СЪБИТИЯ ПРЕЗ ЯНУАРИ 2001,  ЧЕТИРИ ГОДИНИ СЛЕД 1997-ма

Веднага след като отминаха новогодишните празници в България “се появи водна криза“.
- Петър Жотев, вицепремиер и м-р на икономиката: “Големи потребители, основно промишлени предприятия, продължават да черпят питейна вода или да изпразват язовирите. На първо място ще спомена “Кремиковци”. Още през 80-те години се говореше металургичното предприятие да премине към използване на вода от язовир “Огняново”. Аз съм убеден, че “Кремиковци” още използва вода чрез бент “Панчарево”. Трябва да се намери икономически механизъм, чрез който да бъдат притиснати промишлените предприятия да използват непитейна вода. Не трябва да се допуска гражданите косвено да субсидират предприятията. ... Ние много уважаваме своите съседи, но считам, че не сме направили всичко възможно да защитим националния си интерес. И по р. Места, и по р.Арда – навсякъде, където е възможно – трябва да хванем всички капки вода. Защото, както се оказа, това са регионите, които от години страдат от най-голяма суша.”
Оказва се, че вицепремиерът, а следователно и целия кабинет, знаят двете първи причини за водната криза: големите предприятия, които “пият” питейната вода наред с гражданите, и износът на вода към съседните държави Гърция и Турция. Но, както виждате от изказването на Петър Жотев: “трябва да се намери”, “не трябва да се допуска”, “трябва да се хване”...
- Да чуем другия ресорен министър, строителният Евгений Чачев: “Водната криза в 17 града ще бъде решена с проектите, които предвижда програмата на кабинета срещу засушаването. Пет нови язовира ще бъдат вдигнати в следващите 10 години, други три ще бъдат достроени, а на два ще се надгради язовирната стена. Така ще се реши водната криза за Габрово, Враца, Монтана и Мездра. Два напоителни язовира пък стават водоснабдителни. С промяна на статута “Тича” и “Долна диканя” ще се решават водните проблеми на Шумен, Търговище и Перник. Кабинетът размразява и няколко строежа, изоставени от години. В Благоевградска област започват да се копаят 14 кладенци за временно спасение от сушата.”
(Тук, освен смехориите за копаене на кладенци и промяна на статута, също е пълно с “ще”-та.)
а да реши кризата, кабинетът въведе лимит на водопотреблението. Той засяга САМО гражданите, но не и фирмите. Който от гражданите надвиши границата от 200 л. вода за денонощие ще плаща в пъти повече. Колко – подлежи на уточнение. Разрешава се строежът на частни микроязовири в дерета и край реки. Предвижда се забрана за източване на водоеми при риболов.
- А третата причина за безводието – старата водопроводна мрежа, през чиито “изгнили вече тръби изтича повече от половината вода, според специалистите”, кабинетът решава така: “Подмяната на водопроводите ще глътне 3,3 млрд.лева. Основна част от тези разходи трябва да поемат ВиК дружествата, които стопанисват тръбите. От кабинета се надяват с тежката задача да се заемат фирмите, които вземат на концесия градските мрежи.”
- Завършвам със стара статистика: “600 села в България все още живеят в средновековието. В тях селяните никога не са ползвали течаща вода и всеки ден носят с туби от една-единствена чешма. До преди няколко години тези села са били 1000”
И една нова “справка за водоснабдяването към 1.01.2001” на Министерството на водите. Само в шест града: Варна, Видин, Исперих, Пазарджик, Русе и Силистра няма воден режим. До 10% от гражданите на 11 града са на някакъв режим, 4 града се колебаят около 50-те процента. Най-зле са в Габрово – само 17.04% и в Перник – само 13.15% са без режим на водата.
Тези сведения все пак звучат оптимистично. Както твърди една Мтел.нет, рекламираща “безплатни интернет услуги”, напоследък натрапчиво публикувана на цели вестникарски страници:- “И на твоят street ще изгрее site”.

На 11 януари 2001г. депутатите се събраха за последна сесия. Тя е първата за хилядолетието и последна за 38-то НС сесия. То пък от своя страна е първото НС след 10 ноември, което изкара пълния си 4-годишен мандат. Депутатите започнаха работа след като отдъхваха 20 календарни дни. Сесията им свършва на 7 май.
