ПЕТЪР СТОЯНОВ Е НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ

Ето какво се случи нататък до деня, в който Петър Стоянов пое конституционно своите задължения.
На 15 януари Народното Събрание поднови своите  заседания, прекъснати от събитията на 10-ти. Охраната отвън не е снета – 4 пожарни коли и десетина полицейски джипа са паркирани на метри от сградата на Парламента, загражденията са преместени почти на половин километър – до паметника на Апостола на Свободата. В пленарната зала присъстват само депутатите на БСП (117 души) и БББ (7 души). Кворум има. Приема се “Закон за малките и средните предприятия”. “За” – 122!  “Против”?  Въздържали се?  Няма!
Има тъпи изказвания. Изречени от хора, за които медиите твърдят, че задават стил в обществото. Което значи ли, че те са умни? (Медиите, хората и обществото?)

·                      Гиньо Ганев, председател на сдружението “Конституционализъм и демокрация”: “Ако в Събранието няма 121 депутати Петър Стоянов не може да положи клетва и не може да стане президент.”
(Това означава, Гиньо, че пращаш по дяволите преки мажоритарни избори, защото 120 души не са съгласни с резултатите. Съвсем си изкуфял за Демокрацията. Не, неправилно се изразих. Ти си просто комунист. Както казваше Енчо Мутафов на времето - “и в костите, и в лимфите”. И като такъв комунист си естествено и завършен наглец. Водиш сдружение, което си нарекъл нагло “Конституционализъм и демокрация”. Внуците на българите трябва да черпят, когато хората като теб се свършат!)

·                      Иван Костов има обширно интервю в “Стандарт” на 15 януари, озаглавено “Преговори с БСП – след решение на Висшия им съвет за предсрочни избори”. (Е, добре. От една страна обещаваш да крепиш правителството на Виденов още 45 дни, от друга страна му предпоставяш незабавен ултиматум за който си сигурен, че то няма да изпълни. Няма логика - нормална логика имам предвид. Това са безсмислени искания.)

·                      Асен Матеев пред “Демокрация”: “БСП можеше да приеме декларацията на ОДС. Така още на 3 януари щеше отчасти да облекчи вината си пред излъгания и съсипан от нея народ. Вместо това тя избра по-нататъшното унищожаване на България и така обрече и себе си на гибел.”
Съгласен съм с едни думи на Георги Първанов, цитирани преди страници, чийто смисъл беше, че ОДС се опитва да убеждава някого в магическата сила на думите, а всъщност иска власт. Незабавно.  И за да не кажете, че търся под вола теле, продължавам с думите на Матеев: “Тогава възниква въпросът, излишна ли бе тази декларация и не беше ли тя един наивен ход? Не вярвам нейните автори да са се надявали много на благоприятен отговор. Но правилата на политиката и демокрацията изискваха такъв документ да бъде изработен и представен на вниманието на цялото общество и на международните финансови институции. Именно той показа привързаността на ОДС към парламентарните средства, но и легитимира  широките народни протести срещу БСП оттук нататък.”
Е, е, излиза, че ако не бе ОДС и Неговата декларация, народът и досега да не е разбрал, че го съсипват, а международните финансови институции, че ги лъжат. Наивни - само наивни ли? – разсъждения. И определено направени “без кръчмаря”. Важни са, приятелю, действията! Ако вашата Декларация беше приета от социалистите на 3 януари 1997г., друг ли щеше да бъде вотът народен срещу вас след 4 години, през юни 2001-ва? Иначе Декларацията ви легитимира във властта. Определено.

