Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2020 17:29 - НИЕ-503 Събитията в България февруари и март 2001
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове:
0



ФЕВРУАРИ  И МАРТ 2001, ЧЕТИРИ ГОДИНИ СЛЕД 1997-ма

 

Новите събития ще опиша почти веднага, само преди това да дам днешните оценки за старите работи, случили се преди 4 години. Колко бързо минава времето...
Прескачам полярните оценки – със знак + на в.“Демокрация” и на в.“Труд” отчасти, както и напълно отрицателните на “Дума” и на “Сега” отчасти. Ще ви представя едни средни:
- тия на в.”Новинар” да кажем, който определя сам себе си като независим вестник. 3 февруари 2001, Светлозар Бахчеванов, статията е наречена: “4 февруари, 4 години по-късно, 4 месеца преди изборите”: “След четири години държавата може и да е станала по-различна, но битието ни не е по-добро, нито обществото по-здраво. Затова е още по-очебийна внезапната амнезия на политическите сили относно Декларация за национално съгласие, прославяна тогава като нов обществен договор. А когато един политик неохотно говори за някакво събитие, той горещо иска това събитие да бъде забравено. И ние, гражданите, чийто живот се скъси с 4 години, също ще забравим. При това без да сме прочели историята, на която бяхме свидетели. Днес рицарите на българската демикрация се стягат пак за избори. А когато предстоят избори, духът на историята трябва да се напъха дълбоко в бутилката.”
- и на един провинциален вестник – “Борба” от Велико Търново. На 11.01.2001 г. неговият дежурен карикатурист Борсуков е нарисувал Петър Стоянов, декориран с лента през гърдите на която пише “Личност на века”. Той е застанал пред един паметник на Иван Вазов,  който е три пъти по-висок от него. Човекът от паметника казва на Петър Стоянов: “Петре, кажи им, че ти е рано още да те правят личност на века. Те ще те разберат!”
- Оценката на самия Иван Костов, 4 години по-късно,  ще пропусна. Ако си спомняте той бе казал преди две години, че за него най-бележитата дата на 20 век за България, е 10 януари 1997. Но няма да пропусна да дам оценката на Филип Димитров (намерена във в.Труд на 27 февруари 2001 в интервю на Севда Диновска): “Като човек съм нанесъл много рани. Причинил съм много болка и Господ има много да ме наказва. Но тази роля ми се падна така или иначе. А когато знаеш, че оставяш нещо за бъдещето, това задължава. ... СДС е несъвършен като всяко човешко творение. В него могат да се промъкнат мошеници и бандити, Може да опитват да го използват хитреци или властолюбци  Може да не намери понякога най-мъдрото или компетентно решение. Но СДС е и кауза. Модерна, западна, независима и заможна България може да създаде само СДС. Както само СДС можеше да изкара България от Шенген. СДС няма защо да се лекува. Важното е да се излекува България. А лекът за България е още един мандат на СДС.”

