Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2020 20:24 - НИЕ-408 Софиянски - между Виденов и Костов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове:
0



СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА СОФИЯНСКИ

 

На фона на мащабните препирни около проекто-правителството на БСП, избирането на Стефан Софиянски за служебен премиер и конструирането на неговото правителство минаха направо незабележимо. Нормално е. Избирането на Дим.Попов за премиер беше резултат на зад(пред)кулисно преструктуриране на политическото пространство без избори и въпреки резултата от последните. Докато при Софиянски обществото вече беше решило да даде властта на сините. Последващите избори само придадоха конституционна сила на това решение. Дано тарикатеещите се български политици запомнят този елементарен политически урок за начинаещи демократи – “Обществото решава”. А когато овладеят и основния демократичен урок - “Честността е най-добрата политика”, няма да има нужда да бъдат сваляни/качвани по начина “1997”.
Дано!
Някак странно се движи съдбата. Често, много често за случайност, избира за изпълнители на неотменимите си решения неподходящи начини и хора. Ето в конкретния случай. Изборът, връщането ни към европейската демокрация е неизбежно събитие. Но защо о, Боже, възлагаш изпълнението му на хора, на които това не им иде “отвътре”. Тук визирам Стефан Софиянски. Макар да има по-заслужили от него в това отношение.
Родовите му заложби и съдбата му преди Десети ноември бяха представени сравнително скоро – в предишния том на НИЕ във връзка с избирането му за софийски кмет.Тук искам да припомня, че в едни други, също много решаващи за българската демокрация години, Софиянски импулсивно предпочете Стефан Савов пред Филип Димитров. После, плачейки, се върна в правия път, но късно. Белята с разцепването на движението СДС бе вече сторена. Един много неподходящ за честните хора човек – Николай Слатински обясняваше това преосмисляне с факта, че “някой бил казал на Софиянски, че той е новото лице на СДС”. Изключително лош компромат, който най-вероятно е истина. Но млъкни, сърце, както е казал поета. Засега. Обещавам.

Продължавам с установените факти.
На 13 февруари 1997година във всички вестници вече има състава на служебното правителство “Софиянски”. Ето го:
- Стефан Софиянски – премиер;
- Александър Божков – вицепремиер и м-р на промишлеността;
- Хараламби Анчев – вицепремиер и министър на правосъдието;
- Стоян Сталев – министър на външните работи;
- Богомил Бонев – министър на вътрешните работи;
- Георги Ананиев – министър на отбраната;
- Светослав Гаврийски – министър на финансите;
- Емил Таков – министър на здравеопазването;
- Никола Карадимов – м-р териториално развитие и строителство;
- Иван Лалов – м-р на образование, наука и технологии;
- Румен Христов – м-р на земеделието и хран.промишленост
- Иван Филипов – министър на околната среда;
- Емил Табаков – министър на културата;
- Иван Нейков – м-р на труда и социалните грижи;
- Даниела Бобева – м-р на търговията и външноикономическото сътрудничество;
- Георги Стоилов – министър на енергетиката;
- Вилхелм Краус – министър на транспорта.
Главен секретар на кабинета става Нели Куцкова. Само на трима журналистки се разрешава да огласяват решенията на правителството. Това са Екатерина Бончева от “Свободна Европа”, Мария Цанкова от “Хоризонт” и Цветана Божинова от пресцентъра на Столична община.

Някои биографични данни и клюки за министрите:

·                      Г-н Александър Божков е роден в Багдад. Не защото е иракчанин, а защото там баща му е бил на дипломатическа служба. Към този момент Ал.Божков е на 45 години. Смятайте при коя власт баща му е служил за връзка между Ирак и България.

·                      Според информираната преса - вестници “Капитал” и “Пари” напр., министърът на външнотърговските връзки Даниела Бобева е човек на Божков в правителството. Тя е била шефка на Агенцията за чуждестранни инвестиции, следователно Виденовият министър Румен Гечев й е бил пряк началник.

·                      Министърът на външните работи Стоян Сталев е роден син на Живко Сталев. Кой е Живко Сталев и каква беше неговата роля за демократизирането на България през важните 1990-1991 години – знаем. Сега научаваме, че за съветник на министър Стоян Сталев е назначена Ирина Бокова.

·                      М-рът на отбраната Георги Ананиев е роден в село Косача, Пернишко. Изненада-а!  Това е родното село на Първанов.

