А БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ МИРИШЕ НА ЛЮБОВ

Понеже навсякъде пролетта се свърза с любовта, щом съм добавил в заглавието епитета ”българската”, значи става дума не за природната пролет, а за някаква друга “пролет” през пролетта на 2001 година - Политическата пролет в България, разбира се, нали книгите НИЕ са исторически. Тогава за каква “любов” става дума? Ха, сетете се, де.
За успокоението – моето и вашето, читателю – записвам, а и веднага започвам с доказателствата, че почти никой в България още не се сеща в какво ни предстои да се влюбим през април. Блеем си, замечтано загледани в партийните баири. А Той е планирал вече всичко. Е, почти всичко.
Кой ТОЙ? Е, как кой – онзи дето, както обещава в една песен “Цвете от Луната ще откъсна аз за теб”. Н.В. Царя на българите Симеон II.
Защо българите като народ повярвахме, че може да има “цветя на Луната”, а и някой друг ще ги откъсне вместо нас за нас, е второто нещо върху което ще разсъждавам надолу по страниците.

Симеон II е роден на 16 юли 1937г. в София като първи син и престолонаследник на цар Борис III и царица Йоанна Савойска. По мъжка линия е от германския род Сакс-Кобург-Гота. По женска линия е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия. Дядо му цар Фердинанд, който е първият цар на българите в Третото българско царство, е принуден да абдикира веднага след края на Първата световна война в 1918г. и предава властта на първородния си син цар Борис III. В разгара на Втората световна война цар Борис III умира при неизяснени и до днес обстоятелства. От смъртта му на 28 август 1943 г. до 15 септември 1946-та неговият син Симеон е цар на България, но поради ненавършено пълнолетие от негово име управлява Регентски съвет (След 9.09.1944 в него влизат само представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски). След провеждане на референдума за Народната република “напуска страната” със семейството си (майка и сестра) на 16 септември 1946 година. Така пише в историята, но всъщност е изгонен от комунистите, и е цяло чудо, че ТОВА изобщо се случва. Защото чичо му например – принц Кирил, е разстрелян с присъда от “Народния съд” в началото на февруари 1945-та.
След 10 ноември 1989 нещата придобиват друг развой. Във ВНС през 1991г. по повод изготвянето на нова Конституция социалдемократът Петър Дертлиев предлага нов референдум с въпроса “монархия или република”, но само след три дни самият вносител го оттегля с мотива, че “народът вече е избрал”. (Случката е смешна и съм я описал в НИЕ-1.)
След изгонването му от страната Симеон Сакскобургготски си идва за първи път в България след цели 50 години, през май 1996 година. В енциклопедията пише скромно “българите приветстват радушно неговото завръщане”. Всъщност посрещането на Царя е грандиозно. България не помни в своята история струпване на толкова много хора на едно място. Според официалните съобщения във вестниците “да видят Царя на живо” са се събрали половин милион души. Пък тогавашният премиер Жан Виденов (БСП) отказа да се срещне с него. Не е необходимо да обяснявам защо. (Има го описано в НИЕ-3).
Но е необходимо да дам своето обяснение защо след ТАКОВА посрещане Царят не се възползва от засвиделствуваната му народна любов и не участва в парламентарните избори в началото на 1997 година:
Защото “Народът” му не е запознат с Истината. Написал съм Истината с голяма буква, тъй като ТОВА е ИСТИНАТА. И това, че няма да доживея почитанията, които ДНЕС ми дължи “народът” за изписването й черно на бяло, не променя тази Истина, камо ли да я отмени.

Повтарям онова, което съм написал достатъчно подробно вече в предишния 4-ти том на НИЕ. Тодор Живков е правешкото копеле на дядото Фердинанд, което цели 45 години пази топло монархическото семе   - имоти, идеи, претенции - в отвратително студената комунистическа България. Така че в династическия ред Живков стои преди Симеон и докато текущия цар не умре или не бъде убит, следващият не може да има претенции за трона. Разбра ли, народе?
Тодор Живков умира през август 1998 година и още за Коледа и Новата 1999-та Симеон Сакскобургготски идва в България за втори път (с кораб по река Дунав, в рамките на международна религиозно-екологична конференция в която участва заедно с Вселенският патриарх Вартоломей и Сръбския патриарх Павле). Само че следващите парламентарни избори са чак през юни 2001 година и Симеон ще бъде принуден да чака още две години. Тъкмо събитията СЛЕД тези две години ми предстои да опиша в следващите страници на моята хроника.
