Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04 21:36 - НИЕ-444 Кредитните милионери
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 1154 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И СЪБИТИЯ

 

На 30 юли 1998 година се състоя градинско парти на “Дондуков”1 по повод завършилата първа година на кабинета “Костов”. Почти всички депутати на ОДС и Народен Съюз уважиха поканата на Костов за партито. Изненадващо стабилно бе присъствието на Левицата - Любен Корнезов, Николай Добрев, Емилия Масларова. Там беше и независимият Жорж Ганчев. Единствено от ОНС(ДПС) не уважиха приема.
На тържеството, според вестниците, Иван Костов бил казал: “Най-сериозната слабост на правителството за изтичащия политически сезон е, че то не успя да разшири търговските отношения с Русия. Най-типичното за този сезон е неспособността на политиците и на медиите да свикнат с мисълта, че у нас има политическа стабилност и тя предполага промяна в стила и поведението. Опозицията въпреки доброто си желание така и не успя да формулира ясни алтернативни идеи. Като изключим законите за съдебната власт и за радиото и телевизията, парламентът си е свършил работата си. Ремонт на кабинета ще има, ще си сменя пода, защото сегашният не отговаря на никакви изисквания.”
След 30 месеца ... какво ще кажат българите ... като му дойде времето.
Да ви разкажа за борбата на правителството на Костов с т. нар. кредитни милионери. Без претенции за изчерпателност, разбира се. Както съм казвал неведнъж: Аз не съм политическо отговорно лице, а обикновен гражданин, който чете вестници, гледа телевизия, сърфира из Интернет ... и помни. Че и припомня непрекъснато.

“Кредитни милионери” - които не са се появили за първи път при правителството на Костов! - казват на хората, които са взели милиони на кредит от някоя или няколко банки и са “забравили” да ги върнат. После банките фалират, или курса на лева скача надолу с хиляди проценти за една нощ и пито-платено. Не е задължително кредитът да е банков. Може да е даден от партия, сдружение, “приятел” – неофициално, разбира се. 
Вторият въпрос - защото след малко ще задам и първия - е “Защо властите в нова България, вкл. и Костовата, не успяват да разкрият, разследват, обвинят и осъдят кредитните милионери, след като за тях съществуват ХИЛЯДИ ПИСМЕНИ доказателства?”
(Не подскачайте срещу твърдението, че доказателствата са писмени. Кой раздава милиони някому, без насреща да има поне разписка за дадената сума?! Че то дори и между братя и сестри, когато делят бащиното наследство, се подписва някакъв неофициален документ.) 

Първият въпрос е свързан с произхода на парите, които се дават на кредит – “Откъде банките или което и да било юридическо или физическо лице, раздаващо кредити, имат тези пари?”
Е, аз твърдя, че ТЕЗИ пари са парите на комунистическата партия на Народната Република. И тъй като БКП не е производител, а беше собственик на държавата, това означава, че “най-човеколюбивата партия” е КРАЛА тези пари от нас, от труда ни, и ги е трупала! Да има, за когато “ни ритне” и избяга.
Което се случи на 10 ноември 1989. (Не издребнявайте за датата.)
Тъй като става въпрос за колосални суми – милиарди левове, ясно е, че парите трябва предварително да бъдат раздробени на малки суми, да кажем преносими в малки куфарчета, и после да се изберат подходящи хора, които да са до смърт, или до документ, верни на Партията, на които да се връчат тези “червени куфарчета”. Огромен риск пое Партията, но нямаше как, както се казва! И то риск не толкова, че избраниците могат да прекраднат тези пари, а че те ще “ритнат” комунистическия Идеал.
Което се и случи след 10 ноември 1989-та.

