Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2020 18:54 - НИЕ-501 Старите проблеми на новия 21 век
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове:
0



Ч А С Т    П Ъ Р В А

2 0 0 1 

 

 

 

Тази година е 12-тата от началото на нашия преход към демокрация. Наричам го нашия, защото ние го преживяваме, но той в никакъв случай не е уникален за бившите социалистически страни, една от които беше и страната ни почти половин век.
Пиша за този факт с наклонения шрифт, което правя, когато съобщавам за моето тълкуване на дадено събитие. Но в дадения случай за какво мое тълкувание може да става дума, когато от осемте присъдружни страни на СССР във Варшавския договор, седем се разделиха с комунистическите си идеали за един ден и една нощ и това се случи в рамките на половин година. Не ще да е било “спонтанно”, нали?! Осмата държава Югославия и самият СССР позабавиха Прехода си, защото те бяха федерации, а в такива условия се иска съгласието на всички федеративни републики. Една дърпа наляво, друга надясно, една повече, друга по-малко, някоя е по-виновна, по-високомерна или решителна. Това означава на практика гражданска, граждански войни. Ако федерацията е редови член на предишната Общност, войната свършва по-бързо. Разбира се, че зависи изключително много и от това как се е казвал Бащата – Тито или Сталин. Което пък е следствие от - да го наречем, качеството на Народа!
Сега вече наклоненият шрифт е задължителен. Не мога да се изкажа много положително за качествата на моя български народ. Ще го напиша образно, но това не намалява истинността на оценката. Народ, който има поговорката “Преклонена главица сабя не я сече”, чиито национални персонажи са Хитър Петър и бай Ганьо, не е “брашно за европейска баница”. Не знам за кой път го повтарям. Тъкмо това е моята интуитивна причина да отхвърлям като глупаво-самохвално твърдението, че българите сме Върха на човечеството. Но да оставим стародавните аналогии.
На народа ми не му пука кой го ръководи, стига той да не го държи съвсем гладен и да не го кара кой знае колко много да работи или да мисли. Затова Нашият преход към демокрация още “се точи” през годините. Ще се точи и през новия век. За разлика от Словения, Хърватия, 3-те прибалтийски републики, например. “Народе????”, нали.

На 17 юни тази 2001-ва година ще ни предстои петата възможност за 12-те години след 10 ноември 1989г., да променим посоката на живота си.

1.     През юни 1990г. бяха първите свободни парламентарни избори - за ВНС, в които победиха червените от БКП.
Че кой друг можеше да ги победи в един безкръвен преврат, ако веруюто им е “с кръв сме я взели тази власт и само с кръв ще я дадем”?! Добавяйки и “качеството на Народа”, не бива да се учудваме, че старите комунисти/нови социалисти, при този световен демократичен катаклизъм, за две години направиха две червени правителства – на руснака Андрей Луканов и на бь
iлгарина Димитър Попов. Никаква изненада, нали? – Имам предвид и погребението на “Сполуката” им.

2.      Година след изборите за ВНС, през октомври 1991-ва, СДС спечели “с малко, но завинаги”. В мандата на това 36-то обикновено Народно Събрание се вместиха също две правителства – синьото на Филип Димитров и мораво-турското на Любен Беров. Две коренно различни политически правителства, но в рамките на едно и също НС?! – Това може да се случи само на “прост народ”. Добре, добре, смекчавам тона - на търпелив народ.
От една страна ми е тъжно за пропиляното “синьо пиянство на половин народ”, но от друга - изпитвам огромна радост и надежда, че комунистите пак не успяха, макар да смениха тактиката, избутвайки напред слугите си в лицето на “сините мравки” и “сламения Беров”. Никой от тия не успя да се задържи в политическото бъдеще на демократична България.

3.     През декември 1994 социалистите се върнаха на власт. Използваха близката военна заплаха на запад от нас и тъпата футболна еуфория на “българите-юнаци”. Но ден до пладне. Съвсем естествено. За две години време похарчиха хазната, бившата могъща Югославия се сви до Косово и Войводина, четвъртите в света не успяха да станат осми в Европа и... 37-то НС излъчи само едно правителство, това на Жан Виденов.
Което беше свалено от самите негови другари. Които стовариха всичките свои криви дървета на неговия гръб. Типично за комунисти. Посират се апачик, но само някои “извращенци” го отнасят. Партията им винаги е бяла, добра и не мирише на лайна.

