Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2020 19:30 - НИЕ-466 Глупостите на 1999 година
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ГЛУПОСТИТЕ  НА  1999 ГОДИНА

 

Това, което току що написах за свършек на предната глава, не може в никакъв случай да мине за глупост. То е престъпление спрямо Миналото, Настоящето и Бъдещето българско.
Само да допълня: Синът му на тоя Анжел - Раймонд Вагенщайн, стана председател на УС на Асоциацията на българските книгоиздатели. В началото на април на тази 1999 година.
Тук събирам обикновени глупости. Едни – смешни, други – тъпи, трети – опасни... Не съм ги подреждал тематично, а хронологично:

-                Румен Гечев, вицепремиерът на Виденовата зима, пред в.”Труд” на 4.01.1999: “ Аз въобще не считам, че е трябвало да си отиваме от властта, тъй като начинът по който си отидохме от  властта, се дължи на чисто вътрешно-партийни проблеми преди всичко.” Превеждам: “Аз не считам, че съм се наакал, защото начинът по който съм се наакал, се дължи на чисто вътрешни мои стомашни проблеми преди всичко.”
- Стефан Гайтанджиев пред митинг на БСП послучай 2 години от 10 януари 1997 година: “На тази дата преди 2 години беше извършен опит за държавен преврат.”
Ако опитът за държавен преврат е завършил успешно, то той може ли да се нарече скромно само “опит”? А събитията от 1989-1990, в които Стефан Гайтанджиев беше активен противник на червените, пред които говори днес, си беше чист държавен преврат срещу тях. Те трябва да са истински глупаци, щом днес не го заплюват.

- Кръстьо Петков, почетният председател на КНСБ и председател на ОБТ до м-р Тагарински: “Лустрацията не подобрява  международния имидж на България. Никой в Европа преди вас не е третирал така държавните служители. Всяка нова власт идва със своя администрация. Но това засяга няколко хиляди длъжности. И не се прави чрез лустрация, а чрез процедури на доброволно и съгласувано оттегляне.”
Този е бил виден функционер на БКП поне 30 години. И не може да не знае за “доброволното и съгласуване оттегляне”, което Неговата партия практикуваше в управлението си - “Куршум или въже”, както пише Валери Петров. А в отговор на тези техни убийствени практики, демокрацията иска само да ги лустрира – казано иначе: да ги отстрани за 5 години от участие в управлението. Не да ги съди дори, камо ли да ги убие. 
Такива кръстьопетковци не са глупаци, те са престъпници! 
- Една друга синдикалистка от другата група на Кръстьо Петков – КТ “Подкрепа”. Казва се Мика Зайкова и е снесла следната глупост: “Като ни види инфлацията германският канцлер Шрьодер трябва да изпадне във всемирова скръб. Оказва се, че Германия, за чиято валута сме вързани, е съвсем закъсала в сравнение с нас, защото инфлацията й е далеч по-висока.” Боже, прибери си вересиите. Ами деноминацията, която махна трите нули от нашия лев ма, како? Нея забрави ли? А трите нули, които Елцин махна оня ден от съветската рубла? Ама, Германия умирала... Мамка им империалистическа, нали!
- Софийският Градски Съд – датата е 12 януари 1999 година – е решил, че Дилян Дорон е невинен, защото не е извършил престъпление, присвоявайки 57 милиона лева от държавната фирма “Инко”. Адвокатите му представили “неизвестно досега пълномощно”, написано от бившия шеф на “Инко” Стамен Петров. Съгласно него Дорон имал право да се разполага с 100 млн.лв. на фирмата, дори можел да привежда парите и в личните си сметки. Това убедило магистратите, че Дорон е невинен. А Стамен Петров?!