В първия ден на Събранието още двама депутати от СДС напуснаха Парламентарната група. Това са земеделците Георги Пинчев и Жеко Стоянов. те са обидени, че в ОДС е наложена доминация на СДС и Народен Съюз, не само в Парламента, но и в изпълнителната власт. От 126 депутати в началото, сега ПГ наброява 121 души. Това е на ръба, който гарантира обикновеното мнозинство.
В парламента се завърна Цветелин Кънчев. Той е пуснат под гаранция от 30 000 лева, докато обжалва присъдата си за рекет. “Усмихнат и в приповдигнато настроение той обяви, че отново ще се кандидатира за депутат в следващото Народно Събрание”, пише по вестниците.
А след две седмици работа – на 26.01.2001г., “депутати се ругаха на педерасти и фашисти”, пише в своя кореспонденция журналистката Вера Александрова от в.”Новинар”. За щастие това е станало в парламентарното кафене, а не пред камерите в пленарна зала. Имало представяне на книгата “Протестът на 39-те” на Вяра Николова и Ирен Рибарева. Там словото на Иван Куртев било заглушено от дюдюкания и викове “Срам за парламента” и “Фашисти”. “Педераст”, провикнал се към Куртев Иван Генов от БСП и разкъсал книгата на парчета. “Срамота е това произведение да се показва тук”, обявил Гиньо Ганев по микрофона.
(Извинявайте, читателю, за моите отклонения-допълнения. За Вера Александрова ще четете още в бъдещите десетилетия. Ней предстои много сносно като заплащане “червено” присъствие на журналистическия “фронт”. Гиньо си го знаем. А за депутата Иван Генов допълвам, от “Труд” 1.03.2001: “При обсъждането на промените в закона за досиетата в НС той каза: “Имената на вносителите и гласувалите за този закон да се изпишат със златни букви на синьо-кафяв фон пред Централния софийски затвор.”
Престъпни намерения, които никога няма да се сбъднат. Защото Съветската Армия вече я няма да реализира мащабните мечти на този пореден, като следващите, комунистически дивак.)

На 10 януари по БНТ беше показан документалният фимл на Татяна Ваксберг “Технология на злото”. Филмът е въз основа на разсекретени архиви на ДС и разказва за възродителния процес 1989 година.
Нататък от в.”Труд”, 11.01.2001:
“С решение на Секретариата на ЦК на БКП през 1989г. се създават отряди със специални назначение, които трябва да действат в смесените райони по време на изселническата вълна на българските турци. В групите са привлечени “членове на БКП и ДКМС от 20 до 40 години, физически здрави, владеещи прийомите на бойните приложни изкуства. Даваме предимство на физическата тренираност, на близкия бой и борба. Ние с тези отряди искаме да въздействаме на обстановката”, сочи стенограмата на шефовете на МВР. ... По-рано, през 1984г. Политбюро обсъжда идеята на първия секретар на ОК на БКП в Кърджали Георги Танев децата на българските турци да се вземат от семействата им и да се настаняват в специнтернати във вътрешността на страната, Йордан Йотов заявява: “Те трябва да бъдат поставяни в условията на една непрестанна дружба с българските младежи”. Гриша Филипов стига още по-далеч в разсъжденията си: “Ако вземем децата още от предучилищна възраст, ние решаваме проблема в голяма степен. За друго може да няма пари, но тук трябва да отделим пари с предимство”.
Онова, което пише в този “Труд” – че на премиерата на филма в Дома на киното са присъствали и аплодирали Желю Желев, Иван Костов със съпругата си и министрите Александър Праматарски и Емануил Йорданов, не знам дали е вярно. Но преписвам за читателите публикуваните изказвания по този повод на:
Георги Първанов, лидер на БСП: “Нашите отношения с ДПС на тема “възродителен процес” са изчистени. Ние сме прочели според мен разумно и отговорно цялата история след 44-та година с всичките”за” и “против”.”
Кемал Еюб, зам шеф на ПГ на ДПС: “Не, няма да има влошаване на отношенията ни с БСП след като излезе документалният филм на Татяна Ваксберг “Технология на злото”. В никакъв случай не предвиждам да стане такова нещо.”
