Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2020 09:59 - НИЕ-443 Юбилеи в средата на годината
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове:
0



ЕДНОГОДИШНИ ЮБИЛЕИ В СРЕДАТА НА ГОДИНАТА

 

През 1998г. отчетоха една година съществуване: парламентът – на 7 май, кабинетът на Костов – 21 май и валутният борд – на 1 юли. Онова, което написах по тия поводи в първата част (1997) на тази хроника, почти няма с какви нови факти да допълня. Причината е не, че липсва движение по “фронтовете”, а това, че то се осъществява през системата на “окопите” и няма открити стрелби, които да се дискутират в информационните канали за населението. В обществото има някакво негласно споразумение между управляващите на Иван Костов (със 137 депутати) и опозицията... Коя опозиция? – БСП (58 депутати), ОНС(ДПС) с 19 или Евролевицата с 14? Последната пета парламентарна група на Бизнес Блока на Жорж Ганчев се разпадна.
Защо това е така? Мене ли питате? Та аз, като всички обикновени българи, мога само да чета, слушам и гледам т.нар. обществени медии. Не съм материално отговорно лице, пардон – политическо отговорно лице, та да ме информират “на ухо” в кулоарите на властта. Обаче водя “техническия дневник” на Майсторите на Българската къща вече повече от 25 години. А там всяко отлепено парче мазилка, паднала керемида или не дай, Боже, цяла стена, се фиксира задължително. Ще кажете “кел файда”, “след дъжд качулка”. И вярно, но и невярно. Калпавите майстори стоят с имената си на страниците на този Български дневник. Ако го четете, а съм сигурен, че го правите, ще знаете кои са и няма да ги потърсите в следващия строителен сезон.
Което не дава гаранции, че и новите ще са качествени, но ... все е нещо, нали?!
От къде съм сигурен, че следите майсторлъка на управляващите ли? – В това 38-мо НС сините депутати са 137, при необходими за обикновено мнозинство 121. То дори ще изкара своя 4-годишен мандат, за първи път от началото на промените. А веднага, още в следващото 39-то НС, броят на сините ще спадне до 51, и ще се пръкне от нищото Националното Движение Симеон Втори с цели 120 депутати. Как така, от къде накъде?
Ами писал съм. И ако сега го повторя, ще ми е за сефте. Костов и неговите ДСБ изобщо не са сини, а партийни тарикати, от старите потомствени комунисти. От третото им поколение, което дърпа на Запад, за разлика от първото и второто поколение селски комунисти, което, освен кървавочервени сърпове и чукове в главите си, нищо друго не е имало, и няма. А Симеон Втори е пряк наследник на Тато, който 36 години управляваше нашата БКП, и представлява ”добрият цар” в народните представи. Твърдя, че ако Иван Костов беше истински европеец демократ и не беше се конфронтирал остро с Царя в години 2000/2001 – естествено, че по поръчение на комунистическата ДС - депутатите за европейска България щяха да бъдат не 120, а 171. И с приемането ни в НАТО още в царския мандат през 2004 година, и след три години и в ЕС, България щеше отдавна да е нормална държава.
Кой е по-виновен според мен? И двамата, и Иван Костов и Симеон. Макар по различни причини. Костов защото е прост партиец. А Симеон, защото не разбра, че ако половината българи ти вярват, всякакви компромати с които те държат комунистите, са без значение.
(В скоби ми се иска да направя две препратки към действуващия в момента американски президент Бил Клинтън и към един бъдещ – Доналд Тръмп. Аферата “Люински” не изпрати Клинтън към срама, към грешката, защото една “свирка” не може да срине действително положени усилия в олтара на Народа. Докато някаква подставена руска курва ще унищожи не само бизнеса, но и името на Тръмп. Защото е глупак като Симеон. Тяхна си работа. Аз имам други задължения.)

Връщам се на юбилеите.

·                      От 38-то НС ще остане само един положителен спомен. За това, че през 2000 година прие законът, който обяви комунистическия режим 1944-1989 за престъпен. Дори и да не се спазва, даже и към момента, ТОВА Е ПРИСЪДА. Ще дойде време, когато плащане за престъпленията ще се извърши! От наследниците на престъпниците, ако бащите им са умрели, без да се издължат на Обществото.

