Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2020 20:03 - НИЕ-341 Царят и другите
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове:
0



ЦАРЯТ И ДРУГИТЕ

 

Фактически веднага след Новата 1996 година започна откровената битка за президентския стол, макар мандатът на Желев да изтича през октомври, след десетина месеца. Не че призивите и усилията да се махне предсрочно той от "Дондуков" 2 някога са преставали, но … Сега на изборната права застава друг тип претендент - не цветово характеризиран, а ЦАР. При това на българите!
Кой каквото ще да казва, обаче това е съвсем друга работа! Първо, домораслите ни политици, включително и самият Желев, сравнени с него, са като възвишения в Азия пред Еверест. Писал съм го и друг път. Има и второ. Ако оприличим България на фирма, досега я управляваха приватизатори. Които са загрижени само за собствения си, имидж да го наречем, пред работещите в нея. И да се провалят - какво? Връщат се във село Веселиново или пък отиват в Америка да разпространяват челен опит. Докато Симеон е цар, син, внук, правнук, прапра и прапраправнук на царе. Тази държава Светът (именно Светът, колкото и да не им се иска на някои "българи") е делегирал на предците му, а това е огромна отговорност, която далече надхвърля рамките на един човешки живот. Да я загубиш или провалиш, означава да затриеш рода си. Така погледнато, Симеон II е Собственик на фирмата България. Фалитът й при Него има съвсем друг смисъл!
Не ми се спори с лицемери! С глупаци - още по-малко!
Интересувам се от въпроса защо появата на собственика се забави толкова много. В едно съм сигурен. За един истински собственик, какъвто за мен безспорно е Царят Симеон II, не би имало субективни дела на ТОЗИ свят, които да пречат или отлагат поемането на възстановяването на Фирмата. Имало е ОБЕКТИВНА ПРИЧИНА, пречеща на завръщането на Симеон в Родината. Нека бъдещите историци да нямат страха или нерешителността на сегашните и тогава, надявам се, моите внуци или правнуци да научат Истината. Макар, че децата ми знаят моето предположение! Спирам дотук, защото имам респект пред Правилата на Света - когато Той реши, ще каже! Още повече, че едва ли аз съм откривател на топлата вода в случая. Всичко го пише в архивите!
Да се върнем към борбите за президентския стол. Групите, борещи се за него, са вече четири - двойно повече от 1992 година. После: Желев отдавна не е син, макар че много усилия ще бъдат хвърлени да му докарат оттенъка поне до синичко. Ще ви разкажа за тях в следващото тримесечие. И най-важното – Царят!

 

Царската кандидатура отдавна виси като проблем за двата политически мастодонта БСП и СДС. Тъкмо, защото им отнема воинствуващия цвят. Какво е паун без цветните пера - обикновен бройлер само, но по-голям. Царят може да се заканва отдалеко, че ще ги оскуби, но да не идва насам, че лошо… Връщането на Царя в България, за да поеме върховния арбитраж в държавата, е пък спасение за всички българи, отчаяли се от несъстоялия се демократичен преход в България. И за монархистите по душа, разбира се.
Симеон II заяви своето желание да поеме отговорностите си още преди първите свободни избори през 1990-та. Спомняте си неговото първо интервю по "Всяка неделя" през февруари 1990, което разлюти страшно Луканов и струваше оставката на тогавашния директор на телевизията Филип Боков. На следващата година през май българите направиха грандиозно посрещане на неговата сестра Мария-Луиза. Което беше заклеймено от комунистите само с оплюване, а не с разстрелване, защото Те вече бяха клекнали пред Света с обещанието,че стават нови социалисти. В тези първи години институционализираните демократични сили (СДС) направиха своята първа "грешка" - тръгнаха да разделят антикомунистите на републиканци и монархисти.
Ако през тази 1996-та, а и след 4-5 години!, лидерите на СДС не бяха постъпили по същия начин, нямаше да поставя думата грешка в кавички.
След онова първо изявление от 90-та Царят се обаждаше поне два-три пъти годишно. Има свидетелствата за това в "Хрониките".