Желю Желев, бивш президент: “Приветствам филма като несъмнен успех. Онова, което му липсва и го прави едностранчив и конюнктурен, е отсъствието на няколко много важни неща. Първо, създава се впечатление, че тези хора са били само жертви и страдалци, неспособни да защитят своето човешко достойнство. Това не е вярно. Ами щафетните гладни стачки на десетки хиляди през май 1989г. и организацията, която стоеше зад тях? Второ, няма и дума за защитата на тези хора от българските дисиденти и дисидентски организации (Аз: Следват имена - Илия Минев, Георги Спасов, Хасан Бялков, Константин Тренчев, Николай Колев-Босия, Антонина Желязкова, Блага Димитрова, Евгения Ииванова, Любомир Собаджиев). Нищо няма във филма и за Румяна Узунова. Защо бяха в затвора Ахмед Доган и Сали Бакладжиев? Може ли изобщо да се говори по този въпрос, без да се спомене името и ролята на Ахмед Доган?”
Пак аз: Смесването на “борбата за демокрация”, осъществена от други едни отряди, създадени по поръчение отново на ЦК на БКП, с “голямата екскурзия - която прави Желю Желев, е дълбоко неморална и също е част от “технологията на злото”. Абсолютно закономерно този Ж.Желев, който предаде надеждите на повярвалите му честни българи, застава в защита на А.Доган, който предаде на българските комунисти истинските турски дисиденти. От една “лаборатория” са извадени тези двамата – лабораторията, където се забърква злото.
Не искам да споря с онези, които казват, че това е само мое мнение, което няма нищо общо с истината. Оставям ги на Историята. Защото имам за разказване още една подигравка на тази История с извадени от комунистическата Лаборатория на Злото:

Само седмица след Новата 2001 година във всички наши вестници беше разпространена информация (идваща “от ООН”, забележете!), че НАТО е използвала бомби с обеднен уран във войната срещу Сърбия през 1999 година.
Интересно, че “информацията, идваща от ООН” не е обозначена с тамошен източник, а с коментарии в българския печат. И то какъв печат!
- в.”168 часа”, 9.02.2001, интервю на Зина Соколова с д-р Валентин Босевски, който се ангажира с отговорното “Лъгаха ни за Чернобил, сега лъжат за Косово”
Да се сравнява радиацията от Чернобил – реална, страшна, глобална - с радиацията от бомбите от сръбската война – локална и на всичкото отгоре спорна – е проява на инфантилизъм. Само че лансиращият я Валентин Бобевски е професор-радиобиолог и експерт по ядрена безопасност. Към момента – 12 години след 1989 година, той има 28 години стаж по специалността. Да изреждам ли? ДА!  
16 години при режима на Тодор Живков, като времето април 1986 го заварва шеф на Центъра за радиационни изследвания към Военно-медицинския институт. Да сте чули в ония страшни чернобилски дни какво е казал или искал да каже този “Център” на българите? Покрай старта на Промените следите му се губят, за да се появи като министър на околната среда в кабинета на “сламения” Любен Беров и после “желязната” Ренета Инджова. Днес – 2001-ва – е председател на Националния доверителен екофонд (???).
Няма да подмина и личното си мнение към радиобиолога Босевски: Написал “лъгаха ни за Чернобил”, а лъжецът е самия той. Правилно е да бе написал “излъгахме ви за Чернобил”! И второто му твърдение е наглост – не е “сега лъжат за Косово”, а “сега пак ние същите ви лъжем за Косово”. Но пак ще кажа: комунистите са си такива; със собствените си екскременти мажат другите и после викат: “Не сме ние, бе. Вие бяхте нааканите.” После се обиждат, като ги подминават с презрение.
- в.Стандарт 6 януари, 2001: “МО крие истината за нашите в Косово” –   “МО и ГЩ  на БА крият, че няма опасност от радиационно заразяване на нашия миротворчески контингент в Косово. Това заяви в специално интервю за “Стандарт” проф.д.т.н Евгений Гиндев. В ръководството на МО и ГЩ нямаме тревожна информация за състоянието на нашия контингент в Косово. Ако се окаже, че има риск за здравето на военните ни, ще направя предложение до министъра на отбраната, да ги изтеглим от този район, заяви пък по БНР генерал Михо Михов. Военно-медицински екип и специалисти начело с главния еколог на армията Юри Дунчев отлетяха вчера по обед с хеликоптер за Косово. Те ще измерят радиационния фон и ще прегледат за ракови заболявания нашите военни, съобщиха от МО. Резултатите ще бъдат оповестени утре.”
