МОЖЕ ЛИ КРИВАТА КРУША ДА РОДИ БАНАНИ

Ще загърбя засега борбата между монархисти и социалисти. Тя ще се разгори с опустошителна сила чак след 3 години в 2001-ва, когато изтече мандатът на лукановия човек Иван Костов, несправедливо, подло и гадно, приписван на Демокрацията?! Демокрацията тук има думата само в смисъл, че позволява смяната на управлението единствено чрез избори. (Разбира се говоря за нова България, а не за съветската България.)
Интересен е въпросът защо царските хора не дадоха генералното сражение на комунистите още в 1989 година (когато имаха подкрепата на Европа в лицето на Митеран, да си спомним), нито в края на 1991-ва (когато можеха да подкрепят антикомунистическото правителство на СДС-Филип Димитров и народът щеше да ги приеме), защо оставиха Жан Виденов в 1995-та и Иван Костов в 1997 година да си разиграят картите необезпокоявано, а днес ще трябва да чакат до 2001 година? Логичният отговор според мен е, защото Тодор Живков умря чак през лятото на 1998 година. Как да дойде следващият цар като още е жив предшественикът му?!

Какви “дребни неща” определят съдбата на страната ни, нали?
Докато чакаме Господ да се оправи с Царете, да видим как протича борбата вътре в “чистата комунистическа партия”. В кавички “чиста”, защото в нея борбата за Чистотата е безмилостна жестока. Не свършва никога. Дори когато последният комунист убие предпоследния.
Например, само да ви припомня как протече “борбата”, “принципната” борба (описана в края на НИЕ-3) между крилото Виденов и крилото Анти Виденов. Принуден съм да пиша така неясно “анти Виденов”, защото мен и досега не ми е ясно кой свали Виденов – Първанов ли, Костов ли, Доган може би... На вас ясно ли ви е повече? Ще дойде време след 5-6 години, когато “новата” БСП ще се разрои окончателно (?) на Евролевица, АБВ, ГДЕ, Д21, Д21 и Ѕ, Модернолява Станишевица, Крушовица... Дряновица...

След като описах приблизително какви бели спрямо демократична България направи ДС-Б отбора на Иван Костов през 1997-ма и какви продължи да ги дроби в началото на 1998-ма, да опиша съвсем накратко и вътрешнопартийните борби в официално обявената БСП.
Само ще цитирам. Ако разберете нещо от партийните борби вътре в официалната левица, моите поздравления.

·                      През януари-февруари 1997-ма година левите получиха такъв удар между очите, че успяха да се вдигнат, олюлявайки се, чак на “девет”. То пък едно изправяне...
- Георги Първанов, лидерът на Българската Социалистическа Партия след съвещанието в Лесидрен в средата на ноември м.г. (в.”Труд”, интервю на Тодор Токин): “За пръв път БСП изработи съвместен документ заедно със социал-демократически формации. Особено съм доволен, че всички изказали се от партиите партньори подчертаха значимостта на процесите, които се развиват в БСП за процеса на единение и на самата левица. Голяма част от колегите, които някои характеризират като друго течение или друга тенденция, нямат идейни различия, не стоят на по-различна идейна основа, отколкото аз самият.”
(Аз: Я! Чистият комунист Първанов днес става социалдемократ. Защо? Може би заради сушината, която ще му предложи “Дондуков” 2 цели десет години като “червен” президент, а не да речем, като  “жълт” или “лила”. Няма лошо, ама в това време Станишев ще се бори за “чистотата” на Идеята. Правоверните комунисти не обичат “такива работи”. Може би тук се крие бъдещият, и окончателен според мен, провал на Първанов като ляв човек. Новата му партия АБВ, която той ще основе в гербавото време, се разшифрова като Алтернатива за Българско Възраждане. “Алтернатива” на кого – на БСП или на ГЕРБ? Помешан човек, ако се изразявам културно. Иначе си е чист селски тарикат.)
- Драгомир Драганов, зам-председател на ПГ на Евролевицата в Народното Събрание пред в.”Труд” от 24.11.1989.    (Не питайте кой води новото партийно крило на БСП. Не зная. Или е Александър Томов, или е Николай Камов, или е Петя Шопова, пък може и Петър Дертлиев да е... Казва ли ти някой. Знаете ли? – След десетина години в София един булевард ще бъде кръстен на името на Петър Дертлиев.):
Та Драганов каза: “След срещата в Лесидрен пишещите братя вече ни делят на “лесидренци” и “останалите”. И ако “останалите”  - с едно само изключение – не са им интересни, то отношението към “лесидренците” варира в широката гама от Дъревите “нови бузлуджанци” до Костовите “размъти-чисти-сини-поточета”. Проблемът обаче е, че нито лидерите, а още по-малко партийната маса на БСП могат да забравят крилата постановка на техния Ленин, според която “комунистите поддържат социалдемокрацията така, както въжето поддържа обесения.”
(Ох, предпочитам Драго Драганов - Чая от телевизията, вместо тоя пияница др.Др.Др. По времето на “техния(?) Ленин” Драгомир Драганов, като “виден представител на партийната маса на БКП”, е преподавал История в Софийския Университет. Чия история, питате? – на 3-тото Българско царство в периода 1944-1989, уф коурс. После, като идва Демокрацията, по неясни причини – може би заради любовта му към чашката, Партията предпочита да изпрати на “френската закуска” колегата му Желю Желев, вместо него. Това баш Др.Др. не можа да й прости. Затова днес се губи из миманса, а утре пък хич няма да го има. Ей такива са им повечето от кадрите на комунистите. Няма ли папане, няма подкрепа. Аз именно с такава показна цел ви цитирам “професора” Др.Др.)

