Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2020 18:05 - НИЕ-522 Стоте дни на кабимета "Симеон"
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове:
0



 

СТОТЕ ДНИ НА КАБИНЕТА НА СИМЕОН

 

Стоте дни на кабинета с премиер Симеон Сакскобургготски изтичат на 1 ноември 2001. Вътре в тях се падат атентатите на Ал Кайда в САЩ, които описах току що.
Ето позицията на институциите - в частност на кабинета, и на партиите по този въпрос:
Знаете от предишните няколко страници, че
- Парламентът само 20 часа след атентатите - по обед на 12.09, излезе с декларация в подкрепа на правителството и народа на САЩ. Знаете и че само двама депутати от всичките (и двамата от ПГ на БСП) не са гласували тази декларация.
-  Министерският съвет с премиер Симеон
II - по обед на 13.09, взе решение да помогне с жива сила и техника войски на НАТО, ако пактът реши да предприеме контраудар срещу терористите.
- Не намерих официално изявление на Петър Стоянов за атентатите в САЩ. Но това не е толкова важно според мен, защото президентът е главнокомандващ и няма как кабинетът да го прескочи с решение по военните въпроси. Още повече, че има подробен поминутен репортаж в “Труд” за нощта на 11-ти срещу 12-ти септември, наречен “Стоянов и Симеон не мигнаха цяла нощ”.
От този репортаж цитирам: “На свиканото спешно заседание при президента бяха неговият заместник ген.полк. Гиньо Тонев, директорът на НРС ген. Димо Гяуров, директорът на НСС ген. Атанас Атанасов и шефовете на гражданската и военната авиация. Още се ориентираме в ситуацията, заяви шефът на контраразузнаването ген
eрал Атанасов преди срещата в президентството.”
Не знам откъде “синият шаман” Евгени Дайнов е почерпил онова, което е публикувал във в.”Сега” на 13.09 (значи го е писал на 12 септември): “Според Сакс-Кобург-Гота проблемът е малко далечко и не бива да се вади от контекста. Искате контекст? Наистина ли, кадет, искате контекст: Някой обяви война на цивилизацията, а ние сме в ничията земя между двете воюващи страни. Така решихме, така направихме. Никой няма да ни е виновен за последствията, ако не поемем отговорността – в пълен обем, не по андрешковски – да направим избор. Най-малко ще са ни виновни американците. Не, Рилски, ти не си като нас.”
И слава Богу, казвам аз, че Симеон
II (който е бил кадет в щатска военна академия, докато се дипломира в нея; иначе наистина е бил записан в тази академия като Симеон Рилски) не е като тях. Иначе би ги засипал с упреци за “тяхното синьо управление”. А той какво? – подмина ги като бърз влак дървен дирек по пътя си.
Защо написах в множествено число – “ги”? Защото към “барона от Миндя”, ще добавя веднага:
- “хубавото Наде”, Надежда Михайлова, същия ден 13.09, но в “Труд”: “До късно снощи (вторник – б.р.) българското общество се питаше къде е държавата ни - очакваше да чуе официалното становище на българското правителство, изразено от неговия премиер. В моменти като този, светът не може да приеме и да разбере, че си господар на мълчанието.”
(Не мога да сдържа да не отбележа, че самото Наде е “господар на мълчанието”, като я попитат откъде собствения й мъж, с когото все още не се е развела, е придобил парите за покупка на гаража на ЦК на БСП по време на приватизацията при кабинета “Костов”,включително. Иначе по съществото на обвиненията й за безхаберието на кабинета “Симеон”, ще изложа едни други ФАКТИ малко по-надолу.)
- манекенът от завод “Витоша” Асен Агов (няма да се заяждам с някаква негова недоказана битност в службите на ДС), който пише в “Демокрация” на 10 октомври 2001: “По стечение на обстоятелствата знаех за началото на операцията (срещу Осама Бин Ладен) още от петък, дори от четвъртък. Съвсем ясно е, че в една коалиция срещу тероризма трябва да участва и Русия. Но това не може да бъде извинение за някои нейни действия, които повдигат въпроси относно спазването на човешките права в Чечения. Вероятно Северният Алианс сам няма да можа да спечели битката срещу талибаните. Но пък, от друга страна, светът трябва да бъде сигурен, че няма да се стигне до нова саморазправа с хората, които са били принудени да живеят под властта на талибаните.”
Миличкият! – “някои действия на Русия в Чечения”, “Русия е гарант за правата на хората в Афганистан”, “Добре, че е Русия да помогне на НАТО”... и т.н. Добре, че “синият Агов” е от “градската десница”, станала национална левица след 10-тина години, и в този смисъл е съвсем ясен. Няма нужда да се ядосваме.
- Ромео Попилиев, в “Демокрация” от 6.11.2001: “Около нас се зъбят далеч по-важни проблеми, за които дори един пацифист си заслужава силно да се замисли. Например за напълно неадекватния кабинет Сакс Кобургготски, за нерадостното състояние на нашата култура, изкуство, литература, за глупаво верващия и затова периодично разнебитван българин. Защото наближава времето на поредното зимно недоволство и какво ли ще стане, ако “лумпените” отново плиснат по софийските улици? Тогава няма да има запленени погледи по орловия полет над събитията, драги пацифисте. Кобургът не ще те приюти в китния си град под паметника на Сервантес, а Бъборино, преди дори да го мернеш, вече ще е скочил в някой лондонски сейф. Любка Качакова ще стане качак, с което големите наивни очи в България ще осиротеят с един чифт...”
Злоба, безсмислена, безполезна, безпринципна, глупава злоба ги тресе тия от АД-то - вместо да запретнат ръкави и свършат нещо за страната си, все едно какво. Ето, дори затова, драги автентично десен Ромео, никой няма още веднъж да заплаче за вас. Включително и националната левица, която малко или много, колкото и да не ми се иска, има далеч по действителни и действени заслуги от вас за страната. Тя е другият български полюс, докато вие сте някакви заменяеми слуги, никому ненужни. Боклук пред вратата.
Този извод не е моя вяра, убеждение, пристрастие или все едно какво. Това е ВАШАТА ПРИСЪДА, “автентично десни”, и най-хубавото е, че тя е видна, може да се “пипне”, дори не в бъдещето, а в настоящето.

