СПОМЕНАХ С НУЖДА ИМЕТО ГОСПОДНЕ

Разбира се, че имам предвид Петър Стоянов. Светии много - имам предвид партиите, ама президентът е един. Син, червен, бозав – какъвто такъв. В случая, Стоянов е „син“. Това предполага, че вярата му е западна, а не източна. Може би трябваше да напиша „повече западна, отколкото източна“, тъй като времената все още са преходни.

·                      Какво мисли Президентът по въпроса с руския газ?
Имаше договорена среща между него и Борис Елцин, президента на Русия, още за късната есен на 1997 година. Обаче поради болестта на  Елцин (зли езици говорят „заради усложнения, свързани със злоупотреба с алкохол), тази среща започна да се отлага и отлага. В края на януари 1998 година Петър Стоянов каза: “Общото в интересите и на България, и на Русия, включително и по отношение на природния газ, е толкова много, че е практически невъзможно да не се стигне до изгодно и за двете страни решение. Договорил съм се с президента Борис Елцин двамата да дадем време на правителствата да приключат незавършените преговори и договори.“
Срещата Стоянов-Елцин се състоя чак през август 1998-ма. Когато стане август, тогава ще обсъждаме резултатите. Разказвам какво се случва днес.

·                      За началото на февруари 1998г. беше планирано посещение на Петър Стоянов в САЩ за среща с президента Бил Клинтън. Тази среща се състоя, въпреки разразилия се в тия месеци страхотно голям скандал за сексвръзки на Клинтън с някоя си Моника Люински.
- Kaкто следва и да се очаква, както е било винаги досега и винаги ще бъде, щом някой „червен“ чуе САЩ и побеснява от безсмислена злоба. Ето какво пише в червената преса у нас ПРЕДИ посещението:
В.”Сега”, 27 януари 1998, не е неподписано: “И България може, за съжаление, да пострада заради мъжествеността в боксерките на Клинтън (скандала “Люински”). Не дай Боже, на президента Стоянов да му се размине визитата и в тази велика сила. Какво ще правим, ако след грипа на Елцин (отложено посещение в Москва от миналия месец) ни мине черна котка път и заради либидото на Бил? Все пак има разлика. И тя се крие в широката славянска душа. Руснаците си приемат Елцин, дори и когато се въргаля пиян из Кремъл. А примерните американци, изглежда не могат да простят на Първия си и един флирт.” (Обърнахте ли внимание, че „славянската душа“ прощава на Елцин дори „когато се въргаля пиян из Кремъл“, нo ако Юнкер се клатушне някой ден в Европарламента, същата “Сега” ще зове “България вън от ЕС, незабавно”. Не ще да е много широка таз славянска душа. И още нещо, което насира прорицателите на тази “Сега” – “примерните американци” няма да изгонят Президента си Бил заради Моника.)
В.“Труд”, един ден по-късно – 28 януари и пак неподписано: “”Бил Клинтън може да бъде убит в началото на 1998г., вещае маг. Страшното предсказание е направено от туниския гадател Хасан Шарни.” (Тунис? Иди проверявай! Клинтън още е жив. И за политиката говоря, не само за живота. За разлика от Елцин, който само след четири години ще умре от алкохолизъм.)
Нещо повече – Бил Клинтън ще дойде в България през ноември догодина (1999) по покана на Петър Стоянов и това ще е първата визита на действуващ американски президент в страната ни. (За некоректните комунисти, които вероятно ще ме репликират, че лъжа, забравяйки посещението на Ричард Никсън у нас през 1982 година като гост на Живков да напиша: обърнете внимание колко коректно съм написал – действуващ президент. Никсън идва в България, когато вече е бивш американски президент. Чакайте да не забравя. Знаете ли кой превежда на Живков какво му казва Никсън? – Елена Поптодорова, младата Елена Поптодорова (р.1951), която тогава – 1982, е била лична преводачка на Тато.)
И още нещо за онези, дето разправят, че при комунизма България била ехе-е-е къде по-напред от сега. Прочетено във в.“Труд”, 28.02.1998: “Президентът ще лети до САЩ с “Боинг 767” на авиокомпания “Балкан”, тъй като правителственият Ту-154 не е пригоден за трансокеански полети. Полетът ще бъде осъществен от редовен екипаж на “Балкан”, тъй като правителственият екипаж е обучен за работа с моделите ТУ.”
Какво ниво на правителствено ниво по комунистическо време, а?! И това “ниво” продължава още да е такова 9 години след “Промяната”. Добре, че е гражданската ни авиация да обърше потта от лицето на правителствените авиослужби.
- Две думи само за резултатите от посещението на Стоянов в САЩ. Цитирам доклад на Държавния департамент (намерен във в.“24 часа”). Първото изречение звучи така: “Макар и малка, България е важна за САЩ, тъй като тя е разположена на стратегическия път на нефта и на газа и без нея не е възможно развиване на ресурсите, идващи от Централна Азия.

