КАКВО КАЗА РЕПУБЛИКАНСКИЯТ СЪД НА СИМЕОН

Тази история не започва през април 2001 година. Тя е много стара. И далеч не е само българска. Само дето в годините след войните придоби малко по-цивилизован вид. Имам предвид, че републиканският съд замести болшевишкия разстрел на царете. Все пак е по-хуманно, нали.
Да припомня старото й развитие в българския вариант и ще добавя новите подробности.
Ако Симеон II не беше толкова малък по Девети септември, чичо му Тодор щеше да го гръмне в тила, както направи това с брат си Кирил. (За формалистите: Тодор Живков не е си е измърсил ръчичките лично да застреля принц Кирил. Ще дойде време, когато се отворят архивите на компартията, и там следващите ще прочетат името на физическия убиец в нощта на 1 февруари 1945. Днес останалите преки очевидци на онези времена говорят, че това е бил поетът Веселин Андреев и че това е причината той да се самоубие малко след Десети ноември 1989-та, проклинайки Тодор Живков. Дотук съм го разказал в НИЕ-1. Понеже не познавам комунист, който да има угризения на съвестта от убийствата, които е извършил, сега допълвам: Твърде е възможно другарят Андреев да е бил премахнат, защото е неудобен свидетел.) Това е сигурно. Най-малкото, защото и при царете тази практика съществува, а Тодор по майчина линия е и прост пролетар.
По Десети ноември комунистите сдадоха властта “доброволно”, но по отношение на врага, дори с партиен билет, те просто НЕ МОГАТ да се променят. Защото са убийци по природа. Обаче Тодор остана жив макар, че “Народът” искаше да го види обесен. Аз лично си обяснявам, че нашият Тодор избягна съдбата на румънския Николае, защото своевременно (на десетия ден след Десети) бе арестуван. Не съм си и помислял, че това е направено с решение на републиканският съд.
Когато в България нещата по прехвърляне на властта на новите комунисти се стабилизираха (1995-1996), Тодор Живков беше пуснат от републиканския ни съд в “домашен арест” – хем жив физически, хем мъртъв политически. Хитро, нали. Описал съм тези факти в НИЕ-3. Но се появи друга - “монархическа” пречка: докато е жив по-възрастният цар, неговият млад наследник си чака реда. Затова племенникът Симеон не прояви политически амбиции на изборите 1997 година – Живков умря 1998-ма. (виж НИЕ-4) И ето, хоп, веднага на следващите избори в текущата вече година 2001 той заяви своите претенции. Дотук е стигнало моето описание. Дойде му времето на Симеон да властва!

Да властва, но като какъв?
Цар не върви при тая републиканска конституция! Това съвсем открито заявяват тия от БСП. Дори при последните си изказвания по повод “тронното слово”, цитирани преди три страници, Георги Първанов и Ангел Найденов са съвсем конкретни: “да каже за републиканската конституция”.
Тогава президент, а? Това републиканската конституция разрешава, обаче президентът може да суспендира народното събрание, ако събере достатъчно “народна подкрепа”. А тя за Царя е извън всякакво съмнение. Затова на 8 февруари 2001г. републиканският съд постанови: “Кандидатът за президент трябва да е живял трайно в страната повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на изборите.” Така Царят отпадна от кандидатите за президент, които трябва да се проведат през 2001 година. (Кой е против това решение, кой е за него – върнете се 20 страници назад и прочетете пак, ако сте забравили.)
И остана вакантна само длъжността “министър-председател”. Тя не е опасна, защото за комунистите не е проблем да извадят досиетата на поне 200 действащи депутати и да ги кандардисат да гласуват правилно в един вот на (не)доверие срещу правителството. Случвало се е. Няколко пъти. Обаче страх лозе пази! Преди изборите ще последва още една, последна офанзива, която цели да попречи на Симеон да стане министър-председател. Оставям настрана заигравката с принципа, че не отива на един цар да стане републикански премиер. Републиканският съд ще направи всичко възможно да попречи на партията на Симеон НДСВ да се регистрира за участие в изборите. А без партия зад гърба си, според К,, никой не може да образува правителство, камо ли да стане министър-председател. Тъкмо тази нова и последна засега антицарска сага ми предстои да опиша на следващите страници.