·                      И понеже - както казах - аз не съм “знаещ”, да дадем думата на Знаещите:
Темата е “Черните куфарчета, пълни с червени пари”.
- Декември 2007: (Естествено, че ще е години СЛЕД “случката”. Кой глупак разправя на всеослушание какво смята да направи утре?!)
“Бившият политически съветник на Живков Костадин Чакъров, който е автор и на книга за него, заяви по БТВ, че червените куфарчета, пълни с пари, въобще не са мит. До 10 ноември 1989 година обаче всеки лев в държавата се контролирал според механизъм, действащ желязно. Веднага след тази дата били разрушени всички контролни структури на България. Според Чакъров Луканов e човекът, нанесъл първия удар срещу Държавна сигурност, след като 80 на сто от ръководния състав на ДС бил прогонен от него, заедно с елитните офицери, които знаели много за държавата и извън нея.”
- 2008, в.”Десант”, орган на новата партия “Атака”, без да отрича съществуването на “куфарчетата”, дава друго обяснение:
“Преходът от плановото социалистическо стопанство към пазарна икономика, роди много митове и легенди. Един от тях е този за червените пари, раздавани в черни куфарчета в някаква стая в Централния комитет на БКП по списък, утвърден незнайно от кого или от кои в ръководството на партията и държавата. По-голяма глупост от това едва ли може да има! Кой ще седне да раздава пари, щом има прекрасната възможност да ги вземе сам? Да, червени пари имаше - милиарди, но те бяха приватизирани под ръководството на малка групичка хора, а не раздадени в куфарчета на доверени партийни, комсомолски и профсъюзни кадри и активисти с неясната цел да направят нещо с тях. Терминът “червени пари” не е точен. Това бяха държавни средства. Доколкото обаче социалистическата държава беше червена по своята същност и идеология, то този цвят бе лепнат и на тези пари.”
Трогателно, нали?
- Същата година: “Премиерът на “националното съгласие”, Димитър Попов е убеден в съществуването на легендарните „червени куфарчета”. Според него, веднага след нежната революция през 1989 година, БКП, с благословията на Политбюро, раздава на свои 2,2 млрд. лева. Но той поел държавата след тежката Луканова зима, когато е станало прочутото източване на пари. Преди идването на неговото правителство на власт, държавата разполагала с 2,5 млрд. долара резерв, който както му намекнали, бил изразходван, заради неясни нужди на неизвестни хора. Парите се контролирали не от правителството, а от най-високо ниво – Политбюро. Ролята му не била да издири и накаже крадците, които ограбиха държавата, нито да прикрие злосторниците, прахосали с националното богатство, а да извърши обединение и помирение между всички политически сили. Виновните за разхищението на държавните средства имали списъци с имената на облагодетелстваните, които се пазили. Цялата афера не би могла да остане в тайна, щом целия паричен поток е бил контролиран от най–високите партийни върхове.”
(Я, виж ти тариката. Бил уведомен, че през 1989г. били раздадени 2,2, милиарда лева. Когато той поел управлението през 1991-ва, му казали, че били изразходвани още $2500000000. По два лева парчето, значи още 5 милиарда лева. Общо – 7,2 млрд.лв.  Той това го знаел, но поел управлението с друга цел. А бе, тоя Дим.Попов е преготов за доживотен затвор – Съгласил се да бъде премиер на такава държава?! Защо?)
- Още една за затвора – “Нора Ананиева: Какви куфарчета с червени пари? През 1993 г. давахме цели предприятия!”
“Давахме?! Първо лице мн.число!? А годината е 1993 – на Любен  Беров годината, който не е член на БСП. Самата Ананиева в тези години е председател на парламентарната група на БСП в НС. Дъщеря й Ани Ананиева години след 1996-та остана в ръководството на тази партия. Беше женена за Румен Георгиев, икономически съветник на ДПС и шеф на Застрахователно дружество “Армеец”. Попитана (Ананиева) дали хората няма да се подразнят, че поредната социалистическа династия се е окопала във властта, Нора Ананиева отговаря: "Това е световна практика. Може да го виждате в Гърция, и в Щатите. Вижте династията Кенеди!”
- 2012 година, Петър Христозов (Кой е този, пиша след малко):
“Нашенският капитализъм започна със секретният “списък 103”, който беше съставен в 1989 година от Нора Ананиева под диктовката на Андрей Луканов. Имаше само още един човек, който знаеше за съществуването му – ген. Велко Палин. Това е първият списък на хората, които бяха набелязани да трансформират парите на държавата в частен капитал и им бяха осигурени всички средства и канали за целта. Куфарчетата са следствие от списък 103. Други по-известни имена в списъка (освен Ананиева под номер 3) са Гриша Ганчев, Ангел Бончев ... Емил Кюлев, Илия Павлов ... Иван Искров от БНБ и Валери Димитров от Сметната палата ... Атанас Папаризов, Александър Праматарски ... Цеко Минев, Ветко Арабаджиев, Георги Гергов ... Румен Овчаров, Красимир Премянов ... Константин Тренчев, Стефан Софиянски ... Венцислав Йосифов и Валентин Моллов.”
(Ако ви прави впечатление, че имената от списъка са “разбъркани”, да ви кажа, че не съм ги подреждал. Така се е сещал последователно Петър Христозов.)