·                      За отделния човек такива шмекерии са вероятно донякъде позволени. Но за политическа сила, още повече титулуваща себе си “демократична”, те са забранени. Има българи, които защитават тази демократична по същността си теза. Те не са никак малко, стават и все повече. Чудесно е, че младите сред тях се увеличават. А особено ми е приятно, когато довчерашен “не съвсем споделящ” Идеята СДС, днес вече пише така: “Символично е, че годината започва с опит да бъде приета Декларацията за национално спасение на ОДС. Патетиката винаги е факт при подобни декларации, но без базово съгласие страната повече наистина няма да може да бъде управлявана. Но две неща са важни за политическото съгласие. Първо – страната има нужда от избори, защото всяко управление ще има нужда от мандат за необходимата коренно различна политика. Второ – който и да спечели изборите през 1997-ма, ще трябва да направи крачка към приобщаване на опозицията за провеждане на новата политика. Вече никой не може да си позволи радикална опозиция, ако иска реформите да успеят. Така че опозицията трябва да бъде лоялна към Нейно Величество Реформата, както английската опозиция към Кралицата.”
Това са думи на политолога Иван Кръстев (намерени във вестник “Демокрация” от 4 януари 1997 година). Във времената на първото СДС той споделяше напълно идеите на патрона си Ж.Желев за перестройка на системата. В момента е шеф на Центъра за либерални стратегии, значи не е сменил “местоработата си”. Но идеите му, както виждате, са вече наистина демократични. Дано не му направя “мръсно” на момчето с тези мои думи.  Впрочем, това за него вече няма никакво значение.

·                      От вестниците с дата 16 януари 1997г. избирам едно съобщение на “Стандарт”: “Хлябът на софийската фирма “Хлебни изделия” няма да поскъпва, съобщиха вчера  от Комисията по цените. Ценовиците опровергават твърденията, че насъщният щял да стигне 300 лв.”
Добре, добре. Досадно!

На 19 януари сутринта новоизбраният президент Петър Стоянов влезе в Народното събрание, за да положи клетва пред  депутатите.
На церемонията присъстваше и д-р Желев. Когато той влизаше в сградата на Парламента, тържествено забиха камбаните на “Ал.Невски”. Откакто Максим удари същите камбани, когато му взеха - временно при това - сладката търговия със свещи по Великден (миналогодишната история за свещоливницата в Илиянци), не потръпвам от звука им. Може би ще им повярвам отново, ако ги чуя да забият тържествено за смъртта на последния комунистически патриарх. Боже, какви несъчетаеми думи – Комунизъм и Патриарх!
Самата клетва на Петър Стоянов (според показаното по TV) беше безлична. Нямаше слова от името на парламентарните групи, не прозвуча химна, нямаше духовно лице в залата… И Жорж Ганчев не присъстваше. Обяснението му по телевизора беше следното: “Аз не отидох в НС, защото Петър Стоянов не ме покани лично и не ме поздрави, когато се видяхме в “Шератон”. Неговите приятели от Запад трябва да знаят, че приличието е задължително.”
Държавното Радио също пренебрегна новия президент. На другата сутрин сутрешното му предаване (с претенции за всеобхватност и обективност според заглавието “Хоризонт преди всички”), бе посветено изцяло на 8-мата годишнина от “френската закуска с Митеран”. Продев говори за лумпенизацията днес, Блага Димитрова – за надеждата, Копринка Червенкова пък каза, че няма никаква надежда днес… Радой Ралин го нямаше. Бил поискал пари от водещата Мария Стефанова за интервю. Затова. А Алексей Шелудко вече е мъртъв…
Някъде към обед имаше интервю дори с Хачо Бояджиев. Ставал на 65. Той също не вижда надежда. “Аз лично нямам проблеми, но това не значи, че другите нямат проблеми.” Обясни това с навика си да се труди, а не да вика по улицата. После се отплесна да прави комплименти на “младата дама”, вземаща интервюто.
В деня на клетвата на Петър Стоянов – 19 януари, СДС проведе дежурния си протестен митинг по улица “Витошка” с фаталния номер 13.

