Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2020 21:23 - НИЕ-321 Трагичните инциденти - начин на употреба
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 269 Коментари: 0 Гласове:
1



ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕДНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЗА ПРИКРИВАНЕ НА ДРУГИ

 

Моят общ коментар за статията на Велко Вълканов (представен не като депутат, а като председател на Комитета по правата на човека) „Политическите процеси в България са недостоен лукс за съдебната власт" във в. "Дума" от 5 юни 1995, е даден в заглавието.
Ще се "обаждам" пак от време на време в скоби.
Ето изложението на въпросната статия:
„През последните шест години положението на човека рязко се е влошило. Четири пети от българите живеят под прага на социалната бедност. Задушавани от бедността, те са жестоко притискани и от небивало ниско падналата нравственост. Законите на престъпния свят все повече изместват законите на държавно организираното общество. Беден и уплашен - такъв е образът на българина в нашата вече почти нормална държава. На фона на така очертаната криминогенна обстановка патологична изглежда страстта, с която съдебната власт продължава да води своите политически мотивирани процеси. Вместо да се заеме с действителната престъпност, съдебната власт си позволява недостойния лукс да задоволява нечие низко чувство на политическа мъст.

Процесът срещу бившия държавен глава Тодор Живков носи всички вътрешни белези на образуван не заради извършени криминални деяния, а заради определена политика. Като нямаха нито смелостта, нито основанията да съдят Т. Живков заради неговата политика, господата се заеха да го съдят заради… раздавани от него апартаменти и леки коли. Но една погрешна политика се преодолява не с наказателни процеси, а с друга, съответно коригирана политика.
(Използването на служебното положение за лични цели винаги е съставомерно нарушение, дори за държавните глави, юристе! Още повече за тях! Иначе сте прав, че политиката на Живков би му донесла по-тежка присъда, ако го съдеха за нея. Но тогава нямаше да остане читав социалист след 10 ноември, който да е годен за управление.)

Процесът срещу бившия министър-председател Георги Атанасов е също подчинен на изцяло политически мотиви. Георги Атанасов бе осъден за присвояване само защото бил разпоредил да се отпусне парична компенсация в размер на 210 хил.лева на група граждани заради оскъпено не по тяхна вина жилищно строителство. По същия наказателен процес бе осъден и бившият министър Стоян Овчаров.
(О, колко нежно е казано - "група граждани"! И аз бих могъл да обявя тогава най-близките си приятели за "група граждани" и да им харижа половин Витоша например. Бих могъл! Ако Витоша беше моя, а не държавна.)

Най-големият гаф на съдебната власт в нейната мнима борба срещу бивши ръководни дейци на БКП е делото за помощите на държавите от третия свят. Трудно е да се каже какво в случая надделява - дали правната неграмотност или политическото невежество. За всеки непредубеден човек е повече от ясно, че отпускането на помощи за едни или други държави е не само юридически допустимо, но и политически целесъобразно. Помощта е вид инвестиция. Това, което българският съдебен орган не поиска да види, видя достатъчно добре съдебният орган на Австрия. Той отказа да екстрадира обвинения по същото дело О.Дойнов на това просто основание, че приписваното му деяние изобщо не представлява престъпление.
(Изключително арогантно! Не всички държави от третия свят, а само "група от тях" са получавали наши помощи. А и помощите не са били храни, а оръжия. А отклоняваните средства не са минавали официално за одобрение от разпоредителя на държавния бюджет - Народното събрание... Чудно защо, нали? Имах вече възможността да отбележа, че по арогантна демагогия само Кр.Премянов може да се състезава с В.Вълканов.

А иначе помощите са наистина вид инвестиция. За по-мнителните мислещи граждани бих подхвърлил, че за съответни среди, може и да не са пряко от република Австрия, О.Дойнов е значителна "инвестиция", защото знае много - най-вече за изнесените зад граница пари на партията. Ранната му смърт може да има и такова обяснение. Комунистите не прощават никога на предателите - примери като почнем от Троцки, минем през Георги Марков, и свършим, засега, с Максуел.)