Това Настояще, което в момента тече около мен:  годината е 2020. 
По същество на обвиненията Надкини (напр.) към “неадекватния кабинет Сакскобургготски” според квалификациите Попилиеви (напр.)
Ако не бяха събитията от 11 септември, на 12 септември премиерът Сакскобургготски трябваше да замине на тридневно посещение в Брюксел по покана на белгийското правителство. Там той е имал и уговорени срещи с шефа на Еврокомисията Романо Проди и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, но те бяха отменени само 14 часа преди отлитането на Симеон за Брюксел. Естествено, че причина са атентатите в САЩ, а не “неадекватността на кабинета” или “нежелание на европейските лидери да се срещнат с българския премиер”. Отложено е и посещението на председателя на българския Парламент Огнян Герджиков на парламентарния форум на страните-членки на ЕС със страните-кандидатки за влизане в Съюза.
Съобщено беше още, че президентът Петър Стоянов няма да води българската делегация на Сесията на Общото Събрание на ООН, насрочена за края на септември в Ню Йорк. Но, обърнете внимание на причината: “заради очакваните на 22.09 присъди за медиците ни в Либия”.
Естествено, че тази сесия на ООН се проведе с два месеца закъснение. Но е неестествено, че на нея българската делегация се водеше от премиера, а не от президента. Защо? Причини много. Нямаше да ги обсъждам, ако разните Надки и Ромеи не продължават да се упражняват по темата за “международната изолация в която изпадна България след като цар ни стана премиер”. Но след като ги води сляпата безсмислена злоба, понеже видите ли има по-добри политически водачи от тях, няма да им простя и ще ги “бия с фактите по главите”, докато се изясни. Цитирам Валерия Велева, която е специален пратеник на в.”Труд” в Ню Йорк: “След бляскавото му слово пред ООН българският премиер беше поздравен от представителите на всички водещи европейски страни в Общото Събрание на ООН. 40 минути след словото му премиерът беше приет от генералния секретар на ООН Кофи Анан.” (в.”Труд”, 17.11.2001)
Предполагам, че някои ще кажат: Естествено е Валерия Велева да хвали Симеон, тъй като тя клони към ДПС – няма значение, че е червена и в лимфите дори – а Симеон и ДПС са дупе и гащи. Ня тях предлагам да коментират една карикатура на неизбежния Христо Комарницки в “Сега”. На нея виждаме уплашеният Симеон, разперил безпомощно 10-те си пръсти на ръцете в търсене на някакъв отпор, докато една дебелана с  предизвикателно начервени устни, изхвръкнали от деколтето й големи гърди, рокличка 4 пръста под чатала и мрежести секси чорапи с ластик горе вместо жартиери, го държи за вратовръзката и го дърпа към себе си. Тя, дебеланата, му вика на Симеон: “Да знаеш, миличък, колко политици съм свалила! Като му дойде времето и тебе ще сваля...”
За всеки случай, да не би да сбъркаме жената,.Комарницки е добавил чанта през рамото й на която пише
PRESS Valeria. Вярно, че карикатурата е датирана два месеца по-рано – 27.09.2001, но тези месеци дали са довели до промяна във вижданията на участниците в описваните събития?  
Още един еднакъв въпрос с този: Какво се е случило в синия вестник “Демокрация”, та 3 месеца след надкините съображения в него да четем: “Напредъкът на България ми дава достатъчно аргументи, с които да подкрепя кандидатурата й за членство в НАТО”, е заявил  пред Сената на САЩ главнокомандващият Обединените въоръжени сили на пакта в Европа ген.Джоузеф Ралсън. Той е потвърдил намерението си да посети България в началото на 2002г.” (Впрочем доблестта към истината не е стигнала дотам, че информиращият ни за нея, да се подпише отдолу.)

