Ч А С Т  В Т О Р А  -  1 9 9 8

(Всички СЪБИТИЯ през тази година са показани върху една времева диаграма, поместена в края на книгата.)

Намираме се вече в 10-тата година, откак нашата отечествена кола рязко спря да се движи на изток към “мъртвите сибирски полета” и започна да се обръща към западна демократична Европа. Това, както и да го гледаме, си беше завой на 180 градуса. Преход в “Прехода” – резки спирания, тръгвания, инерционни лашкания... Отделно бяха споровете кой да води бащина дружина в новата посока, кой е виновен, кой “да се спаси” и кой “пак да е тук”...
Провалът на БСП, “дъщерята” на БКП, в края на 1996 и началото на токущо отминалата 1997-ма година беше толкова голям и ярък, че ВЕЧЕ НЯМА КОМУ СЕРИОЗНО ДА МИНЕ ПРЕЗ УМА да възстановява Народната република. Някои ще кажат: “Това е твое мнение. Защо да му вярваме?” Ами, ще отговоря: Ако щете вярвайте. Това ще се случи и то не зависи нито от моите усилия да ви убеждавам (аз пиша история за децата ни), нито от вашите действия да се противопоставяте (а вие какво правите за тях). “Светът върви напред, а не назад”, помните ли? Ама тогава не ви се вярваше.
А сега? Ще дойде време, ще повярвате.
Днес опасността пред страната е друга. Залогът в  новата битка е огромен – кой да управлява парите в следващите десетилетия. В този смисъл България “вече не е същата”, по-вярно е да се каже “Партията вече не е същата”. Мафиотите станаха много повече от комунистите. Започна вторият период от Прехода, когато кормилото на властта се поема от наследниците на онези първи комунисти и гравитиращите около тях. До 2001-ва година това ще са “следващите сини състезатели на Иван Костов“ от Б отбора на ДС. В следващите четири години идва племенника на Тодор Живков, за да завършим в 2008 година с т.нар. Тройна Коалиция.
Не трябва да се безпокоим за изграждането на капитализма у нас. В края на краищата няма значение дали си комунист или капиталист. Защото общите пари на комуната (комунизъм произлиза от думата комуна) веднъж раздробени и раздадени, без значение на кого (Което се случи!) не могат да се приберат отново “в обща каса”. Главното свойство на парите е, че те носят самостоятелност на онзи, който ги има. А самостоятелността е смърт за комуналните, комунистически, идеи. Но и прекалената лична самостоятелност, паричната най-вече, не е за препоръчване. Тя е пряк път към лична диктатура. Ето тъкмо тук е ролята на Демокрацията. Която всъщност е наличие на  закони, полезни не за един, а за всички в обществото и задължителната безусловност на тяхното спазване. Ще кажат пак някои, че звучи общо, някак познато. Пак общество, закони отговорност... Е, не! В Закона на Законите - Конституцията на Република България от 1991 година, за разлика от Конституцията на Народна Република България 1971-ва, няма член, при това Първи, който да постановява, че партията БКП е единствената, която е права... когато съгреши дори.
Огромна разлика!

ЗА ПЪТЯ ПРЕД НАРОДА НИ

През тази 1998 година. в България пристигна филма “Титаник” на американския режисьор Джеймс Камерън. Позволете ми да припомня, че той разказва изключително вълнуващо историческата трагическа история за потъването на кораба “Титаник” на фона на една чисто човешка любов. Млада Жена (нарочно е с главна буква) за по-малко от 30 часа извървя своя път до смисъла на живота си. Тя имаше всичко, ако щете по-точно – щеше да го има. От един мъж на пръв поглед нормален, влюбен, внимателен, нежен... Жената обаче с някаква своя подинтуиция, не му вярваше и не му искаше даденото. Ще кажете, че говоря глупости. Просто по-младото и напористото момче й хареса повече и след една прекарана любовна нощ всичко щеше да се върне в рамките на буржоазния улей. Този път Вие говорите глупости. Защото ви липсва третото измерение на душата – Любовта. Не познавате Височината! Не можете да „летите”! Което е ужасяващо за целия ви, даден лично от Създателя, Живот.
Трагичната среща на „Титаник” с айсберга бе еднакво безмилостна към двамата мъже. Но Изборът им беше съвсем различен! Богаташът, добрият, влюбеният, се „спаси” тарикатски. Помните как нали? Намери едно непознато чуждо плачещо бебе и с него на ръце си проби път до заветно място в спасителната лодка. Направи се на „грижовен баща”. Само че Съдбата не му прости „невинната лъжа”. На следващата сутрин на нюйоркския кей, когато той търсеше своята „любима” сред оцелелите, ТЯ не му се обади. Не го припозна. Защо ли? Аз ли трябва да отговарям?
А другият мъж остана с НЕЯ до последния миг на потъването на кораба в морските дълбини. После в ледените води на Океана я качи на някаква дъска-отломка, за да не е във водата. И понеже нямаше място и за него там, остана облегнат на ръце, говорейки си с нея, докато замръзна и вкочаненият му труп се понесе към дъното. Не можеше ли просто да я изтласка от дъската спасител и той да се качи там? Това щеше да го спаси. Него! Защо не го направи? От благодарност за едното чукане ли, тъпанари безкрили?! Тази Любов, ИСТИНСКА ЛЮБОВ, продължила само 30-ина часа, беше възнаградена! ТЯ се върна при НЕГО в океанските дълбини! Голяма работа, че ТОВА се случи след 70 години!
Защо разказвам тази история ли? За пример. Защото днес едни българи-тъпанари търсят своето лично спасение в далавери и тарикатщини, докато други Българи са готови самите те да умрат на улицата, за да бъде спасена тя – България! ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ!
Разбирате ли какво искам да ви кажа, мои читатели?! Има Нещо на порядъци по-важно от собственото ни спасение. Не говоря за Вярата в Бог. Не говоря за Любовта от “Титаник”. Това са лични за всеки човек житейски избори, които той прави, за да оправдае инвестицията на Създателя. Част от Инвестицията! По-маловажната. Защото у всеки човек е заложена и възможността за Висш избор как да помогне на останалите хора. Които не са му роднини, приятели или спонсори. Говоря за Висшия избор на КАУЗА. Това също е Личен Избор. И като Вярата и Любовта съвсем не е задължителен. Но ако бъде направен от някого, това го превръща от обикновен чувствителен човек в Апостол.
(Да се разберем веднага с демагозите. Каузата винаги е нещо, което е добро за всички човеци по земята, а не само за нашите хора. И Хитлер, и Сталин са имали цел – да завладеят целия Свят, убивайки несъгласните. Такава цел обаче не може да бъде наричана Кауза. Не може да бъде наричан Кауза и избора да храниш само “своята крепост”, докато други умират от глад, студ и епидемии пред нейните стени. Звучи самоубийствено, ще кажат някои. На тях пък аз ще кажа, че са най-обикновени обществени глупаци. Защото те имат Настоящето, но ги няма никакви в Бъдещето. И никакъв спомен не остава след смъртта им. Парите не са спомен. Друго е Спомен.)