(Само още 5 реда преди да почна. Тук мимоходом споменавам тази бъдеща възможност. Ще ви я припомня пак в следващите НИЕ, най-вече в НИЕ-6: Старите комунисти ще дадат на новите социалисти досието на Симеон II, за да го шантажират с него. И той, горкият, ще им се върже. Ще заприлича на Йосиф Петров. Помните ли го тоя земеделец в “трудовите лагери” на БКП, който за едната чаша шампанско се прегърна със своите мъчители, като подписа ТЯХНАТА конституция в 1991 година?!  Само че къде Петров, къде Симеон Втори...)

Новият изборен закон за изборите през юни, беше приет в края на февруари. До изборите остават 3 месеца и половина. В него има твърде спорни текстове, заради които президентът Стоянов наложи вето и върна закона за преразгледане. Парламентът се съгласи с някои забележки и се поправи. НО! Остана изискването всички нови партии, възникнали през последните 4 години, които са били с редовна съдебна регистрация по стария закон, да трябва да се пререгистрират по новия и да издирят учредителите си. Това не е работа, дето може да се свърши за ден-два. Най-малкото, защото новата (пре)регистрация минава през съда, после може да бъде обжалвана... а нашият съд не е от най-бързите и от най-безкористните. Така е твърде възможно, направо е почти сигурно, че новите политически субекти ще пропуснат изборите. Може и да е редно от някаква гледна точка, но е политически нечистоплътно да се обявява в последния момент – до изборите, повтарям, остават 3,5 месеца. Четете нататък какво стана.
4 април 2001: Симеон каца на летище София с думите: “Ще остана в България, докато има работа”. Заливат го възгласи “Искаме си Царя!”
5 април 2001: Симеон II разговаря с премиера Костов на коктейл след края на срещата на върха на Европейската Народна партия в София. Вестниците пишат, че Иван Костов се обръщал към госта си с “Ваше Величество”.
Няколко часа ПРЕДИ словото на Симеон на 6 април, вестник ”Труд” изръмжа заканително (ама страхливо – няма подпис): “Всяка партия да си знае гьола. Къде го дават така – без да са се явили на избори, някои да ползват телевизионно време в “А” отбора на наистина парламентарно представените? Мястото им е в “Б” състава на Кире Либерало. Пък ако минат 4-те процента, да бъдат най-парламентарно представени от всички парламентарно представени.”
Ох, какво ги чака тия чучулиги батьови! На изборите след 2,5 месеца Симеон от “Б” отбора ще им вземе 42 процента. Но подред.

- На 8 април 2001г. в столичния Дом на науката и техниката Симеон учреди “Национално Движение Симеон II” (НДС II). В присъствието на 614 души учредители той е казал: “Темата “царство” не съществува. Лично за мен има далеч по-належащи  за населението приоритети, не залитайте по тълкувания на темата монархия или република.” Според решението на учредителите Симеон II има право сам да решава дали да се кандидатира за депутат, а при мнозинство в парламента дали да е премиер. Симеон II сам ще посочва кандидат-депутатите на движението и ще снема политическото си доверие от тях.
(Мисля тук е мястото да вмъкна едно тълкувание по медиите защо царят иска точно 800 дни за реализация на своята програма. Считано от 8.04.2001, тези 800 дни изтичат на 28.08.2003 година, когато се навършват 60 години от смъртта на баща му цар Борис и неговото коронясване.)
(И още едно допълнение, по скоро интересно, отколкото важно: Във вестниците пишат, че наема за залата в която се учреди Движението, на стойност 288 лева, била платена от земеделеца Георги Петров, по-известен с прякора си Гошо Тъпото. Той самият отрича това.)
- На 9 април Любчо, на баща си Любен, от името на “Гергьовден”, кръстено на Георги Димитров, ще напише в “Стандарт”: “Историческото оживление цари навсякъде, но е някак разколебано. Например Интернет-форумите. В една от дискусиите младеж, пожелал да остане анонимен, се  беше обърнал към Симеон Втори с репликата: “Ваше Величество, не може ли да оправите България за 785 дни, а не за 800. Много ми се ще последните 15 дни да отидем на море!”