Споменах НАТО. Да не пропусна още една истинска новина
На 5 октомври 2001 година в резиденция Бояна се проведе среща на страните-кандидатки за членство в Пакта. До шефа на НАТО лорд Джордж Робъртсън, стояха 9 президенти – Петър Стоянов, Стипе Месич на Хърватия, Милан Кучан на Словения, Рудолф Шустер на Словакия, Реджеп Мейдани Албания Йон Илиеску Румъния, Вайра-Вика Фрайберга на Латвия, Ленарт Мери на Естония и Валдас Адамкус на Литва.
(Помните ли как онзи обществен глупак проф. Др.Драганов в 1991 година беше констатирал злорадо: “Литва литна, но къде ще се приземи”? - Е, Литва “литна” до НАТО, др.Др.Др, а “се приземи” ти.)
Срещата в резиденция Бояна завърши със Софийска декларация на солидарност. В нея се заявява желанието на президентите на новите балкански демокрации да станат членове на НАТО и ЕС и се заклеймяват терористичните атаки от 11 септември.
На 2 април 2004г. България ще бъде приета за равноправен член на НАТО. Под знамето ни, което се издига на собствен пилон до другите страни-членки стоят царят-премиер Симеон Сакс-Кобург-Гота (а не президента Стоянов; пак нали) и външният му министър Соломон Паси. Всички знаете тази снимка – на нея Соломон Паси не може да прикрие сълзите в очите си. Гледам за Надка – няма я на тази снимка. Дайнов не търся – за него знам, че вари ракия в родното си село Миндя. За помен на министър-председателя.
Да не пропусна още нещо. На срещата в София президентите трябваше да бъдат десетима. Десетият – македонският президент Борис Трайковски, не дойде в София. Поне официално. Имало е заплаха за атентат срещу него. Причината не можеше да бъде скрита, тъй като полицаите, охраняващи срещата,  арестуваха много зрелищно пред НДК в София някой си Светлозар Луканов, който им оказал съпротива, а на всичко отгоре бил и въоръжен. Полк.Бойко Борисов, назначен за главен секретар на МВР преди един месец - от 1.09.2001 година, е цитиран във всички вестници: “Въоръжен по този начин човек със зареден картечен пистолет и с два пълнителя, не е отивал на сватба или да пие кафе”.