·                      А и още 2 спомена, пряко свързани с престъпността на българския комунистически режим. Първият: Народното събрание на 18 февруари 1998 г. реши най-после 6 септември, Денят на Съединението 1885-та, да стане официален празник на Републиката. Вторият: На 10 септември 1998г. то добави към българските официалните празници и 22 септември, Денят на Независимостта на България 1908.
За почитателите на паметта: 6-ти септември никога не е честван официално, защото много ЗАГРИЖЕНАТА за нас Русия никога НЕ Е ПРИЕМАЛА с радост нашето Съединение. А 22 септември е бил забранен за честване веднага след 1944 година.
- За другите приети закони от Събранието какво да кажа? Мога да ги разделя на две групи. Едните, които са така съставени, че човек се пита дали ще могат да издържат без промяна поне 6 месеца. И другите, които НАРОЧНО се приемат в неизпълним вид. За пример да посоча законите за лустрацията в държавната администрация и за отваряне на досиетата. Няма да предлагам хипотези. Те са ясни според мен.
- И още едно нещо, дето никак не ми харесва. За първи път в това НС беше въведен нов начин за телевизионно отразяване на заседанията. Бяха премахнати ТВ-камерите, разположени на пътеката между трибуната и първия ред депутатски банки. Мотивът на управляващите: пречели на нормалното движение на избраниците в залата. Сигурно е вярно, но прави лошо впечатление на избирателите. Когато при дебатите в Парламента телевизията показва само гърбовете на депутатите, но не и техните лица, на някой по-нервен избирател би му избила чивията. И с право. Но! – Това да не е английския Парламент. После социолозите ни отчитат рекордно нисък рейтинг на Събранието. Че какво друго може да се очаква?!
А в Правилника за работа на НС е записано, че ако някой депутат стане министър, депутатското му място се пази, и ако бъде сменен, той се връща в Събранието. Това обаче не важи за зам.министрите. И какво се получава – Ако някой депутат не се харесва на управляващите, министър-председателят го назначава заместник-министър, после го уволнява и хоп, той си заминава за родното място. Тарикатско, нали? 

·                      Кабинетът на Костов също ще изкара своя пълен мандат. За първи път след 1989г. Консенсусът между министрите му обаче не е видим. Дори по основополагащи за републиката решения. За някои от тях писах много обстоятелствено, например кой да прибира печалбите от руския газ. В кабинета има министри, които са на мнението на Шефа: “Овергаз”, но има и такива, които искаха “Мултигруп”. Това засега само гнои, циреят ще се пукне след година и половина чак – няколко дни преди Коледа 1999. Ще му обърна внимание тогава.
- Съвсем открит е и конфликтът между вътрешния министър Богомил Бонев и Главния прокурор Иван Татарчев. (напр. в.”24 часа”, 15 май 1998: “Татарчев: Обуздайте Бонев!”)
Може би е допустим, но е недопустимо премиерът Иван Костов да стои настрана и да се подхилква. Ако смята, че Бонев е прав, ами да го защити публично. Или пък да го смени в противен случай. Това точно поведение на Иван Костов не се харесва на публиката. Аз разбирам защо, тъй като съм един от публиката. И твърдя, че след глупавия и ненужен конфликт с Царя, другата причина ОДС да загуби следващите избори, е тъкмо това съглашателство на Иван Костов със защитаващия мутрите главен прокурор. (Припомням в скоби и публичната тайна, че Костов дойде на власт през януари 1997 година с решаващата помощ на мафиотите. И че Татарчев е далечен братовчед на гуруто на Костов Андрей Луканов.) Ще пиша подробно за тази сага след малко. Главата вероятно ще нарека “Защо изборът на нов главен прокурор е толкова важен”.

·                      Освен това твърдя, че по-голяма беля от това, правителството на Костов да слезе от власт в 2001 година, е загубата в президентските избори същата година на синия президент Петър Стоянов от червения Георги Първанов. Представяте ли си колко много трябва да се насъбрало на сините избиратели, за да теглят шута на адвоката Стоянов и да не гласуват за него, само защото той се опита да дискредитира ченгето Бонев на публичен диспут по телевизията?! Ще му дойде времето, ще пиша и за това.
Дотогава, понеже се намираме все още в 1998г., да дам няколко оценки за дереджето, намерени по вестниците от това време:

На самия Иван Костов (интервю във в.”Капитал”, 5 септември 1998г.): “Не само давам същия кредит на доверие на министрите си, както в началото на мандата на правителството. Повече им давам, защото виждам вече как работят по-успешно. Задълженията си изпълняват по-добре, автори са на собствените си програми, по-добре контролират и ситуацията, имат много по-дълбок поглед върху нещата. Те в момента станаха истински министри. Не в момента, от няколко месеца.”
(Аз: От момента на съставянето на правителството са изминали 16 месеца. До смяната на 8 министри едновременно в края на 1999-та остават 15 месеца.)