През февруари има една дата, достойна за отбелязване – 19. Не знам защо по медиите и преди, и сега, се говори за “честване годишнина” от обесването на Васил Левски – може ли едно обесване да е празник?! Впрочем знам, т.е. струва ми се. На 2 юни, напр. “отдаваме почит на”, а не “честваме”, Деня на падналите в борбата за свобода.
Комунистите никога не са уважавали Левски. За разлика от Христо Ботев. Продължавате ли да питате защо: Защото Левски не е написал “символ-верую на комунизма” и се е изказвал нелюбезно за Русия. И защото Ботев е радикален като поведение и действие. Дай му да завзема, да руши – анархист, комунист. Докато Левски е стратег, обединител. Ако отнемете на Ботев стиховете му, от него няма да остане спомен. Левски не е писал стихове, но се помни. Левски е кауза.
Но, както каза преди малко Филип Димитров, каузата може да бъде използвана от хитреци или властолюбци. Ето например лицето Стефан Цанев. Не за първи път – спомнете си, няма да е и за последен - се занимавам с тези (имам предвид и приятеля му Недялко Йорданов) – защото те са точно такива – хитреци и властолюбци. И точно в това им качество – да живеят еднакво добре и в комунизъм, и в демокрация - разни тарикати продължават да ни се навират в очите и душите.
(В скоби: Левски би ги заплюл в лицата, Ботев би им резнал главите до кръста. Аз, понеже не съм комунист, постъпвам като Левски.)   
- За Стефан Цанев: Представил се (на 19 февруари 2001, в.”Новинар”, интервю на Майа Кръстева) като носител на  една истина – “Смъртта на достойните мъже възпитава добродетели, са казвали древните римляни и те наистина са възпитавали децата си с примера на мъртвите герои. Ние се сещаме за големите си личности  след тяхната смърт – това е кошмарно. Това говори за завист или за липса на критерии – национални и човешки. Дай Боже, да е само завист.”
продължава така: “Докато викаш “ура” - ти си брат, кажеш ли думичка против – ставаш враг. Хората, които преди 4-5 години първи вдигнаха глас против тогавашното комунистическо правителство (Значи борбата за демокрация започва от Костов и хората около него?!), които помогнаха на днешните ни управляващи да дойдат на власт (днешните управляващи бяха на власт и през 1992-ра, или бъркам), същите хора се обявяват до днешната власт за комунисти.”
Спирам за малко цитата. Три пъти проверявам – така е написано: “се обявяват ДО днешната власт за комунисти”. Досадна грешка, неволно допусната с този предлог “до”, ще кажат някои. Но тя прави “малко неясно” мнението на Цанев кой комунист, кой - не.
Еднозначно съобщавам МОЕТО МНЕНИЕ: Това “до”, което би трябвало да се чете като “от”, изобщо не е случайно. Имам ли доказателства? – О, да, разбира се. Продължавам с цитирането нататък:
“Журналистите от националното радио, които през 1995-1996г. подеха  (“подеха”, а не “водеха”!) битката за свобода на словото, бяха заклеймени от партийния вестник “Дума”, днес са обявени от партийния вестник “Демокрация” пак за агенти на чужди и наши тайни служби.”
За скандала в БНР, който визира Стефан Цанев, малко по-надолу имам специален раздел, наречен “Радиодрама”. А къде е тук моето доказателство ли? – Знаете ли имената на водещите радиопротестите в края на епохата “Костов”? Не? А защо не? - Петър Волгин и Силвия Великова. И двамата започнаха преди 4-5 години като костовисти ново начало – принципни, демократи, свободолюбиви... Супер. Когато не по-малко напористи, че и с по-раншни от техните, заслуги към комунистите (има им имената в предишните два тома на НИЕ), не им се дадоха, и двамата писнаха, че им “отнемат свободата на словото”. После Волгин “почервеня”, Великова “посиня”, но пак останаха заедно обединени на “протестите” срещу отнетата “свобода на словото”. Търсите ли обяснение на тази “любов необяснима”? Аз – да. И я намирам в събитията 10-15 години по-късно. БСП (Волгин) и “Демократична България” (Великова) се обединиха да свалят от власт ГЕРБ. Ще четем нататък в другите НИЕ.
Та и Стефан Цанев е като тандема Петър Волгин/Силвия Великова – от тарикатите, пеещи днес в хора на ОДС, утре – в хора на ДСБ. Иначе все наши хора, на Иван Костов.
- За Недялко Йорданов:  (на другите педали на тандема с Цанев)
В началото на февруари по неясни за мен причини ни бе припомнено едно известно вече стихотворение на Недялко Йорданов от неговите демократични години. То се казва “Госпожице, Любов” и там поетът Н.Й. споделя с читателя си как “за хилядарка на сеанс или стотачка във валута” г-ца Любов продава тялото и душата си на случаен мераклия. Алюзията с България СЛЕД 10 ноември 1989-та е съвсем ясна. За всеки случай, да не би да не разберем, че става дума за Демократична България, а не за Социалистическа България, “поетът” си го е казал апачик:
“Един ли мазен чужденец с теб на безценица се гаври?
 Земя като един креват – кой вече с тебе не преспива,
 безропотно, без съпротива и ти подхвърля сух комат.
 В косите ти блещука фиба като последен слънчев лъч.
 Преди им казваше “спасиба”, а днеска – “тенкю вери мъч”. “
Намирам стихотворението в “Труд” от 27 февруари 2001, откъдето и научавам, че журналистът Петко Бочаров в предаването “Гласове” на Явор Дачков по БНТ е поискал съд за Недялко “за подигравка с Родината”. То по тая логика за съд са цял язовир журналисти, артисти, социалисти, комунисти, синдикалисти, политици-комици, деятели-ваятели, зетьове, снахи, “моми”, “момци” и други многоверци. Да не говорим за самия критикуващ Петко Бочаров (който е като Елисавета Багряна в едно отношение) и за Явор Дачков и неговите приятели от рода Баневи. Но...
Ето кой защитава милия Недялко от хулите Бочарови:
- “Това е съвършена глупост”, коментира Любен Дилов-баща, “да се иска съд за стихотворение, е смешно” (Казал го е бащата, а не сина. Който за разлика от сина си, няма как да не знае, че “не беше смешно” до 1989-та)
- “Далеко съм от тая работа и вече искам да си стоя далеко. Защото покажа ли пръст – отива цялата ръка”, ни каза по телефона Вера Мутафчиева(“Вече? искам да стоя далеко”, казал агентът “Атанас”. Кога? го е казала. А кой ще отговаря за “цялата ръка”?)
- “Това е ужасяващо! Горещо препоръчвам на Петко Бочаров да отиде на психиатър”, не повярва на ушите си Дончо Цончев. “Кой е осъдил дядо Славейков за стихотворението му “Не сме народ, а мърша”? (Този е за съд! Защото вярно е, че никой не е осъдил Петко Славейков за това стихотворение, нямало е социалистически съд по това време, но когато дойдоха комунистите, те направо убиха Данаил Крапчев, да речем за далеч по-малко. И Цончев им носеше пушките по време на лов.) 
- “Предложението на Петко Бочаров е безкрайно смешно и вероятно се дължи на някакви възрастови фактори”, смята Бойко Ламбовски.”
Пак ще ви припомня думите на Филип Димитров от преди малко: “Модерна, западна, независима и заможна България може да създаде само СДС.” И това е точно така. Иначе защо съставителката на страницата в “Труд” журналистката Ива Йолова да е поставила в творението си две снимки – На едната нацисти горят книги, а на другата някаква жена къса книгата на Желю Желев “Фашизмът”. Над главата й грее надпис “СДС-Кърджали”.
После „имунната система на обществото ни боледува“, написаха във вестник ”Новинар”.
Междувременно на 18 февруари 2001 година умря Георги Минчев – „бардът на синята революция“. А „бардът на червената революция“ Михаил Белчев ще пее още 30 години за „руските кестени на ЦарЯ, откъдето започвал деня...“ – помните нали, писах за този... културен вредител.