Да проследя сега основните събития през 100-те дни на кабинета “Когургготски”. Представени от нашите вестници:
- 26 юли, в.”24 часа” на втора стр. е написал: “ПЪРВА РАБОТА на премиера – да изпрати президента при кралицата”, предхождайки това дребно съобщение с една голяма снимка на 1-ва стр., на която виждаме, отляво надясно, кралица Елизабет, Антонина Стоянова (съпругата) и Петър Стоянов. Отгоре на снимката пише: “Цар-премиер го изпрати”. Отдолу “Кралица го посрещна”.
Голяма работа е президентът Петър Стоянов, нали, ни внушава простият вестник “24 часа”? Нищо, че кралицата е родственица на премиера Симеон
II. А за това колко “голям” е президентът ни Стоянов, говори факта, че с него в Лондон не е бъдещият външен министър Соломон Паси, но журналистката Силвия Великова е.
- 1 август 2001, в.”Труд”, журналистката Красина Кръстева пише: “Пожелаваме на премиера г-н Сакскобургготски дарът ни (Тошо Тошев му подари пясъчен часовник, който изтича след 800 дни) да стане часовник на новото време. Защото в историята на българския преход промените започнаха под лозунга “Времето е наше!”. Изминалите 10 години и особено последните 4 от тях, за съжаление, показаха, че всъщност целта е била времето, а и благата, да не бъдат “техни”. На онези, които доскорошните управляващи дамгосваха като комунисти и ченгета. Така че наистина дойде време за друго време. Когато България най-после ще има правителство, а не команда партизани, стремящи се кой към повече власт, кой към повече материални ценности, а кой и към двете заедно.”
(Комунистите винаги прехвърлят многократно границата на търпимата демагогия, превръщайки я необикновена наглост. За “изминалите 10 години и особено последните 4 от тях” най ги смущава “лозунга”(?) “Времето е наше”! Пък за тези години ТЕ завъртяха шест правителства от команди партизани, внуците им и техните ятаци, а 7-то, което имаше за верую “Победихме с малко, но завинаги”, го свалиха с преврат, обединил комунисти от БСП и ченгета от ДПС! За тези години ТЕ не махнаха от органа си грачещата гарга “Ние пак сме тук”! За всичките тези 10 години ченгетата около Тошо Тошев, с въпросната Красина вътре, останаха “вечни”! А в редакциите им не можеш да се разминеш от борове, череши, малини, Телерици, академици, Кардами, мадами... Да не повдигам въпроса, че сред всичките настоящи капиталисти, които за тях бяха “мръсници, грабещи народа”, няма ни един, който да не е бил комунист или доносник на  ДС!
Не било вярно ли? Ами посочете едно чисто име, де! Само внимавайте да не настъпите някой документално фиксиран факт, че ПАК ЛЪЖЕТЕ.)
- Пак от 1-я августовски брой на в.”Труд”, социологът Кольо Колев обаче (познат и като “червен Кольо”, “Допирателната”) обяснява: “Страна, в която поемането на най-висшия пост в държавната власт се възприема като лична саможертва (41% от гражданите), далеч не е в цветущо положение – нещо, което хората чудесно разбират. Въпреки това засега избирателите са склонни да вярват в светлото бъдеще (65%). Надеждите са, че интеграцията ни в Европа.ще има повече характер на диалог, а не на монолог, в който говори само нашият нов “по-голям брат”. Ако дойде обещаваното ново време, избирателите ще са съгласни на всичко и Симеон Сакскобургготски ще може да се кандидатира за всичко – за цар, за светец или просто за спасител на нацията. Тогава реставрация на монархията не е изключена.”
(Споко бе, “червен Кольо”. Това с реставрацията на монархията е дълга работа, а и не е разрешена от Конституцията. Интересно, че социологът не е задавал въпроса: “Ако Симеон се провали, възможна ли е реставрацията на социализма?” Тук отговорът е “по-скоро не”, защото нова Европа недолюбва монархиите и никак не е съгласна със социалистическите съветски държави. А щом Европа не иска, нашите стари комунисти / нови социалисти са “умрели прави” ).
- На 10 август бяха назначени зам.министрите в правителството. 23-ма на брой. Може би по-важно от имената им, е неписаното официално правило, че всички позиции са запазени за хора, които от името на държавата (новата ДС) контролират действията на министрите, назначени от управляващите. Само ще отбележа, че след Александър Божков и Владимир Кисьов по времето на Костов, сега поста “Главен преговарящ с ЕС” се зае от Меглена Кунева. (За нея - нататък)
Целия месец септември отиде в спорове кои да са новите областни управители. Тази длъжност също е важна, защото областният управител е държавния контрольор върху решенията на кмета. Каквото кметът реши, областният управител може да блокира, т.е. да спре изпълнението му. Как се връзва това с факта, че кмет се избира на местни избори, а областен управител се назначава от министър-председателя? – Пъхайте си вие пръста във врата, която скърца, аз не искам. “Не искам” съвсем не значи, че вместо да питам, отивам “да си пия бирата”.
Няма да публикувам имената на новите областни управители. Това все пак е проблем от местно равнище. Например областният управител на Пловдив е определено “син” – Гьока Хаджипетров. Но понеже живея в София, а и София е столица на България, да кажа две думи за областния на София-град. Той се казва Росен Владимиров и е лична кандидатура на Ахмед Доган. Откъде знам ли? – осведоменият вестникт ”Сега” пише, че Росен Владимиров е шеф на пернишката организация на ДПС. Знам и друго: назначението на Владимиров е взето в последния момент, защото седмица преди назначенията вестниците убедено твърдяха, че за областен управител на София Стефан Софиянски е предложил Светлана Гебрева и Симеон
