ВЪВЕЖДАЩА ИСТОРИЯ

 

Ще започна с тази именно история. Спомням си я точно, помня, че беше представена като истинска, случила се на един австралийски зидар, само дето съм забравил къде съм я чел. Беше наречена “Недооценяване на обстоятелствата”.

След края на работния ден на въпросния зидар му останали куп строителни отпадъци на работното място. Понеже това било шестия етаж на новострояща се сграда и понеже той бързал да си ходи, пък и бил вече изморен, решил вместо да ги сваля на ръце до земята, да използва наличната техника. Събрал отпадъците от тухли и вар в един празен варел и го завързал за въжето на транспортната макара, прикрепена в стената на сградата. Слязъл долу, застопорил въжето, после се качил пак горе и побутнал пълния варел към ръба. Спокоен, че всичко е направил както го изисква техниката за безопасност, отново слязъл долу и отвързал въжето, придържайки го леко, така че отпадъците да бъдат спуснати бавно. Добре, но те заедно с варела тежали 180 килограма и никакъв проблем не представлявало да отлепят твърде внезапно от земята тежащия само 60 килограма човек. В изненадата си той забравил да пусне въжето. Тръгвайки се с голяма скорост нагоре, къде третия етаж срещнал варела, който се придвижвал надолу също с впечатляваща бързина. Това му струвало фрактура на черепа, счупена ключица и разни други охлузвания. За негово щастие болката не го заставила да изпусне въжето и да падне от високо на земята. Горе-долу по същото време пълният варел стигнал земята и от удара дъното му се отлепило. Строителните отпадъци се изсипали, празният вече варел, който сега тежал около 6 килограма, предизвикал отново движение на човека на въжето. Този път надолу. При новата им среща, на същото място, зидарят получил фрактури на двата крака, избити зъби и няколко нови разкъсни рани. Падайки на земята, добавил и 3-4 пукнати гръбначни прешлена. Този път от болката зидарят изпуснал въжето и единственото, което му оставало, е да проследи движението на освободения варел надолу. Това обяснява раните в областта на корема.

Българите сме този нещастен зидар, който “недооценил обстоятелствата”. По 10 ноември 1989г., освобождавайки въжето, останахме вкопчени в него. Контузиите, които получихме от първия сблъсък с “варела”, бяха описани дотук в първите книги от поредицата НИЕ. Началото на тази 4-та книга от хрониката разказва за момента на “изсипването на отпадъците” през откъснатото дъно на варела в месеците януари и февруари на 1997г. Нататък следва разказът за новите контузии от втората ни среща с нещастника варел. В следващата пета книга ще видим какво ще ни се случи, когато – твърде късно - решим да пуснем въжето.
Дано господ ми позволи да дочакам и да опиша изписването на “зидаря” от болницата. Да видя, че неговите деца и внуци са се поучили от бащината грешка, няма да мога да дочакам. Но, надявам се, да останат хрониките ми и да им бъдат полезни в това начинание.
Толкова много ли искам от Господ ?

 

 

ГОДИНАТА  ПРЕДИ  1997

 

Между датите 2 октомври 1996г., когато беше застрелян Луканов, и 10 януари 1997-ма, когато беше щурмът на Парламента – има точно 100 дни. Между десето-януарските събития и 4 февруари 1997година, когато БСП официално се отказа от властта, пък има 25 дни – една четвърт от 100. Сборът на двете числа е 125, което пък е точно една осма от 1000. 1000 дни след 2 октомври 1996 (деня на убийството на Луканов) се пада на 29 юни 1999г. Един ден СЛЕД това – на 30 юни 1999, бе обявена деноминацията на българския лев, с която той се изравни с германската марка. Точно една седмица, но ПРЕДИ да изтекат 1000-та дни от 10 януари 1997-ма, на 1 октомври 1999г. в България за 4-ти път пристига Симеон II. Следващото му идване в Родината ще бъде, за да вземе властта. Пък 1000 дни след 4 февруари 1997г., на 1 ноември 1999, нищо не се случи.
Някои може да виждат голяма символика в това. На мен лично тези съвпадения ми развалят систематиката. Трябваше “10 януари 1997” да се случи преди Новата 1997-ма. Тогава всичките събития между убийството на Луканов и нападението срещу Парламента щяха да бъдат описани само в  НИЕ-3. Така по-лесно щяхме да проследим тяхната свързаност. Сега ще ни се налага непрекъснато да “сновем” между  НИЕ-3 и НИЕ-4.