4.     Как го постигат ли? Ами, намират си поредните лизачи. Следващият се казва Иван Костов и постигна своя успех през април 1997г. Избраното тогава 38-мо НС бе първото, което изкара докрай 4-годишния си мандат. Това важи и за правителството му.
Онзи, който стоеше зад червения Луканов на Кръглата маса (1990), мина през мръсно-сивия Дим Попов (1991) и застана до синия Филип Димитров (1992), но не стана “синя мравка” (1993), за три години (1994-1996) разби единството на проевропейските българи, вкарвайки само част от тях в “демократична партия”. После повика на помощ мутрите и с тяхна помощ (1997) възцари “новото начало”. Най-напред открадна името на синьото Движение СДС (1997), а когато наистина сините демократи не го избраха пред Царя, започна да ерозира СДС (2002-2003), за да обяви нова партия Демократи за Силна България (2004). Което според мен си е чиста подигравка, защото съм убеден, че това е Б-отборът на ДС. Тъкмо това е моето обяснение на необяснимото понасяне и взаимопомощ, която се възцари между Иван Костов и Георги Първанов, описано в подробности вече в предишния том на НИЕ.   

5.   Петата демократична възможност на България се казва Симеон Сакскобургготски и ще ни бъде предоставена през юни на тази 2001-ва.
Е, няма да избързвам напред във времето, описвайки накратко перипетиите на Надеждата, наречена  “царска” (НИЕ-5) и поредния й крах (НИЕ-6).

Започвам направо с подробностите.

 

 

ОТ НОВА ГОДИНА  ДО “ТРОННОТО” СЛОВО НА ЦАРЯ

 

 

СТАРИТЕ ПРОБЛЕМИ  НА  НОВИЯ  21  ВЕК

 

Нов – нов, ама само многото нули в числото на 2001 година, му е новото у нас. Четете за днес, припомняйте си от вчера, сравнявайте, помнете за утре:

- в. “Труд”:
Пиратки отнесоха пръсти и ръце в новогодишната нощ. През спешния кабинет по травматология на “Пирогов” се източиха над 50 души, жертви предимно на бомбичките. Сред тях имаше деца на по 13-15 години и мъже, гърмели по балконите си в комплексите “Младост”, “Стрелбище”, “Надежда”, “Люлин”... “
Тонове вино се ляха в празничната нощ. Шест големи бъчви на централния площад в Неделино бяха на разположение на всеки жител на този родопски град. Тези 1,5 тона вино осигури кметът на Неделино Стоян Беширов. След приветствието на кметицата на град Ямбол Николина Хаджигеоргиева новогодишното хоро се изви в 17 кръга. В ръцете на празнуващите добричлии, събрали се на градския площад, припламваха 1000 свещи, дарени от църквата “Света Троица”. Градуса на настроението вдигаше доставеният в бъчви пелин. Ученици символично угасиха цигарите си в огромен пепелник като знак, че в третото хилядолетие няма да има тютюнев дим. На площада в Монтана се изпиха 4 бъчви вино, а хлебари почерпиха съгражданите си със 140 кг баници.”
Стига сме рушили, призова президентът. Стига сме хвърляли камъни. Време е, отдавна е време за съзиждане. Днес за първи път от десетилетия насам България има реална надежда и оптимистична европейска перспектива. Нека идващото време да донесе на народа благоденствие и щастието, което той заслужава.”
Корупцията петни името на страната”, каза Симеон
II в новогодишното си слово до народа. Той се надявал скоро България да бъде сочена като пример за държава, в която всеки изпълнява професионалните си задължения, без да очаква някакво допълнително възнаграждение за това. ... Държа да ви уверя, че от 50 години насам ви разбирам и съм близо до вас. Знам дълга, който провидението и най-демократичнта по онова време Конституция са ми възложики и бъдете сигурни, че няма да му изменя.”

- в.”Стандарт”:
 Пътищата се превърнаха в ледени пързалки в няколко области на страната. Въпреки взетите мерки общинарите в цялата страна призовават гражданите да разчистват сами снега пред жилищата си.”
Евдокия Манева, м-р на околната среда и водите: “Данните сочат, че близо 22 % от населението има затруднения с водоснабдяването. 40 на сто от водата се губи по старите тръби.”
Шестима загинаха за една нощ по пътищата на страната при челни удари.”