Дивак! Имам предвид кукувеца Любен Дилов-син. Сега ще ви цитирам още едни негови думи от същата статия в “Стандарт”. Запомнете ги! Най-малкото защото те, техният смисъл, се появяват не за първи път, и ще се появяват всеки път в следващите години в кривоустите комунисти, които, щом дойдат на власт, убиват елита на нацията, а щом паднат от власт, веднага се закичват с техните думи, приписвайки ги на себе си:
“Законните претенции към българския престол ще бъдат оспорвани. На първо време от хора, които ще се провъзгласят за наследници на Баязид Светкавицата и ще твърдят, че династията на Османидите е управлявала България, по-дълго от Кобургите. На фона на “лудата крава” в Европа особено актуални ще са претендиращите за наследници на Ивайло Свинаря. Към тях ще надигнат глас от зеленчуковата борса край Пазарджик, защото във византийските извори Ивайло е наричан “лахана”, т.е. Зелчо. Твърди се, че в Перник вече могат да се видят хора, които обикалят махалите в книгите на Антон Дончев в ръка и търсят наследници на Кракра. Според описанието той бил космат, кривокрак и силно надарен с мъжественост. Т.е. поне 2 милиона претенденти! Пишещият тези редове също има скромни исторически претенции – извън всякакво съмнение е, че Дилов произхожда от “Дуло”. Да сте ми виждали конската опашка?”
- Конската му опашка на този не сме виждали. Но виждаме делата му. Предния ден – на 8 април, когато най-вероятно Дилов-син е писал приказките си от “Дуло”, от “Гергьовден” са предложили на НДС II да му преотстъпят своята регистрация за изборите. Оказало се шега. Съдът постановил във вторник, че такова прехвърляне няма правна стойност, дори да има писмено съгласие от притежателя на регистрацията. Това забавило с два дни подаването на документите на НДС II за собствена регистрация. Ето как бяха “изядени” първите три дни от всичките 40 до изборите.
- На 22 април 2001г. четем във вестниците: “Фирменото отделение на Софийски градски съд не се произнесе до края на работното време в петък (20.04) по искането на “Национално движение Симеон II” за регистрация, въпреки молбата за ускорена процедура. За да се включи в предизборната надпревара Движението трябва да подаде документи в ЦИК до 2 май, когато е последния ден за регистрация. А дотогава е необходимо да има съдебна регистрация, да е изтекъл 7-дневния срок за обжалване на решението за регистрацията и след това да се обнародва в “Държавен вестник. Което не може да стане във вторник 2 май, защото тогава е почивен ден.”
Известната съдебна репортерка на “Труд” Лилия Христовска пише: “Политическият пасианс - в ръцете на съдия”. Името на този съдия е Таня Райковска. Коя е Таня Райковска?
Родена е във Велико Търново 48 години преди 1908 година и е завършила средното си образование там. Нататък от в.“Труд”, 23.04.2001: “Шефка на фирменото отделение на Софийския градски съд. За нея като за съдия лоша дума не се чувала, твърдят колегите й, макар че инак била “затворена и хладна”. На поста си тя не е парашутист. Заема го след като е изкачила редовно инстанциите на районния и градския съд. Мнозина прогнозират, че мястото на съдия Райковска във Върховния касационен съд ще й е по мярка. Други се питат дали царската регистрация ще е Рубикона пред тази перспектива.”
Тази “амазонка”, както я нарича в.”24 часа” (5.05.2001), ще стане съдия във Висшия Касационен Съд само след месец – през юни 2001 година. А след още 14 години, в 2015-та, и съдия в Конституционния Съд.
Да добавя, че съдийката Таня Райковска е снаха на покойния Петьо Райковски, зам,главен прокурор преди 10 ноември 1989.

- Нататък: В понеделник, 23 април, съдът отказа регистрация за изборите на НДС II, с мотивите, че учредителите на движението не са декларирали, че са българи, както и че няма доказателства, че уставът на Движението “изхожда от лице с наименование Симеон II”.
Това решение на Съда лидерът на СДС Иван Костов коментирал от Вашингтон (където е на официална среща с новия президент на страната Джордж Буш) така: “Да включи кандидатите си в нашите листи.”
Формен демагог, за Иван Костов говоря. И Господ го наказа да полива на жена си теменужките в Драгалевци. До края на живота си! Не до следващите или до последващите избори само. Чудесно! Една кост в гърлото ни по-малко. Перафразирам оня израз за Дертлиев, когато се отказа от СДС и след 3 месеца подписа оная конституция – Добре, за нас един дерт по-малко.
По времето, когато Костов е във Вашингтон при Буш, Петър Стоянов си приказва с хората в Стара Загора. Там хората директно го запитали: “Ще пуснете ли царя?”, а президентът отговорил “Питайте съда!”. Кой пита защо след една година хората предпочетоха Георги Първанов да им стане президент, вместо Самия Петър Стоянов?!
- Само ден след като СГС отказа да регистрира царското движение, Върховният Касационен Съд образува дело по жалба на Симеон срещу това решение. То е насрочено за 27 април и докладчик по делото е съдия Любка Илиева, която е и член на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента.