Може би не й е съвсем мястото тук за историята, свързана със софийското метро, но по време съвпада с описвания период, а освен това президентът има своето участие в нея. И слава на Господа, че след четвърт век... но
Ето хронологията на изграждането на софийското метро.
Проучванията за метрото започват през 1967 година, а генералният план за него е утвърден в 1975-та. След три години тръгва процедурата по отчуждаване на имотите по трасето. Строителството започва в 1980г. Правителството определя 1990-та за старт на метрото. Чак на 17 октомври 1995, няколко дни преди да сдаде кметския пост, Александър Янчулев даде старт на технологическия пуск на метрото. Изпитанията трябваше да продължат само 8 месеца, но нещата пак се проточиха и откриването на първите пет станции (от метродепото в Обеля през ж.к. Люлин до  бул.  “Константин Величков” и началото на “Стамболийски”) стана едва сега – през 1998г. в първия мандат на Стефан Софиянски като кмет на София. (Пояснение: докато беше 3 месеца служебен премиер Софиянски имаше заместник в Общината. После се върна на кметския си стол.)
Толкова дълго чаканото и отлаганото събитие следва да бъде отбелязано по-тържествено. Беше обявено, че на откриването на 28 януари 1998-ма ще присъстват президентът Петър Стоянов, председателят на НС Йордан Соколов и премиера Иван Костов. Не се случи. Никой не тримата големи не уважи старта на метрото. Гост на Софиянски беше само кмета на Москва Юрий Лужков.
Ще кажете – каприз. Не. Според мен това беше заемане на позиция от тяхна страна. При това Стефан Софиянски ги принуди да я изразят. Какво имам предвид:
- Кметът на Москва Юрий Лужков пристигна в София не само за откриване на метрото, а беше специален гост на кмета на София за дните на Москва от 26 до 31 януари. Водеше със себе си внушителна делегация от 165 души, все хора на изкуството между които Юрий Башмет, Филип Киркоров, Алексей Петренко и други естрадни, танцови, оперни, балетни и циркови знаменитости. Беше подписан и договор за сътрудничество между Москва и София. Само че руско-българската манджа беше пресолена.
- При пристигането си в София Юрий Лужков каза: “Ние избрахме демократичния път на развитие на руското общество. Същия път е избрала и България. Защо да не вървим заедно? Моята гледна точка е следната: България, пък и Русия, на Запад, в Европа никой не ги чака и, извинете ме, никой никъде няма да ги приеме. Затова трябва да търсим пазари, взаимоотношения помежду си. Това ще е правилното решение.”
- На което Софиянски отговори: “Пред колегата Лужков ще поставя въпроса руската страна да финансира строежа на метрото от 7-ма до 8-ма станция” (пл.Света неделя – Орлов мост, моя заб.)
Ех, Софиянски, Софиянски... Защо бре, мамка му?

Ще отговоря на този мой въпрос, когато в 2007 година Западна Европа ще приеме България за пълноправен член на Европейския Съюз. Само да отбележа днес, че всяко нещо на този свят е обусловено. Онова, което ще ни се стори случайно утре, всъщност е следствие от причина, заложена вчера. Вдругиден душата Софиянска ще приеме за сват един престъпник дори, при това с охота, защото е широка, славянска. Не схваща такива тънки подробности.
А глупакът от “чамов” произход Тошо Тошев в подопечния си “Труд” (29.01.1998) се е потрудил да напише: “Събитието на века  - стартът на метрото, мина без първите мъже на родината. Дали пък заради това, че колкото съградиха под земята толкова разрушиха над земята? А видимото се помни дълго.”

