ДРУГИ ЕДНИ ТАКИВА. ФОНДАЦИИ

“Други едни такива” разказва за културните нрави на народа, в които ги възпитават такива “курове” и “задници” като кукувците. Чудесен пример за това е посещението на Освалдо Риос у нас.
А във “Фондациите” се обсъжда ролята на тарикатските фондации, създадени в България с единствената цел да се претакат пари. Чудесен пример в това отношение е фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България”.

1.         В началото на март 1998г. Освалдо Риос (киноактьор от Пуерто Рико, станал много известен у нас чрез сериала “Вдовицата в бяло” - Корайма Торес в панталони, ако си спомняте коя е Корайма) бе на гости в България.
“Тълпи от ученички го чакаха на летището, развяващи гащичките си, пардон – снимки на своя любимец”, пише във в. “Труд” от 12.03.1998.
Продължавам оттам: “Тази вечер в 20ч. Освалдо Риос има насрочена вечеря с шефката на фондация “Културен диалог 21” Анна Сендова, съпругата на Благовест Сендов (бившия парламентарен шеф – аз). Около 22 часа Освалдо ще дойде с гръм и трясък в БНТ. Той ще даде обширно интервю на живо за “Екип 4” (Иван Гарелов, моя бел). Рано сутринта утре звездата ще участва в снимките на шоуто “Нощен магазин” (От няколко дни еротичното предаване “Нощен магазин” вече не върви по частната телевизия “7 дни”, а по кабелните “Центрум груп” и “Евроком”, съобщиха продуцентите от “Ку-ку филм” седмица по-рано.). Следобеда има още една тв-изява в предаването “Спорт” на Канал 1, директно от фитнес-залата на хотел “Хранков”. Този път Риос ще вечеря в ресторанта на илюзиониста Астор. Малко преди полунощ тийнейджърите ще го видят в столичния “Ялта клуб”. “Предвидили сме специална програма за партито”, каза Красимир Илиев, един от собствениците на клуба. В събота Дим Дуков ще го води на посещение в Боянската църква. Вечерта е големия концерт в зала 1 на НДК. Половин час преди официалния спектакъл Нидал Алгафари прави шоу пред двореца за всички, които не са успели да се снабдят с билети. В 1 часа след полунощ Освалдо Риос ще се омеши с екцентрични персони, подвизаващи се в скандалния миксклуб Спартакус.”
(1 февруари 1998, “Труд”, “светска суматоха”, неподписано: “Голям скандал избухна в Пловдив, след като кметът Спас Гърневски запечата местния миксклуб “Спартакус” часове преди да бъде открит в петък вечер. Веригата заведения, чийто мениджър е Дим Дуков, има славата на убежище на гейове, лесбийки и сексуално разкрепостени младежи. “Аргументът е, че нямаме разрешително за строеж и не сме уредили някок документи. Това е смешно, преди в тази сграда се помещаваше барът на Камен Воденичаров “Казабланка”, твърди Дим Дуков. За откриването на пловдивския “Спартакус” напразно са се разходили до Пловдив Мариус Куркински, Кристина Димитрова, Мартина Вачкова, Евгения Калканджиева. А знаете ли житейската максима на Дим Дуков? Не? – “Нека се редуваме, а не да се ревнуваме.”)
16 март 1998, “Труд”: “Истерия цареше по време на концерта в НДК на 14 март. Едно момиченце припадна още преди началото на шоуто и бодигардовете го изнесоха на ръце. Разплаканата майка твърдеше, че задушили детето й, докато си проправяла път, за да стигне до местата си в залата за които е платила 30 хиляди лева. Провали се предварително замисленото шоу пред НДК. Самият концерт пък започна с 40-минутно закъснение. На него Освалдо пя и в дует с Йорданка Христова.”
(Допълвам: “24 часа” от 26.05.1998г., значи само два месеца по-късно – Четири момчета паднаха от високо дърво, докато слушаха шоуто на “Хъшове” в Плевен миналата вечер. Особено тежко е положението на 13-годишния Румен Серафимов, който е със счупен череп и тежка мозъчна контузия. От трибуната “хъшовете” така и не разбраха за инцидента и изкараха шоуто си докрай.”
Още допълвам: През 2001 година, четири дни преди Коледа ще се случи трагедията в дискотека “Индиго” в столицата, където под звуците на същата чалга загинаха от задушаване седем деца под 16 години и още дванадесет пострадаха тежко.