Кой е Петър Христозов?
Раждан е 1935 година. Истинското му име е Христо Вълчев. От какъв зор на 9-годишното момче по 9 септември се налага да си сменя името? Отговарям с документ от Мрежата: Възпитаник е на Езуитския орден, наричан днес Конгрегация за разпространение на вярата. Завършва с докторат биофизика в Лионския университет. Офицер от съветското военно разузнаване /ГРУ/. Работил е на прикритие в САЩ, Франция, Швейцария, Ватикана и Израел. Член е на МОЖ, СБЖ и СБП. През 2006 година с указ на президента Георги Първанов е награден с орден "Стара планина" за заслуги към българската култура.
Лицето Петър Христозов е много популярно, искам да кажа много мразено, в средите на хората, защитаващи съветския избор на България. Един цитат от многото “убиващи го”, буквално!, давам веднага. После ще напиша и защо според мен тези го мразят до смърт.  
Ето цитата. Взел съм го от блога, анонимен е подписан със “балък 03”. Подчертал съм 03, защото правя директна връзка със списък 103. Имам право, и сами ще се убедите, че този “балък” е съвсем вътре в нещата.  Допълнително обърнете внимание на подчертаното от мен.
“балък 03, Септември 2014 - Петър Христозов е толкова генерал от КГБ, колкото аз съм извънземен! Всичко написано от този драскач-шарлатанин е невероятна лъжа! Баща му се бил срещнал с Гешев в школата на НКВД в Омск! По туй време в този град няма никаква школа на НКВД, защото НКВД не е съществувало, а ЧК, впоследствие ГПУ и ОГПУ и чак през 1934г. се създава НКВД! Гешев се озовал през 1921 г. да следва в Рим, издържан от НКВД - също една главозамайваща лъжа: Гешев следва в Италия благодарение на парите, дадени му от неговата майка, продала някакъв наследствен имот. Когато парите свършват през 1922г. той се завръща в България. Разбрах, че шарлатанът-драскач Христозов умрял напоследък... Уви, и най-големият шарлатанин Смъртта не може да излъже!”
А защо такива “балъци” го мразят до смърт според мен, отговарям с откъси от интервю на Христозов с Владимир Славков от
Blitz.Bg, 29.2.2008г. (съвсем примерно, защото има десетки такива -)
“... Списъкът на премиерите с досиета в ДС е много дълъг. Не прави чест на комисията да вади на показ най-младия и най-неопитния Жан Виденов. Да започнем с Андрей Карлович Луканов. Още баща му, Карло Луканов, бивш външен министър на България, е агент на КГБ. И дори зет на Берия. Малцина знаят, че той има формален брак с друга жена, а не с Мария, майката на Александър Атанасов /брат на Андрей Луканов/. За последния и злите, и добрите езици говорят, че е син на ген. Иван Винаров. Мария си остава по закон до края на живота си съпруга на Карло Луканов, но майката на "сина" й
 Андрей всъщност е син на сестрата на съпругата на Берия - Гутиера. Тя е еврейка и оттук идва еврейският корен на Андрей Луканов, който широко се обсъжда. Мария е чиста българка от Русе.
... А защо го няма в списъка с досиета Иван Костов? Защото част от архива на бившата Държавна сигурност, а и на цялото МВР, навремето се ръководеше от руските спецслужби. Досиетата на тези, които бяха ценни и перспективни в агентурната им мрежа, се изнасяха в Москва. Досието на Костов е в Москва. Той и затова е спокоен, защото няма кой друг да го издаде, освен Йордан Соколов - човекът, който като вътрешен министър по онова време знаеше къде са насочени част от ценните архиви на службите.
... Ами ако заговорим за досиетата на тройната коалиция? Симеон. Той не е бил агент, не е бил секретен сътрудник, не е писал доноси. Но от него са се интересували всички служби - и наши, и чужди, и са му съставили огромно досие. Защо не го открият? Защо не огласят връзките, които дадени правителства установяваха с него, какви са били контактите, пазарлъците, мотивите за неговото завръщане, за влизането му в наследствени права, на каква цена става всичко това, кои хора и от кои лобита са посредниците...