Още новини, люлеещи обществото ни:
- От 1 до 14 март у нас ще се проведе преброяване на населението. То ще бъде 16-то в историята ни. Като се има предвид, че последното преброяване е било през 1992-ра, преди 9 години, значи горе-долу сме в графика. При последното преброяване в България са живяли 8 487 317 души – 9% по-малко от прословутите 9 милиона българи в края на 80-те. Новото преброяване ще струва 40 млн.лева (около 15 млн.$) и в него ще бъдат ангажирани 55 000 преброители. Резултатите ще покажат, че за тези 9 години от 1992-ра насам, броят на българите е около 8 милиона (точно 7,997 млн), т.е. България е загубила още 9% от своите граждани. Значи за 12 години вместо да расте от 9 милиона нагоре, България е намаляла с милион. 
Оттук нататък започват спекулативните сметки – Ако е вярно, че за тези години са емигрирали 2 милиона българи, което е приблизително 22% от цялата цифра 9 милиона, къде се губят 10-11 процента? Сега добавете обстоятелството, че това е фактическо преброяване на населението – ходи се от дом на дом, а не е документно събиране на регистрации по адрес, което означава, че емигрантите не влизат в бройката на преброените. После, емигрират хората в репродуктивна възраст, а не пенсионерите, и не е съвсем коректно да се намесва процентът на раждаемост. Може би с постепенното изчезване на социализма по нашите земи, емигрантите ще започнат да се завръщат в родината си, заедно с децата си родени в странство... Ще излезе, че демографската криза, която е силен коз в картите на социалистите против демокрацията, не е чак толкова голяма.
Както и следва да се очаква. Социалистите освен да плашат с апокалипсис, демократичен разбира се, с други “козове” не разполагат. Аз и затова вмъквам преброяването сред събитията на годината. Да ви покажа как и чрез него се насаждат страхове. Чета например в “Дневен Труд”, че имало указание на властите преброителите да изискват преброяваните да ги чакат пред вратата на жилището, че ще броят и мерят с метър стаите, че щели да питат “за яхти, джипове и дори трактори”, че престъпници щели да се маскират на преброители и да “тарашат дома ви”, че... А в “Нощен Труд” чета, че един преброител от Казанкък предложил на една преброявана да му покаже спалнята си. Когато тя се оплакала в общината – преди или след, колко след, вестникът не уточнява – той се оправдал, че искал да се увери на практика колко е искрена в отговора си за моралната си устойчивост (имало било в анкетата такъв някакъв въпрос). Пък във Варна някаква танцьорка настоявала да впишат в анкетната й карта силиконовия бюст, който получила като подарък от любимия си. Двамата преброители дълго търсили графа в която да впишат това подобрение, но не намерили и така тази нейна придобивка останала неопис(п)ана.

