НАЙ-СМЕШНОТО И НАЙ-ТЪЖНОТО ОТ 1995 ГОДИНА

Отечествени смехории:

·             Васил Цонев пише (естествено в "Дума", кой друг ще му печата глупостите) така: "Следвам задочно литература и се явявам на изпит при Шекспир. А изпитът се състои в това да напишеш разказ. И аз му подадох разказа "Срещу Нова година", по който е направен филмът "Баща ми бояджията". Шекспир го прочете и каза на асистентите си Марк Твен и Хашек: “Вие останете да провеждате изпита, а ние с Цонев отиваме в кръчмата срещу "Попа"! "

·             В."168 часа", 7 август 1995:  "Дългоочакваният бестселър "Глас народен" на депутата от ПГДЛ Ангел Димов, доктор на икономическите науки, най-после излезе от печат. Това е второ допълнено издание на автентични негови речи, реплики и дуплики, произнесени в парламента, където той, както е отбелязано в бележката на четвъртата корица, "аргументирано и смело отстоява интересите на България и нейния народ". Книгата започва със смелия въпрос: "Защо съм против Закона за конфискуване имуществото на БСП и други организации?" Авторът аргументирано и веднага си отговаря сам: "Поради неговия недемократичен характер." В импресията "Лично обяснение" Ангел Димов пише: "В свое изказване депутатът Ненчо Ненчев ме нарече болшевик и се опита да изгради образа ми на терорист, бунтовник и едва ли не убиец. Под достойнството ми е да отговарям на подобни обиди, но искам да кажа, че преди да дойда в този парламент, аз 20 години съм бил в научен институт. Имам над 200 публикации, издадени у нас и в чужбина. И е позорно след като моят лик изкристализира от всичко, което съм написал, да бъда представян в такава светлина."
Чуйте сега какво казва за бай Ангел един партиен "шаман", който стои в партийната йерархия много по-високо от депутата Ненчо Ненчев. Пак във в."168 часа" и пак през август 1995-та. Герго Манчовски: "… Ангел Димов напомня на политпросветник от районен мащаб през 50-те години. Беден речник, изобилие от стандартни за онези години фрази и наукоподобни клишета, нравоучителни подмятания към опонентите и недодялана ирония. И не се насилва да изглежда като изкопаемо, а е съвършено неподправен. Един от електората си…"
Ако трябва да избирам между другаря Ангел Димов и Герго Манчовски, без да се колебая и най-малко, гласувам за бай Ангел. Не обичам хомосексуалното политическо олигавяне на противника! Пък бил той и политпросветник от 50-те години.

·             Срещу 3,5 милиона лева от бюджета Народното събрание се сдоби (септември 1995) с нова усъвършенствувана система за гласуване в пленарна зала, която нямало да разрешава с една карта да се гласува два пъти. Заглавията на информацията за това във вестниците се въртят около "Депутатите вече ще хитруват по-трудно". Именно заради това класифицирам това събитие като смешно.

·             На предизборен митинг в Кърджали в края на октомври 1995 лидерът на ДПС Ахмед Доган е заявил, че в случай че БСП и СДС се обединят и движението загуби кметското място в Кърджали, то ще се обособи като етническа партия.  Нито смешно, нито тъжно. Зловещо е!

·             Информация на ДУМА ПРЕС от 6 декември 1995 ни съобщава, че пред Висшия съвет на БСП Виденов е казал за реално повишение на пенсиите с 13 на сто, 100% защитеност на доходите от инфлацията, че заплатите в армията, на учителите и на лекарите ще станат по-високи от тези в останалите сфери, че обедняването на населението ще спре окончателно през 1996 година. Последното е изведено с големи букви за заглавие на информацията.
По същото време вицепремиерът Румен Гечев пророкува (пак там) и за по-нататък - до края на мандата на социалистическото правителство през 1998 година, инфлацията ще бъде 10 на сто и в икономиката на страната ще се влеят 7-10 млрд. свежи пари.
(Преди повече от половин година бе съобщено, че инфлацията в ОНД за 1994 година е 294 на сто при средна инфлация в света 25 на сто. Разбивката е още по-ясна: в страните Литва, Латвия и Естония, които правителството на Гечев не обича особено, тази инфлация е 34%, а в Украйна, с която правителството си обменя гориво за Сърбия, инфлацията е 842%. Само след една година - 1996-та, инфлацията в България ще гони 700%. Защо ли не съм учуден?
След 5-6 години Гечев ще го търсят в съда, но няма да го намерят, въпреки че по вестниците ще бъде указано местонахождението му - в Кипър. И за това не се учудвам.)