- в.”24 часа”:
Компютърен срив измъчи метрото в новогодишната нощ. Машините, които маркират датата и часа на влизане на пътника в метростанцията, отбелязваха само по едно печатно “А”.”
“Родилка почина в Нови пазар”, “Маскирани подпалиха ресторант”, “Пиян рани трима полицаи”.
“На връх Нова Година ясновидецът от Ямбол Димитър Димитров получил видение и осъществил контакт със Св. Киприян Картагенски. Светецът му съобщил, че страната ни има тримесечен срок да се подготви за страшната болест “луда крава”. Той му дал и рецепта от билкова смес с която се лекува “лудата крава”.”

 

Следват няколко “анализа” на новия век през погледа на видни българи от миналия век: (в скобите с наклонения шрифт съм аз)

- Хачо Бояджиев, от телевизията: “Програмата на Канала – едно към гьотере. БНТ хвърли на боклука 160 000 лева. Концертът на пл.”Батемберг” бе сбъркан като концепция. Това е непродаваем продукт. Преди имаше концепция. Преди имаше творческа конкуренция между личности. В годините, когато Иван Славков бе генерален директор от 1971 до 1981 година, българската телевизия беше най-демократична от соцтелевизиите по тоталитарно време. Преди имаше водещи режисьори, водещ художествен ръководител, а сега какво има – журналисти и редактори, а наемникът не се интересува от качеството. Като гледаме резултата, явно не наемат най-способните, а тези, които са най-слагащи се. По нашето време директна пропаганда никога не е имало. Имаше индиректен хумор от типа на Радичковия, който вбесяваше много хора.”
Позволявам си да посоча най-пресния “индиректен хумор от типа на Радичковия”, както твърди наглецът Х.Б. Впрочем Хачо беше шеф на същата тази телевизия 2 години – от март 1993 до юни 1995, пък написал, че ”като гледаме резултата, явно не наемат най-способните, а тези, които са най-слагащи се.” Другарят Хачо от кои е днес? От кои е бил вчера?

Но за Радичков. Вероятно ще си спомните, че емблемата от април 1990-та на флагмана на партийния вестник “Дума” на Стефан Продев е рисувана от самия Йордан Радичков. Негови са и думите, вложени в клюна на гаргата “Ние пак сме тук”. И двамата ще умрат в рамките на този том от Хрониките – Продев през септември тази 2001, Радичков – през 2004-та. Хачо Бояджиев ще умре през 2014 година, а най-демократичният генерален на телевизията според него, Иван Славков – 3 години по-рано: през 2011-та. Тъстът му Тодор Живков ще освободи мястото за Симеон II през 1998-ма, но спирам дотук, защото това е друга бира. Ще я пием довечера.
Вероятно на тия новото шоу “БСП в Европа, България в НАТО” на режисьора Георги Първанов им е дошло много. Особено след огромното разочарование, че те “пак били тук”, ама трябваше да се крият зад гърбовете на Дим Попов, ”сините мравки”, Любен Беров, Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон
II...  И баш единственият правоверен комунист Жан Виденов - не ще да е бил съвсем “правоверен”, щом убийците на Луканов по негово време, са руснаци, както ще стане ясно пак тази 2001-ва – заявява  “Не бих гласувал за БСП. (Интервю на Цветанка Ризова по НОВА ТВ в края на февруари) Срам! За умиране.

- Стефан Данаилов, артистът: “Най-странното, най-смешното и най-симпатичното  едновременно е, че след всяка новогодишна програма се говореше и от критици, и от зрители, колко по-слаба е била от предишната. По тази логика най-силни и интересни сме били в началото. Някои ще кажат – тогава се е действало по политическа поръчка. И ще спрат дотук с оценките. Но какво ще покаже телевизията в новогодишната нощ започваше да се обмисля още през януари. До края на лятото, или в началото на есента, всеки от нас – режисьори, артисти и изпълнители знаеше какво ще прави. Разполагахме с много време за подготовка, всеки се опитваше по някакъв начин да си донаправи скечовете, да освежи вицовете. Сега искат за 10-20 дни, че и за 2 понякога, да се направят стойностни неща.”
Милият! Друго е плановата икономика в изкуството, нали. При нея тогава е бил вечен - за да има година време “да си освежи вицовете”, а при демокрацията го препират...

- Найден Андреев, композитор: “Предизборната кампания започна в новогодишната нощ по държавната телевизия. Защо държавният химн бе заменен с рехавото изпълнение на Дони? И защо “За многая лета” бе изпълнена едва когато камерите показаха президента и премиера сред хората на площада. Това бе подмяна на многогодишна традиция – посланието към целия български народ бе заменено с пожелания за преизборен успех! Изумително! Показателно! ... На bTV в лицето на Слави Трифонов, желая трайно и перспективно творчество с Кати и вдъхновение на изключителния Ку-ку бенд с Маестрото.”

