Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2020 17:13 - НИЕ-342 Тъжно
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 265 Коментари: 0 Гласове:
0



ТЪЖНО

 

Ами, какво да изтече от гърнето? Колкото и да ми иска да бъда патриотичен - само онова, което има в него, нали?

·             Нашият народен артист Стефан Данаилов, след като не натрупа състояние от продажбата на агнета в съседна Гърция (според жълтите вестници от 1993-1994), проби в италианското кино като мафиот по типаж. В рубриката “Блясък” (?!) на вестник “Стандарт”, 27 май 1996, пише, че режисьорът на “Октопод 7” Луиджи Перели пак му предложил такава роля – на бандит, който стреля срещу полицаи. “Макар, че щеше да ми излезе по-евтино, ако просто заснема документален филм от настоящата българска действителност” – демонстрирал черен хумор Перели.
“Ние сме на всеки километър”!

·             “Нашият американски супермен “ Августин Пейчинов, както го титулува “Труд” (24 април 1996), поканил на чаша следобедно шери и раздумка репортерката Мария Стоянова. Там той й разяснил поредната си идея как да помогне на България. “В Англия влиза нов закон, според който прочутите лондонски таксита трябва да бъдат подменени, така че да имат специални врати за инвалиди. Няколко хиляди стари таксита ще бъдат изпратени почти на безценица в Индия. На мене ми хрумна да направя връзка между английските собственици и наши частни таксиметрови шофьори. Българите дават по 2 до 4 хиляди долара, за да вземат един разнебитен автомобил за такси. В случая той ще им излезе около 1000-1500 долара. И е добре, ако купят от частни собственици, защото колите им са добре запазени.”
(Няколко хиляди пъти по около 500-1000$ за “връзката между английските собственици и българските шофьори” и ето ти един-два милиона долара в сметките на “нашия американски супермен”. Това пък ми хрумна на мене.)
Пейчинов обаче продължава: “После нашите шофьори могат с един чартърен полет да отидат до Лондон и оттам, след като купят колите, да потеглят – с английското и българското знаме. Минават през Ламанша, Париж, Мюнхен, Залцбург, Виена, Будапеща. Представете си това шествие през цяла Европа каква реклама ще е за България. Хората ще си кажат: “Я, гледай, тия българи трябва да са интересни хора. Или поне имат вкус.”.”
(О, и ще спести тарикатът парите за превоз до клиента. Маскирано като парад на българското… На всичкото отгоре,запитан за десния волан на английските коли, Пейчинов нагло твърди: “Колкото до десния волан, с него много по-лесно се маневрира из тесните улици”)
Отбелязвам, че интервюто на Пейчинов е дадено за вестник ”Труд”, понеже Фондация “Августин Пейчинов” е сключила споразумение за сътрудничество с “Медия”-Холдинг АД. Какво ли ще е това сътрудничество?

·             В края на януари 1996-та един истински(!) американски милионер Джон Дюпон беше арестуван (после и осъден) от американските власти за извършено от него убийство. В имението си Нютън Скуеър Дюпон бил приютил цял един мъжки отбор по свободна борба. От този именно отбор е убитият - 36-годишния олимпийски шампион Дейв Шулц. Причината – скарване вътре в семейството (?!). Разказва друг един “борец” – Гейл Уенк (прочетено в “Новинар”): “Джон ме заплашваше с нож и ме ругаеше непрекъснато през годините, когато бяхме женени.”
Тяхна си работа, обаче този „семеен” скандал намесва по недопустим начин името на страната ни.
Член на отбора на Дюпон бил и Валентин Йорданов – 7-кратен наш световен шампион по свободна борба. Дюпон го издържал, Вальо печелел медали за България. Седем пъти, това означава поне 7 години. Значи назад допираме до 1988, когато треньор на борците в имението на Дюпон бил „уволнен, защото отказал интимна близост с индустриалеца” – пак в. “Новинар”. “Страхуваме се трагедията да не повлияе на участието на Вальо на европейското първенство – обясниха от федерацията. Дюпон му беше като баща, а Шулц като брат. Не е възможно да стане убийство в семейството и да не ти окаже влияние.” – пише в спортните страници на “Стандарт”.
И като за капак при арестуването си от американската полиция Джон Дюпон е бил облечен в анцунг “България”. На разпространената от Ройтерс снимка на фона на тъмната арестантска камионетка крачолите на този анцунг крещят с ярките цветове на българското знаме.