- Големи заглавия във вестниците от рода на “Партиите узакониха анонимните си пари”. Поводът е повишението на процента дарения за парламентарно представените партии, които се допускат анонимно. Досега анонимните дарения не биваше да превишават 5% от държавната субсидия за дадената партия. С новия закон тази граница се повдига до 25%. Даренията от неанонимни дарители не са ограничени. Държавната субсидия е в размер на 1 лев на получен действителен глас на избори, Стопанска дейност на партиите не се разрешава.
Вижте сега как коментира това в.”Сега” от 1.02.2001г. и неговия журналист Петьо Цеков: “Защо пак разрешиха на една партия да взема анонимни дарения? Защото без анонимни дарения българската партия не може да живее. Те са като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Вижте колко е логично – колкото по-голяма е партията, толкова повече анонимни пари може да събира! И да не си помислите, че като събере полагащите й се по закон анонимни пари, партията ще каже – йок! Н-е-е. Ще продължи да дипли банкнотки, примерно от митниците, и ще ги реди в партийните каси заедно с куфарчетата.”

- Софийска община има намерение да търси пари за саниране на блоковете (така пише по вестниците – “има намерение да търси пари”). Между 70 и 100 $ излизало санирането на квадрат жилищна площ и това включвало ремонт на покрива, обличане на блока с топлоизолация, нова дограма, ремонт на Вик тръбите и др. Половината от необходимите пари обаче ще бъдат заплатени от самите собственици. Останала част “ще се търси по линия на програмите за развитие на ООН и различни банкови институции”. Общината щяла да помага с намирането на по-евтини оферти за ремонтите. 700 000 столичани живеят в панелни жилища.
Ако чуя за развитие и, дай Боже, за реализация на тази идея, ще пиша повече.