- сборна формация от “хъшове”:
Росен Петров, един от сценаристите на “Хъшове” – “Докато бяхме в Българската Национална Телевизия имахме постоянни спявки, на които ни се набиваше колко важна е партията, колко важен е генералният директор. Откак минахме в частната национална телевизия, за пръв път нямаме подобни проблеми.”
Аня Пенчева, актрисата – “Единственото, което БНТ постигна  с абсурдното спиране на две песни в НЛО, е суперреклама на предаването. Другият вид цензура, която ми се натрапва в БНТ, е цензурата за външния вид. По времето на Тодор Живков се търсеше визуална прилика на актьорите с политиците, но поне в шоупрограмите взимаха и красиви жени.” (“Мен например”, казва Аня, жената на Сашо Диков.)
Коста Цонев, народният артист – “На времето се сваляха поголовно цели парчета от програмите, ако песен или скеч не се харесваха на някой псевдорежисьор или критик. Но днес подобно поведение не може да се толерира. Който е спрял песен на НЛО, има много здраве от еди кой си.”

- Карикатура на Борис Димовски в същия “Стандарт” (Този беше дисидент, приятел на Радой Ралин, народен критик на БКП. Последно залезе като депутат в НС от групата на БСП. Помните ли го?)  Рисувал каквото рисувал, а отдолу написал: “Заколете петела, счупете будилника – Времето е наше...” И се подписал.
А следващите учени как ви звучат?

- д-р Лалю Лалев, Нов български Университет, във в.”Стандарт” от 12.01.2001: “На прага на новото хиляд,олетие народите правят своята историческа равносметка, търсят нови хоризонти и перспективи. Време е ние да се попитаме: Накъде отива България? През изминалите 10 години народът ни се стопява с над 100 хиляди души годишно. Ако процесът продължава, това означава, че за 20-30 години нацията ни ще изчезне.
(“Татък”, както казва Чудомир в “Три кила пироксилин му е майката”. Докъм 2020-2030 година ще изчезнем като народ, нали. Българийо, докога ще раждаш такива глупаци?! Че и Нов Български Университет основали...)

- Величка Рангелова, представена, пак в “Стандарт”, но 4 дни преди Новата 2001 година, като “доктор по икономика в обединение “Промяна”. (Това всъщност не е обединение, а синдикат “Промяна” – уточнявам за тия, които са забравили.) Нарекла е анализа си “Икономическият растеж през 2000 година е нулев”, пък първото изречение й е “Икономическият растеж в България през 2000г. ще бъде нулев”. Следват изобилно количество проценти, килограми, литри, лева, долари... които доказват  това нейно твърдение. Защо “нейно” ли – защото цитирам: “Националната статистика дава други цифри, за да направи икономически растеж на правителството.”
И на това дори щях да повярвам донякъде, ако последното изречение на доктор Рангелова от поликлиниката на д-р Тренчев не беше, пак цитирам: “Излиза, че с нашите мизерни доходи развиваме чуждите икономики”.
Кои чужди икономики, да попитам? Вътре влиза ли съветската вчера, днес руска, икономика? “Отнюдь нет конечно” - ще подскочи на тоз въпрос Величка Р.

- Явно му тръгна на в.”Стандарт”. продължавам с броя от 15.01.2001, проф. Иван Славов: “В скоро публикувано съобщение от меродавен източник се казва, че дори ако САЩ спрат изцяло своето развитие, шансовете да ги догоним са от порядъка на 500-600г.”
(Какъв професор е този, който цитира източници, наричайки ги скромно само “меродавни”? Впрочем може би е от скромност – “меродавният източник” е самият той. А твърденията му на тоз професор според вас, не са ли същата опорна точка на другия професор – Лалю Лалев: “Изчезваме до 30 години”?)

Е, тези прокоби - откак зарязахме СССР - няма да се случат. Всички виждаме това. Дори ангажиращите се с тях професори. И какво следва за тях, когато мечтите им се оказват балони, пълни с райски социалистически газ под налягане? Цитирам, от същата статия Славова: “Едва ли главно  и единствено  по физиологически причини е рекордното число на починали видни интелектуалци за десетината години на българската демокрация – 1700 души!”
Виждате ли колко античовечен строй е комунизмът. Докато беше жив, убиваше противниците си. Като умря, започна да убива своите апологети.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462454
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031