II е бил съгласен.
Защо се наложила такава промяна, след като в тия времена Софиянски всяка седмица вечеряше с царя, питайте вие... кого? Аз в това време ще разкажа няколко спомени от бъдещето. Светлана Гебрева беше шеф на Националната дирекция за строителен надзор. Заляха я с киселина в лицето три месеца по-късно, в средата на декември, а тя така и не се оправи след това. Умря от някакво онкологично заболяване само 5 месеца по-късно, през май 2002г. Всички си мислехме, че причината, така и не установена до днес, е някакъв личен интерес на засегнат строителен бос. Далеко в годините след това се оказа, че мъжът й Емилиян Гебрев (вестниците от 2001 година представят друго име за нейн мъж; какъв й е Емилиян Гебрев – първи, втори съпруг или някакъв близък роднина, да кажем, кого да питам) е голям оръжеен шеф, който за разлика от един Николай Гигов например, си е в този бизнес не от първите години на прехода, а още от славните времена на “Кинтекс”. Повече от 10 години след смъртта на жена му, Емилиян Гебрев отново беше споходен от нещастие. Някакви агенти на руското КГБ, недоказани естествено и до днес, се опитали да го отровят с нервнопаралитичен газ, защото Русия не била нещо доволна от неговите оръжейни способности като виден оръжеен приватизатор... Истории, които ми предстои да разказвам. Докато те се случат, Росен Владимиров отдавна ще си живее щастливо с цялото семейство... а-а-а, не в Турция, а в Швейцария. Вестниците публикуват снимки на швейцарската му вила на фона на някакво голямо езеро. И пак те ще правят внушения, че парите за тази вила са някакъв мижав процент от цената на държавните имоти, които Росен Владимиров е продал на негови хора, докато е бил областен управител. Естествено, че “неговите хора” не са назовани. (Но ги има в Интернет. Стоят за вечни времена.)
- Други назначения:
“Гергьовден” влезе във властта. Началник на Агенция “Митници”  стана 39-годишният Емил Димитров (известен по-късно с прякора си Ревизоро. Във вестниците пише, че за назначаването му е лобирал лично Милен Велчев.
Стоян Ганев стана началник на кабинета на министър-председателя. Тази длъжност се нарича вече “Директор на канцеларията на премиера”. Кой е Стоян Ганев, ще пита някой? Ами това е известният Стоян Ганев от ВНС, когото Велислава Дърева в първите демократични години наричаше “попиканото дете на демокрацията”, защото той “искаше да съди СССР”. За когото се говореше, че познава лично всички знакови лица, учили за “бизнесмени” в ДС-факултета в Симеоново, тъй като е бил преподавал там в последните две-три години преди 1989-та. Че е зет на някакъв генерал от истинското КГБ.... Но защо  от всичко това избрах да ви припомня конкретно само “съветската връзка”? Защото една от първите работи на новия Директор на канцеларията била да се срещне с руския посланик у нас Владимир Титов (на 30.08.2001 според в.”Труд”). За негова среща с американския посланик Ричард Майлс пресаташето му Цветелина Узунова, не съобщава. (Приемам упрека, че се заяждам.)
За говорител на външно м-во е назначена Елена Поптодорова. Тя е известна не по-малко от своя началник Соломон Паси – той син на правоверния комунист Исак Паси, тя – лична преводачка на Тодор Живков.
Ако помните, при формирането на кабинета в края на юли в него нямаше спортен министър. Сега бе създадена ДАМС – Държавна Агенция за Младежта и Спорта. Нейният шеф се казва Васил Иванов, по-известен с прякора Лучано. Не е спортист, а бизнесмен от сладкарския бранш и което е още по-любопитно – той няма висше образование. Вестниците услужливо пишат, че съгласно Единния класификатор на длъжностите, влязъл в сила на 22 март 2000 година, за тази длъжност се изисква квалификация поне магистър. (След половин година агенцията ДАМС ще стане Министерство на спорта, а Лучано – министър.)
На 1.09 за главен секретар на МВР беше назначен Бойко Борисов, съдружник в охранителната фирма “Ипон” (много близка до групировката СИК) и личен гард на Тодор Живков, който пазеше и Симеон
II при първото му идване в България през май 1996-та, вече знаете. Сигурно ще си спомните едно признание на самия Симеон от онова време, че Бойко Борисов му е бил препоръчан от известния генерал Любен Гоцев.
Няма как да не направя паралел между преценката, която комунистът Любен Гоцев е дал на Борисов, и преценката на един слугински тарикатски вестник, имам предвид ”Сега”, който (на 4 септември 2001г) е написал: “Двама железни мъже с еднакви инициали – Б.Б. и Б.Б., ще се запишат в историята на българските МВР-та. Богомил Бонев и Бойко Борисов.” – Да, бе! Особено Богомил Бонев.
(По-нататък през годините, когато ще са видни резултатите на Бойко Борисов в политиката, в.”Сега” ще е забравил отдавна натяганията пред човека на Костов, но ще продължи с огромно ожесточение да се подиграва на Борисов, че бил “прост пожарникар”. - “Журналя”, както се казва. Един пожар няма да могат да угасят, защото чакат Някой да им каже от коя страна трябва да хванат маркуча.)