Жертва на осъществявана по съдебен ред политическа репресия стана и бившият заместник министър-председател Григор Стоичков. Всички данни по делото говорят, че радиационната обстановка в България по онова време е била в международно установените норми…
(Мисля да спра. Всяко нещо си има мярката! Още повече, че следващите размисли на Вълканов са за делото за лагерите. Накрая ще цитирам заключителните думи в статията. Обърнете внимание на комунистическата заплаха в тях!)
Политическите процеси у нас трябва да бъдат прекратени. Какво е демокрацията, ако не търпимост към политическия противник. Съдебната власт трябва най-после да намери сили да преодолее собствената си политическа корист, а президентът - да намери политиконравствения кураж да освободи от наказателна отговорност всички вече осъдени политици. Останалото е форма на скрита конфронтация, която не обещава нищо добро за страната ни."

 

 

11 АВГУСТ 1995 ГОДИНА

 

На този ден 14 войници и техният офицер от поделение 58410 на Транспортни войски се прибирали със служебния камион от обекта на който са работили през деня. Било е петък, късно вечерта. Кой строител, срещу какви пари, на кого на къщата, продължава да работи още 2 часа след като се е стъмнило, няма да питаме. Има си разследване за тази работа. Какво е заплащането на трудоваците също няма да питаме. Знаем.
Безспорно е, че войниците и шофьорът (от тяхната рота) са били уморени. И на една пресечка на околовръстното шосе на София, на няколко километра до казармата, камионът им се блъска в насрещно движещ се трактор. От удара се взривява резервоарът на ГАЗ-ката и в пламъците намират смъртта си 14 от 15-те войници. Оживява само един редник, скочил в последния момент. Само че скокът ще му коства месец лечение в "Пирогов" и никакви спомени от катастрофата.

Това е трагедия, която се случва и ще се случва не за първи път, не само на шосе, и не само у нас. Да си спомним за декември 1990 година, когато се скъса мостът на р.Върбица и се удавиха други 10 българи. Но в катастрофата на околовръстното шосе има нещо извън нормалното, различно от човешката грешка или недоглеждането. НЕГО ще запиша на тези страници! За мен ТО има две съставки.
Едната съставка е използването на трагедията за политическите цели на една или друга партия или дори за едно или друго крило на една и съща партия. За нашия тогавашен политически елит това е нещо съвсем естествено. Лесно мога да го докажа. На честния и непредубеден читател, разбира се.
Другата съставка обаче е затаяването на истина, и то не от извършителите, а от органите, които по закон разследват случая. А това е престъпление много по-голямо от човешките грешки при смъртта на 14-те войници! Именно с това ще започна.
Не представлявам следствието или съдът, но никое официално следствие или съд не може да ми забрани да си мисля, онова, което моята логика комбинира от изнесените факти. Поне до момента в който те, официалните институции, не ми обяснят комбинирането на фактите по друг начин.
Ето важни факти от разбъркания пъзел на тази история и моето тълкуване:

·             Катастрофата е станала на 11-ти, петък, а първите съобщения за нея излизат в медиите чак в понеделнишките вестници - на 14-ти. Няма нищо в съботните и неделните им издания. Защо?
Късно е било дадено разрешението на медиите да пишат според мен, защото не мога да си представя, че катастрофа ще стане на пътя под прозорците на жк "Люлин", а те няма да научат. Има и 14 жертви. Доказателство е, че в първата информация от 14 август (във в."Дума", а не къде да е) пише: "Късно вчера следобед бяха установени и имената на убитите при катастрофата. Траур е обявен в поделенията на транспортни войски." Боже, какви бавни медии! Впрочем, извинявам се за определението "бавни". Заменям го със "зависими" (за "Дума") и "продажни" (за другите).
Мога да отбележа,че въпросната първа публикация в "Дума" е подписана с името Венцислав П. Пейков. Не е име на някоя от дежурните репортерки на вестника. Правилно! Не е работа на разни пикли да пишат за такива сериозни неща!