·                      На дните на Москва в София (26-31 януари) Москва отговори с “Дни на София в Москва” (27-31 октомври). Стефан Софиянски води в Русия внушителна бизнес-делегация от около 120 души, в която са представени “Булгартабак Холдинг”, “Унифарм”, “Винпром сервиз”, консервен комбинат “Марица” и др. В Москва пристигнаха за концерт и двете звезди на българската естрада Лили Иванова и Йорданка Христова. Софийският кмет предаде личните поздрави на премиера Иван Костов към Лужков, а президентският съветник Богдан Христов му подари от името на Петър Стоянов икона на “Св.Георги Победоносец” (в.”Труд”, 28.10.1998(ю)
Пак се заговори, че Москва ще помогне за изграждането на метрото  срещу храна на бартерен принцип. Например “от България ще се кара полуготово вино в цистерни, а ние ще го бутилираме и продаваме, като от продажбата ще финансираме строежа”, казал Юрий Лужков. “сега е моментът да стъпим в Русия”, съгласил се Софиянски. Провел се и голям семинар между деловите среди на Москва и София. “Русия и България никой не ги чака на Запад”, повторил думите си Юрий Лужков.

НОМЕРА!  ВИДИМО–НЕВИДИМО, ПЛЮС-МИНУС, ОТКРИТО–ЗАКРИТО

“Видимото се помнело дълго”, казва кадесарят Тошко. А гащите му отпред мокри, отзад – жълти. Видимо! Ама курназ! На какво отгоре? Щото си мисли, че няма да му бъде посочено ли? Глупак. Разните комунисти твърде много разрушихте, видимо и невидимо, за да ви помнят хората с добро. Няма на какво да се надявате това да стане! – Констатацията не е само за Тошевците.
Аз започнах тази поредица НИЕ от есента на 1989 година. Помните ли как до ранния следобед на 10 ноември всичко в България беше “као оазис”. За да се срути изведнъж като от земетресение за 10 часа! След цели 45 години на “всеобщо благоденствие”. Защо? Кой го предизвика? Дисидентите ли? Я, да видим какво пише в документите.
На 2-ра страница от НИЕ-1 съм публикувал точ в точ уводната статия от 7 ноември 1989 на в.”Труд” (орган на Централния Съвет на Българските профсъюзи, а не в “Работническото дело” на ЦК на БКП, обърнете внимание!), наречена "Идеалът". Запомнихте ли датата? – три дни ПРЕДИ “земетресението”. Ще си позволя да я припомня отново: “Както в първите години на Октомври, така и днес, социализмът ‑ и в СССР, и у нас – демонстрира жизнена сила, своята способност да разбие железните рамки на догмата и сектанството, на примитивизма и на идеологическото късогледство и да потърси път за своето обновление, почва и живителни сокове за новия демократичен растеж.  Без да се отказва от идеала.  А заради него. И чрез него.”
Статията е на първа страница. Но не e ПОДПИСАНА. Защо? Вестник “Труд” си има главен редактор – стар, известен е поне от десет години, несменяем. И сега – пак обърнете внимание – само 2 седмици след публикуването на “Идеалът”, този стар главен редактор е сменен с нов. Новият е именно Тошко Тошев, заместника му на оня, стария! Как беше? – “Без да се отказва от идеала.  А заради него. И чрез него.” - Да живее Държавна Сигурност и нейните стожери “борове”! И „череши“!
Едва ли има по-големи страхливци от комунистите. Всичко е готово за “разбиването железните рамки на догмата и сектанството, на примитивизма и идеологическото късогледство”, но нашичкият трубадур на демокрацията - включително и при ДеСеБара Костов, ще четете по-нататък – не е посмял да се подпише! Ами ако нещо се обърка и Петър Младенов (също Втори като Тошко) не успее да свали Тодор Живков?
Видимо – невидимо, а, нали? Но аз съм затова – да оправям подобни “недоразумения”. Точно затова припомням, че “Алтернативата’98” на Сашо Дончев от “Овергаз” (вече знаете за нея), ако днес си има вестник “Сега”, след няколко години ще се обзаведе и с телевизия “България в ефир” (пардон – БългарияОнЕр). Там главното политическо предаване всеки делничен следобед ще се казва именно “Видимо-невидимо”! Ще го води един зализан джендър, пардон  “неолибертарианец”. Калин Манолов се казва.
Още “недоразумения”:
- Икономическите събития, съпътстващи “новия демократичен растеж на страната” и разните видове приватизации на стария Беров и младия нов Виденов (НИЕ-2 и НИЕ-3) бяха нищени в разните “Нови телевизии” в предавания от типа “Плюс-минус”, където в заставката плюсът беше червен, а минусът – син. Днес името “плюс-минус” в СЪЩИТЕ телевизии е запазено, а новият му дух е стария. Само дето плюсът от червен е станал черен. Минусът пак е син. Номера!
- Една журналистка, започнала кариерата си в първите години на демокрацията, продължава още да се дупи по екрана, при това в държавния първи канал на телевизията БНТ! Валя Ахчиева се казва. Тя “открива скритите мушики на властта” (която е РАЗЛИЧНА от ДПС!), в едно свое всекидневно “предаване”, много претенциозно наречено “Открито”. Заченато на “закрито” по пантофи и хавлия в квартирата на стария мръсник Ахмед Доган!  Това цяла България го знае. Има даже документи на ДС, цитирани по разните медии, с указания до агента “Сава” да се облажава именно с тази цел – вербовка на “свободно мислещи журналистки”. (Формалната логика подсказва, че трябва да има и “доганци”, интересуващи се от отглеждане на мъже-журналисти, защитаващи страстно “свободата на словото”.)
Да се чуди човек защо БСП е толкова против Истанбулската конвенция за защита от насилие. Срамежливост вероятно. Но ако я приеме, ако беше я приела навремето, едно убийство в “Сараите” (бъдещо все още) щеше да получи съвсем друга оценка и решено справедливо, а не изкилифенчено. И би било предупреждение и пречка срещу такива рецидиви в бъдеще. А сега... Не си знаят интереса тези (национал) социалисти. Нищо, де. Това са си техни проблеми. Може пък да им харесва именно така.