·             Като споменах българската федерация по свободна борба, толкова трогателно загрижена за Вальо, да напиша и за нейния председател към този момент. Той се казва Димитър Джамов. И ще бъде арестуван от нашата полиция само седмица след Дюпон. Причината: във вила в Бистрица, наета от холдинга “Зора”, чийто президент също е Джамов, са намерени укрити незаконни пушка-помпа, автомат “Заги”, пистолети и патрони за тях. Е, Димитър Джамов беше пуснат след няколко денонощия в ареста. Полицаите му повярвали, когато им казал: “Ако някой е обещал на тези хора (охранителите с намерените незаконни пушкала) работа във фирмата, ако те са се мяркали около нас и са злоупотребили с името ми – това е друг въпрос.” (в “Труд” от 8 февруари 1996г.)
Друг въпрос е и връзката между Джамов и:
- Любомир Коларов, шефът на Комитета за пощи и съобщения и човек на “Орион”, който се оказва и член на управителния съвет на федерацията по борба;
- Александър Томов, олимпийският шампион по борба и Илия Павлов, също известен бизнесборец, и те членове на този “управителен съвет”;
- футболистите Йордан Лечков и Любослав Пенев, с които го свързва застрахователното д-во “Зора Инс”;
- пак Александър Томов, с когото са и съдружници в една засега не толкова известна фирма “Колонел”;
- с БЗК на Янко Янев, която и след поемането й от Александър Тилев, му възлага да продава БМВ-тата на “Дару кар”;
- Впрочем бившия министър на МВР Виктор Михайлов е шеф на дирекцията за лоши кредити в БЗК.
(Всички тези сведения са взети от публикации на един сериозен вестник – в.”Капитал”! Верни са.)
- Добавям, че Ники Кънчев (водещият на „Лапни богат” и състудент на Сергей Станишев в Москва) през всичките предстоящи години ще рекламира изделията на Търговска верига „Зора”. Евтиния, народе! Граби!
Впрочем, когато след 4 месеца Любомир Начев отстъпи министерското кресло на Николай Добрев, Димитър Джамов ще бъде арестуван още веднъж. И пак ще бъде пуснат! Тогава ще има допълнителни сведения за връзките на Джамов със Стефан Гайтанджиев, Иван Палчев, че и със самия Николай Добрев. Но може би, най-вероятно, няма да напиша повече нито ред за Джама. Аз да не съм Христо Калчев. Не пиша историята на борците.

·             Известният Иво Карамански, освен застрахователна компания „Корона-Инс”, направи и профсъюз “Справедливост”. Обърнете внимание, читателю, че Карамански избягва думата “синдикат”. Самият Карамански обяснява в “Труд” (3 април 1996) как работи неговия профсъюз:
- Експертите му изкупуват тютюн в Кърджали, черен хайвер от есетрите, уловени в Дунава, и плащат на ръка. „Но нямаме разрешение от правителството. Засега се издават лицензи. Ще видим как ще се договорим с тях.”
- В “Справедливост” има и ромско звено. “То се оглавява от цигани, които имат приоритет, че работят в наши фирми – главно в събирането на скраба, в чистотата, по сметищата. Знаете, че ние държим сметищата.”
И на още нещо искам да обърна вниманието ви, читателю! Интервюто с Карамански в трудовия вестник е взето от „генерал в журналистиката” – Анна Заркова. Имаше такова правило във войската – някои неща са разрешени само на еднакъв или на по-висок ранг.
Накрая единият генерал пита другия: “Каква е най-смелата ви синдикална мечта?” Отговаря Карамански: Мечтата ми е да изпратя моя телохранител Кингсли да направи профсъюз в Африка. Кингсли си е българче, правено в Африка, затова е черно. Той ще направи черен профсъюз, а после с братския африкански народ ще направим съюз на профсъюзите."
Ех, когато Карамански го застрелят тъпо неговите профсъюзни другари от Бояна, Кингсли ще се изпари предвидливо. Може би наистина е имал качествата да оглави един профсъюз…

·             През февруари 1996г. на някакъв мач, впрочем на мач за купата на Испания, пред целия стадион нашият футболен българин-юнак Любослав Пенев размазал с класически прав удар носа на футболния президент на клуба “Валенсия”. Впрочем това е клубът на Чичовото, където то играе след като стана 4-ти в света. И ни каза да му духаме… “супата”.
- Часовият вестник “24 часа” коментира: (без подпис) - На 20 февруари 1996: “Заради Пенев треньорът на Испания сън не го хваща преди европейското. Геният Стоичков пък е страховит дори като резерва в “Парма”. В Германия Лечков и Костадинов напук на класата им ги държат като резерви. Единият е плешив, а другият при всеки малшанс акумулира грандиозен гняв и сипе ужасни ругатни. Какво ли би станало, ако напролет се разиграят! Страхът от българина е суеверен - като страха от Бога.”
- На 23 февруари 1996: “Мнозина са склонни да оправдаят Любо. И в Испания е в сила принципът: Бий, за да те уважават!”