·             На 15 август вестниците написаха, че "Иво Карамански опитал да спаси войниците". Бизнесменът минавал случайно по пътя в това време и заедно с бодигардовете си се включил в безуспешната акция по спасяването им. Неговата кола е била непосредствено зад камиона.
Бре! Баш по това време? В петък късно вечерта, на околовръстния към "Люлин"? Какъв малшанс за момчетата
В информирания в."Дума" (надявам се никой не оспорва това твърдение) на 11 август пише черно на бяло: "Досещам се кой би могъл да иска смъртта ми, но нямам никакви сигурни доказателства, в бара е бил мой двойник, който наистина много прилича на мен, заяви за "Дума" Иво Карамански по повод атентата в неговата дискотека "Нептун" в София на 9 август.”
До катастрофата остават 2 дни, бележката е моя.

·             На десетия ден от катастрофата в медиите изтече информация от следствието, че срещу войниците е стреляно: "Едва след третия оглед на камиона, с който загинаха 14-те момчета, са открити три следи от куршуми. Балистичната експертиза категорично доказа стрелбата по вратата от страната на шофьора".

·             След 3 дни, на 25 август, се появи допълнителна информация, че "от вчера двама полицаи охраняват в "Пирогов" оживелия от огнената трагедия войник на околовръстното шосе". Значи работата е сериозна!

·             В средата на септември 1995г. бе застрелян още един от "десните ръце" на Карамански - 28-годишният Иван Кудев. От неизвестен извършител. Допълвам, че през май 1994 година полицията обезвреди взрив, също поставен от неизвестен извършител, под "Мицубиши"-то на армейския състезател по борба Иван Кудев. "Само бдителността на случайни минувачи предотврати страхотна трагедия. Намереният взрив от 1200 грама пластичен експлозив с батерия и капсул-детонатор е можел да събори цял блок", писаха вестниците.

Много неудобно се получава, нали? Може би затова още на 23 август зам. главният на "Дума" Пламен Енчев пише: "Аман от версии. В този смисъл си позволяваме да оспорим намесването на г-н Карамански в цялата история. Тук нещо намирисва. Излиза, че той е навсякъде, където се стреля и има трупове. Невероятно и недоказуемо, защото щом той се прави на мишена, отдавна да са го гръмнали. Но, не би…"

·             И за всеки случай, да не бъде гръмнат все пак, към края на септември Карамански беше прибран обратно в затвора. Според вестник "Дума" от 25 септември "Карамански е арестуван без никаква съпротива пред пицария на ул."Бойчо войвода" в квартал Ситняково." Според в."Демокрация" от следващия ден Иво Карамански е бил арестуван "към 22,30 часа в софийското заведение "Мери Уин" (Печелившата Мери)".
И според двата вестника обаче (няма значение името на пицарията), там Карамански е имал уговорена среща с млад бизнесмен на име Радослав Каратанчев. Запомнете това име. Засега "бизнесменът" е само собственик на обменни бюра "Арт" и официален кандидат на БББ на Жорж Ганчев за кмет на столичната община "Слатина" в предстоящите местни избори. Вестник "Демокрация" дори е успял да се добере до интервю с г-н Каратанчев. Според него срещата на двамата е била случайна. Познавали се от дълги години, заедно били състезатели по гребане в ЦСКА. Виждали се и след излизането на Иво от затвора, на коктейла на Радио 99, например. На въпроса на репортера "Ако утре освободят г-н Карамански, ще се видите ли с него?", Каратанчев отговаря: "Да, защо не! Нашите взаимоотношения са на делова основа, а този тип взаимоотношения са вечни."
Не гледай тъпо, българино! Така е, когато за такъв тип вечни отношения не задържат вечно в затвора!

