НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КАПИТАЛА  (ПРОБЛЕМИТЕ НА БСП)

Последните избори за местна власт бяха проведени едновременно с парламентарните на 13 октомври 1991 година. Четиригодишният мандат на избраните тогава лица изтичаше на 13 октомври 1995г. и нямаше за къде да се отлага повече. Затова в последния момент на удължено извънредно пленарно заседание на 13 юли депутатите приеха на второ четене Закона за новите местни избори.
Още преди насрочването на изборите за местна власт партиите започнаха да стягат редиците си, но в този предизборен цикъл нещо ново излезе на политическата сцена. Столетната партия започна да се цепи здравата.
Това не е онзи процес от 1989-90г., когато бяха изключени десетина извращенци и техните обкръжители. Сега деленето е мащабно като в първите години на столетната партия - времето на широките и тесните социалисти. Само дето спорът за принципите не се води на терена "срещу” капитала, а “за“ капитала. В края на краищата заченатият грях с раздаването на парите преди десет-седем-шест години започна да дава своите отровни за Идеала плодове. "Червените мобифони" удрят шута на "червените бабички". След година-две играта ще загрубее съвсем, защото мафиотите от всички политически цветове ще се обединят, въпреки идеологическите си различия. Жан ще стане омразен като Фил. Но пък всяко зло е за добро. Българинът харесва тарикатите, докато не бръкнат в чинията му, а точно това ще се случи след време - мафиотите ще бръкнат в чинията на народа. И тогава ще настъпи друго време. То ще бъде полезно най-вече за хардлайнерите-социалисти. Те ще започнат истински да се реформират. От това пък ще спечели България, защото и левите, и десните колела на колата й ще се завъртят в една посока.
Засега обаче сме много далеч от тези времена. Червеният демократичен печат публикува неща като "Изпуснахме питомния социализъм, за да гоним дивия капитализъм". Годината е 1995-та.

·             Знаем вече за проблемите на вестник "Дума", свързани с приватизацията му, и острите думи на главния редактор Стефан Продев в тази връзка. Апетитите на новите "приватизатори" обаче не се простират само до някакъв там вестник, пък бил той и "Дума". Те са отворили усти да лапнат всичко. Това не е "по комунистически". Критиките на Главния редактор и групата около него стават все по-гневни и се насочват все по-близо към довчерашните съратници:
- "БСП е партия, която освен сила трябва да внушава и морал. Героите, които са готови да жертват идеята и морала си заради успеха, са хиляди, десетки хиляди и сред тях има всякакви, включително и социалисти. Сега се провеждат много отчетно-изборни събрания и конференции на които лесно могат да се видят някои от "героите". Редица от тези, за които става дума, не са случайни личности и това придава на поведението им нещо опасно. Някои от тях дори са на ръководни длъжности вътре и вън от партията и поради тази причина атмосферата около тях е болна и сложна." - 27 май 1995г.
- 7 юли 1995г. - "Времето, което ни люшна и разпиля, е толкова сложно и парадоксално, че много от нас избягаха от себе си, за да се освободят… от себе си. Те решиха, че могат да направят това в името на един или друг компромис, без да жертват цялата си личност и дори без да изменят на живото си творчество. Духовната и материалната мизерия, в която потънахме, накара мнозина да потърсят някакъв нов бряг, който би ги откъснал от старите ангажименти и би им дал усещането за лична независимост. И тъй като смяната бе рязка, за да не кажа земетръсна, маса хора се поддадоха на илюзията, че само по този начин ще се издигнат над обществената гмеж и че новото им "неангажирано" поведение може да се превърне в спасение от миналото и от спомена за него. За съжаление в това усещане има нещо много лъжовно. Бягащият от себе си няма друг шанс, освен да подаде ръката си на онези, които идват отвън, и да стане поданик на една криво разбрана "абстрактна свобода". На една уж "спасена" духовна територия, отстъпена за нищо." 