И питам: Кой трябва да отговаря за тези смърти? Само кукувците ли са виновни?)
17 март, пак там, подписано от Ива Йолова: “Защо не си признаем – Освалдо спечели тотално по всички линии. И докато караше телеманите да превъртат копчето от канални-те новини  за стачки, валутен борд, данъци, МВФ-та ... на “Вдовицата в бяло” и “Три съдби”. И когато измести споменатите битови тегоби от новинарските емисии с лъчезарната си усмивка на живо. “По-добре сапунена драма по телевизията, отколкото бръснене без сапун наяве”, каза си мъдрия нашенец, изправен пред дилемата кое да предпочете - захаросаните телевизионни гледки и нрави или поредните риторични питанки от рода на “Как ще ги стигнем венецуелците? (пуерториканците)”.”
За пуерториканците не знам, но за венецуелците е сигурно, че ще ги надминем дори. Само след 10-15 години. въпреки, че нямаме техния петрол. Но освободили се от комунизма на Чавес и Мадуро.
Май е по-лесно е да изхвърлим политически комунизма от домовете си, отколкото кукувците от душите си:
- 13.04.1998г. във в.”Труд” първата българска курва, официално пробила в чужбина, Соня Васи, казва: “Край на събличането! Вече ставам целомъдрена и ще пея само рок, без да се събличам.” Забравила, че само преди два дни, на 11 април, беше казала пред радио “Веселина”, наследникът на радио “Мангал +” на Кеворк Кеворкян: “За да пробиеш в музиката, трябва да покажеш голота и сексапил.”
- 22 май 1998, в. “Труд”: “Пет от общо 9-те награди, които раздаде днес БНТ, са присъдени на хора от “Панорама” (Бойко Василев) и “Екип 4” с продуцент Иван Гарелов. Статуетките на Вежди Рашидов и дипломи разпределиха Емил Стоянов, Светлин Русев, Станислав Стратиев и Тончо Жечев. Иван Попйорданов връчи лично наградата на Александър Авджиев за 10-тата годишнина на “Добро утро”.
(Какво общо има тази информация със същността на основната тема в този раздел ли? Ами, от общо 9-те носители на имената, споменати токущо, за 5-ма има официални документи от Комисията за разкриване на досиетата, че са били агенти на комунистическата ДС. Като имате предвид, че тази Комисия се занимава само с лица, заемащи или кандидатирали се за държавни и изборни длъжности, може би ще си отговорите на въпроса защо Слави Трифонов бяга от политиката.)
С какво да завърша? Временно, разбира се.
- В началото на декември чух по Канал 1 на БНТ следния коментар за българската култура: “Купувате я, нарязвате я на дребно, запържвате я добре, поднасяте я с гарнитура и след това я изхвърляте колкото можете по-надалеч.”
- А малко преди Нова Година по телевизия “7 дни” вървеше реклама за новото “Тип-топ шоу”: “Неповторимо, уникално, единствено! Да си обуеш нови дънки на бул Витоша, да я пресечеш на 4 крака, да те намажат с червило и да целунеш случайни жени – награди по 10 и 15 000 лева.”

