Започвам публикуването на НИЕ-5, петата книга от поредицата НИЕ. Тя разказва за времето на правителството на Симеон Сакскобургготски – 2001/2004 година.

НИЕ не е абревиатура, а местоимението за първо лице множествено число, т.е. идва да подскаже, че това е историята на НАШИЯ живот, живота на всички българи в страната ни през времето, което обхваща конкретната книга от хрониките. Авторът на тези хроники е българин – Христо Рашев, роден 1948-ма. Тоест това са свидетелства на очевидец. Естествено, че са пристрастни! Чест прави на автора, че изобщо не крие, замазва или демагогства с този факт. Дори изрично съобщава, веднага след заглавието на всеки том, че представянето на дадено събитие е направил с нормалния шрифт на буквите, а неговото ЛИЧНО МНЕНИЕ, което следва, е изписано с наклонен шрифт за максимално лесно разграничение на двете неща. Повече от това, здраве му кажи.
Макар че има нещо повече, даже две. Първото е изключителната добронамереност на автора към носителите на Друго, различно от Неговото мнение, за случващото се в Нова България. С изричната уговорка, че това се отнася само за ЧЕСТНИТЕ ХОРА, наистина посветили живота си в следване на житейския си идеал, НЕЗАВИСИМО към коя част от политическия спектър те принадлежат. И в никакъв случай не за тарикатите от всички бои! Второто отново е една изрична уговорка, повторена в предисловието на всяка книга от поредицата - че разказаното от него НЕ ИЗИСКВА от читателите му да се съгласяват на всяка цена с написаното. То само се мъчи ДА ГИ УБЕЖДАВА в неговото тълкуване на събитията. А дали това авторово тълкуване на националния български идеал, е правилно или не е, ще го дават нашите потомци.

Точно заради тези достойнства на книгите НИЕ, аз реших да помогна на автора, на себе си и на всички честно интересуващи българи, тези размисли за бъдещето на България, да видят бял свят. Публикувам ги в Интернет в пълния им блясък, откъдето нищо не може да бъде изтрито. Разбира се, че нямаше да има нужда от тия мои усилия, ако за почти 25 години вече, можа да се намери едно, дори само едно българско издателство, което да се престраши да направи това! ЗАЩО НЯМА, ще си отговорите сами, когато четете.

Разбира се, че далеч по-удобно за вас, читатели, щеше да бъде да държите в ръце книгата, отколкото да стоите пред компютъра и да четете от екрана. Но... Да напиша какви още неудобства носи публикуването в Мрежата в конкретния случай. Всеки сайт има собствени правила и предоставя свои изисквания за публикуване на каквото и да било в него. Бих могъл да публикувам в собствен сайт, където аз определям правилата, обаче той в никакъв случай не би имал популярността и достъпността, която има БЛОГ.БГ. А от максималната достъпност до тези книги, няма по-важно нещо. В името на това се подчинявам на правилата на БЛОГ.БГ.
Първото от тях е, че една публикация в блога не бива да надхвърля 6-7 стандартни машинописни страници. Затова 600-те страници на НИЕ-5 (2001-2004 години) съм разбил изкуствено на около осемдесет постинга. Общото в техните заглавия е началото:  НИЕ-5. Първият постинг, общият с въведенията - моето и на автора, е този НИЕ-500, публикуван на 10.11.2020. Последният ще бъде вероятно НИЕ-580.
Второто неудобство е, че  настройките в блога предполагат само ляво позициониране на параграфите и без никакъв отстъп в началото. Това затруднява прегледността на постинга и подчертаването на основните теми в него. Но има начини част от тия трудности да бъдат преодолени.