·                      Съперник на Ананиев бил Бойко Ноев, но не успял да се пребори. За съветския агент Бойко Ноев писах около служебното правителство на Ренета Инджова. Сега добавям, че към този момент той е наш посланик не къде да е, а в Брюксел.

·                      Срещу министъра на правосъдието и вицепремиер Хараламби Анчев имаше атентат малко преди президентските избори в края на 1996г. Кой взриви мерцедеса му и защо, така и не се разбра. Може би защото той беше ликвидатор на Българска земеделска и промишлена банка, банката на “Орион”, но казва ли ти някой.

·                      Д-р Емил Таков е изпъденият със стачка преди 2 месеца директор на “Пирогов”.

·                      Иван Нейков е новият от типа “Минчо Коралски”. Дето обикаля масата на тристранното сътрудничество от всичките й три страни. И все става.

Първите отзиви (негативните) :

·                      Искра Баева (редакторът на теоретичното списание на БСП) във в. “Новинар” от 28 януари: “Създаването на служебно правителство е суспендиране на конституцията”.
(И друг път съм имал повод да я иронизирам тая. Историчка!)

·                      Къдринка Къдринова: “Само преди седмица България плуваше в еуфория. Ура, победа! Червените боклуци изметени. А каква е картинката днес? Народът броди като сомнамбул от магазин на магазин и се щипе, за да провери дали не сънува кошмар. Храната става лукс. Цените набъбват с часове. Лекарства и бензин няма. Какви магии ще върши праведният  ни служебен кабинет, след като нито МВФ, нито Световната банка имат намерение да му пускат долари? И какъв процент гласоподаватели ще доживеят въжделените избори?”- в.”24 часа” от 13 февруари 1997г.
(Обръщам внимание на датата: служебното правителство на Софиянски е на 5-10 часа, но вече е виновно за състоянието на пазара, цените и обезценения лев. Които са зле, много зле наистина, но са така поне от половин година. - Къдринка! От ковачницата “Дума”.)

·                      Точно в същата точка по същия нечестен начин бият репортажите на кадесарските вестници от 13/14 февруари:
- “Стандарт”: ”Хляб на филийки продават в Пловдив, се разбра вчера”. “Продават фасове за стотарка, грижливо опаковани в найлонови пликчета.”
- “24часа”: “Бензин в буркани по 0,8л продават във Враца. София е с гориво за два дни. Опашки за сирене се извиха в Стара Загора. Старци мрат внезапно по варненските улици.”
- “Новинар”: Тройно поскъпнаха погребенията в Пловдив. Вашингтон няма да даде пари на служебното правителство.

·                      Още едно доказателство, че Дупница губи съревнованието с града на Георги Димитров по модел за европейско поведение. Кметът й Панчо Панайотов, има-няма месец от Победата, заради която той дори бе изнесъл бюрото си на барикадата, се разсърди. Обявява, че напуска СДС. Причината според него е, че “лидерите (от СДС) довчера ме прегръщаха, целуваха и се усмихваха, а през цялото време са ме лъгали”. (Тези думи са едни и същи както във вестник “Демокрация”, така и в “Дума”.) В какво точно е лъжата Панайотов не уточнява. Остава да приемем обясненията на другите: лидерите на СДС му обещали поста на областен управител, но Софиянски го дал на друг. (Редно е да уточня, че този друг, не е другият известен дупничанин Стойчо Кацаров. Но последният не се разсърди и не напусна СДС.)
Пиша това, общо взето незначително обстоятелство за сръднята на някакъв кмет, защото категорично не съм съгласен с този модел на обществено поведение: заради личната си некомфортност да променяш публично заявени позиции. Д-р Панчо Панайотов е казал още: “Не одобрявам работата на служебното правителство до днес, тъй като то не е решило основния си приоритет – хляба.” Тези думи са публикувани във вестника “Демокрация” от 19 февруари 1997година. Към този момент служебното правителство е на 6 дни!

·                      Към изказванията, вредящи на имиджа на Софиянски, прибавям и думите на Васил Гоцев, казани на 9-тата конференция на СДС, че ”служебният кабинет на Софиянски е най-силното правителство след това на Багрянов”. Тоя пък как разбра това, след като въпросният кабинет е само на 3 дни към датата на публикуването на съобщението в “Труд”?