·             На 3-я месец след катастрофата веществените доказателства по случая ще бъдат изпратени за експертизи в Русия. Руски спецове ще дойдат и в България за следствени експерименти наживо.
Защо точно в Русия? Защото повече вярваме на руснаците или защото онзи, който дава пари за допълнителни следствени действия, има връзки в Русия? Или пък... Допълвам - няма как да твърдя, че има връзка - тези съгласувани действия с руснаците бяха предшествани от посещението на министъра на вътрешните работи на Руската федерация Анатолий Куликов, "който обсъди с Любомир Начев изпълнението на подписаното през 1993-та споразумение за съвместна работа. По данни на руския министър 141 са престъпленията на руснаци в България през миналата година."(в."Дума",19 септември 1995).

·             И руснаците няма да кажат какво са намерили. Делото за смъртта на 14-те войници през август 1995 няма да бъде завършено в определения срок. Властите - в началото червената, а след това и синята - ще удължават няколко пъти срока на разследването. Накрая всичко ще потъне в прах в архивите. Ще остане един паметник на мястото на катастрофата, мъката на роднините и приятелите, и няколко сирачета.
Както и следващите редове, в които се разказва за безскрупулността на някои български политици и журналистите, които ги представляват! Онзи, който използва чужда скръб, за да си подрежда собствените работи, ще бъде наказан. Бог забавя, но не забравя!

 

"ТРАГИЧНИТЕ ИНЦИДЕНТИ - НАЧИН НА УПОТРЕБА"

 

·             Заглавието е в кавички, защото е взето от оригинална статия на Мила Манова във в."Дума" от 16 септември 1995 година. Извадки от там:
"Защо политици и партии изведнъж влизат в ролята едновременно на репортери, полицаи, следователи, съдии и дори прокурори не е ясно. Това е ново явление от последните пет години, което не само прави българската политика абсурдна и убога, но и неморална. Ако се върнем малко назад, около гибелта на депутата от ДПС Свилен Капсъзов се изговориха толкова политически речи, такива спекулации и гневни филипики, че в тях потъна истинската, нормалната човешка скръб. Не бе пожалена и паметта на Илко Ешкенази. С натиск и недоверие бяха атакувани и компетентните органи, та се връщаха няколкократно да доразследват обстоятелствата (за тях, професионалистите, вероятно абсолютно ясни) около нелепия му край. Днес на дневен ред е смъртта на 14 младежи, на войници, за които бе много рано да кажат сбогом на живота. Следствието не е приключило. Ако претенциите да се бърза, да се претупва то заради политически дивиденти, се удовлетворят, това ще бъде вече категоричен белег, че собствените ни политици пречат за утвърждаване на ред и законност в собствената им държава. Ако не познават нормалната практика в "нормалните страни", поне от американските екшъни би трябвало да са прозрели, че има заплетени казуси, по които и там не стигат някога две, та и три години за доказване на истината. За някои наши бързозрейки това явно са излишни глезотии на демокрацията. Те знаят по-рано и преди всички всичко - криминални типове стреляли по родния пагон, рече Соколов. Цялата ПГ и цялото НКС на СДС са наясно - направо министри и самият премиер са в дъното на тази огромна вина."

Не обичам демагозите. Особено наглите демагози! Бащата на журналистката Мила Манова е ген. Манов от комунистическо време.

·             Ето още от тях, 18 август 1995г., "Хоризонт преди всички". В интервю на водещата Светла Петрова, ген. Пешлеевски, началник на Строителни войски, бивш началник на транспортни войски, ни засипа с клишета от тоталитарното време. На въпроса не е ли ангария труда на тези момчета генералът отговори: "Ама те излизат с професия от казармата, значи им е платено." После си призна, че те работят и на частни обекти, но "договорите ни са перфектни и войската нищо не губи". И без да го питат, се възмути много от един коментар на Георги Стойков по "Свободна Европа" за войнишката ангария, като каза: "Как не го е срам. Той пие от водата на Джерман-Скакавица, която тези момчета докараха". И възкликна патетично: "Какъв морал".”  
Какъв морал наистина.