... Ахмед Доган винаги е бил на разположение на органите на разузнаването. Особено по време на възродителния процес, а за мен той започва през 1983 г. Тогава Доган влиза активно в политическите процеси заедно с повечето си сегашни съратници. Те са били на практика, в една или друга степен, в помощ не само на идологията и стратегията за национална сигурност по времето на Живков, но и активни помощници на режима. За разлика от други, Ахмед Доган засега проявява едно високо патриотично чувство.
... Произходът на Станишев е от партийната аристокрация. Баща му отговаряше в ЦК за специалните служби, а там влизаше и Научно-техническото разузнаване, което имаше много голям принос както за сигурността на България, така и за нейното развитие и просперитет, защото дейността му бе в определени периоди от време изключително доходоносна.
... Службите дадоха на Желю Желев готовия материал за неговата книга "Фашизмът", с която той толкова се гордее и която му създаде ореол на дисидент. По-важното и показателното е друго - след забраната на книгата и низвергването на Желю, той свободно излизаше от страната, издаваше му се служебен паспорт и всичко това ставаше с личното разрешение на Григор Шопов.
... Има предатели, има и патриоти. Ще ви дам пример с прословутия Бисер Димитров. Той беше човек на Огнян Дойнов и като кадър на нашето научно-технческо разузнаване достигна до
IBM, изучи целия технологичен процес и успя да открадне редица интересни и важни проекти и иновации, които приложи в България. За благодарност хората на Андрей Луканов, който мразеше Дойнов, го вкараха в затвора. След време отиде във Франция, сега пак е в Щатите заедно със съпругата си, която е дъщеря на бившия главен прокурор от времето преди 10 ноември Иван Вачков. Нейният брат, Пламен Вачков, в момента е в България и оглавява държавната агенция за информационни технологии. Но благодарение на хора като Бисер Димитров, България би била начело на електрониката, вместо да се срине. Хора, чиито досиета отвориха и така ги хвърлиха на кучетата, а медиите и обществото не успяха да обяснят какво точно са правили за родината си, купуваха фалирали заводи на безценица, товариха ги на кораби и тук въвеждаха в експлоатация технологиите, забранени ни от КОКОМ, правейки ръст от стотици милиони долари. И сега съществуват иновации, които още продължават да работят и от тях да се печели. А Бисер Димитров беше една малко част от НТР, което работеше в САЩ. Другата се оглавяваше от Пеньо Костадинов, от ген.Тодор Бояджиев, от Любен Гоцев. Те дадоха реален материален принос за икономиката на соцлагера и не изнасяха, а внасяха пари в България.
... Кръгът “Монтерей” не се създава, за да се свалят или качват правителства. Това по-скоро стана един мит, за популяризирането на който използваха лъжеписател като Георги Стоев. По отношение на Христо Калчев, това е една от големите клевети, за която Стоев търпи и обществена, и морална, и материална отговорност. Това момче е идвало при мен и ми е предлагало пари да му пиша романите. След това хвана Владо Даверов. Тези хора, които той нарича кръг „Монтерей", издигнаха Борисов, той е техен продукт. Не случайно навремето Бойко стана охрана на Симеон - при Кобурга дълго време е ходил и е имал контакти Любен Гоцев. На Бойко Борисов му дадоха половината власт в МВР - професионалната, но той си взе и другата половина - политическата.”
 