·             В свое интервю пред в."Капитал", 6 ноември 1995, управителят на БНБ проф.Тодор Вълчев казва: "Бих казал, че банката провежда доста успешно своята рестриктивна политика, като намалихме инфлацията и преди всичко избягнахме хиперинфлация. Освен това тази година успяхме да намалим инфлацията до около 30% от над 120% през миналата година. Надяваме се, че догодина ще сведем инфлацията до около 20% и ще стабилизираме националната валута."
Един виц, прочетен във вестниците от това време - Във връзка с подписания договор за неразпространение на атомното оръжие американският президент пуснал следната обява: "Заменям ракета "Пършинг" за двама български икономисти със същото разрушително действие."

·             Непосредствено преди Нова година Ангел Бонев ще напише смело в "Дума": "1995-та бележи края на големите спекулативни удари."

·             Информация в "Дума" от 14 ноември 1995 година: "КНСБ ще контролира  масовата приватизация".

·             Информация в "Новинар" (30 януари 1995): "Петричанинът Васил Първанов уведомил с писмо-молба папа Йоан-Павел II за тежкото си положение. Първанов моли Светия отец за съдействие по изплащането на социална пенсия в пълен размер, каквато не получавал от месеци въпреки становището на Националния център за социални грижи. В отговор папа Йоан-Павел II обяснил на социално слабия гражданин, че институцията, която представлява, не можела да повлияе положително за решаване на възникналия житейски проблем, но обещал да включи потърпевшия в една от следващите молитви за подпомагане на бедните от Третия свят."

·             Ракия с лика на Тодор Живков е пусната по пазарите на страната. Концентратът се нарича "Татова ракия", бутилиран е в Правец, и цената му е народна - 60 лева. Официалният акциз върху килограм ракия към този момент е 70 лева, допълват вестниците.

·             Горан Готев съобщава от Русия (до "Дума", 14 август 1995, 1-ва страница с големи букви), че фалшив "Слънчев бряг" залива пазара в Москва. Ето неговото зашеметяващо тъпо обяснение за случката: "Български вносители не са далеч от мисълта и за преднамерено очерняне на името на България. Те са на мнение, че в някои руски делови среди не е преодоляна резервираността, ако не и враждебността към нашата страна, която възникна в Русия като пряк резултат на безумната антируска кампания у нас след 1992 година. Сега просто обираме парсата на призивите за взривяване на Альоша и на мръсотиите, които се изписваха по Паметника на Съветската армия, сподели един от водещите вносители на български спиртни напитки в ОНД."

·             Проф.Стефан Миланов обяснява защо САЩ имали най-много нобелисти ("Дума",13.12.1995) така: "Определена "вина" за огромните вложения на средства за науката в САЩ има предизвикателството на Съветския Съюз, който пръв пусна изкуствен спътник на Земята. Несъмнено това предизвикателство от страна с много по-малък икономически потенциал породи твърде силни морални подбуди сред американците и при наличието на още по-големи материални поддръжки от страна на държавата последва бурно развитие на научно-техническия потенциал. Съпътствано с увеличаване на Нобеловите награди."
Ето заради такива "бисери", които дори не са кандидат-студентски, та да не им обръща внимание човек, ние, българите, нямаме нито един Нобелов лауреат.

·             Митко Стоичков пише в "Отечествен вестник": "Откъде накъде след всяко предаване - хайде "Телевизионен пазар" по пет пъти на ден. Като почне оня да ми реже два часа краставица, веднага излизам от стаята. Пък и размахал тоя нож…"

·             Репортер на финансовия вестник "Капитал" посетил по някакъв повод председателят на НС Благовест Сендов (м. октомври 1995). Академикът го отпратил с думите, че той вестници не чете. Съвсем резонно вестник "Капитал" пита: "А какъв политик е този, който не чете?"

·             Преписвам реклама от в."Стандарт" (юни 1995): "Отворете портфейла си. Проверете 100 левовите си банкноти. Ако последните шест цифри на една или повече от тях (серията няма значение) са 465487, обадете се днес до 18 часа в редакцията на вестника. Срещу вашата банкнота получавате 51. Това е уникална възможност всеки един от вас да спечели 5000 лв."