На опозицията:
- “В своята политическа година ОДС подложиха на суров диктат останалите парламентарни партии и коалиции. Техните гласове, по-точно гласчета, не само не влияят на хода на реформата в държавата, те дори не се и чуват. Печели или губи тя от това, ще се разбере след време. Ала в интерес на истината, не може да не се отчете и фактът, че на “другите” това сякаш е изгодно. Нека не звучи опростено, но и на БСП, и на Евролевицата, и на ОНС, да не говорим за нещото, което остана от БББ, им е по-удобно да стоят далече от кестените и само да дават акъл как те биха се опекли по-добре и по-равномерно. ОДС още дълго ще вадят кестените сами.” – Валентин Стоев журналист от в.”Континент”, 14.04.1998
- “Затъваме спокойни и почти доволни. Струва ми се, че принизената амбиция и стръв за развитие са в значителна степен отражение на умора и апатия у обществото. Благодарение на същото обстоятелство си осигуряват по-спокойни и приятни летни ваканции и така наричаните опозиционни политически сили. Дали съдбата ще даде на България шанса в един момент някой българин да тропне с юмрук по масата и да събуди отново чувството ни за риск и стръвта ни за победа?” – 13.08.1998, Владимир Костов журналист в “Труд” (Сега! Преди работеше в “Свободна Европа”, но оживя от”българския чадър”, за разлика от Георги Марков.) 

Оценки отвън:
- Жан Сетланже, докладчик за България от ЕП 1995-1997, във в.”Сега”, 6.08.1998: “Мониторингът не трябва да има ограничения и срокове. Той не бива да се възприема от вашето правителство (ляво или дясно) като надзираване, като настойничество. България е свободна да избира своето правителство и своето законодателство. Нашата мисия е само да кажем: Ние скромно мислим, че правите грешки, и бихме желали да държите сметка за общите норми на международното право, за правата на личността, за свободата на медиите.”
- Доменик Колумберг, докладчик за България в ПАСЕ през 1995-1997, пак там: “Много е важно големите проблеми на която и да е страна да се решават спокойно, защото ако има конфронтация между правителството и опозицията, ще бъде много трудно да се постигне напредък в реформите. Успехът е възможен само ако всички политически сили бъдат готови да си сътрудничат и да водят диалог в конструктивен и политически дух.”