В тия дни известният проф.Драгомир Драганов, “историк” и приятел на “историка” от СУ проф.Андрей Пантев, написа в “24 часа”: “Бог не е слизал при нас от световното през 1994г., но царят най-сетне дойде. И рече: “Аз съм алтернативата на партиите с моята “надпартийност”. Ако всичко това продължи и след решението на съда, на 17 юни българинът току-виж наистина се хванал за раковината.”
Раковината е без кавички. Вероятно по две причини. Първо символ на царското движение е раковина, и второ – ако имаше кавички, четящият еднозначно би направил паралел с “хващане за шлифера”. Аз не съм професор и нямам такава изтънченост на изказа. Затова директно пиша: На 17 юни Драгомир Драганов се хвана за топките.
- На 28 април лично председателят на ВКС Иван Григоров съобщи, че жалбата на царя е отхвърлена. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вестниците пишат, че предния ден е имало 90-минутна среща между Петър Стоянов, Иван Костов и Йордан Соколов. Но вестниците пишат какво ли не.
- На 30 април ЦИК върна документите на НДС II, защото реши, че царят не може да я представлява.
- На 1 май малко преди 19 часа адвокатите на Царя внесоха отново документи в ЦИК, според които НДС-II се представлява от Весела Драганова, лидер на Партията на българските жени. Пет минути преди полунощ на 3 май ЦИК регистрира за изборите тази коалиция.
Пак вестниците пишат, че Симеон II се е срещал преди два дни с посланиците на европейските страни у нас. Но, както се разбрахме, те, вестниците пишат какво ли не.
Да запазим за следващите какво каза секретарят на ЦИК Валентин Георгиев: “ЦИК не направи компромис с никое решение за регистрация. Забавихме се, защото искахме да дадем пълна картина на това, което ставаше тези дни в ЦИК. Имаше юридически спор по документите на НДС II и надделя тезата, че това не може да бъде пречка пред регистрацията, защото не сме изследвали устава. Натискът на общественото настроение за това “пускайте ги да участват на изборите” е толкова силен, че всички ние сме увлечени да отиваме на по-либерален режим. Трябваше много, много формално да поглеждаме.”
И как реагира другарят Владимир Спасов, секретар на Българската Комунистическа партия. Той поискал да подаде жалба в ЦИК срещу решението за допускане на царя до изборите. Оттам го отрязали с мотив, че не е страна по делото. Той обаче нямало да се откаже, “защото смятам, че цяла България е страна по делото”. И допълнил: “Досега всички злини идваха от БСП, но гражданинът Симеон Борисов може да ги надмине.” (“Труд” от 6 май 2001)
- За протокола: Весела Драганова-Денчева (родена 1964) е лидер на партията на българските жени, която е учредена на 25 януари 1997 година. В програмата на тази партия са записани следните приоритети: засилване социалната политика на общините, даване на безлихвени заеми от общинските банки за безработните и увеличение на помощите за тях, осигуряване надомна работа за жените в майчинство и пенсионерите, както и кредитиране на младите семейства. Иначе личната съдба на Весела Драганова ще мине през две народни събрания – 39-то (2001-2005) и 40-то (2005-2009), както и през един развод 2011 година. Да допълня, че Весела Драганова има лично пресаташе. Тя се казва Соня Колтуклиева. Една... каква една ще допълвам нататък през годините. Само да вметна, че пресаташето ще се мота из политиката, дори когато от шефката й остане само спомен.
В царската коалиция за изборите, освен партията на Драганова, влиза и Движението за национално възраждане “Оборище”, учредено през 2000 година. Негов главен секретар е Тошо Пейков, депутат от СДС в 36-то НС. Той е по-известен от Драганова. През 1993 година поиска възстановяване на Търновската конституция, както и забрана на БСП като наследник на терористична организация. През 1999-та Тошо Пейков беше говорител на Партия “Либерален Конгрес”. След като излезе от 39-то НС, Тошо Пейков ще престане да се занимава с политика и ще почне да пише на исторически теми.

Какво ми остана? Да спомена карикатурата  на Рачо Рачев във вестник “Труд” от 10 май 2001. На пътния разклон между Драгалевци (където живее Костов) и Симеоново - последните три букви са задраскани и отгоре им пише “II”, всички следи от стъпки са към Симеоново.
На този фон вече никой обикновен българин не се интересува от радиодрамите в БНР, които продължават. И правилно – след три месеца всички Костови хора ще бъдат махнати от там. С изключение, разбира се, на ангажираните и с Държавна Сигурност.