Тъй и тъй коментирам начални оценки за личността на Бойко Борисов да добавя, че намирам във в.”Демокрация” (30.08.2001) думите на бившия вътрешен министър Емануил Йорданов (“Що така бе, Миме”): “Бойко Борисов е некомпетентен.” – Ех, Съдбо, Съдбо, що си тъй решила...
На 19 ноември в креслото на Димо Гяуров, досегашният шеф на разузнаването, седна отново Бриго Аспарухов. Отново, защото той беше уволнен  от това място преди 5 години. Помните, че там го назначи “нашият Желю” през 1992 година след “боянските ливади”. Директор на Националната Служба за Охрана става Камен Пенков, досегашен шеф на охраняващата Позитано 20 фирма “Скорпио”.
Седмица по-късно подаде оставка и началникът на Националната Следствена Служба Атанас Атанасов
На 5 ноември чета във вестник “Демокрация”: “Студент става шеф на пристанище Варна”. Зачитам се в информацията: “Третокурсникът от Нов Български Университет – 21-годишният бъдещ юрист Делян Пеевски, освен че стана парламентарен секретар на транспортното министерство, бе избран в Съвета на директорите на пристанище Варна.”

- В първите двадесет дни на август се обсъжда т.нар. “пакет Симеон”. На 19 август премиерът обяви спешните икономически мерки, които предприема правителството - необлагаемият месечен доход от 100 лева става 110 от 2002 година; увеличават се двойно детските надбавки; нулева данъчна ставка при реинвестиране на печалбата; ЩЕ намаляват ставките по ДОД; отпадат преференциите за РМД-тата в приватизацията; държавата ЩЕ инвестира $20 млн., “за да провокира предприемчивостта на българите” (Как - вероятно чрез отпускането на безлихвени кредити по 5000 лева. Което “ще стане скоро, може би е въпрос на месеци”, казал вицепремиерът Николай Василев.)
Но от 1 октомври се увеличават с 10% цените на тока и парното.
- Своите 100 дни новото 39-о НС закръгли на 11 октомври. Ето оценките за него на различните политически сили, представени в него (без ДПС, тъй като Доган не се е изказал; пък после Симеон бил “господар на мълчанието”):
Явор Милушев НДСВ: “НС работи качествено.”
Михаил Миков БСП: “Когато ги има, дебатите в парламента протичат доста вяло. Може би това е целта на НДСВ, но се страхувам,  че когато нещата в НС вървят спокойно, на улицата те ескалират.”
Мария Стоянова СДС: “Явно някой има за своя цел да обезличи парламентаризма, защото бездействието на Народното Събрание рефлектира върху авторитета му. Вече трети месец държавата е блокирана, законодателната дейност е парализирана, а обществото е оставено на автопилот,”
Аз ще добавя, че в края на октомври на официално посещение ще пристигне делегация на руската Дума, водена от председателя й Генадий Селезньов. Това било уговорено на среща между председателя на нашия Парламент Огнян Геджиков и руския посланик Владимир Титов. И ще припомня, че партията СДС, която днес е върл противник на НДСВ по отношение на просъветските му връзки, през 1997 година изпрати наша делегация в Думата, водена от тогавашния председател Йордан Соколов.
Някои неща не бива да се забравят, а да се припомнят периодично.
Милена Милотинова, чиято кариера започна като “момичето от 2-ра страница на в.168 часа”, после се омъжи за областния на Благоевград и покрай него стана царска депутатка, написа новия медиен Закон, който засмени стария - “гордостта на Клара”. Божана Димитрова оглави общественият Съвет на БНР. Лиляна Попова сдаде поста в БНТ, а Маргарита Пешева пое Съвета за Електронни Медии (старо НеСеРеТе).