Ден след Петър Стоянов и Бил Клинтън се закле като президент на САЩ втори мандат. (Което “Дума” отбеляза с иронията “Три дни ядоха и пиха”, мръсните американци имайки предвид.)
Първото влизане на президента Стоянов в сградата на “Дондуков”2  се състоя на 22 януари.
В своето прощалното слово към нацията, предавано по телевизията, отиващия си президент Желев каза: “Аз не допуснах чрез кръвопролитие да се решават политически проблеми в България. За съжаление изпълнителната власт не влезе във функциите си. За седем години, след 7 правителства и 3 парламента България вместо да излиза от кризата продължава да пропада. Ако България беше президентска република, това никога нямаше да се случи.”
(В това кратко слово всеки втори абзац започваше с “Аз” и нямаше нито една дума за “боянските ливади” и пробутването на нечестни подли хора в управлението на страната. Добре, че България не е президентска република. Не защото е толкова лошо, а защото ТОЗИ щеше да й е президента.)
В първото си слово към нацията идващия президент Стоянов каза: “Преди да посочиш пътя на другите, трябва да си го намерил сам. Аз съм свободен от предразсъдъците на миналото човек и същевременно ангажиран с проблемите на днешния и утрешния ден. Това ми дава право да кажа, че ще положа усилия политиката да се прави така, че хората в България да се чувстват уверени и достойни.”
(След 5 години негово президентстване хората в България няма да се чувстват уверени и достойни. Иначе не биха му зашлевили шамара да го пренебрегнат заради Първанов. И не само, че към момента на избирането си Петър Стоянов не е намерил собствения си път, ами ще продължава да го търси безуспешно докрай. Не е тази посоката, драги.)
“Аз вярвам, че ще бъда президент на една нова България – с ново мислене и нова воля. България на двадесет и първия век, в който искам да прекрачим заедно.” – така завършва 1-вото послание на Стоянов. Човекът се гласи за втори мандат още отсега. Без оглед на постигнатото през първия. Е, къде е тук новото мислене?
Ако досега не съм ви убедил в това, четете нататък.

СЛУЧКИ И КОМЕНТАРИИ - ОЧАКВАНИ И ОЩЕ ПО-ОЧАКВАНИ

Дешифрирам “очаквани” и още по-очаквани”.
Мислещият човек не очаква, че проблемите на днешното време ще се решат веднага и безпроблемно. Защото те се пораждат от един глобален сблъсък на идеи. Едно разбиране за устройство на света си отива и идва друго. Очаквано е, че има искрено ангажирани хора и с едните идеи, и с другите. За тях животът е заем - свободен избор, но цената му е самия живот и се изплаща цял живот. Дори онези, които бранят ретроградни за новото време идеи, заслужават някакво уважение. Такъв е бил предложеният им избор, заем, по времето, когато са били “млади”. А защитата на собствени Принципи предполага нагласа да разбираш другите с Други принципи. Което е честна Борба! И надежда, че човешката еволюция върви в правилна посока.
Още по-очаквано е, че и при едните и при другите, ще има мерзавци с главна цел е да се покрият, без да изплащат Заема си. Всички те го правят, водени от тъпата, безперспективна мисъл, че Животът е кратък миг и затова колкото повече себеподобни прекараш, толкова Ти ще си по-напред. Сред тези мерзавци има просто глупави хора, други – злобни по природа, и трети – най-отвратителните – подли. Не е във връзка, но е много важно: сред всички тези хора няма щастливи.

Вие ги редете по моята или по ваша класификация. Аз събирам тук – двадесетина имена. На пропуснатите се извинявам.

·                      Пламен Енчев в “Дума” от 27 януари: “Сделката, която Петър Стоянов предлага, дори кварталния бакалин би преценил като неизгодна за едната страна.” (По този повод Радио “Свободна Европа” попита приблизително следното: “А от коя страна е България?”)

·                      На 22 януари онази Валерия Велева от в.“Труд” написа там: “България цяла сега него гледа!” (Бре! Още един Стоичков, ама с рокля.)

·                      “СДС е налъм без каишка” – думите са във в.”Дума” и са казани от Иво Атанасов от истинското БСП. (Този успя да остане червен депутат в 4-5 поредни народни събрания и пак не научи, че СДС сме аз и моите приятели, а не неговите колеги по служба!)