В края на първата седмица на февруари 1996г. в Швейцария, в рамките на икономическия форум в Давос, нашият премиер Виденов се срещнал случайно със Симеон II, който също бил там, но в качеството си на частен бизнесмен. Според вестниците. А според говорителят на Виденов: "питайте Царя дали е имало среща". Имало е, разбира се. Даже се знае, че официално са си говорили за мира на Балканите. Иначе "24 часа" (9 февруари) дава съвет на Виденов да не се заиграва с Царя, защото "на българското поле май предстои Царят да се пробва за президент. Какво става тогава с премиера. Май най-добре за г-н Виденов щеше да е да повтори светлия пример на своя предшественик Димитър Попов, който навремето във Вадуц избяга от Симеон".
(Аз добавям нещо, което е хубаво да запомним за бъдещето: Докато Виденов беше в Давос, НС на свое извънредно заседание приемаше на второ четене бюджета за 1996 година. А за самия бюджет министърът на Виденов Румен Гечев каза от трибуната: "Макрорамката на бюджет"96 е съобразена с икономическата политика, която правителството ни предвижда до 1998 година." Не зная – може и да е бил съобразяван, но самият бюджет"96 ще бъде актуализиран 8 пъти до края на финансовата 1996. )
На същия форум в Давос са били и председателят на СДС Иван Костов и неговият заместник Васил Гоцев. И те са се срещнали с Царя, но не само не крият този факт, а дори кокетничат с него. Царят им доверил, че ще дойде в България през май, понеже е емоционално силно свързан с родината. Подчертал е обаче, че не вижда защо трябва да ограничава своя избор, включително и по отношение на президентството на републиката, в сегашната безпрецедентна ситуация. Той все още не е взел своето решение, което зависи от много други обстоятелства, включително и от приемането му у нас".
(Аз отбелязвам едни думи на Иван Костов от този момент: "Впечатлен съм от политическата ерудиция на своя събеседник." И ви моля да ги запомните.)

Я, да погледнем как “го приемаме Царя у нас”!

·             Думите на Иван Костов за политическата ерудиция на Симеон II са от “Демокрация”, 12 февруари 1996. Точно в същия ден, но във в.”Труд” Иван Костов говори така: “Прави впечатление начинът, по който той се отнася към България. Той казва “нашите социалисти”, “нашето правителство” и т.н., което на нас ни звучи много странно. Той е човек, чието семейство е изтърпяло толкова много, но е простил и се отнася с обич и съпричастност към всичко българско. От тази гледна точка притежава качествата на човек, който може да обедини нацията.”

  Иване, Иване! Да си беше запомнил тези пророчески думи, а не да слушаш (или позволяваш?) на своя първи съветник Светослав Лучников да мисли така (При това не къде да е, а в “Демокрация” от 21 февруари 1996!): “Не му ли стига на българското общество страшният морален и политически хаос? Не му ли стига невероятната стопанска разруха? Подготвяна планово през 45-те тоталитарни години. И пусната като духа от бутилката по време на четирите уж некомунистически правителства на Луканов, Попов, Беров и Виденов. Не му ли стига, за Бога? Та българските граждани трябва отново да бъдат омотавани в двусмислия, които убиват у тях всяка вяра. И всяка надежда. Но когато един монарх в изгнание, ни в клин, ни в ръкав, и то в най-неподходящо време, заговорва с недомлъвките на оракул, това вече на нищо не прилича. Ефектът на царския демарш може да бъде само един. Отвличане на вниманието от усилията да се намери СВОЕВРЕМЕННО печеливш кандидат за президент от опозицията. И заедно с това отвличане вниманието от РЕАЛНОСТТА и насочването му към един мираж. МИРАЖ, след разсейването на който повярвалите в него ще бъдат така дълбоко разочаровани, че просто няма да гласуват! Но дори да се кандидатира за президент Негово Величество НЯМА достатъчно шансове да бъде избран. Срещу него ще бъдат привържениците на БСП, последователните земеделци републиканци, хората на Жорж Ганчев, симпатизантите на д-р Желев, републиканците от СДС и многобройните български граждани, които не са изгубили усета си за реалност (а те не са малко).”
Е-е! Нямам нищо против някой да страда от мания за непогрешимост. Но „да остава на един дал”, както казва народът. Лучников (конкретно, защото в момента говорим за него, иначе това се отнася за Костов и всичките пишещи се за лидери на “демократични сили”) след три месеца ще излезе възторжен на улицата да посреща Царя. Не съм го видял лично, но че е бил там е съвсем сигурно. Иначе трябва да си представя митрополитът с амбиции за владика да се затвори в дома, докато цялото му паство е излязло на площада и се брои. Освен това чета вестници – “Демокрация”, 23.05 1996, пак Лучников:
“Ваше Величество, в това съдбовно време Вашите интереси съвпадат напълно с интересите на народа. Вие не бива да строите настрана. Откажете се от Вашата нерешителна царствена неангажираност. Сега тя не ползва никого. Най малко Вас. Елате при народа. Подкрепете народа. Оглавете народа в решителната му борба. Вече не само за свобода и демокрация. Само така ще отговорите на неговите надежди. Ще изпълните своята царска мисия. И наистина ще влезете в историята.”
Когато след 4-5 години „сянката на Царя надвисне над Родината” (в.“Демокрация”!) - по много причини, една от които е, че сините водачи не притежават качествата да обединяват нацията – Лучников ще пропише отново злобно. И безсмислено! Добре, че Съдбата ще бъде благосклонна към него и ще му спести много от разочарованията, които си беше подготвил сам приживе.