За съжаление предимствата на книгата да бъде използвана като исторически справочник, което е предвидено от автора, ако книгата бъде издадена от издателство, не мога да преодолея, тъй като използвам БЛОГ.БГ. Първо - авторът е направил една времева диаграма за тези четири години, където описваните събития са “нанизани” върху оста на времето, както и няколко карти и графики. Това не мога да ви представя в блога, тъй като модераторите му за нула време могат така да ги “деформират” графично, че свят да се завие на читателя. Не искам да рискувам, затова в оригиналния постинг давам само името на графичния файл в мястото за което е предназначен. Ако пожелаете да имате тези файлове, пишете ми на “лични”, ще ви ги изпратя на вашата поща като прикачени файлове. Второ – авторът е събрал в един “Индекс”, поместен в края на книгата, имената на всички Лица и на коя страница от нея са споменати. Така може да следите “извивките” им във времето. Което впрочем е много поучително! В случай, че книгата е “разпиляна” в 70-80  постинга, нямащи обща номерация на страниците помежду си, този Индекс е неизползваем. Обаче – колкото толкова.

Ами, приятно четене. И една препоръка: Запомняйте прочетеното.

Х Р И С Т О   Р А Ш Е В

С Ъ Б И Т И Я    И    Л И Ц А 

 О Т   Н О В А   Д Е М О К Р А Т И Ч Н А 

Б Ъ Л Г А Р И Я  

2 0 0 1   -   2 0 0 4

Н И Е   -    том 5

Думи на автора:

Този том от поредицата НИЕ съдържа историята на 4-те години “царско” управление на НДСВ – Национално Движение Симеон Втори, с премиер самият Цар на българите Симеон II. Изписал съм “Цар” с голяма буква, за да подчертая недоумението си как така един Цар може “да падне” до министър-председател. Но това е МОЕ разбиране, което няма значение, тъй като не аз съм царят, а Симеон Кобургготски.

Кабинетът на Симеон II, също като предхождащия го кабинет на Иван Костов, ще изкара пълния си мандат. На първата година от неговото управление ще се смени президентът на държавата. “Синият” Петър Стоянов ще отстъпи мястото си на “червения” Георги Първанов. Изписал съм “президент” с малка буква, защото – пак според МОЕТО мнение – една парламентарно управлявана България няма нужда от президент. Който, освен “да разбърква нещата”, няма никаква друга задача. Но и това не е моя работа. Доказателствата ще четете на следващите страници, а най-голямото доказателство, че май съм прав, ще намерите в следващия том – НИЕ-6 2005-2008, който описва годините след управлението на Симеон.

В този смисъл двата тома на НИЕ – този НИЕ-5, който разказва за царското управление, и следващият НИЕ-6, в който ще разказвам за управлението на “Тройната коалиция” - са свързани.

Всички СЪБИТИЯ през тези четири години са показани върху една времева диаграма, поместена в края на книгата. Пак там ще намерите азбучен Индекс на всички споменати върху страницата на книгата имена на ЛИЦАТА, участвали в тези събития, с точно указание на номера на страницата, където това е направено.

Преди да започнете четенето, да добавя още, че нищо не съм измислил. Източниците ми са изключително документални. Само онова, което са писали вестниците, показано е по телевизията или е прочетено по радиото. С точна препратка към датата, подписалия се под материала или изговорилия го в ефир.

И още нещо много важно ще повторя - за случаите на онези за които тази книга е първата от поредицата НИЕ, която отварят, както и за онези, които помнят “късо”: Зная, че не всички българи имат размишления сходни на моите за тези важни години в нашето развитие. Има и други българи, които не мислят така. Но има нещо по-важно, по-голямо от същността на мислите, чиито и да са: Колкото и безспорно верни да са убежденията, те могат да бъдат предлагани на другите само чрез слово или с пример. Ето защо написаното в книгата няма претенцията да е някаква инстанция. Книгата ми разказва, тя не изисква. Затова МОЯТ КОМЕНТАР на събитията е изписан в друг вид - с наклонени букви за по-лесно диференциране и прескачане. Моля ви пак, не схващайте страстната ми защита на нещо, като заповед да мислите като мен. Това е вредно за всички ни, а и за демократичната страна, която градим. Но пък изключително полезно ще бъде, ако успея да ви накарам да се замислите върху това, което се случи, случва се и ще се случи утре около нас. Защото народ, който не помни историята си, ще я изживее повторно, преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?

Христо Рашев