ПРЕГЛЕД НА ИЗБОРНИТЕ ЛИСТИ.  КОЙ ОТКЪДЕ? ЗА КАКВО?

Тази глава е органически свързана с последните глави на предишния раздел – за преваляванията в “синята къща”, за течовете в “червената” такава и в “розовите” къщи също така, вследствие на проливните пролетни дъждове. Само дето там се набляга на “повредите по сградите”, а тук – повече на “майсторите”, отстраняващи ги. В този смисъл основните неща се повтарят, но го правя, за да запомним добре Имената на “майсторите”. Още повече, и най-вече заради това, че някои “майстори”, като си вземат парите от едната къща, се прехвърлят на следващата. А плащат не те, а стопаните на къщите!
Не съм подреждал стриктно Имената на Майсторите. Нито пък са всичките. То не е и възможно това. Добавката “д” в скоби след конкретно име означава, че този майстор е станал депутат в 39-то НС.

Започвам с месеца ЯНУАРИ 2001 – подготовката за откриване на новия строителен сезон.

Междупартийният вестник “Труд”, още на 5 януари, рано-рано, дава следната разстановка на царските екипи. Неясно защо статията му е наречена “Новите десни чакат”. Тя не е и подписана:
“В България вече е назряла почва за надпартийно обединение, което обаче не може да бъде оглавено нито от Костов, нито от Първанов. Разочаровани от единия и невиждащи перспектива в другия българи (българи не е членувано: българите) търсят спасение в републиканският цар-обединител. Оставяме настрана абсурдността на словосъчетанието. Ако обаче посланията и програмата на Симеон II са общонационални, това значи под царската десница да застанат освен малките партии, които се щурат в центристкото пространство като браунови частици, но и част от онези 40%, които засега обявяват, че няма да гласуват. В печата изтече информация, че се подготва обединителен събор на монархическите организации у нас. Но сред тях има много комични фигури. Пък и Симеон II неведнъж е показвал, че не разчита на сегашните монархисти  и не се доверява на новоизлюпени паркетни царедворци. В републиканската предизборна формация, оглавявана от него, дават заявка, че са готови да влязат ВМРО, Гражданската партия на Богомил Бонев, Демократическият алианс на Константин Тренчев. От летаргията си ще се събудят партията на Венцислав Димитров, хората на Ренета Инджова, земеделците на Георги Петров, либералите около Михаил Неделчев и Аспарух Панов, дори тези около д-р Желев. Вътрешната опозиция на Иван Костов също отдавна търси онази чиста фигура, зад която да застане. От друга страна обаче царят трябва да обясни, че не е жаден за власт на всяка цена и щом не може да стане президент, е готов да слезе до депутатската банка. Царят обаче мълчи. А времето не чака.”
Царят обаче мълчи. А времето не чака.

На 29 януари от вестниците научаваме, че в най-голямата зала на НДК в София се е състояла промоцията на “Коалиция за България”. Информацията от вестник ”Сега”, от там цитирам, точно така нарича това събитие – “промоцията”, т.е. рекламна продажба на занижени цени. Има две големи снимки: на 1-ва страница едни голотии – “16-17 годишни манекенки от агенция “Висаж” на Жени Калканджиева с оскъдни къси панталонки, впити в ханша, и тениски с надпис Коалиция за България”, и на 3-та “актьорът Стефан Данаилов връчва на лидера на БСП Георги Първанов големия свитък с предизборните лозунги на 15-те партии от Коалицията”. А ето и избрани пасажи от статията:
- “В препълнената зала 1 на НДК 15 партии, които вчера се врекоха да управляват заедно България след изборите, бяха представени една по една от Стефан Данаилов и Димитър Герасимов. Всяко представяне бе озвучавано от фанфари.”
- “Част от по-възрастния електорат в залата изглеждаше леко смутен от разголените кълчещи се девойки на сцената. Смущението им премина, когато една жена се провикна: “Абе, какво искате, бабички да представят новата левица, ли?”
- “Новата левица представи и проект на договор с избирателя. В него Коалицията поема 10 ангажимента – бързо икономическо развитие, по-високи доходи, намаляване на безработицата, членство в ЕС и НАТО и др.  Вероятно заради споменаването на НАТО лидерът на Българския антифашистки съюз Велко Вълканов изчезна още в началото на политическото шоу. Все пак съюзът му влиза в коалицията.”
“Церемонията, която трая точно два часа, бе режисирана от Нидал Алгафари. За доброто настроение в залата се грижеха певците Панайот Панайотов, Ирина Флорин, диджеите Тошо и Надя, Райко Кирилов и Веселин Маринов.”
Търсих да намеря списък на 15-те партии от КБ, но такава подробност не се съобщава. Освен БАС на Велко Вълканов и то заради неговото преждевременно напускане на концерта. По-нататък повече.
На следващия ден стана ясно още едно име от Коалицията – Партия “Напред, България” на Иван Славков. В.”24 часа”, 30 януари 2001: “Коалирахме се с БСП, защото те ни поканиха. Влизаме в името на гражданското обединение, а не на БСП. Никой не трябва да си прави илюзията, че ще поведа хората да гласуват за този или за онзи. Като овен стадото. Или пък, че ще дам пари за кампания. Аз такива пари нямам.”