2.         Датата е 2 декември 1996г. На тази дата “десетина жени”, пишат вестниците, създават фондация “Бъдеще за България” и уточняват, че “жените” са: Елена Костова (председател на управителния съвет) съпруга на Иван Костов, Антонина Стоянова (почетен председател на фондацията) съпруга на Петър Стоянов, Алиса Софиянска съпруга на софийския кмет Стефан Софиянски, Йоланта Гърневска съпруга на пловдивския кмет Спас Гърневски (тук вероятно вестниците грешат. Спас Гърневски е женен само веднъж и жена му се казва Донка) и Слава Стойчева съпруга на Красимир Стойчев, който е шеф на “Трон” и съветник на Иван Костов.
Да припомням ли? Точно преди един месец, на 3 ноември, Петър Стоянов, кандидатът на СДС, е спечелил президентските избори с 60% срещу 40% на червения кандидат Иван Маразов. На 19 ноември стартира “Новото начало”. Седем от 15-те партии, обединени в коалицията СДС се събират отделно, без знанието на общия орган НИС на СДС и подписват споразумение за създаване на Консервативен Алианс в рамките на СДС. Към тази дата се знае само, че Иван Костов е от новия Консервативен Алианс, а Филип Димитров е извън него. В същия ден се взема решение на 26-ти да се съберат всички партии от коалицията, за да се разберат лидерите им по спорния въпрос “СДС коалиция ли ще е или партия?”. Поради отсъствие на Иван Костов от страната, датата на срещата е отместена за 9 декември. (Отбележете, че вътре в отсъствието на Костов от страната, жена му основава на 2 декември фондация.) Общият Съвет на коалицията СДС не решава нищо на 9 декември. Идва Коледа, Нова Година и на 10 януари 1997-ма “народът” счупи вратите на Парламента, а софийската полиция на Красимир Петров пукна няколко глави, вкл. и тази на Филип Димитров. На 22 януари Петър Стоянов се закле като президент. На 12 февруари той назначи служебно правителство начело със Стефан Софиянски и три дни след това – на 15 февруари коалицията СДС стана партия, а Иван Костов – нейн водач. На 12 март 1997г. партията СДС подписа споразумение с други три партии – ДПС на Ахмед Доган, БЗНС на Анастасия Мозер и ДП на Стефан Савов за общо сътрудничество във властта. Тази група от 4 партии (след месец ще станат 3, защото Доган ще напусне) беше наречена Обединени демократични сили – ОДС. Старата идея втаса.
Декларираните идеални цели на фондацията “Бъдеще за България” са ясни от изброяването на жените-основателки. Официално пари за осъществяването на целите на фондацията идват от дарения на българи в чужбина, главно от Германия. Догодина ще научим името на фондация “Конрад Аденауер”, също от Германия, за която се знае, че и до днес дава финансовата си подкрепа за наследниците на Костовата партия, т.нар. “автентично десни”. И тогава възниква въпросът дали пък във важното за бъдещето на СДС време – от 26 ноември до 9 декември 1996 – Костов не е уговарял парите за “бъдещето на България”? Както си го представя той!
Тук ще следва един дълъг цитат, който обяснява разбираемо темата “Фондациите – взаимоспомагателни каси на елита”. Той е от времето на разпадането на фондация “Бъдеще на България” – 16 март 1998г. (за този разпад ще разкажа веднага след цитата). Подписан е от неизвестната за мен Силвия Недкова от агенция “Балкан”:
“Начинът да печелиш, без да влезеш в списък с кредитни милионери, е измислен преди повече от век в Англия. Там е създадено първото официално регистрирано дружество с идеална цел, което е подпомагало  бездомни и проститутки. Днес фондацията е престижна институция, ръководена обикновено от няколко официални представителни личности. В някои сдружения зад кулисите стоят и неофициални кукловоди, които разпределят печалбите. Основната цел на всяка неправителствена организация е набирането на пари с определена некомерсиална цел. Това става на принципа на инвестирането – фирмите отпускат средства, които се калкулират като дарение и намаляват данъците. Даренията са освободени от ДДС, за тях не се плащат налози на държавата и съответно не отчитат по общоприетия ред приходите и разходите си. Т.е. влагането на пари в благотворителност осигурява връщането на част от тях по нерегламентиран от закона начин.
У нас фондациите са неволни посредници при тъмни сделки, които намирисват на корупция. Много по-лесно е да сключиш удобен договор с държавна институция в бедна държава като България, дарявайки чрез фондация част от необходимото оборудване. Митата в този случай са минимални, а цената на стоката се възстановява при сключването на договора чрез малка промяна в офертните стойности. Фондациите се включват активно и в прането на пари, използвайки същата схема. Само, че този вариант е бавен за участието на големите играчи. Не е случайно, че от създадените в началото на 90-те години над 350 благотворителни организации днес в България официално действат около 20. Публична тайна е, че даренията от лекарства, които се разпределят чрез Агенцията за чуждестранна помощ (към датата на публикацията - бел.моя), се продават с печалба от болниците, в които са получени. Частни медицински и фармацевтични фирми също натрупаха печалбите си от задкулисното разпределяне на дарения. Подобен е и случая с БНТ. Дарените от финландската и полската телевизии подвижни телевизионни станции бяха тихомълком продадени от предишните ръководства. Схемата може да бъде повторена от всяка държавна институция, която има собствена извънбюджетна сметка. Нормативната база, регламентираща статута на фондациите и сдруженията, може би е съобразена с европейската, но не е взела под внимание българската специфика.”
(“Но не взела под внимание българската специфика” – колко нежно е казана констатацията, че българският народ по принцип е крадлив.)