·             За напускането на политиката от страна на Андрей Луканов също вече знаем. Едва ли само икономически лични интереси го водят. Може би се търсят други начини за противопоставяне и обезвреждане на нароилите се твърде много мафиоти. Все пак Луканов е трето поколение социалист (комунист) и е възпитаван в старите комунистически идеали, които по принцип са далеко от предоставяне на партийни пари на лица, които не са партийно контролирани. Докато Виденов има само кратка комсомолска биография. Лицата, които правителството му легитимира във властта, само един господ знае какво си мислят за Партията и парите й.
Впрочем не е необходимо да си господ, за да знаеш това.
Достатъчно е да четеш например вестник "168 часа".
- Там лично на 24 юли 1995г. главният му редактор Петьо Блъсков е написал: "По времето на Ленин България преживяваше националните си катастрофи. По времето на Сталин България се възмогна, само че се случи една малка неприятност: Хитлер помогна на Сталин да установи съветска власт над половин Европа. В тази връзка у нас патриотични интелектуалци, едри земевладелци и журналистът Данаил Крапчев бяха изклани и избесени на бърза ръка. По времето на Виденов няма да бъдат изклани и избесени всички патриотични интелектуалци, едри земевладелци, банкери и журналисти, а само лошите. Тези, дето не умеят да схванат тънките управленски ходове на комсомолската група. Тези, които твърдят, че от хартиения труп "Дума" се носи воня на болшевишки реваншизъм."
- На следващия ден "трупът Дума" отговаря на изящната словестност на Негово Превъзходителство така: "Ще бъдем щастливи, ако се открие първата пишеща машина на видния вестникар, загубеният му партиен билет, издаден от Първи районен комитет на БКП в София, някоя от вълнуващите му статии във възхвала на социализма, снимките с пионерската му връзка, пеленките в които го е повивала баба му и други подобни реликви. Не ще и съмнение, че всички ще бъдем много радостни, ако с това успеем да зарaдваме нашия неудържим другар. Получихме вече известие от анонимен източник, който е готов да ни предостави досието на Блъсков в което имало данни за някои от визитите му тук-там."
Едно напомняне от Отговорника към Изпълнителя, че Досиетата са живи. Е, който го разбира, разбира се!
- На 7 август 1995г. на своята първа страница вестник "168 часа" нагло се подиграва. Един фотоколаж представя Продев, клекнал като куче пред колибка с надпис "Дума", и верижката му изкъсо държи Луканов. Отдолу пише с големи букви: "Породата Продев". Вътре във вестника има статия със същото заглавие, която е подписана от Юрий Асланов. От нея ще цитирам само едно от заглавията, което е набрано с по-тъмен шрифт: "Продев е доносничил и предавал на Държавна сигурност документи, за да седне на закуската при Митеран".
Знаете ли кой е Юрий Асланов? Не? – Е, ще научите по-нататък.
Сега шебеците водят в резултата, но мачът съвсем не е свършил. Второто полувреме, което ще започне след няколко години, ще протече другояче. Макар и да го започнат без основен играч (Луканов) заради тежка контузия, партийците от породата Продев ще заиграят модерно, по европейски, и това ще спечели сърцата на феновете, а оттук и мача. Блъсков и вестникът му "168 часа" ще слязат в Б-група. Асланов ще остане да рита в А-група, но защото е... Асланов.

·             Вторият човек в ПГ на левицата (и председател на ГС на БСП в София) Александър Маринов започна открито да критикува Жан Виденов и правителството му.
- През май само по въпросите на управлението като инфлация и престъпност: "Политиката на кабинета безспорно повлия спадането на цените, но то се дължи и на критично ниската покупателна способност. Не съм склонен да се ангажираме категорично по въпроси, които не са ясни - не съм убеден например, че можем да направим отсега окончателни изводи за инфлацията до края на годината. Още по-малко пък за резултатите от борбата с престъпността. Добре е кабинетът да избягва тенденцията към закритост и тайственост по кадровите въпроси."
- През юли във връзка с приближаващите избори стана по-ясно за какво "иде реч". Градската конференция на БСП в столицата задължи ръководството да предложи за кмет на София човек, който може да спечели срещу "синия" кандидат. Предложението на Ал. Маринов, което беше прието, е за един "мръсен капиталист", ако говорим с термините на БКП - шефа на Първа частна банка Венцислав Йосифов. Аргументацията на Александър Маринов: "Сами не можем да спечелим, кандидат, издигнат от БСП, няма да оползотвори всички възможности, а пряка коалиция с другите леви сили в момента не е възможна."