Преди да започна обаче това описание, ще избързам напред във времето, за да се опитам да обясня колко е важно Избиращият да знае Истината. Това, че Знаещите я крият от него, изобщо не е оправдание. Естествено е те да я крият, това влиза в тяхната стратегия. Но в нашата стратегия влиза НИЕ да открием, да се досетим за Истината, ПРЕДИ “да сме я почувствали отзад”. Извинете за грубите думи, читателю. Използвам ги, защото са кратки и ясни. “Кьорав карти не играе”, казваше по-възпитано дядо ми.
Целият български народ (ако държите да изключа някои българи от “народа”, пиша, че комунистите не са българи) видя в лицето на Царя своя спасител. Защо? По вековна традиция е известно, че “Царят” има страх от Бога, докато за комунистите няма Бог изобщо. На тази плоскост монархисти и комунисти са като олиото и водата – не се смесват за дълго. Отделно са фактите, че Царска България беше европейски призната държава, докато комунистическа България беше европейски отхвърлена страна. Но българският народ забрави – впрочем, когато векове си се интересувал предимно от собствените си, а не от божиите закони, може ли да се говори за забравяне? – че “царете” са цяла палитра, от Иванко до Асеня. И видя в лицето на Симеон Асен I, а не неговия убиец Свинаря.
“По делата им ще ги познаете”, са казали древните. Затова аз няма тук да наблягам на красивите обещаващи думи на Симеон II как Той ще ни ходатайства пред Европа и Света, а от нас се иска само да се понапънем малко и за две години и кусур, ще ги стигнем европейците. Няма да споря по дължината на срока. Друго е важното!
НЯМА КАК ДА СТАНЕ ЕВРОПЕЙСКОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ, КОГАТО ПОДКРЕПЯШ КОМУНИСТИТЕ В СТРАНАТА!

А че Симеон II играе с комунистите в България, а не с европейски ориентираните българи, е видно от години. Прескачам странностите в съдбата на Симеон в чужбина и съдбата на царските му имоти у нас по време на комунистическия режим. Не ми е хоби да се връщам във времена, на които не съм бил свидетел. Но когато в България дойде на власт демократично правителство, Царят не беше в подкрепа на СДС и Филип Димитров, а играеше в отбора на ДПС. Спомняте ли си неговата препоръка да гласуваме за Доган на изборите през 1994-та? Същият съвет получиха българите за изборите през 1997-ма. Сега, ако кажете, че Той е знаел за Иван Костов, то да попитам: А нима не е знаел за Ахмед Доган?!
По страниците на предишните книги НИЕ ще намерите много записи, документиращи МОЕТО недоумение защо Царят постъпва така, както и убедеността ми, че комунистите, пардон социалистите от БСП, които днес го наричат подигравателно “Мончо”, грешат в преценката си за Него. Някъде из историческата ми памет моите предци са записали своята преценка за Баща му. А аз съм я пренесъл и върху Сина – автоматично. Ето ви още едно обяснение защо народът му повярва за 800-те дни и го предпочете така безапелационно пред “синия” Иван Костов. В следващите книги на НИЕ ще остане само недоумението ми, но няма да намерите никаква МОЯ критика към социалист, който “не верва на Симеон”. Този запис в паметта ми ще бъде изтрит. Вместо него аз ще оставя в паметта на бъдещите ни деца следния запис за Сина (мисля, че за втори път го пиша): Симеон, за разлика от баща си Борис, предпочете лесното - царските имоти, вместо трудното, царското: Съдбата на българския народ. Е, аз какво съм виновен, че Симеон II се нареди до Тодор, Желю и Иван?!

Хронология на събитията до 6 април 2001г. (“Тронното слово” на Царя) и преценките на най-различни хора за личността на Симеон :
Бях стигнал до второто посещение на царя  в България, онова по НГ 2000, след триумфалното му посрещане след 50-те години изгнание.