Позволих си, читателю, толкова дълго време да ви занимавам с казаното от П.Христозов, защото неговите думи всъщност чудесно показват какъв е произходът на измислилия “червените куфарчета” (Луканов), защо “новото начало” (Костов), “новото ДС време” (Симеон), тройната коалиция (Станишев) няма да успеят да се преборят с кредитните милионери. Че вид кредитни милионери са също: Ахмед Доган (чрез използването на мръсни пари отвън и откровени кражби вътре), хората от НТР, т.нар. Научно Техническо Разузнаване (чрез кражба на световни технологии, маскирани като патриотично дело), монтерейци (чрез пряка намеса с досиетата на ДС в политиката и икономиката на България), както и “творците”  на ку-културния фронт.
Всъщност на резултатите от дейността на тези “кредитни хора” – фалитът на социалистическата България, дискредитирането на новите демократични институции и структури, както и правилата им за работа, сривът на лева, икономиката и селското стопанство, опростачването на българите на личностно и народностно ниво - са посветени по същество всичките ми “Хроники”.

·                      Има още стотици, буквално стотици, свидетелства и документи за “списъка 103”
- Отварям Решение №2-243/09.10.2013 на Комисията по досиетата, което се отнася до кредитните милионери. Вътре има повече от 100 имена. Избирам само няколко, по-известните на широката публика: Атанас Тилев, Вера Ахундова, Пламен Тимев, Христо Атанасов Далчев, Юри Жак Аройо.
- Специализираният разследващ журналист по тези въпроси Христо Христов добавя някои нови имена, пропуснати по-горе от Христозов: Янко Янков (директор в БЗК), Христо Александров-Ицо Салфетката (собственик на фалиралата Агробизнесбанк), Иво Недялков (собственик на фалирата финансова пирамида Ийст Уест Интернешънъл Груп”), Георги Аврамов (собственик на фалиралата “Елит банк”), Красимир Стойчев (фирма “Трон” и първият собственик на мобилен оператор в България), Младен Мутафчийски (собственик на “Тератон”), Димитър Савов (“Елпида-3), Веска Меджидиева и Румен Спасов от приятелския Виденов кръг “Орион”, Тодор Вълчев, Иван Драгневски и Любомир Филипов – тримата управители на БНБ през първите седем години на прехода, Стоян Шукеров, Камен Тошков, Кольо Парамов, Христо Смоленов (депутат от БББ на Жорж Ганчев), Георги Агафонов (собственик на ТВ “Седем дни”)...
- В първата година на Костовото управление, бе симулиран пореден опит за “отваряне на досиета”. Помните, нали, че в “меката есен” на 1997 г. в Парламента Богомил Бонев внесе доклад с имената на цели 25 (словом двадесет и пет) доносници. Някои от разкритите тогава имена ги има в горните списъци. Например, припомням:
Христо Смоленов, лично обяснение пред НС: Бил обикновен треньор по карате на първата антитерористична група в НРБ. През 1988 основал Русенския комитет за екогласност и по този повод имал 2 срещи с миниустър-председателя Гриша Филипов и секретариата на ЦК на БКП. Отказал и затова напуснал БКП.
Георги Агафонов лично обяснение пред НС: “Само 25 души от цялата държава? Срамувам се заради всички вас. Ами 25 души има само на един ред, ако погледнем”
Николай Колев-Босия от “Сдружение “Честно минало”: ”Всички знаем, че доносниците са повече от 100000, а се обявяват 25. Най-големите гяволи ги няма там. Комисията, която отдели тези 25 е само от управляващите в момента. Как да й вярва гражданството?”
Наистина, как да му вярва гражданството на този Бос?! Както казах за един друг дървесен вид от джунглата на ДС - “гащите му апачик мокри отпред и жълти отзад, обаче крещи: Другите са насрани!”