През ФЕВРУАРИ и МАРТ настъпи мила тишина в предизборната кампания. Само няколко “промоции” на третостепенни кандидати и то предимно във вестник “Сега”:

- 9.02, “Желязната дама на България Ренета Инджова”, представена от Диляна Димитрова: “Тя е опасна. Може да обича страстно, да говори убедително, да ръководи правителство, да стреля с пистолет. Да шофира почти като Шумахер и да пилотира самолет. Тя познава патологията на политическия ни елит. Тя знае повече за американската система от няколко разузнавания, взети накуп.”
Бре, бре, бре... У, бре.
- 15.02: “Популярните лица от “Каналето” Георги Торнев, Камен Воденичаров, Емил Кошлуков, Тончо Токмакчиев, основаха групата за натиск “Новото време”, с която искат да променят България. Идеята е следната: когато две партии се срещнат, целият проблем е как да се наредят листите. Там диалогът се превръща в пазарлък, кой да бъде отгоре, кой отдолу. Ние търсим нов принцип, макар да звучи бомбастично. В бъдещия парламент едва ли ще има значение кой колко депутати ще има. По-важно е дали хората, които присъстват в този парламент, могат да формират българската мечта.”

През АПРИЛ обаче стана страшно. Особено след 6-ти.

·                    На 2 април НИС на СДС обяви водачите на “сините” листи във всички 31 избирателни района за страната. Обърнете внимание: не участващите в листите, а само техните водачи. Т.е. лицата, които трябва задължително да влязат в Народното събрание. За простосмъртните сини избраници, които ще чакат реда си, ако избирателите са достатъчни, се говори, че ще преминат през първични избори. Но само те!
Едно по-подробно заглеждане във Водачите, показва, че само за 3-ма – Иван Костов (д), Надежда Михайлова (д) и Димитър Абаджиев (д), подсигуровката е двойна – те са водачи в две листи едновременно. Дори председателят на НС Йордан Соколов (д) и шефката на синята ПГ Екатерина Михайлова (д) водят само една листа. Затова пък Соколов е донякъде възмезден – неговият зет Христо Михайловски води листата на София-област. Осем министри от подновения кабинет на Костов (в края на 1999) също са водачи – Петър Жотев (д), Евдокия Манева (д), Евгени Чачев (д), Венцислав Върбанов (д), Муравей Радев (д), Марио Тагарински (д), Александър Праматарски (д). (За 8, добавете Надежда Михайлова.) По-известните липсващи са Илко Семерджиев, Иван Нейков. Теодосий Симеонов, Емануил Йорданов, А сега обърнете внимание: двама от свалените министри през декември 1999 – Евгений Бакърджиев (д) и Валентин Василев (д), са водачи на листи (23-и район на София и Перник съответно). Добавям по-редовите известни - Росица Тоткова (д), Михаил Михайлов (д), Владислав Костов (д), Йордан Бакалов (д), Иван Куртев. Остават 6 имена, които са полу- и напълно неизвестни, поне за Хрониката.
Горе-долу по това време страната се вълнуваше, разделена за или против около една много популярна тема за “новите варвари”, подета от Александър Томов, писателят, от НСРТ. Няма да влизам в нея, защото е чисто идеологическа и сега не сме на тази тема. Само ще цитирам едни заключителни думи от “Новите варвари”: “Е, какво – готови сме. Помагай, Боже! Води ни напред, Пресвета Богородице. Победата е била и винаги е с нас. И ще бъде...”
То, ако ставаше само със заклинания...
Сещам се за един анекдот. Много хора отишли при Бога да му се молят да пусне дъжд върху земята им. Той им казал, че няма да изпълни молбата им. “Защо” – попитали го те. “Защото нямате достатъчно вяра в мен”, им отговорил той. “Но как така? Ние безпределно вярваме в теб, Боже!”,,, Знаете ли какво им казал Той? – “Щом като вярвате безпределно в мен, къде са ви чадърите?”