Промените в министерства и комитети: (Ще отбележа само онези, направени в първите десет дни, т.е. до 20 февруари 1997г.)
- сменени деветимата областни управители с нови;
- в М-во на отбраната сменени трима от 4 зам. министри;
- в МВнР – двама от 3-ма зам.министри;
- в М-во на здравеопазването – сменени всичките 3-ма зам. министри;
- М-во на транспорта – всичките 5 заместника на м-ра;
- М-во на земеделието – 1 сменен зам.м-р;
- в М-во на енергетиката – двама сменени;
- само в М-во на финансите няма сменени зам.министри;
- нови председатели на комитетите по пощи и съобщения, на горите, стандартизация и метрология, младежта и спорта;
- сменен надзорния съвет на Агенцията по приватизация;
- нови директори на Главно управление на архивите и Дирекцията по вероизповеданията.
Следващите уволнения са толкова мащабни, че няма смисъл, пък и не мога да ги опиша подробно. Ще взема да изпусна някое важно. Затова ще завърша тази тема с отбелязването на един феномен в развитието на обществото – за първи път “независимата” преса, пък и открито партийната, не протестират остро срещу “метлата на Софиянски”. Май я одобряват. Не зная дали е от някакъв користен или партиен интерес. Но ако е принципно съгласие, значи нещо ново се случва в България.
- “Стандарт”, 14 февруари 1997г.: “Новите министри едва влязоха в Министерския съвет и развъртяха метлата, както очакват хората от години. Най-важното е хората на Виденов да разберат, че новата власт няма да спре с това. И да спрат да се опитват да изнесат държавата.” (не е подписано)
- “Земя”,19.02.1997, подписано е от главния редактор Коста Андреев: “Никой не мисли, че всички бивши управляващи са корумпирани. Но няма дим без огън, затова обществеността посреща с одобрение мярката на служебното правителство (забраната за напускане на страната за някои от хората покрай Виденов), макар че може да притесни някои политици и държавници. Да, всичко трябва да е в рамките на закона. Но законът или важи за всички, или не е закон." 

- и пак в същата “Земя”, Павел Бобев: “Пирамиди, рекетьори, липса на добри закони, политически боричкания – всичко това, събрано на едно, не привлича, а отблъсква онези, които имат много пари. Не случайно по отношение на организираната престъпност в доклад на британската фирма “Група за контрол на опасностите”, която е специализирана да съветва по въпросите на сигурността из целия свят, ние сме една от най-несигурните държави. Е, рекордът в тази насока все още се държи от Русия и Украйна според фирмата, но и България сериозно ги догонва. Далеч по-сигурни са Чехия, Словакия, Полша и Унгария. И естествено – потокът от пари и технологии към тези държави от Централна Европа е много по-голям. Това ги прави финансови стабилни и икономически силни. Така, че нека си въведем ред в държавата, пък после да искаме.”
Какво ще кажете, а? В “Земя” да пише така…

 

МОДЕЛЪТ СОФИЯНСКИ

 

Така е наречена една аналитична статия на Лиляна Попова във вестник “Демокрация” от 18.04.1997г.  И трите колони вестникарски текст са изцяло положителни: за решението за членство на страната в НАТО, за отпушването на затлачените преговори с международните финансови институции, развързването на заплетения възел на икономическите отношения с Русия, обявяването на война срещу престъпността, решаването на зърнения проблем и т.н. Като основни добри практики на “модела Софиянски” Лиляна Попова изтъква намерения “добър баланс между всекидневните проблеми на хората и стратегическите задачи за страната”, “прагматичният европейски стил на управление при който взаимоотношенията на страната са функция на равнопоставеността и взаимната изгода, а не на националното себеподценяване, произтичащо от идеологическата обремененост” и “публичният отчет за действията пред обществото и медиите на достъпен език, шокиращо различен от витиеватите византийски послания на предходниците му”.
След 6-7 години това словосъчетание “моделът Софиянски” ще стане много модерно в обществото ни. Обаче като мръсна приказка, като модел за това как не бива да се управлява! Защо ли? Ами, заради спора кой от разпределящите баницата лидери е хапнал повече от нея, докато е говорил красиво. Тогава от изредените добри практики на кабинета “Софиянски” според Попова, третата – за публичния отчет – ще му бъде отречена тотално, а първата – за баланса между народните проблеми и държавните задачи – ще се трансформира до безусловния приоритет на държавата.
Само втората – за прагматичния европейски стил на управление – ще запази добрия си смисъл (докато комунистите не решат да тръгнат на Изток). Как ли пък ще стане тая!?