-                Андрей Райчев, единият от синовете на приятеля желев Венцел Райчев и зет в семейството на ген.Недялков и Стела Авишай, представен скромно като „политолог“ при Тошо Тошев: „Ако СДС реализира такъв успех в управлението, че българският народ да ги държи на власт 10 години, Бога ми, това ще е много хубаво за България, но не го вярвам.“
(Забележете как Андрей Райчев лъже повече от дърт циганин, защото е чист комунист: Не СДС държи властта, а ОДС. Разлика от небето до земята! И Райчев го знае чудесно. Напълно искрен е обаче, когато говори за задържане на властта - толкоз, не повече от 10-тина години, за да успее да се стабилизира в частния си комплекс на брега на Черно море „Блексирама“, даден му от приятеля Костов. В който да си пие уискито с един друг „политолог“ като него Кънчо Стойчев, също от „СДС-то“, и да се ишмедимисва с Мира Баджева, да речем, една също така „много синя от СДС“ журналистка. А когато дойде Борисов на власт, а си е отворил политологичната уста, а синия екран стане морав от червената му злоба. Да предположа ли защо? Можете да питате и Интернет – Защото, ако Борисов се задържи на власт още един мандат, може да го чукнат по Рамата като Бенчеви, Веткови, Баневи, Стайкови, Петкови... )