Това мен ме убеждава, че магистратите са глупаци, добре купени глупаци – като за 43 милиона лева остатък от 100-те, които Дорон не е присвоил за себе си.
- По същото време Иван Татарчев, гл. прокурор, съди журналистката Татяна Ваксберг от Радио “Свободна Европа”), че е изразила мнение,  (а не съди, да кажем, Анжел Вагенщайн от в.“Дума”, който също изразява мнение), че с бездействието си срещу престъпността, той не изпълнява своите служебни задължения.
Хвани Прокуратурата, та удари Съда.
- По повод опита за продажба на Кремиковци на турски инвеститор, депутатът от БСП Иво Атанасов е казал: “Ако турците успеят да се укрепят на 20 километра от София, то само генерал Гурко ще може отново да ги прогони от България.” Този същият червен нахалник беше казал по повод смъкването на червената петолъчка от Партийния Дом: “Днес смъквате петолъчката с хеликоптер, утре може да ви се наложи на ръце да я качвате!”. Глупак или глупав мечтател, решавайте сами. Хубавото е, че е млад и ще доживее да види колко от мечтите му ще се сбъднат.
А още по-хубавото е, че е разоръжен и безопасен.
- Светската хроникьорка на в.”Труд” (нарича се МОНИКА, толкова!) съобщава, че шоумен на годината става Евгени Минчев (една друга Моника). Освен него, с награди ще си тръгнат Слави Трифонов (Моник) и Таня Боева – “нежно създание, познато предимно с чалга изпълненията си”. Победителите получават статуетки на известния скулптор Ставри Калинов, чийто меценат е Павел Хранков от етноса на “светския лъв” Евгени Минчев.
Едно друго “нежно създание” на име Фанча пее по музикалната телевизия ММ следното:
“Оле, ле! Почне ли да кълве – ще го хванеш някъде...
Ах, леле, леле, леле, хайде, хвани го де... Е?
Шефката във своя кабинет, вика ме насаме... Е!
Правя й това-онова, отчет, сметките й въртя... Я?!
Бате ме научи, да, зная къде-кога, да!
Кака ме научи, да мога тво-онова! Да...”
- Покрай националния празник 3 март президентът Петър Стоянов връчи орден “Стара планина” – I ст. на писателката Вера Мутафчиева.
Няма да стане тъй. Много българи ЗНАЯТ, че Вера Мутафчиева е агент “Атанас” от ДС. Само президентът не знае. Има морални норми, които НЕ БИВА да се прескачат, ако някои искат на следващите избори да гласуваме за тях! Да добавя, че и от Софийския университет я дариха с почетния си знак “за особено големи заслуги”. Както и с премия от 1 милион лева. Това не е глупост. Това е обществено нахалство!
Иначе – да! Агент Атанас е основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура (1978-1980). Директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982), заместник-председател на БАН (1993-1996), председател на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998), създава и ръководи Издателския съвет към Националния дарителски фонд "13 века България" (1998-2009) и е член на Управителния съвет на Фонда (1997-2005). Член е на Съюза на българските писатели (1968-1994) и секретар на секцията по белетристика (1982-1986). Учредител на Сдружението на българските писатели (1994)...
Обърнете внимание на датите и се помъчете да си отговорите откога започва принудата над “писателската съвест” и докъде се разпростира тя. Важно  е, защото това не е глупост, а подигравка.
- Следващото си е чиста простотия. Актьорът Георги Джубрилов за жена си във в.”Труд”, 13.03.1999: “Когато я видях за първи път, тя вече беше актриса, а аз студент. И веднага си казах: “Туй ще го чукам”... След 9 години в кафене “Славянка” на Раковски я гледам седнала с Лора Каранова. Приближих се и й казах: “Вие скоро ще ми станете съпруга”. А тя се обърна и ми рече: “Ай, сиктир от тука, бе, хлапак!”
- “Тръгнахме за съчки, а намерихме ракета”, казва потресена майката на Боян Радев – Дарина, която живее в Елов дол”, пише в.”Сега” от 2.04.1999. Има и снимка на “потресената” майка на двукратния олимпийски шампион, за когото се говори, че само колекцията му от картини струва милиони левове, нови.

Тия нас имат за глупаци.
- На 28 април, 35 дни след започване на войната в Косово, намирам във в.“Сега” следното: “Леко газиран “Косовски разлинг” и картончета с познатото “Target” бяха хитовете на приема в посолството на Югославия вчера, по повод годишнината от приемането на югославската конституция. (Аз: то няма Югославия, но тия честват конституцията й) Навалицата от посетители е незапомнена, коментират по-честите посетители на посолството. “Тук май всички сме сръбски мекерета”, повтаряше Велко Вълканов, който чакаше на опашката петнадесет минути, само за да влезе в сградата. На същата опашка чакаше и Йордан Василев. Може би беше по принуда, нали синът е кореспондент на националното радио в Белград. През това време посланиците на Индия, Гърция, Аржентина прередиха опашката и влязоха, за да се ръкуват с Андрей Пантев и Петър Берон. Хачо Бояджиев и Иван Гранитски, закичен с “Target”, представяха бившето ръководство на телевизията, а от действуващите дипломати беше забелязан само един.”
- “Кошмарът на НАТО се казва С-300” – в. “Сега” от 30.04.1999.
- От в.“Труд“, 20.05.1999 научавам: „Естрадни звезди се събират на 24 май под мотото „Да запазим словото в българската песен“. Режисьор на мегаконцерта ще бъде поетът музикант Михаил Белчев. На сцената рамо до рамо ще застанат Лили Иванова, „Сигнал“, „Тоника СВ“, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Емил Димитров, Марги Хранова, дует „Ритон“, Дони и Момчил.“