·                      Покрай встъпване в длъжност на Петър Стоянов представителят на руското МВнР Генадий Тарасов е казал: “Москва не може да попречи на присъединяването ви към НАТО, но не крие негативното си отношение към разширяването му.” (“24 часа”)

·                      На 21 януари е имало заседание на парламентарната група на левицата. Единодушно (според вестниците) бе приета оставката на Красимир Премянов и пак единодушно е избран новият парламентарен шеф Георги Първанов. Понятието “единодушно” е уточнено допълнително: 88 гласа “за”.
Правилно! – защото всички членове на лявата ПГ са 117.
- Да разкажа за един от останалите 29 души от ПГДЛ. Нарича се Фидел Косев и към момента е на 36 години. В интервю на Христо Куфов в “Труд” от 30.01.1997 той казва: “Второто правителство на БСП няма да е на съгласието и спокойствието и да е в състояние реално да управлява България. Дебати и спорове няма да има и продукцията явно ще бъде недъгава. Явно е също, че другите политически сили и синдикатите няма да проявят никаква търпимост към това правителство, следователно то няма да бъде финансирано отвън и няма да направи реформа. Тогава защо изобщо говорим за нов кабинет? Той не бива в никакъв случай да се съставя.”
Вече на 13.02 Фидел Косев уточнява (пред Сима Владимирова от “Новинар”), че не желае ново правителство на БСП, защото “моите колеги безпринципно обърнаха наопаки становищата си и се оказа, че адекватни са Първанов и Добрев, а  не Висшия съвет. Днес ще изпратя официално писмо до БСП, че напускам. Смятам, че повече за тази партия не мога да направя нищо, а и тя вече не отговаря на идеите, които имам. Но не бива БСП да разчита прекалено дълго на това, че подкрепящото я по-възрастно население ще продължи да й вярва по инерция.”
Това е едно крило от БСП. Да го наречем условно “Фидел”.
- Три дни преди смяната на парламентарното ръководство на левицата известният Димитър Йончев създава ново социалистическо сдружение “евролевица”. Поредното. На събранието са присъствали Александър Томов (ГОР, ДАР…фър), Захари Карамфилов и Стефан Нешев (от партията на Дертлиев), Любомир Стефанов (АСО независими), Елена Поптодорова, Ирина и Филип Бокови (от БСП). Само във вестник “Дума” има няколко посочени други имена – Андрей Бунджулов, Андрей Райчев и Росен Карадимов, Петя Шопова, Петър-Емил Митев, Николай Камов, Велислава Дърева и о, боже, Емилия Масларова.
Ето друго едно “дясно-ляво крило”. А иначе всички са познатите нам социалисти. Само дето едните са по-нервни от другите. Първанов и Добрев къде са – класифицирайте ги вие, щом ви интересува.

Връщам се на 21 ануари. Във вестниците има странно съобщение до симпатизантите на БСП: “На свое заседание ИБ на БСП прецени, че соцелекторатът не бива да организира контрапроцеси. Убедени сме, че на този етап подобна национална проява може да доведе до сериозни усложнения в политическата обстановка.”