·                      Поради фундаменталната значимост на статията на знаещия Тодор Токин във в.“Труд“ от 5 март 1998г, ще я цитирам почти цялата с малки съкращения. Извинявайте, читателю, за дължината на цитата, който следва, ама познанието на коя да е истина, изисква  напрягане известно.
„БСП и Евролевицата си омешаха кадрите. Началото е още преди 10 ноември 1989г. в славния ДКМС. В Евролевицата са днес трима негови бивши партийни секретари - Андрей Бунджулов, Евгени Узунов и Росен Карадимов. Както и един секретар на ЦК на ДКМС – Николай Камов. За сравнение – сегашното ИБ на БСП има само 2-ма бивши секретари на ЦК на ДКМС – Николай Добрев и Красимир Премянов. Двамата са там от времето на 41-я конгрес на БСП, който преизбра за лидер Жан Виденов (бивш първи секретар на Комсомола в Пловдив). Малко преди 14-я извънреден конгрес на БКП през януари 1990г. е създадена централна комисия за неговата подготовка. В нея са включени и Александър Томов, доцент в Софийския Университет и Андрей Райчев, директор на Научно-изследователския институт за младежта. В избрания от 14-я конгрес на БКП Висш партиен съвет освен Томов са още сегашните членове на Партийния съвет на Евролевицата Валери Цеков, Димитър Йончев, Илиян Илиев и Филип Боков. В Комисията за изработване на предизборната платформа на БКП (онази със Сполуката за България - 1990) са Томов, Карадимов, Йончев,Боков и Драгомир Драганов. Масирано е присъствието на днешните евролеви в ръководствота на БСП след 39-я й конгрес. Александър Томов и Димитър Йончев са зам.председатели на Висшия Съвет, а Филип Боков - член на председателството, по-късно станало Изпълнително бюро. По времето на 41-я конгрес на БСП Томов (заедно с Петя Шопова) вече я е напуснал и създал ГОР (Гражданско Обединение за Републиката. Камов и Боков са избрани за членове на 42-я извънреден конгрес на БСП през декември 1996 на който Виденов си подаде оставката и за лидер бе избран Георги Първанов. Двамата остават обаче в БСП само до 7 февруари 1997г., когато я напускат заедно с Ивайло Калфин (сега секретар на Евролевицата и Елена Поптодорова (сега член на ПС на Евролевицата). По-малко от месец преди това, на 16 януари, столетницата напускат Андрей Райчев, Андрей Бунджулов, Росен Карадимов и Димитър Йончев. Освен Александър Томов (съветник на премиера Георги Атанасов 1990 и вицепремиер в правителството на Димитър Попов 1991 година) управленски опит  в Евролевицата имат и зам.председателят й Димо Димов (министър на културата във второто правителство на Луканов 1990 и при Димитър Попов), членът на Политическия Съвет Кирил Ерменков (министър на транспорта при Любен Беров 1993-1994) и членовете на Националния Партиен Съвет Валери Цеков (министър на търговията и услугите във второто правителство на Луканов 1990), Кръстьо Станилов (министър на индустрията и технологиите в първото правителство на Луканов) и Матей Матеев (министър на просветата при Дим.Попов).”
Както казва пак Тодор Токин, пак в “Труд”, но 2 месеца по-рано:
“Перефразирайки един голям пролетарски поет, днес може да бъде издигнат лозунгът “Две партии – едната е излишна!”. Защото раздвоеното състояние си има точна диагноза в медицината. То е клиничен случай и се нуждае от лечение. При това, както твърдят лекарите – продължително. Но вече не за сметка на народа.”
Какви разсъждения, а? Аз съм подчертал “вече не за сметка на народа”. А за чия сметка ще е ТОВА  другарят Токин не казва, мълчи. В момента той е зам. главен редактор на в.”Труд”, т.е. заместник на Тошо Тошев, който пък на 8 ноември 1989г. от Втори в “Труд” стана Първи и написа  “Партията се разграничи от Идеала, без да се отказва от Него”. Помните, нали?! Тия всичките са излишни, казвам аз. Барабар с Идеала и всичките си Партии.
Други доказателства за същото. Сега от другата страна – страната на бодигардовете на Партията. Която е една, а не са две. Просто кипи вечната й вътрешна борба “Кой кого по-напред”.