·                    На много места в тези 31 избирателни райони в страната се оформиха интересни сблъсъци между Лицата от различни политически сили. Нямам достатъчно място за изследване на тази твърде интересна материя. Но не мога да пропусна трите софийски района. В 23-ти район се изправят един срещу друг двама бъдещи председатели на парламентарни групи: Пламен Панайотов от НДСВ и Надежда Михайлова от СДС. В 25-ти: бъдещият председател на НС Огнян Герджиков срещу Георги Първанов, бъдещият председател на третата ПГ. А случаят в 24-и Софийски район е особено интересен – там са Иван Костов от ОДС и Стефан Данаилов и Илияна Йотова от “Коалиция за България”. Ето какво пише Севда Масларова  във в.”Труд” на 6 април:
“Когато преди няколко дни се заговори, че срещу премиера ще застане аленият артистичен тандем Стефан-Илияна, мнозина направо ожалиха Костов. Не е лесно – дори и да си Командир на една цяла държава – да пребориш чара на сребърните нишки в косата на бате Серго или да докараш слънчевата усмивка на младостта в лицето на Илияна.”
Искате ли да знаете какво представлява “чара на сребърните нишки в косата на бате Серго”? В.”Сега” от 6.6.2001: Стефан Данаилов, актьор, кандидат-депутат от “Коалиция за България”: “Досега няма измислен художествен образ, който да пасва на този на Иван Костов, но Симеон е друга работа. За мен Симеон има негативен поглед, който играе като на невестулка! Не вярвам в широкото му немско-българско сърце.”
Охо-оо, “мастер” нали? Готов обвинител за бъдещ народен съд...
В крайна сметка “припадъците” на журналистката Севда Маринова по “аления тандем” са, как да кажа – смешни. Можете ли да си представите, че в 24-и МИР София ще се съберат толкова много червени партийци, щото да се получи така, че СДС да няма нито един избран депутат? Та, Иван Костов е водач на листа в този район! Ама Севда си мечтае... Чуйте я нататък от същата статия:
“Вярно е, че когато Илияна влезе в една стая, тя цялата се запълва. За някои наблюдатели руската кръв в семейството на съпруга й веднага придобива идеологически уклон. В това отношение не пожалиха и естествения цвят на буйната й червена коса, както и кулинарния специалитет, който тя с гордост предлага на приятелите си – “червена салата”. Иначе я наричат “Червената лъвица”. И това няма нищо общо с цвета на косата й. Илияна е изключително властна и свръх амбициозна. А фактът, че приема предизвикателството да нагази в дълбоките води на политиката като депутат, е допълнителен щрих към портрета й. ... Днес обаче тя все още е на брега и се оглежда в далечината. И тук поезията би трябвало да свърши. Защото и в приказката на Александър Грийн  нищо не се казва какво се е случило с героите, след като са отплавали в неизвестна посока с “кораба с алените платна.”
 Е, аз ще спра дотук с “червената лъвица” засега. Защото знам, че след 15 лета тя ще стане “червен” вицепрезидент на един “получервен” президент. Който заради излишна фукльовщина не се вписва съвсем в строгата партийна дисциплина на червените, на всичкото отгоре жена му, не е рускиня, а проста бургазлийка. И ако поради някаква такава причина този президент фръкне, Илияна одма го замества...
За бате Серго съм писал достатъчно. Започнах още с младините му като партиен секретар на Народния театър, минах през “агнешния период” в живота му (когато въртеше търговия с живи български агнета за Гърция по времето на беровия земеделски министър Георги Танев), сега започвам с опитите му за партийна кариера при Първанов и Станишев. За да кажа накрая, че около майор Деянов ще останат само спомените за “Дами канят”. Нищо повече.