За такива няма оправдание. Дори да са медицински луди.

·                      Ще има още поредни опити за “отваряне на досиета”. И в тази 1998 година, и в следващата, и в последващата. Ще ги отбелязвам съвестно, нека да ги има в протокола. Сега да запиша хронологично усилията на “нова България” за разкриване на кредитните милионери през 1998-ма.

- 17 януари 1998г., в.”24 часа”: “До края на годината ще настъпи прозрачност за имотите и доходите на депутати, министри и магистрати, ако ОДС прокара своя проект за закон на имуществото на висшата власт. Това е приоритет за управляващите, каза шефката на депутатската група Екатерина Михайлова. Сформирана е работна група, която ще каже как да се напише публичен регистър за богатствата по върховете на властта, поясни Михайлова. Всички парламентарни сили приветствали идеята. ... Още в 36-то НС червената депутатка Ана Караиванова агитираше за подобно мероприятие. Идеята сега лансира нейният съпартиец Любен Корнезов. До последно парламентът се чудеше обаче дали да съчини закон или да мине с решение. Във втория случай гласността ще бъде еднократна и ще засегне само сегашните властници.”
“Ако”, “дано” ... “надали”. Няма да има ни закон, ни решение. Четете нататък.
- Пак там, пак същия ден: “Шефът на БНБ Светослав Гаврийски ще ми изпрати следващата седмица дискета с имената на кредитните милионери”, съобщи вчера премиерът Иван Костов. Така кабинетът сам ще провери дали между тях има хора от изпълнителната власт и шефове на фирми с над 50% държавно участие. Причината Костов да получи списък на всички кредитни милионери била, че БНБ няма техническа възможност да извърши подобна проверка. Тя бе поискана от премиера преди 10 дни. В отговор Гаврийски му се обадил и му обещал дискетата.”
Към този текст има коментар на редактора (неподписан). Избирам края му: “Списък няма да има. Неслучайно западните журналисти все още твърдят, че у нас дори млеконадоят на пилетата е държавна тайна.”
- 23 януари 1998, в.”Труд”: “В деловодството на НС е внесен списъкът с кредитните милионери. Дискети със списъка са раздадени на медиите. Според общата сметка размерът на необслужваните заеми е 745 млрд. и 578 млн. лева.”
- Пак там: “Част от кредитите са преструктурирани. Това означава, че непогасени навреме, те са оформени като нови с нови срокове, които законът не ги хваща. Ето защо в списъка има толкова малко имена на действащи политици, депутати и фигури от изпълнителната власт. Най-сетне самият кредит може да е даден така, че макар и нередовен, да бъде неуязвим за каквото и да е разследване. Типичен такъв случай е фирмата “Селена”, свързана с бившия депутат и експредседател на икономическа комисия Асен Мичковски. Над 20 млн. долара са преобразувани в книжа по външния дълг и са разчетени за връщане чак в 21-я век. Затова подобен лош заем няма да се намерите в представения списък.”
- 30 януари 1998: Намерен е един кредитен милионер във властта - Калчо Хинов, зам. министър на транспорта. Към списъците са добавени още бизнесдамата Нора Нова, Добромир Гущеров, Пенка Моллова, (съпруга на Христо Смоленов). Извадени от списъла са Красимир Стойчев и Ангел Първанов. Защо никой не казва или поне не се разбира.
- 30 април 1998, в.”Стандарт” “Първите постановления за арест на банкери, ще бъдат подписани на 5 май, уведоми Главният прокурор Иван Татарчев. Тогава ще решим един или двама ще бъдат първите, които ще влязат зад решетките, обеща той.”