“Утре” отмина без съобщение, че има заболели от левкемия наши военни там. Юри Дунчев не се изказа. Михо Михов не съобщи за такова “радиоактивно заразяване”.
Когато пиша това, вече десета година в Косово има наш контингент в състава на омиротворителите. Но искате ли да знаете какво каза още професорът Евгений Гиндев в специалното си интервю пред “Стандарт”-а от 6-ти януари 2001, което благодарение на мен, остава за Историята?
“Властта знаеше за радиацията в Косово. Заблуда е, че в България всичко е наред. Боеприпасите с обеднен уран са изключително опасни. Те заразяват с лъчева болест, от която се умира бавно и мъчително.”
Забележете, че тези предупреждения не са изказани от лекари. Те си мълчат вероятно, не защото не е вярно това, че обеднения уран причинява такива последствия, а защото в боеприпаситите за Косово няма обеднен уран. Лекарите лекуват, ако няма опасност, те не плашат! За разлика от професора Гиндев, който не е лекар, а доктор на техническите науки (нали обърнахте внимание на титлата му д.т.н.) и е комунист по генезис. Ако не вярвате, прочетете му биографията, има я в Мрежата.
 Докато търсите, аз ще цитирам за Гиндев и Гиндевци една информация от в.”Труд”, 5.01.2001. Цитирам я цялата, без съкращения. И ще допълня, че не е подписана: “Бившата източногерманска Държавна сигурност ЩАЗИ маркирала дисидентите с радиация, за да ги следи, разкрива сп. “Ню сайънтист”. Така агенти на тайната служба държали под око инакомислещите с Гайгеров брояч. Службата “Гаук”, която изследва архивите на ЩАЗИ, открила там доказателства за “радиоактивното” следене. Облъчването на дисидентите вероятно ставало чрез рентгенови апарати в източногерманските политически затвори. Използвани били и специални шпрейове. Когато хората на ЩАЗИ не успявали да напръскат директно желания човек, те маркирали със смъртоносните лъчи автомобилите, документите и дори парите му. Вероятно това е причината за смъртта на много известни дисиденти, които са се споминали от злокачествени заболявания. Подовете на домовете, където обикновено се събирали духовните бунтари срещу комунистическия режим, били обработвани с опасното вещество скандий-46. ЩАЗИ маркирала западногерманските марки с големи количества скандий-46, за да разбере сред кои хора циркулират капиталистическите пари.”
Читателю, мислите ли, че това не е било така? А мислите ли, че тези “идеи” са хрумнали първо на хората от ЩАЗИ? А мислите ли, че нашата ДС се е отличавала от източно-германската ЩАЗИ?
Ало, Гиндев?! И Гиндевица Виолета ! – четете нататък.

“Тръгва предизборното изтръскване”, написа в. Сега на 22.01.2001
“След като досиетата, възродителният процес, призракът на ДС, намаляването на данъците, раздаването на 13-ти заплати и пенсии, не свършиха кой знае каква работа, дойде моментът на тежката артилерия. При това точно преди изборите. И едва ли има по-удобен удар от изваждането отново на темата за фалиралите банки, за техните шефове, за откраднатите, за изчезналите или изтекли към чужбина милиони долари. Нищо, че от фалита на повече от дузина банки и от “изгарянето” на парите на стотици хиляди българи са минали повече от 5 години....”
Статията е публикувана само един ден след ареста на шефа на ПЧБ Венцислав Йосифов – четете подробностите веднага, само да припомня, че Йосифов беше банкерът, кандидат за кмет на София от името на БСП вътре в същите “тези 5 години” и в момента е женен за Моника (Янова преди, Станишева след) – продължава така: “Защо сега изведнъж се намериха неопровержими доказателства за вината на Йосифов. Защо не напусна България. За разлика от бившия шеф на Балканбанк Иван Миронов, на Агробизнесбанк Христо Александров, на Бизнесбанк Иван Китов и т.н. Но стига сме давали ухо на зли слухове. Да си останем с вярата, че със същото усърдие управляващите и прокуратурата ще погнат прегрешилите сини банкери, бизнесмени и корумпирани чиновници.”