Толерантност, ще кажете, така трябва да бъде...
Не! Щеше да бъде Толерантност, ако ТЕЗИ я бяха казали на глупаците нас, когато обявиха Промяната. Сега, ДНЕС, става ясно, че Промяната ИМ е само „великото омесване“ между виновни и тарикати (виж по-горе случая Вера М. – Петър С.). След време, УТРЕ, тези ще  оголват все повече своята истинска същност, чудейки се къде се губят милиони избиратели на „автентичното дясно“ и обвинявайки тях, а не себе си. Глупаци!

-                1 юни 1999, 10 дни преди края на войната в Косово, зам.главният на „Труд“ Николай Стефанов пише: “НАТО всеки ден ни обяснява, че се целили в Милошевич, в чиято глава бръмчала заинатено тоталитарната муха на етническия геноцид. Иначе мухата бръмчи като натовски бомбардировач, който методично сипе бомби, където му падне. Доскоро по Ниш, Сурдулица и Пирот, оня ден и по долната махала на Калотина – Цариброд. А утре? Ако Клинтън, Солана, Блеър и сие искат да си мерят нещо с Милошевич, защо не го правят в безлюдна Сахара – ей я къде е.“
 Покрай денономинацията на лева било постъпило искане от Злати Златев – Златистия да го наричат вече Сребрю Сребрев – Сребристия.

-                1 юли 1999, в.“Сега“: „Тройна експертиза, назначена от Бургаския районен съд, доказа пред магистратите, че дъжд е стопил 11 000 тона захар или 400 ТИР-а с ремаркета, собственост на „Мултигруп“. По изчисления на „Сега“ това дава по 98 литра сироп за всеки бургазлия.“
На 15 юли пак този вестник съобщава, че „Мултигруп“ се отказа да съди държавата за уронен престиж“.
- На 24 август в.”Труд” цитира главният прокурор Никола Филчев, който бил казал: “Организираната престъпност във Варна е вече под контрола на държавата”.
Помните ли? Само след 2 месеца ще се окаже, че дипломата на Добрин Митев е фалшива. Това ще му попречи да стане кмет на Варна. (Глупак! Може ли да искаш да станеш кмет и да се надяваш, че никой няма да обърне внимание на фалшивата ти диплома?!) В 2002г. този Митев избяга от българското правосъдие, чак в Нова Зеландия.  А Филчев остана Главен прокурор чак до края на съдбата си. Кешки и той да беше се запилял в чужбина. Тогава, ако се вярва на вестниците, в България нямаше да се случат поне три броя умишлени убийства с личното участие на Никола Филчев. Аз ще пиша за това като му дойде времето.
- Константин Димитров в „Новинар“ от 9.9.1999: „С вчерашното си решение разплащанията у нас вече да стават във всякакви валути парламентът скоропостижно погреба току що родения ни деноминиран лев. Така освен от финансов и политически суверенитет излиза, че се отказваме и от националната парична единица, Човек направо да се чуди и да се мае за какво например беше тази пуста деноминация на лева, като на практика се оказва, че вече може и без него. Вече ще може да платим кило сирене едновременно с 1 долар, 68 копейки, 1000 стари лева, 4 нови стотинки и 36 пфенига. Това не може да го отчете нито един касов апарат в света и ето ти възможност за далавери.“