За ваше по-голямо удобство, тук ще събера накратко събития -жалони по нанадолнището на което Жан Виденов се опитва да спре движението на БСП-колата надолу. Според други тълкувания: се опитва да я дърпа нанагоре. (Другите любопитни неща ще трябва да потърсите в том 3 от НИЕ.)
- Чак в началото на юни 1996г. устатата Нешка Робева заформи нов “русенски комитет”, хвърляйки от екрана на телевизора фразата “Честни социалисти, докога ще чакате?”
- Веднага опозицията в лицето на СДС реши да провери колко са честните социалисти в парламента, внасяйки вот на недоверие. Нямаше ни един честен. На 12 юни всичките 117 социалисти подкрепиха  Виденов. Намериха се дори и 18 други депутати отгоре.
- Това обезсърчи Иван Костов и през лятото той се отказа от повече публични акции. Чак в средата на септември отново заговори, че “е време да свалим БСП от власт и спасим държавата”– цитирам го в някакво интервю. Социологическата агенция “Галъп Интернешънъл-Болкан” на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев също го подкрепи - “само 16 на сто от българите харесват правителството”.
- На 2 октомври Някой застреля Луканов.
- На 10 октомври Георги Пирински се опита да провокира диалог в партийните среди между “честните” и “нечестните”, написвайки Отворено писмо със заглавие “Идва 10 ноември”. Никой не му обърна вниманието, което той търсеше. Обвиниха го, че иска извънреден партиен конгрес, който да свали Виденов. И го забравиха.
- В средата на октомври обаче бяха активирани синдикатите. Всичките – и “честни”, и “нечестни”! Познати вече нам лекари от “Пирогов”, студенти от независими студентски дружества, синодалните старци покрай Максим, сопотските оръжейници и куп “червени” интелектуалци ги подкрепиха.
- На 4 ноември 1996 година БСП окончателно загуби борбата за Президентството.
- В края на октомври и началото на ноември социалистите проведоха няколко пленума. Нищо съществено. От едната страна викали “Иди си, Жан”, от другата страна им отвръщали “Спасете Жан! Той заслужава”. На 12 ноември съотношението (според пресата ) било 87:69 в полза на Виденов.
- В. “Труд” определено зави към Иван Костов. Тошко Тошев започна да пише как “заклали прасето Жан в Твърдица” – 18.11.1996. Димитрана Александрова от “24 часа”, Валери Найденов от “Континент” моментално го последваха в тези му натягания пред бъдещата власт.
- Тарикатите от “Каналето” викнаха “Долу Жан” и се хванаха за топките.
- Държавното радио и то се разцепи. Единни до есента в жарката си социалистическа подкрепа журналистите започнаха да ни правят разногледи. Довчера по-червен от колежката си Цоня Събчева Любомир Розенщайн проплака: “България е изнасилена и хвърлена на бунището жена, която все още диша." Събчева в същото предаване (25 ноември): “Холандски инвестиции напират, хлябът поевтиня, успехи в…”
- ДПС-Доган зае изчаквателна позиция отзад: “Времето ще покаже дали БСП работи за или против националните интереси, засега е второто.”
- На поста “Говорител на правителството” ченгето с комунистически дипломатически опит Красимир Райдовски бе сменено с дъщерята на един пенсиониран комунистически генерал от ДС Мила Манова. Това - в края на ноември.  Междувременно естествено доларът прескочи 400-те лева.
- На 21/22 декември 1996г. БСП проведе своя пореден извънреден 42-ри конгрес. Предварително бе съобщено, че Виденов е написал само рамката на отчетния доклад, а самият отчет е бил подготвен от специална комисия, оглавена от зам.председателя на партията Георги Първанов. Конгресът свали Виденов от едната му битност – генсек на Партията и я връчи на Георги Първанов. Разправят, че така било станало случайно, но и тази случайност потвърди правилото “Вторият става Първи”.
- Шест дни след Това решение на конгреса правителството на Виденов изпълни Другото решение и подаде оставка пред народните представители. Ерата “Виденов” завърши! Доларът беше 487 български левчета.
- Посрещнахме Новата 1997-ма с 2-ма президенти (Желев не сдал, Стоянов още не приел), 2-ма патриарси (легитимен Максим и нелегитимен Пимен или обратното. Господ да се разправя с тях двамата!) и без правителство. Както и с ясното знание на Знаещите, че на долара му предстои за 40 дни да порасне от 500 на 3000 лева. Скок от 600% !