·             На връх Коледа италиански полицаи спрели “геният Стоичков” и някакъв негов съотборник от поредния му чуждестранен гастрол - “Парма”. Глобили ги за неправилно паркиране. Модерният ляв грабнал кочана с глобите от ръцете на полицая и го хвърлил на земята. Само, че ТОВА в Италия се наказа със затвор (за разлика от България, където е в сила горецитирания принцип). След намесата на клубното ръководство на “Парма” Стоичков се извинил и си платил чинно глобата, така че му се разминал италианския затвор. Но за българските вестници, например “24 часа, 18 март 1996), Той изрече: “Това са пълни глупости, крайни време е да престанете да вярвате на италианските измишльотини.”
Обаче резултатите не закъсняха!

·            През пролетта не се разиграха! И се изложиха “гениално” на Евро’96, по стоичковски! Още не са си платили данъците от САЩ’94!

·            Пенев го изгониха от Испания. Върна се в София да наглежда лично далаверата в бар “Нерон” под НДК. Ама и тук не му е лесно! В края на юли, след ЕВРО’96 избухна бомба пред тази дискотека. “Бий, за да те уважават!” Само дето можеха да си отидат и наистина достойни за уважение хора!

·            Стоичков го изгониха от “Парма”. И отиде чак в Япония, също временно…

·             Вестниците от 27 март 1996 година съобщават, че гимнастичката Мария Петрова (тя ще стане жена на друг българин-юнак - Боби Михайлов) е осъдила Комитета за физическа култура и спорт, т.е. държавата, да й плати 1 милион лева премия, която сме й дължали за някакво участие някъде на някакво първенство…

 

ТЪЖНО!

 

Една мартенска сутрин (на 1996г., разбира се) работниците от свещоливницата в Илиенци не били допуснати до работните си места. През нощта хора от синода на Максим завзели работилницата за свещи. Била на законния Синод. Много е спорно кой е законният Синод, това ли е начинът за разрешаване на църковни въпроси, но наближава Великден, а това е времето на свещите. На големите печалби от вярата на хората! Отказвам да влизам в тази мръсотия. И макар, че е ясно кой в държавата ни как би следвало да реагира, да фиксирам на хартията отзивите:

·             Виденов приел патриарха Максим и неговите владици. Казал им, че за него те са легитимното ръководство.

·             Татарчев заявил, че “Максим може да бъде арестуван като виновно лице за превземането на свещоливницата”.
В отговор забиха на умряло камбаните на “Св.Ал.Невски” и на “Света Неделя”. “Така ще бъде, докато Татарчев не престане да се пречка”, заявил главният секретар на Синода на Максим Геласий.

·             „Полицията се въздържа от силова намеса в новия спор засега” – заглавие в “24 часа”.

·            Чета читателските отговори в уличните анкети. В броя от 5 април 1996 на в.”24 часа” един безработен Николай Конакчиев казва: “Патриарът трябва да реагира адекватно.” Ако не беше познато името, щях да подмина. И без това не е ясно какво е това “адекватно”. Да се гръмне, адекватно ли е? След това поглеждам снимката и, о, изненада – от нея ме гледа известният Николай Конакчиев, политическият коментатор на БКП по Живково време. Той бил безработен?! О, Жан спи ли? О, Жан не види ли? Но поне ми стана ясно какво е “адекватно”!

·             Чета и есетата на Ани Драндарова – в.АНТИ от 1204.1996:
“Камбаните бият на умряло. В първия момент си помислих, че най-после и патриархът е осъзнал чудовищното унижение, на което България е подложена. Помислих, че духовният водач на народа бие камбаната, за да призове всички ни да застанем нащрек, за да се противопоставим, да се защитим и съхраним. Помислих … и сгреших. Оказа се, че българският патриарх бие камбаната, защото далаверата му е застрашена. Когато от Чернобил ни тровеха, не се чу ни камбана, ни дума от Божия наместник. Когато издавиха, когато изпозастреляха десетки български войници – той пак мълча. Когато се сринаха във водите на Тунджа богомолци, нямаше камбани. Сега обаче заплахата, че няма да прибира парите от свещите за него, явно е причина да се обяви национален траур. Слушам, мисля и неусетно пред вътрешния ми взор се извисява образът на един друг патриарх, поел гордо пътя на заточението, от който никога не се е върнал, но е влязъл вовеки в историята. И сравнявайки го с днешния – поел краткия и безславен път до Илиенци, за да прескочи само една ограда, вместо безсмъртието, ми става тъжно и срамно. И мълчаливо се обръщам към моя Бог, за да говоря направо с него, защото нямам вяра на посредниците.”