·                      Същински Желевци! Благодарение на тях “в България не се допуснаха проливане на кръв и политически убийства”. Не сдържам иронията си – “ТАСС е упълномощена да заяви”, че … Има доста изписани неща за лъжите на ТАСС под това мото в предишните томове на НИЕ. Сега да допълня новите им шедьоври. Следващите извадки са от “Дума”-та на 20.01.1997.
- Двама “журналисти” – Константин Проданов и Чавдар Стоименов написали една статия, обвиняваща радиото, че е причина за ексцесиите на 10-11 януари. Ама не държавното радио, което не предаде нищо своевременно, а “някои радиостанции като “Дарик радио”, “Експрес”, радио “Свободна Европа” и т.н., които се ангажираха с ясно изразена подкрепа за нарушаването на законността и поругаването на една от основните институции на демокрацията – българския парламент. Те се превърнаха в диспечерски пунктове, ръководещи “мирния процес”, опитвайки се да направят в България медийна революция от румънски тип”.
- Това типично за комунисти указание да се спазва цензура спрямо  демократичните права на гражданите, които не са комунисти, е гарнирано с дразнещо-претенциозните похвати на другия комдует Димитри Иванов–Тома Томов. Искат да ни покажат с цитати, започвайки от “бащите на американската конституция”, та чак до “франкфуртската социологическа школа на Валтер Бениамин”, че са с два вагона книги преди читателите си. Ама ние, читателите, ги познаваме тези писачи отпреди и питаме, съвсем естествено, къде са цитатите от тримата класици Маркс, Ленин и Сталин, тъй като статията “Без радиото Хитлер не би бил възможен” е тъкмо в техния стил.
- Някакъв о.з.полковник от милицията (преписвам точно) с име Илия Георгиев ни убеждава чрез членове и параграфи от Конституцията и Наказателния кодекс, че “полицията действаше в условията на неизбежна отбрана”. Коя полиция е действала в условията на неизбежна отбрана, др. полковник? Тази с бронежилетките, кучетата и противогазите, която влезе в Парламента през подземните входове ли? Или онази, която нападна в 2 и половина през нощта в гръб, хората, останали отвън на площада пред здраво заключените врати на НС? На снимката към статията ви във вестника изглеждате интелигентно, за да си позволявате така нагло да преиначавате факти.
- А един друг наглец, нарекъл се Димитър Петров (ако това е онзи Димитър Петров, с когото неведнъж сме се срещали в предишните томове на поредицата, то и той е полковник, но от ДС), в злобата си, чак е превъртял до глупост. Чуйте какво е написал. В скоби са моите забележки, отбелязващи полковнишките му злобни и нагли глупости.
“Помним как в отечеството ни след свалянето на фашизма всичко се кичеше с думата “народно” – за по-голяма тежест и изобщо, та дори и част от магазините се кръстиха “Нармаг”, като че ли останалите дюкяни бяха за другоземни същества. (Лагерите в Белене, Ловеч, Скравена… не бяха народни, защото в тях живееха другоземните същества. Там нямаше пукнат “дюкян”, камо ли “Нармаг”.)  А! И “народното правителство”. Чунким имаше и някакво друго правителство. (Ама вие режехте главите, др.полковник, в които имаше дори и мисъл за друго правителство.) След Голямата промяна през 1989г. прясно пръкналата се опозиция, разгневена на народа, че не я е добил по-рано, за да има борческа биография, успя да зачеркне почти всички прилагателни, родили се от най-голямото от всички съществителни - народ. Премахна се Народна република България, Българската народна армия, Народна милиция, народен съвет, народно читалище и пр. и пр. Новите демократи толкова се дразнеха от понятието народно, че възнамеряваха да прекръстят и Народното събрание. (Сега пък полковникът се дразни не от употребата на “народно”, а от точно противоположното - от липсата му. Не е наред.) Те май се гневяха и от името на държавата ни и я нарекоха “тази страна”. (Ох, и на този му е трън в окото Филип Димитров.) Обаче същинският народ никога не руши това, което е създавал сам, колкото и да го е яд, дами и господа с визонените палта и с дрънчащите тенджери. Никога не налита да пали и да убива своите противници, колкото и да не ги обича. (Ако това е вярно, полковник, токущо си призна, че БКП разруши всички ненародни паметници и тя проля кръвта на половин милион българи около “славния Девети”. Не че ние не го знаем, де.)  Хубавото е, че до края на годината пак ще има избори. Там истинският Народ  ще си каже думата как се отнася към сгрешилите, а и към тия, които палят, потрошават и призовават към убиване.” (Я, каква изненада го очаква този на финала!)

·                      На 22 януари 1997г. вестниците съобщават, че в понеделник (20-ти януари) в 15,55 часа с полет AZ-519 от София за Рим заминало цялото ръководство на застрахователната групировка СИК - Красимир Маринов-Маргина, Младен Михалев-Маджо, Дмитрий Минев-Руснака и Поли Пантев. Крайната им цел според източници била Куба. Там те щели да “отмарят при Кастро”. От какво да си починат? След тяхното заминаване всекидневните сини шествия от НДК до Парламента секнаха. Последното такова беше, както вече писах, на 19-ти с фаталния номер 13.