·             В броя си от 14 август, понеделник, вестник "Дума" публикува на първа страница много неподходяща снимка - Жан Виденов води хорото на откриването на традиционния събор-надпяване в Копривщица, което се е случило в събота. Съобщението за трагедията на околовръстното шосе е на втора страница. Тази снимка ще бъде превърната в "позора на Виденов" за години напред, че май и вечно. Всички негови противници ще я сочат с пръст и ще викат: "Ето го социалиста! Играе хоро върху гробовете на мъртвите!"
За мен тези твърдения за Жан Виденов не са верни. Те може да са били верни  във времената на неговите предшественици-комунисти около "славния Девети". И за други, в същите и в други времена, но тук Виденов няма вина. Не че го обичам, не че не е виновен, но търсете и сочете Вината му коректно!
Освен това ние си имаме и президент. Той в дните на трагедията 11 и 12 август е на парад на военните моряци във Варна послучай техния боен празник. Докато Виденов играе "хорото", Желев вдига наздравица в ресторант "Империал" на ваканционен клуб "Ривиера". Защо на него му се разминава "стълба на позора"?
Самият Виденов ще каже - и най-важното: никой няма да го опровергае - че съветниците са му съобщили за трагедията чак в събота сутринта. Да допуснем, че това не е вярно, пак остава гадния вкус от редакторския номер. Кой реди вестника и посочва коя снимка и кой материал на коя страница да се постави? Да не би да е министър-председателят?!
Сега, ако Продев е обиден заради номерата, които Виденов или негови приближени хора, му въртят покрай приватизацията на "Дума", изобщо не е това начина да си отмъщава. От всеки ъгъл погледнато постъпката му е отвратителна!
Подлите спрямо Виденов номера на "Дума" продължават и на следващия ден - вторник, 15 август. Нещо повече! В този ден гаврата е разширена и към жертвите. На първа страница е публикувана снимката на усмихнатия Вальо Йорданов със седма световна титла по борба и до нея ред снимки на загиналите под надслов "Вчера пред моргата". Отдолу пише: "Премиерът Виденов е на почивка до идния понеделник в Евксиноград, после ще го "смени" Д.Конакчиев, който сега го замества в София."
Ей, това е Продев. Вари го, печи го, комунист "за пример". До живот! Само дето има по-даровито перо от Дон Базилио.

Разглеждайки вестниците от 14 август, попадам на следния прелюбопитен факт. Дежурната уводна статия на Иво Инджев в "Демокрация" на първа страница съдържа следното: "Мина се време. Започна възстановяването на откритото ляво управление и на неговите нрави. Заедно с тях се връща и бездушието на управниците към човешките драми, каквато е смъртта на 14 български младежи, изгорели живи по време на военна служба. Какво ти състрадание, какъв ти траур! Властниците не искат да си развалят веселбата. Потропват хорце на събор. Тяхното самодоволство се превръща във водеща и натрапчива "новина" за милионите български зрители и слушатели. Хороводите на България демонстрират патриотизъм, новата идеология, заменила откровения комунизъм. А войничетата? Огън да ги гори, смятат явно големите шефове."
Забелязахте ли? Датите на броевете на "Дума" със снимката на Иван Стоименов от събора и на "Демокрация" със статията на Иво Инджев съвпадат. А и двата вестника са сутрешни, излизат по едно време. Това означава, че Иво Инджев е знаел по някакъв начин какво ще напише Продев! Защото няма официален начин да види и прочете скандалната "Дума" преди да напише статията си! Как стават тези работи? Това е далеч по-явна "червено-синя сделка за провеждане на предсрочни парламентарни избори", отколкото онова новогодишно гости на Виденов при Филип Димитров през януари 1993г., ама да спи зло под камък.
И в същото време, когато се обвиняват "управниците" (отбележете презрителната дума на демократа Инджев!), че не са прекратили събора-надпяване заради трагедията с войниците, пак на първа страница в този същия брой на "Демокрация" има голяма умилителна и общо взето добронамерена кореспонденция от Копривщица, наречена "На събора в Копривщица народът се весели както може".