Според изкуствоведи, а то си е самата истина, „някой усилено събира картини на Владимир Димитров-Майстора и на Златю Бояджиев”.
Засега няма да се замисляме кой е този “някой”. Макар, че неистово ми се иска да се изкажа като Голда Мейр, която, говорейки за едноокия си генерал Моше Даян,без да назовава името му, казала, че ако знае кой заговорничи срещу нея, ще му извади и другото око.

·             Миналото лято (1995) от Националната галерия крадец отмъкна през забравен отворен прозорец 4 картини на Майстора.

·             През февруари 1996-та от дома на Ганка Найденова-Стоилова, жена на друг наш художник Васил Стоилов, изчезна още една негова картина.

·             Може би във връзка с тази кражба ни съобщават – в. “24 часа” но чак от 20 март 1996год.! - че през ноември миналата година от държавната, все още, витошка резиденция на Тодор Живков били откраднати 7 картини. Само едната – “Жътварката”, струвала 1 млн. лева. Кражбата проспали гардове от частната охранителна фирма “Балкан Секюрити” с шеф Румен Ралчев. (Онзи Румен Ралчев, Великоят приор на България) Вестниците пишат, че вилата е наета от новия си собственик с опис на вещите в нея, в който обаче отсъствали 7-те платна на Майстора.

·             От село Шишковци изчезнала картината “Семейство Виячеви”. Частна сбирка олекнала още с 3 платна през февруари. А на търг от началото на тази година в Софийската картинна галерия било продадено на “анонимен бизнесмен” още едно платно на Майстора. Поне за него били платени 550 хиляди лева.

·             Пак по това пролетно време друг някой оставил отворен прозорец на училището в Калофер. През него била открадната картината на Златю Бояджиев “Майка и син”. Вестниците информират, че това е шестото посегателство срещу картините на Златю Бояджиев. Нито едно от похитените платна не е открито.

·             Остава ни да се надяваме. На какво ли? Ами, например на нещо подобно – през юни 1996 в Националния исторически музей беше открита изложба на частната антична колекция “Арес”, чийто собственик е Димитър Иванов, последният шеф на бившето Шесто упраление на ДС. Към контингента на това ДС-подразделение навремето се числяли и иманярите, търговците и контрабандистите на културни ценности. Според думите на самият Димитър Иванов, сега солиден бизнесмен, той е започнал да купува антики едва от 1991 година, за да предотврати износа им в чужбина. А според директора на НИМ Божидар Димитров, след порция време червен депутат в НС, ексченгето (определението е мое) е спасил тези безценни паметници, за което трябвало да му благодарим.
Според българския закон разкопки имат право да правят само държавни институции със специално разрешение и намерените предмети са изключителна държавна собственост. Всичко останало е нелегално и намерените предмети се конфискуват в полза на държавата. Кой да ни отговори на въпроса как тогава Д.Иванов е можал да купи за себе си тези антики законно?

·             В.”Труд”, 3.04.1996: “Извънземните от съзвездието Цефей, които трябваше да кацнат през септември м.г. на русенското летище, искали среща с президента Желев, премиера Виденов и председателя на парламента Сендов, съобщи Здравка Крумова от инициативния комитет по посрещането на космическите пришълци. Пак тя казала, че събитието било засекретено и сега отношението към пристигналите парламентьори било крайно лошо. Американците ги държали под карантина в бункери, без да ги хранят.” (Подчертаното е от мен!)

·             Приетият преди година от нас, пардон - от БСП, “приятел на България” Маркус Волф получи отказ за виза в САЩ, “защото бил свързан с държавен тероризъм” (в.“Стандарт”, 13 март 1996).
“Чичо Сам винаги се е боял от конкуренцията на нашите калашници. Този страх навремето го подтикна да скалъпи “българската следа” в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, както и недоказаните наши оръжейни доставки за Индия и за Руанда. Нека треперят. Но да не губят здравия си разум. Защото, ако бяха поканили България да участва в новата система за контрол върху оръжейния износ, щяха да имат лоялен партньор. А ние вместо да подсмърчаме пред тях, можем да си произвеждаме и продаваме оръжие безконтролно, та дано им дойде акълът в главата. Пазари има колкото щеш.” – Георги Шарабов, в.”Труд” от 5.04.1996г.

·             Изгубилата се след 1990-та журналистка Цветана Билдирева се появи отново. Очакваше се – все пак вложените пари трябва да се оправдаят. Издаде книга “15 години по-късно” в която разкрива престъпните козни на проклетата Клеър Стърлинг. Според авторката Билдирева Стърлинг получавала пари от – внимавайте! – от Ценко Барев, Алекс Алексиев, Величко Пейчев и Джон Паница да изфабрикува плювките срещу България за участието й в атентата на площад “Свети Петър” в Рим.
Защо „срещу България”, бе другарко? Тодор Живков, БКП, ДС, дори СССР и глобалните му планове, не са синоними на Родината ни!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461784
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031