И ето че дойде 1 ноември 2001 година:
Основните заглавия във вестниците са единодушни: “100 дни власт – 100 дни хаос”. Друга оценка липсва, тъй като досега и до края на мандата след 4 години също, НДСВ няма да има нито една собствена медия - ни печатна, ни електронна. Включвам в тази бройка дори националния телевизионен канал, който е на бюджетна издръжка! Написах дори, щото другата медия, легнала на бюджета, е Българското национално радио, а там крамолите за политиката му са епични. Знаете за политическите цветове на всички противоборстващи си сили и в тях няма ни една “жълта” ивица. Камо ли пък повече жълто, както уверяват сини и червени.
Тази - политика ли, тактика ли, не зная как да я характеризирам - на царя е малко странна. Но тя не му попречи на 4-годишното успешно управление. Ще я видим повторена пак в ерата  на Бойко Борисов, който също, като царски ученик, ще се справя без партийна медийна подкрепа. Понеже тук не искам да се отклонявам от разказа за конкретните събития, няма да предлагам мои разсъждения върху тази интересна подробност от политическия пейзаж.
След време – тогава.

Да пуснем напред социолозите:
В края на първите 100 дни те, социолозите, отчитат “ПОДКРЕПА: юли 80%, октомври 55-60% (спад 20-25%)”, пишат вестниците.
Е, не е съвсем вярно, казано меко. Първо, последните официално обявени социологически проучвания са за седмицата преди изборите за НС, т.е. през април, а не през юли. И второ – можете да видите техните резултати в раздела за изборите в специална таблица около 60 страници назад в този том. Те, резултатите за Симеон и неговото Движение, се колебаят около 30-35%. Как станаха изведнъж 80% за три месеца?
Да отговоря ли? Ами иначе няма как за още три месеца  - в края на октомври – процентите, сравнени с юли, да отбележат “спад 20-25%” И понеже е съвсем невероятно резултатите за края на 100-те дни да се надути - до 55-60%, какво следва? - Че одобрението на кабинета на Симеон за първите му три месеца се е вдигнало с 15-20%.
Проста сметка, направена от честни хора! Каквито социолозите не са.

Мога да се аргументирам още. Намирам във вестник “Монитор” от 30 октом
ри 2001г. следната статия: “Притиснат отляво и отдясно, царят и да иска, не може да падне”. (Подпис? – не бъдете наивни, няма) Че как ще падне, когато рейтингът му се вдига?

Следват политиците:
- В последната седмица на октомври СДС на Иван Костов проведе тридневен семинар в Каденабия, Италия. Софийският пресцентър излезе с декларация, която е наречена  “100-те дни на управляващите доказаха, че трябва да сме опозиция”. Понеже е дълга, ще цитирам кратко думите на лидерите след като се върнаха в България:
Екатерина Михайлова, председател на СДС: “За 100-те дни управление разбрахме, че едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем различно е да го направиш.”
Муравей Радев, зам.председател на СДС: “Некадърно и награмотно поведение”
Евдокия Манева, депутат от ОДС: “България се движи на автопилот”.
Евгений Дайнов, синият шаман: “Царят е по-страшен разрушител и от Виденов.”
- политиците от другата опозиция на НДСВ – лявата БСП:
Георги Първанов, лидерът: “Ако Петър Стоянов победи на изборите, на другия ден ще има ново въоръжено въстание от типа на 10 януари, разбира се с необходимата подготовка.”
Иво Атанасов, депутатът: “Защо трябва да поставяме ограничения на шефовете на БНТ и БНР за медиен стаж, щом някои хора тръгнаха на работа на 64 години и то като министър-председатели.”
- от независими политици от всички бои:
Венцеслав Димитров: “Цар и кабинет олекват.”
Кръстьо Петков: “Когато си приел програма, може да интимничиш, но да интимничиш, без да си приел програма...”