·             А “БСП очаква Симеон II като турист”, казала Клара Маринова според в.”Труд” от 17 януари 1996, след което допълва експертно: “Обществено любопитство към посещението му ще има,  но то няма да достигне равнището на посрещането на футболистите ни от САЩ.”

·             Още по-глупаво изявление направил Жорж Ганчев:  „Аз се радвам да имам конкуренти – конкуренцията е благородно нещо.”

·             В същия брой на “Демокрация” (9 февруари 1996), където Жорж разрешава великодушно на Царя да застане до него, Анастасия Мозер по същия повод се изказва така: “Нека се замислим за някакво разумно разрешение на нашите проблеми, а не да пристъпваме към неща, които в дадения момент няма да създадат национално съгласие, а по-големи конфликти.” – което показва, че земеделците са като шопите – неувиращи глави, независимо на какъв огън са се пекли и колко води са били изхвърляни.
Към всички Такива Симеон II отправи своето послание – има го в много вестници от 2 или 3 февруари 1996:
“Трябва да стане ясно на всички, че идването ми има за цел да се осведомя и разбера на място реалното състояние на нещата. Това ще спомогне за по-доброто ми ориентиране за възможностите да бъда полезен. Нито имам мандат, нито притежавам вълшебна пръчица. Надявам се, че ще проявите разбиране към чисто човешкото ми желание за едно спокойно протичане на посещението ми, без то да бъде превърнато в сензация или пък, още по-лошо, в цирк. Намерението ми е също така да видя между другото отново местата, свързани с моето детство, както и да покажа на съпругата си своята красива родина.”
Цар, нали?! Истински!
И българи има достойни за такъв цар. Чуйте какво е написала Ани Драндарова на 1 март 1996 (вестникът е АНТИ):  Толкова изкривен и циничен ли е всеки, който живее на тези 111 хил.кв.км, та дори и в неговите действия да търси прагматичния интерес към някакъв пост. Невъзможно ли е да се приеме, че един баща отива при болното си, загиващо дете, не за да уточни дали в качеството на лекар, самарянин или изповедник, а само и единствено като баща, който страда с него и иска да му помогне, да разбере отблизо какво му е, да чуе пулса му, да изстрада болките му, да избърше търкулналата се сълза. Възразявам, категорично възразявам, че някой има право да реша дали царят трябва да дойде и дали това ще е за добро или зло. Той има правото и задължението да дойде. Изисква го историческата му роля, честта на предците му, идеалът за който е живял 58 години. Това е повеля на съвестта му и той ще я изпълни. И няма защо да гадаем какъв ще става.
ТОЙ Е!”