Тези мои малки припомняния обясняват защо добавям за автора на тази статия в “Сега”:  “Изтръскал си го” - подпис Емил Райков.

·                    Най-напред за ареста на Венцислав Йосифов. Той е пръв по време.
21.01.2001, в.”Труд”: “Бившият шеф на ПЧБ беше арестуван в къщата си в столичния квартал “Бистрица” (я, колко скромно – става въпрос за бившата профсъюзна резиденция в Бистрица, превзета от хората на К.Тренчев 1992г. и предоставена за къща на Илия Павлов Найденов през следващите години...) По думите на съпругата му Моника в 6,20ч. в дома им нахлули двама униформени служители и три барети и без обяснения задържали съпруга й (я, колко трогателно – “Моника” е неговата втора съпруга Моника Янова по баща, която, когато бай Венци изгуби всичките си пари, ще се прехвърли при другаря Станишев със същата ДС задача: да контролира изотвътре червените парични потоци...) До 18,30 вчера нито съпругата, нито адвокатът му Ина Лулчева (също така много знакова адвокатка, същинска Рени Цанова или Даниела Доковска – ако помните) бяха допуснати да се срещнат с него. “Това е недопустимо – по конституция всеки има право на защита от момента на задържането”, заяви г-жа Лулчева.”
Да... По конституция... Преписвам от същия “Труд”, 21.01.2001, да не кажете, че съм пристрастен: “Раждането и фалитът на Първа Частна Банка са обгърнати в мистерия. Трезорът се учредява през април 1990г. (по Луканово време, Димитър Попов ще чака цяла година още, Филип Димитров го нямаше даже). Слухове и недомлъвки го свързат с парите не БКП (БКП става БСП ИМЕННО през април 1990г – аз, и О,Боже) ПЧБ се настанява в сграда на ЦК на ДКМС.” (под тази информация няма подпис)
Нататък какво става, питате? По-добре питайте защо стана така.  На 30 януари Софийският апелативен съд освободи банкера за 2000 лв. гаранция. Венцислав Йосифов не влезе в затвора за всичките 8 години, докато Царят, Доган и третият съпруг на втората му жена управляваха България. А какво стана с парите на ЦК на ДКМС, продължавате да питате? Че знае ли някой? Аз знам само две имена. От вестниците. Били дадени, парите, за стопанисване на “фараона” Иво Недялков и на Васил Велев, който ще има блестящо бъдеще в следващите десетилетия – шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. За повече питайте централата на ДС. В която като генерал е работил бащата на Велев-младши.

·                    Следва съобщението от 22.01.2001, че е приключило следствието за разстрела на Луканов. Според следствието (не според Съда) физически убиец е руснакът Александър Русов. Според Историята от следващите години – не е той.
Как беше казано за парите на ПЧБ? – “слухове и недомлъвки”...

·                    На 23 януари бяха уволнени шефовете на митниците в София, Бургас, Пловдив, Русе и Варна. Според говорителя на Агенция “Митници” Любчо Нешков, петимата си отиват, заради “наложилия се в българската митническа администрация със своята ефективност принцип на ротация”. И петимата бяха назначени през 1997г. след като СДС дойде на власт.
Кой кого изтръсква?

·                    На 24 януари професионални екзекутори убиха Емил Петров Димитров – Макарона, собственик на звукозаписната компания “Унисон” и на затворената преди 2 години фабрика за компакт дискове в Ботевград. Макарона е убит с три куршума в главата от движеща се друга кола в  софийския квартал “Лозенец”. Според някои версии (на в.”Труд”) Макарона дал $100 000 за финансиране на СДС. “Излъгали са, излъгали са!”- така коментира публикацията финансовият министър Муравей Радев – “През цялото време бях в течение на това, какво влизаше и излизаше от касата на СДС, така че съм абсолютно сигурен.”