·                      Валутният борд влезе в сила на 1 юли миналата 1997г. Това стана възможно благодарение на Декларацията за национално спасение, чиято 2-ра точка, веднага след точката за предсрочните парламентарни избори, беше: “споразумение с МВФ за валутен борд в България”. Представяте ли си как правителството на Жан Виденов би се отнесло към тази идея една година по-рано?!
- Каквото и да ви приказват за плюсовете и особено за минусите на Борда за настоящето и бъдещето на България, с каквито и завъртяни псевдо (защото целта е политическа) икономически лафове да ви излизат, винаги се връщайте към диаграмата за курса на българския лев спрямо американския долар, показана в началото на този том. Там ще виждате, че без Валутен Борд доларът тръгва от 120 лева (юли 1996), за да стигне 2387 лева (януари1997), а за цялата първата година на Борда (юли 1997/ юли 1998) цената на един лев се колебае около 1800 бройки за долар, плюс/минус 50 лева. Причината е само една: Бордът има възпираща роля срещу апетитите на тарикатите с възможности да манипулират курса. Това няма как да се харесва по принцип на комунистическите хора, защото им отнема правото да командват по своя маниер икономиката така, че да прокарват плановата си икономика.
- Това е ясно, но отговорете ми сега, защо Иван Костов, който твърди, че е демократ, не харесва Валутния Борд също?! Казвате, че не било така, не било вярно. Е, аз не си измислям, аз чета, събирам, мисля, цитирам. И припомням отвреме на време. Помните ли какво каза Иван Костов, когато още не беше станал премиер, а служебното правителство на Софиянски взе решение да поиска от МВФ въвеждането на Валутен Борд? Не? А защо? – Ето дословно:
В.”Демокрация”, 18 март 1997: “Радваме се на успеха на служебния кабинет на Софиянски, оценяваме го като изключително важен”, каза Иван Костов. “Подкрепата, която той получи от всички значими политически сили, означава край на конфронтацията по стратегическите направления на реформата. Това е голям успех за СДС, защото това са наши принципи и идеи. Но това са стратегически неща, които други хора ще гласуват в Народното събрание, и е добре да се знае и тяхното мнение”, добави бъдещия премиер.” (Аз съм подчертал обстоятелството, че Иван Костов все още е бъдещ премиер, което други хора ще гласуват в НС и е добре да се знае и тяхното мнение. В интерес на истината нещата може да са предрешени, но още не са решени, нали? Освен това обърнахте ли внимание на костовите думи, че “това е голям успех за СДС”. Което значи ли, че не е успех за ОДС?)
Пак там: “Запитан дали отхвърля вероятността левът да се върже към марката, Иван Костов отговоря: “Аз нищо не отхвърлям, просто процедурата не се възприема от бъдещите политици на България.”
(Възможно г-на да се е почувствал засегнат от факта, че той студува през януари и февруари на улицата, а сега е вън от Съвета за стабилизация и няма думата при договарянето. Само че за чий ни е на Нас такъв демократ?)
- Година и половина по-късно специално търсих как се е изказал Иван Костов за валутния борд. Исках да проверя дали е ревизирал мнението си за Борда. Не намерих нищо въпреки, че прегледах всичките му интервюта в печата чак до края на септември, когато неговото правителство подписва документите за ново 3-годишно споразумение с МВФ. Нищичко! А иначе е пълно с глупости, които нямат отношение към бъдещето на България – как бил учил за летец в Украйна, ама прекъснал, защото не било за него; колко много обича жена си и как й помага в градината; какъв е цветът на любимите му теменужки на прозореца на кабинета му...
- Попаднах обаче на едни слагачи, които при Иван Костов бяха върло “сини”, а когато дойде ГЕРБ на власт, прописаха в “Дума” или пропяха в националистическата телевизия “Скат”:
Евгений Дайнов, в.”Сега”, 14 септември 1998: “Иван Костов има много грешки, но е най-добрият”
Васко Кръпката, в.”Труд”, 13 ноември 1998: “Кога България е имала по-готино правителство?”

Като си помисля, моите хроники са адски песимистични. В тях добрите думи за Събитията и Лицата са я, има 5%, я няма. Смятате ли, че аз съм виновен?
Някъде в началото на тази втора част за 1998г., преди поне 40 страници, бях обещал да дам повече подробности за т.нар. кредитни милионери. Не съм го направил досега. Още не съм написал и дума за “разбойническо-мениджърската приватизация”, която в следващите години ще се окаже главното черно петно в управлението на кабинета на Костов. И като знам каква ще бъде съдбата на страната ни в предстоящето близко бъдеще, кажете ми как да бъда оптимистично настроен към тарикатите от партията ДСБ и примъкващите се към нея присъдружни организации, след като намерих следното:
Написано и подписано от Иван Костов на – обърнете внимание на датата: 12 февруари 1998. Обърнете внимание и на вестника, където е публикувано – в.“Нощен труд” (Там ли му е мястото? Обидно е, кукувци!):  “Ние излизаме от един 50-годишен период, в който неискреността, лъжата и инсинуацията бяха основно средство за управление. А налагането на честността е начин да станем европейци. Да се научим да говорим това, което мислим, да казваме ясно това, което желаем, това е част от културата към която се стремим. Просто всички трябва да бъдем честни.”
Хубави верни думи, но фарисейски и произнесени от един “търговец в храма”. Съвсем неслучайно, когато след 2 десетилетия демократична Европа ни приеме в лоното си, ДеСеБари-те ще отидат в кошчето на Историята. Барабар с комунистите и “съветските българи”.
Това, ако не е оптимистичен запис, здраве му кажи!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 301668
Постинги: 535
Коментари: 210
Гласове: 787
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728