·                    За Новата 2001 година Царят е пак в България, но този път води и семейството си. Нищо лошо – всеки човек би искал да покаже на близките си, местата по които е израснал. Но аз ще се съсредоточа върху това посещение, защото съм провокиран от една изключително добронамерена статия в “Труд” от 5 януари 2001 (неподписана!) в която се говори как Царя стяга двореца на баща си във Врана, където смята да се настани да живее с жена си и дъщеря си принцеса Калина, “когато се върне в България”. Кога ще е това завръщане, особено след съдебните спорове в Съда за собствеността му върху имотите в България и обсъждането на неговото гражданство в Конституционния Съд, не се казва. Никой не пита, щото. Но вътре в тази статия има няколко момента, които искам да коментирам веднага. Цитирам:
- “Хубаво е да има живот в двореца”, казва директорът на “Врана” Валентин Благоев, който е стопанин на имота от 1994г.”
(Кой е Валентин Благоев не се споменава. И какво означава “стопанин на имота”? Вероятно е служител на Софийска община. Съдя за това по забележката, че “за да се поддържа парка на Двореца в изряден вид, са необходими още много средства които Спиров (Борис Спиров е зам.кмет на София) обещава да намери”. А кой е бил стопанин на Двореца (не съм аз) и кой го е ползвал от 1990 до 1994г. (не ще да е бил Живков, защото по това време той е в затвора) да питаме ли?
- “Екипът на “Труд” се отби до гроба на цар Борис III в парка, където през 1993 година бе намерена стъкленица със сърцето му. Вандали са откраднали медния обков.”
(Ако си спомняте историята с намирането на сърцето на Царя - описана в НИЕ-2 - стъкленицата бе изровена по запазени документи за погребването й, и в присъствието на журналисти и камери. Никой не споменава за “меден обков”. Значи вандалите, които са го откраднали, са тези, които са препогребали стъкленицата тайно някъде в дните около “справедливия народен съд”. Може би затова журналистът, написал статията, не се е подписал. Я си представете, че “вандалите” се върнат на власт...)
- “Ремонтът на царския дом се извършва от българската фирма “Артекс-инженеринг” под ръководството на арх.Миронов. Тя е избрана след конкурс. Офертите били представени на царя и той лично я посочил.”
(Сега, към описвания момент, имената “Артекс-инженеринг” и арх. Миронов са напълно непознати. Но ги запомнете, за да не се учудите след 18 години, когато те застанат центъра на т.н. “Апартамент гейт”, отнесъл няколко важни демократични глави от партия ГЕРБ.)

·                    Въпросът за гражданството на Царя беше поставен пред Конституционния Съд още в есента на м.г. от 76 депутати по инициатива на известния Венцислав Димитров от ОНС. Питането до КС гласи: “Може ли български гражданин да се кандидатира ЗА ПРЕЗИДЕНТ, ако не е живял в страната през последните 5 години”? Колко ли журналисти, и още по-малко българи, са обърнали внимание, чв въпроса е за президент, а не за министър-председател! Защото след осем месеца ни предстоят парламентарни избори, президентските са чак в началото на 2002-ра. Дотогава Симеон вече ще е отметнал своите 100 дни като премиер. Обсебени от мисълта, че Симеон може да бъде само президент, пропускаме факта, че той става и за министър-председател. В края на краищата каква е разликата между министър-председател и президент на Република за един Цар. Никаква, нали? – и двете не са царски.
Ех, не подушваме пролетния мирис... Все пак е още зима, нали. Ние не - и имаме някакво оправдание, защото не сме Знаещи, но има едни Знаещи – или поне, които ТРЯБВА ДА СА ЗНАЕЩИ, според професията си - също “не го подушват”. Защо? Некадърност или Пресметливост. Съдете сами:
- Георги Марков, професор по история, директор на историческия Институт към БАН, написал на 6.01.2001 в “Труд”: “Царят не може да е обединител. Нито една от големите политически сили – СДС или БСП – няма да подкрепи монарха.”
Веднага отбелязвам, че един далеко по-малко образован от проф. Георги Марков “чавдарец” - говоря за ген.Добри Джуров, “знае повече”: “Царската институция у нас откровено казано, отдавна изпя своята песен. Ако успеят да създадат десен алианс под егидата на Симеон, дано бъдат удовлетворени. Но историята ни загърби този етап – възможни са нови форми на държавно управление, но царизмът вече е прочетена страница.” (пак там в “Труд”-а от 6.01.2001)
И още отбелязвам. Към статията на професора в “Труд” е показана една снимка (на Иван Донов) на която Царят приема поздравленията на своите почитатели в двора на Рилския манастир. Зад гърба му в едър план се вижда бодигардът му Бойко Борисов.