Аз продължавам с разказа за Събитията и Лицата в България от първата половина на 1998 година. Дотук описвах само “демократичните процеси” в “Новото начало”. Време е да начена кастренето на “Старата Круша”. По нея що вредители има...
Винаги съм се чудил защо Третото Българско Царство, за разлика от Първото и Второто, има само начало – 1878, но краят му още не е обявен. А, нали? Въпреки, че има една дата като Слънце, 1944-та, която го дели на две НЕСЪВМЕСТИМИ половини – преди нея Монархия, след нея Комунизъм. Даже 1989 година не прави това – Социализъм и Демокрация са все пак някак по-съвместими понятия. Дори социализмът да не е съвсем “с човешко лице”. Но идва 1944 година с убийствата на всичко що е царско, след нея и 1946-та, когато с народен референдум Монархията е изгонена категорично от Републиката, 1948-ма в която властта на БКП става единствена, а Царството остава. Не свършва! Нито тогава – по времето на Народната Република, нито днес – по времето на Републиката. Ще четете в следващия том на НИЕ за чудото “Цар на Българите и премиер на Република България Симеон II Сакскобургготски. Как е възможно това?
Ами... От кои факти да започна да припомням? Какво ще кажете да хвана бика направо за рогата?
Ами, то не е имало изобщо управление на комунисти в НРБ. Мястото на Кобургите в новата българска история изобщо не е изстивало. Цели 45 години, докато нашите дядовци и бащи са теглили каиша на българската каруца, мислейки, че градят социализъм, копелето на първия Кобург цар Фердинанд е топлело “яйцето” на Монархията в курника на Комунизма. Тодор Живков е незаконен син на цар Фердинанд и слугинята в двореца във Враня Маруца от Правец. Звучи съвсем невероятно, нали? Обаче по същия невероятен начин този факт подрежда, буквално подрежда всички несъвместими на пръв поглед събития в България в последните 100 години. Няма да коментирам събития на които не съм бил свидетел. Но:
- Ще припомня най-напред оная реч на много късния Живков в която той изрича “Социализмът е едно недоносче”. Я, бре! – Колко удивителни да сложа? Тодор Живков все още е пръв държавен и партиен ръководител на КОМУНИСТИЧЕСКА България. Още не е станал “извращенец”.
- А помните ли датата 20 януари 1989, Денят на т.нар. “закуска във френското посолство в София”? Тогавашният френски президент Франсоа Митеран, който е на официална визита в България на нашия “комунист” Тодор Живков, е “поискал да научи” от него, а не от Андрей Луканов да речем, как вървят нещата в „паралелната България“. Щото не знаел, случайно е наминал по улицата ни и не поназнайва някои неща за нас българите, на порядъци по-добре от самите нас, нали? И на всичкото отгоре, пак за разлика от нас българите, му е повече от ясно, че Живков в този момент неистово се нуждае от подкрепа за времената, които му предстоят след по-малко от година. И му я дава. Нему, а не на “основателя на СДС Луканов”. Няколко пъти при това! Веднъж му идва на крака, втори път му дава право ТОЙ да посочи главните дисидентски Имена (на “закуската” присъстват Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Николай Василев, Стефан Продев, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн, Йордан Радичков, Свилен Русев и Ивайло Петров), които да поведат Народа по площадите след Промяната, трети път го награждава с най-високия френски орден на Почетния легион (вероятно награда за „топленето на Яйцето“).