Ама може ли да се пишат такива глупости. На този „журналист“ изобщо не му е ясно какво е деноминация на валута и равнопоставеност на различните валути при разплащане в банка. В банка, глупако, не в магазин на касов апарат. Ще кажете, че не е глупак журналистът, а пише онова за което му плащат. Може и да е вярно, но не е по-добре.
За такива “журналисти” като Константин Димитров от в.“Новинар”, съобщавам: Решението на Парламента за разплащанията у нас в брой, влезе в сила на 1 януари 2000 година. Давам цитата именно от вестник ”Новинар”, 4.01.2000: “От 1 януари 2000 година плащаме вече само в нови левове, напомнят от БНБ. Старите пари в обръщение, ще се приемат неограничено само в БНБ, ОББ, Пощенска и ДСК.” (Съобщението не е подписано. Нищо чудно пак К.Димитров да е го е писал.)
- На 9.9. се навършиха 55 години от Девети Септември. Точно на тази дата една любимка на комунистическия режим – Йорданка Христова се “гърчи” по следния начин (в.”Нощен труд”): “За пореден път няма да се включа в предизборната кампания. Аз развявам белия байрак. В бялото има символ, има чистота, а в другите цветове има страсти. Не че ми е безразлично какво става, но моралът не ми позволява да застана зад който и да било политик.”

Дотук тази лъже безочливо, като дърта циганка. Какъв морал у тебе ма, лельо? (“Ма” е съкратено от “любима”.) Цял живот живяла на корем благодарение на “червеното”, сега вече сакън – само “бяло”. И за всеки случай се подсигурява така (в същата “изповед”):
-
“Не познавам лично Иван Костов, но той е един от хората, който ми вдъхва уважение. Просто някой трябва да сложи ред в нашата държава.”
- “Куба въведе визов режим за българи, защото и ние въведохме визи за кубинците. Те го преживяха много болезнено, защото това е още една наша крачка на угодничество към Америка. Куба не е комунистическа страна, а просто е по-различна и има свой модел.”

Така де. Де да знае певачката утре кой ще е на власт. Затова “харесвам Иван Костов, ама Фидел Кастро и той”... мъж.

-                Смешно ли е или тъжно? “Труд“-ът от 17 октомври 1999 съобщава, че вицепрезидентът Тодор Кавалджиев без малко да не може да гласува на вчерашните местни избори. В избирателният списък бил записан като Тодор Колев Костов, а не Тодор Колев Кавалджиев. Обяснението на самия Кавалджиев: В акта си раждане бил записан като Кавалджиев, но като излязъл от затвора, го писали Костов.
Възможно е, но Кавалджиев е бил в затвора по комунистическо време, а вече сме 1999 година. Не си ли е поглеждал личната карта през това време? Използвал ли е я изобщо? Кой да ти каже... Земеделци!

-                Покрай земетресенията в България през есента (слаби за щастие) прочетох в „Капитал“, че най-сигурното място по време на трусове са асансьорите, защото се намирали в асансьорна шахта. Която се срутвала последна в един блок. Лошото било, че другите останки от сградата така я затискали, че „със сигурност ще оцелеете, но едва ли ще можете да излезете оттам“.
По същия повод – земетресенията, в.“Труд“ отбелязва, че много се повишил броя на алкохолиците. „Причината е страхът от земетресенията. Според сеизмолозите от БАН само в София при голямо земетресение щели да загинат поне 20 000 души.“ А според статистиката алкохолоците в страната били 150 000. Има разминаване в бройката, значи не само страхът е причината.