- Александър Паунов, председател на Комунистическата партия на България (13.01.2001, в.”Новинар”, интервю на Вера Александрова): “Ако Кръстьо Петков  иска от името на ОБТ (Обединения Блок на Труда) да издигне Симеон Борисов за президент, това си е негова работа. Но обединената левица (партията на Паунов БКП е член на тази обединена левица) при всички положения ще има един кандидат за президент и последният ще бъде Симеон Борисов. Не може един човек, на който майка му е италианка, баща му е немец, да бъде българин. Нали разбирате?”
Разбираме. Но ако е руснак може, нали?
- Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов (17.01.2001, вестник ”Сега”, в интервю на Петьо Цеков): “Има няколко политически формации, които имат някои виждания, близки до нашите. Да речем – Гергьовден, партията на Богомил Бонев. Всичко това обаче остава много условно, ако НВ цар Симеон II се върне в България и реши да участва в политическия живот. Това коренно ще промени схемите и сметките на всички политически партии. ВМРО винаги е имало добри контакти с монарха – и с Фердинанд, и с цар Борис. Определено ВМРО гледа с нескрита симпатия към цар Симеон II.”
- Юрий Асланов, социолог, доведеният брат на още непоявилия се Сергей Станишев (1.02.2001, в.”168 часа”, интервю на Кармелита Денева): “Най-забавната битка за президент ще бъде, ако БСП подкрепи Симеон II за държавен глава. Но това вероятно няма да стане, защото партията им  (партията ИМ ???) ще се разпадне. Заради идеологическите наслагвания в тяхната история: за монархо-фашизма, за избитите партизани и т.н. Ако забелязахте, Кръстьо Петков се опита да провокира подобна идея. А той е никой в БСП, макар да е нещо поне в Новата левица.”
- В същия брой на “168часа” има материал на журналистката Милена Димитрова (дъщеря на Божана Димитрова, ако сте забравили), озаглавен “Царят – два хода напред”. Там тя разсъждава, че “грози ни евроскандал, ако отрежат пътя на българите от чужбина към президентството”.
Е, малката Божана не познава като майка си, времената са други. Конституционният съд (докладчик по делото е Христо Данов) ще откаже да допусне до президентските избори българите от чужбина, вкл. и най-вече Царя Симеон, и ЕС няма да направи скандал. Този Съюз не се меси във вътрешните работи на страните-членки, за разлика от Съюза по времето на майка й. Но аз цитирам материала на Милена Димитрова, не за да покажа пристрастията миленини, а заради едно сведение, за което не намирам потвърждение в медиите: “Симеон II кацна във вторник следобед за осми път след изгнанието си.”
За осми път? Във вестниците намирам, пряко сили, репортажи за четири пъти. Възможно е другите четири пъти за това да не е съобщавано официално, но е възможно тези четири пъти да са били по времето още на Тодор Живков. За такава втора хипотеза ИМА материали по медиите. Това ще обясни и откъде някаква дребна Милена ще знае такива тайни – от майка си, естествено.

·                    На 8 февруари 2001г. Конституционния Съд реши: “Кандидатът за президент трябва да е живял трайно в страната повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на изборите.” Така Царят отпадна от кандидатите за президент, които трябва да се проведат през 2002 година.
Реакциите в страната (както вече разбрахте, няма реакции от ЕС)
- Кореспонденция на Вера Александрова в “Новинар”, 10.01.2001г.: ”Президентът няма да призове парламента към промяна в конституцията, която да позволи на царя да се кандидатира за президент, както поиска депутатът Венцислав Димитров. По-скоро бих напуснал на секундата тази сграда, отколкото да подложа на изпитание достойнството на България, каза Петър Стоянов вчера. Няма защо да се правим на луди, че има юридически казус за царя, каза още Стоянов. Излезте на улицата и питайте 10 случайни минувачи живял ли е през последните 5 години Симеон II в България. Всеки ще ви каже, че не.”
Ако аз се правя на тарикат, може, но Президентът няма това право. Ами ако изляза на улицата и попитам 10 случайни минувачи искат ли Симеон II да стане президент, 7-8 ще отговорят да. Тогава какво? – Петър Стоянов става “пътник незнаен, бавно отплуващ”... в североизточна посока. Европа не би го приютила – тя не се интересува от вътрешните работи на другите страни.