- И после изведнъж, след 11 месеца само, площадите скандират “Смърт на Тошизма” и “БКП на съд”. (Знаете ли, че лозунгите на “синята революция” са мислени и утвърждавани в дома на Анжел Вагенщайн, по думите на самото нагло еврейче?) Коя БКП е за съд – монархическата лъжкиня на царското копеле Тошо или правоверната комунистическа на потомствения комунист Андрей? Коя от двете БКП-та е дала кадри за “новото начало”?
Леле, какъв проблем са имали, ИМАМЕ!, за решаване българите. Кои българи?!
- Тези лозунги, които токущо припомних, се появиха още на първия “свободен митинг” на 18 ноември 1989-та. Някой от българите да знае къде е по това време “Тошо”, чиято смърт те искат? Далеко след като отмине пика на събитията, след като БКП вече ще е станала БСП (Коя БКП коя БСП?), ще ни бъде съобщено, че Тодор Живков е арестуван веднага след пленума от 10 ноември. Абсолютно вярвам на тази информация – Помните ли какво се случи на Николае Чаушеску в румънската “кървава Коледа” 1989, понеже не бе своевременно прибран на сигурно в затвора? И защо непрекъснато ни се напомня, че първото достойнство на нашия преход е, че той е бил мирен?! А кой пък се сочи за негов главен държател? – Хвани едната курва, удари другата. Хубавото е, че нормалният българин, привързан наистина към Родината си, не се нуждае нито от едната, нито от другата!
Преди десетина страници попитах защо Иван Костов отвори война на “Мултигруп”, а не на “Овергаз”. И отговорих шеговито, че следва принципа “разделяй и владей”. Ще позволите ли да кажа още нещо за “историята на това заболяване”? Предупреждавам, че навлизам дълбоко в Досието на България и болката е, предстои да бъде, много голяма.
Съдбата ни като държава и като народ е белязана от тъпата ни нерешителност САМИ да подхващаме решаването на своите си проблеми. Все чакаме добрия цар, левият или десният без значение, да дойде и да ни оправи. Той идва, разбира се, “оправя ни” и така оправя... себе си. А ние чешем някои части по себе си, утешавйки се “че имала глава да пати”.
Няма да коментирам събития на които не съм бил свидетел. Но:
- Най-напред ще попитам как по друг начин, а не чрез нетърпимостта между царските лъжци и истински вярващите комунисти, обяснявате за себе си половин вековната вражда между Живков и Луканов, която беше видима дори от нивото на кварталната кръчма? Кефихме се, нали, че ще се изядат помежду си, вместо да хванем метлата и да изметем тарикатите на нашия гръб.
- Ще прескоча “пиянството на половин народ”, който не виждаше как тия, дето го заклеваха над Ножа и Евангелието, веднага след акта на съзаклятието отиваха да пийнат едно кафе в конака при каймаканина. Та те дори не се и криеха! Народе????
- Ще задам обаче Въпроса на годините 1997-2000: Защо българите вярвахме на Иван Костов, че неговата ДСБ ще ни изведе на спасителния демократичен европейски бряг, като той на Кръглата маса седеше зад Луканов и дори не се криеше нито тогава, нито сега?
- Ще питам още – в следващата НИЕ-5 пак – защо в годините 2000-2003 Костов поведе най-яростна борба в срещу племенника на Тодор Живков Симеон, като по презумция и двамата имаха една цел: да вкарат България в Европа?! Логичният отговор е: Защото демократична Европа тук няма нищо общо с тези тарикати. Новите наследници на Живков и Луканов се караха, и продължават да се карат, кой да вземе парите на нещастната Наша България.