И така, през юли БСП в столицата застана зад кандидатурата на независимия В.Йосифов. Той пък от своя страна през октомври заяви: "Приемам програмата на БСП". (Доколко е независим, ще цитирам "Пардон", хумористичната страница на вестник "Дума": "Независими кандидати има, когато има независими избиратели".)
Ето части от биографията на Венцислав Йосифов, събирани от старите вестници. В началото "Дума", "часовите" и "трудовите" вестници:
Членува в БКП още от 70-те години. Преди това е бил член на Градския комитет на ДКМС в столицата. Стамболов, Буров и Тодор Живков са неговите Топ 3 за отечествени политически лидери. За Горбачов не може да каже нищо хубаво. Смяната във върховете на 10 ноември го заварва на шефското място на банка "Електроника". Живее в панелен апартамент в ж.к."Люлин". Сега двете му дъщери учат в Оксфорд. Според думите му - с парите на жена му, която "има 80 милиона лева". Това е малко над 1 милион долара. (Интересен паралел, информация на "24 часа" от 31 октомври 1995: Според полският печат съпругите на президента Квашневски и премиера Олекси, също социалисти, са вложили хиляди долари в скандална застрахователна компания. Квашневски контрирал, че не разбира защо в свободния свят човек да няма право да се занимава с бизнес, а Олекси оспорил цифрата 20 хиляди долара.) Други предпочитания на банкера Йосифов: "Неделя 150", "Наблюдател", вестникарските пера Стефан Продев, Валери Найденов и Петьо Блъсков, домашна туршия и ракийка, хубавото уиски, член на управителния съвет на "Левски", основател на фондация "Вечност", занимаваща се с погребалните проблеми.
А според "Демокрация": "ПЧБ е създадена с циркулярно писмо на М-вото на икономиката и планирането, в което се вменява на държавни фирми да участват в нея. Така "Инфлот" записва 200 000 лева, "Изотимпекс" - 300 000, и капка по капка се създава банката на… Венцислав Йосифов. ПЧБ фактически е изпълнение на концепцията за приватизация на държавните банки, изложена в съставен под надзора на Стоян Овчаров протокол No19 от 28.08.1989. Във фирменото отделение на СГС не съществува учредителен договор на ПЧБ. Според бабували на нейното раждане той е изваден нарочно, за да изчезне "държавната следа". Държавният служител Венцислав Йосифов просто изпълнява поръчката да управлява държавното имущество. Като съвестен бивш служител на "Изотимпекс" и близък на министър Иван Тенев (първото правителство на Луканов), Йосифов шества от техническия към банковия сектор. Той влиза в банка "Електроника", за да й води международните дела. Кариера, подобна на кариерата на Валентин Моллов, който също е бил насочен към протокола от съответните служби." (26.10.1995)
Ето и мнения на различните типове социалисти по тази кандидатура:

·             Главният редактор на в."Дума" Ст. Продев, в "Ние пак сме тук", от 18.07: "Ако името на банкера се включи в предизборната бюлетина на Демократичната левица, България ще стане свидетел на един нов факт. За пръв път от 10 ноември насам финансовият капитал реално влиза в политическия театър. За пръв път той търси видимо обществено място, което би го легитимирало като политическа сила. Не е необходимо да се гадае колко стари представи ще бъдат коригирани в общественото съзнание и колко "неизвестни" ще получат нова трактовка. Партията влиза в сътрудничество със сили, които имат друга социална природа и в крайна сметка цели, различни от нейните. И в същото време видимият й компромис е свързан с националния интерес в момента, с борбата й за рязко излизане на България от кризата. Но независимо от казаното ситуацията е особена и социалистите трябва да се окажат адекватни на нея. Не друг, а БСП може да издигне за кмет на София един известен банкер и това трябва да се осъзнае без всякаква трагика. Не ще и съмнение, че г-н Йосифов е от онези български финансисти, които въпреки своята нова класова окраска биха могли да управляват най-големия град на България в името на всеобщата полза. Може да се предполага, че той има не само опит, но и високо гражданско съзнание. Сигурно онези, които са преговаряли с него, са убедени в това. А на  нас, обикновените граждани, не ни остава нищо друго, освен да помислим върху избора си. Но едно е ясно, че който и да бъде кандидатът на Демократичната левица в столицата, при всички случаи ще бъде по-добър от кандидатите на опозицията."