·           (Знаете ли, читателю, че само след половин година казаното от Ани за Царя – ТОЙ Е!, ще бъде безсрамно присвоено от лидерите на СДС, които ще сложат тези две думи за лого на кампанията на своя президент Петър Стоянов. И той няма да протестира! Ето такава е разликата между този, който има повеля на съвестта си, и онзи, който използва съвестта – своята и на другите – за подложка.)
В края на март 1996-та царят се срещна с около 200 избрани българи в Лондон. Там Симеон II е бил поканен от Маргарит Тодоров, най-големият търговец на български вина в Англия. Причината и поводът не се споменават. Обаче подсказки не липсват. Маргарит Тодоров работеше с Роза Георгиева (“винената царица”, както беше позната приживе в България). Именно Роза Георгиева беше получила разрешението на царя нейните български вина да се продават с царския герб. А освен, че на 22 март във Велико Търново дядо му на Симеон II е обявил “Царство България” през 1908г., на стадион “Уембли” след няколко дни щеше да се проведе футболния мач-контрола за Евро’96 между нашите национали и националния тим на Англия (англичаните спечелиха този мач с 1:0). На този мач нашият цар беше на трибуната, закичен с шалче на футболен фен и викаше за българите.
На вечерята в лондонския хотел ”Грант Бътлийнс” Царят се срещнал с (няма нищо тенденциозно в подреждането на имената, преписвам ги, както са дадени във вестник “24 часа” от 31 март 1996): рок-певицата Милена, конституционния съдия Георги Марков, Мария Гигова, проф. Димитър Шойлев, Александър Йорданов, Жорж Ганчев, посланиците Алексей Подлесни и Стефан Тафров, съпругата на Петър Стоянов, спортната журналистка Вера Маринова (която е женена за англичанин)…
Любопитни вестникарски клюки от тази “винена” вечеря – Стефан Продев, който пътувал с групата от България до Лондон предпочел да отиде на гроба на Карл Маркс, вместо на раздумка със Симеон;  Жорж Ганчев се колебал дълго дали да е Там, но накрая се появил час след началото на срещата; Симеон дошъл в хотела с колата на Спас Русев, бивш зам.шеф на Агенцията за чуждестранна помощ при Петко Симеонов, а сега представител на английска фирма. На следващия ден след срещата с избраните интелектуалци, Царят отишъл специално в хотела, където били отседнали футболистите ни. Те го посрещнали радушно, подарили му въпросното шалче на фен и „само Стоичков не пи кафе с царя”, както е написал “24 часа” на 28 март 1996.