- 12 май 1998, в.”Сега”: “Ще има трудности при доказването на вината в банкерските дела. Има празноти в законодателството”, заяви професора по наказателно право Димитър Михайлов след съвещание в Главна прокуратура. “Ще пратим всички тези дела в съда, надявам се да минат безпрепяствено, но имам известни резерви”, заяви шефът на НСлС Бойко Рашков. 16-те следствия за фалирали банки да приключат до края на юни, решиха магистратите наскоро.”
- 2 юни 1998, в.”Стандарт”: “Не арестувам нови банкери, защото няма кой да ги разследва, заяви вчера главният прокурор Татарчев. 15 оставки на следователи чакат  да бъдат приети, допълни той.
Довършвам тази жалка и тъжна част за безпомощността на “новото начало” пред “старите кадри”. На 11 май 1998 година чета във в.”24 часа”: “Бандитите вече не се страхуват от нищо, те знаят, че срещу пари ще бъдат освободени. Затова загина наш колега (Васил Ценов на 30 години , застрелян при опит да предотврати кражба). Няколко дни след като заловим някой престъпник, и той вече маха от луксозната си кола”, това заяви главният секретар на МВР ген. Божидар Попов. Часове след убийството министър Бонев и Божидар Попов  обвиниха главния прокурор Иван Татарчев и шефа на следствието Бойко Рашков, че пускането на престъпниците на свобода е причина за трагедията. “Войната между институциите поощрява престъпността и затова трябва да бъде спряна”, заяви на свой ред парламентарният шеф Йордан Соколов.”
Нали преди тридесетина страници бях попитал “Защо е толкова важен постът на главния прокурор?” Ами, ето затова.
На свое заседание на 18 ноември 1998г. Висшият Съдебен Съвет избра за главен прокурор Бойко Рашков. Президентът Петър Стоянов каза, че ще подпише указа на 18 февруари догодина, когато изтича мандата на Иван Татарчев. На 5 декември обаче същият този Висш Съдебен Съвет избра Бойко Рашков за шеф на Специализираната Следствена Служба. Когато през февруари догодина дойде времето на Татарчев да си ходи, пак този ВСС ще приеме кандидатурата от самия Иван Костов – Главен прокурор ще стане Никола Филчев.
Смехории! Казано в най-тъжния възможен контекст.

 

·                      Да се приватизира нещо – земя, къщи, банки, заводи, цели села, държава дори – е начин да се вложат парите от “кредита” в сделка (по закон) или далавера (почти изключително срещащото се в нашия преход), която да умножава вложеното и да носи нови пари. Така, че към темата “кредитни милионери”, които до един са далавераджии за затвор (за това са кавичките), бих могъл да причисля и Видовете “приватизации”.
“Приватизации” също в кавички, защото всички те: касова, масова, приватизационните фондове (дотука знаете, писал съм в предишните томове на Хрониките) и новата костова далавераджийница, наречена “Работническо мениджърска приватизация”, са всъщност придобиване на собственост с крадени, присвоени или добити с измама чужди пари. Придобити от кредитните милионери и “нашите хора” по списък.
Не е в моите възможности да пиша за конкретните факти на кражби чрез приватизация. Тези факти се доказват с конкретни документи до които Съдът (а не аз) има достъп. Затова спирам дотук. Но и това е достатъчно, за да се събуди гражданска нетърпимост и непримиримост към темите и свързаните с тях конкретни “българи”. Защо съм поставил “българи” в кавички е ясно, нали?!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 74074
Постинги: 306
Коментари: 114
Гласове: 444
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031