·             Жак Аройо, 22.07.1995, във в."Дума": "Засега цялата тежест на антикризисните мерки се стоварва единствено на населението. Нововъзникналите едри и средни капиталисти, нароили се като гъби след дъжд, са пощадени. Такава политика следват най-консервативни по природата си правителства. Нито една страна в света, оглавявана от социалистическо или социалдемократическо правителство, не постъпва така."

·             Добрин Спасов в "Дума" от 27.07, "От Бузлуджа до "Позитано":  "Тъй или иначе бъдещето принадлежи на едно диалектическо единство между колективизъм и индивидуализъм с преобладаване на колективизма, без което не е възможна действителна социалистическа идейност. Пренебрегването на индивидуалните и груповите различия, свободи и инициативи и сега е онзи елемент в (или около) бузлуджанската традиция, който най-много заслужава да "отмре". И така БСП вече е многопосочно "разцепена". От политическо гледище в състава й се забелязват социалдемократи, старо- и неокомунисти, либерали; в нея идеологически съжителстват старо- и неомарксисти, немарксисти, дори антимарксисти; в морално отношение българските социалисти са колективисти и/или индивидуалисти, но се срещат и егоисти (кариеристи). И въпреки това БСП е единна. Този тип единение има общоприета ценностна основа, за чиито елементи отдавна мисля, че биха могли да се обобщят в старата "утилитаристка" формула: да се прави възможно най-доброто за възможно най-много хора. Така единната в своето многообразие и многообразна в своето единство БСП няма как на дело да се "разцепи". От нея могат само да се отделят - и са се отделяли - като чужди тела антисоциални, нетолерантни, недемократични и кариеристични "елементи". Очертаните особености на "позитанската" традиция, ако се затвърдят, биха ми позволили да вярвам, че управлението на БСП ще се запази и развие като народно самоуправление."

·             Димитър Йончев, "Имаме тема, но имаме ли смелост?", "Дума" 28.07: "Това е въпросът и независимо дали ще успеем отново да го избегнем, както умело го правихме през последните пет години досега, той си остава нерешен в БСП. Уверен съм, че отлагането на отговора на този съдбоносен въпрос само увеличава неговата тежест. След 1989 година в БСП се говори за "втория път", за "класово сътрудничество", но сравнително тихо и с твърде неизяснени понятия в новата обстановка. Но така или иначе и двете възможни развития на БСП днес са заложени в нея. Възможен е единия път, двата едновременно не са възможни. На дело животът сякаш налага втория, по-непопулярния в БСП - пътя на съмишлениците от различни социални слоеве. Поне така изглежда една част от действията на правителството, а и така може да се схване предложението на БСП да застане зад Венцислав Йосифов при изборите за кмет на столицата.  Но неяснотата продължава. Какво всъщност означава да бъдем некласова партия, партия на съмишленици от различни социални слоеве и групи, от различни класи? (Не си задавам въпроса какво би означавало да сме класова партия, защото това сме го изучавали десетилетия наред. Там нещата си остават непроменени.) Марксистката идеология не може да отговори на такова изискване. Тя е класова. Социалдемократите в богатите страни се сблъскаха с тази трудност и макар че на много места се отказаха не само от революционната част на марксизма, а от целия марксизъм, проблемът с намирането на идеите си остава нерешим засега проблем.
Какво можем да предложим ние? Простичкият начин да влезем в промените с две партии - нова, със социалдемократически и либерални тенденции, некласова партия и обновена посткомунистическа, с класов характер, остана като възможност в първите години на промените. Тогавашният състав на ръководството не пожела, а и не беше убеден, че е полезно да се направи подобна стъпка. Може и да са били прави, но моето мнение е, че това беше възможно и ако беше станало, щяхме да имаме СИЛЕН ЛЯВ ФРОНТ, а не еднопартийност като перспектива. По-трудният начин е да проведем все пак историческия разговор в партията и да постигнем съвместно съществуване в една примерно федеративна структура. По-добре от нищо, а и има в себе си потенциал, защото култивира, учи на съвместна дейност с недотам съмишленици. Най-неблагоприятният начин е този, който сме си избрали и до днес - неяснотата, влаченето, преструването, че такъв проблем "нема"."

·             Николай Добрев, шеф на организационното направление на ВС на БСП пред "Дума", 27.07, в интервю, наречено "Разговор за новото лице на БСП": "Партията е в добра идейна и организационна кондиция. Към позитивното отнасям и факта, че в партията започна разговор как да изглежда тя, какво да е излъчването й към обществото в период на управление. Началните крачки бяха направени и ще продължат на Общопартийната конференция."