Ако решите, че “пресолявам манджата”, да довърша на Вера Александрова кореспонденцията:  “Българското ми самочувствие идва не от присъствието в историята ни на княгиня Клементина, майката на Фердинанд, а от Райна Княгиня, призна президентът.”
Щом аз зная, би трябвало и президентът да знае, че Райна Княгиня е пралеля на Елена Йончева, чийто баща Никола Йончев е бил дълги години дипломат в Брюксел. От квотата на БКП, разбира се – то преди 1989-та другите квоти са били в Белене. Така че президентът избира комунистическото крило в комунистическата партия пред царското й крило! Изобщо – пълна каша. Елена Йончева ще избира, цели 15 години руснака Сергей Станишев, чийто баща е доверен човек на царския син Тодор Живков. И все пак: когато Тодор умре, Сергей ще избере Симеон, което вероятно ще е причината Елена да напусне Сергей. После Сергей ще се скара с Корнелия – до смърт почти, но може би също временно. Елена ще стане доверен човек на Корнелия, Сергей на Първанов, но и двамата ще отидат като дипломати в Брюксел и... “колелото на историята ще се върти до пълната победа на комунизма”. 
Която, победата, не само аз, но и никой бъдещ българин няма да дочака. Е, за какво беше всичкия тоя отечествен зор?!
- Спомняте ли си Ренета Инджова? Жената на Боян Славенков, който беше икономически съветник на Желю Желев управителката на Агенцията по Приватизация в годините на Любен Беров, служебният премиер на България между Беров и Виденов, кандидат за кмет на София срещу Стефан Софиянски, специализантката в Белия дом при Клинтън по времето на Моника Люински... Днес тя лобира за Симеон II и казва в рубриката на в.“Труд” “По пантофи пред Валерия Велева” (10.02.2001): “Този път ще успея!”
Е, и този път няма да е. Може би следващия...
- 13.02.2001, в.”Труд”, Стефан Софиянски: “Стъпването на Царя на политическата сцена  няма да отцепи гласове от СДС. СДС няма от какво да се притеснява от която и да е нова формация, тъй като победата му е сигурна.”
- А ето какво още прочетох във вестниците: “Славчо Христов, шеф на Стопанска и инвестиционна банка, чието име се свързва с кръга “Олимп”, имал 2,5 часова среща със Симеон II. Разговорът им бил личен.”  Или пък: “Ген. Кирил Радев също се е видял с царя. Той спрял Симеон II на улицата и сам му се представил.”
- Интервю в “Труд” от 17.02.2001 на Ирена Маринова с лидера на БСП Георги Първанов: “Симеон в политиката е нещо добро.”
- 22.02.2001, в.”Труд”, Божидар Димитров (От ВМРО?, иначе агент “Иван” от Русе, специализирал по македонския въпрос): “Многобройните анализи на царското решение се въртят около 2 възможности – подкрепа на група центристки и десни партии (ВМРО, Боневата партия, монархисти, които спешно ще трябва да се обединят, и др.) и основаване на собствена “царска” партия. Първата възможност крие опасност от натоварване с негативите на хора, участвали вече десетина години в политиката, които управляващите ще залеят с реални и мними компромати в предизборните месеци. За втората възможност просто не остана време. ... Симеон II има още една възможност. Тази на баща му цар Борис III, с успех изпробвана от 1935-1943г. Тогава, възползвайки се тоталното възмущение на българския народ от корумпираните напълно партии, цар Борис III, започна да управлява страната с правителства, съставени от крупни специалисти в съответния ресор, изявили се и като добри мениджъри.”

·                    И така, накъде?
- 14.03.200, в.”Дневник”, писателят Георги Данаилов: “Какъвто и ход да избере Симеон II за участие в политичекия живот у нас, ще сбърка. Просто няма шанс. Той не може да стане нито народен представител, нито президент. Трябва да си остане цар от запаса
- Петко Бочаров в “Демокрация”: “Всички спекулации дали Симеон II иска или не иска да се възстанови монархията са повече от излишни. Как щял да промени политическата система? С какви “царски хора” щял да управлява? Кои щели да бъдат “сивите му кардинали”? Има ли в движението му авторитаризъм или няма? Приказки, приказки, приказки. Рано е още “митът” да добива човешки очертания. Сега ОДС могат пак да се надяват, че първият мандат за съставяне на правителство ще бъде даден на нея, но след появата на “мита” вече едно е сигурно и то е, че до ОДС вече ще стои готов за сътрудничество национално отговорен партньор. И няма да се повтори унизителната през 1992 ситуация, когато ДПС заместваше “мита”.”