·                    Помните ли “лицето на избухващата демокрация” през 1990 година Лиана Панделиева? Тогава тя красеше плакатите на СДС “45 години стигат”. За да приклекне само след три години до почервенелия д-р Желю Желев и да “шибне един в лицето на Филип Димитров”. Днес – в 2001-ва, 11 години по-късно, тя представя из страната лявата “коалиция за България”!? И заявява (в “Сега” от 12.04.2001, например): “От СДС не съм получила абсолютно нищо, което да ме ангажира морално с тях.”
“Падналиева” я нарича в.”24 часа”. Изглежда лидерът на БСП Георги Първанов чете този вестник, защото заяви официално през м.май, че Лиана Панделиева не може да бъде лице на партията му, именно защото електоратът на БСП я свързвал еднозначно със СДС. Интересно, че тази първанова принципност не се отнася до френския медиен експерт Жак Сегела, който днес консултира червената коалиция “За България”, а през юни 1990г. беше автор на предизборната кампания на СДС. Изглежда, че червеният електорат прави тънка разлика между реклама и стратегия. Или че от стратегии не се интересува, защото му се видят сложни. Каквото каже вожда – това е. Друго няма значение.
- Още една “падналиева”! Става въпрос за Валерия Велева. Само два дни след като СГС отказа регистрация на царското движение, Тази догановка възкликна “Царската каруца се обърна” (в.”Труд” от 24.04.2001). Само че като другарува с гьотверени и тя самата е станала такава. След няколко години Тази, покрай своя формировач Ахмед Доган, отново ще обикне Царя. И няма да се откаже от насилника си - имам предвид комплексирания по женска линия Доган - когато той ще я нарече пред цялата страна “мадам В.”.  
Презряни същества!

- Още един за презрение, “синият” шаман Евгений Дайнов. Намирам в “Труд” от 13.04.2001, следните негови думи: “Ако 45% българи гласуват за НДС II, аз публично се подстригвам, влизам в манастир, заявявайки, че не разбирам нито от политология и социология, нито от български народ.”
Разбира се, че Този “политолог и социолог” от еленското село Миндя, не се подстрига. Защото Симеон II спечели само 43%. И стана поредното доказателство, че не само равнината ражда тикви. И в еленския балкан ги има.

·                    А вестник “Труд от 12 април 2001 е дал думата на Жорж Ганчев, който казва: “Аз съм опасният българин! Аз имам Блока на Жорж Ганчев, който ще тръгне и пак ще влезе в Парламента.” Бре, разтрепераха ми се гащите от смях! Направо, без преувеличение.
Но в това интервю на журналистката Йова Апостолова намирам интересни подробности за другото БББ-обединение - на Христо Иванов (Този Христо Иванов да не се бърка със своя съименник Христо Иванов Бойкикев, който ще стане известен след няколко години със своята “Да, България”). Представяте ли?! През 1997г. ВКС скроил голям номер на великия Жорж и признал за истински Бизнес Блок този на Христо Иванов.
Бизнесмени, който ги знай. Блока на Жорж Ганчев спечели 0,38%, а за Българският Бизнес Блок на Христо Иванов са гласували само 162 души, което е 0,00%. Значи дори да го нямаше БББ-то, “опасният българин” пак щеше да събере само 0,38% и да не “влезе в Парламента”.
Обаче има и по-зле от БББ на Христо Иванов.  Партията на средната класа(?) има само 79 избиратели, а Съюзът на нацията(?) са подкрепили още по-малко – 39 души. Те обаче не са имали проблеми с регистрацията, за която се изискват поне 10 хиляди нотариално заверени подписи на учредители. (Прощавайте, не можах да се сдържа.)

·                    Малко е дълго, ама ще го цитирам без съкращения: “Чак сега ли ни забелязахте? Ние съществуваме отдавна. Нашият съюз “Ера 3” е основан още през 1990г. Нашият председател Славомир Цанков участва в президентските избори 1992 и 1996 години. На миналите избори в съюз с Християн-радикалната партия с председател Тотю Петров спечелихме 1,1% гласове, което ни нареди на седмо място сред всички структури, участващи в българския политически живот. Сега внасяме важна подробност в названието на обединението - добавихме “национално” и уточнихме името на Царя. Така отправихме един навременен призив към хората да се обърнат към нас. Учудвам се защо колегите от вестниците чак сега се заинтересуваха от нашето  съществуване.” Подписал Добри Добрев, главен редактор на вестник “Нова ера”.