За синята (сините) и за червената (червените) кандидатури за президент на страната – след малко. Тук да запиша за “другите” кандидати за президент. Да ги отметна сега, за да не се занимавам нататък с глупости.
Жорж вече го чухте как се радва Царя да му държи лампата, докато той пишел историята на България. Допълвам, че някъде къде края на април той, Жорж, си купил кон на име Кинг, с който щял да влезе на “Дондуков” 2. А, и още – негова първа задача като президент щяла да бъде да внесе закон да се трошат ръцете на бандитите. Що ми се струва, че в българската конституция не е записано право на президента да внася закони…
В предишните президентски избори Ганчев беше в двойка със своя вицепрезидент Петър Берон. И го използваше да увеличи своя авторитет чрез неговия. Както знаем, дори Берон не успя да пробута Жорж. Сега е обратното  - в смисъл, че друг кандидат-политик използва популярността на Ганчев, за да влезе в управлението. Историкът Андрей Пантев се самопредлага за вицепрезидент на БББ-лидера. Интервюто си в “24 часа” (на 18 април 1996г.) Пантев започва с уговорката, че “винаги ще предпочитам скромната си академична кариера. Смятам, че още не се вписвам в съвременните спасители на отечеството”.
Все още?! О, да! Чуйте нататък: “Според мен Ганчев има място в нашия живот и електоралните проценти, които спечели, не могат да бъдат подигравани. Той е преждевременно явление за българската публика. Смятам, че той се държи по начин, по който се държат 70 на сто от американските му аналози. Но Жорж надцени българската публика. Харесва ми, защото е точен, открит, нарича нещата с точните им имена и говори по същия начин и на улицата. В никакъв случай не е йезуит и фарисей. По откровеност, стигаща до дебелащина, бих го сравнил със Стефан Стамболов. Според мен Ганчев е предизвикателство. И затова го обявяват за циркаджия. Явно че е прозорлив след като ме избра за вицепрезидент.”
Боже, кога ще си прибереш вересиите?
Негово Превъзходителство Петьо Блъсков от Банишора се явява кандидат за президент от партия “Нова България”. Лидер й е много известния за онова време Стефан Николов. Самата партия е член на коалицията “Патриотичен съюз”, чийто лидер Гиньо Ганев е също много известен. В платформата на “Нова България” имало „5 символа, които са в основата на всяко консервативно общество и които аз приемам като свои: Бог, Държава, Семейство, Армия и Традиции”, ни увещава лично Блъсков в “24 часа”, и не само там, през април. Какво ще кажете, а? Пресъхна ли ви устата от неудобство?  Ако не е съвсем, да добавя, че Петьо Блъсков се оплаква от телевизията – дискриминирала по поръчка президентската му кандидатура. Че да беше купил и нея! Ама откъде пари? Баба му няма, жена му не ги дава за глупости, а и евтините пишещи машини на пазара вече се свършиха. Само от тъпият му ентусиазъм тип “Георги Петрушев” има още:
“Най-сериозният ми съперник за президентските избори засега е жена ми. Иначе за останалите к’во да кажа – ами имат хората желание да участват в тази надпревара да заповядат.” Редакционният коментар на в.”Капитал” (откъде е горния цитат на думите на Н.В. Петьо Б.) е много точен и кратък: “Намерете друг телеграфен стълб, заради който си струват усилията, парите и конфузът.”
Генсекът на БКП Владимир Спасов е направил своето ляво обединение на силите – ОФ, ДКМС, Съюза на жените и други, и заедно с другите БКП-та гарантира, че на изборите за президент ще събере 400 000 под знамената си. (в.”Стандарт”)
Иван Кулеков и този път е с Христо Бойчев. Предизборната  им платформа е отново насочена към “мъжете в анцузи и жените без гащи” според собствените думи на Кулеков (в.”24 часа”, 2 януари 1996). Само че тази първична нагласа ще им изиграе лоша шега. Все едно да се надяваш да преминеш с група на червен светофар и да си убеден, че нищо няма да ти се случи, защото сте много. Или пък още по-лошата нагласа, че покрай многото точно ти ще оцелееш. (Последните две изречения са се загнездили в главата ми и макар да не знам кога точно и къде са казани, зная че принадлежат на Матей Стоянов. Пак той казва приблизително следното: Човекът в анцуга, окрилен от поредния си удар, решава да подкрепя БСП, защото там били големите пари… Че са там, там са, но защо смяташ, че са за тебе бе, брато?)
Кире Либерало от Перник, чиято програма включа “връщане към източните пазари и най-вече към Русия, незабавно разпущане на НАТО и създаване на единен европейски военен блок” (“Стандарт”, 3 август 1996), допълва (пак там): “Харесва ми онова момче Петьо Блъсков. Ако той ми каже “Кире, ела да ми станеш вице”, веднага ще се съглася и ще се откажа от президенството. Имах видение, че някой от “малките президенти” ще изненада всички “Галъп”-и наесен.
Пъстра компания, но за съжаление само от тарикати и луди!
Може би пропускам някого, например феноменалния ляв. Що не? “Демокрация” от 2.01.1996г. написа: “През изминалата година (1995) Димитър Пенев издаде 2 книги. Според доверчиви хора: дори ги е написал. Според недобронамерени: не е възможно човек да напише повече книги, отколкото е прочел.”
(Какво ми влиза в работата колко са неграмотни занимаващите се с футбол у нас ли? Ами, страх ме е. Защото Земята ни е кръгла, а тези неграмотни футболисти могат да я помислят за топка и да я ритнат!)

Завършвам с един дърт нахалник. “Ако се бях кандидатирал за президентския пост щяха да ме изберат на първия тур. Мнозинството от народа е на моя страна.”, твърди Тодор Живков пред германския кореспондент Бертолд Колер (публикувано в “Труд”, 8 май 1996).
Че защо не го направи, бе Тодоре, С ТВОЯ авторитет да разгониш „новите управници, които ограбиха и продадоха България”? Кое те спира след като „българите при моето управление бяха добре и колко изпаднали са днес”? Не трепва ли нищо в твоето голямо социалистическо сърце, когато „днес хората не ме съветват да тръгна за провинцията, защото това би развалило настроението ми.” ?
Правилно! Не си разваляй настроението! Комунистът винаги гледа напред! Иначе ако се върне назад, може някой недоубит да го гръмне. Добре поне, че дори и комунистите са смъртни…




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462138
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031