- Пак на 14.03.2001г. Валерия Велева интервюира Христо Бисеров, вече бивш главен секретар на СДС, който токущо се е върнал от Мадрид след лична среща с царя. Той споделя следното с нея: “Двете основни политически сили заемат двата полюса – ляво и дясно. В центъра остава огромно пространство, което царската формация трябва да заеме. Нито ВМРО, нито Гражданската партия на Бонев, нито Демократическият Алианс на д-р Тренчев, нито пък “Гергьовден”, досега са се доказвали на избори. Единствено ДПС се е доказвало. В разговора ни с царя стана ясно, че ДПС е сигурната политическа сила в парламента, че има сериозен ресурс за участие във властта.”
- Само след 4 дни, отново Валерия Велева в “Труд”, интервюира Ренета Инджова. Заглавието й за горната “лична среща” е от една дума – “Кроежи”. Казало го била г-жа Инджова.
- А на 26 март вестник “Сега” предоставя коментара за това кой трябва да заеме “огромното политическо пространство в центъра” на синдикалния доктор Тренчев: “Царят трябва да бъде цар. Всяка друга роля за него е малка.”

·                    На 6 април 2001 година Царят даде пресконференция в парка на Двореца Врана, където обяви своето намерение да се основе движение “Симеон II” и то да участва в парламентарните избори през юни. В това “тронно слово” за първи път се спомена задачата “За 800 дни ще оправя държавата”. Царят обаче не поясни дали лично ще застане начело на движението. А до датата на изборите остават само два месеца. Ще има ли време за регистриране на царската партия?
Обикновената логика казва “не”. Ще припомня само едно изявление на Михаил Константинов - известният, онзи, който първи се осмели да заговори за фалшифициране на изборите през 1990 година. Той казва за  вестник “Сега” още в края на януари 2001г., че време за регистриране на нови партии почти няма. Те трябва да съберат поне 10000 нотариално заверени подписа, за да бъдат допуснати до вота. След проверка на ЦИК естествено, което също отнема време. Но Господ предполага, Царят разполага. Всичко ще се уреди, въпреки, че Царят няма да успее да създаде своя партия. С една проста врътка – партия-носител на  никому неизвестната  до вчера Весела Драганова, ще поеме царската тежест.
Ето първите коментари. Няма да споменавам изрично вестниците (предимно часовите и трудовите, естествено) и датите (те са от двата дни 7 и 8 април 2001):
- Премиерът Иван Костов казал пред някаква шведска журналистка (той по това време е на официално посещение при шведския премиер): “Царят не направи ясна заявка за участие в изборите”. А шведският премиер споделил, че намира за странно цар да участва в избори.
- Димитър Абаджиев СДС: “Ние приветстваме желанието на цар Симеон реално да се ангажира с проблемите на страната. Надяваме се, че в царското движение няма да се включат компрометирани хора.”
- Председателят на “Федерация Царство България” Христо Куртев е казал: “Приемаме поканата на Н.В. да се присъединим  и безрезервно подкрепим неговата (на Царя) инициатива.”
- Димитър Луджев Обединение за Национално Съгласие: “Със Симеон II работим отдавна, познаваме се и можем да работим съвместно. В движението на Царя ще влязат действащи структури, новосъздаващи се комитети, професионални сдружения. Очаквам гражданските обединения в ГОДО да бъдат сред структурите, които ще номинират кандидати, защото царят много държи на местния характер на изборите.”
- “Изявлението е чиста демагогия. Историята на България е доказала, че в трудни моменти за страната, монархията винаги е пречела за утвърждаване на демокрацията.” – Анастасия Мозер от Народен Съюз,
- Кемал Еюп от ДПС: “Ахмед Доган има покана от Симеон II и ще се срещне с него най-късно в понеделник. Готови сме преди изборите да стигнем до някакво споразумение с царската формация  за следизборно партньорство или коалиране.”
- Александър Лилов БСП: “Имаме намерение да спечелим тези избори и ще направим всичко възможно да убедим избирателите. Няма съществени различия с предизборната платформа на Симеон II и на БСП и “Коалиция за България”.”