ЗА ПЪТЯ ПРЕД НОВИТЕ СИНИ

Не било вярно ли? За да не се отплесвам от моята конкретна задача да разказвам за годините след 1989-та, да ви припомня, да ви обърна внимание, че към датата Десети ноември, комунистите в България имаха всичко. Държаха цялата власт, парите и пищовите, всички кадри на всички управленски нива бяха техни хора. Те контролираха културата, спортът, телевизията, вестниците... дори любовта в по-известните семейства. Богът беше под контрол. Свободата в нейния най-висш смисъл беше окована. А не успяха дори да попречат на една песен да се роди. “45 години стигат”! Знаете ли защо? – Защото да искаш свободата не за себе си само или за твоята партия, а за всички твои сънародници, е Кауза. Докато БКП имаше само цел – да владее всичко.
Започналият сравнително безобидно за обществото ни процес на демократизиране на Партията на 10 ноември - само смяна на Първия с Втория, на 75-тия си ден премина необратимо в ново качество. Свалена бе от власт самата Партия - конституционно бе изчистен текстът, който й даваше правото да ръководи обществото - ей така, без избори! Оттук нататък никакъв преврат не би могъл да върне старите порядки. Не защото няма да се намерят превратаджии, а защото няма да има хора, които да ги подкрепят.
Няколко спомени от Бъдещето: След “Новото начало”, както гръмко назова своето управление Иван Костов, а то трая само 4 години, ще дойде Царят. Който беше толкова цар, колкото Костов – син. След още 8 години, вече в условията на европейското ни членство, комунистите ще направят пореден (надявам се последен) опит за преврат. Намериха превратаджии в лицето на Орешарски и Сидеров. Взеха властта в Парламента и отново гръмко обявиха, че “СДС вече било умряло”. След година и половина си отидоха те. След още година ги последваха и тия от умрялото СДС.
Обяснявам защо не съм поставил в кавички умрялото СДС:
Кое СДС “беше умряло вчера”? – Желевото, Кошлуковото, Костовото, на Мартин Димитров „Синята коалиция“ или на Надежда Михайлова Неинска „Единството“? О, ами това е чудесно! Какво по-хубаво за честните привърженици на синята идея за европейско демократично развитие на България, щом разрушителите на техните планове, убийците на надеждите им, са „предали Бойку дух“! – според собствените им думи. (Само дето не е окончателно вярно, за съжаление. Той и Георги Танев, имаше един такъв земеделски министър на Любен Беров, твърдеше, че по времето на Филип Димитров били умрели всички говеда в България, а самият той бе едно ярко опровержение. Като гледам, слушам и чета в днешния ден що говеда има още…) Но така или иначе днес, приятели, трябва да празнуваме. Победихме в дерби срещата на сезона. Ако не се отпуснем, ако не се поддаваме на провокациите им на терена и на парите им под масата, ще спечелим първенството през  лятото. После ще дойде следващия шампионат… Демокрация!
Извинявайте, ако съм ви досадил, но е изключително важно! Съюзът на Демократичните Сили е преди всичко КАУЗА. Това са българите, които отстояват правото си на Свобода индивидуална, човешка. Но и Свобода божия поръка, че човекът, освен Род, има и Родина, а Родината му е част от Света. В този смисъл Свобода еволюционна и неотменима! В СДС са българите, които приемат, но и могат да носят тежестите и отговорностите на този индивидуален и осъзнат избор. Така, че дори Съюзът им да не съществува като организация, тези българи съществуват. Избиратели са. Едни умират, други се раждат и съвсем естествено стават все повече и повече. Именно затова няма никакво значение как ще наречете този Съюз. И няма никакво значение, че Партията го била създала, тя му била дала името „с ДС“ и Желев ръкоположила да го води... Пък после някакъв да говори, че Борисов узурпирал ГЕРБ и постепенно “превръщал България в блато”. Глупости на търкалета! На големи комунистически търкалета.
Защото, ако Бойко Борисов реши в даден момент да завие кормилото на ГЕРБ в североизточна посока, НИЕ, европейските българи, такъв преврат ще му спретнем, че свят ще му се завие. И тогава той ще се изравни в народната памет с всички онези, които не го харесват днес. Ние не му желаем този жребий. Надявам се, че той разбира чудесно това.

(Забележете, че не написах “Убеден съм”.)