·           Фундаменталният спор "Чия партия е БСП и чии интереси защитава?" избухна на Общопартийната конференция, проведена на 28-29 юли 1995г. (Цитираните имена по-надолу са всички на които "Дума" е обърнала внимание в своя репортаж от конференцията. Така че, ако има пропуски, то те са нейни.)
- От доклада на Жан Виденов избирам: "БСП остави зад гърба си един сложен, но цялостен период на съхраняване и укрепване на партията, на излизане от опозиция, на спечелване на изборите, на управление на страната - в новите условия, по нов начин, с ново обществено доверие. Избирателите дадоха на БСП уникалния шанс да спаси страната, както от анонимната безотговорност, така и от ретроградния авторитаризъм. Днес ние се разделяме с опозиционния манталитет, който ни измъчваше дълго след който окончателно отхвърлихме рецидивите на "партията-държава". Младото поколение социалисти пое предизвикателствата на новото време и на новия свят."
- Според догматичната класификация на Добрин Спасов на теченията и представляващите ги хора в БСП (изложена няколко реда по-нагоре) всички старо- комунисти, марксисти и колективисти не мислеха съвсем като Виденов и защитаваха класовата БСП (Минчо Минчев  - "Марксистка платформа", Ибрям Хайрединов - делегат от Добрич, Генчо Гочев - Стара Загора, Йовка Дабчева, Никола Колев от Горна Оряховица, Никола Раднев от София, Васил Калинов от Силистра, Валентин Димитров - София). Всички младо- и анти- такива избираха "втория път", според образното изразяване на Дим.Йончев (Росен Карадимов, Филип Боков и Чавдар Кюранов от ОСД, софийският лидер Ал.Маринов, водачката на младите социалисти Мариела Митева, представителят на новите бизнесмени в партията - Румен Гечев). В изчаквателна позиция останаха Румен Петков - делегат от Плевен, Румен Овчаров от София, артиста Георги Джубрилов, проф. Кръстьо Горанов, членът на ИБ Мирослав Попов.
- Отделям специално изказванията на бившия водач на социалистите  Александър Лилов, соченият за негов фаворит Янаки Стоилов и избираният само на конгрес главен редактор на партийния вестник Стефан Продев. Поради значимостта на постовете в управлението на Партията и Държавата, които те заемат. Цитатите са от в."Дума", естествено.
Александър Лилов: "Няма нужда от принципни корекции в политиката, но натискът срещу партията отляво и отдясно ще продължи. Тежката криза ще захранва левия радикализъм и ще е грешка БСП да се върне назад, промяната в нея ще забуксува. Грешка ще бъде обаче и ако БСП "затлъстее", стане социално глуха и слаба за онези 80 на сто, които живеят тежко. Натискът от дясно се очаква главно по върховете на партията от хора, които ще искат с ръцете на социалистите да се свърши работа, която не е за социалистите."
Янаки Стоилов: "Все още липсва ясна стратегия за средносрочните и дългосрочни последици от приватизацията, а разгорелият се на конференцията спор не е по-полезен от този за или против НАТО. В управлението на държавната собственост отново се извършва сливане на административни функции с функции по стопанското управление в едни и същи лица. За да бъдат преодолени нарастващите противоречия в социалната база на БСП, не е достатъчно само публично да бъдат формулирани интересите на капитала, но да се разкрие неговата структура и социалната му роля. БСП е пред нов цикъл на политическа борба за действителната й същност като партия или грубо казано - борба за какво и как БСП да бъде употребена."
Стефан Продев: "Другари и другарки, веднага искам да ви съобщя, че моят път свършва. Като че ли е време да сляза от коня. Не защото работата е свършена, а защото оттук нататък започва нещо друго. Може би един театър на изяви и взаимоотношения, които са ми чужди. Не обвинявам никого, защото знам, че животът е по-силен от всичко - и от идеи, и от сантименти, и от добродетели. Особено в момент като днешния, когато обществото, уморено от собствената си лудост, ляга в блатото, за да си почине. Затова се раждат явления, които тревожат и плашат."
- От изказванията на гостите на конференцията отбелязвам приветствието на зам.председателя на КНСБ Иван Нейков, защото след малко повече от година той ще стане социален министър в синьото правителство на Костов. Нейков, макар и срамежливо, клони към "социално справедливата държава" - за отделяне на държавата от управлението на фирмите, социалните фондове и банковата система, но и за запазване на нейната регулираща роля в тях; за ненамеса на държавата в работата на синдикатите с уточнението, че говори от името на "европейски ляв синдикат".
Сегашният вицепремиер Светослав Шиваров, който неясно защо поднесе приветствие от името на БЗНС "Ал. Стамболийски", заяви след синдикалното приветствие на Нейков, че това "не са никакви синдикати, а зле прикрити политически формирования". Той поне е последователен!
Изреждам имената на по-интересните поканени гости на конференцията: двамата бивши премиери на България Димитър Попов и Любен Беров; лидери на други политически сили - Гиньо Ганев, Светлана Шаренкова, Стефан Радославов, Александър Томов, Петя Шопова, Васил Велинов, Драгомир Драганов, Емилия Масларова; известни неформални лидери - Петър Берон, Румен Воденичаров, Благовест Сендов, арх. Христо Генчев; старите партийни кадри - Станко Тодоров, Георги Йорданов, Чудомир Александров, Пеко Таков, Димитър Станишев, Любен Гоцев; от по-известните журналисти - двамата "наблюдатели" Тома Томов и Димитри Иванов; от артистичната гилдия - Стефан Данаилов, Петя Буюклиева.
Всичката тази бъркотия е гарнирана с една снимка на поета Валери Петров на първа страница на вестник "Дума" (29.07) с размерите на облицовъчна керамична плочка от най-големите. На нея Нисим Меворах е седнал на първия ред столове от съвсем празната зад него огромна зала 1 на НДК и чете някаква книга. Под снимката пише само "делегат".
Сбъднаха се най-мрачните прогнози на Димитър Йончев - партийците не събраха смелост и темата "Каква партия е БСП?" пак се отложи. Това ще струва години загубено време за съжаление не само на БСП, а и на България. Защото от нерегламентирани отношения помежду им и вътре във водещите държавата политически сили, печели само нелегитимираният по закон Капитал.
- Накрая да отбележа, че непосредствено след Общонационалната конференция, по традиция на връх Бузлуджа социалисти, комунисти и други леви сили отбелязаха 104-тата годишнина от основаването на Партията.
Ето какво е написала Мила Манова в редакционното поле "Ние пак сме тук" (29.07.1995): "Не бе оправдано - поради греховете на БКП, левият вариант на развитие да бъде натикан в ъгъла, да бъде отъждествяван с ретроградност и най-вече с антиевропеизъм. Все още дълго Бузлуджа няма да изглежда събирателна точка за общо отстояване на лявата алтернатива. Остава надеждата, че когато се качиш на високо (и географски, и исторически), главата се прояснява, а погледът се избистря. Стига да не станало късно за прозрения."
Стига да не е станало късно за прозрения!