- Продават се, мамо, белите поликлиники, възкликва конкретно в.“Труд”: “Хората тъкмо позабравиха лъскавите лимузини и луксремонтите на здравната ни каса и ето че вече ще разберат и имената на онези люде, които ще се облажат от разпродажбата на държавните поликлиники. Първият епицентър на новото земетресение е в Пловдив. Съпругата на градоначалника д-р Иван Чомаков Катя Чомакова участва в покупката на бившата Втора поликлиника. Въпреки, че е лаборант, а не лекар. Базата и апаратурата на това лечебно заведение са оценени на 559 900 лева.  За тази сума могат да се купят 4 мерцедеса Е (economic)-класа. Апетити към най-голямата пловдивска поликлиника в жк “Тракия” проявява жената на зам.кмета на града д-р Неделчо Генчев д-р Юлия Генчева. За Спортния диспансер кандидатства жената на шефа на дирекция “Здравеопазване” в общината д-р Петър Нотов – д-р Радка Нотова...”
Нататък в статията (от 8 март 2001, неподписана) се споменават други градове “със същите проблеми”: Смолян, Кърджали, Русе, Враца, Велико Търново, Добрич, Монтана. По този повод попитали здравният министър Илко Семерджиев и неговият отговор е (отново в тази статия): “Здравното министерство не е собственик на бившите поликлиники и затова не участва в приватизацията им. Това е работа на общините. Разбира се, ние категорично изискваме от общините приватизационният процес да бъде добре подготвен, прозрачен и справедлив за всички заинтересовани колеги. По повод цените на бившите поликлиники оценителските лицензирани екипи трябва да намерят истинските им стойности, отчитайки амортизацията.”
Ако превръщането на здравеопазването от държавна грижа в търговска дейност е възможно да е направено с добри намерения, то реализацията му във вида “Илко Семерджиев” е Нещото, което не може да бъде простено на екипа на Иван Костов. Ако приватизацията на предприятия в стил РМД, определено е подсъдно на човешки Съд, то приватизацията на здравето на хората е подсъдно на Божия съд. А утежняващо вината обстоятелство - не само на замислителите, но и на съгласилите се изпълнители – е, че ТЕ СА ЗНАЕЛИ какво ще последва. Искате пример? – веднага:
На местните избори през октомври 1999 година една трета от новите избрани сини кметове бяха лекари. Обществото си го обясни положително с факта, че така в местната власт навлизат високообразовани и отговорни хора. След по-малко от година – юли 2000, когато стартираха дейностите на местните здравни каси и общопрактикуващите лекари, замисълът почна да се избистря. Продажбата на държавните поликлиники – 2001г,, осъществена от общините с кметове-лекари, не е никак случайна. Тя е замислена предварително.
В този смисъл казаното от Иван Костов (в “Панорама” на БНТ на 8 юли 2000 година!) звучи нагло: “Стартът на здравната реформа е успешен. За нас очаквано, за мнозина неочаквано, медицинското съсловие много категорично подкрепи тази реформа.” (Имах си хас, облажилите се от “меда” да не са доволни. Само че точно те ще се окажат “на изходе дня” изненадани. Бог не прощава такива работи. Какво като са лекари. Даже още повече. Здравето не е стока, та да го продадеш с печалба! Не “не трябва да е стока”, то просто НЕ Е СТОКА.)

На 16 февруари бе гласуван 4-ят вот на недоверие - за несправяне с престъпността, поискан от парламентарната група на БСП за кабинета на Костов. Предишните бяха за здравеопазването (1998), за провала в икономиката (1999) и за корупцията (2000). Те всички, както и този вот, не успяха да постигнат промяна. Кабинетът все оцеляваше. Отбелязвам и друго сходство между вотовете. БСП винаги трудно намираше поддръжници от другите парламентарни групи, които да се подпишат черно на бяло под искането за вот на недоверие. Този път след едноседмични консултации соцдепутатите се видяха принудени да внесат сами документа в деловодството на НС. Нямаше дори един от депутатите на ДПС, ей-така за цвят, да им прави компания. Само трима независими разнообразяваха пейзажа.
Официално резултатите от вота не мога да ви представя. Вестниците не ги съобщават. Присъства само фразата “И 4-ят вот срещу кабинета на СДС не успя”. Тук-таме някои изписват една цифра - 135 “за”. След време се опитах да попълня историята с точните цифри на гласувалите “за” и “против”. Не успях – в Мрежата няма информация. Даже няма стенограма на НС от този 16 февруари 2001 година.
Междувременно в деня на дебатите по вота, пред Парламента имаше митинг срещу правителството на Костов. Отбелязвам един от плакатите, на който пише “Системата убива, народе. Народе, убий системата”. Правя го, защото на този лозунг предстои голямо бъдеще в червените протести срещу демокрацията в България. В продължение на бъдещите поне още 20 години.