Криминална хроника за тия дни:
В Бургаз мощна бомба, задействана дистационно, уби в бар СИК-аджиите Добрин Кафеджиев- Кафето и Димо Колев – Чирпана. Основната цел на атентата Пламен Дишков – Кела останал жив. Във Варна с три куршума в главата е ликвидиран Георги Георгиев – Рахита. За него се знае, че е бил момче за мокри поръчки на групировката ТИМ. Иначе е шампион по карате 1994г. В Пловдив е бил застрелян Илия Гьошев, брат на убития преди 5 години столичен брокер от финансова къща “Титан XX век. Борис Гьошев.
На 27 януари при скандал за паркиране на софийската улица “Ген. Паренсов” в София е пребит депутатът от СДС Асен Агов, председател на парламентарната комисия по външна политика. Знаете ли какво е казал Светослав Миленов-Боксьора, когото полицията задържала за побоя? –“Ако знаех, че е депутатът Агов, нямаше да го ударя. Щях да го наплюя.” (намирам го в “Труд” от 5.02.2001)
Една справка за взривовете в страната през януари 2001г. (която намирам в ”Труд”) показва 9 бомби, 3 от които са гръмнали в района на Казанлък - на 18-ти, 25-ти и 28 януари. В същия вестник от 4 февруари намирам дописка, “изготвена от криминалния отдел на “Труд” (така е подписана): “Лицата от групировките трябва да бъдат поканени от регионалните директори на МВР и да си получат заповедите за арест, заяви вчера вътрешният министър Емануил Йорданов. Той обаче добави, че някои известни мутри, без да им казва имената, вече са се уплашили и са напуснали България”
Един от тях – бизнесменът Валери Ненов обаче се оказал храбрец. Останал в България и даже ще съди министър Йорданов за набеждаване, че дължал на държавата 1,5 милиона лв неплатени данъци. При проверката на Териториално управление на данъчните архиви ТУДА, се оказало, че всичките несъбрани данъци дължи не Валери Ненов, а различни фирми, които той предварително е прехвърлил на най-различни хора. (Информацията намирам в “Демокрация” от 20.2.2001)

Разказвам за нашумялата история на убийството на Елеонора Димитрова от София. Нашумялата, защото заради това убийство Народното Събрание насрочи извънредно заседание за престъпността, президентът свика консултативен съвет, а началникът на националната полиция ген.Васил Василев подаде оставка. Пък в.“Сега” написа (автор Данка Василева): “Костовата подкрепа за Емануил (Йорданов) след разстрела на Елеонора е като Виденовото хоро след смъртта на 14-те войничета” – твърде силни думи за две събития, които не могат да бъдат сравнявани едно с друго.
Изкушавам се да цитирам и три изречения от същата статия в “Сега”, която всъщност е и интервю на Ива Петрони с ген. Румен Миланов:
“Ива Петрони: Г-н Миланов, ще се върнем на темата за гражданската война, но преди това току-що ми се обадиха...
ген. Миланов: Гражданска война?
Ива Петрони: Извинявам се, гангстерска война...”
Които показват, че журналистите (в случая жени!) са ампутирани от чисто човешкото съчувствие в името на това да заслужат парите, давани им от работодателите.
Припомням “историята на 14-те войничета”, случила се в 1995 година. На околовръстното шосе на София малко преди полунощ след сблъсък с трактор се запалва камион на Строителни войски, връщащ от работа 14 наборни войници. Спасява се само един, който обаче няма спомени как се е случило всичко. Не стана ясно от каква работа посред нощ са се връщали 14-те загинали. Но стана ясно, че по камиона е стреляно. От кого – неясно. Тази катастрофа стана причина Жан Виденов да уволни вътрешния си министър Любомир Начев. Понеже му съобщил за катастрофата не в петък вечерта, а в неделя сутрин, като междувременно премиерът е играл хоро на събора в Копривщица. Защо такава небрежност от страна на министъра? Ами... след седмица беше съобщено, че следващата кола след камиона-ковчег е  возила Иво Карамански. След два месеца резултатите от оръжейната експертиза бяха изпратени за анализ в Москва, и дотук.