·             В чест на петия си рожден ден новият вестник "Труд" публикува възторжени слова за себе си. Ще цитирам две от тях - на Дертлиев: "Това е светлина в тунела" и на Любо Ганев: "Труд" е най-високият вестник в България".
Ето автентични изказвания от вестника, който в своята пета годишнина заявява: "Труд оставя Блъсков сам на маратона по мръснословие":
- 26 октомври: "Блъсков като включи на лайномет,  до пълното му подрискване спиране няма. Купете си противогази!" (Думите са на самия Тошо Тошев.)
- 30 октомври: "Българинът вече не вярва на свирки."
- Още едно автентично изказване на главния редактор, 12 декември 1995г. - "Не съм в състояние да водя какъвто и да било диалог с измишльотини и словоблудства без връзка с главния мозък. В тази област "168" наистина си има превъзходителство. Досущ ексхибиционист, той клечи възбуден от успеха на "Медиахолдинг", и като не може нищо да стори, превръща "дебелия" в тоалетна. Да му е сладко."
И точно този език един литературовед на име Симеон Янев, професор!, е написал (на 13 декември 1995, в "Труд"), че "от гледна точка на езика, това е най-приличния вестник. Той нито е разпасан, нито пък е сладникав и блудкав. Езикът на "Труд" е тъкмо онзи, който е нужен." 
Ясно е защо пишеш така, професоре. Преди 5 години - през онази първа 1990 година - Димитър Йончев беше изказал задоволство от предвидливостта на Партията си, че е създала "часовите и трудовите вестници, които работят добре" (има го цитиран в първия том на НИЕ).

·             Проучване на Софийския унуверситет, представено от професор Илчо Димитров, министър на образованието, показвало, пише в."24 часа" от 27 ноември 1995г., че "35% от учениците мразели школото" - изящният изказ на вестника е запазен! Бившият профлидер, сега вече зам. просветен министър, Иван Йорданов обяснява "този феномен" така: "Трябва да бъдат намалени изискванията към знанията на учениците, тъй като това ги отблъсква от училището."

Какво друго ми остава,освен да въздъхна… Учениците нали четат лайнометите на Т&Б? Нали виждат и какви пари си прибират подобни превъзходителства? Накъде гледат съдебните органи в този случай вече писах!

·             В края на годината общото събрание на СБП (Съюзът на българските писатели) промени устава си като записа в него, че членуващите в Съюза нямат право да членуват и в друго сдружение на писателите. Така се реши въпроса с различно мислещите от Хайтов и компания писатели - те автоматично са изключени.  Ще допълня три неща:
Първото - коментарът на Огнян Сапарев (който все още е ректор на Пловдивския университет): "В целия ни обществен живот група литератори отдавна държат първо място по истерия, псувачество и митингаджийство. Това са хора, които смятат, че само те са пъпът на българската литература. А колко е нормално всяка организирана човешка общност, в случая СБП, да се защитава от външни и особено от вътрешни попълзновения."
И коментарът на Никола Инджов, главен секретар на СБП към това време: "Не може да има две български литератури. На сегашното ръководство на СБП действително се падна тежък жребий - или да погребем съюза или да го спасим от разрухата. Избрахме борбата за съхраняване нашата организация. Тя не е заплашена само от безпаричието. О, не, срещу нас са богатите безродници, които купиха много и мнозина. Тези космополити финансират антиписателски вестници и антибългарски културни и образователни проекти. СБП им е трън в очите, защото поради социалния си произход, поради същността на литературния си талант българският писател има исторически предопределена гражданска позиция. Ето защо срещу нас възправят богати и силни врагове, сред които има и властници. Те стимулират апологетите на "елитната" литература, но извън естетиката те са чисто и просто разколници. Те знаят също, че не може да има две български литератури, но за всеки случай се опитват да направят още един писателски съюз - прословутото Сдружение, така щедро финансирано с пари, които не миришат."
Второто: Годишните литературни награди за 1995 година на СБП са присъдени на Георги Джагаров (посмъртно), Павел Матев, Андрей Андреев и Мария Николова. Така решило жури в състав: Никола Инджов (председател), Тончо Жечев, Венцислав Начев, Димитър Танев и Панчо Панчев.
И Третото: Една бележка от Йосиф Перец, намерена във вестник АНТИ от 17 ноември 1995 и озаглавена "Силата на статистиката" - "В един отчет от преди двадесетина години на Съюза на съветските писатели се отчитаха големите успехи на социалистическата литература, състоящи се в следното: Преди революцията в Тулска губерния в Русия е имало само един писател. Сега, в епохата на развития социализъм, в Тулска област на Руската федерация творят 48 писатели. Името на дореволюционния писател е Лев Николаевич Толстой."