-                В.”Труд”,20 октомври 1999: “Българският Лекарски Съюз поздрави снощи своите членове с постановката на Сатиричния театър “Още веднъж отзад”. Груповото докторско посещение на постановката бе по случай вчерашния съсловен празник на медиците. Преди представлението ръководството на БЛС награди 20 свои колеги с почетни знаци. По-рано сутринта здравният министър д-р Петър Бояджиев обясни, че стартът на здравната каса е отложен, защото на места структурите й все още не са изградени. Според министъра по-възрастните му колеги трудно приемали промените и не успявали да се адаптират към новите условия.”
- В.”Труд” от 21.10.1999 на първа страница с 5-сантиметрови букви съобщава: “Лек срещу рака открит в Шумен”.
- Съобщавам ви още едно “откритие”. То е от миналата година, но е толкова шокиращо тъпо и невярно, че... И пак е от Шумен. Подписал Ради Панайотов от Шумен (в “24 часа”): “Става дума за статията ви в броя от 23 май. Не искам да назовавам заглавието й, защото и то, и самата тя, са повече от кощунствени. Тя се базира на софистична и тенденциозна интерпретация на историческите факти. Нека само загатнем на търсещия, че може и сам да проследи хармонизацията на славяно-българската азбука с цялата вселена.  Как на всяка буква съответства не само фонетично, но и цифрово, честотно, цветово, символично и редица други значения. Знам, че на много хора това ще прозвучи парадоксално, но самото изписване на всеки знак кара вселената да завибрира по особен начин. (Виж произведенията на Петър Дънов.) А в статията четем: “Краят на кирилицата идва с компютрите. Техният “език” и програмите им просто не я понасят.” Много често очевидното след подробен анализ се оказва невярно. Но в тези твърдения без никакви аргументи, дори очевидното сочи точно обратното. Всеки, който е изучавал машинопис, установява, че клавиатурата на кирилицата най-добре съответства на честотата на срещане на буквите в текстовете и на анатомията и на движенията на ръката. Освен това разположението на буквите върху клавиатурата е такова, че двете ръце се редуват при писане и много рядко с една ръка се отпечатват последователно две или повече букви. Точно по обратен начин стоят нещата с клавиатурата на латиница. Това е и основната причина нашите машинописки редовно да печелят състезанията по машинопис.”

Е, еее...

-                Във в.”Труд” има една постоянна рубрика “Как си ти?”. В нея известни хора отговарят на този въпрос. На 29 октомври вестникарите питат Атанас Тилев. Представят го като “бизнесмен”. Той не е точно такъв, знаете вече това. Ето какво отговаря другарят: “Хващате ме в момент, когато карам джипа си из финландската гора. Прибирам се във вилата си, която се намира на 70 км западно от Хелзинки. Не мога да кажа, че си почивам, но иначе се чувствам много добре. За Коледа ще бъда с близките си. А новия век ще посрещна във вилата си в швейцарските Алпи. Така, че от куверт не се нуждая.”
Ако това, което казва Атанас Тилев е вярно, то това ще е първият случай, когато един слуга живее по-добре от господаря си, който не го е освободил от робството му и има властта да го намери, където и да се скрие. Всички в България знаят, че Тилев е слуга на Бриго Аспарухов. Самият Бриго е заявявал това неведнъж. А тук в България днес Бригадирът не е кой знае какво – някакъв “началник-отдел” в Дирекцията на партията БСП, който може да си позволи “да хапва” по-добре, но по-добре от нас, обикновените хора, а не от началника си. Камо ли “да кара джип между двете си вили”. Едно доказателство за моята правота е, че след 10 години Бриго Аспарухов пак ще е депутат в НС от групата на БСП, а за Тилев няма да се знае нищо. Жив ли е, умрял ли е, кой да ти каже. Като съдбата на Роко ще да е. Ахмед Доган все по-богат и властен ще става, а къде ще е Роко...
- Любослава Русева и Румяна Стругарова питат във в.”Новинар” от 2.11.1999: “Защо ни е ЕС с тези политици и без АЕЦ “Козлодуй”?” За да не остане съмнение кои са политиците, под въпроса има голяма снимка на Иван Костов. Под снимката пише: “България едва ли ще стане 16-ата звезда на европейското знаме, докато Костов и останалите политици взимат решения на юруш. Пък и за какво й е?”
България няма как да стане 16-тата звезда на европейското знаме, защото там към датата на тази статия, звездите вече са 18. Но тук целта е друга – аналогията с 16-тата република към СССР. Тука ги “сърби” завалийките журналистки. Хубавото е, че точно по същото време Владимир Путин стана премиер на Русия. Дано той ги “начеше”.
- Преписвам за Историята една справка на “Труд” от 3.11.1999г. Тя е наречена “Политиците в спорта”:
“Богомил Бонев е президент на федерацията по конен спорт; Венцислав Върбанов е шеф на волейбола; Марио Тагарински – шеф на БФ по лека атлетика; Валентин Василев е президент на федерацията по ски; Христо Михайловски (зам.м-р на търговията и туризма) - вицепрезидент на БФ по тенис; Красимир Ангарски (който е икономически съветник на Петър Стоянов) – президент на БФ по тенис; Евгени Димитров (депутат от Евролевицата) е вицепрезидент на БФС; Александър Праматарски - президент на БФ по хандбал; Пламен Радонов от СДС е президент на ФК “Етър”; Камен Костадинов, колега на Радонов – президент на ФК “Шумен”; председатели на БФ по баскетбол (бивши и настоящи) са били Никола Койчев от БСП, Жорж Ганчев, Румен Биков, Андрей Луканов; Надежда Михайлова е поканена да оглави Съюза по аеробика.”
- Бачо Илия от “Дебелия”, с партизанското име Петьо Сопола от Коньовица, пише на 17.12.1999г.: “Хич не питайте защо са ни два луксозни пътя за Солун през Дупница (бел.ред - старото шосе и новата проектирана магистрала), защото ще ви нарочат за враг на инфраструктурната реформа. А според нея важното е да се строи – аутобани, магистрали, шосета. Колкото повече, толкова по-добре. Защото целта е всеки българин да се обзаведе с индивидуално шосе. И необезпокояван да пришпори  с двайсетгодишния си москвич към бленуваната Европа. А ще има ли кой да се движи в обратна посока?”
- В рубриката си “Феномени” в. Труд” от 24 декември 1999г. ни представя “Елисавета Логинова, предпочитаният от Учителите на Акаша земен събеседник”.