·                      Още един дълъг цитат пак от вестника “Труд” на ДС-агента “Бор”, но този път на “журналистката”, тръгнала също като Валя Ахчиева по пантофи и халат на “закрито” от квартирата на ДС-агента Сава – лидерът на турската партия ДПС.
Валерия Велева, 27 януари 1998г.: “Три месеца преди конгреса на социалистите сред партийните редици се появи Движение за единство и развитие на БСП, което с амбициозните си намерения е на път да взриви столетницата. Веднага възниква първият въпрос - кои са Те, решили да бъдат адреналин на падналата от власт политическа сила? Старателният прочит на 104-те учредители, станали в последствие 127, води и до първия стряскащ извод – сред тях са дузина генерали, бивши шефове на Първо, Второ и Шесто управление на ДС, излезли вече от структурите на властта, но останали носители на интелектуален, икономически и информационен капитал. Бивши състуденти, съратници, приятели или опоненти на покойния Луканов, за тях вече има определение – те са “третият ешалон лукановци”.  Повечето от тях имат проспериращ бизнес: за Любен Гоцев в БСП твърдят, че е “милиардерът на милиардерите”, а той не крие, че е член на директорския съвет на фирма, която вкарва всеки месец по 1-2 танкера нефт в “Нефтохим”. Димитър Иванов е шеф на консорциум “Европа”, за когото вече се настоява да огласи имотите си в Гърция и САЩ, преди да бъде “морален съдник” на партията. Сава Джендов пък е сред учредителите на новия либерално-социален съюз на Александър Маринов, който по лукановски заяви: “Създаваме партия за богати и достойни хора”. Други – проспериращ политически бизнес: Владо Тодоров, Бриго Аспарухов, Кирил Величков. В орбитата на гравитиращите около ядрото на Движението са привлечени и 40 интелектуалци, предимно писатели, трийсетина стопански дейци, 15 червени кметове. ... Вторият въпрос, който се налага, е защо точно сега “професионалните играчи” решиха да се осветят, още повече, че някои от тях са следствени по т.нар. генералско дело и по делото за унищожаване на досиетата. Те са политически анализатори и добре са си направили сметката във външно- и вътрешно политически план. Избран е моментът, когато правителството има проблеми с газа, когато отношенията ни с Русия са в точката на замръзване, когато усилията за търсене на алтернативни източници на синьото гориво са по-скоро отчаян опит, отколкото проява на здрав разум, когато Европа ни потупва бащински по рамото, но все така непреклонно ни държи зад шенгенската завеса, когато НАТО и ЕС са далечен мираж. Във вътрешен аспект се наблюдава разпад на реформаторското мнозинство, противоречия в “младото вино” СДС и в ОДС, търсене на спойващо лице за обединителните процеси в опозицията, излизането (засега) на царя от политическия шахмат, продължаваща болезнена социална цена на ужасно закъснелите реформи. ... Изниква и друг въпрос – какво прави оргбосът Николай Добрев на БСП сред координаторите на това движение?”
(Аз: Какъв поглед върху цялостната обстановка  в държавата, нали! Не е пропуснат дори и царят (с малка буква, обърнете внимание). Валерия Велева тук, както би се изразил Иво Атанасов от левицата(?), е флейтата. Друг свири на нея. Кой друг? – Ами онзи, комуто се иска НАТО и ЕС да са далечен мираж. Затова обявява, че върви към тях усилено, обаче “пътят минава през Босфора”.
Само да отбележа, че догодина “третият въпрос” ще отпадне. Николай Добрев ще почине от раните си.)

Още много имам да разказвам за кривата стара круша в двора ни. Никаква полза няма от нея. Плодове вече отдавна не ражда, само дето може да служи все още като гостоприемник на паразити по другите плодни дръвчета в градината. Обаче, за да не дотягам на креативно мислещите българи, мисля да спра засега. Да изясня само какво имам предвид, като се изразявам така алегорично и защо се въздържах да поставя в кавички “креативно мислещите българи”, въпреки, че трябваше.

