери ще потеглят след Станишев към връх Бузлуджа. Отрядът в черно ще бъде атракцията на тазгодишния поход на привърженици на столетницата към Бузлуджа”, четем в “Стандарт”. “Метаморфоза на подмладяването на ритуала на връх Бузлуджа ще се извърши под вещото ръководство на професора по актьорско майсторство Стефан Данаилов. Според него младата част от участниците в тържествата ще се възхити на пороя от цветове, с които ще бъде осветен върха още днес. Заради тях програмата е разтоварена от всякакви слова от обещания за по-добър живот”, пише “Стандарт”
Рокери? В черно? Професори-актьори? Изместват словата, които обещават по-добър живот?... Аферим, спасибо! А кебапчетата по 30 стотинки и бирата по левче под върха-светиня, къде се позиционират в пороя, неподписалият се не уточнява.
- Димитър Горов, секретар на БСП в Ловеч: “Стига ми да ходя по веднъж на Бузлуджа, за да вярвам в бъдещето” – проблясва в “Труд”-а.
Другарите на Димитър Горов разправят за себе си, че били най-големите и единствени специалисти по подготовка на бъдеще. Безподобни. Защото, освен набивка на идеите за новото бъдеще, организирали самите хора за изграждането му, а те само осъществявали техническия надзор на изпълнението. Аз прибавям, че много се сърдят на онези, които не искат да си купуват бъдеще от техния магазин.