 

 

КЪМ  ЕВРОПА ’97

 

Европа (Западна) вече повече от десетилетие стартира успешно процеса на обединяването си и същевременно разширява демократичното свое пространство със страните от бившия вече социалистически лагер (Източна Европа). В края на 1996г. ЕС и НАТО официално и едновременно определиха приоритетите си за 1997: разширяване на изток и фиксиране рамката на сътрудничество с Русия. Това стана на две паралелни срещи – в Дъблин на държавните и правителствените глави на страните-членки на ЕС и в Брюксел на външните министри на страните от НАТО.

- На срещата в Дъблин бе взето окончателно решение за започване на преговори за присъединяване на 10-те страни от Централна и Източна Европа. България е 8-ма подред. Молбата ни е депозирана на 14 декември 1995 година от правителството на Жан Виденов – година и 9 месеца след първите Унгария и Полша, една седмица след молбите на трите бивши прибалтийски републики на СССР и месец преди Чехия. Последна е Словения – на 10 юни 1996г. Няма мърдане, както виждате.
- На срещата на НАТО в Брюксел бе даден краен срок за “изясняване рамката на бъдещата обща схема за сигурност в Европа, гарантирана от пакта. Прие се план за водене на преговори с един или повече нови членове относно тяхното присъединяване”. И тук няма мърдане.
В четвъртия си работен ден, на 17 февруари 1997г. кабинетът “Софиянски” прие решение за изпращане на официален документ до централата на НАТО в Брюксел в който България заявява желанието си да стане член на НАТО.

Такъв важен документ не се прави на коляно. Ясно е, че той е мислен предварително. Шест пълни години предишният президент Желев имаше “позитивна позиция по членството на страната ни в евроатлантическите структури”, според собствените му думи, но не успя да го прокара, “заради противопоставяне на социалистическото мнозинство на тази идея” (пак негови думи). Това е вярно – за противопоставянето на БСП & Со, документирано е многократно в Хрониките през годините. Но БСП и днес е против членството на България в НАТО. “Не на НАТО” казват всички първи ръководители на социалистите, както и ВСИЧКИ редови социалисти. Защо Петър Стоянов успя? Дори председателят на българския Атлантически клуб си е същият от преди. Соломон Паси, родният син на Исак Паси!

Наивно е да се твърди, че народът  е узрял за НАТО през последните два месеца на “гладни протести”. Същите сме си и българите. Затова предлаганият референдум за членството ни в НАТО има много големи шансове да даде положителен за БСП резултат. Те, социалистите, именно и затова го лансират много настоятелно. (Пиша общо – социалистите, защото иначе ще трябва да изреждам имената на всякакви познати муцуни. Но мога да обобщя, че ако един българин настоява за провеждане на референдум против НАТО, то той в 99,7 процента от случаите е пуснал червена бюлетина на избори.)
Забавно ми е (макар че забавно не е точната дума) да наблюдавам как демократите измислят всякакви тежащи причини, за да отхвърлят референдума като начин за решаване на спора. Пекат се горките на собствения си огън. Но какво да се прави. Демокрацията не е справедлив строй, но по-справедлив още не измислен.
Сериозно! Въпросът “С НАТО или без НАТО?” не е “народен” въпрос. Той е свързан с изключително сериозни геостратегически интереси, които първо - не са само наши, български, и второ – твърде малка величина сме в тях, че няма значение какво мислим. Колкото и грубо да звучи, така е!
С пример. Коя страна да избере баща му на Симеон през 1943-та: германската или руската? Тази, която му е по сърце, или тази, която би спестила повече нещастия за България? Ако съвпадат – добре, ама в сериозните работи полезното с приятното почти никога не се комбинират… Голямо мислене пада, изобщо не може да се възложи на “чичо от село”. Решаващият плаща за грешно решение максималната цена за себе си, а слушащите – да се кръстят и да се молят богу Решението да е вярно.
Мисля съвсем определено, че бъдещето на света през следващите поне сто години, ще се определя от западната демокрация. Русия вече не е световен фактор. Така че изборът на лидерите на Новото Начало в този случай е правилен. Те, следващите лидери, а може би дори сегашните, ще имат много по-големи затруднения, когато ще трябва да избират между двете западни демокрации – САЩ или Европа. И този въпрос не е за референдум! Съжалявам, ако обиждам нечие мнение, но всеки има право, че и задължение, да каже какво мисли. Откровено!
Така или иначе моментът в който България вече ТРЯБВА да реши накъде и с кого, настъпва с идването на новия век. В този смисъл Петър Стоянов и Стефан Софиянски трябва да благодарят на съдбата, че тя избра тях да направят първите неотложни стъпки по новия път. Ще добавя и, имайки предимството да пиша след събитията, имената на Соломон Паси и Надежда Михайлова. Не мога да се освободя от чувството, че Иван Костов, ако Новият Свят не му пречеше, щеше да ни заведе в руската степ. Благодаря ти, Свят!