Убитата на 30.01.2001 насред София (на бул.Патриарх Евтимий с ул.Граф Игнатиев) – Елеонора е само една, 16 годишна, ученичка в 81-во училище в ж.к.”Младост”. Не се е връщала от училище, а била с приятеля си в заведение на “Патриарха” (не около училището в квартала) и си тръгвали вече (10 минути след полунощ), когато от друго (?) заведение излизали някакви полицаи и се сдърпали за нещо си. Единият, ст.лейтенант Калин Кьосев, възпроизвел изстрел със служебния си пистолет, който за нещастие улучил Елеонора и я убил на място. Убиецът “бил пиян”, пишат вестниците от другия ден, и “изобщо не разбрал” каква беля е направил. Чак “на другия ден”, четейки съобщенията за убийството, “разбрал, че е застрелял невинното момиче и сам се е предал на следствието”. Нелепа история, съдба! – бихме казали в такива случаи и ще бъдем прави.
Тогава защо се развихри такава истерия в държавата? (Която ще изкристализира през февруари в четвърти вот на недоверие срещу кабинета на Костов. Четете в следващия раздел.) Приемате ли следното обяснение: Заведението на “Патриарха”, където празнували приятелите на Калин Кьосев, е “осветено  досконално”, както се казва. Има  му името - “Златна скара”, има му адреса – Патриарх Евтимий 10, има името на собственика – сърбина Зоран Ристич и това, че той е бивш съдружник на Елена Костова във фирма “Булс”, за която се твърди, че е изнасяла контрабандно петрол за Сърбия по време на югоембаргото. Обаче от никъде не стана ясно името на заведението в което са били Елеонора и нейния приятел. То същото ли е или друго? Кой да ти каже? Може би не е важно...
Не е така. Името на другото заведение е по-важно – СПОРЕД МЕН защото: Във в.“Сега”, автор Ивайло Минчев, има един покъртителен репортаж, наречен “10-е клас: Не е честно! Държавата убива децата си!”. Това всъщност са събрани думи на съученичките на Елеонора от 10-е клас на 81 СОУ в ж.к.”Младост”. Там чета: “В близките дни Ели е щяла да запознае приятелката си Лиляна с приятеля си Филип, за когото от известно време девойките в класа са слушали само хубави неща. И може би малко тайничко й завиждали за готиното гадже, което я обича и я води на интересни места.”
Обърнахте ли внимание на думите на приятелките на Елеонора “гаджето я води на разни интересни места”. Хубава работа! – Няма кой да обясни на “децата” – ни родители, ни класна ръководителка, ни разни училищни психолози, ни интервюиращи журналисти, че прибирането от “Патриарха” до комплекс “Младост” след полунощ, предполага разни други “по-интересни неща”, които могат да се случат на доверчиви млади момичета. И после “Държавата убива децата си!”, нали?!
А това как ви се струва? – пак “Сега”, 7.02.2001, репортаж на Йоана Гъндовска: “Представители на гражданско сдружение “Съвест” се срещнаха с президента Стоянов във връзка със зачестилите  напоследък жертви на насилие сред децата. На “Дондуков” 2 дойдоха майката и бащата на жестоко изнасилената и удушена 6-годишна Деница от Нови Пазар Пламен и Елена Георгиеви (случай от 2000 година), бащата на изчезналия (през 1997-ма) Съвестин – Теодор Деянов, Иванка Бутова – майка на 16-годишната Станиела, застреляна край Сливен от полицай с “Калашников” (през 1998г)., майката на отвлечения Слав от баща му (през 1999г.) – Елисавета Камбурова и др.”
Още искате ли? Писателят-сатирик Славимир Генчев написа (1 февруари 2001): “Положението си е таковало Мимата”, а дежурната карикатура на Христо Комарницки показва един, който прилича на Иван Костов, застанал е пред един “Календар на успехите” с бухалка в ръце и със задоволство драсва още една чертичка за нов убит през текущия ден.
Ще се повторя. През 1995-та в НИЕ-3 по повод на смъртта на 14-те войници на Околовръстното, написах: „Трагичните инциденти – начин на употреба“. И ще допълня, че това ще се повтаря още много пъти напред в нашата нова история. И всеки път от оцветените в червения съветски цвят българи. 
Което е успокоителното в тази иначе съвсем гадна история. Щом тия си отидат, имаме всички шансове да заживеем един нормален живот.