И първите сутрешни вестници след отхвърлянето на вота, тези от 17.02.2001, крещят с големи 5 сантиметрови букви на първа страница: “Трима убити, Костов оцеля”: Например в.“Труд”: “Трима мъже бяха убити, а един тежко ранен, при две различни кървави престрелки в София само часове преди парламентът да гласува доверие на кабинета. 28 човека погинаха от огнестрелно и хладно оръжие у нас от началото на годината. А за цялата война в Косово от изсипаните хиляди тонове бомби и куршуми убитите, по официални данни, са не повече от 400. Това не попречи на 135 депутати от управляващото мнозинство да застанат и вчера зад Иван Костов. Президентът Стоянов заяви, че то създава стабилност в страната преди изборите.” (подпис “екип на “Труд”).
Ето виждате ли, откъдето и да тръгнат вестникарите - които и в момента протестират, че правителството на сините им отнема свободата на словото - стигат до болката на червените: НАТО и проклетата му война в Косово. Тя тая им болка е много стара – още от Вапцаров: “Терора долу, съюз със СССР!”. Лошото, отвратителното е, че ги държи и ще ги държи още години напред.
Има много интересни подробности около тези три трупа, но ще ги дам след малко, защото те са свързани със стари и още по-важно – бъдещи “ужаси” (според “24 часа”).

Сега да разкажа за убийството на малкия Пепи.
Ранното утро на 16 март 2001-ва година. Стотици таксиметрови шофьори с колите си блокират площада пред Парламента. Настояват за оставката на Иван Костов, а причината е изчезването на малкия Пепи Терзийски – син на техен колега. Това, което се съобщава, е че той е бил отвлечен на път за детската градина. Майката Даниела, която е в отпуск по майчинство, се обажда на съпруга си и му казва, че докато вървяла по улицата покрай нея минало черно BMW и хората в него откраднали Пепи. Част от колегите на бащата с такситата си тръгват към парламента, други блокират изходите на София, за да не може евентуалните похитители да напуснат града. Държавата настръхва. По обяд 3-годишното дете е намерено убито в Южния парк. Телцето е пъхнато в черен чувал. Според аутопсията е удушено със сезал. Вечерта в 22 часа от МВР съобщават, че заподозряна за убийството всъщност е съпругата му. Даниела е уловена от камерата на близка до дома им банка да излиза от входа на блока с детето в ръце. Тя взима такси до Южния парк, а в ръцете си държи опакованото тяло на малкия си син в плик. Свидетел на това е и шофьор на такси, който я откарал до там. Майката прави пълни самопризнания. След задържането става ясно, че тя страда от параноидна шизофрения. Даниела е настанена в болницата на Четвърти километър, а след това лежи до края на годината под охрана в МВР болница. През това време се правят множество експертизи, които да установят може ли да носи наказателна оговорност. В крайна сметка делото срещу нея е прекратено с мотива, че при убийството е страдала от психическа невменяемост.
До последно обаче съпругът Стоян твърди, че Даниела не е убила Пепи. Въпреки това двамата се развеждат две години след трагедията. Той се жени отново и има друго дете. Години по-късно майката заявява, че никога не е правила самопризнания и отрича да е убила Пепи. В последствие адвокатката на Даниела Терзийска, известната Рени Цанова, дава множество интервюта, в които разказва, че е слушала записите от първите й разпити, в които тя упорито и многократно разказва случката - „Как е била настигната от автомобил, описва точно колко души е имало вътре, от коя страна е спряла колата, какво е станало. Нямате представа колко конкретен е разказът. Накрая, към 19,30 ч., психиатрите започват да й казват: „Ти си чувала гласове. Най-вероятно те са ти диктували да убиеш детето си. Но ти си болна и няма да носиш наказателна отговорност.“ Дори в този сух протокол личи психическото насилие върху тази жена“, е теорията на Рени Цанова.
На 20 март вестниците пишат (цели 4 дни след трагедията), че БСП обмисля нов вот на недоверие за цялостната политика на кабинета, ако Костов не подаде оставка. ДПС ще подкрепи вота, защото въпросът е морален, казала Емел Етем, зам.председателката на ПГ на движението.
Номера! Кое е моралното? Премиерът на страната да подаде оставка на цялото правителство, защото една луда жена е удушила сина си?! Това комунистите са много побъркани хора – изразявам се съвсем меко. Като са много ербап, защо не вземат пушките и да тръгнат на бой с държавата, ами си търсят разни... Даниели, Елеонори да им вършат мръсната работа. Защото са страхливи хора!  
Този вот на недоверие няма да се състои. По вестниците пише: “Не всички искат оставката на цялото правителство. Достатъчна била оставката само на МВР-министъра Емануил Йорданов. Така или иначе и до днес остават да витаят съмнения, че историята е скалъпена, за да свали властта на Иван Костов. От кого?
Как да помогна да се ориентираме?
- На 20 март (пак повтарям – от 3 дни никой в страната не спори, че майката Даниела е убила собствения си син) в.“Новинар” пише: “Медиите у нас клеветят България и я очернят пред света. Това заявиха в декларация вчера членовете на Общото събрание на БАН. Повод за думите им е заглавието: “България уби дете” в столичен вестник от събота 17 март след убийството на 3-годишния Пепи.”
- А във в.”24 часа” от същия този късен 20 март журналистката Диана Кънчева на цяла вестникарска страница пише: “БНТ и БНР измиха срама от януари’97”. Вътре по часове и минути са описани петъчните случки пред НС сутринта и вечерта по телевизията. Но до началото на предаването “Панорама” в 20 часа. И нито дума няма за случките от 22 часа нататък. Но има 4 големи снимки от протеста пред Парламента. На едната от тях виждаме щатния - “бащата на изчезналия преди години Съвестин пред съвестни репортери, които даваха микрофона на всеки, който има да каже нещо по случая”.
Що така бе, моме? От самопризнанията на Даниела Терзийска вече са минали 80 часа. Часа, не мига ... от пролетта.