·                      Интервю с българския писател Дончо Цончев (в.”Стандарт от 25 юли 1998г. на журналистката Соня Димитрова): “Когато навърших 50, сега съм на 65, си пожелах да напиша книга, която да е интересна и за света. След 50-те аз наистина написах тази книга. Ама тя се оказа, че не е интересна за света. Това е сигурно, щото светът, като се интересува, намира, превежда. Не се получи така с нея. Интересна беше за времето си, за България. Но времето много се промени, че и аз с него. Напоследък се питам дали не съм изписал вече каквото съм имал да пиша. Спомням си, когато Данчо Радичков беше на 50, аз на 46 години, на един лов, няколко дни заедно, говорим за какво ли не и той ми каза: “Дончо, ние сме написали, каквото сме написали.” Това ме шокира много, мислех си, че се шегува. След 40-50 години, вика, готово е всичко. Не му повярвах тогава. Обаче, изглежда, е прав. Много е тежка съдбата на българина. Не го казвам с упрек. Хората са объркани. Децата избягаха. Аз имам две деца и брат ми две – трите ги няма тук. Дано някой ден  нещата станат така тука, че децата да се върнат. Но аз не виждам така, както политиците бодро-бодро насъскват, че нещата ще се оправят, не съм много оптимистичен. Защото търся причините не в структури и политически системи, а в характера на българина. ... Ние сме много усърдни в раболепието си. По-рано Съветският Съюз беше по-важен от България. Сега МВФ, Америка, Европа пък са по-важни. Ние сме страхотно раболепни. Нашият народ не си обича държавата. И тя не го обича него. Майка ми, племенницата на Стамболов, казва “само през трупа ми можеш да влизаш в някакви партии”. Не съм човек, който може да се извърта или да каже днес едно, утре друго. И понеже съм краен като принципи, като философия, направо щяха да ме ликвидират. Отървах се. Една голяма шестица си пиша, че на 65 г. само в писателския и в ловно-рибарския съм членувал.”
(Протестирам! Не само с възпитанието и с ума си! С целия си живот ПРОТЕСТИРАМ срещу такива комунистически слагачи. За 65 години бил членувал само в писателския съюз и в Ловно-рибарския. Но не казва за какви заслуги е бил в Съюза на българските писатели по времето на Живков. Кои Български Писатели са освободили място за него там, убити, пардон – починали, САМО за три години 1944-1946? Вкупом! Статистика ли търсите? – напишете в Гугъл “съюз на българските писатели до 1944 година” и натиснете Enter. А на лов е ходил с ловната дружинка на др. Тодор Живков и Пенчо Кубадински – сам си го е признал и аз съм фиксирал тези самопризнания в предишните томове на НИЕ! Оттам се познава с Йордан Радичков, също такава раболепна гарга като него! А знаете ли впрочем кой е носил пушката на бай Пенчо и му я е подавал, когато се е появявало мюрето? – Петьо Блъсков се казва. И неговите самопризнания за това - нали е прост фукльо, ги има запазени във вестниците. Шестици си пишели?!) 
Майка му, племенницата на Стамболов, го била заклела само през трупа й да влезе в партия?!
- А как ви се струва следното? В.”Труд”, 28.02.1998: “Регистрационна карта, попълнена лично и със саморъчен подпис на името на Дончо Стефанов Цончев, разпространи вчера Евролевицата. В нея е отбелязан ЛП серия номер..., ЕГН..., адрес с.Нови хан, образование висше, професия писател. Цончев е попълнил картата на 23 февруари т.г. в общинската организация на Евролевицата в гр.Елин Пелин. Това бе потвърдено и от заместник председателя на парламентарната група Бойко Радоев. Във вчерашният ден отправихме остри думи към Александър Томов, защото уважаваният от нас писател Дончо Цончев, отрече да е станал член на Евролевицата. Оказа се обаче, че той действотелно е попълнил документи за членство.”
- Или пък това как ви се струва? Дончо Стефанов Цончев ще стане депутат в 40 НС (2005/2009) с председател Георги Пирински. Ще е член на ПГ на Коалиция за България с шеф Михаил Миков. Това ще се случи, когато Сергей Станишев ще е министър-председател, а министърът му Пламен Орешарски през 2007г. „ще разтуря седенката“ на стачкуващите учители. Търсих някаква реакция от „племенникът на Стамболов“ по този скандален за културата ни случай. Не намерих естествено.
А защо се колебая да поставя креативно мислещи българи в кавички, когато говоря за Дончо Цончев? Защото съм добронамерен, дори към такива доказани мекерета като него! Може пък внуците му да не мислят като дядо си. Което, както твърди науката генетика – впрочем непризната в СССР до 80-те години на 20-ти век – е невъзможно. Някой от дядовците му на този Цончев му е предал гена на лъжеца и нагаждача. Няма как да дойде отнякъде просто така. И в кой ли от петте му внука се таи днес този ген? Пак ще кажа: Такива са комунистите. Паразити по плодните дръвчета в нашата градина България. А децата ни ще се върнат в родината си, когато комунистите се изнесат от България и отидат в СССР, или както сега там се нарича.
Имам съвет към днешните комунисти – да побързат с изнасянето, защото другарят Путин има спешна нужда от братска помощ да задържи властта си и ако се забавят, може да му е късно.