Смехории на световно ниво:

·             ДУМА ПРЕС (април 1995 година) съобщава: "Либия обяви възнаграждение от 4 милиарда долара на този, който й предаде Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Те се обвиняват в престъпление поради бомбардировките на Триполи и Бенгази през 1984 година. Либия осъди решението за непромяна на санкциите и обвини във връзка с това САЩ в "практикуване на официално организиран държавен тероризъм"."

·             През тази година Фидел Кастро навърши 69 години. Ето извадки от публикации в "Дума" по този повод:
- 15 август 1995: "Преди година по плажовете край Хавана се тълпяха бегълци, готвещи се да отплават на салове към Флорида, и зяпачи, жадни за сензации. Сега кубински семейства се радват на слънцето, морето и пясъка, а в неделя вечер гледат по телевизията 2 холивудски филма. Рожденият ден на Кастро обикновено не се чества публично, но на него вчера десетки хиляди кубински комсомолци посветиха доброволен труд за събиране реколтата от захарната тръстика."
(Мое вмъкване за пояснение на думите “преди година” - Александър Стрезов в "Континент" от 30.08.1994:  "Тежкото икономическо положение в Куба се дължи на американската блокада от 1964г. насам. Американската политика към Куба е пълно фиаско. Преди седмица САЩ забраниха на бежанците да влизат в САЩ. Сега кубинските "хора от лодките" пътуват пак към своя остров, за да попаднат в огромен концентрационен лагер в базата Гуантанамо. 100 млн. долара струва досега това на удоволствие на американските данъкоплатци. Ако тези пари бяха вложени в Куба, поне за известно време кубинците щяха да могат да се хранят по три пъти на ден в собствената си страна, а не да рискуват живота си в морето.  Подчертаното е от мен – Х.Р.)
- 19 октомври 1995: "Нежелан в Ню Йорк, Кастро печели нови политически точки в играта за излизане от международната изолация. Португалия и Испания, последната в момента председателствува Европейския Съюз, призоваха САЩ да отменят санкциите срещу Острова, противоречащи на световните търговски договорености. Наистина на южноамериканските държави не им достигна кураж, за да изпълнят първоначалното си намерение и направо да призоват САЩ да снемат ембаргото на Куба. Куба успя да си върне и руското доброжелателство. Изпращането на руски вицепремиер в Хавана за подписването на новата търговска спогодба между двете страни показа, че Москва държи да подкрепи Куба в усилията й да излезе от изолацията. Преди няколко дни в кубинската столица за пръв път от 35 години насам гостува държавен глава на Виетнам."
- 7 ноември 1995: "Всяка есен враговете на Куба се топят като пролетен сняг."
- И още смехории: в "независимия" вестник "Стандарт", 4 януари 1995: "Г-жа Терасита Камачо, временно управляваща кубинското посолство у нас, увери, че режимът на Кастро не предприема репресии срещу връщащите се в страната бежанци, а всички, които все още желаят да напуснат родината си, имат възможност да го сторят легално."
(В средата на декември ООН прие резолюция, която призовава Куба да освободи политическите затворници и да допусне служители на организацията в областта на човешките права да посетят страната. Резолюцията е приета с 62 гласа "за", 23 "против" и 73 "въздържали се". Русия, която има право на вето в ООН, се въздържа да го използва.)
И през тази година руските ястреби си остават съветски. Цитирам извадки от един репортаж на Севда Шишманова от Русия (спонсориран от "Мултигруп",предаването "Панорама" на БНТ, 16 декември 1995):
- ген. Лебед по повод изборите за руски парламент-Дума: "Последен се смее този, който стреля пръв!"
- Владимир Жириновски  за американците: "Вие деградирате пред очите ни, ние ви съжаляваме, всичко ви е малко - дрехи, дъвки, половия член…"

·             Дописка в "Труд", 21 юни 1995 (неподписана обаче):

„Всеки десети мъж във Великобритания носи един и същи чифт долни гащи по два-три дни, а един от сто кара с тях по цяла седмица, сочи проучване на хигиенните навици. Всеки четвърти признал, че взема душ по веднъж на три дни. Но това не им пречело на секса, защото британките си падали по миризмата на пот. Всяка шеста жена в страната също се къпела през три дни. А половината не сменяли бельото си, докато не посивее от старост."