Ние, простите земни, с които Учителят Акаша не говори, знаем за Елисавета Логинова, че е главният контактьор между извънземния разум и  не толкоз разумните земни военни от последните дни на Тодор-Живковото време, и под чието вещо наблюдение беше издълбана (и заровена) “оная дупка в Царичина”. Която, Путьо от Банишора, струва колкото две магистрали между Сливница и Дупница.
Още две, последни истории, които не са обикновени глупости, а нагли достатъчно лъжи. За които аз твърдя, за вас не знам, че заблуждават обществото. За жалост – направени съзнателно:
- В началото на ноември Филип Димитров получи награда “Труман-Рейгън”, учредена от фондация “Жертви на комунизма”. Тя се дава за ”принос в преодоляването на комунизма”. Ето какво пише в “Демокрация” на 11.11.1999, подписано е от Капка Георгиева: “Цяла България знае, че Филип Димитров никога не е бил дисидент, а бракоразводен адвокат и никога не е лежал зад решетките.” Веднага след това е дадена думата на самия Ф.Димитров, който казва: “Аз не съм дисидент. Тази награда получихме 4-ма души и аз бях отличен като първия демократичен премиер на България. Тук не става въпрос за дисидентска дейност, а за принос за преодоляването на комунизма.”

Ако вестникът не беше “Демокрация”, аз бих си замълчал. Ако фондацията не беше “Труман-Рейгън”, а “Бъдеще за България”, Капка Георгиева би си замълчала. А трябва ли да дописвам сега, че журналистката Капка Георгиева е снахата на Радой Ралин, майката на един бъдещ евродепутат от квотата на националистите и ще се ожени втори път за един ямболски имитатор на Хитлер, който се казва Волен Сидеров?!
- Има един вестник, по-скоро човек-вестник: Красимир Иванджийски, който сам издава вестник “Строго секретно”. Той, вестникът, излиза “когато му хрумне”.
Декемврийският му брой за 1999 година например, откъдето са следващите глупости,  носи номер 55 от началото на издаването му преди 6 години.
“Много читатели ни питат дали сме про-леви, про-десни, про-руски, про-американски. Преди всичко сме про-български. Харесваме, когато другите се смеят, защото знаем, че ние се смеем последни.”
“В навечерието на 2000г. народът ще седне пред телевизорите. А там – химн, знамето на ЕС, цветя, усмивка с конски зъби: “Скъпи сънародници. Много направихме, но не всичко. Икономическата катастрофа не е заради нас, а защото обществото ни пречеше – миньорите, селяните,  лекарите, работниците, учителите, полицаите, чиновниците. Заради тази опозиция не можахме да управляваме. Майки-българки и бащи-българи. Днес хапнете каквото имате, а от утре тръгваме към Европа. Да ни помага Бог. Напред. Хип-хип-ура. Тра-ла-ла.”
“В началото и Путин беше асоцииран с бандитите в Кремъл. Но Путин не е средството на един умиращ режим. Той си дава сметка, че Русия е стигнала етапа, в който човекът не е толкова важен, колкото важна е мисията. Това сега е най-важното за руския народ. Както и за Запада.”

 

Така завършихме 20-я век.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462010
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031