Връщам се на “трите трупа в деня на вота на недоверие”.
В.”Труд”, 17.02.2001: “Само 2,5 часа след като неизвестен гръмна баща и син в  столичния ж.к.”Надежда”, братът на боса на СИК Георги Пехливанов - Любен Пехливанов уби 26-годишния Велизар Георгиев. Кръвопролитието стана на кръстовището на улиците “Любен Каравелов” и “Юрий Венелин”. (На 400 метра от мястото, където беше застреляна 16-годишната Елеонора – бел.моя). Любен Пехливанов е шеф на фирма “Л и М къмпани”. Той е бил съдружник с взривения на 16 ноември м.г. в квартал Бояна Момчил Бенев. (Само 18 часа преди да избухне бомбата заложена  в х.“Амбасадор” на Симеоновско шосе, която уби арменеца Арташес Тер Овсяпян и руснака Александър Романов – бел.моя). Според приближени на средите до СИК, Любен и Момчил работели за Поли Пантев. Познати на братята Пехливанови твърдят, че след опита за покушение с гранатомет срещу сикаджията Поли Пантев миналата година, Георги Пехливанов се е скрил. Любен Пехливанов е бил съдружник във фирми на Красимир Маринов - Големия Маргин и Дмитрий Минев – Димата Руснака, а брат му притежава дискотеките “Алиби”, Инкогнито” и “Текила бар”.”
И сега внимавайте: На 9.03.2001, след няколко опита да бъде премахнат у нас, Поли Пантев бе застигнат от наемен убиец на далечния остров Аруба в Караибско море. (По ирония на съдбата само преди два месеца България установи дипломатически отношения с 8-те държави от Карибската общност, където попада и остров Аруба.) У Пантю Пантев били намерени български и аржентински паспорт. Тамошните медии обявили, че разстрелът е заради неуредени сметки за 600 кг. чист кокаин с колумбийски кокаинов картел. Сред силовите босове у нас Поли беше известен като най-хитрият, отмъстителен и недосегаем. Говори се, че той е бил идейният организатор първо на ВИС-2, с които се скарва, а после на СИК. През 1998-а започва да се оттегля от съдружия с тях. Заедно със свои верни хора създава собствена групировка, с която се съобразяват всички силови босове. В техните среди е известно, че Поли заедно с хората си в началото на миналата година е окупирал за няколко часа централата на столична банка, докато шефът й не му изплати в брой 700 хиляди долара, които взел за сделка с руснаци, но тя пропаднала. В края на м.г. срещу бронирания му джип мерцедес беше изстреляна противотанкова граната. Твърди се, че и адската машина в хотел "Амбасадор" е била предназначена за него.
И т.н., и т.н. Твърди се, че поне още 8 убийства са свързани с прословутия кокаин, всички приписани на Сретен Йосич. Първото е на близкия до Поли Пантев Иван Стоянов-Кубето през лятото на 2001 г. Следващият е считаният за наследник на Пантев и негова дясна ръка - Евгени Стефанов-Женята през 2003 г. Същата година едва не убиват (засега) Иван Тодоров-Доктора, а през декември в Амстердам е убит и Константин Димитров-Косьо Самоковеца. През 2004 г. идва ред на бай Миле, в началото на 2006 г. изчезва завинаги Кирил Цветанов-Буята.
Има и други фансмагории: напр. че убитият не бил Поли Пантев, а банкера Христо Александров - Ицо Салфетката.