·           Кореспонденция на в."24 часа", 11.11.1995 (също неподписана): „Прекалено тежки или широкоплещести не ставали за полет с руските кораби "Союз", които обслужват орбиталната станция "Мир". Ако Русия не склони да реконструира корабите си, ще трябва ние да променим критериите си за набиране на екипажи, заявиха от НАСА."
Коментиращ въпрос (мой - Х.Р.): Тъй като съветските кораби "Союз" имат люкове, през които не могат да минават космонавти по-високи от 183 см, по-тежки от 85 кг и с гръдна обиколка по-голяма от 112 см, (сведенията са от нашия печат), трябва ли американците да се откажат от пилотираните совалки пред чиито врати най-високите астронавти се навеждат, за да преминат?

·             Американски частен самолет "Пайпер 32" излетял от  гръцкия остров Киркира следобеда на 7 октомври 1995 с четирима души екипаж на борда - един англичанин и трима французи, и поел курс към България. Самолетът бил малък и летял ниско, затова не е засечен от нашите радари. Така машината с екипажа преминала над целите Родопи и стигнала почти до София - южно над Вакарел. Докато въздушният диспечер направи нужните справки чий е самолетът, докато изтребителите ни излетят да го прихванат, самолетът каца "на централното софийско летище в събота около 16,45 часа, без да се налага излитането на прехващач"." (Цитирана е "Дума" с дата 10.10.) Защо толкова късно вестниците съобщават за този инцидент ли? Пак от партийния вестник: "Инцидентът е пазен в тайна повече от 48 часа."

·             В интервю на Иванка Хлебарова за "Дума" от 5 май 1995г. съветският академик Владимир Горшенин, президент на промишлено-финансова корпорация "Технология-Индустрия", казва: "Бих искал да предложа на вашето ново правителство някои идеи. Мисля, че едно истинско социалистическо правителство би се заинтересувало от тях. Социалистическите идеи, каквото и да говорят за тях, са най-напредничавите, защото са ориентирани към човека. Ние бяхме Съветски Съюз, нашият строй беше друг - съветски, народен. Собствеността, която е държавна, беше народна собственост. Приватизацията, която става сега, е преразпределение на собствеността между чиновниците от втория и третия ешалон. А трябва да се търси друг път. Политиците трябва да разберат, че собствеността не стимулира производителността. И това се доказва от опита в хиляди наши предприятия, които вече са приватизирани."

·            Вестник АНТИ от 24 ноември 1995 година:
"Завърши конкурсът "БАБА НА ГОДИНАТА"!
I място   БАБАТА НА ПЕТЬО БЛЪСКОВ
II място   ЧИЧИБАБА
III място   БАБИНАТА ИМ ТРЪНКИНА.
Честито на победителите!"

Един виц, публикуван във в. АНТИ на 8 септември 1995, и подписан Васил Караджов:
"- Наборе, айде стига с тая проклета политика, само се караме и си разваляме приятелството. Я, ми кажи честно, бива ли те още за секс?
 - Нц. А тебе?
 - Нц.
 - Да знаеш, че това е от демокрацията.
 - Айде стига, де! Какво ти е виновна и тука демокрацията?
 - Как така, бе? Така ли бяхме при Тато?"

Накрая ще препиша един кратък разказ от "Дума" (4.11.1995).
(Искам да кажа нещо предварително! Автор му е хумористът Валентин Пламенов. Мисля, че е много положително за България, когато довчерашни тарикати започват да мислят човешки!)
"Вече ми е ясно - няма да видя как дъщеря ми расте… Излизам преди да се събуди. Прибирам се, а тя вече спи. Телевизия, вестници, радио, разправии, нерви, глупости - няма да видя как Кристина расте…
Вадя душата си на показ, обръщам я, щавя я, изтръсквам я, изстъргвам я, изварявам я, рендосвам я, изстисквам я - да пусне още някой и друг разказ, още някой и друг сценарий, още някой и друг роман. Нали трябва да е топло на Кристина, нали трябва да има играчки за Кристина, нали трябва да има лекарства за Кристина? Никой никога няма да ми плати най-страшния хонорар - няма да видя как Кристина расте…
Ако оживея - какво ще й кажа, когато порасне? Здравейте, госпожице, аз съм вашият татко? Ще повярва ли детето ми на един грохнал скапан старец, колко беше страшно да си баща в края на двайсети век в България? Колко по-лесно беше да си идиот, отколкото писател?
Всичко видях в тоя живот, освен най-важното – как Кристина расте…  Тоест - нищо не видях. Нищичко."