През 1995-та все още има хора, които убедено предричат поне два мандата на социалистическото правителство. То няма да изкара и две години. Защото "капиталът" ще се окаже по-силен от идеалите. За по-прозорливи хора такова развитие на нещата сигурно не е изненада. Партията БСП вече не може да контролира раздадените пари. Кандидатурата на банкера Йосифов като "независим, подкрепен от БСП", е проявление именно на тази нова реалност.
Капиталът излиза на светло. Къса опашката си и иска реална власт. Не само в столицата! В Бургас левицата подкрепя за кмет Йоан Костадинов - бизнесмен, директор на общинска фирма "Бургасбус"ООД; във Варна - Петър Петров, директор на клона на банка "Биохим"; Пловдив - Петър Къртев, управител на ЗТА-ООД; в Русе - Димитър Калчев, шеф на русенския клон на Кредитна банка, бивш директор на КТМ-Русе; в Стара Загора Светлозар Терзиев бизнесмен, шеф на "Брайтонтрейд" ООД; във Велико Търново - Драгни Драгнев, бизнесмен; в Сливен - Янко Янков, частен бизнесмен, управител на строителна фирма "Универсал комплект"; в Смолян - Костадин Чаталбашев, шеф на Туристспортбанк; в Монтана - Пенка Йорданова, застрахователен бизнес в "Орел"…