Сега вестникарите:
- “Демокрация”, 11 октомври 2001, Любомир Стоименов: “Ако преведем на български МВФ, ще се получи “Милен Велчев фалира”. Засега  Милен Велчев и НДСА наистина са във фалит.”
От броя на 31 октомври преписвам един виц:
“- Какви са тия полицейски сирени, какви са тия барети по улицата?
- Хванали един без билет в трамвая.”
- “Новинар”, 2 ноември 2001, Соня Спасова: “Над 10000 души от цялата страна се събраха вчера в столицата за първия протест срещу социалната политика на правителството. Учители, миньори, железничари, строители, служители и пенсионери в два лъча блокираха центъра. Пред сградата на кабинета множеството запя “Къде си вярна ти любов народна”, подхваната от лидера на КНСБ д-р Желязко Христов. Хората пред Министерския Съвет викаха “Искаме хляб, искаме работа.” “Защо не протестирахте при Костов?”, пенеше се достолепен господин, докато се провираше през тълпата. Жп работници от другия лъч -  на КТ “Подкрепа”, предвождани от Константин Тренчев, обсадиха Транспортно министерство и замеряха с жълти стотинки шефа на БДЖ Владимир Дунчев, който слезе да ги успокоява заедно с транспортния министър Пламен Петров.”
Във в.”Земя” намирам информация, че това двата синдиката КНСБ и Подкрепа са протестирали заедно за последен път през януари 1997.
- Валери Найденов, представен от в.”Сега” в броя от 26.10.2001 скромно като “публицист”, а не като главен редактор на братовчедски вестник: “Можем да открием нефт или да намерим Ноевия ковчег, да го продадем на саудитски колекционер за 11 милиарда долара и тогава програмата на правителството ще светне като калайдисан котел. То и да намерим Ноевия ковчег, някой ще го свие срещу компенсаторки, би казал реалистът... Реално в България има спад и той ще продължава още 1-2 години. За всеки мислещ човек е ясно, че ако тази година сме бедни, догодина ще сме още по-бедни, а още по-догодина ще сме още по-бедни.”
Тоя Найденов е сбъркан логически. Написал, цитирам: “спадът ще продължава още 1-2 години”, и за всеки мислещ човек става ясно, че след 3-4 години започва растеж. Как ще ставаме “все по-бедни” тогава?!
Но... “Отговор” дава Христо Комарницки в броя от 1.11.2001 година. Нарисувал  Милен Велчев, който седи на бюрото си, чете една дебела книга, надписана “101 данъци”, а на календара зад него пише “100 дни”.
Образцов лъжец, комунистически! Само преди две страници писах за пакета от икономически мерки на правителството, т.нар. ”Пакет Симеон”. Можете да се върнете назад и да си припомните конкретните мерки, там те са изредени. Тогава не написах, но сега го правя и го подчертавам: Написаното е цитат и то именно от вестник “Сега”! Според вестника на Комарницки, в “пакета” няма нито един данък, който да се увеличава (иначе защо да премълчават такава “добре вдигната топка”). но има три данъка, които се намаляват. Увеличението на цените на тока и парното не е данък. Тоя “художник” не чете собствения си вестник. Аз обаче го чета! Че и го цитирам.
-”Труд”, 17.11.2001, без подпис: “Всеки посетител на Интернет може да се прицели с оптически мерник в лика на премиера Сакскобургготски. Новата електронна игра е поместена на страница
www.dskbank.com. Тя е собственост на софиянеца Любомир Колев. Автор на новата електронна игра е фирма “Новото време” ООД. На заглавната й страница пише: “Всяка прилика е неволна и не цели да обиди никой почтен човек.”




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 97662
Постинги: 380
Коментари: 126
Гласове: 543
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031