(В интерес на истината имаше още един протест – на 21 януари. Той беше обаче наужким. Хиляди студенти се събраха пред Мавзолея и гледаха комична възстановка на колегите си от НАТФИЗ за щурма на парламента. В шоуто пяха звездите от “Каналето” и Дони и Момчил.)
Вече на 28.01.1997г. прочитам във вестниците, че не всички от СИК са заминали на заслужена почивка. Например изпълнителният директор на ЗПАД СИК Димитър Попов (не бившия премиер, а БСП-деятелят) е останал тук. В интервю за в.”Стандарт” той отрича обвиненията на Едвин Сугарев (който, ако са верни твърденията на Д.Попов, че е агент на ДС, значи му е колега по служба) за участие на “мутрите от СИК” във вандалските прояви пред НС на 10-и. И прехвърля (той, Димитър Попов) топката в полето на друг един свой съпартиец: “Министерството на вътрешните работи разполага със записи от събитията пред и в парламента, на които ясно могат да се видят и издирят злосторниците, и тогава да се определи под чия команда и в чии интереси са действали.”
Както знаем, м-р Добрев и следващите след него колеги не казаха кои са злосторниците. Вероятно Димитър Попов греши като казва, че записите са толкова ясни.

·                      Ако моят предишен намек за свързаността на СИК-аджиите и “националните сини протести” не ви харесва, предлагам ви една друга връзка. Няколко часа след изл(м)итането на СИК-босовете за Хавана, във Варна изстреляха един куршум в главата на Христо Асенов-Бацата. Според часовите вестници Бацата е кумец на Илия Павлов; бивш съдружник на сина на много известния герой на социалистическия труд Игнат Раденков – Андрей Раденков, с когото вече били скарани до кръв; близък познат на арестувания антимафиот №1 във Варна полк. Стамо Стамов и на бившите шефове на Военна прокуратура ген.Лилко Йоцов и полк. Николай Колев. Миналата година Бацата е бил обявен за национално издирване покрай прословутия “списък на Начев”. Тази година е отстрелян, докато си пиел кафето в известното варненско кафене “Кристал”, седнал непредпазливо до стъклената му витрина – лесна мишена за изстрел от преминаваща кола. Този път лекарите спасили Бацата – куршумът минал тангенциално на мозъка му, без да го засегне смъртоносно.
Вестникът “24 часа” е още по-осведомен: “Точно преди два месеца във Варна беше гръмнат в асансьор Данчо Марков, популярен като представител на СИК за Североизточна България. Тогава се заговори, че следващата жертва ще бъде синът на бившия министър на вътрешните работи Христо Данов – Веселин Данов. Мишената обаче се оказа друга.”

·                      На 28 януари 1997г. се случи още “едно епохално събитие. Институцията на демокрацията “Каналето” навърши 7 години.” – квалификацията е на в.”Стандарт”. Горе-долу в същото ни убеждават и другите ку-ку вестници, както и снеслата ги кукувица в чуждото ней гнездо – БСП. Написах БСП, но като се замислих – не може кукувицата да е БСП, защото тя още няма 7 години. Ще ги направи през април. Значи кукувицата е БКП.

·                      Тато не е толкова щастлив като кукувците. Той остава под домашен арест, макар преди дни да “беше освободен срещу подписка”. Оказва се, че освобождаването било по делото за раздаваните помощи на трети страни. Обаче по другото дело – за възродителния процес – е в домашен арест.
(Това ми напомня една друга съдебна смешка. Някаква американка съдела един мъж за изнасилване. Той пък твърдял, че тя винаги е била съгласна и той не я е насилвал. “Това е вярно, но само за осмата жена в мене. Другите седем не бяха съгласни.”, бил железният довод на болната от множествена склероза изнасилена жена. Съдът бил в истински шаш!)

·                      Не мога да се стърпя да разкажа още една история. Не й е съвсем мястото тук, но тя ще има продължение в следващите няколко години. Ето я: (в.”24часа”,22.01.97)
“Обвиненият за контрабандист №1 на културни ценности Николай Станишев-Рижия бе осъден на 6 месеца условно и 1000 лв. глоба от Софийския районен съд вчера. Като негови съучастници за контрабанда с нумизматични ценности сръбските граждани Бранко и Мето Милошевич получиха условно 10 и 5 месеца затвор. … Петият обвиняем Желязко Демирев-Императора получи 17 месеца условно.” (Дебелите букви са от мене. Странни шеги си прави историята. За някои смешни, за други трагични. Желязко Демирев-Императора ще бъде зверски убит след няколко години в собствената си къща. Убиецът ще остане неизвестен.)