И сега да видим как се разви бъдещето за “Бъдеще на България”
- “Почти половин година, до средата на 1997г., фондацията няма офиси, служебни телефони и визитни картички. “Работим почти на крак”, казва Елена Костова. Поради липса на нормален офис тя ползва бившата си фирма “Булс”, където съхранява  и документацията на фондацията.” – цитатът е от в.”Труд”, 1 февруари 1998г. Следващите два цитата, за които не съм обявил източник, са от същата статия на Невена Гюрова.
- “Дамите и досега работят на обществени начала, но постигат успех след успех. Изключителна е ролята им за синята победа на предсрочните избори на 19 април 1997г. Евгений Бакърджиев: “Заложихме на кампания  без много скъпи рекламни материали. Нашият стил беше срещи с много живи хора и и ужасно много подпомагане на най-застрашените  в този период. Сумите, които бяха изразходвани за подпомагане на детски градини, училища, домове за възрастни хора, са около 200 млн. по линията на ОДС, още толкова помощи от Германия, отделно фондацията “Бъдеще за България.” Иван Костов също казва, че всекидневно са постъпвали големи помощи в “Бъдеще за България.”
- “През лятото на 1997г. медиите пишат, че Софиянска и Стоянова са изолирани от активната работа, която се върти само от Костова, цялата документация за дарителите се съхранява единствено от нея в офиса на бившата й фирма. Стоянова очевидно не може да се сработи с енергичната властна премиерша, а ролята на почетен патрон не я задоволява. Първата лейди (т.е. Антонина Стоянова – аз) има голям адвокатски и дипломатически опит и за разлика от Алиса Софиянска търси изява. В началото на годината (1998) съпругите на премиера и президента се разделиха. Стоянова напусна фондация “Бъдеще за България” и създаде собствена фондация “Ценности”. Неизбежен е въпросът дали това е поредна проява на познатата склонност да разцепваме  всичко поради лични амбиции?”
(Аз имам далеч по-важен въпрос. Ако напуснеш “Бъдещето за България”, за да създадеш “Ценности”, това означава ли, че бъдещето на премиера не е ценност за президента? Пардон, не за мъжете, а за техните жени. Изобщо не очаквам бившата пиарка на Виденов Невена Гюрова да ми отговори по същество. Затова питам вас, мои читатели. Даже не питам, а само подсещам, че трябва да мислим, като живеем.)
Изкушавам се тук да довърша с биографиите на дамите от улица “Хармония”. Пак пардон – непрекъснато се отплесвам по аналогии, които са 15-20 години „по-млади“ от разказваните събития. Причината е, че „заготовките“, които съм правил на времето, едва днес събирам в единен текст. („Днес“ това е, когато вече 9/50 от новия 21 век са отминали. Може пък да е по-добре. Така разбираме правотата на мисълта „Всяко ново е добре забравеното старо“.)

·                      Елена Костова (р.1949)
На 16 юли 2010г., в деня на своята 61-ва годишнина тя се пенсионира след 14 години работа във фондацията като несменяема председателка. Мястото на Елена Костова заема Донка Гърневска. Няма да коментирам миналото нито на Костова, нито на фирмата й “Булс”, нито започнатите и незавършени срещу нея и фондацията й съдебни дела. Мрежата е пълна с такива сведения. Само да допълня нещо, което намерих единствено в един “Труд” от февруари 1998 година: Семейство Костови, които живеят в собствена къща в Драгалевци имали куче, което се казвало Сурко и котарак Че Гевара.

·                      Алиса Софиянска (р.1952)
- Намирам едно интервю с нея от 2009г. във в.”Шоу” в което тя обстойно разказва и опровергава лъжите около себе си и семейството й. Изобщо не мисля да ги коментирам – жълтите вестници лъжат повече от дърти цигани. Но ще отбележа 2 въпроса на журналистката и отговорите на Алиса Софиянска: “Какво стана с вашата фондация "За София"? - Тя много отдавна не съществува.” “А участието ви във фондацията "Бъдеще за България" на Елена Костова? - Въобще не съм била в тази фондация.”
- Не мога да пропусна и факта, че средната й дъщеря Ива Софиянска се ожени за Антон Божков, сина на Васил Божков – Черепа. По вестниците пишеше, че Стефан Софиянски чудесно се разбирал със свата си Васил. Вероятно, улисан около политическата си кариера в СДС през годините 1994-1995, той е пропуснал разказите за гангстерските истории на Черепа. Аз обаче – не. Можете да прочетете за тях в НИЕ-2 и НИЕ-3. Препоръчвам това да стори и Софиянски. Колкото и фукливо да е това от моя страна.
(В скоби отбелязвам, че вестниците – пак те, написаха, че след две години брак и една дъщеря, Антон напуснал Ива. Годината е 2015.)

·                      Антонина Стоянова (р.1952)
Като съпруга на президента Петър Стоянов, по време на неговия мандат, Стоянова напуска дипломатическата си кариера в посолството на България в Лондон, за да го подкрепя. След приключването на мандата на съпруга си през 2002, Антонина Стоянова започва работа като юрист в Световната организация за интелектуална собственост в Женева, където живее до 2015. Същата година тя се завръща в родината си и подновява дейността си като председател на Фондация Ценности в София.
(В скоби: Жълтите вестници - пак повтарям,че те се издават от цигани – пишат, че Петър Стоянов се е развел с жена си, която имала младо гадже в Берн, Швейцария. Но, виж ти изненада: в края на 2016г. двамата се оженили пак. За втори път! Това няма никакво отношение към моите български хроники, но ми направи впечатление, затова го споделям.)