Е-е, хем сърби, хем боли! А иначе съм съгласен, че:
- "Вълна от грабежи продължава да залива страната.";
- "Барона е заминал за Швейцария. Не е ясно с какъв паспорт е напуснал страната.";
- "Осъденият на 7 години затвор Живков посети внука си в затвора, който чака там своето дело. Даде пресконференция.";
- "Ако желаете да си купите почти ново БМВ или "Опел Вектра" на половин цена, отидете в България, съветва Ройтер. Българските търговци на крадени коли ще задоволят желанието ви, при положение, че не изнасяте колата от страната, допълва агенцията.";
- "Гражданското възпитание на децата все още е пожелание."…
и че затова еднозначно са виновни КОРУПЦИЯТА сред управляващите и сред съдещите на ниско, средно и на по-високо ниво. Както и продължаващите опити на ЗАДКУЛИСНИТЕ ЕДРИ ИГРАЧИ сред неотказалите се все още комунисти и оперващите се мафиоти, да дискредитират Демокрацията.
Което обикновените граждани и техните деца изпитват на гърба си!
Затова от задължително по-силно е необходимо да се затвори тази дупка към Злото, откъдето изтича доброто бъдеще за България! И това не става с приказки или с дела, които след като се вземе властта, се превръщат също в приказки! Видяхме, че през всичките тези вече 6 години след Промяната, тъкмо приказките изместват делата. Никоя власт не успява да се справи с престъпността. Защото досега никоя власт не успява да отстои истинските си приоритети. Първата не искаше; втората искаше, ама не можеше; третата и да искаше, не можеше; четвъртата може, ама не иска; петата пак няма да иска; шестата...,седмата... Докога, бе братя българи?

Описвам действията на опозицията в лицето на демократичните сили по конкретния повод.
Чак на 14 септември синята ПГ депозира дълго обещаваното искане за вот на недоверие на Жан Виденов. Поводът явно трябва да е случилото се на 11 август, защото ако не това е причината, искането трябваше да бъде депозирано поне шест месеца по-рано! За да бъда докрай точен, пиша, че предизборната кампания  за местните избори се откриваше официално на 29 септември.

Докато червената ПГ се натутка да вкара вота за разглеждане в пленарна зала, стана 22 септември. Самият вот на недоверие естествено не мина, въпреки бодрите уверения на синята “Демокрация”. 130 гласа бяха дадени в подкрепа на правителството, 102 бяха против. (Нямаше да добавям ирония, която по принцип е неуместна в случая, ако не прочетох във вестниците на другия ден, че лидерът на сините Иван Костов е пропуснал гласуването, тъй като бил в чужбина!)
Цитираната в началото статия на Мила Манова в "Дума" от септември 1995г. завършва така: "Като финал ще се молим да не вземе (не дай си боже) точно Иван Костов да се спъне и падне лошо и да се нарани. Пак сигурно правителството ще е морално отговорно, че ходи през просото без да гледа."
Точка 40 от КГБ-инструкцията как комунистите да "работят" с населението, което не е от тях, гласи: "Всички политически противници да бъдат задържани. Да се обработват противниците, които имат авторитет сред местното население и ако откажат сътрудничество с нашите специални служби да бъдат ликвидирани по време на т.нар. случайни инциденти, още преди да са станали известни, или своевременно да бъдат задържани за криминални престъпления."
Споко! В по-предна точка (8-ма) от същата инструкция се казва: "Да се обръща внимание на хората с организационни способности и печелещи популярност. Те трябва да бъдат спечелени, а ако откажат, да не се допускат до високи постове."




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461834
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031