В самата новогодишна нощ националното радио ни забавляваше чрез Величко Конакчиев, Димитър Остоич, Екатерина Генова и Йосиф Петров. Телевизията? Коя телевизия? По държавната прегледа на събитията направи Илиана Йотова, а наш медиатор бе Райчо Райков. “Синята” частна “Нова” беше по-секси – филмите: “Касандра” и сръбския “Щастливи хора”, по-забавна - “Топ фолк” и “Данс дъга” и по-публицистична - “Откъде накъде” и “Не може да бъде”, пък и най-свежа с прогнозата за времето на Ирен Леви. По “червената” частна телевизия “7 дни” цяла нощ се развяваше Къци Вапцаров с момичетата на късмета. А до явлението “10 януари” остават само 10 дни!

 

 

Ч А С Т    П Ъ Р В А   1 9 9 7

(Всички СЪБИТИЯ през тази година са показани върху една времева диаграма, поместена в края на книгата.)

 

ЯНУАРИ - МАРТ

 

На 10 януари 1997г. “народът” счупи вратите на Парламента, а софийската полиция на Красимир Петров пукна няколко глави, вкл. и тази на Филип Димитров. В промеждутъка до 4 февруари 1997 – “тази сакрална дата от 20 век” (?) според думите на Иван Костов - Петър Стоянов встъпи официално в длъжността си на български президент (3-ят след П.Младенов и Ж.Желев) на 22 януари. На 12 февруари Той назначи служебно правителство начело със Стефан Софиянски.
Три дни след това (15.02) СДС проведе своята дългоочаквана 9-та конференция на която коалицията стана партия, а Костов - нейн водач. Старата идея втаса. На 12 март 1997 година партията СДС подписа споразумение с други три партии – ДПС на Доган, БЗНС на Анастасия Мозер и ДП на Стефан Савов за общо сътрудничество във властта. Тази група от четири партии беше наречена Обединени Демократични Сили – ОДС. С общите гласове на тази нова коалиция на 21.05.1997г. ще бъде гласуван следващия кабинет – на Иван Костов, който ще управлява България в бъдещите 4 години. Но за това нататък.
Според мен тези няколко месеца, които ни предстоят до идването на Иван Костов като министър-председател, са наситени с по-важни и повече основополагащи демократични действия за нова България, отколкото самите Костови времена.
Какво направи служебното правителство на Софиянски за три месеца?
- Първото му решение – на 15 февруари 1997г., е за въвеждане на валутен борд в България.
- Два дни след това, на 17 февруари 1997г., то, подкрепено и от президента Петър Стоянов, обявява желанието на България да стане член на НАТО. Молбата е депозирана в Брюксел.
- На 17 март подписва Меморандум с МВФ с условия за бъдещата работа на Фонда в България.
- Подготвя и на 19 април 1997 година провежда предсрочните парламентарни избори за 38-то Народно Събрание.
- Пое долара след управлението на БСП на кота 2045 левчета за един долар и го предаде на Иван Костов срещу 1568 лв.
(Изкушавам да препоръчам на читателите да направят сравнение със служебните правителства на Димитър Попов – 1991-ва и Ренета Инджова – 1994-та година.)

но вчера попаднах на една мисъл: "Паметта е имунитетът на Мисълта."
Изключително вярно!
Това ми дава увереността да продължа да публикувам "паметта" на България за периода след 1989 година.
Точно в тази връзка, с паметта, добавям следната МОЯ паметна бележка. Преди седмица, към постинга ми от 15 март 2020, получих един коментар от блогъра BORN, който нарича публикуването на книгите НИЕ "логоритмия". Демек, изпаднал съм клинично състояние, когато занимавам цялата публика с моята нуждност да пиша глупости, които никой не чете.
Оставям на страна факта, че аз - pitatlimedejzorata, към този момент имам 220 постинга, а born - 1100. Но докато в моите постинги няма нищо измислено, а само публикувани факти (с дата, източник и име), то постингите на born представляват само лъжливи новини. Напр. постинга му с торбичката на Billa, която той е дорисувал в ръцете на министър Каракачанов, и на всичкото отгоре гордо заявява, че не чувства никаква вина за тази своя лъжа.
Ама и аз! Комунистите са си такива наглеци открай време. Добре, че им взеха пистолетите, та днес не могат и да убиват. ТОВА го боли комунистът BORN, а моите постинги само добавят сол в раните им.