- И пак новини от парламента:
Признавам си, че не съм се замислял какво става със законите, които старото Народно Събрание е сварило да приеме само на първо четене, и така - фактически неприети, ги предава на новото НС. Някак автоматично съм ги броял като вече отметнати. А това изобщо не е вярно! Отпадналите поради липса на парламентарно време проектозакони, приети само на първо четене, автоматически отиват в кошчето за боклук на Парламента. Разглеждането им започва отначало, от внасянето на законопроекта в деловодството. Ако изобщо се стигне до внасяне. Защо? Какво пречи работата след първо четене на закона да продължи с дебати преди второ гласуване? Нали от тези дебати зависи ще стане ли закон от това чудо или няма да стане?! Нима, ако даден закон мине на първо четене, това означава, че той вече е приет? Не, разбира се! Но това е България на прехода. Не е само работа, сън, пари и щастие, народе. Трябва да се мисли! Прощавай, ако съм те обидил, народе!

И сега ще ви представя имената на закони, приети само на първо четете, които старото 38 НС (1997-2001) оставя на новото 39 НС (2001-2005): Закон за банковата несъстоятелност, промените в Данъчно-Процесуалния Кодекс, Закон за контрол върху търговията с оръжие, Закон за високите технологии, промени в Закона за измерванията, група Закони за енергетиката и за международния арбитраж... Говорим само за икономически закони, за тези от които зависят подобряването на жизнения стандарт на населението и рамките на взаимодействие с външните кредитори на България, МВФ и Световната банка.
Тъкмо те отиват в парламентарното кошче за боклук! И това изобщо не е практика САМО на това Народно Събрание, дето си отива. Тъкмо тази мисъл ме води да протестирам срещу писания, които приписват такива кардинални пороци на българския демократичен преход, САМО на “костовичарите”:
Прочетете например какви ги е писал Славимир Генчев във в.”Сега” от 24.01.2001: “Българският народ е вдянал, че Поканата от Хелзинки, Падането на визите, Преговорите за членство, Премиерски Великден, Президентският Рожен, Приемането ни в ЕС и НАТО и другите главни П-ъта са от виртуално естество. Макар скрепени с Подписи и Печати. На латиница... Докато реалностите – макар и въпрос на гладна, т.е. гледна точка, или пък субсидиарно завъртяни, са го докарали този българин до реална просешка тояга. На кирилица! Ала костовичарството не е детската болест на демокрацията, то е реално радиоактивно замърсяване, на чийто ефект може да завиди всяко радио, даже “Дарик”. И виртуалните камъни по виртуалните победи на реалните синьокури, няма да ни отърват от българския синьодрум...”Бре, няма ли реални камъни и дървье да фръкнат завчаска в тая страна?!” – сякаш пита от гроба си дядо Вазов.”
И аз ще си позволя да перефразирам Дядо Вазов: ”Мислете, преди да пишете, бре маскари!”




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462346
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031