 

 

ДОЛАРОВА БЪЛГАРИЯ.  ПРИ ВИДЕНОВ И ПРИ КОСТОВ

 

Парите могат да се преброят. Те са измерима величина. Като количество. Като качество обаче са нещо съвсем относително. Не говоря за това с колко от тях мога да си купя дадено щастие и дали ги имам. Говоря за това, че даденото щастие трябва в продължителен период от време да се купува с едно и също количество пари. Ако години наред покупателната способност на единица пара остава горе-долу еднаква, то това е Пара. Така човек може аргументирано да преценява дали срещу днешния си труд получава достойно заплащане и да гради верни планове за бъдещето си. Ако той не знае дали с днешните “достатъчно пари”, утре ще може да си купи един хляб, какъв е смисълът да мисли за утрешния ден? А човек, който не мисли за бъдещето си, да ме простите, но върви в посока към животните. Парите трябва да остават сравнително постоянни. За тази изключително важна особеност трябва да се грижи държавата! Ето как добрата държава отглежда добри свои граждани. Ако държавата, в лицето на управляващите я, не може да обуздава инфлацията или - не дай боже - умишлено я предизвиква, за да прецаква днешния труд на поданиците си, какво им остава на тях? - Да крият парите си от държавата, да я лъжат, да играят на тото и да чакат Годо. Да пиша ли какво ще очаква държавата в бъдеще, ако поданиците й са такива?
Познахте нашата България, нали? Така автоматично става ясно, че да мерим нещата с българския лев, е глупаво и безсмислено. Трябва ни “твърда” валута към която да приравняваме непрекъснато лева ни, за да видим “къде сме ние”.
Избирам американския долар. Това обяснява епитета в заглавието. На питащите защо не избирам руската рубла няма да отговарям. Едно са милите спомени, съвсем друго парите. Няма смисъл да избирам някоя европейска валута. Европа е все още в процес на развитие, болшинството от лидерите в Европейският Съюз са стари или бивши социалисти, макар от западноевропейски тип. Русия – ако изобщо може да провали някого – то това е някоя европейска държава. С твърдящите, че тя, Русия, може да провали САЩ, няма да споря. Само пак ще кажа, че едно са мечтите, съвсем друго парите. Че съм бил прав да игнорирам европейските валути като мерило за нашия лев, ще стане ясно след по-малко от десет години, когато Европа ще създаде нова парична обща единица за всички свои държави в Съюза.
Тук е мястото да кажа, че на Сашка Васева е позволено да бърка, пеейки “Левовете в марки”, защото е дупнишка мадона. Но на икономисти от рода на Иван Костов това не е позволено. “Връзването” на лева за германската марка (през юли 1997) не е вярното решение. Може пък изобщо да не е зависело от дребния български  министър-председател. Дано да е така, че иначе трябва да му приписвам користна зла помисъл. Това си е тяхна – на висшите държавни управници – работа. Аз обаче не мисля да правя анализи върху зависещи от конюнктурата диаграми, така че “да живее доларът”.
Погледнете на следващата страница. Там е показано как нашият роден лев се е сривал през годините. Понеже смятам да направя тук едно сравняване на реализираните усилия на двете разноцветни правителства – червеното на Виденов и синьото на Костов – диаграмата обхваща доста години. Седем пълни – от началото на 1995-та до края на 2001-ва. Малко е претрупана, но затова пък е впечатляваща.
- За двете си години управление “некадърният” Виденов (това е преобладаващото внушение, което и ще остане в бъдещето) успява да задържи стабилността на лева все пак в приемливи граници. Още повече, че средният ръст на работната заплата (на диаграмата е показан с прекъсната линия) е твърдо над движението на долара.

- Работите започват да се влошават сериозно в средата на 1996 г. Дали Луканов – като представител на цяло партийно крило – е пречел на рязкото спекулативно обезценяване на лева или пък е премахнат от другото партийно крило, за да намалее конкуренцията при дележа на бъдещите огромни пари, не е моя работа да оценявам. И не ме интересува. За мен е повече от “кристално” ясно, че това е работа на Партията, дето прецаква вече почти век България. (Нашата Партия – нас, другите комунистически партии – техните си народи. Всички те искат да подчинят целия свят на безумните си античовешки цели.)

 

XT4_kurs $




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462322
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031